ЩЕ ЗАЩИТИМ ЛИ СИГУРНОСТТА СИ!?

 

Споделено с: Вашите приятелиСвидетели сме на безпрецедентна атака срещу европейския мир, която неминуемо ще се отрази на стабилността и на нашата страна. Звучи като клише, но е факт. Това, което впечатлява, е бързата и обединена реакция на президентството, правителството и парламента за осъждане на инвазията в Украйна и подкрепа на мерките на Евросъюза и НАТО за овладяване кризата.След Консултативния съвет при президента за увеличаване парите за отбрана, когато управляващи и опозиция демонстрираха единност този път в парламента, с помощта на опозицията беше приета обща декларация по повод на започналата война на Русия срещу независима европейска държава. Демонстрираното единение е ценно, особено при нежеланието на лявата партия, част от управляващото мнозинство, да подкрепи санкциите срещу страната агресор. А това означава, че вече има основа за търсене на общи решения с опозицията при неизбежните последствия, които ще има след отговора на Русия срещу санкциите.

Разбира се, първото, което трябва да се реши, е извеждането и транспортирането на нашите сънародници, които желаят да напуснат бойните действия. Засега броят на желаещите не е висок, но той може рязко да се увеличи. Следващите стъпки, както правилно ги отбеляза държавният глава, са “да няма прекъсване на доставките на петрол, храни и стоки от първа необходимост”. Досега управляващи и опозиция си търсеха вина кой е виновен за продължаващата енергийна зависимост от Русия и липсата на стабилни реверсивни връзки със съседните страни. Обвиненията включваха и корупционни схеми. В новата ситуация подобни дрязги ще са излишно губене на време.

Една от най-логичните мерки предвид ситуацията е да не се дават повече пари на руснаците за ремонт на бойните ни самолети. Еърполисингът вече е в ход, въздушното ни пространство се охранява и от партньорски държави. Очаква се също да спре дискусията дали у нас трябва да има сили на Алианса. Амбициите на Русия да възстанови Съветския съюз и да демилитаризира страните от бившия Варшавски договор е достатъчен аргумент страната ни да подкрепя всички усилия на натовското командване.

Преместването на паметника на Съветската армия и смяната на датата на Националния ни празник са стари дебати, които подновeни, са по-скоро емоционален откликване на случващото се. Най-същественото обаче е страната ни да поиска по най-бързия начин да получим парите по Плана за възстановяване и развитие, да влезем в Шенген и да паднат визите за САЩ. Не може да сме лоялен съюзник, а да ни третират като страна от задния двор на Европа. Освен това дори в този критичен за Евросъюза момент се вижда, че има страни, като Германия и Италия, които са против много твърди санкции. Това само трябва да ни покаже, че ние също трябва да отстояваме нашия интерес, най-вече с получаването на реални компенсации от Брюксел и на осигуряване алтернативни енергийни ресурси на достъпни цени.

Това може да стане не само като се разчита на усилията на правителството, но и с продължаване на взаимодействието с парламента и президентството, където да се търси съгласуването им с опозицията. На фона на случващото се деленето на наши и ваши, както и реформирането на съдебната власт на принципа “стани, за да седна”, вече изглежда нелепо. Мирът в Европа е накърнен, Студената война е факт, не дрязгите, а единството и стабилността на страната оттук нататък ще са тези, които ще осигуряват и сигурността ни.

ГЛАВНИ ПРОКУРОРИ НА ПРИЦЕЛ

 

Споделено с: Вашите приятелОт зората на демокрацията винаги е имало стремеж за надмощие между независимите власти. Между премиер и главен прокурор рано или късно се е стигало до напражение, а в нередки случаи до война – предимно подмолна, но и открита. А възможността прокуратурата да бъде обяздена и да мине под шапката на изпълнителната власт е била цел на всеки премиер.

ИВАН ТАТАРЧЕВ (17 февруари 1992 – 21 февруари 1999)

До яростен конфликт се е стигнало още по времето на първия, изкарал цял мандат главен прокурор Иван Татарчев. Известно е неговото кредо – “аз политиците ги гоня от кабинета си”. В атаката срещу него още в началото на правителството на Иван Костов (21 май 1997 г. - 24 юли 2001 г). се използвала разработката “Змия”, за да бъде дискредитиран. В нея, според сведенията, негова близка, прибирала пари от разследвани престъпници, за да бъдат освобождавани от Татарчев. Причината за атаката срещу прокурора е извършващата се приватизация, определяна като “бандитска”. Затова прокуратурата е трябвало да бъде поставена под контрол

Преди сблъсъка с Костов, чепатият характер на Татарчев се проявява, най-вече в делата срещу бившите комунистически величия.

Той самият е репресиран от бившия режим и не крие омразата си към неговите висши дейци. Като краен резултат обаче нямаше възмездие. Независимо, че някои от тях търкаха наровете на следствения арест, пушилката беше повече, а заканата на Татарчев, че щял лично да доведе бившия член на Политбюро на ЦК на БКП Огнян Дойнов в чувал и да го изправи пред съда, се превърна в символ на магистратско самохвалство. Татарчев е безкомпромисен единствено към Андрей Луканов, бивш премиер, когото преследва до убийството му. Ето какво е написал в спомените си:

“По мое искане през юли 1992 г. 36-тото Народно събрание свали депутатския имунитет на Луканов. Задържахме го в следствения арест на „Развигор“, защото следваше да отговаря по дело №3 за помощите на държави от Третия свят, раздавани от правителството на Георги Атанасов (1986-1989). Повдигнахме обвинение срещу цялото правителство, а не само срещу Луканов. Той беше един от виновниците за икономическата криза, в която изпадна България. Десетте милиарда долара дълг, с който страната ни посрещна 1989 година, бяха източени от него. Не ме учудва, че след като раздаде част от тази сума и впоследствие си я поиска, се стигна до трагичната му смърт.”

Показателна за отношенията между прокуратурата и изпълнителната власт е аферата “Сапио”,

която се разиграва по време на управлението на Филип Димитров (ноември 1991 до 30 декември 1992 г.). Разследването се води близо десет години. Под прицела е най-вече Иван Костов, който през март 1992 г. в качеството си на министър на финансите в правителството подписва разрешение, с което фондация „Сапио“ една седмица да осъществява безмитен внос на стоки. Разрешението е парафирано като „еднократно, по изключение“, но има данни, че фондацията го размножава и с него внася няколко големи пратки от стоки за милиони долари. Интересно е да се отбележи, че чак в края на мандата си Татарчев излиза с мнение, че Костов (който междувременно вече е и премиер) има вина и трябва да бъде съден. Разследването е оставено да бъде довършено от неговия наследник Иван Филчев.

По времето на Татарчев гръмват и други дела – за банковите фалити и кредитните милионери. Има разследване и срещу “Мултигруп”. Но всички те се затлачват във времето, а оправданията за тяхното забавяне се изразяват във взаимни обвинения за тупане на топката между звената, призвани да разследват. Татарчев има неприязнено отношение към тогавашния червен премиер Жан Виденов, когото смята за нагъл, но не предприема нищо конкретно срещу него. Парадоксално, но факт - той храни добри чувства към към тогаващния министър на вътрешните работи Николай Добрев, когото смята за почтен човек.

НИКОЛА ФИЛЧЕВ (16 февруари 1999 – 22 февруари 2006 г)

По времето на следващия главен прокурор Никола Филчев гръмва грандиозен скандал между него и управляващите. Решени да не повторят грешката с избирането на Татарчев, десницата, разполагаща с абсолютно мнозинство, бабува за избора на Филчев, но в последствие се оказва, че са направили грешка. Той още в самото начало им показва, че няма да им играе по свирката. И за да го “контролират”, с помощта на службите, те подслушват цялото му жилище. Скандалът, известен като “Бръмбаргейт” гръмва на 28 юли 2000 г, когато Върховната касационна прокуратура изпраща съобщение до БТА, че в дома на обвинител №1 са открити подслушвателни устройства. Разлютеният Филчев извършва поредица арести, предимно на хора от службите. Посочва като виновник шефа на Национална служба “Сигурност” ген. Атанас Атанасов (днес лидер на ДСБ), а като поръчител – премиера Иван Костов. Уплашеният Атанасов търси защита в президентската институция в лицето на Петър Стоянов. Той разговарял с Филчев, който по думи на прокурора му казал:„ В държавата двама души могат да наредят да те подслушват - аз и той (Костов), кой мислиш е?" Атанасов не е арестуван, но е сред разпитваните. Обвинител №1 разказва, че „ген. Атанасов започна да „пее” при разпитите и да топи Костов. Шефът НСС твърдял, че премиерът е наредил подслушването.

Филчев бил готов да арестува и премиера Костов.

Но за да не дестабилизира държавата не го направил.

Според прокурора по време на управлението на Иван Костов са били продадени държавни активи за 30 млрд. лева, а в държавата влезли само 3 млрд.лева. Факт е обаче, че констатациите не са последвани от дела и осъдителни присъди. Същото е и по времето на Иван Татарчев – няма осъдени нито за престъпленията на комунистическия режим, нито за фалита на банките, в които потънаха спестяванията на българските граждани.

Коренно противоположни са отношенията между Филчев и следващия премиер Симеон Сакскобургготски. Името на премиера е замесено в скандал за предполагаеми корупционни схеми на арестувания в Италия негов първи братовчед – принц Виктор-Емануил Савойски. Според разследването проектът за детска болница в България с посредничеството на братовчеда и покровителството на Саксккобургготски е бил на цена, надвишаваща неколкократно подобни здравни заведения в Европа. Въпреки това в 39 Народно събрание на два пъти се правят опити проектът да бъде прокаран, което предизвиква протести и създаване на анкетна комисия. През месец юли 2004 г. девет депутати от опозицията дават доклада си за „Царската болница“ на прокуратурата. Започва проверка, но преписката е забавена почти две години, въпреки законовия едномесечен срок. Следващият главен прокурор Борис Велчев публикува доклад на 13 юни 2006 г., според който делото за „Царската болница“ е било умишлено забавено по нареждане на предшественика му Никола Филчев. Той отговаря, че в преписката нямало нищо, освен твърдения на депутати, че сделката била неизгодна. Филчев не можел да спира сделки, защото това му право било отнето.

Известно е, че главният прокурор е поддържал топли отношения с премиера Сакскобургготски и се е срещал конфиденциално с него. В последствие, обаче в интервю за БНР той подкрепя главния прокурор Иван Гешев и изпълнителната власт в лицето на Бойко Борисов за “политическата воля да бъдат наказани виновниците за хайдушкото разграбване на българската държава по времето на управлението на Костов и на Кобурга”, като подчертава, че основният проблем ще е този с давността. Изявлението му е свидетелство за двойнственост – държал е на “трупчета” депутатско разследване, а по-късно “забравя” за това си деяние и твърди, че трябвало да се разследва приватизацията и при двамата премиери.

БОРИС ВЕЛЧЕВ (23 февруари 2006 – 2 ноември 2012)

Следващите двама главни прокурори с пълни мандати – Борис Велчев и Сотир Цацаров минават не така шумно като на предшествениците им. За разлика от Татарчев, който открито заяви, че над него е само господ, нито Велчев, нито Цацаров си позволиха да спекулират с това че са на върха на независима власт.

Балансирането на отношенията с останалите власти е в центъра на вниманието и на двамата. До такава степен те се стремят да тушират напрежение между институциите, че Велчев е обвиняван защото е допуснал бившия МВР министър Цветан Цветанов да стане господар на разследването, заради което страната ни загуби куп дела в Страсбург. Известно е, че голяма част от делата, които започнаха при полицейски акции със звучни имена - „Недосегаемите“, „Медузите“, „Дедесарите“ и т.н., се провалиха в съда.

Мандатът на Велчев ще се запомни с това, че не той, а медийна известност получиха бившият градски прокурор на София Николай Кокинов и заместниците му Божидар Джамбазов и Роман Василев. През 2009 г Велчев се обяви за намаляването на мандата ня главния прокурор. Може да се отбележи че при встъпването си в длъжност той реши да ревизира прокуратурата, да провери десетки нейни разследвания, предложи и някои от подопечните си за наказания, но от това нямаше ефект. Три месеца преди изтичането на мандата му, Борис Велчев подаде оставка, той бе назначен за конституционен съдия. Тогава функциите на главен прокурор временно изпълни директорът на НСлС Бойко Найденов.

СОТИР ЦАЦАРОВ (10 януари 2013 – 18 декември 2019)

Номинирането и избирането на Сотир Цацаров минава под знака на първите протести пред съдебната палата. Те са по повод и на единодушната подкрепа за него на управляващите от ГЕРБ и президента Росен Плевнелиев. Политизирането на избора му предполага и последващите нападки срещу него. Следят се действията му не като главен прокурор, а като обвързаност с политически лица. Срещите му с набедени за ключови фигури в политическия живот на държавата са обект на медиен интерес. Публично достояние стават записи, в които се споменават зависимости. Стават известни и негови срещи, като тази в ЦУМ. В атаките срещу него е набъркана и Европейската комисия. Целта е да се свърже името му с процеса на “овладяването” на държавата от тогаващните управляващи от ГЕРБ. Цацаров е атакуван още при избора от Съюза на съдиите, а по-късно главен изразител на недоволството срещу него става Лозан Панов, председател на Висшия касационен съд.

Според опозицията Цацаров се активизирал за кратко след оставката на първото правителство на ГЕРБ. Тогава на прицел е взет експремиерът Бойко Борисов. Възобновени са проверките по случаите "Ало, Ваньо" и "Чакъра". Бившият вътрешен министър Цветанов стана обект на проверка по сигнал на Сергей Станишев за незаконно подслушване, която по-късно прерасна в три съдебни дела срещу него. Разследван е и бившият земеделски министър Мирослав Цветанов, назначена е проверка срещу бившата председателка на правната комисия в парламента Искра Фидосова, което я кара да напусне политиката

Най-шумна е аферата "Костинброд". В деня за размисъл, на 11 май 2013 г преди предсрочните парламентарни избори, прокуратурата влезе в печатницата "Мултипринт", където се изработваха бюлетините за вота. И обяви, че разследва престъпление срещу политическите права на гражданите. След съставянето на правителство от БСП и ДПС Цацаров нарежда и бяха образувани две дела за полетите на правителствения "Авиоотряд 28" от управлението на ГЕРБ. Най-колоритна бе аферата за “Тефтерчето на Златанов”, при която бе арестуван шефът на закритата по-късно комисия за конфликт на интереси. Прокуратурата организира прожектирането подбрани извадки от тефтер на задържания, от които се разбираше, че той е получавал нареждания "кого да удари и кого да оправи".

Шоуто от шумни прокурорски разследвания приключи с връщането на ГЕРБ отново на власт в коалиция с Реформаторския блок. В последствие имаше нови прокурорски разследвания но предимно срещу политически фигури от Реформаторския блок.

ИВАН ГЕШЕВ (18 декември 2019 - )

За да няма повече изненади, върналите се на власт търсят фигура, която да не лавира в зависимост от смяната на властта. Така те се спират на прокурора по мегаделото срещу КТБ. Иван Гешев. От самото начало на номинирането му, той среща яростна съпротива от страна на опозицията и от магистрати, предимно съдии. Висшият съдебен съвет обаче го избира със стабилно мнозинство. При това два пъти, защото единият път президентът връща кандидатурата му за преразглеждане. В крайна сметка и след кратко забавяне държавният глава подписва указа. Това не уталожава напрежението. Напротив, Гешев е дамгосан като “бухалка на мафията”, а след влизането на прокурори в президентството си спечелва и още един враг в лицето на държавния глава. Многомесечните протести, краят на мандата на ГЕРБ, едногодишното управление на служебни правителства и преминаването на ГЕРБ и ДПС в опозиция, допълнително клатят стола главния прокурор. По всичко личи, че за разлика от бившия главен прокурор Цацаров, който сам подаде оставка от комисията КОНПИ, Гешев няма никакво намерение доброволно да освободи поста. Даде знак към новия премиер, че не само няма да може да го отстрани, но и той може да попадне под ударите на прокуратурата. Тя вече го привика, за да получи негови сигнали...

Изводът, който се налага в края на този преглед на конфликти между главни прокурори и другите власти е, че в условията на повече тридисет години преход, който някои

определят като “криминален”, винаги е имало зависимости между уж разделените от конституцията три власти – законодателна, съдебна и изпълнителна. И винаги е имало стремеж за надмощие помежду им. Опасността от авторитарно управление се е засилила, особено след близо десетгодишното управление на ГЕРБ. Дали това ще бъде избегнато, зависи преди всичко от парламентарния баланс и най-вече от стабилно управление, подкрепяно не само от съществуващото мнозинство в пленарната зала, но и умело лавиращо и съобразяващо се с исканията на опозицията. Единствено диалогът ще е и пътят към реформирането на съдебната власт, така че да няма взаимни изкушения за надмощие, а само стремеж за спазване на законността.

Без интриги за националната ни сигурност!

Наближава окончателното приемане на бюджета за тази година. Но няма признаци предвидените 6,5 милиарда лева за отбрана да бъдат увеличени, според решенията на Консултативния съвет при президента. Уж на него всички демонстрираха, че са единомишленици, а след това се оказва, че решенията взети там не могат да се изпълнят. Буквално на следващия ден финансовият министър обезсмисли не само този съвет но и предишните два – на правителството и по време на годишния отчет на началника на отбраната. Той заяви, че няма да разглежда “проекти на хартия”  и че “докато няма такива проекти предоставени, да си говорим просто "ето една торба пари за отбраната" няма да стане".

Всъщност, няма как да не коментираме, че изказването му беше арогантно и недопустимо, не само за министър и вицепремиер, но и за който и да е политик. И то в момент, когато светът е настръхнал, заради кризата на границата между Украйна и Русия. Дори да предположим, че това е поредната искра между президент и управляващи, не такава трябваше да бъде ответната реакция, още повече, че премиерът е подкрепил тези решения. 

Ще добавим още, че това поведение не е някакъв емоционален изблик, а съзнателно прокарвана политика още по време на служебните кабинети. Според опозицията, която категорично ще подкрепи увеличаването на разходите за отбрана, миналата година почти е нямало проведени обществени поръчки в Министерство на отбраната, всички са отменени от възложителя, защото нямат капацитет да ги довършат. Тоест излиза, че има противоречия вътре в правителството.

Има и още нещо, което трябва да се отбележи. Ако в предишни управления са се “изсипвали” пари в армията, а резултатът е бил пробойни в окомплектоването на въоръжените сили, то това е практика, която трябва да приключи. И военните да не чакат на готово, а да представят, според решенията при държавния глава, подробен разчет какво въоръжение трябва да се закупи, за да може да влезе в бюджета при гласуването му на второ четене. А финансовият министър, вместо да прехвърля топката, е добре неговият екип да седне заедно с този на военното ведомство и да изпълнят възложените им задачи от Консултативния съвет. 

И нека този, който се грижи как се харчат държавните пари и се безпокои, че при война в Украйна ще настъпи галопираща инфлация, по-добре да съсредоточи вниманието си в решаването на конкретните нужди за отбраната ни. Когато става въпрос за национална сигурност, при постигнато единство между родните политици, подобно поведение е неприемливо. И понеже в правителството е отговорността за тези противоречия, е добре премиерът да реши бързо проблема и в полза на сигурността на страната ни. 

СЛУЖБИТЕ НЕ СА ПОЛИТИЧЕСКА ДЪВКА

Минат се не минат няколко дни и току се появи оз ген. Атанас Атанасов и като латерна припомня как службите били заблудили власт и депутати, че война няма да има. А Държавният департамент на САЩ предупреждавал от месец, че Русия ще нападне Украйна и дори познали датата на инвазията. Трябва ли да се запитаме какво цели той или да го приемем като поредната негова интрижка, на която не трябва да обръщаме внимание...

Но ако все пак проследим внушенията му, ще видим, че те всеки път стават все по-заплашителни за националната ни сигурност. Започна се с това, че службите за нищо не ставали, защото не предупредили. После версията се разви, че напротив, те знаели, но нарочно не съобщили и накрая – разследваният за шпионаж полковник бил пенсионер от години, значи някой от секретните ведомства го снабдявал с информация...

Лошото е, че генералът не е сам - премиерът, заради едно непочистено стълбище по пътя към паметника “Шипка” и хвърлени снежни топки, реши да обвини НСО, а негови министри поискаха оставката на шефа и. Наложи се президентът да се намеси, обяснявайки колко са безсмислени обвиненията, за да поутихне скандалът. Това не хареса на Атанасов, който започна да поучава държавния глава, че не той, а кабинетът е този, който решава...

Може на депутата Атанасов паметта да е къса, но понеже нашата не е, ще му, как по време на управлението на Иван Костов дотърча в президентството да моли Петър Стоянов да го спаси от гнева на тогаващния главен прокурор Никола Филчев, защото се разкри, че го е подслушвал. По това време Атанасов беше шеф на контраразунавателната служба.

Не правим намеци, но искаме да напомним на генерала, че той е председател на парламентарната комисия по Национална сигурност. И като такъв би трябвало да знае, че службите предпочитат тишината. И използването им за политическа дъвка не е в полза на страната ни.

Истината е, че промяната винаги е добре дошла, но това не трябва да се прави от хора със съмнителни биографии. Идват ни малко в повече тирадите на служители на бившата Държавна сигурност от телевизиония екран, повече от тридесет години след промените. Няма да ни омръзне да повтаряме, че днес, особено в условията на безпрецедентна война в Европа, има нужда не от обвинения, а от единство и служене в интерес на страната ни.

Ще имаме ли скоро въздушни линейки!?

Една работна среща при държавния глава за реализирането на проекта за спешна медицинска помощ по въздуха остана малко встрани от общественото внимание. Дори е малко изненадващо, че точно в президентската институция се проведе, като се има предвид, че си има действащо правителство. Но от друга страна подобна инициативност може само да се приветства, още повече, че проектът е разработен по време на служебните кабинети от държавния глава и негов екип. Или както е казано в онази прочута поговорка – не е важно каква е котката – черна или бяла, важното е да лови мишки.

Всъщност, този проблем трябваше да бъде решен още преди години, тутакси след като се разбра, че частната компания, която поддържаше медицинския хеликоптер, го е продала, защото и било неизгодно да го поддържа. Обидно е да сме единствената страна в Евросъюза, която няма въздушни линейки. И всеки път при критична ситуация, съдбата на човешките животи да зависи от усилията на армейски пилоти и техни медици. Никак не е нормално спасителните екипи да губят часове в издирването на пострадали в планината, вместо това да стане с помощта на хеликоптери. Същото се отнася за губенето на време при донорските ситуации, свързани с транспортирането на органите. А какво да кажем за “златният час” при спасяването на хора, получили инсулт. И не е ли срамно по време на международни ски състезания, те да бъдат обезпечавани от медицински екипи и хеликоптери на други страни. 

Истината е, че темата за въздушните линейки се превърна и в политическа дъвка. След всеки инцидент, завършил трагично или пък с изпратен хеликоптер или самолет по волята на министър-председателя, в повечето случаи като реакция за спасяването на известна на обществото личност, следваше канонада от политически спекулации. Но се подминаваше и бързо забравяше до следващия инцидент необходимостта проблемът да бъде решен.

Затова добрите новини от срещата са, че вече се обучават екипите, които са на въздушните линейки, ясни са и местата където по друг проект на здравното ведомство ще бъдат изградени 10 високотехнологични медицински центрове за посрещане на спешните случаи. Това означава, че след като пристигнат предвидените средства по предложения за одобрение план за възстановяване и развитие, линейките ще могат не само да бъдат закупени, но и веднага ще се включат в спасителни операции. И дано още през лятото приключи тази сага и спрем да говорим за въздушните линейки в бъдеще време.

Консултативни съвети, но и действия.

След напрегната криза по границата между Украйна и Русия, най-после добра новина – руските части започнали да се изтеглят. Глътка въздух, но не и успокоение. Видя се от честите сбирки при президента и министър-председателя, както и на висшето военно ръководство в армията, че боеспособността на армията ни не е на ниво, че тепърва ще се окомплектова специален батальон, че поръчаните самолети ще се забавят и че е добре в бюджета да се предвидят повече пари.

Време е да се спре с многото говорене по темата и да се приемат съответните действия. И вместо да ни се казва какво трябва да се направи, да чуем какво е направено. Само тогава ще сме сигурни, че страната ни ще бъде не само опазена, но и ще можем да си партнираме с останалите страни от алианса. Докато това се случи, трябва да забравим излишното патриотарство, че и криворазбраното русофилство и да приемем чуждата помощ. Каквато всъщност вече получаваме по линия на еър полисинга.

Всъщност ситуацията е такава, че Русия няма нужда да ни напада, достатъчно е да спре енергийните доставки. Както и го направи преди няколко години, когато спря газопровода през Украйна и се наложи да купуваме три пъти по-скъп газ от Гърция. Така че сигурността на страната ни не се свежда само до армейско оборудване, а и на слагане край на енергийната зависимост от Русия. А това включва най-вече реалното пускане в действие както на очакваната през лятото връзка с Гърция, така и на другите реверсивни връзки със съседните страни. 

Към тези задачи прибавяме и обещаните от настоящото правителство нови мостове над р. Дунав, тунела под Стара планина и стратегическата магистрала през Македония до Албания. Тези инфраструктурни проекти може да се осъществят и с пари по линия на НАТО. И ако може без много шум и политически пиар. Нека припомним как гърците като разбраха че по поречието на река Марица страната им е уязвима от емигрантите, бързо и с европари издигнаха за нула време такава стена, която тутакси пренасочи бегълците към пробитите огради на нашата страна.

Хубаво е че президентът като върховен главнокомандващ  проявява загриженост към националната сигурност, но е добре тя да се изразява не с “биене на тъпани”, а с рационално взаимодействие с действащата власт, която по конституция е отговорна за сигурността на страната ни. Добра новина е, че държавният глава не отмени консултациите при него след съобщенията за оттеглянето на руските части и възможността военни аташета да присъстват на руските маневри в Беларусия. Напротив, сега е моментът за последно, и преди приемането на държавния бюджет, да се уточнят детайлите за бъдещите действия. 

И не на последно място - да се определи още от сега дата за следващия съвет, на който управляващите да информират президента, а чрез него и обществеността ни какво конкретно са свършили. Но този път без да се прехвърля вина, нито към опозицията, нито помежду си. Отговорността за сигурността ни трябва да е еднакво поделена между институциите. Истината е, че страната ни не може да остава пасивна, защото конфликтът между Росия и Украйна няма да приключи скоро.

Пушилката съдебни реформи

Дежурната дъвка “отстраняване на главния прокурор” започва да омръзва на фона на разтящите цени, на изправените пред невъзможност да плащат “топлото” граждани, детски градини, болници, бизнеси, кметства - да спрем с изброяването, списъкът нараства непрекъснато. Ежедневното посочването на главния прокурор като главен виновник за всички беди в държавата е практика още от зората на демокрацията: търсенето на “жертви” и публичното “разпъване на кръст” – на известни политици, новоизлюпени бизнесмени, генерали от ДС, на цели олигархични кръгове. Откъсването на “опашката на гущера” пък се превърна в приом за получаването на глътка въздух от тяхна страна преди поредната порция от обвинения.

Всъщност нищо ново под слънцето – съдебната система си е същата, със сталински посткомунистически привкус, каквато я написаха и гласуваха създателите на новата ни конституция в зората на демокрацията. Че дори я бетонираха още тогава с необходимостта от Велико народно събрание, за да бъде променена основно. Не трябва да се учудваме, нали всички те бяха верни служители на предишния режим. И дори пребоядисването на някои от тях, не попречи да си гарантират чрез основния закон недосегаемостта си. С други думи казано - нека “кучетата си лаят керванът ще си върви”, както точно народът определя подобни ситуации.

Така че сегашните вопли са излишни. И изобщо не трябва да се изненадваме, а още по-малко да се възмущаваме, че прокурори влезоха в президенството, а сега привикват премиера на разпит, вместо вкупон да си подадат оставките и се оставят да бъдат разпънати от “борещите се за промяна”. Не е ли лицемерно изявлението на президента, че бил предупредил премиера при връчането на управленския мандат незабавно да реформират правосъдието ни, но същевременно си опроверга твърдението с пояснението, че това не е възможно при сегашния състав на Висшия съдебен съвет.

А какво да кажем за широко прокламираното решение на Конституционния съд, че министърът на правосъдието може да поиска отстраняването на Главния прокурор. Поредната възможност за търсене на политически дивиденти, но нищо реално на практика. Нали възможността да реформира беше дадена на нейния лидер от същата партия още при управлението на ГЕРБ. Но се провали, не само заради невъзможността да реформира, но и поради некомпетентност.

Изводите от тази игра на котка и мишка, с публично настъпване на чужди правомощия, не са лицеприятни. Най-вече за управляващите. Защото започва да става ясно, че цялата шумотевица е да се прикрие операцията “стани за да седна”. И дори под този словесен чадър, да се сключат изгодни за наши хора сделки. Като онази, приключила за секунди продажба на газ от “Булгаргаз”. Ако това ще е промяната, започва да се разбира защо се разтурва Антикорупционната комисия, защо се променя състава на “Комисията за енергийно и водно регулиране”. И разбира се, ако стане чудо, главният прокурор да бъде остранен и на негово място да се сложи “наш човек”... 

Няма нужда от такава промяна. И нека не я прикриват с фразеология. С подобни прийоми, то едва ли ще има съмнение, че реформа в съдебната система няма да има. И  всичко ще продължи по старому. До следващия изблик на народно недоволство.

По тънък лед ли стъпват президент и премиер

Очевидно нещо притеснява премиера и близки негови министри, че през последните дни превърнаха в мантра израза “Министерският съвет е този, който определя външната политика на България”. Нали това е гарантирано от конституцията, защо трябва да го натрапват? И не е ли по-скоро знак към останалите институции, който цели да покаже, че новите управляващи няма да допускат някой друг да решава вместо тях. И всеки трябва да спазва разписаното в основния закон на страната.

По всичко личи, че това е най-вече предизвикателство към държавния глава, за който се смята, че е бабувал и помогнал проектът “Продължаваме промяната” да се роди и осъществи.

Бързата размяна на реплики

между Кирил Петков и Румен Радев за стъпките, които трябва да следва страната ни за приемането на Северна Македония в Европейския съюз, както и смяната на шефа на “Булгаргаз”, бивш министър от служебен кабинет и заплахата да му бъдат повдигнати обвинения също предизвикаха напрежение между двамата. Няма да коментираме и неофициални противоречия, свързани с назначения на областни управители, постове в министерства и не на последно място разширяващите се властови възможности на недолюбваната от президента Корнелия Нинова.

Ден след ден се вижда как огромното влияние, което новоизбраният президент имаше в политическия живот през миналата година чрез няколкото служебни кабинета, днес се свежда до добре познатите му представителни функции, отредени му от конституцията. Нещо повече – за да бъде ясно на президента докъде се простират възможностите му, след последните консултации по национална сигурност при него, премиерът свика съвета, който е към Министерския съвет, и подчерта, че той ще е този, който ще взема последните решения по ситуации, свързани с националната ни сигурност.

Това всъщност е тънък лед, по който управляващите трябва да внимават как стъпват.

Не само заради еманципирането от президента, но и заради започналите да се проявяват пробойни в четворната коалиция.

Не е ли смущаваща прогнозата на уж подалия оставка, но преизбран лидер на "Да, България", че "с много висока сигурност" предстоят парламентарни избори. Няма начин всички заинтересувани да не калкулират това изявление. Като прибавим към това, че по отношение на политиката към Северна Македония има възражения и от БСП, и от ИТН,

управляващите остава да разчитат

единствено на спазването на коалиционното споразумение. Или казано в прав текст получаването на водещи управленски позиции от партньорите и използването на техните възможности са ключови за стабилността на управлението. В момента наблюдаваме разгръщането на този процес. И все още няма конфликт заради засегнати или пресечени интереси. Засега той е отдалечен във времето. Но винаги трябва да се има предвид, защото ще е предпоставка за разтурването на коалицията. Както се е случвало през годините с други многопартийни управления.

И ще е добре, независимо че има само “мърморене” от партньорите, да се попитаме защо изведнъж започна да се шуми и дори да се подклажда конфликт между премиер и президент. И това изненада ли е?!

Нима никой не забеляза, че големите благодарности на днешните управляващи към президента от миналата есен след решението им да създадат свои проект са, защото те тръгват по свой път. И когато те един през друг обясняваха как той нито веднъж не им е вдигнал телефона да им нареди нещо си и че ги е подкрепял за изчегъртванията още в служебните кабинети, прозира единствено характерната за бизнеса формула “пито-платено”. Още тогава е имало разминавания дали преди президентските избори или след тях, например тази пролет, техният политически проект да стартира, но с участието и на близки до държавния глава хора. Неслучайно през последните дни вече се спрягат имена на свързан с президента нов политически проект - предимно на бивши и некласирали се в последните парламентарни избори политици.

Днес еманципирането на премиера вече е публично

Затова не бива да се учудваме, че когато президентът каже, че визитата в Северна Македония е била прибързана, а премиерът отговори – не, закъсняла е, това означава тежко разминаване между двамата във визиите за развитието на политическия живот. Държавният глава очевидно смята, че той трябва да диктува правилата на играта, както го прави цяла година и породи съмнения за стремеж към президентска република. Но, от другата страна, вече е премиерът - изпълнителната власт е в неговите ръце.

Затова “помирителната” фраза “ние сме отборът на България” започва да дрънчи на кухо.

И дори общото им явяване на честванията на годишнината от смъртта на Гоце Делчев в Благоевград също не ни убеди, че са екип, особено с различните нюанси във витиеватите речи, произнесени по този повод от двамата.

Пушилката всъщност е да се внуши на премиера, че ако не се съобразява и продължи да изолира президента от управлението на държавата може да бъде задействан механизмът “Боянски ливади”, с който преди близо 30 години тогавашният президент Желю Желев свали от власт премиера Филип Димитров. Това на пръв поглед изглежда напълно възможно – президентът има контрол върху силовите ведомства и служби, а управляващата коалиция е крехка.

Но дали практически жълтият картон може да стане червен

Отговорът е: на този етап не може!

За да се стигне до предсрочни избори и съответно назначаването на служебен кабинет, не е достатъчно само да падне правителството. Президентът трябва да има широка парламентарна подкрепа. Но само “Да, България” и ИТН биха могли да участват в подобна завера най-вече заради желанието за реванш от загубата на гласове на последните избори. Очевидно само подкрепата на двете партии няма да е достатъчна. В момента има открита война между лидерката на БСП и президента. Партийният вестник “Дума” всекидневно громи държавния глава като враг, предал БСП, точно както се е случвало в най-мрачните години на комунистическия режим. Ясно е, че от партията на “промяната” ще застанат зад лидерите си.

А това означава, че ако президентът иска да отстрани премиера, той трябва да разчита на гласовете на опозицията. Възможно е и да ги получи, но едва ли опозицията ще остави властта в негови ръце чрез поредното служебно правителство. По-скоро те ще инициират опит да се състави правителство от експерти, което да получи подкрепа от поне една от опозиционните партии. Има и други варианти. Затова не е логично да се смята, че президентът може еднолично да поеме отново кормилото на държавата чрез служебен кабинет.

Изводът, който се налага от действията на опитващите да подкладят или неглижират напрежението между президент и премиер, е, че може да станем свидетели на поредния политически цугцванг, в който никой няма да има надмощие.

И ако управляващите милеят за стабилността на държавата, премиерът не трябва да обръща внимание на пушилката “жълт картон”, а на поведението на опозицията.

А тя не само няма намерение да се остави да бъде “изчегъртана”, но показа на управляващите, че няма да им даде 100 дни отсрочка да си подредят къщата.

Нека припомним звучния шамар, който получиха от ГЕРБ, ДПС и “Възраждане” в търсенето на мнозинство за промени в конституцията за съдебната власт в края на миналата седмица. Политическият пиар има ефект по време на предизборна кампания. Но когато тя свърши, се вижда, че за промени, свързани с отстраняването на ключови фигури, като например тази на главния прокурор, се иска друг подход, който няма нищо общо с очертаващия се вече покрай извършените нови назначения “стани, за да седна”. Казано по-просто – без диалог с опозицията сегашният кабинет освен че няма да е стабилен, няма да има възможност да работи за благополучието на страната и на нейните граждани.

Дали обаче взелите властта ще съумеят да променят отношенията помежду си, или ще продължат да се надцакват и водят самоубийствени битки “кой да води бащина дружина”, предстои да видим. Да не се окаже обаче, че накрая сметката ще я платим отново всички заедно. А вятърът на промяната да се изниже точно както е казал народът “ни лук ял, ни лук мирисал”.

Неизбежният конфликт между президент и премиер

Почти няма случай в най-новата ни история след 10 ноември 1989 г. президентът и премиерът да не са водили битки помежду си. Първата от тях между Желю Желев и младия министър председател Филип Димитров се превръща във война на 30 август 1992 г. с пресконференцията, дадена от държавния глава на Боянските ливади, с която той сне доверието си от него. Тя приключи сравнително бързо, първо със свалянето на Стефан Савов от председателския пост на Народното събрание, последвано от загубен вот на доверие, поискан от Димитров.

Президентът Петър Стоянов неколкократно критикува за корупция управлението на Иван Костов, като най-известна е фразата “Кажи си, Иване!”, произнесена на 19 април 2000 г. Прави се несполучлив опит Костов да бъде отстранен от лидерския пост в СДС, но това води до поредното дестабилизиране на партията след отстраняването преди това в края на 1999 г на десетина министри. В крайна сметка заради подмолната война двамата губят постовете си на парламентарните и след това на президентските избори.

Между следващия президент Георги Първанов и премиера Сергей Станишев също се води битка кой да доминира в политическия живот. Тя също не е много публична, но през цялото време има напрежение между двамата. Когато мандатът на Първанов свършва, той прави опит отново да си върне лидерския пост в партията, но само предизвиква изключването му от партията.

Президентският мандат на Росен Плевнелиев ще се запомни с подкрепата на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски, което пада през юли 2014 г.

Най-остър е конфликтът между Румен Радев и Бойко Борисов. На 4 февруари 2020 г президентът Радев снема доверието си от кабинета “Борисов 3”. Следват многобройни остри конфликтни ситуации между двамата, които независимо от преминаването на Борисов в опозиция още не са приключили.

Престъпна безчовечност

Кадрите на шокиращо безразличие, с което приемащата сестра иска данни от лична карта и си бърка невъзмутимо захарта в кафето, докато срещу нея жена издъхва пред очите на детето си, със сигурност ще влязат в историята на родното здравеопазване. И всеки път при подобна престъпна безотговорност ще бъдат припомняни, както ни бяха показани отново онези снимки на двамата мъже издъхващи на стъпалата на друга болница, без някой да се погрижи за тях. Резултатът от онзи случай досега е няколко уволнени и наказани с предупреждение медици и затлачено следствие, което още не е приключило. Затова, независимо от сегашното светкавично задействане на цялата държавна машина – от премиера през здравния министър до местната прокуратура и власт, нека попитаме: това ли да очакваме пак като резулатт и след случилото се в болницата във Враца!?...

Едно от първите обвинения към здравните власти у нас бе, че няма разписани протоколи, които да указват как трябва да се действа при такава ситуация – от обаждането на спешния телефон, през инструкциите какво трябва да се прави, докато пристигне линейката, през реакциите на приемащия в лечебното заведение спешен екип, до действията на лекарите за спасяването на човешкия живот. После се оказа, че има, но само на хартия, защото се сетиха за тях, след случката. Последваха и разсъждения на прависти какво трябва да направят близките на починалата, за да бъде потърсена съдебна отговорност – как, ако не била направена аутопсията, това щяло да затрудни търсенето на такава...

След дъжд качулка е казал народът. Това дете остава сирак завинаги.

Нека обаче смирим гнева си и не обобщаваме с думите “навсякъде е така”, “цялата здравна система е прогнила”, “без връзки и пари не може”. Точно лекарите от спешната помощ бяха и са тези, благодарение на които са спасени хиляди през последните години на пандемията. Които и днес, заедно тези на първа линия, вършат чудеса. Затова и благодарността на спасените и техните близки към тях е неизмерима. 

Нека си припомним калко са случаите на инциденти, било при катастрофа или на изпаднал в здравословен проблем на публично място, в които някой да е стоял встрани, да е гледал с безразличие и да е снимал с телефон. Напротив, присъстващите винаги се втурват и са помагали кой с каквото може за да спасят пострадалите. Нали всички видяхме преди седмица дългата опашка през “Пирогов” от желаещи да дарят кръв за спасяването на 17-годишната, блъсната от автобус.

Истината е, че това, което се вижда в конкретния случай, е покъртителната безчовечност демонстрирана на място където работещите са призвани да окажат помощ и лечение. Това бездушие не може да бъде оправдано с това, че работата на сестрата приключва само с регистрирането на пациента. И проявата на съпричастност не и е служебно задължение. И че тя просто трябвало да запише данните на пациентката без значение дали е умираща или вече мъртва. Нищо повече...

Всъщност демонстрираното бездушие по нищо не се отличава от преследването, смачкването и убиването с кола по междуселски път на онази млада жена преди дни. На тези безобразия трябва да се сложи край. Работещите в лечебни заведения трябва да са готови във всеки един момент да положат всички усилия, за да бъде спасен пациента.

И накрая нека споделим още нещо. Няма да бъдем обаче достатъчно справедливи в упреците си, ако ние самите не знаем как да окажем първа помощ, докато очакваме тази на медиците. А оказването на помощ на пострадали трябва да залегне в образователната ни система. Във всеки един момент трябва да сме готови да окажем такава помощ. Не можем да живеем така, сякаш сме безсмъртни. Затова и усилията ни трябва да са общи. Когато всеки се чувства длъжен за всеки, тогава ще има емпатия и взаимопомощ. И случилото се ще бъде само част от поучително минало.