Решения или новид ковид проблеми

На пръв поглед новият здравен министър с първата си заповед – приоритетно ваксиниране на хората над 60 годишна възраст, както и улесняването дейността на личните лекари в кампанията по ваксинирането, има намерение да реши щекотливи проблеми. Целта му е да потуши негодуването на възрастните хора и на личните лекари от неуредиците.

Редно е обаче да се запитаме дали в първите мерки няма известна доза популизъм, след като зелените коридори бяха тези, които на практика решиха основния проблем – забавянето на ваксинирането. Освен това тепърва ще се види дали създаването на логистични центрове ще облекчи кампанията или ще доведе до ненужно увеличаване на административната дейност и съответно нейното забавяне. 

Може и да се оспорват взетите от предишните управлаващи решения, но е очевидно, че страната ни има един от най-либералните режими в битката с Covid 19. И въпреки това положителните тенденции за излизане от кризата се запазват. Ограничителните мерки към бизнеса също не бяха такива, както в други европейски страни, включително и съседни на нашата.

Истината е, че няма място за успокоение, нито всяване на хаос с излишно разтърсване на вече следваните мерки. Това, което притеснява, е продължаващата висока смъртност. Подценяването на опасността, както и ненавременното търсене на болнична помощ са друг немаловажен проблем. Към това предимно трябва да се насочат усилията на новия ръководен екип – не само на здравното ведомство, а и на целия служебен кабинет.

Почтеност, прозрачност, професионализъм!?

Така служебно назначеният от президента министър председател определи принципите на работа на новото правителство.

А сдаващият властта премиер отбелеляза, че това можеше да бъде и редовно правителство. Подкрепено от парламент, без да има нужда от нови избори.

Всъщност, ако приемем, че добрите думи се реализират, едва ли ще има някой, който ще е против тези министри да продължат и след 11 юли... Но нека не избързваме. Защото обявеният като надпартиен кабинет не е точно такъв.

Единият от новите министри, с комунистически плам от времената на “петилетките”, побърза да заяви, че за два месеца ще свърши това, което за девет години не са свършили в това министерство. Няма да коментираме нито наследствени обременености, нито повратливостта на побързалите да се пребоядисат от “червени” на “сини“ веднага след десетоноемврийските промени.

А и провалът на опитите за съставяне на редовно правителство, показва, че тези, които искаха да “изчегъртват”, не са се отметнали от намеренията. Напротив, надяват се не само с промените в Изборния кодекс, но и с помощта на новия кабинет да си осигурят мнозинство, достатъчно, за да управляват самостоятелно

Факт - избирателите гласуваха срещу едноличната власт. Но и поразиите, нанесени от “червено синята мъгла”, не само ги помним, а още ги изплащаме.

Против сме смяната на един олигархичен модел с друг. И на един “месия” с нов “спасител”. Не искаме нищо повече от това което обещават – почтеност, прозрачност и професионализъм!

Иде ли краят на авторитарните мнозинства!?

По всичко личи, че и у нас постсоциализмът си отива. И с него и времето на “спасителите” на страната приключва. Последните избори го показаха. Нищо, че новите мераклии за еднолична власт не са го разбрали. И устремили се към нея, разтуриха парламента. Все още не осъзнават, че разочароваха мнозинството избиратели, които искат друго – управляващи, които да се грижат за тях с възможностите, които предоставя демократичният избор, както и да дадат мило и драго за измъкването на страната от сполетялата света пандемия.

Колко избори трябва да минат, за да разберат сегашните политици, повечето от които са си рожби на статуквото, че “времето не е тяхно” и онази победа “с малко но завинаги” е била само в главите им. А тези, които и днес искат да “изчегъртват” и превърнаха финала на този парламент от псевдо изслушване в комисията в комичен опит за “народен съд”, очевидно не са в час. И вместо овации, предизвикаха омерзение от простотиите им. 

Видяхме и как новоизлюпени спасители се крият като мишки, словоблудстват в Мрежата, и тайно се надяват тези, за които никак не им е грижа, да им подредят пъзела на безметежното еднолично управление. Всеки път по трудния начин ли трябва да се разбира, че не “здравата ръка” е тази, която очакват от тях първопроходците на българската демокрация, не случайно сложили онзи надпис за съединението, което прави силата на сградата на Народното събрание. 

Е, този път евтините им номера няма да минат! Крайно време е да разберат, че избирателите ги пращат в парламента, не да разчистват лични сметки, а да поемат отговорност за тяхното бъдеще. Надяваме се тези игрички на “иди си ела си”, на наш гръб, с наши пари, да се върнат като бумеранг още на следващите избори, като недопуснат в свещената сграда тези, които разделяха и противопоставяха. А новите избраници да си вземат поука и потърсят пътища на съгласие в полза на общото благо.

Спрете политическата логорея!

Хайде нека политиците да бъдат по внимателни с думите – първо, когато ги изговарят, после като ги вкарват в закони и особено, когато ги тълкуват. Защото после става чел-недочел, тръгват политически спекулации, а нас ни правят на луди! Съвсем се самозабравиха! Дяволът сигурно ще им завиди, той едва ли е тълкувал в такава собствена изгода Евенгелието, както го правят самоизпратилите се на поправителен изпит нови и стари лица.

Без да навлизаме в подробности, няма нищо вярно, че в чужбина ще се гласува само в дипломатическите и консулските представителства. В чужбина вече ще могат да се отварят избирателни секции дори и на места от където се получат под 40 заявления за гласуване. Е, президентът има предимство в определянето кой ще е председателят на ЦИК, дипломатите ни могат по свое усмотрение да решат дали да има секция при по-малко желаещи.

Всъщност, шумотевицата цели друго – да се отклони вниманието от дългогодишно известните факти, че манипулациите стават в малките сикове, там и сега ще се гласува с бюлетини, а на другите места, поради липсата на опит, никой не знае доколко сигурен ще е резултатът машинния вот.

Въпреки това, нека поредните кандидати за народното доверие не прибързват с черните прокоби. Със сигурност, след като предишните не решиха да търсят обединение и работят за общото благо, пак ще станем свидетели на поредните безмилостни схватки. Но нека се отнасят уважително към нас, избирателите. Демагогията им започва да става досадна, а лъжите – прозрачни! Хората искат сигурност, бизнесът да работи в нормални условия, борбата с пандемията да се води не само на думи. В противен случай, “новите” мераклии ще свършват като “лъжливите овчарчета”.