Общо показвания

петък, 29 юни 2012 г.

Летни синодални вълнения

Седмица след като ръководството на Българската православна църква ревизира решението си от 2007 г., с което архонството като църковна практика бе отхвърлено и заклеймено и го обяви за "боголюбиво", става ясно, че шумотевицата е целяла да отклони вниманието от болезнената тема за досиетата на нашите духовници. От Комисията по досиетата съобщиха, че не цари ентусиазъм за предаване на списъци за проверка на лицата, заемали длъжности в епархиите. Няма и отговор на напомнителното писмо, изпратено от преизбрания шеф на комисията Евтим Костадинов до висшия клир още преди месец. (До този момент официално са обявени агентите в настоятелствата само на Врачанска епархия, която проявила самоинициатива да предаде списъците.) Фактът, че и Светият синод


отложи обявяването на становище


по принадлежността на 11 от 15-те митрополити за есента, показва, че църквата има механизми за решаване на щекотливите въпроси, свързани с нейното бъдеще, но не иска това да става под прожекторите и най-вече с обществен натиск. Точно затова се смята, че скандалното решение в подкрепа на архонтството е част от по-сложната игра, свързана с разместване на властови пластове във висшия клир.
Например в официалното съобщение на БПЦ се твърди, че има взето решение, но не е ясно дали то е валидно, защото срещу архонтите се обявиха трима митрополити - Неврокопският Натанаил, Варненският и Великопреславски Кирил и Ловчанският  Гавриил. Все още свое становище не са оповестили българският патриарх Максим, митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф и Русенският митрополит Неофит, които са в болнични. Освен това твърде подозрително най-уязвим от данданията се оказа Пловдивският митрополит Николай. Ще припомним, че точно той започна атаката за

прочистване на църквата ни от агенти

още през миналата година. Тогава той написа писмо до Комисията по досиетата, в което поиска да му бъдат посочени свещениците - агенти на ДС, в неговата епархия. Ето как той обясни това: „Същинската причина за искането ми е, че не мога да позволя в редиците на Христовото войнство да има лица, които са нарушили клетвата пред Бога да пазят неговото стадо и са извършили тежко прегрешение да предадат християнин на гонение и преследване от светската власт. От друга страна, съм длъжен да помогна на онези свещенослужители, които по стечение на обстоятелствата и въпреки волята си са попаднали в примката на „лукавия”, за да се отърсят от зависимостите.”
А когато станаха известни имената на митрополитите агенти, пак той поиска прошка от името на съгрешилите

и заяви, че пречистването в БПЦ вече е започнало

Точно за тези си действия той се оказа  мишена и както се вижда не бе пропусната още първата възможност да бъде поставен на мястото му.
Веднага ще отбележим, че решението да се дава отличието „архонт” на православните миряни, дори с  условието "начинът на придобиване на средствата за дарение не трябва да противоречи на християнския морал и на добрите нрави, проповядвани от БПЦ", няма как да бъде прието и със сигурност ще бъде отхвърлено и пак заклеймено, както стана предишния път. Преди всичко, защото „архонтството е чуждо на православната традиция в родната ни църква",  както правилно отбеляза един от владиците, обявили се против решението. Няма да пропуснем и 29-ото апостолско правило, което гласи: "Епископ, презвитер или дякон, който е получил това си достойнство за пари, нека бъде низвергнат и (сам) той и оня, който го е ръкоположил, и нека бъде напълно изключен от общение като: Симон влъхва от мене, Петра."
С тези думи апостол Петър заклеймява търговията с църковни длъжности като тежък грях, наречен на името на Симон Влъхва. За съжаление  в устава на БПЦ не фигурират правила и процедури, които да

регламентират действията на християните

които съставляват утвърдения в православната традиция каноничен  Дарителски или Основателски институт. Но това е нещо, което може и трябва да бъде поправено. И към него трябва да бъдат насочени усилията на висшия клир, вместо да утвърждават съмнителната от всякаква канонична гледна точка правна фигура на архонството.
Съвсем бегло ще поясним по този повод смисъла на дарителството, утвърдило се в традицията и характеризиращо благочестив християнин, който строи или възстановява храмове, параклиси и пр., но който е  признат от църквата и на него му се признават права и предимства като например


да избира свещеника

и останалите свещенослужители и църковнослужители за служение в основания от него храм и да ги предложи на съответния митрополит за благословия и утвърждение в служение. Очевидно има нужда от свикването на църковен събор, който има право да изменя и допълва устава на БПЦ.
Накрая ще отбележим и това, което се пропуска от спорещите и най-вече от тези, които сега се опитват да се намесят в делата на църквата уж с добри намерения, но зад тях надничат определени политици, които днес става ясно, че са пряко свързани с криминалния преход. Факт е, че въпросът

с агентите в расо е болезнен

за нашето духовенство. Но това не е единственият драматичен момент в дългата история на нашата църква. Затова и когато там заври и закипи по един или друг повод, трябва да бъдем много внимателни и да си припомним най-вече добрите дела, ставали в нея като например спасяването на българските евреи. Ще припомним също и светкавичната реакция на българския екзарх Стефан и митрополит на Софийска епархия след взривяването на българския политически елит при атентата на църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 г. Ще напомним, че над 120 свещеници бяха избити без съд и присъда след 9 септември 1944 г. и тяхното дело няма как да бъде забравено.
Могат да бъдат посочени стотици други примери на достойно поведение на нашите духовни водачи. Всеки опит за вмешателство в делата на църквата обаче е обречен на неуспех, както стана с продължилия повече от десетилетие разкол. По подобен начин с катарзис се очаква да завършат и сегашните брожения. Това не означава, че миряните трябва да стоят безучастни. Но винаги трябва да се гледа с известно подозрение на тези, които вдигат най-много врява, защото зад повечето от тях наднича сянката на Октопода.

сряда, 27 юни 2012 г.

Нови драми в СДС

С оставката си от поста заместник-председател на СДС бившият кмет на Плевен Найден Зеленогорски официално стартира кампанията на диригентите на криминалния преход за силово разрушаване на синята партия. Целта им е да бъде възстановена Синята коалиция, която доказа през последната година и половина в парламента, че е верен съюзник на БСП. Може и да не е сигурно, че Зеленогорски ще отведе от партията голям брой членове и симпатизанти (тъй като в Плевен сините от 400 са намалели на 200), но самият факт, че трябва да се стартира нова процедура по избирането на заместник-шеф на СДС, е достатъчен,


за да отклони излишно внимание и ресурс


Още миналия петък, когато депутатът Ваньо Шарков декларира във фоайето на Народното събрание, че като кандидат за лидер ще се бори за възстановяването на Синята коалиция, както и от последвалите му изказвания в Разград и Варна, стана ясно, че се сформира ясен приятелски кръг, който си има както програма максимум, така и програма минимум. Няма да се спираме на голямата им цел, но ще отбележим най-малката – тя е да не бъде допуснат СДС в следващия парламент. Тоест бумерангът, хвърлен към ДСБ с решението на сините за самостоятелно явяване на изборите, да се върне и стовари върху главата на синия лъв. Същевременно другата цел е Синята коалиция да бъде реанимирана пак с помощта на напусналите „Раковски” 134 и да бъде вкарана в следващия парламент, за да може да продължи червено-синята мъгла.


Сценарият заразбиването на СДС


има и други компоненти. Например оказа се, че над 2000 партийни членове (от общо 10 000) не са си плащали своевременно членския внос и са загубили правата за гласуване. Съгласно чл. 9 всеки партиец може да избира и да бъде избиран като кандидат на СДС за президентски, парламентарни и местни избори по реда, предвиден в този устав, да упражнява правото си на глас при работата в органите и структурите на СДС, да изказва свободно своето мнение, да получава писмени отговори на отправени от него писмени въпроси в срокове, предвидени в правилник за приложение на устава, да бъде поканен да участва лично, когато се обсъжда партийното му положение и дейност; да получава помощ от партията, когато е заплашван, преследван, злепоставян и оклеветяван за политически убеждения и действия, които не противоречат на законите на страната, на целите и принципите на партията, но и


който не плаща членски внос в продължение на шест месеца


губи всички горепосочени права. А според чл. 11, т. 3 за напуснал СДС се смята всеки, който не е плащал членски внос 12 месеца. Допълнителна интрига се появи и във факта, че свищовската организация, в която членува кандидатът за лидер Шарков, е платила членския си внос на 14 юни, а е трябвало да бъде внесен на 1 юни. Преди това не са плащали точно една година (последните две тримесечия на миналата година и първите две на тази), което автоматически ги изхвърля от гласуването. Шарков пък попада допълнително под ударите на чл. 9 и губи правото да бъде избиран. В подобно състояние са организации в голям град като Пловдив, които също не са се отчели.


Ръководството на СДС бе в цугцванг


Защото всяко решение може да бъде атакувано в съда от всеки провалил се кандидат за лидер. И да се повтори ситуацията с избора на Мартин Димитров, който беше блокиран от съда и трябваше да ходи при бившия шеф Пламен Юруков да му разписва документите.
Късно следобед вчера Контролният съвет реши да помилва всички, за да няма скандали поне до края изборите за председател, защото след тях не е сигурно дали няма да има намеса на съда. Така ръководството на „Раковски” избягва ловко от бурята, която би се разразила със съвсем законосъобразното


служебно отстраняване на Шарков


Причината за евентуалната шумотевица е в прогнозата, че докторът се смята за сигурен за балотажа на 16 юли. От останалите четирима кандидати отпада Лъчезар Тошев, който има политическа визия, но няма реална подкрепа. Всеки от другите трима има шансове. Проблемът обаче е в това, че вчерашното „помилване” на близо 2000 неплащали редовно членския си внос винаги може да се използва от загубилия изборите като мотив за обжалването им в съда. Едни дела биха се проточили достатъчно дълго във времето, че да може да се държи в шах синята партия. Това ще даде достатъчно време на радетелите на Синята коалиция да привлекат в реанимирането є достатъчен брой сини гласове. За участници в този сценарий вече са привлечени повечето депутати, бившият лидер (но все още съпредседател на коалицията) Мартин Димитров, евродепутатката Надежда Нейнски. Всички до един знаят как да печелят. Те са мотивирани допълнително от факта, че


тяхното бъдеще вече не може да се свързва със СДС


и трябва да демонстрират не само на думи, но и с дела лоялността си към ДСБ, станала вече основна партия в Синята коалиция.
Усилията им обаче могат да се окажат напразни. Проблемът за всички, които се опитат да възстановят чрез коалицията статуквото на криминалния преход, е в това, че дори и да се забави официалният избор на нов председател на партията, тя си има вече легитимен временен шеф, който изнесе битката, за да се стигне до решението за самостоятелно явяване на изборите на СДС. Тоест напълно е възможно групата на напусналите да се окаже многократно по-малка от тези, които с ентусиазъм през последния месец се връщат в СДС. А те се връщат не за друго, а защото


сините приключиха с култа към личността


на старите влъхви, които в продължение на години използваха партията като трамплин за осъществяване на личните си интереси.
Днес точно те са тези, които тръбят, че СДС се бил превърнал в присъдружна организация на управляващата партия и се ръководел от корпоративни интереси. Няма да се спираме сега на това кой и защо точно по времето на синьото управление даде възможност на големи корпорации да навлязат трайно в страната. Днес кой знае защо обаче те биват наричани монополисти, а собствениците им ­ олигарси. Вероятно се разчита на късата памет и най-вече на играта на тъмно. Истината е, че хората са паметливи и умеят да помнят. Както и да наказват по време на избори. И сега въпреки щетите, нанесени през годините, СДС има близо 240 000 привърженици. Техният брой през последния месец се е увеличил най-вече заради отстраняването на старите играчи, маргинализирали партията.
Оттеглянето на Мартин Димитров и Найден Зеленогорски пък много наподобява напускането на ДСБ от елита му. Действията им само демаскират техните създатели. И вдъхват сили и увереност на всички, които остават верни на синята идея.

понеделник, 25 юни 2012 г.

Червени миражи в сянката на Tато

С впечатляващо единодушие в БСП направиха поредната стъпка към татовизацията на партията. Само с 4 гласа против въпреки ожесточения дебат съботният пленум на БСП даде възможност областните шефове да бъдат посочвани от „Позитано” 20. Освен това 25-те съвета и комисиите към Изпълнителното бюро на БСП бяха попълнени с добре познати стари влъхви. Показателни са имената на Румен Овчаров, който оглави съвета за икономическа и експертна политика, и на Младен Червеняков, който ще председателства структурата, отговаряща за съдебната власт и борбата с корупцията. Само ще отбележим, че преди седмици името на Червеняков бе свързано с това на сръбския трафикант Сретен Йосич. Като капак на очевидното вкостеняване на Столетницата лидерът на партията поиска да се изготви програма за управление на страната през първите 100 дни, след като червените победят  на изборите догодина. Няма да разказваме отново онзи виц за сложения на котлона тиган и все още неуловената риба. Не за друго, а защото е очевидно опитът да се превърне БСП в секта, която живее само в собствените си миражи. Неслучайно известни фигури в партията подхвърляха в събота реплики за феодализма и публично призоваваха да се съживи бай Тошо. Само че думите им увисваха, а пък липсата на изразено с действия противопоставяне ги превръщаше не само в сеирджии, но и в съучастници в съботния цирк.
Вярно е, че лидерът на партията направи поредната демонстрация на сила, като отстрани от водещи позиции поредната група, дръзнала да се съюзи с бившия президент Георги Първанов, (който води няколкомесечна кампания срещу Станишев за председателския пост.) Същевременно, като типичен бащица, новият стар председател възнагради с постове всички, които му помагаха. С решението за спускането с парашути на областните шефове той си подготви следващото ниво на обграждане със свои хора. А пък с писането на управленски програми ловко хвърли прах в очите на електората, създавайки в него измамното впечатление, че едва ли не победата им е в кърпа вързана. Това надуване на мускули от страна на Станишев може и да е съвсем преднамерено и целта му е


да държи в поза партер


всички негови вътрешни опоненти, които сега са се снишили и чакат да се провали на изборите догодина. Ако това е така, той има сериозни мотиви за подобно поведение. Въпросът е доколко сериозно те се възприемат. А това е, което най-много демотивира както партийците, така и симпатизантите. Няма как по друг начин да си обясним и очертаващия се провал на подписката за референдум за АЕЦ „Белене” До нейното финализиране има само месец, а са събрани само 180 хиляди от трябващите 500 хиляди. При това 15 процента от събраните данни били непълни. Това обрича тази подписка на провал. Само ще припомним как преди месеци, когато водеха кампанията за лидерския пост, Първанов и Станишев се надпреварваха да откриват въпросната подписка. И вместо неуспехът на това начинание да е предмет на отрезвяващи оценки и последващи реалистични стъпки, без да им мигне окото, социалистите вече мислят как да управляват.
И това не е всичко, вижда се в пленарната зала колко


беззъби са социалистите


в опитите да получат предимство и евентуално оглавят екопротестите. Те дори не забелязват, че на Орлов мост най-малко се интересуват от червения цвят.
Най-лошата новина за тях е, че съвсем очаквано като бивш премиер Станишев се превръща в лесна дъвка за управляващите, които нямат проблеми да му напомнят какво е вършено по време на тяхното управление и защо са били спрени повечето евросубсидии.
Има и други нерадостни новини за БСП, които предстоят. Според последните сведения от Партията на европейските социалисти (ПЕС), чийто временен председател е Станишев, утвърждаването му на този пост през есента е съмнително.
Това се дължало на желанието на френските социалисти, които спечелиха убедително президентските и парламентарните избори, да получат този пост. За основен кандидат за него се смята бившата спътница в живота на президента Оланд Сеголен Роаял, която не успя да влезе в парламента. Това обаче не намалява нейната популярност. Зад кандидатурата на Станишев все още е Мартин Шулц, но очертаващото се водачество на френските социалисти заради голямата им победа може да промени позицията на Шулц. В момента левите в Европа имат нужда от победители, а не от победени, за да може да печелят повече популярност не само над  консерваторите, но и над възраждащите се заради икономическата криза националистически движения. Така че някак неуместно звучат шеговитите поздрави, отправени от бившия към настоящия премиер чрез Европейската централна банка. Защото този, който в действителност се очаква да получи „поздрави” от Европа , ще е  Станишев
Всъщност


кадровото разчистване и настаняване на свои хора


от страна на Станишев може да е свързано и с тази нерадостна прогноза за него. До голяма степен победата на бившия премиер за лидерския пост на партията се дължи на този най-висок пост, заеман в Европа от български социалист. Неутвърждаването му със сигурност ще активира неговите опоненти да предприемат контраофанзива още преди да са видели резултатите от изборите догодина. Никак не е без значение кои ще са депутатите от БСП. След съботното тоталитарно решение излиза, че Станишев в крайна сметка ще има думата при подреждането им. Това обаче изведнъж може да се окаже, че не е така. И крехкото единство, демонстрирано през зъби на конгреса (с няколкото самоотвода на противници на Станишев), да се пропука. По време на последния пленум се видя, че нито Георги Първанов, нито Румен Петков, нито останалите от бившите големи играчи ще си мълчат. Според последните сведения  от техния лагер те при подходящи условия се канели да


възродят проекта АБВ


но като вътрешнопартийно движение, което да излиза със свои позиции не само по партийни въпроси, а и по актуалните вътрешнополитически теми. Това щяло до става под предлог за активиране на творческата дейност в партията. Хората на бившия президент внимателно щели да преценят кога да дадат рестарт на инициативата си. Когато Първанов казва, че „има риск да се създаде впечатление за чрезвичайност и по-особено отношение към някои организации”, подтекстът на това послание е


гответе се за бунт и чакайте знак от мене


Въпросът е, че едва ли сбирщината от бивши агенти на тайните служби и дежурни номенклатурчици, представляващи ядрото на Първановия кръг, могат да бъдат онази алтернатива, която да изведе БСП от блатото.
По-вероятно реваншизмът да накара социалистите за дълго да останат в опозиция, освен ако други партии не им подадат ръка при щастливо стечение на обстоятелствата след следващите избори. Но само с очакването крушата сама да падне няма как социалистите да се върнат отново във властта. Освен това, ако в БСП методите от времето на култа все още минават, то избирателите (особено младите, които се вижда, че искат сами да определят как да се управлява страната), едва ли ще се подведат да гласуват за хора, които вече са се провалили.

петък, 22 юни 2012 г.

Провалът на Мавъртинчо

Бившият председател на СДС Мартин Димитров за пореден път доказа, че не е бил достоен за поста. Той се изцепи по една телевизия вчера, че синият депутат Ваньо Шарков имал голям шанс да оглави партията, ако Цветан Цветанов си гледа МВР и ГЕРБ.
Първо, Димитров направи мечешка услуга на Шарков, затваряйки го в определени политически рамки. Разбира се, това не е случайно. Бившият лидер няма нужда от това радетел за връщането на формата Синя коалиция да стане шеф на СДС. Защото от ДСБ ще преговарят и ще се пазарят с Шарков, а Мартин ще бъде забравен, както много пъти се е случвало в сините редици.
Второ, не може да не ни напуши смях заради набъркването на вътрешния министър в седесарските интриги. На всички е ясно как Мартин, вместо да възроди СДС, го закопа, а самият той се превърна в Мавъртинчо. И в продължение на година и половина обслужваше в парламента интересите на БСП срещу сродната народна партия.Изобщо няма да коментираме и точно по какъв начин стана това обвързване на Мартин, което образно бе представено чрез онзи виц за Киркор и Гарабед за рибката, която влязла в задника на единия, а другият отговорил: „Плувай, плувай, не е рибка!”. Но ще си послужим отново с думите на един психотерапевт, създател на ДСБ, че има едни хора, които отдавна са си плюли на физиономиите и в морално отношение няма какво да губят.Всъщност, ако му стискаше на Мартин, можеше да се яви отново като кандидат за лидерския пост. На него, разбира се, може да му се иска, но няма как да го направи, защото тези, които дърпат конците, искат друго. На тях не им трябват нито старите влъхви, нито младите им протежета. Те самите са силно уплашени, защото пипалата на Октопода биват изрязвани противно на очакванията и тайните договорки.Има и още нещо. В действителност и сините нямат нужда от политици като Мартин. Погрешно е да се мисли, че те могат да си останат редови членове. Причината е, че те до такава степен са се самозабравили, а вредата от техните действия ще е винаги повече от ползата. Дори може да се предполага, че те изобщо няма да помагат на партията си. Затова и не бихме се учудили, ако след предизвестената загуба на реваншистите за Синя коалиция на предстоящия избор за нов председател на СДС научим, че те са се подслонили под нов политически покрив, както го направи младият елит на ДСБ.Или както е казал народът - всички да разберат защо на лъжата краката са къси. Рано или късно куклите ги местят, сменят с нови или просто захвърлят.
Радостната новина е, че и едните (изпълнителите) и другите (тези, които дърпат конците) си отиват. Не защото вкупом непотребни станаха. А защото твърде дълго ни лъгаха. А новото поколение пък, както се вижда през последните дни, изобщо няма намерение да се съобразява с тях.




сряда, 20 юни 2012 г.

СДС пред ново изпитание


Предстоящият на 8 юли избор на нов председател на СДС ще потвърди или отхвърли приетия от сините преди месец курс към самостоятелно явяване на парламентарните избори догодина. На пръв поглед тези, които ще търсят реванш и ще се опитат да възстановят Синята коалиция, са улеснени след като в понеделник (18.06), крайният срок за регистрация, водещи крила в синята партия предпочетоха демократичния избор пред договорките под масата за обща обединителна фигура. В резултат на това се появиха в последния момент още двама кандидати - карловският кмет д-р Емил Кабаиванов и Иван Сотиров, ексдепутат в 37-то и 40-то Народно събрание и зам.-кмет по сигурността по време на предишния мандат на кмета Йорданка Фандъкова. Така срещу д-р Ваньо Шарков, (който поначало бе против разпада на коалицията с ДСБ), се изправят четирима – Румен Христов, Емил Кабаиванов, Иван Сотиров и Лъчезар Тошев, които държат сините да водят онази политика от зората на демокрацията, заради която бе създаден СДС.
Откровено ще отбележим, че техният проблем е същият като в онази притча, в която както си вървели в съгласие четирима души - турчин, персиец, арабин и грък, отнякъде се сдобили с един динар. Този динар станал причина да се скарат помежду си, защото, получавайки го те започнали да решават как да го похарчат. Персиецът казал:„Хайде да купим ангур!“Арабинът поискал да се купи ейнаб. Турчинът поискал да се купи узум. Накрая пък гъркът настоял с динара да се купи стафил. Толкова се скарали четиримата помежду си, че се стигнало почти до бой. Всичко обаче щяло до се избегне, ако те знаели че говорят за едно и също - думите "ангур", "ейнаб", "узум" и "стафил" означавали грозде, което всички те искали да купят, но всеки мислел за това на собствения си език.
Затова от една страна фактът, че има четирима, които искат едно и също, но не могат да го проумеят, улеснява кръгът, подкрепящ Шарков. Но пък със сигурност показва че сегашното ръководство дава възможност на редовите си членове да изберат този, който най-харесват. Специално трябва да се подчертае, че

изборът на нов председател на СДС е мажоритарен

и много трудно може да бъде повлиян с директиви отгоре. Това че още в деня, в който станаха ясни всички кандидати, плевенската организация, контролирана от бившия син кмет Найден Зеленогорски излезе с деларация, че застава зад Шарков, е пушилка, която може да се възприеме само като психологически натиск към редовите членове. Но те толкова пъти са лъгани, че едва ли се впечатляват от подобни декларации. Същото може да се каже и за призивът, направен от бившия лидер Мартин Димитров в блога му, в който той заявява, че убедено ще подкрепи Шарков, защото бил най-разпознаваем от кандидатите, докато останалите имало опасност да не се запознаят с избирателите до изборите. Освен това той бил човекът, който щял да се представи авторитетно при евентуален дебат със Сергей Станишев.
И двете твърдения на Димитров не са верни, а хуморът неуместен. Само ще отбележим, че и четиримата кандидати са участници в демократичните процеси още от началото на 90-те години на миналия век. Няма да се спираме на биографични подробности, те не е трудно да се проверят. Има и достатъчно снимков материал, удостоверяващ например присъствието на Лъчезар Тошев на първите екологични протести. А Румен Христов имаше възможност да бъде опознат от седесарите по време на обиколките му като кандидат за лидер на партията при предишния избор, както и в качеството му на кандидат президент на Синята коалиция.
Що се отнася до това, че Шарков щял да води успешен дебат със Станишев, ще попитаме защо не го води в продължение на последната година и половина, когато

Синята Коалиция беше главният съюзник на БСП

в пленарната зала в парламента. И това се отрази на изборния резултат на миналите местни и президентски избори.
Също така изобщо не е сигурно, че Шарков ще е единият сигурен, който ще стигне до балотаж. Вярно е, че зад него ще застанат структури от Велико Търново, Свищов, Плевен, Разград, Монтана, Видин, Враца, Сливен, както и от други места. Но не трябва да се забравя, че най-голямата структура е в София – близо 2000 (от общо над 10 000) членове. Пловдив, Варна, Бургас и Благоевград са против Шарков. Трябва да се има предвид и че в градовете, където структурите уж са зад него, може да се получи съвсем друг резултат заради мажоритарния избор.
Най-същественото предимство на четиримата кандидати, които несъмнено искат да възродят СДС е, че те със сигурност ще изпълняват онази декларация, приета малко след раздялата с ДСБ. Същественото в нея е, че сините никога повече няма да допуснат да са лидерска партия и вместо еднолични решения ще предлагат експертни становища, вместо „тайни срещи на елити“ – открити дискусии, вместо „скрити договорки“ – публични позиции и вместо „популистки обещания“ – ясни и категорични ангажименти и отговорности.
Затова и редовите партийци като идат да гласуват, трябва да бъдат наясно, че от страната на Шарков стои статуквото, умело дирижирано от кукловодите на криминалния преход, а от другата страна са тези, които искат да върнат доверието на изгубените близо два и половина милиона избиратели.

понеделник, 18 юни 2012 г.

СДС – в търсене не единството


Близо месец след официалния крах на Синята коалиция и подаването на оставка от Мартин Димитров водещите групи в СДС не са се разбрали кой ще е следващия лидер на партията. Последният срок за номиниране на кандидати изтича днес. Изборът ще се състои на 8 юли, при балотаж – една седмица по-късно. Могат да гласуват всички партийци, плащали редовно членския си внос. В момента те са около 10 000. До последния ден трима кандидати бяха регистрирани на „Раковски” 134 – Румен Христов, Ваньо Шарков и Лъчезар Тошев. До късно вечерта в неделя се обсъждаха и други кандидатури. Целта била по думите на участници в преговорите, да се издигне убедителна фигура, която да спечели още на първия тур. Освен трите имена, спрягат се още и тези на временния председател на партията Борис Марков и на Иван Сотиров. Обсъжда се и още една известна фигура, която има подкрепата на областните организации на Пловдив и на Бургас, но от СДС-София имат резерви.
В дъното на този избор за нов шеф не е само решението за самостоятелно явяване на следващия парламентарен вот и последвалата оставка на Мартин, но и декларираната от СДС решителност да скъса с червено-синята мъгла, шествала близо година и половина в Народното събрание. Сините се върнаха към добрата стара традиция техният основен враг да бъде БСП.
Суматохата, която предизвика разпадът на Синята коалиция отекна силно както в техните партньори от ДСБ, за които стана съмнително минаването на четири процентовата бариера, но и в БСП,

които се надяваха да я използват като таран срещу ГЕРБ

Не случайно социалистите правеха всичко възможно за да запазят тази дружба в парламента и да изострят отношенията на сините с управляващата сродна народна партия. Освен това от Столетницата се надяваха че на следващия вот Синята колация ще може да отцепи достатъчно гласове от управляващите, за да даде шанс на БСП да се върне в управлението на страната. Левият уклон на десницата обаче им изигра лоша шега и това се видя от плачевния резултат на миналогодишните президентски и местни избори.
Затова и най-важният въпрос за СДС е да се намери подходящия лидер, който така да преструктурира партията политически и кадрово, че да

върне доверието на близо два и половината милиона избиратели

отдръпнали се от тях през последните близо 15 години.
Но не бива да се забравя, че на „Позитано” 20 няма с лека ръка да преглътнат загубата на такъв верен съюзник, какъвто им бе Синята коалиция. И ще направят всичко възможно тя да бъде възстановена. Те вече има и свой кандидат за лидер в лицето на Ваньо Шарков. Неговата кандидатура формално бе издигната от Сливен, макар че той е депутат от Велико Търново. Шарков бе един от главните противници на самостоятелното явяване на сините. Зад него е и Мартин Димитров, както и повечето депутати от СДС. Сред поддръжниците на коалицията е имало известно колебание дали в битката да не влезе отново Димитров, но впоследствие са решили да играят с Шарков. В действителност зад него не стоят много структури. Публично го подкрепят от Велико Търново и Сливен. Но със сигурност зад него ще застане и водената от Найден Зеленогорски плевенска организация. Част от структурите на Враца, Монтана и Видин също ще го подкрепят. Той вероятно ще получи и скрит вот, организиран от депутатите, които са против самостоятелното явяване на СДС на изборите. Така че се очаква сериозна битка. Най-малкото, което се цели, е да се

стигне до ново разцепление в сините редици

И в крайна сметка не само ДСБ, но и СДС да не влезе в следващия парламент.
Другите две кандидатури са на хора, които твърдо са подкрепили идеята за самостоятелно явяване на сините на изборите догодина. Румен Христов може да спечели въпреки загубите, които претърпя като кандидат за лидер и президент. Но за да се случи това той трябва да получи подкрепата на възлови организации. До момента това не е известно, защото се очаква в последния момент да се регистрират и други кандидати. Ако това не стане, най-вероятно следващия лидер на сините ще е Христов.
Кандидатурата на Лъчезар Тошев е изненадваща. Той е в сините редици от създаването на съюза. Известен е с прокарването на редица антикомунвистически закони, както и с дейността си в ПАСЕ (Парламентарна асамблея на Съвета на Европа). Неговите фенове твърдят, че това е новият Филип Димитров. И твърдят, че само заради носталгичността по онези свързани с бурни емоции времена, той можел да привлече много избиратели. Само че днес времето е друго. Младите, от които се очаква мощна подкрепа, предпочитат да гласуват за партии, които ще им дадат възможност за бърза кариера. Те се ориентират бързо в това кой ще е печелившия и не се ръководят от емоции при избора си. Освен това в момента зад Тошев стоят много малко организации.
Затова най-интересни са тези кандидати, които днес ще се включат в битката. Единият е Иван Сотиров, бивш депутат в 37-то и 40-то Народно събрание, зам.кмет по сигурността в предишния мандат на столичния кмет Йорданка Фандъкова. Сотиров бе един от най-върлите противници на заигравката на сините с БСП.
Временният шеф на сините Борис Марков е друга скрита кандидатура. Той твърди, че не иска да е лидер и предпочита да се занимава повече с организационна работа. Но нищо чудно

в крайна сметка да бъде убеден да се кандидатира

Това може да се случи ако бъде отхвърлена неговата тайна кандидатура за лидер на партията. Човекът „Х”, както го наричат в момента в СДС, все още се обсъжда дали би бил достатъчно убедителен лидер на партията. Това, което е показал до момента е, че може да печели битки, доказа го и на последните местни избори.
Истината е, че колкото повече са кандидатите за лидер от отбора, който държи на самостоятелното явяване на изборите, толкова по-трудно ще спечелят срещу Шарков. Той вече е обявил, че ако стане лидер на СДС не само че ще запази формата Синя коалиция, но ще я разшири и с други партии.
Затова е много важно на синия връх да бъде постигнато съгласие и да бъдат туширани всички разногласия, както го направиха когато решиха Борис Марков да е временен председател. Единството досега е било най-дефицитното нещо за СДС. На липсата му винаги са разчитали и от ляво и отдясно. Днес сините са на крачка от връщането към славното си минало. Дали ще успеят да бъдат най-малкото участник в политическия процес, с който се съобразяват, зависи единствено от тях. Имат шанс, който не бива да пропиляват дори само защото страната ни няма нужда от червени управници.  

петък, 15 юни 2012 г.

Разплитането на ДС паяжината

Комисията за разкриване на бивши агенти на Държавна сигурност обяви вчера принадлежността на поредната група университетски преподаватели от три висши учебни заведения и на началници от Министерството на труда и социалната политика. Като мине шокът от това, че винаги се появяват известни имена, остава удовлетворението, че с тези решения се прекъсват зависимости и възможности за тайна манипулация от страна на кукловодите на криминалния преход. Поради тази причина няма да се спираме на значението на комисията, както и на огромната по обем дейност, свършена по време на предишния и мандат. Но не може да останем безучастни към това, което й предстои да свърши и най-вече към онези законови промени, които трябва да бъдат гласувани от народните избраници, за да може да продължи процесът на осветяване на един от най-мрачните репресивни органи на режима на Тодор Живков. Няма как да пропуснем и новия (или по точно, попълнен) състав на комисията. Не за друго, а защото мнозинството с решението си да остави ключови фигури (председателят Евтим Костадинов и Екатерина Бончева) да продължат работата си, показва не само уважение към вече създадената традиция, но и усет за това, че те са хората, които ще си свършат работата и няма да се подадат на никакъв натиск. Известно е, че комисията бе подложена на мощна атака след разкриването на бившия президент Георги Първанов като агент „Гоце”. Не по-малко скандали възникнаха и с осветяването на посланиците агенти, както и на висшия клир. От друга страна, управляващите дадоха и ясен знак, че няма да се спрат, докато цялата истина за ДС не излезе наяве. В тази посока са и стъпките, които те предприемат. Очаква се най-късно до средата на другата седмица да бъдат приети промени, които да дадат възможност да бъдат разкрити кредитните милионери. Така са наречени хората, които в един определен период в началото на прехода се възползваха от инфлацията и нестабилността на банковата система и практически успяха да присвоят големи количества пари.

С разкриването им ще се види

 какъв точно дял имат бившите тайни служби



в този процес. Забележително е също, че по време на гласуването при първото четене бе постигнат безпрецедентен консенсус от всички парламентарно представени сили и нямаше нито един против. Според Янаки Стоилов от БСП добре би било лицата, които по списъка на БНБ попадат в тази категория, да бъдат служебно проверени дали притежават имущество в размерите, предвидени в закона за незаконното имущество. Това на практика означава, че в момента, в който тези промени станат факт и лицата бъдат оповестени, то те могат да попаднат и под ударите на новия закон за конфискация на незаконно придобито имущество.
В състава на комисията за първи път влезе репресиран. Това е представителят на ДПС Айруш Хаджи, който е патил достатъчно от бившия режим по време на възродителния процес. Преди това със законови промени бе дадена тази възможност, липсата на която предизвикваше недоволството на неправителствени организации. Присъствието на репресиран обаче не означава, че той се ползва с повече права от останалите членове на комисията. При всички случаи това е  добър ход, защото се обезсмислят нападките, свързани с индивидуалното участите в комисията на колеги по съдба на Хаджи. На тези скандали няма да се спираме засега, тъй като те са безсмислени и от тях полза имат единствено тези, които


все още се опитват да дърпат конците



на обществено-политическия живот
Една от интересните новини, свързани с комисията, е трансформирането на нейните членове в държавни служители. С това ще се нивелират и опитите да се прехвърлят документите на Комисията в държавния архив. Той просто ще стане негова неотменна част, но ще се стопанисва съгласно порядките на действащия закон. От друга страна, по думите на Бончева това ще доведе до някои структурни промени. Ще се  обособи изследователско-издателско звено, ще се разшири читалнята. Това ще даде възможност Комисията да прерасне в Институт за националната памет. Такива структури има навсякъде в бившия соцлагер. Разбира се, това не може да се случи преди края на втория мандат и преди да е събран целият архив. Все още се очакват архивни единици от Националната разузнавателна служба - част от архива за щатните служители.

Има известен проблем и с получаването на архива на служба „Военна информация”. От тях в Комисията са получени част от секретните сътрудници и проверяваните лица. Но новият шеф на службата Веселин Иванов е дал уверения, че ще изпълни задълженията си по закона.
Ще се продължи с огласяването на ръководните кадри във вузовете, паралелно с тях ще се изнасят данни и за участниците в местните избори (само ще отбележим, че в тази проверка попадат над 50 000 души), след митрополитите ще бъдат оповестени и поповете доносници.
Особен интерес за обществото ще бъдат проверките на синдикалните организации и


организациите на работодателите



Не по-малко важни за дейността на комисията ще са и готвените промени, с които да се разшири обхватът на комисията, като след кредитните милионери се предлага бъдат проверени  и онези шефове, участвали в работническо-мениджърската приватизация, образно наричана по нейно време разбойническо-мениджърска.
Със сигурност един внесен проектозакон на сините за лустрация на бивши агенти ще разбуни духовете в Народното събрание. Но, от друга страна, трябва да се имат предвид думите на Евгени Силянов, един бивш български дипломат, станал политически имигрант, че дипломатите, които са възпитани в доктрината Брежнев, т. е. в омраза към Запада и прочие, не биха могли да бъдат най-добрите адвокати на българската европейска и атлантическа интеграция. Напротив, те биха се надявали нещата да се обърнат, защото при старата система те лично биха били по-добре. Това означава, че лустрацията, която на практика вече се прилага във външното ни ведомство би следвало да засегне целия държавен сектор. Няма значение дали ще бъде извършена по тих начин, но тя трябва да се случи, за да не се окаже, че някои държавни служители, продължават да служат на интереси, които са в противоречие с новата външнополитическа

ориентация на страната към НАТО и Евросъюза



Има тънки и деликатни моменти от човешките съдби, които на този етап  няма как  да бъдат съобщени. Те се отнасят предимно за нарочените от ДС за „обекти”, които всъщност са жертвите. Такъв списък обаче е необходим и той най-вероятно ще бъде един от първите, които ще бъдат изложени в готвения музей, чийто проект вече е готов. Открит остава и един от най-тъмните въпроси – този за репресивния апарат, техните работни досиета също са важна част не само от историята, но и от действителността. Тъй като сред тях до голяма степен са кукловодите, които всячески спираха демократизирането на страната и в същото време капитализираха тайните и зависимостите, с които разполагаха.

вторник, 12 юни 2012 г.

Снишаването на старите влъхви

Залязващият лидер на прехода Георги Първанов се държа непривично миролюбиво през миналата седмица. Първанов стоя кротко няколко часа на последния ред  по време на съботния пленум на „Позитано” 20. Той не бе сред поканените в новото Политбюро, в него не влезе и нито един от верните му хора, всички бяха демонстративно отстранени от ключовите постове (заемани досега) и оставени в миманса на Националния съвет. Самият експрезидент заяви, че няма да коментира новия състав на ИБ, защото това си било право на избор на председателя.
"Аз съм отстоявал екипния принцип и затова сега просто го приемам като факт", поясни Първанов и обеща да помага в предизборната кампания на БСП. Щял да пътува при редовите социалисти: "Аз съм правил много успешни кампании, доказвал съм го. Ще обиколя страната, ще помагам на всички онези региони, които имат нужда от това", разясни той.


Бившият президент е наясно, че е притиснат в ъгъла


Уж Станишев твърдеше, че ако Първанов седне на последния ред, той лично ще го покани да седне на първия. Но както се видя, не го направи. И защо да го прави, след като получи толкова удари по време на смайващата за Столетница с традиции битка за лидерския пост, която двамата проведоха в продължение на месеци. Затова и чистката на Първанови хора, безцеремонно направена от Станишев пред очите на експрезидента, бе очаквана. Като всеки бумеранг обаче тя ще има и негативи, които Първанов е калкулирал.Той знае, че отстранените ще останат вътрешни противници на Станишев завинаги. Въпрос на време е самият бивш президент да ги активира в своя полза. Самият факт, че той многозначително обяви, че ще помага в предизборната кампания, като обикаля страната, означава единствено, че ще подготвя почвата за следизборния реванш. Съставът на новото червено ръководство му дава достатъчно основания да предугажда още отсега загубата на парламентарните избори. В Станишевото политбюро


има много началници, но малко биткаджи


които да привлекат на своя страна не само червения електорат. Освен от състава на политбюрото по една или друга причина отсъстват лидери от почти цяла Южна България. Това отсега демотивира и превръща ръководствата на тези структури в пасивни наблюдатели. Според най-оптимистичните прогнози (и заради премахването на мажоритарния вот) БСП може да получи най-много 50 депутати за следващия парламент. Но може и да получи много по-малко, ако се вземе под внимание, че твърдо гласуващите намаляват поради възрастови причини, а младите са твърде прагматични, за да гласуват за партия, която се очертава пак да е опозиция. Така че демонстрираният от Станишев оптимизъм, че ще се върнат във властта, увисва и превръща думите му в нищо незначеща фразеология.  
Но каквото и да върши Първанов, на него не може да се вярва. Всеки негов дар е като този на данайците.
Що се отнася до това, че Станишев се обгради със свое политбюро, за да прави каквото си иска, без да има теч на иформация към Първанов, това много прилича на един виц от времето на соца:
„На ЦК на КПСС им писнало - те още заседават, а Би Би Си, "Гласът на Америка" и "Дойче Веле" вече разгласяват какви решения са взети на техните тайни заседания. И решили да вземат строги мерки. Проверили залата за подслушватели, сложили скенер за членовете и забранили да се ходи дори до тоалетната. Наредили на Маруся чистачката да сложи зад колоните кофи и я пуснали един ден в отпуска.
Три часа след започването на заседанието на вратата на заседателната зала се почукало настоятелно. Всички млъкват и генсекът лично отваря вратата. А там стои запъхтяната Маруся: "Защо си дошла, нали имаш свободен ден?", попитал я строго. А Маруся нервно казва: "Абе бях аз в ГУМ, слушам, една продавачка си пуснала Би Би Си и те, както информират какви решения вземате, изведнъж казват, че кофите се препълнили и няма кой да ги изнесе, та тичам."
Така че каквито и конспирации да се вършат вляво и вдясно, няма особено значение. Истината е, че не те ще изнасят кофите.

петък, 8 юни 2012 г.

Цената на три човешки живота

Експертите тепърва ще установят какво точно се е случило при утилизацията на снарядите, че да загинат трима души, а техните семейства, роднини и приятели да потънат в скръб. 
Точно като Шекспировия герой обаче бихме възкликнали, че има нещо гнило, но не в Дания, а в приказния воаяж до остров Бали на военната чиновничка. Спонсорирана от компанията, получила поръчката да разфасова снарядите. 
За съжаление това не е само началото, защото, ако перифразираме военния министър, всеки ден изскачат скелети от гардероба. Размириса се от куп сделки с военни имоти, наследени от предишните управляващи, изобщо не се учудихме и когато се разбра, че в язовира, наводнил фатално село Бисер, пак имат участие военните. Ще припомним, че няма наказани още и за взривовете в Челопечене. 
Затова съвсем естествено възниква логичният въпрос кога най-после ще видим участниците в тези престъпни деяния в раирани костюми. Само ако това стане действителност, можем да бъдем сигурни, че времето на армейските розови беемвета си е отишло завинаги и гардеробът ще бъде изхвърлен на боклука.

сряда, 6 юни 2012 г.

Пробуждането на Синия лъв

СДС направи поредната стъпка към окончателното скъсване с костовизма, след като вчера избра за временен председател на партията Борис Марков, човека, който пръв поведе битката за освобождаването на партията от загробващата я Синя коалиция. Според устава на сините 35-годишният специалист по анализ и управление на финансови потоци само ще организира избора на нов шеф на СДС (което ще се състои на 8 и 15 юли, ако се стигне до балотаж), но няма да може да претендира за лидерския пост.
Изборът на Марков беше направен само седмица след като сините се отказаха от продължилата близо година и половина в парламента червено-синя коалиция срещу ГЕРБ и обявиха за основен свой политически противник БСП, заради която навремето беше създаден СДС. Връщането към корените е само първата стъпка към приобщаването на  твърдото синьо ядро от 220 000 членове и симпатизанти, разслоено през последните години заради коалицията с ДСБ на Иван Костов.
До решението за избирането на по-известния като шеф на предизборния щаб Марков не се стигна лесно. Но фактът, че той от раз получи 53 гласа от общо 69 присъствали, показва, че на „Раковски” 134 са си взели поуки и са стигнали до извода, че само единството може да им помогне да си върнат доверието на онези 2,5 милиона избиратели, които навремето дадоха пълно мнозинство за дясно управление на страната. Мнозинство, което беше евтино пропиляно от Командира, поставил се в услуга на червените мандарини и затвърдил тяхната икономическа власт, вместо да помогне за създаването на средна класа от предприемчиви десни симпатизанти и гарантира техните интереси. Кандидатурата на Марков не беше приемлива не само за сините костовисти (които бойкотираха заседанието, за да усложнят събирането на нужните 52 гласа), но и за част от СДС -  София, както и за някои провинциални организации, които си бяха патили от него заради подредбата на листите за общински съветници. Освен това Марков е подложен на критики, защото е брат на председателя на общинския съвет в Бургас Костадин Марков, който има подкрепата на управляващата партия. Преодоляването на тези негативи в името на единството само по себе си е един положителен знак, който ще помогне СДС да се оттласне от дъното, до което го доведоха


ловки играчи, до един оказали се тясно свързани с криминалния преход. 


Ще се наложи, разбира се, изпълняващият длъжността временен партиен шеф да изтърпи поредната порция критики както от  радетелите за Синята коалиция в СДС, така и от оредяващия елит на ДСБ.
Всъщност може и да е парадоксално, но в момента противници на възраждането на Синия лъв са тези, които искаха да си осигурят поредните петнадесетина места в следващия парламент и изобщо не ги е грижа, че те са там не заради себе си, а заради хората, които са ги избрали. Затова днес самопровъзгласилата се синя номенклатура най-много плаче за разсъхналата се Синя коалиция и е готова да направи всичко възможно, за да провали СДС.
Видя се още по време на последните избори за президент и местна власт, че избирателите показаха червен картон на десните лидери, проявили се като колаборационалисти с БСП. Но вместо доброволно да се откажат и отстъпят властта на по-младите в ДСБ и СДС, те се опитаха да изкривят резултата и дори някои от тях влязоха в срамни коалиции, опипвайки почвата за следващите парламентарни избори. Само че пътят на десницата не е свързан с ГМО политически продукти
Първо младите в ДСБ масово започнаха да напускат, след това и в СДС дадоха знак, че е дошъл краят на задкулисните договорки с БСП.
Затова


след предизвестения крах на Синята коалиция


всичко започна да идва на мястото си. ДСБ ще продължи да затъва, там вече започнаха да отчитат „грандиозни” успехи в набирането на нови членове и да изграждат поредните вятърни мелници как ще спечелят следващите избори от раз.

Вярно е, че за няколкото години от съществуването на коалицията бившият преподавател по марксистка политикономия успя да спечели доста гласове на своя страна и да разшири подкрепата. И на пръв поглед му трябват не повече от 20 до 30 хиляди гласа, за да стигне заветните 150 000 гласа, необходими му за влизането в следващия парламент. Много е съмнително обаче дали ще ги получи. Причината е, че докато той обявява, че се вливат нови членове в партията, цели организации в провинцията напускат ДСБ. И този процес на разпад ще продължи. Не само защото на младите в ДСБ им писна да

работят за оцеляването на една малка секта


от богоизбрани, но и защото са наясно, че пропускат шанса на своята политическа реализация.
Сините пък много точно са избрали момента на своето възраждане. В момента подкрепата зад ГЕРБ е над 30%, за БСП – 19%, останалите политически субекти са доста под 10%. Това означава, че има вакуум, който трябва да бъде запълнен. Ако сините успеят да си върнат твърдото ядро, то до следващите избори то ще може да издърпа още поне 200 000 избиратели. А това ще означава достатъчно добро представителство в следващия парламент, което да гарантира дясното управление на страната. Естествено, това не може да се случи само защото СДС би шута на Костов. Няма как да се върне доверието, аконовият председател е свързан с назначените от кукловодите сини лидери.
Самият Марков е наясно, че заради уязвимостта си няма как да бъде това ново лице, но пък, от друга страна,



може да се окаже, че е моторът на възраждането на партията


 Досега в СДС се действаше като в онзи виц за Киркор и Гарабед, които си плували волно в морето и по едно време единият казал на другия: "Гарабед, за да не се морим и да плуваме по-дълго, нека направим кооперация. Ти ще махаш с ръцете, а аз ще те хвана през кръста и ще ритам с краката.“ "Добре", зарадвал се Гарабед на находчивостта на приятеля си. По-късно, както си плували като едно цяло, Гарабед изохкал и викнал на Киркор: "Да се пуснем за малко, че една рибка ми влезе отзад. А Киркор му викнал: "Плувай, плувай, не е рибка..."
Всеки, добрал се до „Раковски” 134, тайно правеше така, че да прецака своите, за да запази пожизнено привилегиите, произтичащи от наложения по време на прехода политико-икономически октопод. Сега сините имат шанса да променят това статукво. Те са наясно, че успехът им минава през решителното скъсване с тоталитарните привички и техните носители. Точно това очакват и десните избиратели.


понеделник, 4 юни 2012 г.

БСП - надцакването продължава


Само две седмици след безславното фиаско на Георги Първанов в битката за лидерския пост в БСП скандалите, които той инициира, за да го получи, като бумеранг започнаха да се връщат върху него. В края на миналата седмица новоизбраният председател на Контролния съвет на БСП Мая Манолова свика специално членовете му, за да решат окончателно съдбата на подалия оставка общински шеф на БСП в Сливен Мартин Славов. Той бе записан да уговаря купуване на избори. Известната с парламентарния си хъс депутатка още като се разрази скандала бе казала, че социалистическата партия често действа мудно и тромаво, което създава усещането за нерешителност и неефективност. Затова и последвалите действия са съвсем логични. Разбира се, Славов може да бъде изключен само от неговата първична организация и ако тя се запъне, ситуацията около него би се усложнила. Но не това е важното в случая. Същественото е, че адекватно се реагира на обществената негативна реакция. Влиза се и от друга, по-силна позиция, в дебата, започнал в пленарната зала за създаването на анкетна комисия по случая в края на миналата седмица. Но най-любопитен е шамарът, който получава Първанов, опитал се да се възползва от скандала по типичен за човек с две имена начин. Само че през 2012 г.

активните мероприятия, организирани от едни и същи сценаристи

от бившата ДС, изглеждат доста старомодни От тях, въпреки зловонния дъх, наднича малко смешният български агент от филмите на соца Авакум Захов.
Истината е, че за първи път от много време насам чрез скандалите „Хохегер” и „Сливенгейт” вътрешен човек на БСП, какъвто е бившият президент, се опитва да разедини Столетницата. И в двата случая има пикантни подробности, любим похват на бившите тайни служби. В „Хохегер” е набъркана настоящата съпруга на партийния лидер, а в сливенската афера става дума за милиони, за разпределяне на „ресурса” и най-вече за конкретни цени, с които се пазаруват или отхвърлят позиции в обществения живот. (Ще припомним само, че една от конкретните цели на атаката бе конгресният доклад на Станишев: „Изборите - по волята на българските граждани".
В случая поуката не е нито за Станишев, нито за Първанов. А за сравнително младия Мартин Славов. Той

се превърна от рожба в жертва на кукловодите на прехода

Преди няколко години Славов бе сред близките сподвижници на Кирил Добрев при създаването на Младежкото обединение в БСП, един от обучените по кадрова линия на Столетницата випускник на Института за социална интеграция. Той бе шеф на изборното бюро за червеното политбюро след миналия конгрес, когато избухна скандал с подправени бюлетини в полза на Добрев. Ще припомним още, че тогава Стефан Данаилов се застъпи за двамата и ги спаси от сурови наказания.
Със сливенската афера, която така или иначе не можеше да се прикрие, Славов бе максимално изстискан от първановистите. Бе накаран да напише дори писмо до конгреса с искане и Станишев да си върне делегатската карта заради скандала „Хохегер”, а след неуспеха си бе оставен да бъде разкъсан от съпартийците му. Би било глупаво оттук нататък Славов да продължи да се доверява на тези, които

знаят как да използват пешките в политическата битка

Новата председателка на „Страшния партиен съд” пък знае, че успехът на БСП зависи не от интригите и договорките на тъмно, а от откритата, бърза и точна реакция. Затова тя не крие отношението си към случилото се със Славов: "Не искам да се ангажираме предварително, но реакцията е категорична - той незаслужено залепва такова петно на цялата партия".
Това от друга страна даде възможност на червените да поискат в дебата за създаването на временната парламентарна комисия по „Сливенгейт” тя да разследва всички случаи на купуване на гласове. Целта според тях е да се излезе с общи законодателни идеи за изборни промени в законодателството, което само по себе си е добро намерение. Дори депутатите на Столетницата заплашиха, че ако управляващите не приемат идеите им, ще създадат алтернативна комисия по подобие на тази, която Иван Костов направи за случая с убитата Мирослава в Перник.
Очевидно е, че с тези ходове социалистите искат да се възползват максимално от тежките удари, които понесоха. За тяхна беда обаче миналата седмица се наложи да понесат нов удар. В дъното му се оказаха отново хора, свързани с бившия президент Георги Първанов.
В средата на миналата седмица

лъсна топла връзка между „Позитано” 20 и сърбина Сретен Йосич,

след като бе разсекретен разговор по делото „Килърите”. В него един от основните свидетели на прокуратурата Боян Джамалов информира шефа на Отдел “Контратероризъм” в ГДБОП Валентин Цоновски: “Лично видях колата на Младен Червеняков пред къщата на Сретен Йосич ден преди да го арестуват. Знам, че беше там предния ден, но се напил вечерта и затова останал”, казва в разговора Джамалов. По думите му Младен Червеняков и лидерът на младежкото БСП били двете основни фигури във взаимоотношенията на социалистите с Йосич. Именно чрез Кирил Добрев сърбинът наливал пари в партийната структура. Според Джамалов, Червеняков често отскачал до Сърбия, понякога водел и сина си. “Пешо ми каза (Петър Стоянов-Сумиста), че е важно да си добре с младите на БСП, с младежката им организация”, споделя свидетелят пред Цоновски.
След този скандал Станишев вместо да атакува управляващите, много по-разумно подпука своите. Той заяви, че ще пита Добрев и Червеняков за връзките им със Сретен Йосич. Доколко това ще се случи е отделен въпрос, но са известни обаче връзките на двамата политици с Първанов. Например името на Червеняков се споменаваше за министър на правосъдието по време на червеното управление. Освен това напоследък стана известно, че вицето на бившия държавен глава Ангел Марин пък е дал българско гражданство на съпругата на Йоца Амстердам - Вера Милосавлевич. Това е също доста подозрително, но обяснимо, защото тя е работела в компания на Христо Ковачки, известен с връзките си в БСП.
Когато обаче се заговори за международно финансиране на БСП, пак на топа на устата е човекът с харамийския псевдоним. Защото

не е забравен онзи доклад за финансиране на БСП от режима на Саддам

Хюсеин, както разкри навремето Специалната комисия на ООН, ръководена от бившия шеф на Федералния резерв Пол Волкър в Ирак. Поясняваме, че  БСП (по времето, когато неин лидер е бил Георги Първанов ) и българската фирма ”Ирак Булойл” присъстваха в списъка на личностите и организациите, получавали евтин нефт от режима на Саддам Хюсеин по време на ембаргото, наложено на Ирак.
Така че смело може да се каже, че Станишев умело насочва вниманието за тези афери към Първанов. Това само показва с каква лекота лидерът на БСП и на Партията на европейските социалисти (ПЕС) може да превърне всяка атака на Първанов в бумеранг, който да удари продължаващия да бъде главен мераклия за „Позитано” 20 бивш държавен глава.
В заключение като добавим към случващото се в БСП и показателния отказ на Първанов да участва в избора на председател на партията, уж в името на единството, можем да характеризираме положението на бившия държавен глава със следния виц: „Един ловец много рано сутринта става от леглото и тръгва на лов, като оставя жена си да спи в къщи. След като излязъл навън и видял колко е ужасно времето, той си казал: „А бе аз какво правя навън в тоя студ, а не се върна в къщи при жена си”. Върнал се в къщи, легнал пак при нея. Жена му без да види, че е мъжът й, промърморила сладко: „А моят бунак в тоя студ отиде на лов!”

петък, 1 юни 2012 г.

Двуличие при земетръс

Трябваше да минат близо десет дни след започналите в Перник трусове, за да научим, че бившият държавен глава Георги Първанов, който е от този край, живо се е интересувал от драмата на своите съграждани. Но кой знае защо за неговата загриженост не разбрахме от него лично, а от разпространено от офиса му изявление (на 30.5.). То бе направено по повод на публичното обвинение в сайта zaPerniк.com, че преди конгреса на БСП идвал всяка седмица да се надцаква със Станишев, но „сега къде е?”...
„По повод на проявения интерес и някои коментари, от офиса на Георги Първанов сме упълномощени да ви информираме:
Непосредствено след първото земетресение на 22 май досегашният президент се обади и разговаря с кмета на общината г-жа Росица Янакиева. В първите дни след това Георги Първанов посети града. Като израз на солидарност с перничаните в беда той направи лично дарение чрез обявената от общината сметка.
Тези действия не бяха медийно коментирани, защото Георги Първанов е убеден, че в такива кризисни ситуации политиците не бива “да грабват мегафона” и да правят PR или спекулации с болката на хората.
Георги Първанов смята, че е необходима сериозна помощ от държавата за пострадалите от бедствията. Един Консултативен съвет за национална сигурност може да прецени възможностите за подобна помощ, да обсъди идеи за актуализиране на законодателната база и на стратегията на държавните институции по този проблем. Освен това заседание на КСНС би имало ефект, ако успее да консолидира политическите позиции в момент на национално изпитание. По тази тема Георги Първанов е разговарял с президента Росен Плевнелиев.”
Няма да се спираме на последната част на изявлението, популизмът на която е илюстрация на
десетгодишното нищо неправене на бившия държавен глава. Ще пропуснем и твърденията, че бил разговарял с кметицата и че бил направил лично дарение чрез обявената от общината сметка. Но внимателно ще се вгледаме в твърдението му, че бил посетил града. И ще попитаме как пък така


никой не го е видял


докато разговаря с хората, загубили домовете си.
Всъщност това изявление ни напомня за едно друго прессъобщение, направено през март 2008 по повод на друго скандално поведение на Първанов. Само ден след трагедията във влака София – Кардам, в който изгоряха девет души, човекът с харамийския псевдоним участвал в хайка за вълци в района на Куматинските скали над град Симитли. След известно мълчание неговият прессекретариат заяви, че “президентът Георги Първанов не е участвал в ловни събрания, макар че на 1 март тази година е бил в планината в района на град Симитли”. И освен това “президентът не е имал прояви, които влизат в противоречие с трагичните събития, свързани с пожара във влака”.
И от двете изявления, както и от


дълбокото потапяне на бившия държавен глава


(който ще остане в историята единствено с двете си имена, едното за пред избирателите, а другото -  пред кукловодите на криминалния преход), си личи гузната съвест. Но преди всичко се вижда ясно докъде може да стигне деградацията на един политик, който има претенциите, че е помогнал на страната ни да стане член на НАТО и Евросъюза.
И понеже споменахме трагичния инцидент с влака, ще припомним, че тогавашните управляващи също се направиха на умрели лисици и не отмениха нито приема в „Бояна”, нито държавните ритуали в чест на Националния празник 3 март, изчакаха да отминат тържествата и чак на 5 март обявиха ден за траур в държавата. Това го свързваме с цирка, който бе разигран в сряда в парламента от опозиционната БСП, която няколко часа се прави на ощипана госпожица и не искаше да подкрепи в пленарната зала решение на правителството за спешна рехабилитация на застрашени от падане мостове. В крайна сметка то бе прието с подобаващ за подобни събития консенсус едва вчера (31.5.) Вярно е, че лидерът на БСП предния ден посети района на земетресението. Но това се случи не веднага, както би следвало да постъпи един лидер на стогодишна партия. И по-скоро посещението бе, за да изкупи греха на близкия до него


Антон Кутев, който се подигра


с трагичната участ на перничани като попита във Facebook чрез статус защо няколко съборени комина, един селски мост и стотина напукани къщи се превръщат в единствената национална тема и че това са измислени проблеми. Абсолютно неприемливи и неуместни са думите на Станишев, казани в защита на Кутев: “Неправилно се извежда и тълкува главният акцент в текста на Антон Кутев - че проблемите на държавата не спират до земетресението и последствията от него. Ако този проблем се омаловажаваше, нямаше цялото ръководство на БСП да отиде в Перник. Голям проблем е например, че 56 000 работни места са закрити.”
Няма как да приемем тези думи, първо, защото не трябва лидер на партията на евросоциалистите да си мисли, че като отива в Перник, оказва висока чест на бедстващите. И, второ, защо не безработицата е важна в случая, а необходимостта от незабавна и реална помощ, за да се върнат пострадалите граждани в ремонтираните си домове или да бъдат настанени в други.
Тук е уместно да припомним, че нито един опозиционен политик не посети и удавеното от пороя село Бисер, където имаше и човешки жертви. Нито една партия, с изключение на управляващата, не отдели средства, за да помогне както на хората от наводнените села, така и на тези, пострадали от земетресението. Това не означава, че червените и сините са безучастни наблюдатели. Напротив, те внимателно следят случващото се и точно като едни хиени са готови



да извлекат политически дивиденти


или, ако трябва да се изразим образно – готови са тутакси да пируват, нищо че е чумав период.
Няма как да не си мислим, че неоткликването на опозиционните политици в такъв момент има за цел да бъдат накиснати управляващите в драмата и дори да бъдат обвинени за случилото. Подобно злорадо очакване може и да е характерно и отличаващо вече нашия политически живот, но няма нищо общо нито с моралните добродетели на българина, нито с европейските ценности, към които имат претенции представителите на политическата класа. Случващото се, колкото и да е драматично, със сигурност ще накара потърпевшите добре да се замислят, преди да подкрепят на изборите догодина техните доскорошни кумири като бившия държавен глава. Не е зле да споменем и Командира - как по времето, когато беше премиер, подари на баба Марушка магаренце, след като тя лично му се оплака на селския мегдан след опустошителните пожари в Хасковско. Не за друго, а защото отново ще припомним, че до този момент няма налице нищо от обещаното от него - че ще съберат средства от активисти и симпатизанти за бедстващите в с. Бисер.
Накрая в заключение ще се съгласим с Илф и Петров, че „да подариш магаренце, не е като да прокараш трамвай”. Но избирането на по-малката възможност е далеч по приемливо, отколкото да станеш герой на двамата писатели.
А това, че голяма част от старите политически влъхви се държат като тарикатите от „Дванадесетте стола”, отсега ни показва какво място ще заемат в историята и как ще гледат на тях следващите поколения.