Хайде, стига с тези дискусии

Едва ли има някой, който да не е разбрал, че системата не помага на майките на деца с увреждания. Така, че нека тези, от които зависи, т.е.управляващите, както и парламентарно представените партии, да спрат миришещите на популизъм дискусии и решат проблема. Министърът “Иди си, ела си”, да спре да шикалкави и по чиновнически да угажда на всеки, който го “шамаросва”. И вместо нищо да не прави, да вземе да подреди собствения си двор. А НПО-тата, вместо да размахват като смокинов лист онези 16 милиарда лева, които били необходими за да са щастливи всички, да се погрижат с не малкото милиони, с които ги субсидират,  не за своето благоденствие, а за хората, които трябва да обгрижват.

Не е лесно, но не и невъзможно, напротив – много бързо може да се постигне това.

Първо, трябва да се уреди въпросът с личния асистент и другите услуги. Ужасно е майки да напускат страната, защото другаде ще получат това, което не получават тук. Не може да приемем за нормално една майка на дете с увреждания, като постъпи в болница, да вземе детето със себе си, защото няма на кой да се довери за грижите му. Но да не продължаваме с другите срамни неуредици, които не са малко. 

Второ, детайлно да се провери как се харчат държавните субсидии, както и идващите от чужбина парични потоци за тази дейност. И ако се установи, че не отиват по предназначение, не само да се спре дейността на тези псевдохуманисти, но да им се потърси съдебна отговорност. И трето, самото министерство така да се реорганизира, че там да работят социално отговорни хора, а не политически калинки и екскурзианти.

И накрая, но не на последно място, да се спре с този номер “разделяй и владей”, както и добре познатото замеряне с отговорности. Всички искаме тези майки не само да могат да се грижат за децата си, но и да работят, защото са сигурни, че могат да оставят обгрижването на наистина отговорни хора.

Нане и Вуте като превозвачи

Дрязгите между групи автомобилни и автобусни превозвачи започват да минават границите на допустимия шум.

Обсебени от желанието да наложат своето, те не виждат, че заплашват не само обществения ред, но най-вече рискуват да изгубят онази подкрепа, която имат в битката им да не остане не малка част от тях без поминък, заради проекта “Макрон”.

През годините в публичното пространство бяха изнасяни не един и два случая на корупция сред висши кадри от Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация”. Не случайно държавата иска да се освободи от този горещ картоф, като запази само регулиращи функции и прехвърли специфичните отговорности на Автомобилна камара, в която превозвачите сами ще решават проблемите си.

Ясно е, че не всички ще са доволни. И че който пише проектозакона, ще гледа да дръпне черджето към себе си, казано по народному. Особено оспорими са някои рестрикции, като тази, при която да се отнема лиценз, ако автобусът не се ползва повече от месец. Не неползването, а пазарът е този, който би обезсмислил лиценза.

Затова е по-добре заплахите да спрат. От протести няма да спечели никой. Логично е законопроектът да бъде изтеглен и всички да седнат на масата за преговорите. От Автомобилна камара има нужда. И да - тя ще е частна, но на всички. Само тя може да защити интересите на международните превозвачи. В противен случай ще изпаднат в глупавото състояние на онзи виц, в който всички са зле, но се радват, защото си мислят, че другите са по-зле.

Бягства като на кино - не е забавно!

Няма как да не ни притеснява поредното бягство на затворник. И обяснението, че той не бил избягал от затвора, а от работното място, където не бил под опеката на затворническата адмистрация, е нелепо. Глупаво е да се прехвърля топката и да се търси вина. Не че няма, тя е персонална, както правилно отбеляза главния прокурор, но основния проблем, според него, е в грешно написаните правила, които “изкушават” престъпника да потърси свободата. Самата система, по преценка на затворническата управа да се решава кой затворник ще е на по-лек режим и кой ще може да бъде наеман от фирми, дава възможност за корупционни пробиви и улеснява решилите да бягат. 

Затова, вместо парламентарен популизъм, е добре депутатите, заедно с шефовете на затворите и експертите, бързо да решат проблема. А не да се действа по най-лесния начин – щом като бягат, няма да ги пращаме да работят навън, ще ги държим затворени. Това също е популизъм и издава безпомощност.

Притеснително е също, че МВР, както при случая с бягството от Централния софийски затвор, така и сега, не може бързо да хване бегълците. Всяко забавяне води до страх в обществото и възможност за ново по-опасно престъпление, застрашаващо човешки животи. Излиза, че ловците на бегълци нямат достатъчен ресурс, нито опит бързо да се справят със залавянето на престъпниците. Главната причина е липсата на подготовка и отиграването на подобни ситуации. Всеки път се говори за засилването на видеоконтрола, както и за използването на други модерни способи за издирване, но очевидно, това, което се прави в действителност не е достатъчно.

И накрая любопитно е да се отбележи, че бягствата напомнят на добрите екшън филми. Засега завършват с хепиенд. Но не е ясно докога, още повече, че не сме на кино.

За опашката на дявола

Все така се случва, първо е нещастието, след това има пушилка, после уж се вземат мерки, но накрая всичко утихва.

И така до следващата трагедия. Покрай съдебното дело и оправдателната засега присъда на обвиняемите за взрива, при който загинаха 15 души преди три години и половина, се разбра, че там цъка нова мина – 10 хиляди боеприпаси за утилизация. Стоят в склад, недостатъчно обезопасени и трагедията е възможно да се повтори.

По всичко личи обаче, че този път, благодарение на прокуратурата, няма да се чака новото нещастие. Още преди седмица, магистратите са установили опасната безстопанственост и са наредили на институциите да вземат ефективни мерки. Досегашните показаха, че всичко е наред и няма опасност от нов взрив. Само че не е така, защото едва ли някой от проверяващите, които и днес са в складовете, може да гарантира, че няма опасност за населението. Положителната новина е, че вече се обсъждат варианти, при които боеприпасите да се върнат в Гърция, откъдето са получени за утилизация.

Изводът обаче продължава да е нелицеприятен, защото засега прокуратурата остава самотна в действията си и това се видя в решението на съда да оправдае обвинените за трагедията. Опасно безгрижна е липсата на инициативност през тези няколко години на местните власти да направят всичко възможно, за да се предотврати нова трагедия. Има недоволство и то не е само сред роднините на загиналите. Трябва да спре да се дърпа дяволът за опашката. Сега е моментът да се покаже, че може да се действа превантивно - боеприпасите да се махнат от склада, виновните да си получат заслуженото и хората да заживеят без страх, че ужасът може да се повтори.

Евтини на брашното, скъпи на триците

Евтини на брашното, скъпи на триците, е казал народът. Нелечението или забавянето на лечение на онкоболни е опасна мина.

Не по-малко дразнеща е престрелката между Здравната каса и лъчетерапевтите. Спорът, както винаги е за пари. Според определящите средствата, парите били повече с 8 млн.лв от предходната година, но според терапевтите, лимитите били орязани и има опасност от листа на чакащите, което е недопустимо.

Не, това не е игра на котка и мишка. А въпрос, който не бива да се решава през медиите, още по-малко за сметка на пациентите. Няма нищо лошо в това всеки да държи на аргументите си, но за целта се сяда на масата за преговори. Защо това не е направено предварително и преди подписването на рамковия договор със съсловната организация, това е отделна тема.

Факт е, че техниката у нас с всяка измината година става все по-добра и отговаря до голяма степен на световните стандарти, което ще намали разходите за лечение в чужбина. Нали това е една от целите на нашето здравеопазване- то да е високотехнологично и да се извършва у нас. Естествено, че това струва пари, но те са оправдани, защото човешкият живот няма цена. Затова няма място за бюрокрация нито за интриги.

Трябва да се върви напред, а не да се спори със взаимни обвинения. Може и да се извлекат поуки. И догодина онкоспециалистите да бъдат включени в екипите, които преговарят за отпусканите пари. Сега обаче въпросът трябва бързо да се реши.

МВР: Наказания или реформи

Сагата с нагло избягалите през централния вход на затвора престъпници едва ли ще приключи с убийството на единия и изчезването на другия.

Лековато звучи оправданието, че ние щяхме да го заловим, но друг престъпник ни изпревари и го застреля. Не е успокояващо, че убитият, за щастие, не е извършил други престъпления, защото в укритието му бил намерен цял боен арсенал, включително и гранати. А какво да кажем за тези, които са го укривали и не са съобщили на полицията. Това, че са се страхували е неприемливо, но показва и друго – че не са имали доверие във възмездието и властите. И гражданите нямат доверие не само защото, както се оказа убиецът (също криминално проявен) на избягалия е агент на службите. А защото са убедени, че полицията не може да ги защити.

Научаваме още, че разследващите денонощно работели и хвърлили много усилия. Също така, че очаквали по-голямо съдействие от гражданите. Щяло да има вътрешна проверка, можело да има и наказани. В едно друго ведомство, след бягството на двамата, бяха уволнени висши шефове на затворническата администрация. И всичко приключи.Не, не е възможно всеки гаф на институциите, да приключи само с наказания. Сигурни сме, че разследващите са си вършели работата съвестно. Възможно е дори криминалният сътрудник на полицията да е получил указания да помогне за залавянето и ако няма възможност – да застреля беглеца. Дори подобни реалистични фантазми не успокояват.

Разковничето е в едни изпуснати от министъра думи, че не знае точният брой на чиновниците в МВР. След като нещо не може да стане известно с елементарна математика, какво да кажем за работата на такъв сложен механизъм, какъвто е борбата срещу престъпния свят. Това само показва, че епизодичните наказания, в това число и смяна на министъра, за каквато настоя част от опозицията, не са решение. Проблемът е системен и може да се реши единствено с реформирането на МВР. Не само на хартия, на каквато все остават и моделите как може да се извърши, предоставени от други държави-членки на НАТО.

За тигана и рибата

“Рибата e още в морето, а слагат тигана” - тази поговорка характеризира еуфорията около вчерашното гласуване на промени в пакет “Мобилност” в транспортната комисия на Европарламента.

По всичко личи, че радостта е прибързана – нашите превозвачи получиха възможност да не почиват вкъщи. Но от друга страна, на три седмици трябва камионът да се товари или разтоварва в страната на регистрация, т.е.камионът трябва да се връща. А как може да стане това, докато шофьорът ползва правото да си почива там където реши. По отношение на каботажа, гласуваното е направо в ущърб – той може да се извърши в рамките на 7 дни от последното разтоварване в приемащата държава, при положение, че престоят не надвишава 48 часа. С други думи той не може да стигне до Германия и да извърши там каботаж в рамките на 7 дни. Казано в прав текст: ограничава се най-голямата полза от членството в ЕС за нашите превозвачи – възможността да не пътуват празни камионите им.

Излиза, че евробюрократите умеят да слагат динени кори. 

И все пак няма място за униние – демонстрираното единство от управляващи, евродепутати и превозвачи за спасяването на хляба за 120 хиляди български семейства, не е за подценяване. То показва, че това е пътят за равностойното ни третиране в Европа. 

Очевидно е също, че мачът не е свършил. И точно сега не трябва да се действа прибързано. Емоционални реакции като “ще предизвикаме референдум за излизане от ЕС” обслужват единствено чужди на страната ни интереси. Няма място и за дребно политиканстване и спекулации за трупане на дивиденти. 

А най-важното е, че никой нищо няма да ни даде даром. Видя се по време на срещата на върха как лидерите на Евросъюза защитават своите икономически интереси. (Ще припомним, че "Иранската сделка", от която Доналд Тръмп еднолично се отказа, но Европа брани, увеличи износа на Германия за Иран на 4,5 милиарда евро, а на Франция от 1,5 милиарда на 3 милиарда евро.) В същото време ние се опарихме с “Южен поток”. 

Така че сега не трябва да приемаме нищо в наша вреда, преди да сме получили получили своето. При това без да се вдига излишна пушилка, а с диалог. И твърдост, разбира се.

На гол корем чифте пищови

На гол корем чифте пищовил Това е най-точното определение за поредната изцепка на провалилите се и останали извън парламента десни партии, обединили се наскоро под помпозното наименование “Демократична България”.

В законопроект, който лидерите и внесоха в парламента, те искат едва ли не да забранят пътните камери, които според тях безконтролно събирали данни за придвижването на българските граждани. Предлагат също и след определен период, записите да бъдат изтривани.

Псевдодясната номенклатура от НПО-та отдавна се прехранва от мнима защита на човешки права. Предложението е поредно доказателство, че е предпочела сребърниците пред националните интереси, включващи защитата на гражданите от тероризъм и трафик на хора и наркотици. Това може и да не интересува Христо Иванов, проявил се като политически дългоноско, заради многобройните изречени от него лъжи, както и Атанас Атанасов, по известен като джобния генерал “Гном”, защото двамата отдавна са си плюли на физиономиите. Но няма как да бъде отминато с лека ръка.

Какво лицемерие всъщност. Нали десницата уж най-много настоява за въвеждането на информационните технологии. Излиза, че те се интересуват от човешкия напредък само за демагогски спекулации. Контрол, разбира се, трябва да има, но не както го разбират машите на подсъдните олигарси – да бъдат заличавани следите на престъпни деяния, най-вече техните.

И откъде накъде двамата ще се изявяват като морални съдници. Трябва ли да припомняме с каква охота използваше СРС-та облеченият във власт Атанасов, по време на управлението на патрона му Иван Костов. Или пък как, вместо да прави реформи в съдебната власт, докато беше министър, Иванов се опита да я забатачи.

 Всъщност, евтините им номера отдавна не привличат, а отблъскват. А спекулациите със страховете на хората, употребени за дребни печалби, предизвикват не само насмешки, но и гняв, заради поредния опит да бъдат подведени избирателите

Нова Здравна карта или нов провал

Видими са усилията на здравния министър и ръководеното от него ведомство за приемането на новата здравна карта. Но никак не са здравословни хвалбите, че пациенти няма да бъдат връщани, че болничните легла са се увеличили, че ще се плаща не на легло, а на лекувани пациенти и как всичко ще станело още по-добро, след приемането на новия здравно-осигурителен модел през юни, както и след извършването на други реформи в неизвестно засега бъдеще.

Ще отбележим, че оздравителния проект се случва на фона на протести на лекари и медицински сестри, на критики от страна на съсловни организации, предстоящ конгрес на медиците и разбира се, под реалната угроза за нови фалити на болници и напредващи разследвания за корупция.

Всъщност, реалните действия на правителството не се отличават от тези на предходните кабинети. Щом стане напечено, управляващите развързват кесията и наливат пари, за да запуши народния гняв. Но проблемите остават. 

С оптимистични прогнози не може да се прикрие засилващия се бюрократизъм, отнемането на права на пациентите и закрепостяването им по местоживеене. Механичното ограничаване на разходите на Здравната каса може и да е добро за нея, но не и за пациентите и лекарите. Пазарният механизъм изисква друго – пациентът да отива там, където ще е доволен от лечението си. А здравната карта ще спъва тази възможност.

Истината е, че усилията трябва да бъдат насочени в друга посока – решаването на болезнения въпрос със застрашените от фалит болници, чиито брой нараства. Той не може да бъде решен само от сегашното управляващо мнозинство без подкрепата на опозицията в парламента. Всички заедно трябва да изберат пазарните механизми за развитие на здравеопазването. (А не едните да гледат и дори да се радват на това как другите се провалят). Само с обединени усилия може веднъж завинаги да се приключи с досегашното, миришещо на късен социализъм “подпомагане” на закъсали звена. 

В противен случай, вместо да се изпишат вежди, ще се избодат очи, както е казал народа.