Орел, рак и щука

От Движение “България на гражданите”, партията на бившия вицепремиер от второто правителство на ГЕРБ Меглена Кунева, обявиха че няма да участват в европейските избори.

Въпреки че се регистрираха за евровота и имаха водач на листата. Нищо ново под слънцето. Също като в добре познатата ни приказка, лидерските амбиции надделяха и бутиковите партийки вдясно не се разбраха кой да води бащината дружина. Първо беше един водач, после го смениха с друг, след това имаше други пазарлъци. И проваллият се правосъден министър Христо Иванов и близкият до сърцето на Иван Костов генерал за специалните му поръчки Атанас Атанасов, са наясно че шансовете им са нулеви, но очевидно тайно се надяват поне водачът им да влезе. Напразни мечти. 

Чест и прави на Кунева, че се отказа. Добре е и другите да я последват. Надигат се гласове всички да се саморазпуснат и организират в ново дясно движение. Проблемът е, че наследниците на Иван Костов са научени от него не да обединяват, а да разделят. И да милеят не за общото, а за личното си благо. Затова от подобна мимикрия няма да има смисъл, защото в първите редици пак ще са познатите ни лица. Видя се след погрома им на изборите, че не се скриха и не остъпиха на нови хора. Пак са си същите и пак са тук, по онзи девиз на червената партия. 

Е как няма да са същите, като вождизмът на Костов е в кръвта им. Ясно е, че ще пропуснат сигналът, който им дадоха от ДБГ. Затова нека не се учудват, когато и избирателите ги пропуснат.

Самарът и тол таксите

Бий самара, за да се сеща магарето, е казал народът.

Очаквано, с наближаването на 16 август, когато камиони и автобуси ще трябва да плащат тол такси, за да пътуват из България, КРИБ излезе с остри възражения към проекта на Регионалното министерство. Още преди време превозвачите пресметнаха, че разходите им ще се вдигнат в пъти и това би повлякло и други области на икономиката ни. От другата страна държавата очаква приход за хазната от 1,3 милиарда лева. 

И едните и другите са наясно, че годината е изборна и играта на котка и мишка може да продължи, например чрез отлагане до 2020, когато системата трябва да заработи фактически, а не на зелено, както се предлага сега. Факт е обаче също, че има препоръки и предупреждения за опасност от повтаряне на гафа с винетките. Например идеята за тестов период е разумна, както има логика да се направи и оценка на въздействието. Управляващте имат своите аргументи. Досегашната система не отчиташе честотата на пътуванията и излизаше много по-евтино на тези, които имаха голям пробег за съответния период от време. Добре звучи и желанието на управляващите да се стимулира екологичен транспорт, но транспортните фирми трябва да бъдат убедени, че това ще е от тяхна полза. 

Иначе казано въпросът за парите не опира само до това държавата да получи своето. Най-лошото, което може да се случи, е да се стигне до конфронтация. А за да има мир, трябва да има диалог и плавен преход. Ясно е, че ние сме единствената европейска страна, която има две напълно готови магистрали и още две полуготови, на които няма бариери за такси. И това не може да продължава. Но за да няма извиване на ръце, нито популистко използване на партиите, е добре час по-скоро заинтересованите страни да намерят решение. От КРИБ дават знак, че са готови. Но също така трябва да са наясно, че номерът с тупането на топката и отлагането е към своя край.

Патологичните лъжи на Иван Костов

 На лъжата краката са къси е казал народът.

Вместо да се скрие и по никакъв повод да не търси публичност, станахме свидетели на поредния смешен опит от Иван Костов да се оневини като водеща фигура на криминалния преход. В тв изява, за да промотира мемоарите си, някогашния преподавател по марксистка политикономия бе избрал една от тактиките на бившия комунистически режим, когато се издънят  – ние сме праведниците и борците за светло бъдеще, други са тези които ни провалят. 

Днес обаче това звучи нездравословно. 

Не е за чудене, че единственото вярно в думите му бяха споменаванията за контрабандата през старите канали на Държавна сигурност, мутрите, фалитът на банките, бандитската приватизация. Той обаче пропусна да отбележи, че като финансов министър, а по-късно и като премиер не само нищо не направи, за да спре тези канали, да предотврати банковите фалити и да неутрализира мутрите, а дори подпомогна разграбването на държавните активи. По време на неговото управление изгря звездата на печално известния Косьо Самоковеца, беше на път партията му да закупи една банка, но като не мина номерът му, се ориентира към бъдещата КТБ. Не случайно се оказва, че по лични сметки от тази банка са му превеждани хиляди безотчетни пари. Костов няма пръст нито в идването на власт на СДС (беше се скрил за няколко часа по време на щурма на парламента, докато разбере накъде духа вятърът), нито в Косовската криза, (депутатите бяха тези, които не дадоха коридор на руските самолети за Сърбия), нямаше пръст и в махането на Визовия режим (той обяви, че демонстрациите пред западните посолства са ченгеджийска операция). А какво да кажем за досиетата на агенти на ДС, включително и на свои партийни членове, които той скри...

Списъкът на неговите мрачни дела е дълъг, спираме се само на част от днешните лъжи. И как не го беше срам да говори за неспечелената битка за децата и подрастващите. Нали точно по неговото управление имаха цялата власт, а днес си служи с купешки фрази за това че децата били останали в състояние на деидеологизация и поради тази причина не можело да бъдат конкуретноспособни на европейския пазар. Но да не набъркваме децата, само ще споменем онази сграда в столицата, чиито офиси е трябвало да бъдат запълнени с фирми, свързани с КТБ, за да може да текат пари към фамилията му.

Всъщност, единственото, което се очаква от Костов, е да поиска прошка. Но няма да я поиска, защото си мисли, че няма за какво. Това се нарича отхвърляне в психопатологията и е един много нездрав, но красноречив за диагнозата защитен механизъм на егото.

Пирова победа

И Драгалевският лифт спря. Спряха го, въпреки, че носеше печалба. Основната причина е, че той е не само морално остарял, но и вече опасен. Правилно решение. Не трябва да има и съмнение за застрашен човешки живот.

Всъщност, спирането на лифта е “радостно” събитие за самообявилите се за еколози. Колкотото по-труден е достъпът до планината, толкова по-добре ще е за тях. Ощетени са обаче хиляди софиянци и гости на града.

Ето един “Параграф 22”, който в момента пречи да се възстанови лифта. За да бъде направен модерен и много по-бърз, той се нуждае от основи и стълбове, които инженерно издържат на такова натоварване. Но те не могат да се изградят на сегашните стъпки, т.е. самият процес на обновяване представлява ново строителство, а то е забранено. Не може и да се разшири трасето, което също е забранено.

Според един от еколозите, под чието управление Витоша бе нападната от корояд, според и сега действащия план можело и дори се препоръчвало обновяване. Това можело да се случи без ни на-малко да се наруши трасето. Той и Барон Мюнхаузен може да полети като се изтегли за косата.

Ще кажем обаче, че това е пирова победа за Тома Белев и сектантите му.

Но е крайно време властимащите, които и да са те, да престанат да обръщат внимание на псевдоекологичните словестни еквилибристики и да се погрижат както за чистотата на Витоша, така и за отдиха на гражданите. Първите стъпки са направени с новите екологични автобуси. Трябва да се направят и следващите – да се ограничи и спре дори движението на автомобили, да се реновират старите лифтове и да се построят нови, толкова на брой, че планината наистина да стане общодостъпна, каквито са повечето планини в Европа.

За мишката и планината

Нищо ново: както Иван Костов, така и неговите наследници обичат да размахват пръст, да сочат изедниците на народа и да зоват към бунт, но всичко е като в притчата – напънала се планината и родила мишка. Дори по-лошо, самите те се оказват разследвани и съдени за далавери.

Затова не се учудваме, че главният секретар на ДСБ Емил Мачиков, се оказа издирван за имотни измами, според разследването на ТВ Европа. Отдавна е известно, че костовистите едно говорят, друго вършат. Вместо да изринат собствените си авгиеви обори, те предпочитат да обслужват подсъдните олигарси. И търсят начини да се върнат отново на софрата, заради която бяха изхвърлени от парламента. Не е случайно, че Мачиков е сред основните упълномощени лица на ДСБ в Централната избирателна комисия и е организатор настоящата кампания на „Демократична България“ както и на предишните на ДСБ. 

Трябва обаче да си голямо перде, за да си мислиш, че капанът, който слагаш за други, няма да щракне за теб. Нека само си припомним, как Елена Костова се оплакваше, че заради фалирането на КТБ и блокирали банковата карта и тя изпаднала в конфузно положение, защото не могла да си плати хляба в магазина. А после се оказа, че всеки месец по сметки на фамилията банката е превеждала хиляди безотчетни левове. 

Изводът също не е нов – колкото и да се напъват, няма как да излъжат избирателите.

Внимателно с църковните канони

Преди да се търси медийна интрига и провокира противопоставяне на нашата църква с Ватикана, е добре да се прегледа внимателно програмата на посещението на папа Франциск в страната ни.

И най-вече да се осмисли, че папата ще влезе в патриаршеския храм на мълчалива молитва пред олтара на светите братя Кирил и Методий, заради значимостта на тяхното дело както за православния, така и за католическия свят. Ясно е, че от времето на социализма са се подклаждали интриги, целящи създаването на напрежение. Служителите на всички вероизповедания са били подлагани на репресии, а някои от тях платиха с живота си.  

Затова, както посещението на папа Йоан Павел II през 2002 г., така и предстоящото на папа Франциск, са стъпки към заличаването на тоталитарните минало, целящи сближаване между двете църкви. Преди всичко заради съвместния живот на техните паства. 

Решенията на Светия синод са протоколни и издържани според каноните и няма нищо необичайно в това, че няма да има обща молитва. В същото време Патриархът ни изрази готовност да почете главата на Римокатолическата църква като го приеме. Не на последно място посещението на папата е в момент, когато има подем в миролюбивите междусъседски отношения на Балканите и в същото време продължават опити, включително и в нашата страна, да се противопоставят едни на други вероизповедания. 

Така, че нека съсредоточим вниманието си не към търсене на несъществуващи интриги, а към общите дела, за които дейността на братята Кирил и Методи е пример и до днес.

Памет за бъдеще

В деня, в който в с. Корница се почита паметта на загиналите и репресираните по време на Възродителния процес, е добре да не намесваме актуалните политически дрязги.

Напротив, почитта трябва да е всеобща и в селото трябва да има представители на всички етноси и партии. Защото насилствената смяна на имената и последвалото изселване на близо половин милион български граждани по време на комунистическия режим е спомен също толкова болезнен за страната ни, колкото избиването на милиони евреи по целия свят.

Трябва ли да обясняваме защо почитта не е всеобща, така както е на националните ни празници!? Засега няма и как да се случи: докато някой налита да търси сметка на граничния пункт защо наши сънародници идват да гласуват, а не си стоят по домовете; докато други пък спират движението пак на граничен пункт, защото щели да се строят лагери за бежанци; а две съседни държави са на път да развалят отношенията си, защото спорът намесвали ли са се взаимно в работите си се използва като предизборна карта.

Но е обидно за жертвите и преди всичко за националното достойнство да се размахват като плашила сенки от миналото. С евтини политически дивиденти далеч не се стига. И все пак ако съумеем да се противопоставим на невежеството и липсата на толератност, това вече ще е крачка напред към общото ни бъдеще.