Общо показвания

неделя, 28 февруари 2010 г.

Яне и бялата стая

Нямат край номерата на Яне. Този барон Мюнхаузен на нашето съвремие. Фантасмагориите му станаха клинични. Ако бяха само заради левия бряг и счупения прозорец, с мед да го намажеш. То не бяха димки, конспирации, че и розови паради.
Сега пък щели да го гръмват. Какво невероятно прозрение!
И каква радост за белите престилки, които го очакват на Четвърти километър.
Краят на тези, които по един или друг начин са се свързали с онези служби, винаги е един и същ. За някои лудостта е тиха, за други по-буйна. Но какво да се прави, когато дори на партията и викат „Ред, законност и държавна сигурност”.
Нека си припомним, че един от неговите фенове, отгледан в дантелени пеленки, стигна чак до Конституционния съд. А беше известен, освен с името си, с още няколко такива. Веднъж празнуваше имен ден по Никулден, втори път – на Стефановден...
Днес все още не знаем кой е агент „Хлапето”. Не знаем и кой е „Личко”. Предстои да научим. Но когато го приютят в бялата стая, дали ще има смисъл да проявяваме повече интерес. Колко лесно е да кажем: „Що те боли курец дека Маджарско нема излаз на море”.
Всъщност не трябва и да го жалим. Просто трябва да имаме едно наум, когато се появи поредния генномодифициран политик. А и онези с белите престилки също не бива да се ослушват, а веднага да действат, преди да са направени белите. И преди не само ние да се посмеем, но и на нас да ни се присмеят от Брюксел.

неделя, 21 февруари 2010 г.

Сергей и Октопода

"Добросъвестността е в основата на правилните решения. Нека във всичко има добросъвестност, защото в нея се намират доброто и злото, успехът и провалът. Ако господарят и васалът са добросъвестни и искрени в отношенията си, какво не може да бъде постигнато? Ако обаче те не са такива един с друг, всичко без изключение завършва с провал."
Този текст е от една древна конституция. Не е нужно много да се задълбочаваме в него, за да ни светне защо червеният лидер Сергей Станишев трябва да се скрие и да го е срам да се покаже.
Няма ден, в който да не чуем за поредната афера, в която е замесен бившият премиер. Този път разкритието направи земеделският министър Мирослав Найденов. Той заяви, че подсъдимият за заменки бивш шеф на Държавната агенцията по горите Стефан Юруков не е бил сам в далаверите. Конците му се дърпали от партийната централа. В нейна черна каса за всяка една от тях са влизали много повече от 200 000 евро. Първото, което му минава през ум на българския данъкоплатец е, че "Позитано" е мястото, откъдето трябва да се вземат милионите, с които сега Брюксел се кани да ни санкционира. Следващият въпрос е кой трябва да опере пешкира. Парите, влизали в партийната каса, си имат точната дума - рушвет. Какво по-ясно доказателство за това кой дърпа конците на мафията. А като прибавим и името на брата консултант в проекта "Карадере", рожба на подобна заменка, всичко идва на мястото си.
Нека припомним и един виц, който един бивш шеф на НСС разказваше за червеното управление: "Попитали Радио Ереван защо ДАНС лови показно ведомствени мишки, а мафиотите кани на кафе. Радиото тутакси отговорило: защото добре облечените господа ги питат колко ще дадат на партията."
Е, трябва ли да има съмнение, че това е червеният октопод. Който започна да се разплита от изглеждащото като недоразумение изнасяне на една папка от кабинета на бившия премиер.
Нека видим сега как се държи готвеният за раиран костюм Сергей.
Вместо от кумова срама незабавно да освободи лидерския пост, той е решил да се кандидатира за президент. Без да му трепне сърцето, скромно сподели по едно радио, че не е мислил дали да се включи в надпреварата догодина, но "нищо не е изключено в живота".
Забележително намерение!
Само Масларова с нейните кифли и кофичката кисело мляко за дечицата от детските градини може да му съперничи по нахалство. Можем към това да припомним как червеният премиер, за да й угоди, реши да прати 5000 пенсионери да почиват на море. И как ги излъга всъщност.
Освен че мисли за президентския пост, тия дни лидерът на БСП учи своите как да спечелят предстоящите местни избори. Опитваме се да си представим как го слушат те. Какво друго да кажем за него освен това, с което го характеризира един психотерапевт: "Говори гладко и леко невменяемо, но всъщност му куца осъзнаването, плаши се от суровите прозрения..."
Нека все пак не забравяме, че в столетницата не са вчерашни. Ясно е, че ще го оставят още малко, за да може по-добре да потъне в катрана. На "Позитано" има традиции в партийните завери. Трябва ли да си припомним кривата усмивка на Тато, когато го свалиха на 10 ноември.
Ако ли пък Сергей си мисли, че ще мине с прошката на Заговезни, и тука няма да познае.
Истината е, че фалиралите лидери трябва да си ходят. А тези от тях, които са дърпали конците на мафията, трябва да си получат заслуженото.

петък, 19 февруари 2010 г.

Кой кара Трактора

„Кой кара Трактора” е въпросът, който си задават депутатите тия дни в свещената сграда. Той разбира се е най-важният. И няма как да бъде избегнат
Днес малцина си спомнят метафоричното изказване, направено от партиен лидер през есента на 2008 година по повод уволнението на тогаващния шеф на контраразузнаването Иван Драшков:
"В държавата има скандална ситуация във връзка с ДАНС. Гафът се състои в следното - ако вместо ампутиране на лявата ръка се отреже ляв крак, се получава едно голямо недоразумение". Няколко дни по-късно негов заместник поясни казаното: „Проблемът в ДАНС не е Драшков, а Алексей Петров".
Ако тогава министър-председател Сергей Станишев имаше уши да чуе и очи да види, сега нямаше да си задаваме неудобния въпрос за близостта между един обвинен като подземен бос и тогавашния премиер на страната. Впрочем тази връзка засега остава настрани, но предстои да бъде разнищена. Защото не трябва да има съмнение, че съветникът, който всъщност командваше ДАНС по онова време, е трябвало да свърши персонални задачи, поставени му от тогаващния премиер. За тясната връзка помежду им показателен е и един секретен доклад, стоял на бюрото на Станишев, но по неведоми пътища се озовал в ръцете на Алексей Петров. А колко е опасна тази връзка се разбра през есента на миналата година, когато редовият вече депутат Станишев се наложи да се лиши от имунитета си.
Нека не забравяме и друго - че
интересът на бившия командос към политиците не е от вчера
И не е случаен. Той си има цена, много точно определена от главния прокурор Борис Велчев: „Не зная какво точно е правил г-н Алексей Петров за ДАНС, но със сигурност ДАНС е свършила не малко работа за Алексей Петров".
В очакване сме да научим от разследващите какво са получили политиците, допуснали да са близки с него. По бързината, с която те днес искат да се измъкнат от подозренията във връзки с Алексей Петров си личи обаче, че има какво да научим.
Всъщност колко смешно днес звучат техните оправдания.Оказа се, че една бивша външна министърка, сега син евродепутат, имало чисто спортна връзка с него. По онова време тя била говорител на правителството на Филип Димитров и имала нужда да бори стреса. А той бил сред най-добрите и и бил препоръчан от правителствената охрана. Бивш шеф на НСС, директно каза, че назначил ексбаретата под натиска на тогаващния главен прокурор.
Той пък отговори, че онзи лъже. И че цялата работа е организирана от Командира, който никога нямало да му прости, че го е разобличил като „долнопробен крадец, шеф на една разбойническа чета". Но запитан този ексглавен прокурор дали е охраняван от бившата барета, отговорът му бе, че това е лична работа и че не дължи на никого обяснения.
Но да се върнем към човека, при чието управление бе назначен агентът. Колко истински и колко лицемерни всъщност са думите му, казани по повод задържането на Трактора: „Последните 8 години мафията използва тази власт, за да се окопае дълбоко в политическата система и държавните институции. Стигна се дотам чуждата преса да казва, че "мафията има държава" в България.
Изкореняването й ще бъде изключително трудно
Днес битката срещу Октопода е едновременно битка за спасяване и оздравяване на МВР, на главната прокуратура и на ДАНС. Сега шансовете за успех са на страната на държавата." Подобни статии за прехода четяхме от него и в „Работническо дело".
А какво да кажем за партията, която някои наричат „Ред, законност и държавна сигурност" и беше обявена от лидери на Столетницата като техен продукт. Не случайно депутати вече настояват главният прокурор да разпита Станишев по какъв начин е контактувал с бандата на Октоподите.
Има и други ясни сигнали, че ДАНС по онова време е използвана за политически поръчки. Например за да се направи пиар на същата тази партия е „вдигната жива сила", която да докара на разпит в централата им кмета на Рибново.
Не е възможно без могъща подкрепа партия миньонче
която през 2007 г. на евроизборите изкарва едва 7000 гласа, през 2009 г. да изкара 200 000, при това с кампания, струваща много пари и все още недостатъчно разследвана. Дали е искрен сега лидерът й, като казва, че не е спал в една стая с Алексей...
Колко ли още политици, карали трактора, ще се опитват с тихи стъпки да се скрият обратно в кутията на Пандора. И колко ли още лъжи, казани за тяхно оправдание, ще чуем от тях.
Затова да се върнем към началото. Няма да е достатъчно да се отрежат само пипалата на октопода. Или пък трактористите да бъдат върнати временно в кутията. И едните, и другите трябва да си получат заслуженото. Това може да стане не само по съдебен ред, а и чрез вота на избирателите.Крайно време е да им светне кой с кого се е срастнал, иначе ще стане като в онзи виц:
„Не ме арестувайте - аз съм мафиот на служба в полицията!”
„Точно за това ви арестувам - аз съм полицай на служба при мафията”, отговорил му другият.
И всичко ще тръгне по старому.

четвъртък, 4 февруари 2010 г.

Подарък след Петльовден

Няма защо да се учудваме, че един по един го изоставят.
Не само защото партията му се превърна в „Ред, законност и държавна сигурност". А защото на всички им светна, че му остана само розовият парад.
И като във вица винаги ще търси безкористно мъжко приятелство, но в действителност ще знае, че рано или късно природата ще поиска своето.
Излиза, че лудориите му били за друго. Защо да му се връзват тогава. А и простотиите му започнаха да дотягат на всички. Затова един по един се изнизват. Преди да се наложи да го последват в страната на барон Мюнхаузен. Там всичко ще дойде на мястото си. И ще може да държи речи на себе си. И сам ще си пляска като в онази песен.
Няма по-хубава пленарна зала от бялата стая. На другия бряг всички са щастливи. Няма политически мраз, нищо че както е казал поетът, от счупения прозорец духа ли, духа ли.