От Движение “България на гражданите”, партията на бившия вицепремиер от второто правителство на ГЕРБ Меглена Кунева, обявиха че няма да участват в европейските избори.
Въпреки че се регистрираха за евровота и имаха водач на листата. Нищо ново под слънцето. Също като в добре познатата ни приказка, лидерските амбиции надделяха и бутиковите партийки вдясно не се разбраха кой да води бащината дружина. Първо беше един водач, после го смениха с друг, след това имаше други пазарлъци. И проваллият се правосъден министър Христо Иванов и близкият до сърцето на Иван Костов генерал за специалните му поръчки Атанас Атанасов, са наясно че шансовете им са нулеви, но очевидно тайно се надяват поне водачът им да влезе. Напразни мечти.
Чест и прави на Кунева, че се отказа. Добре е и другите да я последват. Надигат се гласове всички да се саморазпуснат и организират в ново дясно движение. Проблемът е, че наследниците на Иван Костов са научени от него не да обединяват, а да разделят. И да милеят не за общото, а за личното си благо. Затова от подобна мимикрия няма да има смисъл, защото в първите редици пак ще са познатите ни лица. Видя се след погрома им на изборите, че не се скриха и не остъпиха на нови хора. Пак са си същите и пак са тук, по онзи девиз на червената партия.
Е как няма да са същите, като вождизмът на Костов е в кръвта им. Ясно е, че ще пропуснат сигналът, който им дадоха от ДБГ. Затова нека не се учудват, когато и избирателите ги пропуснат.
Преди да се търси медийна интрига и провокира противопоставяне на нашата църква с Ватикана, е добре да се прегледа внимателно програмата на посещението на папа Франциск в страната ни.
И най-вече да се осмисли, че папата ще влезе в патриаршеския храм на мълчалива молитва пред олтара на светите братя Кирил и Методий, заради значимостта на тяхното дело както за православния, така и за католическия свят. Ясно е, че от времето на социализма са се подклаждали интриги, целящи създаването на напрежение. Служителите на всички вероизповедания са били подлагани на репресии, а някои от тях платиха с живота си.
Затова, както посещението на папа Йоан Павел II през 2002 г., така и предстоящото на папа Франциск, са стъпки към заличаването на тоталитарните минало, целящи сближаване между двете църкви. Преди всичко заради съвместния живот на техните паства.
Решенията на Светия синод са протоколни и издържани според каноните и няма нищо необичайно в това, че няма да има обща молитва. В същото време Патриархът ни изрази готовност да почете главата на Римокатолическата църква като го приеме. Не на последно място посещението на папата е в момент, когато има подем в миролюбивите междусъседски отношения на Балканите и в същото време продължават опити, включително и в нашата страна, да се противопоставят едни на други вероизповедания.
Така, че нека съсредоточим вниманието си не към търсене на несъществуващи интриги, а към общите дела, за които дейността на братята Кирил и Методи е пример и до днес.