Общо показвания

четвъртък, 27 декември 2012 г.

Мимикрията на параграф 12

Отпадналият параграф 12 от Закона за досиетата на практика може и да си остане. В проектозакон за Държавна агенция „Разузнаване”, внесен за обсъждане в Народното събрание, в раздела за имуществената отговорност на служителите се забранява изнасянето на каквито и да било документи от ведомството. А в преходните и заключителните разпоредби в параграф 2 (1) директно се казва, че агенцията е правоприемник на архива на Националната разузнавателна служба. Освен това правоотношенията със заварените на служба военнослужещи се преобразуват по Закона за държавния служител. Така с новия закон според депутати, занимаващи се с проблемите на сигурността, се дава възможност тихомълком

скандалният параграф 12 да мимикрира


с което да бъдат запазени въпросните агенти, бивши служители на Държавна сигурност.
Фактът, че още преди да отпадне параграфът, по време на дискусията в пленарната зала и след това се води битка от страна на социалистите въпросните лица да бъдат запазени, подсказва, че мотивите не са свързани със сигурността. От приемането на Закона за досиетата досега са изминали повече от 6 години, а от инициативата за отпадането на параграфа - близо 2 години. Това означава, че службата е имала достатъчно време за прикриване на тези служители, така че те да не бъдат засегнати.
Ще припомним, че параграфът бе приет в последния момент от обсъждането на закона за досиетата през декември 2006 г. и беше част от сделката, за да може законът да бъде пуснат в действие. Според този параграф „лице, заемало или заемащо длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба „Военна информация” към министъра на отбраната или началник на отдел или началник на секция в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г. не се установява принадлежност към органите по чл. 1 по смисъла на този закон”. С тази вратичка

социалистите скриха ръководните кадри


работили за бившето разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА и бившето Първо главно управление на Държавна сигурност. Известно е, че и двете управления са действали в тясно сътрудничество със съветските тайни служби ГРУ и КГБ, а нашите висши разузнавачи са минавали задължително обучение в техните школи. Затова покриването на въпросните агенти поставя редица въпроси пред партньорските служби от НАТО.
Депутати от социалистическата партия твърдяха в горещи спорове с колегите си от управляващото мнозинство и Синята коалиция както в пленарната зала, така и в кулоарите на парламента, че ще бъдат издънени 1500 агенти. Според неофициални данни на Комисията по досиетата техният брой е 50. Факт е, че голяма част от тях са работили зад граница. Според червените това са хора, които са извършвали или
в момента извършват реална разузнавателна дейностзад граница. Всеки от тях работи навън с по двама-трима сътрудници или агенти под прикритие, които са чужденци, и те ще бъдат издънени. Когато бъде публикуван списъкът с имената, контраразузнавателните служби на съответните държави бързо ще идентифицират своите сънародници, работещи за нашите, и веднага ще ги арестуват. Законодателството в някои ислямски държави предвижда за тях смъртно наказание.
Новият шеф на вътрешната комисия в парламента Красимир Ципов обаче смята, че не агенти, а тъмни фигури ще бъдат разкрити: „Крайно време е да се разбере кои другари организираха трафика на крадени автомобили и оръжие в годините на прехода”, твърди той и пояснява, че става дума за

контрабанда, над която е имало „чадър”


от тези, които сега ревностно ги бранят. Според негови колеги с тези пари се е финансирал Октоподът. Не случайно тон за тези промени в Закона за досиетата даде на една конференция на фондация „Конрад Аденауер” в парламента вътрешният министър Цветан Цветанов преди близо месец. Тогава той заяви, че „през изминалите години бяха приети различни закони за досиетата, бяха съставени няколко комисии, но нито едно правителство не предаде архивите към комисията до 2009 г., това направихме ние, изпълнявайки закона. От тези досиета ще можем да научим каква е истината за 20-годишния преход и кои са хората, които всъщност го реализираха.” А на същата среща Ханс-Йорк Гайгер (бивш президент на службата за външно разузнаване и контраразузнаване на Германия и пръв ръководител (1990-1995) на службата за разформироване на източногерманското Министерство на държавната сигурност (Щази) недвусмислено заяви, че „не допуснахме нито един

офицер от Щази да продължи работа в специалните служби


на Германия, защото не може тези хора, които са работили против народа си, след промените да работят за тяхната сигурност”. Той поясни, че разкриването на това, което се е случило в миналото, е най-добрият начин за прекъсване на властта на тоталитарните режими и най-вече възможността да дърпат тайно конците чрез досиетата срещу отделни личности.
Ако това беше направено у нас още след 10 ноември 1989 г., както стана в Германия, нямаше да се случи криминалният преход. Убедително доказателство за съществуването му всъщност ще е разкриването на бившите ДС агенти като контрабандисти чрез отпадането на параграф 12. Затова и съпротивата срещу тяхното осветяване е така яростна. През целия преход винаги, когато е трябвало да бъдат разкривани ключови за функционирането на Октопода бивши агенти на ДС, са се задвижвали механизми, които са забавяли и пречели това да се осъществи. Известно е например, че Комисията по досиетата, ръководена от Методи Андреев, бе закрита, когато трябваше да се разкрият досиетата на кредитните милионери. Преди това една друга комисия бе блокирана от решение на Конституционния съд, с което бяха запазени агентите с картончета. Нека си припомним каква съпротива имаше срещу разкриването на досието на бившия президент Георги Първанов като агент, на дипломатите, свързани с ДС, и на висшия клир, който се оказа, че гъмжи от доносници на бившите тайни служби. Истината е, че

десницата пострада най-много


от запазването на тайната власт. Достатъчно е да посочим като една от причините за падането на синьото правителство през 2001 г. тяхната непоследователна политика в областта на декомунизацията, изразяваща се в липса на лустрация и осветяване на агентите. Ученето от грешките на десницата може да донесе само ползи. Сегашните управляващи започнаха с тиха лустрация. Тя в момента няма алтернатива, особено след встъпването в длъжност на сегашния президент. Но на мнозинството бързо му стана ясно, че това не е достатъчно и единствено публичността е тази, която може да гарантира заемането на позиции от неопетнени лица в политиката и държавата.
В момента социалистите вдигат шум като в онзи виц:
„Ало, полиция! Елате веднага! Обрали са ми колата!”
„Какво са ви взели?”
„Всичко! И касетофона, и таблото, даже кормилото и педалите!”
„Добре, пращаме патрул.”
След десет минути:
„Ало, полиция!”
„Какво?”
„Може да не идвате. Бил съм седнал на задната седалка.”
Така че ако червените могат да прокарат забранителните клаузи чрез друг закон, със сигурност ще си затраят. Само че този път номерът им едва ли ще мине.

Ключът към помирението



На редица документи за репресирани лица, които сега стават публични от комисията по досиетата, има надпис „ЗН” – „ЗАВРЪЩАНЕТО НЕЖЕЛАТЕЛНО”. Това означава, че дамгосаните не е трябвало да се връщат било от лагерите, било от затворите в цивилния живот живи.
Затова към всяка поправка към Закона за гражданската реабилитация на репресираните лица трябва да се отнасяме с подобаващо внимание. Според едно от тях, което се отнася до лица, свързани с възродителния процес, към чл.9, т.23 от закона за репресираните, да бъде добавено "детските учителки, които са завършили редовно педагогическото си образование и които са били

заставяни да работят на строителни обекти

в системата на чистотата или в селското стопанство, да получават допълнително 5% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст".
В друга поправка от закона се предлага в него да бъдат включени лица, които са пострадали от огнестрелни рани по време на мирните протести по време на Колективизацията през 1947 г. и принудителната смяна на имената през 1972, 1974 и 1985 г. Реабилитацията на тези хора не е възможна въз основа на основанията в сега действащия закон, защото срещу тях не е имало нито произнесена присъда, нито са били лишавани от свобода или интернирани. Но има достатъчно доказателства за тези престъпления.
Веднага ще кажем, че целта на допълненията към закона не е материална, това винаги може да се оспорва в условията на криза, целта е да бъде направено официално признание на факта на

репресия от страна на комунистическия режим

Тя е извършена по политически или други идеологически съображения и е несъвместима с принципите и ценностите на свободното и демократично общество. Хората са протестирали за свои исконни права, те са били грубо потъпкани с използването на сила, като пострадалите не са имали никаква възможност да получат защита по съдебен или какъвто и да било ред.
Тука ще отбележим, че в началото на годината в специална декларация депутатите осъдиха възродителния процес. Това дава достатъчно основания да се направят съответните допълнения, за да може всички пропуски по закона за гражданската и политическата реабилитация да бъдат поправени.
Затова в заключение ще кажем, че помирението по отношение на миналото ни е ключов елемент за бъдещето на демократичното общество. Но то може да бъде постигнато не чрез мълчание и забравяне, а чрез памет, изразяваща се в  политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица. Само тогава ще стане истинското завръщане на тези страдалци, които не са подозирали, че тяхната съдба е била предварително решена с малка отметка на придружаващите ги документи.

сряда, 19 декември 2012 г.

Брюкселската дъвка за изборния кодекс

Изненадващият ход на управляващите да спрат обсъждането на Изборния кодекс превръща всеки опит на опозицията за продължаване на темата в нещо като след дъжд качулка, ако си послужим с народния израз. Но това пък ни дава възможност да видим в детайли сценария на червените, както и да си припомним защо крадецът вика дръжте крадеца.
Като махнем демагогската и малко помпозна обвивка на отправената от ДСБ в понеделник заплаха, че щели да информират Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Европейската народна партия (ЕНП) за това, че ГЕРБ се канят да не изпълнят препоръките на международната организация и се опитват да фалшифицират предстоящите избори, както и малко конспиративното предположение, че след провалите на Румяна Желева и Венета Марковска имало чуваемост в Брюксел към критики, ще видим, че изложените от тях факти са несъстоятелни.
Особен интерес представлява и твърдението им, че ОССЕ, която е натоварена да следи честността на изборите, е излязла с доклад за България, въз основа на който е трябвало да се намалят корупцията и фалшификациите, наблюдавани на предишните избори.  
Затова ще обърнем внимание точно на тези фалшификации от президентските избори през 2006 г. насам, за да се види


„кой крив, кой прав”


Но преди това нека разгледаме двете препоръки на ОССЕ, които от ДСБ смятат, че са особено уязвими, защото мнозинството нямало намерение да се съобрази с тях. Едната е, че „Изборният кодекс трябва да осигури включването на опозиционни номинации в ръководните позиции на всичките нива на изборната администрация” А другата, че „заседанията на избирателните комисии трябва да бъдат отворени за обществеността по време на целия изборен период”. Веднага ще кажем, че и двете ги има в проектодокумента. Само че те не са в началото на документа и затова не бяха предмет на обсъждане през миналата седмица. Но когато дойде техният ред, те няма начин да не бъдат приети. Единствено като популизъм може да се приеме вдигането на шум за нещо, което го има в дневния ред и което не се оспорва. Но ще припомним, че тези препоръки не са нови, те фигурират още в доклада на Службата за демократични институции и човешки права (СДИЧП) към ОССЕ от времето, когато президентът Георги Първанов бе преизбран за втори мандат. И съвсем логичен е въпросът защо те не са били изпълнени от червеното мнозинство, след като са имали възможност още тогава да го направят. Например в констатациите  от 2006 г. наблюдателите отбелязват, „че тези изменения бяха приети само два месеца


преди деня на изборите


което някои събеседници сметнаха за много закъсняло предвид въведените технически новости”. И че според тях поправки в изборното законодателство трябвало да се приемат достатъчно навреме преди избори, освен ако на късен етап не бъдат установени сериозни недостатъци, нуждаещи се от спешна намеса.
За първи път в цялата история на прехода промени в Изборния кодекс започнаха да се приемат преди настъпването на изборната година. Вместо това да е повод за сътрудничество, опозицията е преценила, че от саботирането под една или друга форма на дискусиите в пленарната зала може да извлече много повече политически ползи. Едва ли в Брюксел ще погледнат на това с добро око.


А какво да кажем, че още преди близо 7 години


наблюдателите са поискали да бъде създадена една постоянна Централна избирателна комисия (ЦИК), назначавана за незастъпващи се фиксирани срокове, за администриране на всички избори, с оглед осигуряване на по-голяма степен на приемственост и институционален капацитет. И че още тогава е била забелязана възможността за фалшифициране заради неравнопоставеността на представянето на водещите партии в избирателните комисии. Няма как да не отбележим критиките за прозрачните урни, за липсата на пликове, в които да се пъхат бюлетините, което си беше абсолютно нарушение на тайната на гласуването. Не може да подминем и неясните до последния момент списъци на имащите право на глас, което подаваше ограничена и противоречива информация относно общия брой на избирателите, имащи право на глас. И това се случи въпреки факта, че трябваше да се изпълни условието за участие на 50 процента от гласоподавателите. Що се отнася до изборите през 2009 година, в доклада в прав текст се говори за трайни нарушения, изразяващи се във фалшификации и купуване на гласове въпреки „законови постановки, които инкриминират” това. Което пък омаловажава усилията на изпълняващите закона органи да се справят с този проблем и срива доверието в способността на властите и на съдебната система да премахнат тази практика. Затова една от


най компрометиращата БСП констатация


е, че са се възползвали от така наречения контролиран вот . Съвсем ясно е посочено повтарянето на един недостатък от предишни техни забележки, че констатираните нарушения чрез жалби се протакат във времето и няма как да влязат в решенията, с което да променят изборния резултат.
Вчера например и от БСП също се опитаха да продължат темата с бомбастичните твърдения, че липсата на чуваемост в дискусията за Изборния кодекс водела до парламентарна криза и трябвало да се проведат консултации на най-висше партийно ниво. Само ще кажем, че това не са онези размирни години, когато имаше кръгли маси и всичко се решаваше под външен натиск. Правейки подобни изявления, от БСП на практика


омаловажават върховенството на парламента


Освен това подобен призив ни напомня за задкулисието на криминалния преход, когато всичко се решаваше на други места. А употребената от тях фразеология, че Изборният кодекс трябва да бъде съобразен с препоръките в доклада на ОССЕ, някак си вече почва да доскучава и да интересува единствено тях. Що се отнася до искането им в изборната администрация да се осигури присъствие на опозицията и заседанията на избирателните комисии да са публични, то  напълно съвпадна с това на ДСБ, което само доказва


зависимостта между червените и тъмносините


Един от нелицеприятните изводи, които биха могли да бъдат направени от цялата дандания, е, че опозицията иска да запази стария Избирателен кодекс, но този път да прехвърли вината за евентуалните изборни нарушения на управляващите. И така да препере своите афери. Личи си обаче по инерцията, с която се опитват да продължат бурята от миналата седмица, че не знаят как да реагират на решението на мнозинството да спрат обсъждането. Като прибавим към това и очакваните нови разкрития около „гьола” на АЕЦ ”Белене”, както и разкриването на нови зависимости, свързани с промени на Закона за досиетата, няма как да не ни светне, че скоро ще разберем защо предизборно пак ни спускат червено-синята мъгла.

Параграф 12 и кукловодите

Слуховете, че управляващите се били отметнали от намерението си да махнат параграф 12 от Закона за досиетата, се оказаха неверни. Според този параграф остават скрити онези бивши агенти на комунистическите тайни служби, който след 16 юли 1991 г. заемат ръководни постове в служба “Военна информация” към Министерството на отбраната и в Националната разузнавателна служба. С изключение на червените, останалите депутати във вътрешната комисия още преди две седмици бяха единодушни, че съществуването на тази забрана в закона е “изключително вредна”, защото “прикрива точно хората, които са управлявали мрежата от сътрудниците на репресивните сили”. И понеже от близо година се знае, че ще има такава поправка, имаше достатъчно време да бъдат изтеглени „ценните”, агенти от чужбина, чийто живот уж бил застрашен. Убедени сме, че съпротивата е била за друго. Затова се надяваме, че заекът, който ще изскочи след отпадането на параграфа, ще бъде впечатляващ. Така както стана с досиетата на бившия президент, на посланиците и висшите духовници.

понеделник, 17 декември 2012 г.

Изборният кодекс - капанът на опозицията

Десетки хиляди левове на данъкоплатците бяха похарчени в една безсмислена парламентарна седмица. Те имаха възможност да се убедят в това на живо заради директните предавания от пленарната зала от националните медии. Формалният повод за поредния цирк, който се разигра в свещената сграда, бе започналото обсъждане на промените в Изборния кодекс. За трите пленарни заседания, едно от които продължило до среднощ, а друго провалило се поради липса на кворум, народните избраници успяха да приемат само няколко члена от важния за предстоящите избори документ. Очевидно обаче опозицията преигра и не можа да вкара в капан управляващото мнозинство. Острата конфронтация и бламирането на заседанията много бързо отрезвиха мнозинството, въпреки благородната им инициатива да приемат за първи път от началото на демократичните промени закон не в последната минута, а още преди да е настъпила годината на изборите. Това вероятно ще им е за урок, защото в родината на Бай Ганьо не можеш

да подобриш правилата на играта

без да платиш за това с омаскаряване.
Обстановката се нажежи допълнително и от взетото точно в този момент решение на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) да остави постмониторинговото наблюдение до края на януари месец, за да се убеди, че препоръките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за промените на кодекса са изпълнени.
За да не бъдем голословни, нека вземем например искането на опозицията за заверен препис на протоколите с резултатите на секционните избирателни комисии. Целта е да имат законово основание за съдебни искове, ако се установят нередности. Вместо това управляващите предлагат да се дават копия на основния документ, защото ако се прави препис в късните часове на нощта, винаги може да се направи
грешка при пренасянето на данните
по различните графи и това да доведе до касиране на изборния резултат.
Червените настояват също да се ревизира решението на парламента да откаже законова гаранция на опозицията, че ще има поне в две от трите ръководни места на изборните комисии - председател, зам.-председател и секретар. Според управляващите това изобщо не е проблем, защото винаги е имало опозиционен представител на тези длъжности, този въпрос вече е обсъден по време на близо 30-те заседания по темата на правната комисия и е залегнал в самия кодекс, но не в самото му начало.
Силно ни развесели поведението на БСП, когато с подобаващ драматизъм техните депутати заявиха в пленарната зала, че има опасност на изборите да не бъдат допуснати международни наблюдатели. Само ще припомним, че на евроизборите през 2007 г. точно
хората на

„Позитано” 20 не допуснаха наблюдателите

на ПАСЕ и на ООСЕ да участват в изборния процес. А сега те настояват наблюдателите не само да следят какво става в изборната комисия, но и да изказват становища и едва ли не да могат да влияят върху членовете на избирателната комисия, като техните становища да бъдат вкарвани задължително в протоколите на избирателните комисии. Това е намеса в работата на самата избирателна комисия, която законът не може да позволи да се допусне. Освен това едва ли самите наблюдатели ще се хванат на подобни уловки. Те много добре знаят докъде се простират възможностите им като представители на европейската общност.
По време на дебатите съвсем отчетливо се видя и

червеният уклон  на Синята коалиция

която пак бе в един отбор със социалистите. Нейните представители изобщо не взеха предвид, че от самото създаване на коалицията заради това сътрудничество, сполучливо определено като червено-синя мъгла, избирателите ги наказват на всички последвали избори. Никак не се трогнаха и от немаловажния факт, че след като СДС напусна Синята коалиция, депутатите им в парламента представляват само себе си.
Нека сега да вдигнем завесата и да видим защо беше цялата пушилка. Един бегъл поглед върху дневния ред на парламента, който бе забавен умишлено с дебатите за кодекса,
ни дава веднага отговор на въпроса. Например законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина пряко би улеснил избирателите, но ще засегне здравната мафия. Защото чрез него се предвижда намаляване размера на финансовите средства, които се използват за допълнително материално стимулиране на служители на Министерството на здравеопазването и на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), с оглед необходимостта от 

оптимизиране на финансовите разходи 

в условията на финансова криза.        Със законопроекта се предвижда създаването на  комисия по цени и реимбурсиране. До момента дейността по ценообразуване и включване на продукти в Позитивния лекарствен списък се извършва от два самостоятелни и независими един от друг органа: комисията по цени на лекарствените продукти и комисията по Позитивния лекарствен списък. С предложението се цели процесът да бъде оптимизиран в рамките на един орган, да се съкратят по този начин сроковете за неговото произнасяне и да се облекчат заявителите от гледна точка на еднократното представяне на документация само към един орган.
Друг законопроект, свързан с промени на Закона за досиетата, ще махне прочутия параграф 12 от закона, който прикриваше редица служители на бившите тайни служби. Те пряко са контролирали политическата класа, създали са организираната престъпност и чрез опасна симбиоза пипалата им са плъзнали във всички държавни институции и ключови сектори на икономиката.
Заради безсмислените дебати бе отложено заседанието на комисията, разследваща

далаверите около АЕЦ „Белене”

От създаването си парламентаристите са установили мистериозното изпаряване на стотици милиони левове, които и днес ние изплащаме.
На проваленото заседание бивши шефове на НЕК и представители на червеното правителство трябваше да обяснят къде са отишли близо шест-седем милиона от дадени 300 милиона лева, гласувани от социалистическото правителство за създаване на съвместна българо-германска компания. Има съмнения, че тези пари са потънали в партийни каси по време на предизборната кампания през 2009 г.
Затова решението на мнозинството да замрази обсъждането на кодекса е добро. Избирателите имат нужда да получат по най-бързия начин чрез своите представители в парламента достатъчно възможности да облекчат нелекото си съществуване в условията на криза. Освен това никак не е без значение за тях да бъдат разкривани аферите на продължилия повече от двадесет години преход, както и на зависимостите, които гарантираха съществуването на Октопода.

четвъртък, 13 декември 2012 г.

Афера за 300 млн. в АЕЦ „Белене”


Всяка седмица лъсва нова гигантска далавера по време на заседанията на парламентарната комисия, разследваща проекта АЕЦ „Белене”. Нови 300 милиона лева отпуснати от държавния бюджет през 2008 г за създаване на българо-германско дружество, което да построи атомната централа, шокираха и скараха депутати и представители на бившите управляващи в енергийния сектор миналата седмица. Парите мистериозно се изпарили. На предишното заседание пък те разнищваха как са изчезнали други 90 милиона евро при продажбата на старото оборудване.
Поредната афера, показваща нагледно

как потъват парите на българските данъкоплатци

бе представена в доклад на Държавната финансова инспекция. В него се посочва, че парите от 300 млн. лв. отпуснати за създаването на съвместно дружество с RWE за строежа на АЕЦ Белене, са изхарчени, въпреки че дружеството не е създадено. Парите са отпуснати с правителствено решение за увеличаване на капитала на Българския енергиен холдинг (БЕХ), след което е трябвало да се преведат на НЕК. Средставата са били предназначени за покриване на  51% от дела на НЕК в съвместното сътрудничество с RWE, с които да се поемат първите разходи на това дружество.
Ще припомним също, че веднага след заседанието на тогаващното правителство от пресслужбата му разпространиха гордо съобщение: "Решението ще е знак към кредитните институции за ангажираността на правителството към проекта, което ще улесни възможностите за привличане на заемен капитал и ще ускори финансовото приключване на проекта".
Не можем да пропуснем и едни други пари, които и досега се изплащат. Това

е синдикирания заем от 250 млн. евро отпуснат на НЕК

от френската БНП-Париба, която е и консултираща банка по структуриране на цялото финансиране. Основна част от този заем е похарчена за плащане на руската компания, участваща в произвеждане и доставка на оборудването.
В извода за потъналите 300 млн. лв. , който прави АДФИ е записано че целевите средства са изразходвани от страна на НЕК  преди да е създадено смесено дружество със стратегически инвеститор като са извършени други плащания, различни от предвидените. А след като няма дружество, за което са предназначени средствата, това означава, че не е постигната целта, заложена в министерското постановлание от 2008 г. Т.е. извършено е грубо нарушение, което не е било констатирано с последващ оперативен контрол. Всъщност

нито съвместна компания е учредена, нито парите са налични.

По време на дискусията в парламента, тогаващният изпълнителен директор на НЕК, както и енергийният министър по онова време не си спомниха точно какво е записано в протоколите през 2008-2009 г. Това ще се припомня по време на закритото заседание тази седмица. Това само засилва подозренията, че още със започването на проекта, провеждането на процедурата по Закона за обществените поръчки за цялостното изграждане, изчистването на площадката, продажбата на старото оборудване, което е било на площадката на АЕЦ „Белене”

представлява една огромна схема за източване на средства.

Това е и една от основните причини да бъдат отблъснати всички големи инвеститори като RWE, „Електрабел”, както и онези могъщи концерни, които биха искали да влязат в проекта „Белене”. Порочните схеми, които докараха на страната ни лош имидж, обаче изобщо не трогват участниците в тях, както се вижда от публичните дискусии, предавани по националното радио. Но намесването в тях на политици и партии съвсем нагледно показва защо преходът се определя като криминален и защо има Октопод, който основно се облагодетелства от парите на данъкоплатците. Разследващите депутати от управляващото мнозинство са се натъкнали на преводи от порядъка на 7 – 8 милиона евро, които по време съвпадат с изборната кампания през 2009 г. Данните сочат

за превъртане на пари и пренасочването им към партийни каси

според шефа на комисията Диан Червенкондев (ГЕРБ). Той е убеден, че тези 300 милиона са служили да осигурят финансов ресурс на НЕК да поддържа порочните схеми. Целта на комисията е да покаже документите и да изложи фактите от случилото се. След това съвсем закономерно би трябвало правораздавателни и правоохранителни органи да свършат своята част от работата.
Не се учудваме, че участниците в тези преливания на средства непрекъснато се стремят или да стопират усилията на комисията или да вкарат в играта всички политически сили така че да няма невинни и всички да бъдат оцапани. Във вторник (11.12.) депутатът от БСП и бивш енергиен министър Румен Овчаров обяви, че управляващите продължавали преговорите за нов инвеститор в „Белене”, но това ставало при изключителна секретност. Станишев го подкрепи.  Управляващите отрекоха като обясниха, че до референдума няма да се преговаря с никой. Интересно е да се отбележи, че срокът за действие на разследващата комисия бе удължен така че до гласуването на 27.01.следващата година ще има възможност

да излязат на светло още нелицеприятни за бившите управляващи

данни, които съществено могат да повлияят за крайният резултат от допитването.
Обвиненията, които от БСП се отправят към сегашните управляващи за нови корупционни схеми, свързани с ядрената енергетика и бъдещият частен инвеститор, едва ли могат да отклонят вниманието на данъкоплатците от разследваните афери на управлението на БСП. Някак си твърде лековати изглеждат аргументите на Р. Овч., че ако сега АЕЦ „Белене”, построен с държавни пари, работел то цената на електроенергията щяла да бъде между 13 и 20 евроцента, т.е. сравнима с цената на електроенергията от АЕЦ "Козлодуй".
Само ще припомним, че според разчетите на британската банка HSBC продажната цена на тока на АЕЦ "Белене"

трябва да бъде три пъти по-висока от сегашната на АЕЦ "Козлодуй",

за да се откупи инвестицията за 18 години. Ако все пак цената се запази като тази на АЕЦ "Козлодуй", инвестицията ще се откупи за 107 години. Това е причината да няма инвеститор, кредитор, гаранции и АЕЦ "Белене" да е извън стратегическите интереси на партньорски държави. Всъщност бившите управляващи, които несъмнено са се облажили от загробилото повече от милиард лева народни пари строителство, в крайна сметка сами са паднали в капана на Беленския гьол. Затова по повод пушилката на Станишев и Р.Овч. ще разкажем следния виц: „Големият Джо и малкият Джо паднали в една шахта с лайна. На големия му стигало до кръста, на малкия до долната устна. По едно време големия Джо се развъртял и казал:
- Бреее, абе тука нещо не ти ли мирише? Малкия се усмихнал и казал:
- Голям Джо не се мърдай, че правиш вълнички!” Разказваме го не само защото лидерът на БСП е любител на каубойските вицове, но и защото, когато си в опозиция и непремерените движения, могат да те направят за смях.

вторник, 11 декември 2012 г.

Коалиция или просто комбина

Нямат край номерата на фалиралите десни политици, рожби на криминалния преход, в битката им за политическо оцеляване. През уикенда лъсна поредната им завера. Тя, разбира се, не е нова, замислена е отдавна, но след като през пролетта СДС скъса със Синята коалиция, това обърка плановете на абонираната за нея номенклатура и трябваше да мине време, за да бъде възкресена. Истината е, че участниците в тази прозрачна завера нямат друг полезен ход. ДСБ се провали като политически проект с малко над 1% подкрепа, а загубилите лидерската битка в СДС разбраха, че бъдещето им на „Раковски” 134 не отговаря на амбициите им. Затова те гръмко обявиха възстановяването  на Синята коалиция чрез неформалното сливане на ДСБ и учредения тази събота Национален съюз „Единство”. Пълна демагогия са принципите, обявени от младия председател и бивш младежки лидер на СДС  Христо Панчугов, не защото са неверни,

а защото зад тях наднича сянката на старите влъхви


И младежите ще бъдат ракетата, която ще трябва да носи номенклатурата, абонирана за парламента и евроинституциите. Истински фарс е номинирането от страна на обединението на Надежда Нейнски и на лидера на ДСБ като преговарящи за сключването на предизборно споразумение между двете формации. Ако двамата известни сини функционери смятаха да се оттеглят и да дадат път на младите, както гръмогласно твърдят, то те трябваше да го направят. В момента те съвсем недвусмислено демонстрират, че са кукловодите и са тези, които ще се изявяват медийно. Очевидната гротеска на случващото се превръща Синята коалиция в Синя комбина. Това само

потвърждава правилността на действията на новото синьо ръководство


което има смелостта публично да обясни на сините привърженици защо са били излъгани в очакванията си от тяхното правителство (1997 – 2001 г.) , получило чрез пълното си мнозинство уникалната възможност да приключи веднъж завинаги с червения октопод. Но вместо това затвърди неговата власт и до ден днешен продължава да е деен негов помагач, както се видя през този парламент. А обявяването като главен враг на сродната народна партия ГЕРБ, а не БСП само доказва правотата на тези изводи. Може да допълним, че точно по времето на синьото управление не бяха разкрити досиетата, макар че милион и половина избиратели очакваха това. Днес става ясно защо не са го направили –  просто са
били в един отбор и в пряка зависимост от бившите тайни службиНо нека да видим как стоят нещата в действителност. В момента шумът, който вдигат бившият син премиер и бившата външна министърка, няма реално покритие. Младият цвят на ДСБ, с който там се гордееха, дезертира в друга партийна формация, точно защото не виждаше политическо бъдеще. Затова в новата стара коалиция спешно им трябват известни имена като това на Нейнски и на обявилите се срещу ръководството на СДС сини депутати. Що се отнася до НС „Единство” – видя се при учредяването му, че

с един файтон хора няма как да донесе нужните гласове


на Синята коалиция. На сбирката в събота присъстваха само трима от депутатите – Мартин Димитров, Ваньо Шарков и д-р Цветан Костов. Останалите тактически се покриха. Не е трудно да се досетим какво всъщност ги е спряло.
За фалшивата суматоха вдясно вина имат и неумелите ходове на СДС с двете кандидатури за главен прокурор. Те дадоха възможност на техните опоненти от Синята коалиция да покажат, че са ненадминати майстори в стрелбата. Надяваме се, че в СДС вече са си взели поука и че няма да правят повече такива „подаръци” и ще концентрират вниманието си да върнат доверието на низвергнатите през годините техни избиратели. Затова са улеснени и от самозабравилите се и изгубили мярката на политическо поведение бивши техни лидери. Не случайно един бивш депутат психиатър казва за тях, че това са „едни хора,

 които нямат какво да губят в морално отношение и са си плюли на физиономиите


Не може да пропуснем и че точно лидерите на Синята коалиция се натискаха да бъдат заедно с ГЕРБ в зората на тяхното управление – единият хукна пръв да носи бонбони на човека, за когото преди това твърдеше, че е от подземието, а другият се фукаше, че държи „златното ключе”. Сега двамата са точно като онзи крокодил, на който му писнало да наблюдава как избирателят се мъчи да улови риба, появява се над водата и нежно пита:
„Как е, кълве ли?”
„Не.”
„Ми що не влезеш да се изкъпеш тогава?”
Само че този път няма кой да им се върже на сините комбинатори. Избирателите ще ги загърбят и ще ги оставят да се самоизядат в своите бутикови формирования.

понеделник, 10 декември 2012 г.

Предконгресни задявки в БСП


Лидерът на БСП Сергей Станишев изненада старите партийни влъхви с мощна предконгресна атака. В доклад за състоянието на партията, прочетен от доверения му заместник по организационните въпроси Димитър Дъбов на пленума в събота (8.12.), слаба оценка получиха партийните структури в София, Пловдив, Благоевград, Стара Загора, Кърджали и Габрово. Техните началници ще бъдат привикани на „Позитано” 20 за обяснения
Причината за този ход е съвсем прозаична. Редица настоящи и бивши областни председатели са се обявили против влезлия в сила тази година чл. 20 в партийния устав, според който "избраните за кметове, областни управители, народни представители, представители в Европейския парламент, министри, зам.-министри и изпълнителни директори на агенции не могат да бъдат председатели на общински, районни, градски и областни съвети на БСП". По тази формула, за да останат депутати, редица видни партийци се отказаха от лидерските си позиции на своите организации. Например в София Румен Овчаров отстъпи поста си на Ана Янева.

Сега старите партийни играчи
се готвят за реванш, като инициират отдолу искане за отмяната на чл. 20

Нещо повече – те готвят и промени в устава, които да попречат на самия Станишев и най-близките му от червеното политбюро да станат депутати. Още на миналото бюро зам.-шефът Георги Пирински направил това предложение с типичния си равен невъзмутим глас. Ексшефът на парламента обяснил, че не може депутатските места да са забранена територия за областните партийни лидери, а членовете на ръководството да са вътре. Пирински уж небрежно, но категорично развил идеята си, като заявил, че целта е да се раздели партийната от държавната власт и ако БСП се гласи да управлява, трябва да покаже принципност.
До момента тази теза на Пирински се коментира на битово ниво, депутати и членове на бюрото смятат, че експредседателят на парламента пуска пушилката, защото тя няма да го засегне пряко, нищо че е член на политбюрото, щял да бъде водач на листата на червените за Европарламента през 2014 г. По всичко личи обаче, че Станишев изобщо

не омаловажава действията на червената номенклатура

и се готви за сериозна битка на предстоящия на 16 февруари догодина партиен конгрес. Очевидно е наясно, че на него няма да му е лесно, тъй като форумът ще бъде само три седмици след референдума за ядрената енергетика, на който се очаква БСП да претърпи поредната загуба. Затова Станишев отсега се подсигурява да прехвърли вината на други за нея, като изисква от партийните структури да осигурят химерните два милиона и половина гласоподаватели в полза на червените.
Съботната атака на лидера на БСП срещу своите имаше и една друга цел – да прикрие и отклони вниманието от други два гафа, направени от него. Председателят на евросоциалистите няма как да е спокоен от негативната реакция от страна на Европейската народна партия на заканата му към управляващата ГЕРБ, че „този, който е загубил доверието на хората и не иска да си тръгне с мир, по демократичен начин, ще си тръгне по друг начин“. В Брюксел реагираха незабавно: „В ЕНП сме обезпокоени от последните антидемократични призиви на президента на ПЕС Сергей Станишев.” Обвинението в антидемократичност не само е било неочаквано, но и вероятно е изплашило лидера на евросоциалистите. Защото то пряко застрашава неговото политическо бъдеще на международното поприще, към което той се стреми.

Европейските соцлидери винаги са бягали като опарени

от зависимостите на техни колеги от бившите комунистически страни с тоталитарните методи на поведение. Освен това отсега е ясно, че в бъдеще тези думи на българския соцлидер често ще се споменават при една или друга позиция на евросоциалистите и гафът му няма да бъде лесно забравен.
Втория гаф Станишев направи с изявлението, че следващото правителство трябва "да носи характера и програмата на национално отговорно правителство, което не е тяснопартийно". Но в него БСП да имало кадрова и водеща роля. Първо, той с подобна пораженска теза демобилизира съпартийците си и поставя под съмнение цялата предизборна кампания на левицата. Второ,
Станишев сервира топката за воле на управляващите

които е достатъчно да заявят, че няма да допуснат беровизация на политиката. Не случайно бившият президент Георги Първанов поискал по време на закритото заседание в събота Станишев да дешифрира какво означава национално отговорно правителство според него. Ако лидерът на БСП е имал предвид все по-малкия ресурс, с който разполага партията му, той е прав. Според отчета БСП има в момента 146 000 членове, 27% - до 50 години, 73% - над тази възраст, което си е сериозен демографски въпрос. Истината е, че Столетницата има нужда от подмладяване. Но това не става само с фразеология и с евтини трикове, които да гарантират запазването на статуквото.

Не е за
пренебрегване фактът, че

Първанов отново започва обиколка из партийните структури в провинцията
Тази обиколка съвпада и с номинациите за изборните листи. Цакането между двете неформални групи в партията е в ход. Популистките тези като тази, че социалистите ще сложат край на прехода, едва ли ще са от значение и никой няма да им обръща внимание, защото червените провинциални лидери са наясно, че в условията на криза няма по-сигурно място за тях от парламента. И всеки един от тях ще направи всичко, за да се озове там. Станишев пък иска да реши битката в своя полза с апаратни хватки, както го направи на предишния конгрес. Но този път не е никак сигурно дали ще успее. Каквото и да се случи обаче, то ще е добро за демокрацията. Защото нито старите влъхви като Р.Овч. могат да са полезни на партията, нито пък вече компрометиралият се кръг около Станишев.
В събота лидерът на БСП образно характеризира ситуацията около референдума за АЕЦ „Белене”: "Управляващите подмениха съдържанието на въпроса на допитването, след което се присламчиха към него, за да не бъдат бити." И онагледи ситуацията с виц: ГЕРБ са в позицията на малкия Джо. "Малкия Джо попитал: Кой е срещу мен? Големия Джо се изправил и отговорил: Аз. Малкия Джо веднага променил въпроса си и попитал: Кой е срещу мен и Големия Джо?

Същия виц обаче може да разкажем за него по повод желанието му да прави коалиционно управление след изборите. Той и неговите депутати могат да се озоват в ролята на Малкия Джо и да опитат да се присламчат като него към едно бъдещо съвместно управление на страната. Но такова едва ли ще има. Станишев е най-лесната и удобна мишена на управляващите. Самочувствието му, особено след избирането му за шеф на ПЕС, също му пречи да види реалността. Поведението му през последните дни е показателно за това. И понеже се опитва да разказва неуместни вицове, ще му напомним, че той се държи точно като онзи професор, рожба на соца, който с кухо самочувствие казва назидателно: „Доказано е, че глупакът може да зададе такъв въпрос, на който и най-умният не може да отговори.
Тутакси се чува глас от залата: „А аз се чудя защо не мога да си взема изпита!”
Ние също се чудим защо от управлението на червените всекидневно излизат скелетите на техните афери. Но въпреки това им се привижда нова власт.

четвъртък, 6 декември 2012 г.

Клоунадата на сините ренегати

Няма съмнение вече, че до изборите, когато всичко ще приключи безславно за тях, ще има да гледаме още много изпълнения на превърналите се в клоуни сини депутати. Американският писател Филип Рот много точно описва подобни представления по следния начин: „Не може да се напише добра сатирическа фантастика, защото реалността бързо ще надмине всичко, което може да се измисли.”
Още по време на изборната кампания за лидер на СДС на „Раковски” 134 с изненада установиха, че цялата свищовска организация на сините начело с техния депутат и тогава кандидат за лидер Ваньо Шарков на практика се е самоизключила, защото в продължение на близо година не е внасяла членския внос. Заради срама случаят беше потулен и Шарков беше допуснат да се състезава. Вчера научихме, че друг син народен представител - Михаил Михайлов, бил изключен от СДС, защото от близо две години не плащал партийната лепта. Наистина срамна и надминаваща въображението история не за друго, а защото Михайлов е един от основателите на съюза.

Още по-комичен е шумът, който вдигат местни лидери

(които представляват единствено себе си и зад тях няма избиратели) с демонстративните си напускания на СДС. Кметът на Свищов Станислав Благов и депутатът д-р Цветан Костов са по-известните сред тях. Но помпозните обвинения, че от символ на демократичността СДС се превърнал в партия от комунистически тип, която търси врага с партиен билет, всъщност превръщат представлението в гротеска. Едва ли има седесар, който да не знае, че по времето на синьото управление (1997 – 2001 г.) беше извършен най-големият лов на вещици в партийните редици, бяха скрити досиетата (като това на президента Георги Първанов) и беше дадена възможност на червените да затвърдят олигархичната си власт. А какво да кажем за ДСБ, която бе създадена от отцепници – тя е един от символите на посттоталитаризма у нас.

Нека кажем направо: цялата суматоха е за личното оцеляване на всеки един от вдигащите пушилка.

Ако сегашното ръководство на сините бе гарантирало запазването на Синята коалиция, а оттам и на статакувото на всеки един от тях, те щяха да носят на ръце сегашния лидер д-р Емил Кабаиванов и навсякъде щяха да изтъкват, че това е единственият седесар, печелил мажоритарно избори. По този повод ще напомним на депутатите, които  днес категорично отказват да напуснат парламента с мотива, че не са васали на партийната централа, че те се намират в свещената сграда благодарение на СДС. Ако сините депутати се бяха явили на изборите като мажоритарни кандидати и ги бяха спечелили, тогава никой нямаше да оспорва техния избор. Но тъй като те са в парламента благодарение на партията, съвсем закономерно беше тяхното низвергване, защото няма как да има два центъра на властта. Синият устав не допуска това.
Известно е също и защо те бързат, без някой да ги гони. След изключването на първите трима (Мартин Димитров, Ваньо Шарков и Димо Гяуров) стана ясно, че ръководството няма повече да отлюспва никого. Сегашната дандания е, за да могат да се подредят в първите редици на „Единство”. В събота създателите на формированието ще правят сбирка в Пловдив. От близо половин година бившата външна министърка и евродепутат Надежда Нейнски безуспешно се опитва да създаде този съюз. Първоначално той бе замислен като фракция, сега най-вероятно ще стане движение, което впоследствие трябва да се

колаборира заедно с ДСБ в Синята коалиция

Смешното в случая е, че тези, които най-много се противопоставяха на отцепването от СДС, „тъчейки на два стана” (рекетирайки и тайно надявайки се да принудят сегашното синьо ръководство да ги включи на челни позиции в листите за депутати), сега са най-гръмогласни.
Истината е, че сега всъщност ще се види, че ракетата носител на Синята коалиция е бил СДС. Всички ще могат да видят, също като в приказката за неволята, дали те ще могат сами да поправят колата и да се приберат у дома. Защото досега друг вършеше основната работа, а те бяха парашутистите.
Затова, след като те сами пожелаха да влязат в гората, на „Раковски” 134 не им остана нищо друго освен да им пожелаят, като видят зор, да викат неволята. Но като гледаме тяхната палячовщина и слушаме врявата им, сигурни сме, че ще си останат само с викането.

вторник, 4 декември 2012 г.

Мистерия с 90 милиона евро

Избирателите, които ще ходят да гласуват на референдума за ядрената енергетика на 27 януари 2013 г., и най-вече тези 700 000, които вече са поискали да бъде продължен проектът АЕЦ „Белене”, ще имат възможност да научат още много неизвестни досега факти около нейното изграждане, които нагледно ще им покажат защо преходът се определя като криминален. Депутатите удължиха миналата седмица срока на временната парламентарна комисия за проекта АЕЦ „Белене” до 29 март 2013 г. Това стана след бурен дебат в пленарната зала и два дни след като на последното заседание на комисията стана известно, че се губят едни 90 милиона евро и участниците в тази афера не дадоха ясен отговор защо това е станало, без да има документи. Също така за първи път бивш директор на НЕК съобщи пред депутатите, че е имало висша политическа намеса, за да се продаде старото оборудване за АЕЦ „Белене”. Така че удължаването на срока и публичността на комисията чрез директните включвания на заседанията по националното радио е достатъчна гаранция, за да може всеки да си създаде мнение за
прочутия гьол
в който се твърди, че са потънали близо два милиарда лева. Скандалът гръмна, след като германската компания RWE се отказа от участието си в проекта, с което намекна, че се извършват крупни далавери. Според компанията НЕК неправомерно е извършвала разпоредителни сделки по отношение на изграждането на централата, без да е подписан договор за доставка и строителство (писмо на RWE от 26 октомври 2009 г.). Управляващите възложиха на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) да извърши проверка. Нейният доклад е ябълката на раздора в създадената по този повод анкетна комисия. Документът потвърждава, че е нарушен Законът за обществените поръчки, защото

няма сключен договор за изграждане на АЕЦ "Белене"

а е подписано само споразумение с цел преговорите да продължат. Според Закона за обществените поръчки (ЗОП) трябва или да се сключи договор, или да се продължат преговорите с потенциален изпълнител на обществена поръчка, а не да се подписва споразумение, такова, каквото е било подписано.
В момента схватката между червените и управляващите (подкрепени от сините) е по разкритията на проверяващите за дейностите по демонтаж и продажба на старото оборудване на площадката на АЕЦ "Белене". Оказа се, че не е възложена обществена поръчка за избор на изпълнител, а такъв е избран от възложителя, което също е нарушение по Закона за обществените поръчки. Според договора стойността на оборудването трябва да бъде редуцирана с размера на разходите по транспортирането му, застраховки и други. Към датата на подписването на рамковото споразумение обаче няма разрешение от принципала на НЕК ­ Министерството на икономиката и енергетиката. Такова е дадено едва през декември и принципалът е одобрил на практика

един вече сключен договор с предложена цена

Проверката на АДФИ е показала, че със седем допълнения, сключени към договора, сумата е редуцирана в пъти от първоначалната оценка и от руската страна не са представени оправдателни документи за разходите по опаковане и транспорт, които също влизат в договорката. Най-интересна за разнищване е мистерията около това как точно е определена цената от 205 млн. евро, при положение че по оценки на консултанта „Уорли Парсънс" оборудването струва 295 млн. евро, което бе потвърдено от техния представител на заседанието на комисията. До този момент няма отговор кой е направил намалението, какво е то като цена на компонентите от оборудването, за да се види нагледно какви са основанията за това. Според тогавашното ръководство, съвсем обяснимо подкрепено в комисията от двамата бивши червени министри Румен Овчаров и Петър Димитров, намалението е направено от назначена група от експерти. Но според шефа на комисията Диян Червенкондев няма документ, който да потвърди. Такъв не бе представен и по време на заседанието въпреки настояванията на депутатите. Но за сметка на това признанието, че след безуспешни преговори с компанията доставчик, продължили близо два месеца, се наложило да се намесят ръководители на по-високо административно ниво, може да предизвика интерес на прокуратурата към

бившите енергийни министри от червеното управление

Политическият елемент в едни търговски преговори, както и лицата, участвали в тях, е ключът към гигантската корупционна схема, която нито Р.Овч., нито Петър Димитров засега не могат да оправдаят. Особено смешно бе предложението на ексминистър Димитров, че „по време на преговори едната страна казва колко иска, другата колко дава. Идете на Женския пазар и вижте как се пазарят хората дори за домати, а в случая става въпрос за ядрена енергетика.” Само ще припомним, че според разкритите договорености в крайна сметка руската страна е трябвало да плати на НЕК оборудване на стойност 164 млн. евро. На практика обаче се плащат 87 млн. евро, а руската страна твърди, че останалите 77 млн. евро са всъщност направените разходи за транспорт, застраховане и т.н. на оборудването, които компанията не е длъжна да плати. Както отбелязахме обаче, бившите ръководители отказват да предоставят разходо-оправдателни документи, от които да е ясно, че точно това е платената сума. Вместо тях оправданието на Р.Овч. е

като от учебник по популизъм

Според него докладите са поръчкови, а целта им е да покажат нарушения. Колегата му Димитров пък се опита с виц да обясни как действат управляващите: Цялата работа на комисията върви точно по схемата от оня виц за глухите. „­ За риба ли? ­ А, не, за риба. Аз пък помислих, че за риба.” Е, това са въпросите, които се задават на г-жа Петкова (Теменужка Петкова, шеф на АДФИ), и отговорите, които се получават от нея." Но същото можем да кажем и за техния популизъм. Той е обясним, защото става дума за потънали милиони евро. Но ако оставим шегата, със сигурност можем да кажем, че те не са се запътили за риба, а към шивача, който

ще им вземе мярка за раирани костюми

Убедени сме, че освен прокуратурата избирателите няма как да останат безучастни. Затова в заключение ще цитираме един от тях: „Случаят е патологичен и е необходимо българските пенсионери, в преобладаващата си част симпатизанти на БСП, да се "насладят" на нахалното и арогантно поведение на Р.Овч., П. Димитров и бившите шефове на НЕК пред комисията, да си направят необходимото заключение къде са им изтекли парите за пенсии и струва ли си да гласуват отново за тази партия, която ще доведе същите типове на власт.”

понеделник, 3 декември 2012 г.

Почистване в синьо

За смъртта на синия лъв се говори от десетилетия. Вярно е, че той вече не е пред сградата на „Раковски” 134, но си е духом там. Дори реституирането на част от имота не можа да повлияе на истинските седесари, които щом пристигнат от страната в столицата, правят всичко възможно, за да минат покрай легендарната централа. Затова веднага ще кажем, че сегашната суматоха, предизвикана от открития пуч на депутати на СДС срещу ръководството, последвалите изключвания на трима от  тях (Мартин Димитров, Ваньо Шарков и Димо Гяуров) и пропадането на кандидатурата на президента Петър Стоянов за конституционен съдия, са всъщност буря в чаша вода в сравнение с гигантските брожения в сините редици в годините на криминалния преход. Зад всички тях, както и преди, така и днес,

прозира дългата ръка на кукловодите


които още при създаването на СДС са  замисляли организацията като филиал на бившите тайни служби (ДС). Тези зависимости са започнали още със създаването на така наречения Клуб за гласност и преустройство, минали са през кръглата маса, през бунта на мравките, а през новия век се доразвиха чрез създаването на ДСБ, Синята коалиция и разпадането й, предизвикало сегашния шум в системата.
Всъщност едва ли щеше да се стигне до подобен вой, ако новото ръководство

не бе посегнало на синята номенклатура


и за първи път публично не бе казало истината за нейното управление (1997 – 2001 г.), което вместо да създаде средна класа от трайни привърженици на СДС, облагодетелства малка група от синята върхушка. Но което е много по-лошо -  затвърди икономическата власт на червените олигарси чрез приватизацията, която още тогава бе определена от потърпевшите обикновени труженици като бандитска. Бяха скрити досиета, като това на президента Георги Първанов, не бе извършена лустрация, продадени бяха стратегически обекти на враждебни на НАТО страни. Тези истини, за първи път изговорени на висок глас от сегашното ръководство на сините, не можеше да не предизвикат ответен удар от страна на Октопода. Грозните обиди обаче се върнаха като бумеранг върху тези, които ги изрекоха. Видя се колко ненавист срещу
самозабравилите се техни лидерибе натрупана сред обикновените избиратели и колко обнадеждени са те днес заради възраждането на синия лъв.
А какво да кажем за съботното решение на ръководството на ДСБ да обяви за свой главен враг на предстоящите избори сродната народна партия, а не бившите комунисти. Това, разбира се, не е изненада, защото се видя, че Синята коалиция, в сътрудничество с червените, игра срещу управляващите на всички вотове на недоверие. Но за първи път така откровено

бе загърбена БСП, основният враг


на всяка дясна партия у нас.
Не може да не отбележим  и факта, че сините с облекчение се разделят с някои карикатурни образи, изпълнени със зловещо съдържание: Мартин Димитров, който се прочу със златното ключе, всъщност еднолично натири стотици от партията и хвърли спасителния пояс на ДСБ (но сега оттам няма да му отговорят със същото, защото вече е никой и не може да им докара избиратели). Ами Димо Гяуров, който като парашутист бе спуснат начело на разузнаването, а след това, точно заради зависимости, бе награден от червения президент с посланическо място. Двамата са до такава степен замаяни от собственото си мнимо величие, че сега не могат да разберат недоволството срещу тях. Ваньо Шарков пък, на когото все някой му плаща сметките, изобщо няма да коментираме.
Оказа се, че цялата синя номенклатура не е правила нищо друго, освен целенасочено да

унищожава твърдото антикомунистическо ядро


и да проваля превръщането на СДС в модерна дясна партия. То беше ясно, че този процес, минал през толкова много скандали, не може да не свърши по същия начин.   
Но нека накрая се върнем отново към наивността на Мартин, която манипулаторите високо ценяха, защото знаеха, че всичко, което той върши, е в тяхна полза и в ущърб на СДС. Иначе публично те се държаха с него точно както онзи Дядо Коледа, който, влизайки през комина в къщата на СДС, вижда на леглото една гола мадама и трескаво започва да мисли на висок глас, че всички да чуят:
„Да се възползвам ли или да не се възползвам? Ако се възползвам - отиде ми графикът. Ако не се възползвам - не мога да мина обратно през комина.” Този път обаче вместо голата мадама на леглото ги чака истинският Дядо Коледа и коминът наистина ще се окаже тесен за ментето, с което дълги години ни залъгваха.

четвъртък, 29 ноември 2012 г.

Идеолозите на прехода и ДС

Депутати от управляващото мнозинство изненадаха вчера колегите си с нови добавки към вече миналия на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за досиетата. Красимир Ципов, новият председател на парламентарната вътрешна комисия, поиска да бъдат проверени за досиета и учредителите на юридическите лица с нестопанска цел – неправителствените организации. Той предложи още да бъдат разкрити агентите на ДС сред лицата, придобили акции и дялове в приватизирани държавни и общински предприятия. Към тях бе прибавено и искането на десни депутати да отпадне параграф 12 от закона, според който досега

оставаха скрити хората, управлявали мрежите

от сътрудници на ДС преди 1989 г. и след това заемали едни от най-високите длъжности от началник-отдел нагоре в Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, в Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация”. Седмица преди това вътрешният министър Цветан Цветанов бе декларирал готовност за отпадането на параграфа: „През изминалите години бяха приети различни закони за досиетата, бяха съставени няколко комисии, но нито едно правителство не предаде архивите към комисията до 2009 г., това направихме ние, изпълнявайки закона. От тези досиета ще можем да научим каква е истината за 20-годишния преход и кои са хората, които всъщност го реализираха”, поясни тогава вътрешният министър.
Лъсването на ДС агентите сред идеолозите на прехода създали неправителствени организации, се очаква да предизвика катарзис, равен по значимост само със скандалите с посланиците и митрополитите, чиито зависимости с бившите тайни служби на комунистическия режим шокираха обществото. Напълно е възможно дори скандалът да бъде много по-голям, защото представителите на НПО-тата имат претенциите да са лицата и проводниците на демократичните процеси у нас. Те винаги и много шумно са декларирали, че тяхната цел е развитието на демокрацията, свободния пазар, гражданското общество, индивидуалните права и т.н. Техните основни занимания са били в областта на политиката, правото, социологията, икономиката, културата и др. Освен че организират срещи и конференции, издават печатни материали, присъстват в медиите, те лобират за прокарването на опредени закони и пишат законопроекти. Досега обвиненията срещу тях бяха, че те не представляват и развиват гражданското общество, тъй като нито инициативата за създаването им, нито пък проблемите, които решават, са повдигнати от гражданското общество, а са създадени от чужди мозъчни тръстове и щедро спонсорирани от тях.
Ако се окаже, че лидерите им са част от иронично перифразирания лозунг

„Агенти от всички страни, обединявайте се”

то с това ще падне поредната маска на криминалния преход, за който няма съмнение вече, че е дирижиран от Октопода. И че лицата на НПО-тата не случайно са узурпирали общественото мнение.
Не по-малко значима е добавката към закона за разкриване на собствениците на дялове в приватизацията. Този детайл към вече предложеното осветяване на управители и членове на управителните и надзорните съвети на приватизираните държавни и общински предприятия ще ни покаже защо масовата приватизация направи богати единици и ограби хиляди българи по време на правителствата на Жан Виденов и Иван Костов.  

Видимостта на дяловото участие

ще даде възможност да бъде потърсена и отговорност на хората, участвали в тази гигантска криминална афера. Новото законодателство дава възможност за подвеждането под отговорност заради придобито по престъпен начин имущество.
Не бива да се пропуска и ефектът от показването на зависимостите с ДС на хората, членували в научните съвети към Висшата атестационна комисия. „Всъщност тези научни съвети решаваха съдбите на всички млади учени в България. Нека да се види имало ли е лица, членове на тези научни съвети, които са били агенти или сътрудници на ДС, и да се разбере тези лица спирали ли са кариерата на младите хора в България, или просто са се пускали да се развиват кариерно тези млади учени, които са били удобни и е трябвало да получат това кариерно развитие”, казва Ципов.
Не по-малко щекотлива е и поправката в Закона за досиетата, която дава възможност да се осветлят агентите за първите 16 години от прехода в 13 различни категории на т.нар. лица, извършващи публична дейност. По-съществените от тях са собствениците, ръководствата на печатни и електронни медии, водещите журналисти, ръководството на БАН и институтите му, ръководствата на различните вероизповедания, ръководните органи на висшите учебни заведения и др. Заради предложение на червената Татяна Дончева още при обсъждането на закона, за разлика от изпълнителната, законодателната и съдебната власт, където проверките се извършват от 10 ноември 1989 г., при втория списък с лицата, извършващи публични дейности, проверката сега се извършва от момента на приемането на закона – декември 2006 г. По този начин

се скриват агентите от първите 16 години на прехода

Има, разбира се, и едно много силно предложение на депутата социалист Кирил Добрев. Той поиска пълна прозрачност на всички лица, родени преди 1973 година, вместо периодични изменения на закона, с които да се разширява обхватът му. За съжаление неговите колеги от БСП гледат на това като на шега и гласуват винаги против всяка промяна. Тяхната смелост да действат радикално се свежда до вица за рибаря, който се хвалел, че е хванал огромен сом.
„Толкова беше голям, че едвам го изкарах, страшна борба беше. Но макар и с риск за живота си го измъкнах, метнах го на гръб и потеглих към къщи. И по едно време гледам насреща ми - пазачът на язовира.
„И какво направи?”, попитали слушателите му.
„Ами скрих сома в джоба.”

вторник, 27 ноември 2012 г.

СДС приключи с трима "парашутисти"


СДС изключи трима вчера, които никой нямаше да познава, ако не бяха станали известни покрай партията. Мартин Димитров и Ваньо Шарков си поправиха път към върха на синята върхушка, плътно държейки се за полата на Надежда Нейнски (по онова време Михайлова). Единият стана депутат благодарение на нея, а  другият й бе главен секретар, докато тя бе председател на СДС. Никому неизвестният варненски адвокат Димо Гяуров за една нощ  излетя до политическите небеса, получавайки ключовия пост шеф на разузнаването лично от президента Петър Стоянов, когото сега оплю. Вместо да ценят постигнатото, те забравиха кои са и си въобразиха, че могат да дърпат конците. Без да осъзнават, че кукловодите на криминалния преход може да им са помогнали, но само за да свършат това, за което са били поставени – да разцепват и да разединяват десницата. Само че всяко нещо с времето си. Тяхното мина и днешното им усърдие да продължат тази роля вече няма на кого да се хареса.

Октоподът губи всекидневно пипала

и сини номенклатурчици като тях вече няма на кого да се опрат. Всъщност те не са желани и от ДСБ, към които искат да се прилепят. Защото там си имат достатъчно свои за уреждане, нямат нужда от бегълци. На тъмносините им трябват гласове, за да могат да минат четирипроцентната бариера. Нито един от тримата може да им ги донесе без подкрепата на симпатизантите на СДС. И добре че не се появиха на вчерашния Национален съвет. Видя се с какви освирквания бе посрещнат Михаил Михайлов, единственият депутат,  престрашил се да се появи в паркхотел „Москва”, където беше сбирката. Що се отнася до депутатите, ще отбележим, че плачевният резултат на Синята коалиция на миналогодишните местни и президентски избори се дължи единствено на заиграването им с БСП срещу сродната народна партия. Няма изобщо да коментираме защо в изборната нощ на 2009 г. Мартин Димитров твърдеше, че коалицията държи златното ключе и по-късно другият съпредседател ходеше във военната болница с бонбони и цветя, но после се оказа, че десните избиратели са излъгани – защото над тях се спусна червено-синята мъгла благодарение на наивността на неопитния Мартин. Точно този негов провал трябва да е за урок на сините.
Всъщност всичко идва на мястото си. Сега тези, които са били

в партията заради облаги

ще си идат един по един. Парашутистите ще се опитат да се подслонят отново при тези, които са ги спуснали. Какво ще се случи с тях вече няма значение. По-важното е онези хиляди сини симпатизанти, които бяха излъгани по време на синьото управление преди повече от едно десетилетие, сега да се убедят, че виновниците за това не са в СДС и могат отново да повярват на синята идея. Но за да се случи това, трябва сегашните лидери да правят всичко открито.
Има и още нещо – и то е свързано с конкретни политики, които трябва да развива една дясна партия като СДС. През двадесет и трите години преход сините дори като мнозинство в парламента и управляваща партия не направиха нищо за създаването и подкрепата на средната класа, която винаги е ядрото на всяка консервативна партия. Само конкретните договорки с избирателите в тази посока и максимално прокарване на техните интереси, включително и през сега управляващата сродна народна партия, биха дали възможност на СДС от жертва на Октопода да се превърне в истинска модерна дясна партия със свое ядро от симпатизанти. Не че сега сините нямат близо 200 000 потенциални избиратели. Но съвсем друго би било ако дребния и средния бизнес види в СДС своята партия.
Съвсем накрая нека се върнем отново към това вече

никой не изненадващо поредно
сътресение вдясно.

Факт е, че никога не може да се предвиди нечие издънване и че властта и известността превръща политиците в „други” хора. Но за да бъдат по-малко изцепките и да не се стига до такива крайности, сините трябва да се научат, че партийната дисциплина не е нещо, което го има само на книга. И че тези, които получат доверието трябва да се държат не като недосегаеми, а като политици, които знаят, че оставката им е приготвена и може да я извадят винаги, дори за най-малката издънка. Уви, засега балканските нрави ни предлагат само поредния цирк. Докато той продължава, ще знаем, че преходът все още не е свършил. А и че кукловодите само са се спотаили и трябват още усилия за да бъдат изпратени на политическото бунище