Общо показвания

понеделник, 27 януари 2020 г.

Екомини със закъснител

Напоследък екобедствията избухват като мини със закъснител. Добрата новина е, че реакциите стават все по бързи. Няколко  часа след като на тел. 112 бе подаден сигнал за плуваща умряла риба по течението на р. Марица, замърсителят бе установен – цех за прераработка на пластмаси, чиято пречиствателна станция не е изчистила отровите. Задействаха се екоинспекцията, басейновата дирекция, МВР, прокуратурата, областният управител, бяха спрени две помпи за питейна вода в близост до реката, бяха предупредени риболовците, а собствениците на животни да не ги водят на водопой на реката. Няколко дни по-рано, бе установено опасно замърсяване с тежки метали на приток на река Тополница, а само часове след бедствието по Марица – бе открита умряла риба по течението на река Чая, край пътя за Пампорово.

Очевиден е стремежът на институциите да реагират бързо и своевременно да предупреждават гражданите. Проблемът обаче е другаде - за да се вземат конкретни мерки бързите тестове не са достатъчни, трябва да се изследват взетите проби в лаборатория в София и да се чакат резултатите близо седмица.

Всъщност това, което трябва да се направи, след като се намерят  източниците на замърсяване – откритият рудник, цехът за преработка на отпадъци и все още неизвестния отровител на р. Чая е, институциите да блокират възможността да бъде допуснато ново замърсяване. До този момент нищо не е предприето да се спре изтичането на тежки метали от рудника, не е спрял да работи цехът. Не е приемливо и да се чака толкова дълго време, за да се разбере каква е отровата.

И не на последно място, когато се дават разрешителни за такава опасна дейност, трябва тези, които ги получават, да са наясно с тежките последствия и добре да преценят дали си заслужава да се занимават с такъв бизнес. Екокатастрофите стават за часове, а последствията от тях понякога са нелечими.

неделя, 26 януари 2020 г.

Хеликоптер на късмета

Голям късмет е имал алпинистът паднал, в района на Скакавишкия водопад в Рила. Преди всичко заради бързата реакция на организаторите на стартовете за Световната купа по ски, които се провеждат по същото време на ски пистите над Банско. На сигнала за помощ се озовават не само планинските спасители, които веднага потеглят към мястото на инцидента, но и двата словашки медицински хеликоптера, които са били наети за ски състезанията. Така със съвместните действия на екипите пострадалият се е озовал по най-бързия начин в софийската болница “Св. Ана”, където е бил стабилизиран и животът му е вън от опасност.

Всъщност случилото се е нагледен пример как трябва да се действа при инциденти в планините. За съжаление, алпинистът едва ли щеше да има този шанс, ако инцидентът не съвпадна със ски състезанията, защото страната ни все още няма нито един медицински хеликоптер. Последният бе продаден миналото лято от собствениците му, защото тези, които го бяха взели под наем не си плащаха задължанията.

Няма да коментираме, че такъв хеликоптер е нужен и за много други спешни случаи, като трансплантации, тежки пътни инциденти с много пострадали и остри заболявания на отделни граждани. Ползването на военни хеликоптери и самолети не е приемливо, а в някои случаи, дори опасно. Добре е, че правителството отдели пари за нов по-сигурен правителствен самолет. Но можеше едновременно с това да се погрижи и за купуването на такъв хеликоптер. България е единствената страна в Евросъюза, а от скоро и на Балканите, която се лиши от тази медицинска услуга.

“Казвам ти дъще, сещай се снахо”, е казал народът. Така че помощта, оказана от словашките летци, е знак, че управляващите спешно трябва да решат и този проблем. И да не се чака да мине дългата процедура с кандидатстване по оперативна програма, а да се наеме машина докато тя приключи.

понеделник, 20 януари 2020 г.

Родителите не са невинни

Винаги е по-лесно да се търси чуждата вина, отколкото да я потърсиш в себе си. Обясним е общественият гняв от законодателството ни, което ще даде възможност на малолетния убиец на Андреа от с. Галиче да се измъкне след максимум 12 години затвор. Разбираемо е и бащата на момичето да търси съдействие от властта в лицето на премиера това да се промени. 

Жестокото убийство, както и другите подобни на него две убийства в Русе и в сливенското с. Сотиря поставят редица въпроси, свързани с властта и правомощията на институциите, които би следвало да предотвратят такава патологична жестокост, като своевременно се погрижат потенциалните извършители да стоят зад решетките. 

Факт е също, че според статистиката всяко четвърто дете у нас е на родители, които изкарват прехраната му в чужбина. Въпросът обаче кой се грижи за децата не е само към държавата, не е и към роднините, а преди всичко към родителите. Те са тези, които носят отговорност, според законите на страната ни. А това че бащата на Андреа твърди, че уж се бил договорил с децата си те да се гледат сами, не го оправдава. И е редно той също да понесе своята отговорност. 

Още в библейския текст е казано -- първо извади гредата от своето око и след това сламката от окото на брата си.

петък, 10 януари 2020 г.

Екоминистърът не е за ожалване

Не министър Нено Димов, а хората в Перник са за ожалване. В 21 век да бъдат докарани гражданите на един европейски град до скотски сбивания кой да докопа жизненоважните бутилки с минерална вода, изпратени като помощ, е унизителна и недопустима гледка. Вместо там поне ред да въведат, ни занимават в какви удобства в ареста бил прекарал министърът, килията му била самостоятелна, имало маса, столове, сутринта получил кроасан за закуска. И откъде накъде прокурорите го качили на техен бус, за да го отведат, той можело и сам да отиде за разпита. Стигна се дотам, че негов колега министър, възкликна, че това било “политическо убийство”...

По-кротко, моля! Пред закона всички сме равни! Чест му прави на новия главен прокурор, че с един удар прати в историята “червено-синята мъгла” и договорката им да не си търсят сметка за прегрешенията, защото “палачинката се обръща”. Точно, заради тази безнаказаност, преходът бе наречен криминален.

Други са тези, които имат нужда от добро отношение. И от кроасани, разбира се. Това в никакъв случай не са тези, които се изгавриха с перничани. Няма да припомняме, колко дни, след избухването на скандала, министърът реши от кумова срама да посети града. И как чиновнически търсеше оправдания, вместо да прояви малко емпатия към страдащите.

Накрая нека кажем, че случващото с този министър е предупреждение към всички, които искат да работят в полза роду. И че всеки, нагазил закона, ще получи възмездие, независимо от властта, която по милост на избирателите е получил. Видя се, че търпението ни е изчерпано. 

събота, 4 януари 2020 г.

Горско Косово не е чудо за три дни

Изнесените от омбудсмана на републиката данни за условията на живот в дома за пълнолетни лица с деменция в село Горско Косово са потресаващи. 24 са смъртните случаи за миналата година, при настанени в момента 57 души.

Проверка е установила пациентка с рани от залежаване, които не са били почистени с дни. В същото време независимо от шумното огласяване на случая, това не е новина. Проверки са правени и преди, както е отбелязано и в писмото до главния прокурор. Тогава те бяха също не по-малко шумни, установи се и че от персонала злоупотребяват със средства, предназначени за настанените. Така че ако се продължи в тоя дух, ще се стигне до всяко чудо за три дни. 

Това не означава, че не трябва да се търсят виновни. Съвсем естествено е и прокуратурата, и социалното министерство да откликнат и направят своите проверки. Както и тутакси го направиха. Но вниманието трябва да се насочи към друго – да се променят условията и отношението към страдащите от деменции. И това е работа на държавата, не на прокуратурата. 

Очаквано е управителката на дома да се оправдава. Но някак си е неприемливо да заявява, че едва ли не в дома им докарват смъртници и изтъкна, че дори имало случаи възрастни да умрат един час след настаняването си. И това е човек, който би трябвало да е с призванието да се грижи за хора в беда. Все пак това е място, където би трябвало да работят личности, които проявяват състрадание и милосърдие.

Сега обаче нека не използваме случилото се за трупане на евтини политически дивиденти. Но за да се сложи край на това безобразие, държавата трябва да реши бързо проблема, не само с развързване на кесията, а с по-доброто регламентиране, осъществяване и контролиране на този тип социална помощ. 

Как да стане това? 

Нека тук не изброяваме колко хора са ангажирани с решаването на подобни проблеми. А ако започнем да изброяваме така наречените неправителствени организации, които имат възможности за практическа помощ, която да реализират в сътрудничество с държавата, списъкът ще се окаже дълъг. За съжаление, повечето от тях вместо да помагат, се занимават с писане на негативни доноси до евроинституциите. Тоест излиза, че вместо да помагат, повечето от тях пречат. И се използват за подклаждане на напрежение. Нито ние като данъкоплатци имаме полза от това, нито хората, които се нуждаят от тези грижи. Това, което ни интересува е да не изплуват на повърхността периодично едни и същи проблеми.