Общо показвания

четвъртък, 29 април 2021 г.

Многозначителен парламентарен фалстарт

Веднъж стомна за вода, два пъти, на третия се счупи, е казал народът. 

Първият провал на заседание на новото народно събрание съвпадна с връчването и връщането на мандата на втората по значимост политическа сила. И едното и другото събитие, в каквито и словесни обвивки да бъдат обяснени, показват само едно - избраниците на народа не са се поучили от горчивия опит на техните предшественици и са дошли не да работят за ползу роду. Партиите на “протеста” си въобразиха, че могат да наложат площадната демокрация и в пленарната зала, а тези на “статуквото” им показаха, че не може да се действа силово само с 92 -ма депутати. 

Така че поради очевидния инатлък се вижда краят на първата “стомна за вода”. Май ще се наложи да се ходи отново на избори – през лятото и въпреки нежеланието на 62% от българите, както сочат последните проучвания. Трябва ли да се мине през няколко избори, да се “счупи стомната”, за да разберат тези, за които даваме гласа си, че парламентът е място за диалог, а не за байганьовщина. И е място , в което се коват закони, избира се и се контролира правителството. 

Истината е, че държавата не може да се остави на автопилот или да се управлява от служебно правителство, чиито правомощия са ограничени, за разлика от други държави, където също има чести избори. След светкавичното приемане и връщане на мандата се забеляза и друго – носителите на новата вълна не са защитени от улични издевателства. Вижда се, че народната любов може да бъде много кратка. Ако не от друго, от това трябва да се поучат всички, които искат да ни управляват.

понеделник, 26 април 2021 г.

Политика или шоу

 “Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш”, беше написал известният белетрист Николай Хайтов. 

Очевидно втората политическа сила в настоящия парламент се готви за лятно шоу и нови избори с надежда да получи достатъчно гласове, че да управлява самостоятелно.

Едномесечното им мълчание за политическите им намерения и отказът, макар и представен като “временен” да приемат превърналият се в тяхно знаме мажоритарен избор, обаче показаха единствено шикалкавене и бягство от отговорност. Която едва ли ще им бъде простена от избирателите, редили се на дълги опашки в дъжда, за да гласуват за промяна.

А и до нови избори може и да не се стигне. Третият мандат още не е връчен. И е логично да го получи някоя от групите, която вече е дала знак, че ще се опита да излъчи правителство предвид все по-утежняващата се обстановка и необходимостта от спешни действия за справяне с кризата.

Вижда се, че тя се задълбочава. И не са само пандемията, приемането на Плана за възстановяване и развитие, напрежението между Запада и Изтока. Има искания за увеличение цената на газа със 16%, парното и топлата вода също поскъпват. Което означава, че ще трябва да се актуализира бюджетът. Затова са необходими работещо Народно събрание и подкрепен от него кабинет..

Има още време, за да надделее разумът. А и парламентът не е това, което беше – да подпечатва еднолични решения. Започва да си връща ръководните и контролните функции, каквито са му вменени по конституция. Простотиите отстъпват на вече приемливи дискусии. Така че идва решаващият избор – политика или шоу! 

Отговорът на пръв поглед не е лесен. Тези, които се канеха да “изчегъртват” едва ли ще се откажат от намеренията си и сигурно ще разчитат на “площадната” демокрация отново. Но и разумните гласове в новия парламент не са малко. Всъщност, достатъчни са, за да има правителство, което да ни изведе от кризата.

петък, 16 април 2021 г.

Парламент в несигурно време

 Нека не е само носталгия намерението на мнозинството за връщане в старата сграда на Народното събрание. С емблематичния надпис на фасадата. Или повод за реваншизъм. Не е нужно да припомняме, че предишните депутати завършиха с катастрофален рейтинг, а някои от тях бяха превърнати мярка за простотия.

Пандемията и засегнатият бизнес са тези, които трябва да обединят новите избраници, за да изберат управляващи, които могат да ни изведат от кризата – работещо на светло правителство, строго контролирано от тях. А законодателството да е на ползу роду, а не да обслужва олигархични интереси.
Залогът е толкова голям, че няма място за махленски игри, а още по-малко от нови избори. Вотът на суверена е такъв, че еднолично управление е невъзможно. Всички би следвало да се съобразяват с това. И преди всичко да търсят това, което ги обединява, а не - което ги разделя.
Изборите показаха, че хората искат промяна. Тези, които я олицетворяват, трябва да оправдаят доверието. А двете водещи доскоро партии имат нужда да се реформират и поемат по път, диктуван им от обществените нагласи. Ако новите политици прегърнат разумния и прагматичен подход на диалог и стремеж към общи усилия и успешно приключване на битката с пандемията, промяната ще настъпи бързо.
Претендиращите, че са носители на промяната имат своя шанс. Те, обаче не трябва да забравят, че в тридесетгодишната ни нова история не веднъж са се появявали многообещаващи “спасители”. И бързо са губели дадения им кредит на доверие. Във информационния век това може да стане много бързо. А точно в несигурно време, никой няма интерес това да се случи.

вторник, 13 април 2021 г.

Умният обича да се учи

Дилемата връщане или не връщане на учениците в училище вече не предизвиква ожесточени спорове. Била е предизборна дъвка май. Всъщност, няма спор – обучението на живо е най-доброто възможно засега. Но е факт, че пандемията няма да свърши скоро. А колективният имунитет е все още мираж. Затова съобразяването с реалността и гъвкавите решения ще са полезни. И най-вече здравословни за учащи, учители, техните родители и обществото като цяло.
Всички данни сочат, че сегашното връщане на най-малките в класните стаи и поетапното връщане на останалите, при внимателно следене на пандемичната обстановка, е приемливо решение. Това обаче трябва да е само една от целите. Не трябва да има съмнение, че по-голямата е – реформирането на образователната система. Нещо, което е многократно обещавано, придружено с експерименти, някои от които - провалили се. Но благодарение на пандемията, започна да става реалност, независимо дали на някой му харесва или не му харесва.
Опитът показа, че дефицитът на знания не е толкова голям при електронно обучение. От друга страна, възможностите за контрол и развиване на живия процес на обучение са много и със сигурност полезни. Няма да коментираме, че благодарение на него се даде въздух на здравната ни система и на самите учители да съхранят живота си до възможността да се ваксинират.
От това, което се случва, няма съмнение, че пред учителите и пред учениците се откриват нови перспективи, най-малкото, защото има вече готови платформи за обучение посредством Мрежата, които лесно могат да се надграждат. На практика свидетели сме вече на образователна реформа, която няма да приключи с края на пандемията, или с връщането на всички ученици в училище. Персонофицираното обучение вече е факт. И то ще е съществена част от новия тип обучение. От управляващите, които и да са те, трябва да се изисква, да не жалят средства и да инвестират в продължаването и.

петък, 9 април 2021 г.

“Избори до дупка” или...

След повечето избори всички се изкарват победители, след сегашните, единствено бившите управляващи, с половин уста говорят за победа, но са наясно, че да съставят правителство сами е невъзможна задача. Останалите партии, които искат ново управление, взаимно изключват да го направят съвместно. И смело тръбят да се готвят нови избори още през лятото.

Рано е да се твърди, че това ще се случи. Не заради стотина милиона на данъкоплатците, които ще трябва да се хвърлят за организирането им. И не заради реваншизмът, който може да се очаква от едно служебно правителство. Нито дори заради възможните бурни политически схватки, които може да надминат есенните площадни простотии от миналата година. Истината е, че усилията на света са в друга посока. И политическите боричкания у нас, ще ни отклонят от общия път. 

Може на някои и да не им се ще, други да продължават да твърдят, че пандемията е измислена за манипулиране на обществото. Но тя е глобален факт и множеството структурни предизвикателства, изострени от нея, ни хвърлят в неизбежна мрежа от взаимност. В която може да се постави основата на ново устойчиво развитие.

Това обаче може да стане единствено в условията на прозрачни, отчетни и приобщаващи политически процеси, които би следвало да са първа грижа на новоизбраните народни представители. Всеки един от тях трябва да осъзнае, че не “изборите до дупка”, а битката с пандемията и изходът от нея ще са решаващи за новото политическо начало у нас. 

И тъй като тази битка е глобална, това също трябва да имат предвид родните политици. Да не се хвърлят в поредните безсмислени доморасли боричкания. А да последват лидерите в тази битка и инвестират в общите усилия. Това е, което се очаква от новите избраници на народа. 

вторник, 6 април 2021 г.

Лекар и детско порно са абсурдни!

Засичането на потребител от родното интернет пространсто, който разпространява файлове, разпознати от базата данни като детска сексуална експлоатация, не е новина. Със съвместното участие на чужди и наши служби много пъти са разкривани и разбивани мрежи за разпространение на детско порно. Може да се твърди, че заедно с прокуратурата, нашите компютърни спецове винаги са действали бързо и ефикасно. Не случайно такива разкрития не са често явление.

Но, в конкретния случай са намерени 8456 фото и видео файлове, квалифицирани като порнография в компютрите на специализант хирург в МБАЛ – Добрич. За късмет досъдебното производство не е разкрило да са причинени имуществени вреди. И поради тази причина и чистото минало на лицето, вместо затвор, е наложено административно наказание. 

Престъплението има обаче морална страна. Въпросът е доколко е лекар положил хипократовата клетва, може да продължава да изпълнява задълженията си ни лук ял, ни лук мирисал. Останалите лекари в болницата да продължат да му имат доверие, а родителите - да оставят децата си на неговите “лекарски грижи”.

Със сигурност Лекарският съюз, пациентски организации, както и такива, които защищават децата от сексуални посегателства, едва ли ще са удовлетворени от решението на съда. Посипването на главата с пепел и замитането на подобни случаи няма как да бъде толерирано. Обществото трябва да получи ясен знак от съответните институции, че подобни деяния са несъвместими с лекарската професия. 

четвъртък, 1 април 2021 г.

С децата по Пилатовски не бива

Вижда се, че управляващите пандемичната криза у нас не са категорични за връщането на децата в училище. Намерението им това да стане поетапно след 12 април показва несигурност. А изявленията, че разликата в нагласите между родителите “за” и “против” е само няколко процента, не е нищо друго, освен да успокояват и едните, и другите. Защото в Мрежата, а и на телевизионния екран между тях се води “война”.

Със сигурност, ако се съди по ожесточеността на споровете между тези, които смятат, че ако обучението продължи в домашни условия, децата им ще се “побъркат” и родителите, които не искат децата им нито да разнасят вируса, нито да се разболеят, ще приключат с края на пандемията. Факт е обаче, че данните в момента са тревожни. За последния месец броят заразени деца се е увеличил от 8745 на 11 940 като това представлява увеличение от 36,54% при липса на активно тестване в училищата. Няма да коментираме, че и при медиците, които трябва да лекуват, излезлите извън строя се увеличават, независимо, че много от тях вече са ваксинирани.

Така че емоциите нека намират своя отдушник, но тези, които решават да не се опитват по пилатовски да шикалкавят. И да не съобщават като добра новина, че май сме в плато и все още не сме стигнали 20000 новозаразени, както е в други страни. Такъв хумор е неуместен. Затова нека предизборно не се подклаждат излишни вълнения и измамно чувство за правота в спорещите родители. Изборите ще минат, но проблемите ще продължат да чакат решение от управляващите, които и да са те. Времето, когато коронавирусът се смяташе за грипче приключва. Той настига по смъртност раковоболните. Нека и ние не си мислим, че на нашите деца това не може да се случи. И проявим не само разбиране, но и отговорност.