КАКВО СЛЕДВА...

Наистина ли правителството се самосваля с неадекватните си и нескопосни действия през последните дни!?.. 

Имаше ли нужда от гигантския балон “даваме - не даваме” поразяващи оръжия на Украйна, или раздуването му е част от сценарий за сваляне на правителството!? 

И ако това е така, логично е да се запитаме какво следва!?..

Защото никак не ни е безразлично как ще оцеляваме в условията на разрастваща се социална криза в перспективата на служебно правителство и неработещ парламент. Видя се, че служебните правителства миналата година имаха успех предимно в изчегъртването, отколкото в обществено благополучни решения, дори напротив - някои правителствени действия задълбочиха кризата. Например, създадоха сложния пъзел с изплащането на парите на АПИ.

И понеже парламентът бе този, който извади “горещия картоф” с тези пари, редно е да се запитаме, защо пак той трябва да реши за помощта за Украйна след като това е в правомощията на правителството и можеше да го свърши редовно заседание или на подпис, парафирано от премиера. 

Шумотевицата май е за друго – за гласовете на онези петнадесетина процента, според социолозите, отявлени “миролюбци”, които със сигурност ще предпочетат да гласуват за тези, които ще лишат украинците от въоръжение и ще им дадат възможност да бъдат избити с българските бронежилетки и каски, както с горчива ирония отбеляза техният външен министър. 

Ако това е така, значи вече тече подготовката за избори. И на едни партии не им се нрави падащият им рейтинг и опасността да останат извън борда, а други – открито разиграват тази карта. Включително и готвещите да стартират нови политически формирования. Жонглирането с националистическата карта около приемането на Северна Македония допълнително дава шанс за реванш на ВМРО и АТАКА.

Но нека не се заблуждаваме – толкова са много партийните лидери, желаещи да получат пацифистки и патриотични гласове, че клонът няма начин да не се счупи. А гласовете им да се разпилеят. Това най-вероятно са изчислили задкулисните манипулатори. Това, към което те най-вече се стремят е на първо време да се докопат до 12-те милиарда лв, обещани на страната ни по Европлана за възстановяване и развитие. Затова е изгодно за тях е да спечелят не “миротворците”, а партии, които следват логичния и произтичащ от членството ни в НАТО и ЕС ход на категорична подкрепа за Украйна. 

Сегашният двоен аршин – да сме неофициално на четвърта позиция като страна изнасяща чрез посредници поразяващи оръжия за украинската армия и същевременно да шикалкавиме публично, дестабилизира най-вече управляващите пронатовски партии. Със сигурност ще навреди и на техните леви коалиционни партньори. Шансът им е в узаконяването на ясна и категорична подкрепа – дори само от правителството, това ще е достатъчно да продължат следването на техните цели. И може да предотврати новите избори.

Проблемът е, че има непредвидими играчи. Всъщност до избори може и да не се стигне дори коалицията да се разпадне. Единствените от парламентарно представените, които имат интерес от нов вот са от “Възраждане”, според изследванията на социалните нагласи. Бившите управляващи едва ли искат всички да са срещу тях отново. И за да нивелират негативните обществени нагласи, биха направили възможното за съставянето на ново правителство, с тяхна буферна подкрепа. А греховете им да операт сегашните управляващи. Със сигурност БСП ще гледа да се залепи за такова правителство, защото новите избори може да ги свалят под десетте процента и да ги маргинализират в следващия парламент. За ДПС всички нови варианти ще са изгодни, защото ще ги превърне във фактор при съставянето на правителство. 

Ако все пак се стигне до нови избори, както предположи лидерът на движението пред техни избиратели в Турция, тогава президентът ще е този, който ще реди тяхното отиграване чрез служебни правителства и моделиране на нови политически играчи. Възможността е логична и справедлива при провал на сегашната управляваща коалиция. Въпросът е доколко са склонни присъстващите сега в парламента да оставят на друг властта и произтичащите от това благинки. Така че не политическите балони, а простата аритметика ще е тази, която ще реши кой и как да ни управлява.

ПОД СЯНКАТА НА КАИН И АВЕЛ

Едва ли руските “освободители”, вместо “сърдечно посрещане”, са очаквали такава ожесточена съпротива. И със сигурност и през ум не им е минавало, че ще развеят знамето на победата в Мариупол над един разрушен и мъртъв град.

Едва ли и българският президент е предполагал, че “вековната дружба” между “братските славянски народи” ще приключи в кратък диалог между него и външния министър на Украйна, в който библейските герои Каин и Авел ще се появят, за да разрушат един пропаганден мит.

Не сме очаквали да чуем и от неговия бивш служебен премиер друго, освен да ломоти, че руснаците нападнали, за да предотвратят украинска атака на “анексираните” територии и че било безсмислено да се изпраща оръжие, защото “братушките” го унищожавали по пътя. Няма да коментираме призивите на имащия черен украински печат лидер на малка партия, по-известен с прозвището “Копейкин”, подкрепящите Украйна депутатите да идат да се бият на бойното поле, нито тези на неговата сподвижничка, че Министерският съвет и Народното събрание са добри цели за руските ракети. Може да проследим и как в годините назад тези, които сега настояват за оръжейна подкрепа за Украйна горещо насърчаваха и дори безплатно строяха руски стратегически проекти у нас...

И това не е всичко - 93-годишната историчка Елена Луговая от Одеса разбива само с няколко думи мита за голямата руска култура, с която лелеещите за нов Съветски съюз прикриваха милитаризма си, а държаха в безпросветност и бедност народа.

Тя сравнява поведението на окупаторите преди 1945 и сега: “Хитлеристите бяха фашисти, обикновени, и не тършуваха по шкафовете! Сегашните крадат и всичко отмъкват! Голяма роля играе културата!”... Все едно, че го е казал добрият войник “Швейк”.

Но да се върнем към нашите съвременни “чичовци”. Нека не се заблуждаваме – червените линии, с които се плашат взаимно, са само димна пушилка пред техните гласоподаватели. Няма да има “време разделно”, наясно са, че нов шанс няма да им дадат избирателите. А помирителните коалиционни сбирки, ще се превръщат в договорки за поредното разпределение на личните благини. Не случайно един от тях публично възропта срещу водещата партия, че оспорват 600 млн. за АПИ, но са си уредили за контролирано от тях министерство 13 милиарда. Както е казал народа, кучетата ще лаят, керванът ще продължи

Всъщност, свидетели сме на едно политическо овъртолване, което няма да свърши с пилатовското измиване на ръце с каски и бронежилетки. Няма да приключи и дори да бъде гласувана подкрепа с оръжие. С нищо няма да се промени срамната ситуация, защото целите, които “новият” елит преследва не са в полза роду, а са старата песен “стани, за да седна”. Нещо повече – очакванията са, че ще станем свидетели как рояк скакалци, под знамето на “промяната”, ще опоскат каквото могат, ще “разтурят коалиционната седянка”, роякът им ще отлети извън пределите на страната и ще оставят ние да плащаме взетите от тях милиарди заеми.

ДЕЖУРНАТА ДЪВКА ПАДАНЕ НА КАБИНЕТА

Възможно ли е да станем свидетели на извънредни избори или това ще си остане само пролетна мъгла!?

Люти битки, червени линии, обиди, интриги, опити за подкупване с постове, преминаващи в кални номера ежедневно фокусират вниманието към управляващата коалиция. Катастрофичните прогнози следват една след друга. Най-скандалните причини за разпад – шефският пост на БНБ, каква да е подкрепата за Украйна, приемането на Македония в ЕС, неизплатените пари за АПИ, а напоследък и искането за връщане на хартиения вот, се отразяват вече и на изборните нагласи. Вижда се обаче, че единствено “Възраждане” има ясно изразен възходящ тренд. Партиите в управляващата коалиция очевидно не са готови за нови избори, възможно е дори някои от тях да се озоват под чертата на четирите процента.

Ако има новина, тя е, че шумният арест на бившия премиер, неговият финансов министър и пиарката му, завършил безуспешно, само блокира търсенето на тематични мнозинства, които да прераснат в управляващи, без да се стигне до нови избори. От друга страна да се прокарва удобната за някои теза, че изборите не са желателни, особено в условията на война и трябва да се отложат най-рано след местните избори наесен, също може да се окаже несъстоятелна. ИТН, независимо от лошата прогноза за неин бъдещ изборен резултат, остава взривоопасна партия. Видяхме миналата година как може брутално да проваля възможността за съставяне на правителство и да се върви към служебен кабинет и поредните избори.

Има и още нещо – бившият премиер няколко пъти подкрепя критиките на президента към управляващите. Същевременно уж от ГЕРБ бяха готови да подкрепят кандидата на ИТН за шеф на банката, но го направиха само символично с един глас, оставиха подкрепата на ДПС да увисне. В тези ходове едва ли има далновидност, по-скоро е стремеж към бъдещ пазарлък или най-вероятно е някакво евтино надхитряне, каквито сме виждали през годините на тяхното управление. Истината е, че ГЕРБ нямат интерес от предсрочни избори – служебният кабинет едва ли ще е по толерантен към тях, а и не се знае дали този кабинет няма да премине през поредица от избори както беше през миналата година.

Всъщност, ако склонната към харакири ИТН, не разтури управляващите, единственото, което може да доведе до предсрочни избори са парите в джоба на избирателите. Засега се чува само мърморене от тях и работодателите, че ситуацията се влошава. Но 47% от тях, според агенция “ТРЕНД”, не искат избори. Освен това, въпреки, че арестите, инициирани от “Партията на промяната”, умело торпилираха възможността за нова управленска конфигурация в рамките на този парламент, то тя остава като опция. Въпрос на време е дали ще се стигне и до такова решение. Това, което е сигурно, че определените от опозицията като "аматьори" лидери на “несигурната и силно разклатена коалиция”, продължават да управляват невъзмутимо, омаловажавайки случващото се...

ПАК ЛИ СЪЩИТЕ НЕРАЗБОРИИ!?

И тази седмица ли ще премине в дрязги – между управляващи и опозиция и най-вече вътре в управляващата коалиция!?

Факт е, че постът шеф на БНБ, четвъртата по значителност институция, съсредоточила в себе си най-много информация и лостове за влияние, е апетитен за овладяване. Но от друга страна, точно затова той трябва да се заеме от достатъчно независима и отдалечена от политиците личност. За съжаление, проточилите се във времето преговори се използват от партиите в коалицията не за утвърждаване на един от двамата кандидати, а за очернянето им. Партийното им обвързване допълнително създава противоречиви обществени нагласи. Няма да коментираме и недоверието, което се подклажда от опозицията и от известни с недобрата си репутация лица от банковия сектор.

Междувременно схватки предизвиква определената от БСП като “червена линия” дискусия за предоставяне на военна помощ за Украйна. Не че такава не се изпраща опосредствено чрез трети страни, но шумотевицата има отблъскващ популистки привкус от морална гледна точка - заради ужасяващите кадри на убити с особена жестокост цивилни. Кой още трябва да обясни на политическите щрауси, че колкото по-дълго си крият главите в пясъка, толкова повече ще тежат на съвестта им невинните жертви!?

Междувременно един друг скандал за примамливата и най-голяма в новата ни история бъдеща инвестиция от 1 милиард евро, от “бомбастика”, (както се изразяваше Царя), се превърна във водевил, примесен с руска хибридна намеса, кратко объркване в американските ни съюзници и бързо отхвърляне, че имат пръст в тази афера. Сега тази инвестиция ще се проверява от ДАНС и най-вероятно тихо ще оттече във времето.

На нас, разбира се никак не ни е безразлично, защо тези пари, заложени в Плана за възстановяване и развитие, трябва да отидат в завод за батерии, а не в проекти в здравеопазването, социалната сфера и икономическата среда.И доколко средствата, вече заложени в тези сфери са достатъчни за подобряване на нашето благосъстояние. Всъщност точно това липсва в дейността на сегашните управляващи. А това трябва да им е основната задача. Истината е, че те започнаха да повтарят грешките на предишните управляващи – да запушват дупки, като например продължаването на мярката 60 на 40 за туризма или раздаването на великденски бонуси на пенсионерит. Това е правилно, но нека се прави без много шум. А да се насочват усилията към онова, което икономистите в света вече наричат Голямото разделяне. То е резултат от войната в Украйна, от последвалите санкции и реакциите на глобалната икономика. Само с проверки и ежедневни разговори с премиера на съседна Гърция, няма как да бъдем спокойни, че интерконекторът скоро ще започне да функционира, по тръбите към нашата страна ще тръгнат достатъчни количества газ, за да приключим завинаги с руската зависимост. Още от сега ще трябва да се преформулират източници и доставки на жизнено важни храни, както и на елементи за функционирането на индустрията.

Само че за всичко това се говори пожелателно. Викането на “Неволята” на помощ няма да ни помогне, само ще ни забави и изхвърли от масата на основните европейски играчи. Ситуацията е толкова динамична, че всяко забавяне може да е фатално, както вече се случва с парите по Плана за възстановяване и развитие. Във всяко състезание има победители, победени и такива, които участват заради спорта. Проблемът е, че дори да се откачим от руската зависимост, няма как да избягаме от европейската. И за да бъдем в първите редици на победителите, ни трябват не шмекери, а добри водачи.