Общо показвания

петък, 27 август 2010 г.

Компромати като компоти

Винаги, когато около Командира се размирише, неговите мюрета изваждат компроматите.
Но всичко идва на мястото си. Една по една лъсват динените кори, които са ни слагали. Няма защо да се чудим, че сянката на бившия преподавател по марксистка политикономия наднича оттук-оттам близо 20 години.
Можете да бъдете сигурни, че и днешните му вопли не са заради разпада на организациите му в провинцията. На него никога не му е пукало за винтчетата, които го държат над водата, а за изплъзващите му се облаги от властта, която очакваше да получи.
Сега, когато губи и парламентарния контрол върху тайните на държавата, съвсем естествено е да направи всичко възможно, за да си върне позициите.
В тази игра няма милост.
Затова се вадят скелети от нафталина. И най-вече призракът на бившата ДС.
Целта е съвсем прозрачна. Да бъде запазен митът за лъжедесницата, която ни пробутаха. Но истината за политическия милиционер и неговите покровители от времето на бай Тошо няма как да бъде дълго скрита. Не само защото хората вече правят разлика между компютри и компоти.
А защото криминалният преход не може да продължава до безкрай.

петък, 20 август 2010 г.

Корабът на революцията

Точно преди да започнат онези славни събития, Ленин шокира събралите се революционни матроси, като им казва, че революцията се отлага, защото Феликс Едмундович отишъл за риба! Когато те го питат: „Не можем ли да минем без него?“, отговорът бил:„Без него можем, но без "Аврора " - не!“ Каквито и зулуми да стават, без корабът на ДС няма как да има бъдеще - това иска да ни внуши и държавният глава, като бави назначаването на шеф на военното разузнаване.
Всъщност тънката червена нишка е на всяка цена да продължи онази славна ера, с много залпове и секретни доклади за напили се с кока-кола врагове от НАТО. А какво да кажем за не твърде далечното минало и за митингите срещу алианса, които предвождаше човекът с харамийския псевдоним.
Очевидно въпросът за тях е как да им повярваме, че отново да ни преметнат. Ако това се случи, няма защо да се чудим, че
са им давали и други имена, освен рождените. И че революцията продължава. Последователите на Феликс Едмундович знаят не по-зле от него как да бракониерстват.
Няма лошо. Но този път нека им помогнем корабът да отплава завинаги. Заедно с всички, които искат да ни върнат в онези времена. Сега е моментът да се види, че лъжите им вече не минават.

сряда, 18 август 2010 г.

Котка и мишка ли!?

Спомняте ли си онзи виц, в който котка и мишка се надхитрят. Първо мишката успява да излъже и да се измъкне от лапите. После обаче всичко идва на мястото си. И мишката е изядена. Точно на такава игра на котка и мишка за шефския пост на военното разузнаване ставаме свидетели. Но в нея няма нищо странно, нито пък толкова тайно. Когато говори за „приемственост“, човекът с харамийския псевдоним разбира единствено бившите тайни служби. Чиито продукт, всички знаем, че е. И на които им е задължен, разбира се. Съвсем естествено е, че ДС ще иска да има своите подводници и в бъдещата единна разузнавателна агенция. И кой, ако не уж социалният ни президент, ще може да ги внедри.
А какво да кажем за президентското обкръжение и снетото доверие от НАТО към него. Трябва ли да се запитаме защо шефът на ЦРУ не уважи държавния глава, когато бе у нас. И не е ли това точно „черната кутия“, която трябва да бъде отворена. За да няма после „ние пак сме тук и пак сме същите“.
Колко прозрачна всъщност е играта.
Но този път номерът едва ли ще мине. Няма как да дойдат „същите“. И няма нужда котката да залае като куче, за да не мине поредната президентска шмекерия.

петък, 6 август 2010 г.

Черната кутия на президента

С всеки изминат ден става все по-ясно защо държавният глава има две имена – едно за тези, които са се излъгали да гласуват за него, и друго - от архивите. И защо предпочитаните му дестинации напоследък са в бивши съветски републики, а не в страни членки на НАТО.
Няма с какво друго да си обясним номерата, които върти за назначаването на шеф на военното разузнаване. Очевидно е, че двамата кандидати са нежелани заради това, че са работили за алианса. И че това не е добър атестат за тях пред президента.
В същото време стана известно, че хора, които са били отхвърлени от НАТО като негодни за работа с тяхната класифицирана информация, охотно се назначават в президентската институция. Както се е случило с неговия външнополитически съветник. По-късно, след натиск на президентството, той дори получил достъп до тайните на новите ни съюзници.
Само че, ако у нас шмекериите все още вървят, във Вашингтон не правят компромиси. Точно като в онзи виц – няма как за руснаците да си майор Първанов, а за американците Джордж Щирлиц от ЦРУ.