Общо показвания

петък, 28 септември 2007 г.

Увеличение за всички

Достатъчно е да се ореже кастата, която смуче от бордове

Вместо да се опъва и изостря напрежението, премиерът Сергай Станишев да ореже някои излишни държавни разходи.
Така ще се намерят пари, за да се увеличат заплатите на учителите. Ще има и за други, които също се готвят да стачкуват. Ще могат да се намерят така необходимите 20 стотинки, за да може децата да получат кифла към млякото си.
Защо например държавата трябва да финансира политическите партии? Сега субсидията, която получават, е най-малко два милиона и половина лева. Ако правителството отнеме клубовете, от които партийните функционери печелят диви пари, като ги превръщат в кръчми, сумата ще надхвърли десет милиона.
От къде на къде видни партийци ще си докарват минимум 1500 лв. от участие в бордове!?
Наглостта на някои от тях няма граници.
Стига се дори дотам, че министерски чиновници си докарват допълнително от бордове в онкоболници, за които не достигат лекарства. В същото време здравните заведения трупат дългове, болните си купуват от аптеките всичко, което е необходимо за лечението им там.
На тези безобразия трябва да се сложи край.
Има други възможности.
Защо например Румъния и Полша си върнаха дълга от Ирак, а ние се готвим да им го опростим. Става въпрос за близо милиард и половина долара.
С лека ръка опростихме и дълга към Либия от близо 55 милиона долара.
Преди дни беше изпратена хуманитарна помощ от 13 милиона лева като дарение за Афганистан.
Готви се сделка от близо милиард евро за доставка на бойни кораби за армията ни.
За издръжка на нашите контингенти зад граница са отишли повече от милиард лева.
В същото време управляващите се опитват да настроят обществото срещу стачкуващите.
Видно е, че Станишев не търси правилните решения.
Или може би си мисли, че всичко ще се подреди от само себе си.
Няма как да стане.
Сянката на Жан Виденов виси вече над главата му.
Идва зима и ще става все по-лошо.

Иван Тропанкев
"168 часа" 28 септември 2007

петък, 21 септември 2007 г.

Масларова да не бара кифлите

С тях и без тях за нея по-важно е да е звезда в кабинета "Станишев"

Хубаво е че социалната министърка смята да накаже безотговорните родители, които взимат помощи, но не пращат децата в училище. И в повечето случаи ги карат да им докарат допълнителен доход като просят по кръстовищата.
Ние в евросъюза ли сме или напротив.
Трябва да се сложи край на това безобразие.Но защо трябва да спрат безплатните кифли.
Нали точно те, топлото мляко, дрехите и обувките с различни номера, с които ощастливи родните ученици, я направиха звезда в червения кабинет.
Защо социалната министърка е решила едно по едно да се отърве от тях!?
Има нещо подозрително в тези и намерения.
Оправданието и е, че не стигат парите, затова тя можела да осигури само млякото. В момента се полагат по 50 стотинки, а за да се вземе освен млякото и кифлата, трябва да са 80.
За 30 стотинки ли сте, другарко Масларова.
Истината е, че тя иска да прехвърли топката другаде.
Но само привидно, за да не трупа негативи.Защото още от първия учебен ден майки започнаха да се оплакват, че учебниците не стигнали, че дрехите липсват, че млякото също не дошло.
Сега едно дете имало букварче, друго математика.
Учители пък се оплакват, че им забранявали да пишат неизвинени отсъствия, забранявали им да пишат и двойки.
Защото можело всички да останат без работа.Ако взаимно ще се лъжем, какъв е смисълът от мерките които взима нейното ведомство.
Истината е, че не е изключено да станем свидетели на поредната далавера.
Защо например от ведомството на Масларова настояват общините да осигурят кифлите. Ясно е защо - поръчките да се вземат от приятелски фирми.
И защо Масларова да трупа точки. Нека кметовете да се заемат с тази задача. Тогава няма един номер дрехи да пътуват 500 километра, за да намерят децата, които се нуждаят от тях. А всичко ще се решава на общинско ниво.
Излиза че има прости решения.
Но никой не се интересува от тях.
Важно е Масларова да е център на внимание.
С кифли и без кифли.

"168 часа"
21 септември 2007

петък, 14 септември 2007 г.

Народни избраници, народни душмани

Без да им трепне сърцето, гласуват срещу тези, които са ги избрали

Още през първите минути от новата сесия на Народното събрание се разбра,че повечето депутати нямат нищо общо с народа.Дори напротив - работят срещу хората, които са ги избрали.
Първо бе отхвърлено предложението министър-председателят да обясни защо цените на храните от първа необходимост са поскъпнали с 24 процента само през лятото. След него се отхвърли предложението да бъде премахната точковата система при пенсионирането, пенсиите да бъдат преизчислени така, че да се вдигнат с 50%, както и да се махнат разликите между тези до 2000 година и след нея.
Третото предложение бе да се спре законопроект, според който цените на лекарствата ще поскъпнат драстично. Може да се досетите какво стана и с него.
Пропадна и четвъртото предложение, свързано със социалната сфера.
В същото време председателят на парламента решил законово да си прокарва бюджет, без да го съгласува справителството.
Значи за трудещите се и пенсионерите няма пари, а за тях има. При това колкото си поискат и без дабъдат контролирани.
То бива нахалство, другарю Пирински, ама чак толкова не бива.
Преди от кумова срама избраниците на народа демонстрираха евтини попу-
листки трикове.
Лъжеха с благоденствие след 800 дни. Обещаваха хиляди
бикове от Индия. И вкусни кифли за децата.
Сега директно удрят с брадвите.
Защото се смятат за богоизбрани.
Как да им трепне сърцето.
Няма ли кой да спре това безобразие?
Спи ли главният прокурор?
Премиерът, вместо да си трае, защо-
то може да бъде свален, нека удари по
масата.
А какво да кажем за социалния президент с революционния псевдоним.
Той пък съвсем се скри.
Едва ли депутатите биха се държали така, ако държавата си бе на мястото.
И знаеха, че за геноцида, който извършват спрямо собствения си народ, може да отидат задълго в затвора.

"168 часа"
14 септември 2007

петък, 7 септември 2007 г.

Сергей или “Сергей” ни управлява

Комисията разкри тайнствената връзка между Доган и Станишев

"Кой нормален човек извън т.нар. политически елит, го вълнува темата за досиетата", риторично попита премиерът.
Другарю Станишев, не сте прав.
Тая каша не сме я забъркали ние.
Не случайно доносниците престанаха да се гордеят и все по-често твърдят, че нищо не са знаели.
Дори президентът се направи на умряла лисица. И досега твърди, че не е "Гоце".
Как да не ви дреме, като отвсякъде мирише.
И от положителните, и от отрицателните герои.
При това все още Комисията работи само с това, което и дадат.
А какво ли ще се случи, когато тя започне да ровичка в архива.
Особено като се разбере какви дивотии са вършени.
И престъпления.
Да се чуди човек защо се правят подобни лековати изказвания.
Освен ако целта не е да се избяга отистината.
Но тя не може да остане скрита.
И как да се скрие, като комисията ни я даде на тепсия.
На вас може да не ви пука, но на нас ни пука, другарю Станишев.
Ето например, ние вече се съмняваме кой е премиерът.
Особено след като стана ясно, че Доган бил и "Сергей".
Да не би двамата да сте едно и също лице, или братя близнаци. Ако не е така, кой всъщност от кого е зависим.
Вече няколко години цяла една партия, при това на повече от сто години, се
мъчи да разгадае тази тайнствена връзка.
И глухо роптае.
Сега стана ясно защо.
Всичко си идва на мястото.
Няма нищо случайно.
И мандатът дори е от ДПС.
Тайната на коалицията е разкрита.
Управлява ни не Сергей, а "Сергей".
Оня, другият.
Май искат да доведат нещата до абсурд.
След близо 17 години точно сега се появява "Сергей".
Ето над какво трябва да се замисли
премиерът.
Вместо да се хваща на въдицата на ченгетата. И да дрънка така, както на
тях им се иска.
Ако така продължава, скоро ще трябва да си ходи.
И да опере пешкира.
Но какво друго му остава, след като се
е появил истинският "Сергей".


"168 часа"
7 септември 2007