Общо показвания

неделя, 25 февруари 2018 г.

Каквото сам си направиш...

Скандална е сделката с продажбата на най-голямото електроразпределително дружество ЧЕЗ.
Столичният кмет Йорданка Фандъкова е права, като казва, че това е стратегическо дружество и трябва да има сигурност. Електроенергията е основен алтернативен източник за милионна София, а не замърсяването на въздуха с горене на гуми, въглища и боклуци. Добре е, че и премиерът е разпоредил проверка. Така че шумът от една страна, че това е частна сделка между компании и от друга, че е съмнително някоя си Гинка да купи, като получи кредит за стотици милиони, си е част от действителността. Но родилите се от това политически спекулации, могат да си останат само спекулации. Защото тази сделка трябва да се одобри от няколко институции. И в крайна сметка може да бъде спряна.

Що се отнася до оставката на министъра, това си е вътрешен въпрос на самите управляващи. Има си квоти и т.н. В тази връзка обяснението и, че заради връзки с купувача си е подала оставката, не е убедително. Истината е, че управляващите са тези, които си носят отговорността. 



Изводът е, че след като управляващите носят отговорност, и най-вече не може да нямат отношение, (най-малкото знаят какво се случва, кой е купувачът), би било добре много преди да се сключи която и да е сделка, те да са наясно какво правят. Нали всички искат стабилност, особено, когато страната ни е домакин на Европредседателството.

вторник, 20 февруари 2018 г.

Нов шеф или реформа на Здравната каса


Не е трудно да се прогнозира какво ще се случи в сряда, когато е насрочено извънредно заседание на парламентарната комисия по здравеопазване. Скандалът с поисканата оставка от здравния министър Кирил Ананиев на шефа на НЗОК проф. Камен Плочев и отказът му да я подаде, ще бъде потушен като започне процедура по отстраняването му и избирането на поредния нов шеф. Ще отбележим, че касата разпределя бюджет от 4 милиарда лева, а шефовете и на горещия стол се сменят през приблизително половин година. Този път поводът е неразбирателство за дълг от 270 млн. лв.към чужди здравни каси, които така или иначе трябва да се платят. Това, което се разбира от наличието на този дълг е ,че професорът вероятно не е добър мениджър. Не може да иска актуализация на бюджета, а целево финансиране. Но това става с предварително съгласуване, а не с нездравословна шумотевица. Затова Плочев няма начин да не го сменят, въпреки започналите вече политически спекулации.

Възможно е обаче от поредния здравен скандал да излезе добра новина. Парламентаристите имат шанс да започнат дълго отлагания дебат за реформиране на касата. Министърът вече обеща реформа на здравеопазването и обяви че до месеци ще е готов с проекта. Сега е моментът депутатите не само да го подкрепят, но и да му подскажат пътища за решаването. В противен случай партийната окраска и взаимните обвинения с ваденето на “скелети от гардероба” около поредната смяна на шеф на НЗОК ще са само преливане от пусто в празно, а резултатът ново бъркане в джоба на данъкоплатеца.

вторник, 13 февруари 2018 г.

Бедни ми Кънев, защо заряза готварството?



Очевидно кукловодите на потъващия в забрава бивш лидер на ДСБ Радан Кънев се чудят с какъв фокус да възродят вниманието към него. На нас обаче нито ни е забавно, нито ни е тъжно да наблюдаваме готварските му напъни в национален ефир. А още повече да ни поучава за нестереотипните роли на пола, които не правели от готвача гей. Или пък да ни открива топлата вода с “разкритието”, че политиката е изкуство на компромиса. 

Единствено ни заинтригува факта, споделен пред bTV, че преди да ни весели като протеже на Иван Костов, пишман политикът поддържал готварски блог. Няма да питаме защо го е зарязал, нито пък след като любимото му ястие “Чилито кон карне” е с три вида боб, защо не е “гледал” на тях, за да му светне, че Драгалевския интригант ще го употреби, а чрез него ще излъже и избирателите. За да бъде доубита десницата, дело с което Костов се зае още в първите дни през 90-те години на миналия век, когато пое лидерския пост. 

Според Радан, основният проблем вдясно бил, че всеки предпочитал малки, но верни на лидера си партии. Нима не е било ясно кой и защо ги е нароил!? А и днес да не би да има промяна! Същите провалени лидерчета, действащи на принципа “Дай!”, вместо “Да дадем!” Но както правилно е отбелязал народа – когато слепец поведе слепеца и двамата падат в ямата. Така че добре би било да не ни досаждат. Защото избирателите не са вчерашни. Знаят, че и готварски престилки да им наденат подсъдните олигарси, никого няма да трогнат.

вторник, 6 февруари 2018 г.

Чистене на политически клишета


Добре е, че от образователното министерство са решили да попълнят белите полета в историята ни след 1940 г. до днес, както и да я изчистят от политически клишета. Очевидно е също, че без да бъде преодоляна съпротивата от представителите на политическото статукво, процесът няма как да се осъществи. Но това е единственият възможен път за спиране на езика на омразата. Фактическото изучаване на мракобесието на фашизма, последвалите ги при соца лагери и изселването на половин милион наши сънародници са факти, които не могат да бъдат претупвани. Бандитската приватизация в постоталитарния период също не може да бъде подмината. 

Познаването на тези исторически периоди от новите поколения ще е в основата за изграждането от тях на новия стил за политическо общуване. Полезността на бъдещите политици ще се оценява не в противопоставянето, а в стремежа да осъществяват добруването на тези, които са ги избрали. Историческите факти не могат да бъдат пропуснати, нито пък едностранно тълкувани, според временната политическа изгода. 

В тази връзка не трябва да се учудваме на съпротивата. Тя не е само резултат на сенки от миналото, а и от действията най-вече на няколко подсъдими олигарси, чиито състояние бе натрупано в резултат на бандитска приватизация. Тяхната вина няма политическа окраска. Затова нека не се опитват да скрият историческата истина зад поредната синьо-червена мъгла, насаждане на омраза и разбунване на исторически страхове.