Общо показвания

петък, 25 януари 2019 г.

От трън та на глог

Управляващите са на път отново да изпуснат духа от бутилката. Този път да избухне тлеещия от години проблем с ТЕЛК-овете.

Както и с майките на деца с увреждания, и сега мнозинството постъпва на принципа “проба-грешка”. Действията на специализираната прокуратура да сложи зад решетките мошениците са похвални, дори малко закъснели. Точно с това трябваше да се започне, а не с ревизиране на оценката за инвалидност. Грешно беше да се отчита не с натрупване, а само с едно основно заболяване, а другите да се смятат само ако са надхвърлили 50%. Не само, че се ощетиха хиляди инвалиди, но се стигна и до куриозни ситуации с много черен хумор като например: диабет е основно заболяване, а отрязан крак, минава за второстепенно...Да се смееш или да плачеш! 

Очевидно не това е пътят.Разбира се, че все отнякъде трябва да се започне. Видя се, че не може глобално да се решат проблемите, нито на здравеопазването, нито в социалната сфера... Но не може те да са “черни дупки”, в които потъват милиарди. Проблемът е, че при всичките промени става по-лошо. Излиза, че някой се възползва от тези средства и няма интерес от ефективното им изразходване, още по-малко от ефективен контрол. И колкото повече бюрокрация има, толкова по-добре.

Въпросът е, след като всичко това е станало болезнено видимо, защо трябва да се чака да избухне поредния гняв. Има достатъчно добре работещи механизми в други държави, които могат да се използват като се приложат у нас. Да се направи така, че да се знае защо и за какво се изразходват тези средства. И как тези хора ще могат да бъдат отново общественополезни.

Само със залавянето, порицанието и дори осъждането на няколко мошеници, без да се намерят правилните механизми, всичко ще си остане от ден до пладне.

понеделник, 21 януари 2019 г.

Клоунът по-добре би се справил

Николай Ненчев, станал по ирония съдбата военен министър и превърнал се в посмешище с поведението си и назначенията, както и в обект на разследвания за далавери, днес изплува от нищото, където правилно го поставиха избирателите, за да дава акъл на Негово светейшество българският патриарх. Вярно е, че наближават избори и приравняването с някой значим в обществения живот може да ти даде шанс. Това не е обаче шансът на удавника, хванал се за сламка, нито на Карлсон, който литнал, дърпайки се за косата. Не, това е стрелба с детски тапешник, която не е сигурно дали сам чува.

Призивът му към Патриарха да признае Украинската църква, обаче е показателен за друго. И то е, че онези, които в зората на демокрацията се опитаха да разцепят безуспешно българската църква, не са си взели поука, че не трябва да се бъркат в църковните дела. И днес се опитват да я използват в нови популистки игри. Ще кажем направо: Дядо Фори Светулката, който водеше сините шествия през деветдесетте години на миналия век, беше несравнимо по-добър клоун.

Едва ли Синодът ще реагира на това политическо словоблудство. Църквата е оцеляла хилядолетия в много по-тежки премеждия. Единственото, което може да направи Ненчев е да се покае и поиска прошка за делата си. И повече през ум да не му минава да се бърка в тези на църквата.


сряда, 16 януари 2019 г.

За един изглед към морето

Несъмнено дерибейството и вандалщината вървят ръка за ръка. Дюните Му закривали гледката към морето, затова платил на двама с булдозер да ги затрият. В резултат на това са унищожени близо декар и половина дюни, включително и от най-ценните бели дюни. Както обикновено, в такива случаи се вдига голям шум – едни се правят на “ни лук мирисали, ни лук яли”, институциите се събуждат, почват нещо да измерват, валят дежурните укори. И точно, когато се създава впечатление, че с емоционалната глъчка се търси затлачване и прикриване на престъплението, прокуратура и полиция, без вой на порицейски сирени и медийни изяви, бързо разкриват извършителите и ги обвиняват в умишлено престъпление. И съвсем правилно. В чл. 278а (3) от НК е написано, че “който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни образувания, диви животни, птици растения и други, обявени за уникални, се наказва с лишаване от свобода до три години, или с глоба от 1000 до 10000 лв, както и с обществено порицание.” Има направени самопризнания, нищо че поръчителят ги отрича. Сега остава да видим доколко бързо съдът ще изпълни закона.


Това, което ще добавим е, че местното дерибейство не е от вчера. Както и затварянето на очите на облечените с власт по места. Докато някой не се намеси отгоре. Само че това не е кокошкарска история, нито “Суджукгейт”. Унищожаването на природен феномен е трудно за проумяване престъпление, с тежки бъдещи последици, предимно за всички нас. Затова, освен похвалните бързи действия на прокурори и полицаи, те би трябвало да бъдат последвани от такива на законотворците - да помислят за по-сурови наказания, например, освен заплащане на разноските вандалите да участват с поправителен труд по възстановяването на дюните. Също така в бъдеще да не им се позволява да припарват до защитените територии. Ако нищо не последва и такива случаи останат само медийни еднодневки, то природата неизбежно ще накаже тези, които не се съобразяват с нея.

събота, 12 януари 2019 г.

Нека се разреже този възел

Управляващите декларират, че искат да решат проблема с ромската интеграция. Е, нека го решат.

Публично едва ли има някой, който да е против. От зората на демокрацията всекидневно се жонглира с тази тема. В уж загрижени НПО-та потънаха милиарди, но мизерията и безчинствата, отнели човешки животи и почернили стотици семейства, продължават. Размахват се ятагани, рокери бръмчат, полицията все по-трудно овладява развихрилите се страсти. Самото помпозно словосъчетание “ромска интеграция” се превърна в клише. Покрай него се появиха и други като “циганите на сапун“ и “пазят ги заради изборите”. Винаги влизат в употреба, за да се изпусне временно духът от бутилката и оправдае нищонеправенето.

Сега сме свидетели на поредното гръмко обещание за решаване на проблема. Засега с тикването зад решетките на двама и бутането на няколко десетки незаконни постройки.

Ще кажем направо – не това е пътят! Вижда се, че е разиграване с последствията от поредната недопустима за цивилизования свят човешка трагедия. С подозрителен предизборен отенък. Това води единствено до ответния опозиционен огън срещу безпомощността на управляващите.

Ако действително е дошло времето за решаване на проблема, (а то отдавна е дошло), нека това да не става с нефелни, но скъпо платени неправителствени псевдо програми. А със спешни срещи между водещите партии, заинтересованите институции, представители на всички малцинства и на техните вероизповедания. 

Ясно е, че законът трябва да е един за всички. И решително да се прилага така, че всеки да получава заслуженото. Всъщност, целта е друга: изобщо да не се стига до правораздаване, ако преди това всички заинтересовани се погрижат клишето “ромска интеграция” да се превърне в действителност.