Водното безхаберие плащаме всички

Ето че и перничани, по подобие на френските протестиращи сложиха жълти жилетки. Имат си и инициативен комитет “Спаси Перник”. Исканията са оставки, съд и присъди на всички ръководни длъжностни лица, отговорни за хуманитарната криза и екологичната катастрофа. Настояват също за алтернативни източници на вода, подмяна на водопреносната система и безвъзмездна помощ.

За всичко, което перничани искат, са абсолютно прави. Защото случилото се е безобразие, недопустимо за страна член на Европейския съюз.

Макар и късно, управляващите вече правят каквото могат, за да изпълнят исканията – командировани са министри, инженери, разследващи, прокуратурата се е намесила. Впрегнат е огромен държавен ресурс. И със сигурност кризата ще бъде овладяна. Както и че водният цикъл ще бъде преосмислен за цялата страна. 

В конкретния случай, обаче е от значение не дали няколко нарочени за виновни ще бъдат хвърлени на тълпата, за да бъдат разкъсани, както се е правило през вековете и в недалечното тоталитарно минало, а да се защитят не само интересите на гражданите, но и правовият ред. Не трябва да има съмнения, че уж всички са на едно мнение, но но няма диалог, защото зад  “жълтите жилетки” надничат подсъдни олигарси. Затова колкото по-рано потърпевши и управляващи започнат общи действия, толкова по-бързо ще се реши проблемът. И едните и другите трябва да знаят, че цената за половин вековното безхаберие я плащаме всички.

Безопасността на движението не е треторазреден учебен предмет

Със случаите на убитите и ранени при катастрофи с деца през последните дни беше премината червената линия на обществената поносимост.

Очевидно въпросът за отговорността и вината не е достатъчен, за да се предотвратяват бъдещи такива. Няма как да настъпи успокоение от факта, че МВР нареди на патрулките да засилят проверките. Нито пък от това, че от Министерството на образованието са решили да проверят качеството на знанията по безопасност на движението на седмокласниците.

Всъщност в Закона за движението по пътищата е регламентирано задължителното обучение на учениците как да се държат не само като пешеходци, но и като участници в движението с велосипедите си. А на страницата на министерство може да се видят десетки нормативни документи, които регламентират това – от краткосрочни препоръки до дългогодишни стратегии. 

Логичният въпрос защо тогава няма ефект, обаче ни кара да мислим друго. А то е, че с мимолетни кампании и с прекрасно написани инструкции, останали само на хартия, не може да се очакват добри резултати. Те може да служат като добро оправдание на чиновниците, когато се случат такива нещастия. 

Но от това няма обществена полза. Вярно е, че и родителите имат грижа да учат децата си как да се предпазват. Но училището е мястото, където при толкова много разпоредби, би следвало децата да получат най-малкото базисни знания, които да ги предпазват. Вярно е също, че пътните джигите не се стряскат от нищо, не ги плашат нито високите глоби, нито човешките трагедии, за които носят вина, както чухме бездушно да се оправдава един от тях при последния инцидент. 

Това, което всъщност трябва да се направи, е да се засили контролът, не само по пътищата и не кампанийно, а и в училищата, където наученото също трябва да се проверява практически, а не да се гледа като към нещо, което трябва да се отчете като дейност.

На болен гръб и сто тояги са малко

Изненадващо предложение на Националната здравно осигурителна каса да се ограничи броя на изписваните и плащани от нея лекарства за едно заболяване в новия рамков договор с Лекарския съюз е на път да взриви обществено недоволство. Недоволни ще са не само пациентите, но и общопрактикуващите лекари, защото това би спънало лечението на хронично болните. Ще отбележим, че парите, които са предвидени за тях в бюджета за 2020 г.не са малко – 677 млн.лв. А нуждаещите се от частично или пълно заплащане са близо 1,5 млн.души. Последната цифра също е обезпокоителна – тя означава, че 25 процента от българите са болни. И само тази цифра би следвало да предизвиква далеч по-сериозно отношение от бюрократичното и, нека го кажем направо – бездушно “пестене” на средства на гърба на болните.

Не е случайно, че веднага, след като стана известно това намерение, първо Лекарският съюз би отбой и декларира, че няма да допусне такъв текст, а след това и от Касата казаха, че предложението не е одобрено от Надзорния съвет на институцията.

Факт е, че само за няколко години в Касата се наляха нови близо милиорд лева, а нуждите и продължават да се увеличават. И тя, както образно се изрази един бивш министър на здравеопазването, се е превърнала каца без дъно. Никак не е случайно, че само през последните месеци бяха разкрити многобройни престъпни афери за нейното източване – чрез фалшиви рецепти за “мъртви души”, поставяне на стендове на здрави хора, препродаване на лекарства, неизгодни договори, фалшиви болнични и мними направления.

Но вместо с това да се заемат, чиновниците решиха да оправят бакиите с ощетяване на болните.Тоест – кражбите ще продължат, а хронично болните ще трябва да се бръкнат в собствените си джобове и да си платят, ако искат да останат живи.

Е, този номер няма как да мине. Някой си е направил криво сметката. А може би кукловодите на криминалния преход целят обществени брожения в търсене на политически реванш. Както и отклоняване на вниманието от техните подсъдни афери.

Очевидно е и друго - има нужда от строг контрол на изразразходваните пари от Касата. И тя трябва да работи в сътрудничество с други институции като МВР, прокуратура, НАП. Кражбата на пари за здраве, както и злоупотребата с живота на пациентите, е много тежко престъпление. В конкретния случай орязването на лекарствата за хронично болните също е престъпно деяние.

Всъщност, лоша новина е на фона на окаяната ни здравна система да се появяват подобни нелепи предложения. И е направо учудващо, че въпреки това хиляди са лекарите, които дават мило и драго, за да помогнат на своите пациенти. Но тяхното търпение също не е безкрайно. И това трябва да имат предвид всички, които гледат на здравеопазването като на зелник, който някой луд им дава, за да си крадат на воля.

Неволята и водната криза

Поредните тревожни новини от Перник за липсата на питейна вода с дни, съобщени от кмета на града, повдигат не по-малко тревожният въпрос за бездействие на институциите. Пред угроза за режим на водата е и областен център като Варна. С викане на Неволята, в очакване на дъжд, с уволнения, рокади в бюрокрацията и обяснения, че причините са в два сезона суша и течът на вода,  или с други думи казано – с водене на “пожарна политика”, няма как да се реши проблема.

Нека попитаме колко язовира са построени след онзи в Родопите, заради който все още се леят крокодилски сълзи колко други “добри дела” е можело да се се осъществят. Отговорът е – нито един. Сега изведнъж отговорните институции се размърдаха и вече се говори за нуждата от най-малко десет нови язовири. Междувременно спешно трябва да се правят проекти за подмяна на инфраструктурата. Така ще може да се постигне еврофинансиране. Изчисленията са за необходими около 3 милиарда лева.

За съжаление, това, което се натрапва, е липсата на координация между отговорните институции. И понеже водата е проблем на национална сигурност, е добре ведомственият съвет към премиера да се заеме с решаването на този въпрос. Защото става дума и за здравето на хората, което би следвало да е основна грижа на управляващите, които и да са те.

Европа не вярва на протестъри

Винаги когато прекрачи червената линия и го заплаши обвинението в национално предателство, Радан Кънев бие отбой и е готов да изостави всички, за да оцелее. Провалилият се десен лидер, но надхитрил своите, за да стане евродепутат, побърза да обяви, че едва ли не няма нищо общо с петицията за спирането на строителството на автомагистрала “Струма”, която бе отхвърлена на евродепутатите. Той само бил “длъжен да улеснява гражданите в достъпа им до европейските институции, в това число и петициите им да получат гласност”. Витиевато измъкване. Дори си намерил повод да не присъства на разглеждането.

Няма да питаме с какви очи ще погледне “протестърите”, чиито интереси уж защитавал, и не е наша работа. Но ще наблегнем на друго – мина времето, когато Брюксел се връзваше на доносите от България. Разбра се след падането на мониторинга за съдебната система, че и на европейските институции им е светнало, че зад подобни донесения надничат сенките на подсъдни олигарси. Не случайно европарламентът по най-бързия начин изпълни искането на главния прокурор да бъде свален имунитетът на разследвана за афери с КТБ наша евродепутатка. А сега, без много да се церемони, отхвърли въпросната петиция.

Няма да коментираме и как така на Кънев не му е минало през главата, че държавата ще загуби милиони, ако строителството бъде спряно. И че ще бъде забавено свободното и бързо придвижване  на граждани и стоки по този ключов за Европа коридор. Но и за това не бива да се учудваме: така, както неговият учител и провалил се премиер Иван Костов се бе поставил в услуга на манипулаторите на прехода, така и Кънев прави това, което му наредят неговите кукловоди.

Това трябва да имат предвид в бъдеще не само тези, които му са се доверявали, но и институциите, грижещи се за сигурността на страната, и независимата съдебнта власт, защото тяхна е задачата да пресичат всички опити да се работи в ущърб на националния интерес.