Общо показвания

петък, 25 август 2006 г.

Не Оруел, а "Чичовци"

Синият Роналд Рейгън и българската Голда Мейр щели да смажат комунизма в Татовината

ХУБАВО е човек да има пориви.
Колко е просто.
Цял живот си мишкувал. Но един прекрасен ден се събуждаш с просветление.
И с мисия - да се представиш за такъв, какъвто никога не си бил.
Трябваше да стигнедостолепна възраст уважаваният председател на Конституционния съд Неделчо Беронов, за да му светне, че може да е и борец за правдини.
"Всичко, което Богмие дал като сили и възможности, от днес влагам в тази борба и аз ще бъда следващият президент", възкликна непринудено той.
Номинираната за негово вице ЮлианаНиколова бе не по-малко войнствена:
"Не искам нищо в тази държава да минапомня "1984" г. на Оруел. Не искам ни-що да ми напомня за службите. Не искам моите деца да живеят във филма "Бразилия".
Е как девизът на кампанията да не е"Промяна"?
Уви, твърде закъснели послания.
И малко смешни.
Не е морално десните кандидати за "Дондуков" 2 да си пъхат носа там, където не им е работата.
Къде бяха двамата, когато истинските борци срещу режима плащаха с живота си?Любопитно ще е новоизлюпените поборници да разкажат как са саботирали пълната и окончателна победа на комунизма в престижни за соца институции -Арбитражния съд и Института по радиоелектроника.
Какъв "Оруел", каква "Бразилия"?
Какви служби?
Сега единият бил синият Роналд Рейгън, защото и американският президент
също като десния кандидат на 78 години
започнал похода срещукомунизма повреме на втория си мандат.
Юлияна спокойно можело да стане българската Голда Мейр,
както мило пророкува бай Неделчо.
Не бразилска самба, а чалга.
Политическият милиционер Иван Костов, който навремето също се бореше с
комунизма, като промиваше мозъците на
студентите с марксистка политикономия,
им щрака с пръсти.
Но нека се обърнем към любимия им
Оруел:
"Човек, който се опитва да се представи
в добра светлина, вероятно лъже", казва
писателят, смятащ се за демократичен со-
циалист.
Бай Неделчо и Юлиана - прекрасно мюре за победния път на сегашния прези-
дент, отскоро известен и като воевода.

25 август 2006
"168 часа"

петък, 18 август 2006 г.

Балада за бъдещия Първи

Голяма измама с еротичен привкус ни се готви наесен

НЯМА нужда Георги Първанов да ходи на нудисткия плаж в Иракли, за да видят българите, че президентът е гол.
Пристрастието му към голотата лъсна още когато обеща, че ще бъде социален президент. Пет години избирателите му си ходиха голии боси.
Вярное,чеПърванов не е сам, защото и други управници много обещаваха, но нищо не свършиха.
Другарите Луканов, Виденов и Костов не успяха да се справят нито с бедността, нито с боклуците, че и досиетата скатаха.
Вместодасвалят маските, те предпочитаха да си спретват политическо пийпшоу и дадърпат конците на изпълнителите задкулисно.
Но както е известно, всяка тайна рано или късно излиза.
Няма скрито-покрито.
И агент Гоце бе даден за обществена консумация.
При това от своите.
По-гол държавен глава едва ли сме виждали.
Агент на Държавна сигурност - президент на Татовината ни.
Как да не кънти от небето жизне радостният смях на бай Тошо.
За да не е сам на тихия фронт, Гоце ще тича с още двама нудисти с конспиративните псевдоними Николай и Иван.
Каква мила компания - Георги Марков, отгледан в дантелени пелени, и Красимир Каракачанов - войвода на войводите.
И това не е всичко.
Бабите на Иракли няма да останат спръст в уста.Може да нееДелчо, може даима нужда от биберон, но той ще е техният кумир. Шеф на Конституционния съд, с добри обноски,
планинар. Има ли другото значение за десния кандидат Неделчо Беронов?
След него само с лампази на голо ще се пъчи ген. Любен Петров. Нови звезди в
левия сектор ще посрещат лунния изгрев
на брега наИракли.
Романтиката на доброто старо време.
Каква радост за изтерзаните от демокрацията червени баби.
Еднапартия и многоинициативни комитети.
Соцеротика.
И за да е всичко точно, беразпространено
следното съобщение:
"В програмата на президента не е включвано и не е осъществявано посещение на Иракли."
Спомняте ли си как в онези щастливи
години се понесе покъртителният слух, че в
София ще дават шведски еротичен филм.
След няколко дни в. "Работническо дело"
излиза с опровержение: Филмът не е швед-
ски, а съветски. Не бил сексуален, а социа-
лен, и не се казва "Баба дала на войника", а
"Балада за войника".
Ей такива избори ни чакат наесен.

18 август 2006
"168 часа "

четвъртък, 10 август 2006 г.

Той се връща

Палачинката се обърна, социализъма идва


Как да не се изпълва сърцето с трепет, когато човек вижда какви хубави неща стават в родната ни Татовина.
Никой и нищо не са забравени.
Те са вече тук.
И пак са същите.
Най-после загадъчната фраза на Людмила Живкова "мислете за мен като за огън" е разгадана.
Тези, които твърдяха, че само луд човек може да си помисли такова нещо, сега ще осъзнаят колко не са били прави.
Само преди дни с радост научихме, че НДК може отново да носи името на незабравимата Людмила.
Група интелектуалци отправили предложението в открито писмо до културия министър Стефан Данаилов.
"Без Людмила Живкова сега нямаше да има дворец - грандиозен, модерен, уникално архитектурно и културно творение, обясняват естрадната дива Мая Нешкова, писателят Коста Андреев, композиторът Кирил Икономов и др.
Абсолютно са прави.
Толкова години конгресна радост за сини и червени и никаква благодарност към дъщерята на първия партиен и държавен ръководител, която единствено можеше да си позволи такъв проект.
Всъщност няма нищо случайно.
Всичко идва на мястото си.
Палачинката се обръща.
Само един човек все още липсва.
Но и той ще се върне.
Онзи ден уважаваният бизнесмен Иван Тодоров - Доктора го срещна. Бай Тошо бил задрямал, седял на пейка в райската градина. "Другарю Живков, здравейте!", възкликнал радостно Доктора."Здрасти, здрасти - сепнал се Живков - Колко години не съм виждал човек от България. Е как е там, как е. Кой управлява държавата.
- Царят се върна и беше дори премиер - решил да го изненада бизнесменът.
- Кой, Симеончо ли бе!?
- Да, др. Живков.- Цццц. Ми то наше момче, навремето от КГБ-то искаха да му пусна сачма, аз пък реших да го нахраня и ето сега как оправдава доверието ни. А сега кой е премиер?
- Сергей Станишев.
- На Митко Станишев ли момчето бе, хахаха. Дето не го искаха в отряда "Чавдар" щото бил на 16 години, но аз казах на Добри (Джуров) вземи го, няма да сбъркаш. И пак се оказах прав. А други наши има ли?
- Е как да няма, внука на Борис Велчев сега е главен прокурор.
- Хахаха, тоя как го изгоних, ама не съм сбъркал щото човека си взел бележка и вкара челядта в прави път.
- И децата на Пирински (Заяков) и Боков - единият председател на Народното събрание, другият шеф на кабинета на премиера. Ами снахите на др. Иван Пръмов и те са на първи позиции - Уляна е шеф на телевизията а Миглена Кунева ще ни вкарва в Евросъюза.
- Бравос, бравос, знаех си че няма да ме издънят съратниците. А сега какво се случва.
- Ами вашият Бойко ще става президент.
- Кой, онова момче дето ме пазеше до последно ли бе
.- Същият.
- Хахаха, че аз кво правя тука. Я викни Господ, че искам да му наредя нещо.

10 август 2006

събота, 5 август 2006 г.

Бай Неделчо май наистина е ослепял.

ЗАЩО един достолепен човек, избран преди години със смайващо парламентарно единодушие за най-висш магистрат, с прекрасно семейство и с добро възпитание, търпи да е дъвка в уститена интригантите.
Сляп ли е, че не вижда какво се случва.
Не е трудно за разгадаване.
Ясно е като бял ден, че на Неделчо
Беронов много му се ще да стане президент.
Как иначе да си обясним продължаващото втора седмица безплодно очакване да бъде номиниран.
Преди Десети ноември едва ли щешеда има подобно намерение. Щеше да си седи в арбитража до пенсия. И през ум нямаше да му мине, че може да го допуснат до висш пост.
Но сега е друго време.
Можеш да станеш от нищо нещо.
Както се случи с мнозина наши държавници.
Защо тъпаците да могат, пък аз не. Някой може да възрази - нали конституционният съд е върхът на сладоледа.
Оказа се, че май не е.
Само2 процента от българите знаят,че съществува такава институция.
И доскоро Беронов го познаваха само най-близките му. И патронът му Иван Костов.
А президента на България го знаят всички.
Че и псевдонимът му Гоце също стана популярен.
Човещина е да завидиш.
Да си на върха, пък да не си известен.
Как няма да предпочетеш "Дондуков" 2 пред кротките разходки до Мусала.
Както е известно, магарещината не ходи по горите и скалите, а по хората.
Бай Неделчо да не се превръща в магаре
Онзи ден лидерът на новоизлюпеното
БЗНС Стефан Личев изплю камъчето -
ни в клин, ни в ръкав сравни Неделчо с
магаре: "Ако всеки доказва, че неговото
магаре е най-мъжко, нищо няма да ста-
не", образно се изрази той.
Ето в какво искат да превърнат досто-
лепния съдия.
Нека да е ясно - това, че бай Неделчо
се е запънал като магаре на мост и иска
да става президент, не означава, че вече
е магаре. Второ, той е на близо 80 годи-
ни, и трето, дори и да може, едва ли ще
си го мери с Петър Стоянов и с Иван
Костов.
Истината е, че уважаемият магистрат
няма много време за кумене.
Защото на тях не им трябва човек, а
магаре за президент.
Сега е моментът да им бие дузпата.
После ще бъде късно.
След това, както е казал народът, ма-
гарето и на хаджилък да иде, пак мага-
ре ще се върне.
Крайно време е съдията да свири дузпа и да бие шута на десните

5 август 2006
"168 часа"