Общо показвания

понеделник, 24 ноември 2014 г.

Заради едното мнозинство



Вече си личи, че съставянето на правителство, подкрепено от взаимно противоречащи и дори изключващи се малки партии само за да има управляващо мнозинство, може единствено да е временно. То гарантира непрекъснати дрязги и отклонение от основната задача – решаването на наболелите проблеми и измъкване на страната от кризата, до която е докараха последните две правителства, предизвикали близо едногодишен народен гняв и неизпълнили мандатите си.

Тактиката на извиване на ръце, прилагана от Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ е различна и изцяло свързана с оцеляването и превръщането на неизбежните щети от съвместното управление с ГЕРБ в ползи за следващото раздаване на политическите карти. Това е и причината за предизвиката несигурност и недоверие между партньорите.

Излиза, че примамливата трапеза на властта привлича службогонците най-вече заради лично обогатяване и всичко останало е прах в очите на излъгалите се да гласуват за тях.
Едва ли мандатоносителят ГЕРБ не си дава сметка за започналите да гърмят скрити мини. Нехарактерната за предишното им управление днешна диалогичност, (включително и към опозицията) и меката ръкавица, с която действат в момента показва, че главната им поука е да не вярват на никого, но да държат отворени вратите към всички. Тоест да имат много и все още незползвани възможности, с които да управляват и без която и да е от подкрепящите ги партии.

Всъщност в ход е надхитряне, което на практика засега крепи управлението – от едната страна е ГЕРБ, която има опит в подклаждането на вътрешно напрежение в отделните партии, последвано от измъкването на т.н. независими депутати, (на които и новият правилник не може да им ограничи възможността да подкрепят спечелилите изборите), а от другата страна е разрастващата се алчност за властови ресурс и облаги на партньорите.

Но нека видим как действат отделните формации. Напълно логично през миналата седмица Патриотичният фронт доказа, че не случайно още с встъпилната си реч при откриването на новия парламент, ще отстоява извоюваното си място в пленарната зала и ще води люта битка с всички (най-вече с атакистите) за увеличаване на политическото си пространство. Първо поискаха едва ли не спирането на новините на турски език, след това Фронтът директно се обяви срещу назначения във вторник (18.11.) зам.-военен министър Орхан Исмаилов. При това ултимативно поиска отстраняването му, защото не можело хора от други етноси да работят в сферата на сигурността на страната, постави и срок за решение на премиера. Ясно е, че става въпрос за предизвикателство не само към мирния етномодел, но и към Брюксел, който вече предупреди за националистическа опасност от участието на “партриотите” в управлението. Действията на националистите са и неприкритото напомняне за мрачните времена в края на комунистическия режим, когато бяха депортирани близо половин милион наши сънародници извън пределите на страната. Това е предизвикателство, което показва защо в този съюз има немалко сътрудници на бившата ДС, настояващи за реабилитирането на възродителния процес.

За разлика от Реформаторите, които чрез “трикове” се домогват до властта, “патриотите” уж не търсят власт - по думите на техния лидер Валери Симеонов “искаме добруването на България, искаме решаването на тежките проблеми, свързани с доходите, енергетиката, цената на тока, проблемите с независимостта на България, проблемите с борбата с престъпността, проблемите с несправедливата социална система”.
От един бегъл поглед върху биографията на доцент д-р Орхан Исмаилов обаче се разбира, че той е офицер (български), с признати научни постижения, обществена и политическа кариера, която не буди подозрения. Бил е зам.-председател на два от най-ключовите за националната сигурност органа - Държавната комисия по сигурността на информацията и Комисията по отваряне на досиетата. Написал е 25 научни труда и
със сигурност е наясно с почти всички тайни на държавата.

Последвалите засега реакции показаха, че само от опозиционната ДПС даде категорична защита на Исмаилов. Блокът, към който принадлежи новият заместник министър първоначално реагира с половин уста, впоследствие отделни лидери го защитиха, но няма официална декларация, която да покаже, че останалите партньори стоят зад него. По този повод Исмаилов вече декларира, че е готов в името на единството да се оттегли. Това обаче ще е лош знак към Европа и партньорите от НАТО и няма начин да няма последствия.
Интересно е да се отбележи нееднозначното поведение на двете партии в патриотичния съюз. Оказа се, че ВМРО бие отбой и е готова на компромиси, докато от Националния фронт засега проявяват неотстъпчивост. Този разнобой развързва ръцете на Борисов за маневри и възможността да се използва едно бъдещо разцепление в съюза в полза на стабилността на правителството. Освен това последните развития на тази болезнена и засега с неясен край интрига показват завой в обвиненията от страна на патриотите. Те атакуват Исмаилов по отношение на неговата образованост, търсят пробойни в защитената от него доцентура, подготвят и действия в по-широк фронт, които да докажат преки връзки на лидери на партията “Свобода и достойнство” с чужди специални служби и политически фигури. Ще бъде интересно дали това, което се изнесе като фактология, няма да се обърне като бумеранг срещу съчинителите.

Засега единствено от АБВ мълчат по скандала. Причината не е в липсата на отношение, там също имат претенции към националистически настроения електорат. Тактиката им засега е в друга посока – социалната сфера. Искането и постигането на коледни добавки към пенсиите на най-бедните от техния министър Ивайло Калфин е успех в битката за червения електорат. Очевидно е, че и за тях уж дискретната подкрепа, не е безкористна. И че цената, която ще плащат герберите, ще става все по-голяма. Това което е успокоително засега е, че партията на президента Георги Първанов не създава проблеми и подкрепата и е далеч по-сигурна отколкото тази на реформаторите и патриотите.

Във всеки случай както и да завърши тази на пръв поглед “буря в чаша вода”, за ГЕРБ е далеч по-добре сега да проиграе подобни ситуации, които и тримата партньори започнаха да им сервират, да си направят съответните поуки и да предприемат съществените мерки, които да им гарантират управляващо мнозинство, недопускащо сегашното извиване на ръце. Това не е лесно постижимо. Но възможности има. Те започват с грубото създаване и използване на т.н. независими депутати и свършат с чистите тематични коалиции, които са резултат от постигнати още през пролетта договорености за диалогичност при държавния глава. Видя се, че освен БСП, които се държат като твърда и непримирима опозиция (до голяма степен противоречаща на договореното), ДПС и БДЦ в не едно гласуване подкрепиха управляващите. Всъщност, кризата вероятно ще доведе и до създаването на плаващо мнозинство, което да е обединено около няколко приоритета, каквото всъщност има в не една европейски страни. Дали това ще се случи зависи и до каква степен сегашната управляваща коалиция успее да превърне мътната и декларативна засега декларация за управление в ясна най-вече като график програма за изпълнение.






понеделник, 17 ноември 2014 г.

Очакваните командирски номера


Изненадващо за управляващите, но напълно логично заради взаимно изключващите политическо сътрудничество подкрепящи ги партии, точно те започнаха да всяват съмнения в стабилността на мнозинството. Това си пролича още по време на преговорите, чийто резултат беше обща декларация, в която конкретните задачи и цели бяха замазани от фразеология, противоречаща на сега действащата конституция. Нелицеприятният извод, който се наложи, беше, че така наречените “партньори” искат облагите на властта, но са готови всеки момент да се измъкнат от кораба и да изоставят ГЕРБ, ако той не издържи на предстоящата буря от тежки решения.
 Отказът от отговорност обаче не е лесно осъществим, след като заради келепира участниците в управлението са подменили вота на избирателите и са предизвикали вълна от недоволство сред техните симпатизанти. Тактиката за връщането на доверието е не по-малко лицемерна. Но не и нова за криминалния преход, поради контрола от страна на кукловодите. Те натрупаха опит в организирането на една или друга манипулация, а и изпълнителите се научиха



да спазват безусловно отредените им роли


особено след като изпитаха на гърбовете си, че получената даром власт не ги прави недосегаеми.

Всъщност, както обикновено през последните десетина години, битката приключи още с края на изборите, когато пак се разбра, че нито една партия не може да управлява самостоятелно. След 5 октомври първо се забравиха онези договорки от пролетта при президента, с които трябваше да се извърши плавен преход за преодоляване на противопоставянето чрез обединение около няколко значими и неотложни национални приоритети. Бившите управляващи бяха поканени на разговори, но натирени в опозиция. А старата десница, която се възползва от протестите, се настани на трапезата на властта, хвърляйки гръмки, но неосъществими практически обещания за радикални реформи. Веднъж вкарали ги в този капан, за
диригентите на прехода не беше трудно


да активират вътрешно-коалиционните раздори


Това е постижимо, като се имат предвид участниците, че до един са подставени лица – пряко или косвено свързани с бившия режим, прикриващи се било като патриоти или реформатори. Действията на едните се фокусират в противоречащо на европейското законодателство отнемане на вече гарантирани етнически права, а на другите – в действия, предизвикателни за бизнеса и независимите власти. Целта на псевдоартистите е реванш и по-силно участие в следващото управление, а на кукловодите - да ги пратят в опозиция, когато преценят, че левицата е успяла да преодолее кризата, в която сама се натресе.


 Първи на фронтовата линия се появи неформалният лидер на ДСБ Иван Костов. Последната изява на лаборанта от Драгалевци беше една закана, че ако КТБ фалира, поименно ще посочи виновниците. Вместо това, след подозрително мълчание по време на преговорите за съставяне на правителство, той реши да започне дестабилизирането не само на правителството, но и на страната чрез


натрапването на измислени или претоплени рискове пред кабинета


Целта, ако мине номерът, е управляващите да губят енергия в несвойствени задачи. Няма да разглеждаме в подробности посочените “заплахи” от политическия милиционер от времето на комунизма. Мантрите като тази за “проклятието” на България са добре известни. Фиксациите на Костов също са ни познати, но всяването на страх и етническа нетолерантност от него показва единствено защо пряк резултат от преподаването му на марксическа политикономия беше възродителният процес, прокудил половин милион български граждани. Неговите тези са убедително доказателство и за загубата на милиони десни избиратели.
Странно е защо Костов смята за риск недоверието към премиера, а си  


затваря очите за взаимното недоверие между партньорите


Абсолютно безпочвено е предупреждението за провал на правителството, без преди това да му се даде шанс за поне двеста дни спокойствие. В тази връзка, ако има нещо вярно в прогнозата на бившия премиер, то е притеснението, че министерствата, дадени на десницата, са най-взривоопасни. В народната митология неслучайно се говори за голямата лъжица и големия залък. Защото вместо да се дрънкат врели-некипели, десните, които са поели отговорността, трябва да започнат да си изпълняват ангажиментите. Не мандатоносителят, а тези, които са решили да управляват заедно, при провал ще си понесат съответната отговорност.


И още нещо, което няма как да не се има предвид – това е типичният за старата десница колаборационализъм, който стана известен под наименованието синьо-червена мъгла. Освен характерната между сини и червени склонност към задкулисни договорки сега тя ще бъде гарнирана с откровено националистически ДС привкус. А опитът да бъде избегнат чрез

искането за лустрация на бивши агенти не е нищо друго освен поредният “трик”

 Десните не го осъществиха по време на управлението на Костов, когато имаха пълно мнозинство, та сега ли!? Истината е, че и това е част от стратегията на малките коалиционни партньори да се измъкнат от политическа отговорност. Но както обикновено се случва, едва ли някой ще повярва на плитките им лъжи. Освен това насреща си в лицето на ГЕРБ имат партия, която има опит във властта, и лидер, който още с първите си действия е показал, че няма особено доверие нито на десните, нито на патриотарите – и ги е насадил на пачи яйца с проблемни позиции във властта. 

Капанът е щракнал и десните не могат да се измъкнат току-така. 

Това, което правят Костов и пригласящите му други лидери от коалицията, е с клатенето на кабинета да подпомагат усилията на червените да решат личните си проблеми и да направят опити да се измъкнат от изолацията, в която са попаднали. Затова двуличността на подобни подставени лица винаги трябва да е на прицел. И не само да бъде разкривана, но и наказателно да бъдат преследвани, като техните минали афери бъдат лишени от давност. Само с подобаващи наказания могат да се направят стъпките, които да приключат най-после криминалния преход.

неделя, 9 ноември 2014 г.

България über alles


Още когато онзи изпушил младеж опря пистолет в главата на Доган, стана ясно, че политическият пъзел се е пропукал. Играчите са надценили възможностите си, а манипулаторите са получили знак, че трябва да се погрижат за статуквото. Последвалият първи опит за присвояване на банката на властта, ги накара да побързат. Отговорът им бе дирижирани улични демонстрации, възбудили няколко самозапалвания на навници и преждевременна оставка на правителството, след задкулисни “обещания” за връщане във властта още същата есен. Но “Костинбродската афера” подсказа за друг план и потвърди приказката за лъжливото овчарче. Той обаче не проработи и показа, че на лъжата краката са къси. За изненада на кукловодите, скалъпената червено кафява власт не тушира общественото недоволство, появиха се “умните и красивите”, парламентът бе опасан от огради и жандармерия, а “белият автобус” ги убеди, че трябва да се търсят други решения. “Внезапното” отстраняване на Христо Бисеров от парламента, (който не в стила на ДПС попита опозицията дали ги боли като им вадят зъбките), онова уж непринудено кафе и снемането на подкрепата за кабинета бяха брънките гарантиращи връщането на ГЕРБ във властта. Вторият, този път унищожителен удар срещу банката, трябваше да лиши изоставените червени от евентуалната платена съпротива срещу вече уговореното завръщане на ГЕРБ. И, разбира се, да прикрие следите от общите далавери.

Дни след като новото правителство е гласувано, хиляди, които бяха по улиците и после дадоха гласа си за уж десни партии, са разочаровани. Има и малцина доволни – лидерите им, които се уредиха с министерски постове, както и костовистката секта, която се зае да ги брани като извади от нафталина онзи лаф за “проклятието”. Всъщност заслепената от алчност десница и нейните чугунени поддръжници паднаха в капан – от едната страна са новите управляващи - дадоха им най-ветровитите министерства: здравеопазване, правосъдие и икономика, а от другата – взривоопасната смес от националисти и рублофили, прочули се с побългаряването на “Deutschland über alles” и с “Големия шлем”.

Няма как да пропуснем дебата по гласуването на правителството. Той разби декларираното в продължение на месеца намерение за търсене на консенсус и разбирателство по няколко ключови за страната проблеми. Управляващите пробутаха мижава “програмна” декларация и тепърва ще пишат управленска програма, а вече непонасящите се БСП и ДПС по принуда се оказаха отново опозиция. Странно беше и изявлението на Лютви Местан, че “и на колене да му паднат, нямало да подкрепи кабинета”. Първо, подобно твърдение показва политическо тесногръдие и поставя под съмнение лидерските възможности – никой няма да повярва, че Местан е загрижен за националистическия облик на новия кабинет, след като цяла година си е затварял очите за подкрепата на “златния пръст”, (разкрил партията си не като националистическа, а като Коминтерновска, подопечна на бившия Голям брат). Не можем и да не повторим, че подобна груба фразеология, (както в случая с Бисеров), не се търпи в движението. Ще припомним, че има голяма разлика между онзи исторически израз за пътя към Европа, който минава през Босфора и това, което най-вероятно емоционално изтърва Местан. Политическата формула на движението не допуска тръшването на врати. Очевидно е, че има и друго там, което предстои да стане публично.

Общият извод от случващото се е нелицеприятен – дирижираният преход продължава. Не улицата, а задкулисието продължава да решава кой, как и кога да управлява. Непослушните и несправящите се кукли ги сменят бързо. Борисов получи втори шанс, но няма да управлява дълго, ако кривне от “правия път”. Дори подкрепата на коалиционните му партньори не е сигурна. Тук е добре да припомним на днешните така наречени реформатори, че Филип Димитров е единственият син лидер, който не е договорка с кукловодите. И логично бе излъган от подставения драгалевски политически милиционер да поиска предрешен вот на доверие. Димитров бе отстранен и “успокоен” с посланически пост в САЩ, а Иван Костов не получи очаквания в трето поред правителство (на Любен Беров) пост на финансов министър, но бе възнаграден с лидерското място в СДС... Така че няма нищо необичайно в назначението на Божидар Лукарски за министър на икономиката. Важна е не неговата компетентност, а доколко сполучливо ще може да служи. Новият министър на икономиката има и пример за подражание в онзи разговор “Ало, Ваньо”. Не се ли справи в изпълнението на поръчаното, публичните мотиви за отстраняването му вече са подготвени от ловко дирижираните протестъри и недоволни службогонци от неговата партия.

По този повод е добре да им се каже на тези, които наивно смятат, че техните демонстрации са свалили кабинета “Орешарски”,  че неколцина, които стоят в сянка и чиито телефони звънят с мелодията от филма “Кръстникът”, отдавна са им намерили правилните роли. Трагикомични и жалки са започналите нови рехави протести (срещу Бат Сали, а отскоро и срещу новия стар министър на културата Вежди Рашидов). Мрънкането им е лошо копиране на вечните опозиционери Стефан Цанев и Велислава Дърева. “Умните и красивите” имаха близо година време да се организират и получат своето представителство в парламента. Вместо това лидерите им с лекота се изкушиха от властта и повечето от тях ще драпат със зъби и нокти да я запазят. Но като нямат партийна подкрепа, ще бъдат употребени и изхвърлени. Неизкушените сред тях са в още по-смешното положение на ни така, ни иначе – със сигурност ще увеличат бройката на негласуващите от години разочаровани десни избиратели.

Би било обаче грешно да си мислим, че кучетата си лаят, керванът си върви. Напротив, политическите сътресения през последните години показват, че наложеният по време на криминалния преход модел вече не работи. С партии ментета и временни коалиции той не може да се крепи. Вярно е, че изкуствено създадените правителства служат единствено за засилване на икономическата власт и лично забогатяване. Но успехът е кратък, а авгиевите обори след тях няма кой да почисти. Освен това харизматичните лидери привършват. Инвеститорите избягаха, останаха милиардите от Брюксел, контрабандата и превъртането им в недосегаемата и непублична офшорна собственост. Мантрите, оклоняващи вниманието и прикриващи далаверите, вече не въодушевяват. А лесно спечелените пари раждат чудовища, които се самоизяждат.

Проблемът е, че веднъж добрали се до властта, борците за промяна на статуквото, тутакси забравят какво са обещали. И вместо да съборят дивия капитализъм, усилията им се насочват не само как да го запазят, но и да го укрепят. Както и да запазят властта си достатъчно дълго, че един ден да подиграват ограбените от тях избиратели с твърденията си колко са бедни, жените им да пригласят как заради блокирани банкови карти не могли да си платят в магазина хляба и кофичката кисело мляко... Добрата новина е, че има граници на търпимостта и “триковете” на техните наследници са сигурна гаранция, че криминалният преход ще свърши внезапно и драматично с рушене на новата “Берлинска стена”, която те помогнаха да бъде издигната по пътя към свободния свят.

понеделник, 3 ноември 2014 г.

Вазовите службогонци в нова премяна


Новината след третата седмица преговори за съставяне на правителство между победилата на изборите ГЕРБ и парламентарно представени партии е, че се очертава двупартийна коалиция с подкрепата на Патриотичния фронт и евентуалното рамо от страна на лявата АБВ. Кандидатът за премиер, на когото президентът Росен Плевнелиев ще връчи мандат, също е известен – Бойко Борисов. Въпреки това неизвестните остават или, както отбеляза Борисов, нищо не е сигурно, докато не се превърне във факт. Публичната причина за това са претенциите на подкрепящите реформатори за разпределение на управленската баница. Зад тях най-ярко изпъква сянката на лаборанта пенсионер от Драгалевци Иван Костов. Подозрително той мълчи от няколко седмици, макар че се беше заканил да говори по щекотливите кризисни проблеми. За сметка на това неговите протежета в парламента, начело с наследника му в ДСБ Радан Кънев, не крият апетитите си за власт и се опитват да прилагат


научените “командирски” прийоми на изнудване


Опитите да бъдат прокарани от страна на “патриотите” антиевропейски дискриминационни мерки спрямо малцинствените групи у нас също будят тревоги. Ако това е цената, която ГЕРБ трябва да плати, за да има мнозинство в пленарната зала, то тя не си заслужава, защото обрича бъдещото правителство на изолация от Брюксел. А както е известно, Евросъюзът е единственият могъщ инвеститор у нас, от който се очакват милиарди евро.
Лицата, които ще са министри, разбира се, са важни, но


по-същественото е каква ще е програмата на правителството


От нея зависи не само дали то ще бъде прието и евентуално подкрепено от другите две големи партии, но най-вече дали ще получи обществена подкрепа. Известно е, че тя никак не е без значение – последните две поредни правителства приключиха преждевременно мандатите си. По тази най-важна точка очевидно няма съгласие. Първоначалният вид на декларацията е твърде общ – отбелязаните реформи в образование, здравеопазване, съдебна реформа, финансова децентрализация за общините и т.н. са приети като приоритети при президента през пролетта, още при предишния парламент. Според преговарящи за съставянето на кабинета чак след месец ще се приеме детайлна управленска програма с конкретни срокове.
Изводът, който може да се направи, не е оптимистичен. Бавенето на детайлите показва, че за стремящите се към власт реформатори е по-важно


кой от лидерите им какви постове в кабинета ще заеме


а принципът, че трябва да се оправдае доверието на избирателите, ще се окаже поредният “трик”.
Нищо ново под слънцето – Вазовите службогонци бързо ще разберат колко лесно властта ги е прелъстила и изоставила. А и избирателите няма да им простят.
Големите партии, които сега са готови за авансова подкрепа за разумните решения и още преди да е съставен кабинетът, правят не малко компромиси, няма да се поколебаят да сменят добронамереността с остра опозиционност, която напълно ще съвпадне с разочарованието на обществеността. Не случайно Борисов е притеснен и е готов да върне мандата. Това е по-скоро емоционален изблик, отколкото решение, съответстващо на сложната кризисна ситуация. Със сигурност той е готов и на вариант

да лиши от “златното ключе” самозабравилите се реформатори

Всъщност първият етап на играта на котка и мишка между тях и ГЕРБ ще приключи още тази сряда. Но същинската развръзка ще е след евентуалното съставяне на правителство, в което ще се види кой колко може от реформаторите министри. А тяхната всеядност може да им изиграе лоша шега. Отсега те имат сериозни противници не само в средите на ГЕРБ, но и сред техните главни съюзници в лицето на популярни протестъри. Пред тях “трикове” не минават. Провалилата се “калинка” от Агенцията за българите в чужбина би трябвало да е сериозен знак за тях.


Костовистката схема “всичко за мен и нищо за вас”


няма как да мине сред протестърите, които ще упорстват за своя дял. Не трябва да се забравя, че и сред другите по-малки партии има засега отхвърлени мераклии за власт, които не крият амбициите си. Със сигурност ще се появят “независими” депутати. Подготвените в новия правилник за дейността на Народното събрание рестрикции за тях – да не могат да съставят нова парламентарна група и да не се присъединяват към други, няма да им отнеме правото да подкрепят с гласовете си решения на кабинета.
Така че козовете са в ръцете на кандидат-премиера Борисов. Вижда се, че той си е взел поуки от миналото. Докато същото не може да се каже за реформаторите. И те могат да се превърнат не само в негова лесна плячка.
Не може да се пренебрегнат и

нарастващите псевдонационалистически тенденции

На последните избори националистите засилиха парламентарното си влияние за сметка най-вече на разяжданата от противоречия БСП. Сега обаче и реформаторите са тези, които без да съзнават, наливат вода в мелницата на патриотите. В тази връзка лошият вариант нови избори ще е предимно за тях.  Изборите ще са евентуално през февруари догодина. Те могат да променят частично сегашното статукво, но няма да е в полза на малките партии, които сега едва минаха бариерата. Освен това търпимостта на избирателите отдавна се е изчерпала. Затова разумният вариант е да има правителство, което да е в готовност да изпълнява не толкова набързо скалъпената програмна декларация, а да търси широка подкрепа за спешните решения в самия парламент.