Общо показвания

вторник, 23 септември 2008 г.

С чадър и чук

Нищо ново под слънцето.
С чадър и чук, вместо сърп и чук.
Тридесет години след покушението срещу Георги Марков журналистът Огнян Стефанов бере душа след зверски побой.
Каква прилика - да намушкаш с чадър писателя-дисидент на рождения ден на първия партиен и държавен ръководител и да посегнеш на свободата на словото в деня, в който се чества 100-годишнината от независимостта на страната. 
Само защото си позволявал да пише нелицеприятно за властта.
И преди и сега познат братски образец на действие.
Как да не възкликнем: Ние пак сме тук и пак сме същите!
Но може ли да е друго след като кукловодите са от времето на Тато.
А върхушката е от познати ни фамилии и воеводски псевдоними.
Не е трудно да разгадаем кой има нужда днес от този кървав подарък.
Е, ако така смятат да запазят властта, много се лъжат. Няма да стане.
Ако ли пък клановете са се хванали гуша за гуша и искат едните да сменят другите, номерът им пак няма да мине.
Кой вярва на хора, които убиват заради словото.
И какъв позор за властта - да допуска синилно алкохолизирани психопати да диктуват правилата на играта.
Мястото и на едните и другите е на бунището. А не на политическата сцена. 
Ясно е, че трябва да се сложи край на тези безобразия.
Иначе кошмарът ще продължи.