Общо показвания

неделя, 23 май 2010 г.

Тридесет пръста

Навремето попитали радио Ереван:
„Вярно ли е, че след катастрофата в Чернобил не бива да се ядат ябълки от Украйна?” „Не е вярно – отговорило тутакси радиото - Ябълки може да ядете колкото си искате, но след това огризките трябва да заравяте в земята на дълбочина поне 2 метра.”
Тази седмица един министър ни изненада с примамлива оферта.
Ние обаче ще я наречем вдъхновяваща.
Защото се надяваме, че тези, които са я проспали, бързо ще се събудят като разберат, че искат да ни превърнат в бунище за ядрените отпадъци на Европа.
Министърът съобщи, че известна компания ще направи прединвестиционно проучване за складиране на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци у нас. Той определи предлаганото решение като „много добро технически, конкурентно като цена и гъвкаво от гледна точка на необходими действия при крайното решение - било то за дълбоко геологическо решение или друго".
Нека припомним, че само преди два месеца Ребека Хармс, евродепутат от групата на зелените поиска 120 млн. евро от отпусканите общо 300 млн. евро допълнителни компенсации за спрените първи четири блока на АЕЦ „Козлодуй” да бъдат предназначени за изграждането на хранилище за отработеното ядрено гориво. За щастие това предложение евродепутатите отхвърлиха с голямо мнозинство още в комисията по индустрия и енергетика.
Един от аргументите на г-жа Хармс бе, че отработеното ядрено гориво, което сега изпращаме в Русия, ще трябва да си го върнем, тъй като то там е само на временно съхранение. Вероятно тя е научила, че в момента у нас се разработва проект за Национално хранилище за погребване на ниско и средно радиоактивни отпадъци в близост до АЕЦ „Козлодуй”. Съоръжението ще бъде от модулен тип и ще позволява последователно изграждане на отделни елементи.
Това, че у нас не се шуми и по този въпрос, също е показателно за здравия сън на иначе шумните ни еколози. Но много скоро ще им светне не само на тях, но и на всички, че идеята не е да се направи хранилище само за нашите отпадъци, но и за тези от останалите страни на Евросъюза.
И проектът няма да е за 120 млн. евро, а за 4 милиарда. Самото произнасяне на фантастичната сума ще накара мнозина у нас да минат през трупове, за да усвоят тези пари.
В потвърждение на това, че в страната ни има вече изкушени от примамливите оферти, е изказването на д-р Чарлс Маккомби, който е независим технически и стратегически съветник на различни правителствени и международни програми за управление на ядрените отпадъци и в продължение на 20 години е научен и технически директор на Награ - швейцарската организация за складиране на ядрени отпадъци. Той съобщава пред радио „Дарик”, че „България се интересува от няколко години от концепцията за международно съхранение на отпадъците. Асоциацията „Ариус”, чийто изпълнителен директор съм, от 2002 година проучва потенциалните ползи от споделени хранилища. България беше член на асоциацията, АЕЦ „Козлодуй" също беше член. Сега се свързахме с по-малките държави, които биха имали потенциален интерес на правителствено ниво, и ги помолихме да изпратят представител в тази работна група.”
Запитан дали в България има такова подходящо място той отговаря многозначително. „В почти всяка страна има такива места. Но в някои страни има по-добри условия, отколкото в други”.
А за да бъдат накарани тези, от които зависи, да действат бързо, се съобщава, че има страни, които не само че вече са се съгласили, но дори се съревновават да приемат хранилища, като например Финландия и Швеция. Защото ще се възползват от създаването на дългосрочни висококвалифицирани работни места, ще се подобри инфраструктурата и ще има директни финансови облаги за приемащата общност във вид на намаляване на данъците и повишаване на приходите.
Колко красиви и примамливи думи за все по-обедняващите българи.
А това че българските закони забраняват приемането на ядрени отпадъци от чужбина не е никакъв проблем. Нашите политици знаят как да ги променят. Наскоро те експериментираха като публикуваха дори в Държавен вестник промени в закона за наркотичните вешества, облагодетелстващи производителите на алкохол, без дори да ги гласуват в пленарната зала. Номерът им не мина, но може ли да бъдем сигурни, че следващият път няма да ни преметнат.
Накрая, за да събудим някои поспаланковци, все пак нека да изкараме скелетите от Чернобил.
Ще припомним злополучния немски опит в изграждането на депа за ядрени отпадъци. Оказа се, че правителството на Хелмут Кол дълго е крило инцидентите в мината Ассе, за да не навреди на атомния енергодобив в страната. Според изследвания от 1988 г. насам в тунелите на ямите на калиево-солната мина изтича солен разтвор с неизяснен произход. Вътрешни разследвания показали резултат чак пред 1995 г., когато се доказало, че течността в мините е проникнала отвън. Досегът до вода на атомните отпадъци би довел до сериозна катастрофа с дългосрочни последствия и този е най-старият по рода си пример.
Истината е, че изследванията за толкова устойчиви материали, че да не поддадат на външните въздействия, все още не са достатъчно убедителни.
Затова нека да не си траем като в Ботевото стихотворение
„намръщен само с глава той сочи на сган избрана - рояк скотове, в сюртуци, в реси и слепци с очи.”
А много бързо да изтрезнеем, ако не искаме децата ни един ден да броят до 30 на пръсти.

неделя, 16 май 2010 г.

Идиотщини на квадрат

Налудничави работи стават в държавата.
Чиновници от правителството сащисаха сградата, на която пише „Съединението прави силата” с поредица от умни въпроси тези дни. Те поискаха от народните представители доказателства за това, че е съществувал Трети състав на Народния съд. Администраторите се усъмнили, че убийствата, извършени от 9-и до 12 септември 1944 г. следва да бъдат смятани за репресии и дали хората, които са пострадали през този период, имат същите права като тези, които са пострадали от 12-и септември нататък.
Същото се отнасяло и за осъдените от комисиите за Катин и Виница, заявили навремето, че убийствата на полските офицери и другите жертви са извършени от съветските тайни служби.
Заради необикновените си терзания чиновниците препоръчаха да не се приемат поправките в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
„Много обичам да слушам хора, които говорят идиотщини на квадрат”, би казал Швейк.
Всъщност истинско безобразие и кощунство с паметта на мъртвите.
Спомняте ли си как Б.Б. посвети победата на изборите миналото лято на дядо си, разстрелян от комунистите през септември 1944 г.
Ала днес убитите тогава ще се преобърнат в гроба, ако някакси им светне какво се случва. Малцината, останали живи, сигурно ще си помислят че се е върнал соца. То и без друго толкова познати от онова време фамилии пак са актуални.
Преди беше ясно – за всичко бе виновна синьо-червената мъгла. Сега в дивотиите няма логика. Днес са едни, утре става точно обратното.
Светлият лъч е, че вече няма как да бъдат прехвърлени от болната на здравата глава.
И успокоението, че ще имаме още един мил спомен от несвършващия криминален преход.