Общо показвания

вторник, 26 юли 2016 г.

Депо за джихадисти ли сме!?

Не знаем доколко е успокоило гражданите на Германия съобщението на говорителя на тяхното МВР, че терористът от Ансбах е трябвало да бъде депортиран в България.

Но ако се опитват да внушат, че случайно са забавили връщането у нас на този "дружелюбен, мил и незабележим" човек, както го описват техните социални служби и грешката няма да се повтори, това трябва да предизвика реакция на нашето външно министерство. Най-малкото е повод страната ни да поиска ревизия на договореностите за прием на бежанци от страни членки на ЕС.

Преди години имаше примамливо предложение дълбоко в недрата на Стара планина, (там където се намира единия от трите световно признати наши биосферни резервати), да бъде изградено депо за европейски ядрени отпадъци. То нямало по никакъв начин да застраши населението, нито да наруши екологичното разнообразие, се твърдеше в офертата, която за щастие не бе приета.

Ще кажем направо - минал е повече от четвърт век от времето, когато еднолично се вземаха решения и можеше да се скрие за известно време, че Чернобилския облак е над страната ни. България не може да се превърне в депо или затвор за джихадисти.

Обидно е да се правят такива изявления. Най-малкото защото като външна граница на Европа почти нищо не получава за опазването и. И е принудена да се грижи за безопасността със собствени средства. 




Не са приемливи и обясненията на нашето МВР - че самовзривилият се не можело да ни го върнат по Дъблинското споразумение, а само по това за реадмисия на бежанци. 

Кой крив, кой прав, слабо ни интересува след случилото се. 

Същественият извод е - вътрешното ведомство, (вместо непрекъснато да се хвали, че прави всичко за сигурността на гражданите и че в момента няма заплахи), да следи внимателно кой влиза на територията. И при най-малкото подозрение да не допуска потенциалните престъпници.
 

Също така политическата ни класа, вместо да използва изявлението за  спекулации с националистически отенък, е добре да положи достатъчни усилия, така че европейските политици да спрат да гледат на страната ни като заден двор на континента.

петък, 22 юли 2016 г.

Бацилът на Костовизма

Очевидно Радан Кънев все още не може да слезе на земята, след преизбирането му за лидер на ДСБ. Няма да коментираме защо неговите съпартийци така овче(е)динодушно го оставиха на поста. Тяхно решение е да го придружат в пързалянето към нищото.

Проблем е обаче, когато с нелепи предложения и изказвания Кънев се опитва да превърне в реалност паралелния свят, в който живее.

Не се учудваме, че пръв реагира на предложението на националистите да бъдат разположени ракети по границата с Турция. Отбелязахме също, че в желанието си да се представи за главен реформатор на съдебната система поиска антикорупционна прокуратура в прокуратурата, което съвсем логично бе отхвърлено. А в изказването му, че само двама министри са „за“ НАТО, личи неистовия стремеж, подобно на Вазовия герой Рачко Пръдлето да кърпи дрехи (в случая на Алианса), без да има нужда, камо ли покана. Само защото си е наумил.

Ще кажем направо – в момент, в който на европейските страни става все по трудно да се справят с джихадистките атаки, на Балканите се връща несигурността, а страната ни е външна граница и буфер на конфликтните места, не само е нелепо, но и опасно дрънкането на възпитаника на Иван Костов. Няма да припомняме, че като премиер неговият патрон по време на войната в бивша Югославия за малко да пусне прелитане на руски самолети през нашата територия в ущърб на НАТО и кой как гласува в парламента за това.

Губене на излишна енергия е да му се обяснява, че не може да се издига за президент кандидат, който сам се е отказал от президентството, нито пък, че не може да има по-натовци от натовците, защото едните били само приглушени натовци.

Не, не е предизборна кампания. Има клинични определения за подобен тип говорене.

Едно е сигурно – бацилът на Костовизма е нелечим. Нищо, че от времето, когато в главите на партийците можеха да ечат само залповете на Аврора, е минал четвърт век.

вторник, 19 юли 2016 г.

Тъжна годишнина


Четири години след взрива на летището в Бургас, при който загинаха петима израелски туристи, българският шофьор на автобуса, атентаторът-самоубиец и 35 души бяха ранени, все още няма възмездие за престъпниците. Преди дни специализираният съд обвини двама чужди граждани в помагачество. Абу Ахмад, един от лидерите на Хисбула, смятан за организатор на редица терористични актове, включително и този в Бургас, почина след заболяване, близо две години преди евентуално да бъде привлечен като обвиняем.

Преди седмица българският президент, след среща с израелския си колега, декларира, че “никой няма да се успокои докато не бъдат изправени пред съда тези, които извършиха, но и тези, които мотивираха и организираха атентата”. На думи звучи добре и всъщност е точно така. Няма да има спокойствие, докато убийците са на свобода. Но каква полза от декларациите, след като няма още заловени.

Нека си припомним как веднага след атентата тогаващният еврокомисар по външните работи Катрин Аштън бодро обеща да се направят съответните изводи от това, че атаката на самоубиеца е първа на територията на Европа. И как думите и увиснаха след последвалите ужасни събития. Всеки терористичен акт убива доверието в политиците. Особено - демонстрациите на солидарност и речите след всяка касапница. Ясно е, че битката не е лесна. Но времето на политическите спекулации изтече. И дойде ред на адекватния отговор Доброто сътрудничество между институциите и най-вече на сродните служби в превантивните действия не е достатъчно.

Една от малкото добри новини около тази трагедия е, че Израел плаща обучението на Салихе - дъщерята на шофьора на автобуса. Семейството е от преобладаващото с мюсюлмани с. Юруково. Малка помощ, но с голямо значение за постигането на един мирен свят.

вторник, 5 юли 2016 г.

"На всеки километър"


Намерението на КАТ да сложи пътни полицаи на всеки километър по пътя за морето по-скоро ще развесели джигитите с препратки към култовия ни филм от миналото, отколкото да ги стресне. Всяка инициатива, свързана с опазването на живота на шофьори и пътници, е добре дошла, но не това е пътят за справянето със самозабравилите се и смятащи се за недосегаеми нарушители. По-доброто решение са предложенията, обсъдени миналата седмица преди гласуването на второ четене на поредните изменения на пътния закон – да се преодолее ниската събираемост на глобите като без плащането им да не се минава на годишния технически преглед или да не се получи задължителната гражданската отговорност. Ефектът ще се засили като към тази мярка се добавят повече камери в проблемните участъци, а чрез раздаването безплатно на видеорегистратори ще се увеличи гражданския контрол. 

Солидната глоба, ако остане само на хартия, както и допълнителните възнаграждения на полицаите за всеки нарушител, едва ли ще дадат очаквания ефект. Катаджиите могат да бъдат стимулирани не чрез залавянето на максимален брой нарушители за кратко време и така да се стигне до излишен “лов на вещици”, а чрез други критерии. Оценката на свършената работа и възнагражденията ще са резултат от преценка на видяното от записите. Заплахата от спиране на превозното средство за шофьорите рецидивисти и улесняването на работата на полицаите чрез модерни системи за връзка и експресна проверка на заловения, ще дадат по-добри резултати. 

Крайно време е да се спре с робуването на шумно прокламирани кампании, с които чиновници отчитат дейност, а ефектът е нулев. Добрата новина е, че макар и бавно, нарушителите ще получават неизбежни наказания и няма да могат да се измъкват както досега.