Луд умора няма. Отдавна в кулоарите на парламента се шушукаше, че ще бъде обжалван синият устав. Но големите играчи не искаха да се набутват. Най-после си намериха един, който да им извади кестените. За да може те да останат отново в играта. И запазят статуквото. И пак да оглавят предизборните листи догодина.
Всъщност сини миражи им се въртят в главите. Отдавна са загубили връзка с действителността.
Отстрани погледнато, е много смешно това, което се случва вдясно. Но и много тъжно. Няма как да се промени СДС, както уж всички искат, ако продължават по този път. Когато слепец поведе слепеца, всички ще паднат в ямата, която сами преди това са си изкопали.
А може би това е и целта. Как иначе партията на Командира може да додрапа до следващия парламент. Няма по-добър партньор за БСП от Костовото ДСБ. Те са винаги насреща и готови с вот на доверие да закрепят червеното единство. Ако хората на Костов не влязат в следващия парламент, кой ще ги смени...
Не всичко е погубено. Все още сините имат време да спрат интригите и да решат партийните проблеми. Сега е моментът да забравят дрязгите, да си стиснат ръцете и проведат вътрешните избори по най-бързия начин. Ясно е, че когато има избор, ще има победители и победени. Но ако продължат да се излагат и роят, както от години го правят земеделците, краят им ще дойде бързо.
Да се поучат от БСП. Уж падаха глави на министри, уж се бяха хванали гуша за гуша, а накрая преизбраха Станишев с резултат от времето на Тато.
Затова малцината останали седесари, преди да се хванат отново гуша за гуша, нека си припомнят как обещаваха на БСП последен валс, а сега те вече го танцуват.