Общо показвания

понеделник, 26 септември 2011 г.

Взривоопасни кебапчета

Подозрително цели два дни опозиционните политици мълчаха за драмата с прегазения в пловдивското село Катуница 19-годишен младеж и последвалите протести и палежи на имотите на ромския бос Цар Киро.
И то не е защото се бяха разтревожили от случващото се, в което несъмнено има етническа омраза, а защото искаха да обмислят как да я използват за своите цели в започналата предизборна кампания. Премиерът Бойко Борисов вече призова да не се политизира кризата в Катуница. Апелът му бе отправен най-вече към основните опозиционни играчи. Не случайно главният секретар на МВР Калин Георгиев, който участва в операцията по опазването на обществения ред в пловдивското село, заяви, че това е проблем, който съществува през последните 20 години.
Разбира се, че

мълчанието на партийни лидери,

кандидат-президенти и кметове от червено-синята мъгла не е случайно. За тях е изгодно управляващите да вадят горещите кестени и да трупат негативи. Предстоят избори и ромските гласове са важни. Те според разследвания и социологически проучвания са лесно платими, а схемите по тяхното получаване са брилянтно отработени в годините на криминалния преход. Само преди няколко месеца например с помощта на ромските гласове ДСБ спечели предварителните избори в София за кандидат-кмет на Синята коалиция. Фрапиращи случаи на ромска активност в полза на костовистите се забеляза и при анализирането на вътрешния вот за кандидат-президенти на дясната коалиция.
Интересно е да се отбележи, че точно както „крадецът вика дръжте крадеца”, пръв лидерът на ДСБ още преди да е приключил изборният ден тогава (12.06.) обяви, че ще призове ръководството на СДС да не се зачитат гласовете в секциите с необичаен ромски вот от проведените открити предварителни избори за кандидати на Синята коалиция за президент и кмет на София. Дори Костов написа в страницата си във Facebook, че ще предложи на ръководството на СДС да не бъдат преброявани гласовете в секциите с необичаен ромски вот.
По-късно от ДСБ конкретизираха оплакванията си, като отбелязаха неочаквано силен ромски вот в някои градове на страната, които според тях са довели до победата на кандидата на СДС за президент Румен Христов срещу човека на Командира Светослав Малинов.
Според твърденията им платено гласуване било забелязано в Шумен, Пазарджик, Варна, Кюстендил, Лом, дори и в Пловдив и в София. Кандидатът на ДСБ Светослав Малинов печели в столицата, но като цяло

бил загубил надпреварата заради ромските

гласове в цялата страна.
И точно когато от ръководството на СДС справедливо се ядосаха от откровените лъжи, идващи от ДСБ, оттам признаха вота и се отказаха да го оспорват. Тактиката на Костов да провокира напрежение, приписвайки на противниците си това, което той е наредил на неговите хора да вършат, е много прозрачна. Не случайно по повод на същия вот премиерът откровено се пошегува със сините, като изрази задоволство от по-активното участие на българските роми в предварителните избори на Синята коалиция. По този повод синът на Цар Киро Ангел Рашков, пък призна, че в страната има около 600-630 хиляди ромски гласоподаватели, като 50% от тях задължително се купуват. Според него цената на един ромски глас обикновено е равна на една бира и две кебапчета.
А лидерът на „Евророма” Цветелин Кънчев заяви, че според вътрешната проверка в столичния квартал „Факултета”, в Кюстендил и Сандански местните лидери откровено са му признали, че са гласували за хората на Костов, защото го смятали „техен човек”
“На мен не ми се струва логично това обяснение, което ми дават някои наши лидери, че едва ли не само заради етническия произход на г-н Иван Костов са гласували за кандидата на ДСБ”, заяви тогава Кънчев. Според него над 90% от ромския вот, който излезе да гласува, е отишъл за ДСБ.
Въобще не се учудихме, че първата опозиционна реакция на случилото се в Катуница дойде от БСП. При това от подобаващо безопасно разстояние. Хубаво би било кандидат-президентът Ивайло Калфин да дойде на място и да го каже на протестиращите.

Само че това би било доста рисковано за него самия,

както и за партията, която представлява. Затова и коментарът му увисва и звучи популистки. Естествено, изявлението му е изцяло насочено срещу управляващите. Според Калфин случилото се в Катуница показва грозната реалност, в която живеят българите. По думите му полицията и правораздавателните институции не работят, хората нямат защита,
няма никаква политическа воля
за налагане на законност и ред. Вместо това гражданите се опитвали да решават проблемите си чрез саморазправа. Калфин, разбира се, е придал и необходимата доза националистичен привкус, казвайки, че убийството на български гражданин е тежко престъпление, чиито извършители и подстрекатели трябва да бъдат сурово наказани.
"Недопустимо е министър-председателят да определя вчерашните безредици като криминален случай,

който не трябва да се политизира.

Те са предизвикани именно от бездействието на институциите", заявява още Калфин. И призовава българското правителство, полицията, прокуратурата и съдът да успокоят обстановката, като си свършат незабавно работата и покажат, че в България върховенство има законът.
Истинската цел на това изявление е да бъдат предизвикани управляващите
да влязат в оправдателенрежим
Неслучайно Калфин призова и вътрешния министър да се яви в Народното събрание и да бъде изслушан за цялата история на този случай и за причините, които са довели до гнева на хората заради липсата на справедливост. Същата схема на влизане в клинч и вдигане на подобаваща пушилка бе разиграна с подкупа от 500 000, който преди няколко години бил поискан от сегашния кандидат за президент от ГЕРБ Росен Плевнелиев. То не бяха специални изявления в Народното събрание (макар че там изобщо не им беше мястото), то не бяха взаимни обвинения и циркове между самите червени... И какъв бе резултатът!? За не повече от седмица всичко приключи и днес тази история вече е забравена. Но не е забравено, че веднага след този очевиден провал трябва да се създаде нова възможност за скандал. Случаят в Катуница е удобен повод за това. Само че веднага ще кажем, че тази история не е като раздаването на предизборни пари, гарнирани с кебапчета и бира, на ромите. Просто защото кебапчета може да се окажат взривоопасни.
Не е нужно да припомняме на червените как завърши една тяхна кампания по времето на Тато, когато от страната бяха изгонени стотици хиляди наши сънародници и етническият мир в страната беше застрашен. На десните също ще заявим

да бъдат предпазливи в изявленията си

Командира в края на миналата седмица хвърли доста голословни обвинения, в които твърдеше, че очаква да се случат ужасни неща в тази предизборна кампания и че хората вече треперели от страх. Подобно наливане на масло в огъня не е нищо друго освен признак за слабост и недоверие в собствените сили. То не може и да е друго, след като вече 10 години десните не могат да се съвземат от провала на тяхното управление, за което основна вина има Костов. (Няма да коментираме и последвалите разцепления вдясно, за които пак вина има бившият преподавател по марксистка политикономия.
Накрая вместо дежурното предупреждение към лидерите на червено-синята мъгла, че заиграване и използване на етническа карта е много опасно, ще завършим с един цигански лаф, който ще е много характерен за крайния резултат от намесата на политиците:
„Перушина чок, патица, йок".

понеделник, 19 септември 2011 г.

Фарс и лицемерие вдясно

Нищо ново под слънцето вдясно. Нямаше как един от химните на СДС „Вдигни очи”, изпълнен от Валди Тотев или предизборната „От теб зависи”, ударно изпята от рапъра Спенс, както и „възмъжалият” син лъв, да предизвикат в делегатите на съботната национална конференция на СДС онази еуфория, донесла им подкрепата на близо два и половина милиона избиратели. Бихме могли дори да определим форума като нелеп опит да се раздвижи нафталинът, но ще се въздържим. Защото в полупразната зала 1 в НДК не присъстваше дежурният главен виновник за сините беди Иван Костов. Убедени сме обаче, че той доста се е забавлявал, като е слушал речите на лидера, на кандидата за президент и на останалите делегати. Вместо

да се измъкнат веднъж завинаги от опеката му,

те продължиха да играят по неговата свирка. И да осъществяват плана му да бъде запазено статуквото, наложено от червените още в зората на прехода. Неговото неприсъствие, разбира се, бе отбелязано от Мартин Димитров във встъпителното му слово с думите: „Вътрешните битки ни носят само загуба и това време трябва да свърши за българската десница”. Обещанието, че сегашното ръководство на партията ще работи за консолидация на дясното пространство, бе формулирано така: "Време е да се стегнем. Когато десницата беше заедно, управляваше България, тогава и хората живееха по-добре". Дори да приемем, че откровената фразеология, прозираща от това нищо неговорене, цели да подскаже на Командира, че с него и без него младите в СДС и ДСБ ще се разберат (не случайно на форума присъстваше кандидатът на Синята коалиция за столичен кмет Прошко Прошков, който, както е известно, е от ДСБ, но не е сред любимците на партийния лидер), това не е достатъчно, за да ни убеди (а обществото още по-малко), че политическият милиционер от времето на Тато съвсем скоро ще бъде пратен при теменужката му в Драгалевци. Напротив, последвалата от сините атака срещу управляващата сродна народна партия от ГЕРБ, макар и с дежурните квалификации като „милиционерщина”, „сериозна заплаха за демокрацията”, „ражда се нов тоталитаризъм” (също нищо не значещи и с по-скоро „отворен код” към тях послания), само помагат на Костов да си подрежда пъзела така, както на него му е изгодно. Защото в случая сините продължиха да бъдат негова маша. Макар че се видя как той

безцеремонно ги загърби и се насочи към партията на Яне Янев.

(Няма да гадаем това, което ще роди този брак, не само защото Яне може да се окаже залъкът, който лидерът на ДСБ може и да не преглътне, но и защото това никак не ни засяга. Искаме само Яне да огласи споразумението, сключено между двете партии, за да се види, защото Костов харесва Макиавели.) Никак не сме убедени в синята еманципация, както и в желанието им да бъдат обединител в новия десен съюз. Причината не е само в доброто познаване на нравите на бившите сини величия, участващи в това сдружаване, но и в лидерските амбиции на самия Мартин, които не са за подценяване.
Истината е, че целта на всички до един вдясно е да бъдат откраднати максимален брой избиратели от електората на сродните партии. Е за какво обединение може да става дума. Просто няма и не може да има такова. Дори само заради факта, че

с Костов и без Костов старата десница няма шансове

да изпрати представители на балотажа. Най-общо погледнато кандидатите - и Красимир Каракачанов, Румен Христов и Волен Сидеров, със сигурност ще се класират след първата тройка. Не трябва да има съмнение, че те ще си върнат депозита, но това ли е целта. Можем да поразсъждаваме малко какво ще се случи по-нататък още отсега, но нека да видим какво ще е тяхното представяне. Не защото от това ще зависи съдбата на лидерите им, но защото прагматичността трябва да е ръководеща в бъдещите им коалиции, ако не искат да останат в изолация за още десет години, както им се случи досега. Това е и скритата цел на тестващото се в момента обединение без Костов. Защото

от двойните стандарти на лидера на ДСБ

им е писнало на всички.
Едно от най-странните неща, които се случиха на тази конференция, бе липсата на каквато и да било атака срещу главния опонент на сините – бившата комунистическа партия. Тя бе цитирана единствено в контекста на „репресивния съюз” между БСП и ГЕРБ, целящ да отстрани от участие в изборите сегашните сини кметове Найден Зеленогорски (Плевен) и Златко Живков (Монтана). Можем много подробно да разгледаме с чия подкрепа (явна и неявна) са спечелили предишните избори тези двама кметове. Но само ще отбележим няколко факта, които синият лидер пропуска: Тутакси ще припомним как председателят на общинския съвет в Свищов Андрей Захариев се извини на седесарите, като им каза: „Искаме вашето извинение за това, че се налага по прагматични причини да гласуваме заедно с БСП.”
„Не е изключено

БСП в Монтана да подкрепи сегашния син кмет

Златко Живков
за нов мандат на предстоящите избори”, заяви пък лидерът на червените в града Емил Константинов. "Досега Живков е издиган от широка дясна коалиция, но много от нашите членове и симпатизанти са гласували за него. Така че където народът, там и ние", обясни намеренията си Константинов. Няма да пропуснем и дружбата на сини и червени във варненския район „Одесос”, където през 2007 г. БСП предпочете десен кандидат пред човек на ГЕРБ. Партията застана зад Таня Василева, издигната от широка дясна коалиция от СДС, ДСБ, НДСВ и др. В община Марица БСП и СДС управляват заедно. В другата пловдивска община - Садово, червените също подкрепяха доскорошния кмет Марин Йосифов, който беше свален преди няколко месеца заради далавери.
Тези

тайни сдружения, за които сините предпочитат да мълчат

показват, че младите сини лидери добре са овладели онази страна на политиката, където интересите са над принципите.
Можем да продължим в този дух, като отбележим, че не чухме нито една дума срещу опита на червените да се чества 9 септември в пленарната зала, нямаше декларация срещу атаката в Конституционния съд на промените в Закона за дипломатическата служба, целяща да блокира отстраняването на бивши агенти на ДС от системата, не чухме оценка и за мандата на ловеца с двете имена от „Дондуков” 2.
Нямаме съмнение, че младият син лидер винаги може да се измъкне, както неведнъж го е правил, с твърдението, че не е рожба на онези времена, нито пък има партийната обремененост на Командира. Затова няма да си затраем и за мълчанието по отношение на важния „закон за Института за национална памет за престъпленията към българския народ”, чието обсъждане започна миналата седмица в парламента. В него съвсем ясно е записано, че целта е да бъдат запазени всички факти между 9.9.1944 г. и 31.12.1989 г. Разобличават „убийството на хора без съд и присъда, преследването на политическите опоненти на комунистическата диктатура, нечестните съдебни процеси, нечестните избори, водещи до узурпирането на властта, концентрационните лагери,

престъпленията на етническа основа

нарушаването на правото на свобода на мисълта, свободата на изразяване и свободата на съвестта, конфискуването на частната собственост, ограничаването на свободата на придвижване и т.н…” (нека не изброяваме всички точки).
На фона на тези подозрително пропуснати важни десни аргументи някак си лековато прозвучават твърденията на Мартин, че демокрацията била в опасност. Защото червените никога не са крили големият ресурс „генно-модифицирани продукти”, с които винаги са разполагали. Не случайно по време на кампанията за последните парламентарни избори те пуснаха онзи плакат с Костов, който наднича зад гърба на човека, веднъж определян от него като „човек от подземието”, а друг път ухажван с бонбони и цветя във Военната болница.

Така че капаните, които сините слагат, са главно за тях.

Другото е безполезно дрънкане като на онези три мишока, които седят в бара и спорят кой е най-велик
Първият:
„Аз това, капаните, за нищо ги нямам, като щракнат, правя вътре по няколко упражнения за мускули на пружините и излизам.”
Вторият:
„Това е нищо, аз като свърша дрогата, минавам на отрова за мишки ей тъй, за кеф.”
Третият става и си тръгва, другите двама го питат:
„Къде хукна пък ти?”
А той, с досада:
„Отивам си вкъщи да опъна котарака.”Ф

сряда, 14 септември 2011 г.

Да се спаси неспасяемото

Не можем по друг начин да си обясним, освен със страх „изненадващата” поява на сцената на кандидат-президентската кампания на известния актьор Стефан Данаилов. Както всъщност отбелязва и единствения гласувал против номинацията му бивш конституционен съдия Георги Близнашки. Показателен е фактът, че той казва за него: „Много добре познавам тази персона и не приемам нейните героични пози на спасител на нацията. Данаилов далеч не олицетворява социалистеческата кауза в съвременните и измерения”.
Нека сега оставим сериозните обвинения и си припомним онзи предизборен черно-бял клип на БСП с ретротрамвая, който ни развесели през 2008 г. когато червените бяха в края на управлението си, но ни обещаваха ново „с идеи и сърце”. Още в самото начало на клипа се вижда лидерът на БСП и тогава премиер Сергей Станишев, хванал здраво ръчката да управлява стария трамвай. В следващия миг виждаме как по релсите, зад него тича Стефан Данаилов (по онова време министър на културата) и силно запъхтян се качва в него. Той е облечен с черен шлифер и шорокопола шапка. Звучи саундтрак, който ни напомня музиката от култувия соцсериал “На всеки километър”.
“Не е като едно време, а?”, обръща се Станишев към спътника си Данаилов. “Прав си Сергей, не е. Но мечтите и идеите си остават все такива”, отвръща му Ламбо. В този момент към разговора между двамата се присъединява и възрастен симпатизант, пътник в трамвая. “Сергей, тук са и идеите, и мечтите”, казва той на лидера. На финала следва надпис – “47-ми конгрес на БСП. Управление с идеи и… сърце”.
В този клип е очевидна носталгията по миналото. Още тогава се питахме това ли ни обещават управляващите от БСП. Ясно беше и към кого основно е предначена лентата. Метафората с ватмана водач също ни е ясна. Но да караш овехтял трамвай не е ли малко комично. Ами този запъхтял се и тичащ след него министър – също е доста смешно. Да не отбелязваме че още в началото на клипа, камерата се обръща за миг към надписите над ватмана и там четем, че разговорите с водача не са разрешени. Възниква съвсем логичният въпрос ако Станишев ни води ни води към светлото бъдеще, нима не се интересува от това, което другите имат да му кажат?... Все пак добре, че Ламбо нарушава надписа и започва да си приказва със Сергей. Добре е, че се появява и още един човек. Но въпреки това не можем да не се запитаме само това ли са симпатизантите на БСП. И защо няма и други хора в трамвая...
Три години след тази объркана символика, тандемът Серго-Ламбо се появи отново с гръм и трясък. Актьорът е обявен за вице на червения кандидат за президент Ивайло Калфин. Пред висшето ръководство на БСП е прочетено лично писмо от Данаилов до лидера на партията, което без никакво колебание можем да определим че носи духа на

култа към личността от мракобесните сталинови времена


Няма да се спираме и на откровеното месианство, нито на разказаната от него притча. Но ще се спрем подобаващо на онзи пасаж, който издава истинската същност на Столетницата:
„На 4 септември, и аз, като мнозина българи, с любопитство наблюдавах пресконференцията на една партия, която номинира своите кандидати за президентската институция. Бях дълбоко огорчен, от демонстрираното отношение към хора, които биха имали претенцията да станат водачи на нацията! Та как ще можеш да чертаеш нови хоризонти за по-достоен живот на всички българи, ако от първия ден имаш „началник", който вече ти нарежда, какво можеш, и какво не можеш да правиш! И едва ли не им заявяват, че временно ще заемеш полагащо се другиму кресло и дори да си успешен президент, следващият ще е някой друг. Върхът на изумлението ми бе арогантната самоувереност, че едва ли не резултатите от изборите са вече предрешени! И си зададох въпроса, как е възможно това в едно демократично общество?
Точно това самоуверено поведение, че българите няма какво да избират, ме амбицира!...”, пояснява Данаилов.
Какво нахалство всъщност! Този който раболепно тича след трамвая, за да се докосне до Водача, който услужливо му пише писмо, подчертавайки, че това наистина е Вожда, се опитва в типично комунистически стил да прехвърли вината от болната на здравата глава. Другата цел е избирайки Майор Деянов от онзи сериал или пък милионера от „Стъклен дом”,

да се помогне на Калфин да стигне до балотаж

защото още преди номинирането се знаеше, че изборът на червения кандидат за президент е неподходящ, тъй като е неизбираем. Само, че комичността е тази, която ще изиграе, както преди, така и сега, лоша шега на тандема. Станишев отсега си знае, че загубата може да му коства поста. Още повече, че ловецът с двете имена му диша във врата.
Накрая ще обърнем специално внимание на притчата, цитирана от Ламбо. В нея ученик пита учителя си, какво би казал, ако научи, че ученикът му е паднал. Стани! - отговорил му той. А ако пак падна? - Отново стани! - казал наставникът. И колко може да продължава това – да падам и да ставам?- попитал ученикът. „Падай и ставай докато си жив. Тези, които след като паднат, не намерят сили да се изправят, са мъртви!“
Мислите ли, че тя се отнася за Майор Деянов или пък... за собственика на мола от модния сериал!?...
Няма как да се спаси неспасяемото!

понеделник, 12 септември 2011 г.

Разтърсване на чувала с мишките

Една седмица след като бяха обявени дългоочакваните (и поради тази причина предизвикващи нелепи нападки от останалите политически играчи) кандидати за президент и вицепрезидент на управляващата партия - Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, се вижда, че пушилката е била обичайна за червено-синята мъгла. Не се случва нищо скандално, няма флаш данс, цари дори леко разочарование в опонентите за това, че Бойко Борисов не се е кандидатирал. Има и страх, че двамата добре познати министри на ГЕРБ могат да спечелят от раз, както и че останалите кандидати са като мишки в чувал, който има за какво да бъде разтърсен. Затова и посланията, които идват от него, са доста вяли и

не могат да ни впечатлят така,

че да ни накарат да хукнем към урните и да се излъжем за пореден път. Няма как да ни изненада и появата на нови кандидати, както се случи с представянето на Мария Капон от Единната народна партия. Ето какво пише в обръщението й:
"Мнозина приятели се опитаха да ме спрат. Казаха ми: "Мария, зад другите стоят големи, стари партии, огромни финансови ресурси, интереси, част от държавната машина, защо се подлагаш на всичко това? Нали знаеш какъв ще е резултатът? Трябва ли да изпиташ страдание, изправена срещу всичко това, което обикновено обобщаваме с думата статукво?!"
Дадох си сметка, че са прави в голяма степен, но не докрай... Защото и най-дългият път започва с първата крачка, която трябва да бъде направена... Иначе няма да сме спокойни пред съвестта си. Иначе ще се превърнем в обикновени коментатори на живота си...“ Според нея "безучастното дърпане настрани дава шанс на крадливи и самовлюбени хора, които злоупотребяват не само с настоящето ни, но и с бъдещето". Самата тя се кандидатира, защото не иска пасивно да наблюдава какво се случва. Няма да се спираме на политическия й път, изпълнен с подозрителни лупинги от отечественофронтовските намерения към АБВ до гушването с изключения от ДПС Касим Дал, предизвикало напускането на цялото й ръководство. Но как да се трогнем от сълзливото й послание, писано между две кафета, гарнирано с популистки фрази като борба със статуквото и неговите кукловоди, мъгляво определени „крадливи и самовлюбени”. Не се трогваме не само поради очевидния страх от разтърсването на чувала, но най-вече заради услужливото самопредлагане, което би могло

да бъде оценено подобаващо от някой от кукловодите.


В статуквото се е прицелил и Яне Янев. След като прегърна Костов, целта му вече е да се представя като основен играч вдясно. Не случайно се започна атака към червения сектор. Тя е не само защото трябва да бъдат заличени съмненията, че е техен продукт, но и защото само така може да се вземат избиратели от ръзкъсаното от междуособици дясно: затова и Ивайло Калфин, и Меглена Кунева „са кандидати на политическата върхушка, която 20 години иска България да се управлява от старите комунистически фамилии на Политбюро и техните синове и дъщери. Искат държавата да функционира по този порочен модел, който беше заченат от Кръглата маса с архитектурен политически почерк на Андрей Луканов". И най-важните послания, които ще отправи РЗС на предстоящите президентски избори, са свързани с това, че на България повече отвсякога е необходим нов конституционен ред. Янев е убеден, че тази конституция и това държавно управление са срещу българските граждани, срещу интересите на нацията. "Затова считаме, че новият президент на България трябва да бъде инициатор и модератор на нова конституция, която да превърне България в истинска правова държава.
Това, което ние от РЗС ще го оповестим много скоро, е конкретен план за възстановяването на България от тежките разрушения, които бяха направени през последните години от политическата мафия на прехода", пояснява още Янев. Ние обаче не сме забравили скандалните разкрития около подписката по повод искането да бъде направен референдум за създаването на нов правен договор, обясняваме си също и конкретните нападки към червените. Остава ни само да изясним как в бъдеще ще се впише в кампанията му ролята на сегашния държавен глава, която лидерът на РЗС, чиито действия той оценява като недопустими, защото деполитизираният президент „използва позицията на държавен глава да си прави реклама как щял да се връща в бившата си партия БСП и същевременно да се превръща в пиар на Калфин". Няма да коментираме и „знаковата фигура от ГЕРБ”, която той обяви, защото не можем да приемем, че за него може да има друга знакова фигура в управляващата партия освен тази на неговия лидер и премиер. Освен това не сме забравили с кои „знакови фигури” от СДС се свързва името на Поля Станчева, обявена вчера като вице на кандидата за президент на РЗС Атанас Семов.

Достатъчно е да споменем за нейния възход

по време на управлението на Иван Костов. Със сигурност не бива да пропускаме и шефския є пост в БНР, който, както е известно, не можеше да бъде зает от нея без благословията на червено-синята мъгла...
Не можем да не се спрем и на мълчанието на Яне към изявата във Велико Търново на своя благодетел от улица „Арарат”, на когото носеше грозде там. Тишината е подозрителна, като се има предвид колко бяха яростни в петък и той, и кандидат-президентът му Атанас Семов към намеренията на Трактора да закрива партиите:
„Съветвам т. нар. екип на Алексей Петров да си направи труда да провери дали някъде в Европа съществува нещо подобно”, изтъкна лидерът на партията и подчерта, че един от символите на демокрацията е именно политическият плурализъм. Ако в Европа чуят за това предложение, това ще е знак за тях, че някой се опитва да изгради шизоиден режим, поясни още лидерът на РЗС. Нещо повече, според него подобна идея показва непознаване на законите и на самата конституция. Колкото и кусури да има нашата конституция, ние все пак сме правова държава, допълни Янев и подчерта, че идеята на бившия сътрудник на ДАНС е велико безумие.
Възможно е мълчанието на Яне да идва от известна завист от невъзможността да получи подкрепата на толкова много неправителствени организации. Но нека не избързваме, когато става дума за човек, който

знае как да си служи с бъдеще време

в своята фразеология. Само отбелязваме, че в съизмерването с Калфин и Кунева да се пропусне името на бившата барета е подозрително и проява най-малкото на неуважение. Да не забравяме все пак, че в политиката, особено в последните години у нас, смяната на позициите на 180 градуса са нещо обичайно. Забележителни са например последните пируети на лидера на ДСБ Иван Костов, който, освен че прие радушно подкрепата на Яне, се втурна да занимава европосланици с казуса с нерегистрирането на коалицията, подкрепяща за нов мандат плевенския кмет Найден Зеленогорски, сякаш за да прикрие срамното искане да си върне 10 000 лв. депозит заради нерегистрирането на Синята коалиция за президентските избори. Нека отново уточним, че парите са предназначени за лечението на тежко болни деца. Но Командира си мълчи за това, нищо не каза по този повод и след срещата с посланика на Полша, която председателства в момента Европейския съюз.
За да не бъдем голословни, ще припомним какво обясни говорителят на ЦИК Ралица Негенцова. Според нея комисията е била водена от разпоредбите в изборния кодекс, в него е разписана една-единствена възможност да бъде заличена регистрация когато не е налице определеният брой подписи от подкрепящи регистрацията. Оттам нататък не се предвижда каквато и да било друга възможност.
Съответната политическа партия би могла да оттегли регистрацията само и единствено в сроковете, които са предвидени по закон, каза Негенцова и допълни: „Още повече, не забравяйте, че тази възможност е едно изключение."
Негенцова уточни още, че не може да бъде върнат и депозитът за участие в изборите. От ЦИК считат, че няма разписани правила в тази насока. Единствената възможност да се върне този безлихвен депозит е партия да е участвала в изборите и

да е получила повече от един процент

от действителните гласове на национално ниво. Намекът за това, че ДСБ е партия лилипут с незначително място в политическия живот, със сигурност няма да остане без коментар и на предстоящата Национална конференция на СДС на 17 септември. Не случайно Командира не бърза да се изкаже за бъдещето на Синята коалиция. За него е по-удобно да изчака сините и след това да прояви менторските способности да застане на едно място и да чака заблудилите се да го достигнат...
Обръщаме малко внимание на десните не за друго, а защото заради раздорите те съвсем забравиха, че кандидатпрезидентската кампания е време за консолидация. Но от друга страна, след като посланик Нанси Макълдауни определя Синята коалиция като „отчаян брак по сметка” в една приписвана от Wikileaks на нея грама, няма защо да се учудваме, че този брак приключва.
Не можем да пропуснем и продължаващото неубедително представяне на кандидата за президент на Столетницата Ивайло Калфин. След дежурната и посредствена атака към обявения от ГЕРБ негов конкурент последва тур за овации сред червени симпатизанти и клетви във вярност към бившия голям брат. Само че още преди номинирането на Калфин е известно, че
той трудно ще стигне до балотаж
и тегелите в червения сектор приличат повече на рекламна кампания в полза на очакваното голямо завръщане на Георги Първанов в БСП. Не може да не отбележим и неяснотите около избирането и на негово вице. Слуховете около имената на Корнелия Нинова, Мая Манолова и Михаил Миков само показват и неголемите възможности на червените да се откъснат от боричканията вътре в партията, които стават все по-неприкрити напоследък.
Не трябва да има съмнение, че дори само за да прикрият нестабилността на червено-синята мъгла, политическите мишки ще се опитат да се измъкнат от чувала, преди той да бъде разтърсен. Засега обаче поведението им е като в онзи виц, в който пациент се оплаква на психиатъра си: „Докторе, по цяла нощ сънувам някакви странни сънища! Сънувам, че някакви мишки играят футбол.”
„Ето ти едни хапчета, ще ти помогнат.”
„А може ли да започна да ги пия от утре?”
„Защо?”
„Довечера им е финалът.”

петък, 9 септември 2011 г.

Франкенщайн и неговият наставник от улица "Арарат"

С всеки изминал ден става все по-ясно, че рожбата на „политическото генно инженерство на БСП” Яне Янев се превръща в неназования герой на Мери Шели, получил по-късно обществена известност като Франкенщайн. Описан като „клоуна сред българските политици” в грама от 6 февруари 2009 г., приписвана от Wikileaks на американската посланичка Нанси Макълдауни, лидерът на РЗС и днес е недостижим в „скандалните медийни твърдения”, в намирането на „достатъчно средства от нечисти източници” и „залага на груба популистка реторика”.
Новото при него е, че вместо да избяга на 10 000 км., както се канеше, като истинско подобие на онзи Франкенщайн започва да търси своите създатели и да ги използва за свои конкретни цели.
Някои от тях, като соченият за негов основен кукловод Алексей Петров, сами падат в капана му, като копират нескопосно реториката му. По един начин изглежда дърпащият се за косите Барон Мюнхаузен, когато „праща” поредната набелязана жертва в затвора, по съвсем друг начин - Трактора, когато обявява краят на партиите.
Но нека преди това да кажем няколко думи за новото амплоа на народни будители на нашите герои. Преди дни кандидат-президентът на партията, известна и като „Ред, законност и държавна сигурност” (а напоследък и и като „Ред, законност и Командира” заради новата „кармична” дружба), направи фундаменталното откритие, че „духовната престъпност е по-страшна от криминалната”. Подобна крилата фразеология съвсем естествено ни връща към онези традиции, родени от

дългогодишните соцвъзторзи по залповете на „Аврора”.

За да не остане по-назад, лидерът му Яне Янев също се изяви: "Ние искаме Сандански да бъде център на автентичния македонски фолклор", „Не може да се каже, че е възможно да се гледа Пирин фолк от начало до край, защото от този формат, от това издание прозира пошлост, липса на визия", поясни лидерът на РЗС. Обещанието на Яне, че след като получи доверието на гражданите, ще закрие Пирин фолк в този му вид, е същото като намерението на Атанас Семов от онези плакати да уволнява, след като добре се знае, че дори една секретарка не може да отстрани. Тези забежки на двамата политици никак не са случайни, но ще оставим това за накрая...
Сега нека продължим със странно прозвучалите намерения на кандидат-президента Алексей Петров да поиска „мораториум върху политическите партии в България заради антиконституционната и престъпната им дейност" и да бъдат наказани, като им се отнемат привилегиите.
За да бъде по-убедителен, той по подобие на своето протеже Яне извади от ръкава си номера с подписката. По този повод веднага ще му припомним как приключи една друга негова инициатива с подписка - тази, която се опита да приватизира, като оглави протестите срещу търсенето на находища от шистов газ. Много бързо обаче

на екоактивистите им светна, че вкарването в коловозите

на Трактора ще им попречи да намерят верния адресат в лицето на Народното събрание и правителството.
Но да оставим и това настрана, защото грешките бързо се забравят, като се има предвид късата памет. По-същественото е друго - на кого е нужен паралелният свят на дружеските кандидат-президентски тандеми на двете А - Алексей и Атанас. Някак си твърде прозрачно е единия ден в морската ни столица да се появи Яне и да зададе „важни за гражданите на Варна въпроси”, всички до един миришещи на отмъкнати от тайните служби документи. Като например „колко разработки в ДАНС за корупция в общинска администрация Варна за периода декември 2009 - март 2011 са замразени и по чие нареждане?”
Ден по-късно пак във Варна се появява доцент Петров, за да призове варненци да лишат Кирил Йорданов от възможността за четвърти мандат като кмет на града. „Това е нужно, за да има „ново начало” в управлението на града, пояснил той. Ще оставим настрана неубедителността на подобна популистка фразеология. Няма да се занимаваме и с очевидните слабости на пиара. Ако следваме по-елементарна логика обаче, можем да приемем, че

Яне е като подгряваща формация на Трактора

И в това няма нищо необичайно. Тяхната дружба е известна и не от вчера. Знае се кой бе наставникът, кой куклата.
Само че този път се случи нещо необичайно и на пръв поглед дори шокиращо. По време на обявения от бившата барета „час на истината”, стана точно обратното. Двамата си смениха местата. Буквално за минути доцентът успя да изрече толкова абсурдни тези, при това гарнирани с евтин популизъм, че Барон Мюнхаузен със сигурност доволно е потривал ръце. Наистина, ако това беше надробено от Яне, нямаше така да се сепнем. Сигурни сме, че кандидатът за държавен глава не го е казал, за да прикрие фиаското си от несбъдната си прогноза за това кой ще е кандидат-президентът от ГЕРБ. Затова няма как в нас да не се прокрадне съмнението за това кой кого вече наставлява. И че малкият Франкенщайн иска нови чудовища. Никак не се учудихме, когато само час след изявленията на доцента, Яне го поряза, като определи идеята за налагане на мораториум върху партиите като политически и правен абсурд. А Атанас Семов оприличи предложението на

бившата барета като лумпенски популизъм

С присъщата му простодушна откровеност Яне поясни, че в света не съществува термин „мораториум върху политически партии":
„Съветвам т. нар. екип на Алексей Петров да си направи труда да провери дали някъде в Европа съществува нещо подобно - заяви Яне -Ако в Европа чуят за това предложение, това ще е знак за тях, че някой се опитва да изгради шизоиден режим. Подобна идея показва непознаване на законите и на самата конституция. Колкото и кусури да има нашата конституция, ние все пак сме правова държава.” Накрая

Яне откровено се подигра на наставника си

като подчерта, че идеята на бившия сътрудник на ДАНС е велико безумие. По същия начин лидерът на РЗС коментира и готовността на бившата барета да инициира събирането на подписи за налагането на мораториум, обобщавайки, че с подписи не става, опирайки се отново на конституцията.
Този обрат, разбира се, няма кой знае какво значение. Но е показателен за развитието на Яне и
възможностите да цака своите създатели
и да им го връща за това, че толкова години са го водели на къс повод.
Всъщност първите признаци на това специфично израстване на рожбата се забелязаха още преди десетина дни, когато и опитен политик като Иван Костов, падна в паяжината на Яне. Ако върнем лентичката назад през годините ще видим, че и това гушкане с Командира не е необичайно. Яне има почти същия политически опит като бившия син премиер. Вярно е, че не е промивал мозъците на студентите, нито пък е ловил терористи като Алексей, но не трябва да забравяме, че лидерът на РЗС е много по-млад от двамата и пред него има още дълъг път, без значение дали ще е на 10 000 километра оттук, или на Четвърти километър. Така че, ако за някои като Трактора, „паметният ден” не се състоя, а за други като Командира

бягството от лайномета е мисия невъзможна

то за Барон Мюнхаузен бъдещето е светло. Той просто знае как да се дърпа за косата, докато доцентът и политическият милиционер от времето на Тато очевидно ще дишат праха му след всички дивотии, които извършиха напоследък. Не случайно в една от грамите стилът на Костов е описан като диктаторски, а самият той като човек, който не може да пренебрегне собственото си его. А по отношение на Алексей Петров индиректно е написано, че „в крайна сметка правителството няма да бъде оценено върху арестите на известни фигури, а върху способността му да ускори делата за корупция, да затвори дупките в законодателството и успешно да вкара в затвора недосегаемите преди фигури на организираната престъпност".
Накрая, разбира се, ще се завършим с необичайното будителство, обзело рожбите на социализма. Те до такава степен

горят от желанието да не бъдат свързани с миналото

и с техните доктори създатели, че използват всяка възможност да го направят. Прекрасен повод им даде честването на 100-годишнината от рождението на бившия комунистически диктатор Тодор Живков. В специална декларация РЗС определиха тържествата „като акт на грубо пренаписване на историята...” Личните и политическите престъпления на Тодор Живков са толкова много, че е невъзможно неговото място в историята да бъде друго, освен редом до най-големите сатрапи на България.” И обявиха, че ако спечелят изборите в родното място на Тато, ще бутнат неговия паметник.
Специално обръщаме внимание на това, защото ще кажем направо, че желанието им да бъдат будители е мнимо. Ако те наистина имаха сетива за това, щяха да се сетят, че точно на рождения ден на Живков преди 33 години бе убит един от неговите най-големи съдници – писателят Георги Марков. И щяха да отбележат това, а не рождения ден на Тато. Не го направиха и бившата барета, и Командира. На всички отново ще им припомним какво изпитва писателят, когато в едно крайпътно заведение му сервират „чорбата на другаря Живков”:
„По външен вид не изглеждаше лоша. Но когато сръбнах първата лъжица, разбрах веднага, че колкото и да бях гладен, не бих могъл да продължа. Чорбата имаше тежък, неприятен вкус на престояло ядене и в нея имаше толкова мазнина, колкото вероятно имаше в цял полкови казан. Поставих чорбата настрана и зачаках да дойде второто. Гледах снежнобелите покривки по масите, цялата твърде претенциозна атмосфера на ресторанта и си мислех: „Какво струва всичко това, като ти поднасят такава чорба.”

сряда, 7 септември 2011 г.

Костов и пустинята

Преди близо 20 години, когато Иван Костов беше финансов министър в две правителства, изненадваше колегите си с библия, която носеше винаги в куфарчето си. Враговете му смятаха, че по този начин той избива комплекси за времето, когато като преподавател по марксистка политикономия е промивал мозъците на студентите. Малцината му по онова време фенове обаче гледаха вече на него като на Мойсей, на когото Бог е възложил да преведе седесарите през пустинята.
Можем да припомним много подобни на пръв поглед странни и изпълнени с мистика епизоди в поведението на Командира. Като например онзи обет за мълчание, който даде след катастрофалната загуба на изборите през 2001 година.
Лошото за него е, че всеки път, когато се е опитва да излезе от блатото, където сам се е напъхал, винаги е лъсва колко безпомощно дребнав е всъщност. Няма как от неговите уста да бъде обвинявано което и да е след неговото управление във „фасадна демокрация”, „благоденствие на мутрите” , „корупция и зависимост от ДС”, след като всичко това разцъфтя точно по време на неговия кабинет. Няма да се спираме кой роди Косьо Самоковеца, кой получи големите стратегически обекти, защо бяха скрити досиетата, включително и на ловеца с двете имена.
Споменаваме за пътя през пустинята, защото няма как да спреш на едно място и да чакаш народът да те достигне. Няма как да вървиш напред, без да спазваш онзи договор, формулиран юридически в свещената книга като „Десетте заповеди”. Там ясно е написано защо не можеш дори да пожелаеш да си върнеш нещо, което вече е дадено.
Казваме всичко това, защото избирателите не трябва да се баламосват. А точно това се опита да направи Командира в края на миналата седмица, като поиска да бъде изтеглена от Централната избирателна комисия регистрацията на Синята коалиция - под предлог, че няма да издигнат своя кандидатура за президент. И мястото в бюлетината щяло да стои празно. От графична гледна точка има логика. За жалост не това е истинската причина, а десетте хиляди лева депозит, който костовистите искаха да си върнат обратно.
Десет хиляди лева, които от ЦИК, ако им беше върнала, щяха да ощетят нуждаещите се деца. Защото депозитите на регистрираните партии и коалиции не отиват къде да е, а във „Фонда за лечение на тежко болни деца”.
Тук изобщо няма да се спираме на това колко милиони са получили роднинските и партийните фондации по време на управлението на бившия син премиер. Само ще кажем, че ние тия дни не чухме нито една дума за това какво ще се случи с тези пари, ако ЦИК все пак реши да им ги върне. И дали от кумова срама не биха ги дарили все пак някъде, където има нуждаещи се.
Не трябва да се учудваме на това поведение. То е характерно за хора, които няма какво да губят в морално отношение и са си плюли на физиономиите.
Затова ще му разкажем част от притчата за неразумния богаташ, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога:
„Лук. 12:16-23
16. И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила;
17. И той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.
18. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си,
19. И ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.
20. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?
21. Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.”
Не храним, разбира се, никакви илюзии да чуем от Командира някакъв израз на смирение, но със сигурност знаем защо ще му поискат душата.

понеделник, 5 септември 2011 г.

„Народът” в личния план на Командира

„Които от прекомерно благоразумие или глупост не се решат да прибягнат до непочтени средства, с всеки изминал ден затъват все по-дълбоко в робство и нищета”, съветва Николо Макиавели, един от любимите на Иван Костов мислители.
Затова и не бива да се учудваме от ставащото в Синята коалиция. Но преди това е хубаво да си припомним предхождащия я проект ДСБ, който бе създаден през 2004 г. с цел пак да разбие СДС, като се вземат от съюза всички позитиви, а негативите да се оставят върху плещите на синия лъв. Изключителен по своята същност аморален ход! И когато този проект се провали, със същата лекота, с която напусна синята партия,

Костов се опита да я превземе отвътре,

прилепвайки се към нея през 2009 г. с новата формула Синя коалиция.
Само че точно когато си мислеше, че извиването на ръцете през последните месеци ще утвърди лидерските му позиции, му бе нанесен изненадващият удар. Коалицията Съюз на десните сили и нейният кандидат за президент Румен Христов бяха представени официално в събота (3.9.) в централата на СДС на „Раковски” 134. Имаше толкова много стари седесари вътре и вън от сградата, които от години не бяха стъпвали тук, че организаторите се чудеха дали да не помолят да бъде отцепено движението. Зад десния кандидат за президент застанаха СДС, Обединени земеделци, Демократическата партия, Движение “Гергьовден”, ССД, БДС Радикали, Български демократичен форум, РДП, БСДП, БНД.
„България отново има нужда от реформатори и от промени и тези промени могат да бъдат извършени от представителите на автентичната десница”, заяви от своя страна Румен Христов.
На представянето липсваха единствено хората на Иван Костов, въпреки че бяха поканени. По този повод от ДСБ заявиха, че ще продължат да подкрепят Христов независимо от неспазването на споразумението от страна на СДС. В петък (2.9.) Костов каза в кулоарите на парламента, че партията му няма да се присъедини към коалицията между СДС и ОДС за президентските избори. Тази коалиция бе обявена ден по-рано, като бе подчертано от лидера на СДС Мартин Димитров, че тя не цели разпада на Синята коалиция, а широко обединение вдясно. Командира обаче беше видимо разочарован от този факт. „Мога да превъзмогвам такива неща и съм доказал, че съм способен да преглъщам тежки думи”, коментира лаконично Командира. Според него в личен план той нямало какво да губи, тъй като не участва в битката нито за кмет, нито за президент.
Тези думи на лидера на ДСБ

някак бяха пропуснати покрай ушите

на присъстващите. Но те са много съществени, защото го представят в онази позабравена светлина на любител на сините теменужки, за когото всичко извън тях има значение само дотолкова, доколкото е инструмент за цъфтежа им в драгалевската обител.
Подобна откровеност той демонстрира след като загуби изборите през 2001 г. Тогава той даде обет за мълчание и заяви, че ще стои на едно място и ще чака всички останали да го настигнат. Една година по-късно на XIII национална конференция на СДС бившият премиер заяви, че няма да променя позициите си спрямо моментните настроения на избирателите и нарече българите „народ в кавички”.
Неслучайно политическият милиционер от времето на Тато, промивал мозъците на студентите с марксистка политикономия, е казал, че „в политиката може да се издържи дълго,

ако си безочлив и разчиташ на късата човешка памет.”

Само че паметта на хората не е толкова къса. Знае се също какво точно ще загуби, като се разруши Синята коалиция. Защото тя бе създадена, за да работи за Костов и за няколко души около него. И неговата основна грижа бе да бъде запазена цялостта на тази конструкция.
Преждевременното й разрушаване обаче, каквото се случва в момента, със сигурност го изважда от равновесие и това си личи в заиграването с РЗС, което е изгодно единствено за лидера й Яне Янев, който отдавна чакаше да му падне такава едра риба.
Затова Синята коалиция е характеризирана като „отчаян брак по сметка" още след самото й създаване през 2009 г. от посланик Нанси Макълдауни според нейна грама, цитирана от Wikileaks.
В нея тя много точно характеризира проблемите, породени от интензивното съперничество между двете десни формации, и твърди, че повечето дрязги се завихрят около “поляризиращия характер"” на лидера на ДСБ Иван Костов. Точно заради това тя прави важния извод, че дори Синята коалиция да влезе в парламента и да стане част от управляващо дясноцентристко мнозинство,

можe да стане дестабилизиращ фактор

Днес се вижда, че Макълдауни е била права. И че логично заради нейната несигурност Синята коалиция не е била допусната до новата власт. Видя се как костовистите се съюзиха с червените по време на последния вот на недоверие към правителството. По този повод и заради това, че паметта не е къса, ще припомним за онези срещи на Костов с Андрей Луканов, на които е уговарял падането на правителството на СДС, начело с Филип Димитров през 1992 г., за което по-късно от БСП, начело с Николай Добрев, му връщат жеста през 1997 г. и той идва на власт.
Тези контакти на Командира никак не са случайни. Далеч преди тази дата през 1991 г. Иван Костов е финансов министър в правителството на Димитър Попов. На този пост той е предложен от комуниста проф. Румен Георгиев, оглавявал Минералбанк, която е създадена през 1980 г., за да отпуска държавни заеми за големите предприятия и обединения на социалистическата индустрия. Това е касичката на червените пари, която към 1990 г. е със 700 милиона щатски долара дълг. Точно този комунист икономист е предложил Костов за финансов министър?!
Няма начин да не припомним и какво загуби синята идея заради онова управление на Командира през 1997-2001 г., когато имаше огромно мнозинство и можеше страната да скъса още тогава с криминалния преход, но не го направи, напротив, затвърди властта на кукловодите. Според статистиката на парламентарните избори през 1997 г. ОДС получава 2 223 714 гласа, или 52,26% от гласовете – най-високия процент, постиган в целия период на прехода. Заради червено-синята мъгла по време на това управление десните получиха през 2001 г. 830 338 гласа, или 18,18%. Тоест в резултат от управлението на кабинета „Костов“ загубата на електорат се измерва с 1 393 376 гласа. Толкова хора са изгубили доверие в ОДС в рамките на тези четири години.
Ще отбележим и загубата на още гласове заради създаването на ДСБ през 2004 г. По време на изборите през 2005 неговата партия спечели 243 788 гласа, или 6,44% (ОДС спечели 280 323 гласа). Това означава, че разцеплението се измерваше със загубата на още 307 227 гласа, които двете съставки на бившето СДС инкасираха в сравнение с 2001 г. На изборите за евродепутати през 2007 г. СДС спечели 91 871 гласа, а ДСБ 84 350. Само за десет години (1997-2007 г.)

Командира е загубил 2 223 714 избиратели

Тези цифри едва ли се виждат от неговите фенове, на което той много разчита. Но поради това, че те са по-малко от 1 процент, със сигурност това не му дава покой и го кара да търси съюзници в лицето на всеки, който е готов да му стане, стига да има достатъчно привърженици, че да го вкарат и в следващия парламент. За него изобщо няма значение доколко дясното пространство има нужда от обновление, от нова автентична, но с други лица, дясна платформа. Ще оставим за друг път и анализирането на откровените глупости, извършени от него, но прикрити от мита за неговите способности. Само ще отбележим, че страхливостта му да не сгреши и бавенето на топката по този повод му изиграха лоша шега.
Накрая ще цитираме още една мисъл на Макиавели: „Хората трябва или да се ласкаят, или да се отстраняват. А тъй като за леките обиди те отмъщават, а за по-тежките не са в състояние да го сторят, то когато нанасяме някому оскърбление, то трябва да бъде такова, че да не се опасяваме от отмъщение.”
След разпада на Синята коалиция очевидно е, че Командира няма да може повече да отстранява. Със сигурност ще има и много отмъстителни действия срещу него. Ние ще ги пропуснем, но ще следим с голям интерес как той ще се проявява като ласкател.

петък, 2 септември 2011 г.

Сбогом, Синя коалиция


На бракоразводно дело съдията задава дежурния въпрос: „Защо искате да се развеждате?
„Имаме различни интереси”, отговаря жената.
„А именно?”, иска да уточни съдията.
„Аз се интересувам само от жени, а жена ми - от мъже”, допълва мъжът.
Тепърва ще се уточнява кой на кого е изневерил, че се стигна до този срамен развод в Синята коалиция. Особено ни е интересно да научим каква кармична връзка накара Иван Костов да създаде нова коалиционна формула, вече популярна като „Ред, законност и Командира”. Това, че той полегна на Яне, никак не ни учудва. Всеизвестно е, че за да вреди, той е готов на всякакъв съюз. Но сме убедени също, че този път си е намерил майстора. Лидерът на РЗС обича да разнищва едрите риби. И ако подреди политическия милиционер от времето на Тато така, както той само умее, със сигурност ще му бъдат простени много от прегрешенията.
Но нека видим какво точно се случи вчера. На пръв поглед нищо особено. Съвсем логично лидерът на СДС и съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров внесе документите за регистрация за президентската надпревара на синия кандидат-президент Румен Христов, но без участието на Иван Костов. Името на формацията е Съюз на десните сили (тоест пак СДС). Коалиционният партньор е Общност на демократичните сили (онази формация, в която са Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев, Любен Дилов, всички до един противници на Командира). Димитров отрече да има разпад на Синята коалиция и даде шанс на ДСБ да подкрепят Румен Христов. Той не пропусна да отбележи, че с поведението си

ИВАН КОСТОВ РАЗДЕЛЯ ДЕСНИЦАТА ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ

Ще припомним, че напрежението вдясно се задълбочи през изминалата седмица, когато от ДСБ се опълчиха срещу регистрация на ОДС като част от коалицията, която подкрепя синия кандидат-президент Румен Христов. „За нас е необяснимо поведението на Костов и ДСБ, които искат да подкрепят, без да участват в регистрацията, тъй като поискаха форматът да бъде много по-тесен, което за президентски избори не е правилно. Убедени сме, че това широко дясно обединение е правилният път, пътят за промяна на България, за силно дясно и затова България да бъде друга след президентските избори. Ние разширяваме Синята коалиция, макар че не всички сме убедени, че това трябва да се прави по този начин. Ние разширяваме Синята коалиция и правим широко дясно обединение", категоричен бе Мартин Димитров. С необичайно рязък тон лидерът на СДС, когото доскоро наричаха Мавъртичо, заради прекалената му близост с Командира, заяви:
„Ние се учудваме защо Иван Костов разделя десницата за пореден път и не спазва това споразумение. Ние сме много учудени и му казваме следното нещо: пътят е един и той е към обединение, към общи действия - това е пътят към успеха", добави още синият лидер.
Без значение е дори как ще се класира Румен Христов на предстоящите президентски избори. Нито пък е важно кои хора от парламентарната група ще идат при Костов. Същественото е, че се слага край на една измислена коалиция. Не може този, който натири мнозина от СДС, изгуби заради съглашателството си с червените мандарини близо 2 милиона избиратели по време на своето управление и накрая, като духнаха под опашката на неговата кандидатка за лидер на партията, се обиди и цепна сините смъртоносно, днес

ДА ДИКТУВА ПРАВИЛАТА ВДЯСНО

Твърде дълго всъщност сините търпяха капризите му. Дори допуснаха в големите градове София, Пловдив и Варна той да има водещи позиции. Добре, че в по-малките областни центрове навреме се усетиха и му биха шута, правейки широки коалиции с други десни формации. Нека след тази раздяла всички да видят неговия ляв уклон, нека да видим как сектата му ще се пребори с култа към личността му. Защото и в ДСБ има свестни хора. Които отдавна искат да си го пратят при теменужката в Драгалевци. Знае се например в София как Командира направи чрез протежето си Атанас Атанасов всичко възможно, за да бъде дискредитиран сегашният общ десен кандидат за кмет Прошко Прошков и да бъде наложен фаворитът на Костов.
Истината е, че след погрома на синьото управление и безобразното разцепване на СДС, предприето от Костов, Синята коалиция бе най-срамната страница в историята на СДС. Колкото по-бързо тя бъде затворена, толкова по-добре ще е за десните избиратели.

четвъртък, 1 септември 2011 г.

Керванът и кучетата


С няколко вяли предизборни залпа и дружно похапване на 1700 баклави ще се запомни първият парламентарен ден на есенния политически сезон. С евтин популизъм опозиционните лидери на БСП и Синята коалиция се опитаха да отклонят вниманието от проблемите в собствените си партии. Затова най-точното определение за него е

„кучетата си лаят, керванът си върви”.

За да няма обидени, ще започнем с Яне Янев, който с характерния за него стил на мащабност предложи народните представители да излязат в неплатен отпуск през септември и октомври покрай изборите. „Това би спестило 11 милиона лева”, поясни лидерът на „Ред, законност, справедливост”. Според него „колкото и да се вихри див популизъм, че ще се приемат закони, това няма как да се случи поради простата причина, че народните представители са в щабовете”. Яне още разкри, че 1000 души администрация са впрегнати да работят предимно за предизборната кампания на партията, която ги е назначила – ГЕРБ.
Спираме се на това предложение не за друго, а защото точно обратното на него препоръча червеният лидер Сергей Станишев. Той май не знаеше нищо за намеренията на Яне, защото обвини управляващите, че искат да има предизборна ваканция на парламента, и декларира, че „Позитано” 20 ще се противопостави на това. Ако не беше онова далечно изказване на Румен Овчаров за това чий продукт е РЗС, можеше да си помислим, че двете партии нямат нищо общо.
Това външно може да изглежда вярно, като се има предвид обявената подкрепа от Яне за кандидат-кмета на ДСБ в София и призивите на негови съпартийци в социалната мрежа Facebook да бъде подкрепен не Румен Христов, а техният кандидат за президент Атанас Семов.
Но доколкото познаваме подхвърлянето на топката от страна на лидера на ДСБ Иван Костов с кукловодите от криминалния преход, не трябва да се съмняваме в общите намерения на червено-синята мъгла. Тази мъгла даде заявка още в края на миналия сезон с общия вот на недоверие към правителството, а в първия пленарен ден потвърди намеренията си да му покаже червен картон. Затова и всички изказвания се въртяха около предстоящите президентски и местни избори, както и за евентуалните предсрочни парламентарни такива. Затова и никой не обърна внимание на признанията на шефа на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев, че „асфалтът не се яде, но ще нахрани много хора в България”. Нито пък някой се опита да разсъждава върху намеренията на управляващите да следват политиката на намаляване на дефицита, че няма да рискуват стабилността на страната и ще продължат

борбата с контрабандата и сивата икономика

„Хората предпочетоха спортна зала, която пращи по шевовете и там се провежда турнир след турнир. Предпочитат да стигат до центъра за 6 минути с метрото”, допълни още Велчев.
Затова не бива да се учудваме, когато вместо да потърсят общи инициативи със сродната народна партия, лидерите на Синята коалиция предпочетоха да се направят на интересни: Иван Костов, като се скри в кулоарите (на което изобщо не се учудваме, защото той винаги се показва, когато е уверен, но сега не е така), а Мартин Димитров се опита да отклони вниманието с връзки между ГЕРБ и честването на стогодишнината от рождението на Тато.
Ние знаем обаче защо сините са на това дередже и чий култ към личността отдръпна близо два милиона десни избиратели от синия лъв. Както и защо е вярна поговорката, че вълкът козината си мени, нравът не. Няма как политически милиционер, промивал мозъците на студентите с марксистка политикономия, да не покаже един ден колко всъщност е свързан с партията майка и винаги когато потрябва, да й се отблагодарява за доверието към него през годините.
Що се отнася до „късния социализъм”, с който лидерът на БСП Сергей Станишев характеризира сегашното управление, можем да кажем, че е

много трудно и той да избяга от онези времена

Не заради някаква наследствена обремененост, а заради неосъществената промяна в партията. И възможността, която той остави на чугунените глави в Столетницата, днес да си разиграват коня така, че той самият да се чуди как да се измъкне от сянката на онези, които създадоха Октопода. И които от доста време дърпат лидерския му стол, за да сложат онзи с двете имена на него. А това кой „гради” или „граби” няма съмнение, че други ще оценят. Него вече го оцениха. Оцениха и Командира. Така че единият трябва да види дали историята в БСП няма да се повтори като фарс. А другият по-добре да иде при теменужката си в Драгалевци, преди да са го пратили насила там. Колкото и да е къса паметта, знае се кой създаде монополите и им помогна да утвърдят властта си като им продаде на безценица крупни държавни обекти. Знае се и кой даде възможност те да се разгърнат и да натрупат милиони, някои от тях, както се оказва днес, без дори да плащат данъци на държавата. Не случайно по форумите се шегуват, че мотото на червените трябва да е:

”Не грабим България, защото преядохме”

Нека припомним една инициатива на НАП да изиска от немското правителство онези данни за знатни българи, сред които имало и политици, които имат сметки в швейцарски банки.
Ще припомним, че от получените данни само от Лихтенщайнското CD Германия успя да прибере над 180 милиона евро укрити данъци. Хубаво би било тази тема отново да бъде поставена, защото избирателите трябва да знаят, че има политици, които викат дръжте крадеца, но те самите са затънали до шия в корупционни схеми. Не е нужно наистина управляващите да изпълнят всички свои обещания. Достатъчно е да изпълнят обаче някои съществени, като това за сметките на политици в онези банки.
Тогава на всички ще им светне защо все по-често се твърди, че преходът е бил криминален и че лаят на кучетата няма как да разруши статуквото, ако всички, които настина са грабили, не си получат заслуженото.