Общо показвания

четвъртък, 30 март 2017 г.

Защо им биха шута


Загробилите старата десница костовисти продължават да затъват. Христо Иванов, Радан Кънев (родствено и роднински свързани с бившия тоталитарен режим) и техните шамани Евгений Дайнов и Огнян Минчев (рожби на комунистическите идеологически школи) май не си дават сметка, че не могат да решават нищо, след като нямат политическо представителство. Още по-малко да твърдят, че 3,5 млн българи, гласували за парламентарно представените партии не са демократи. Очевидно дългогодишните храненици на НПО-та са в шок, не само заради провала си, но най-вече от страха, че може да им бъде спряно кранчето за финансиране. 

Затова стрелят напосоки. Уж Минчев бил недоволен от изборния резултат, но сме били извадили късмет, дори сме били заработили късмета, защото левицата нямало да управлява. На това са казва "с чужда пита помен прави". По - известният като Пинокио бивш правосъден министър пък едва ли не щял да определи бъдещия премиер. Когато го предупреждавахме, че ще гледа парламента през крив макарон, той не ни чу, сега му казваме същото по повод това му желание. И няма да го чакаме да си вземе думите назад, защото рецидивизмът води до Четвърти километър. Новите опорки на Дайнов изобщо няма четем, достатъчни ни бяха фантасмогоричните му прогнози за изборния резултат. А на това, че Радан нямало да се отказва от политиката, също ще погледнам като на клинично поведение.

Истината е, че цялата посткостовистка пасмина отдавна трябваше да си ходи. Още, когато тяхното управление в началото на века излъга и ограби избирателите им и затова се провали. Излишни бяха дългогодишните им опити за реванш. Провалиха се и тези, които щедро ги обсипваха с "дарения" и финансираха техните НПО-та.

Всъщност има и забавна страна - и тя е, че всички те се връщат при сенките от соца, когато се говореше от името и в името на всички. Само че, ако тогава под закрилата на Партията майка можеше, днес народът категорично им отказа те да говорят от негово име. Би им шута и ги превърна в лапацала*.

*Лапацало - Човек, който говори много, говори празни приказки.

вторник, 28 март 2017 г.

Краят на кукловодната демокрация


Късно е либе за китка, е казал народът! Ако им е останал малко срам не само Радан Кънев, но и Христо Иванов и останалите набедени десни лидери трябва да си подадат оставките след гръмогласния провал на парламентарните избори. А най-добре е да се оттеглят от политиката. Видя се, че избирателите вече не вярват на тяхната площадната демокрация, която се опитаха да наложат и в парламента. Подозрителни са и към заклинателните мантри на псевдореформисти, зад които надничат маските на кукловоди, обогатили се при премиерстването на Иван Костов. И на гърба на излъганите с приватизацията техни симпатизанти.

Тъжно е, че след повече от четвърт век старата десница си отива. Но е добре, че агонията, започнала с появата на първите "отлюспени мравки" в зората на демокрацията и ювелирно завършена от младите костовисти, приключи на тези избори. Те не сътвориха нищо добро през последните години - в същност: един бял автобус и провали на техни министри  в последвалото управление. 

Случилото се е поучително и за друго. Логично беше механичният сбор, който им помогна да влязат в предишния парламент да ги замае и да избият болните им амбиции да властват еднолично. Надяваме се, че младите избиратели, които се подведоха да им дадат гласа си, са осъзнали, че с водачи, които са свикнали да търсят облаги, под прикритието на красиви, но кухи каузи, нищо добро не ги чака. И ще потърсят други, с които ще могат да работят както за себе си, така и за благото на родината си.

четвъртък, 23 март 2017 г.

Правосъдие, но не за всички

Стряскащи са изнесените данни, че само за две години 821 лица са успели да избягат след обявяването на присъдата им. Не е успокояващо, че 471 от тях са вече зад решетките. Не само, защото повторното им издирване и залавяне е струвало доста пари на данъкоплатците, а защото е можело да се предотврати.

Още преди две години главният прокурор връчи на председателя на Народното събрание пакет от промени в законодателството, за да се спре укриването на престъпниците. Сред тях бяха отнемането на паспортите и заместването им с такива, с които да не могат да се придвижват извън границите на страната, предвиждаха се гривни за електронно проследяване..... Поводът бяха скандалите с изчезването на братя Галеви, на осъдения за две убийства пред дискотека “Соло” Илиян Тодоров от Перник и на извършителя на тройно убийство по пътя Хуриет Сюлейманов.

За съжаление нищо от препоръчаното не се осъществи. Напротив, наглите изчезвания на обвиняеми - като това на убилия семейство рокери по пътя турски шофьор на тир, предизвикаха вълна от протести.

Но както обикновено се случва всяка от институциите прехвърля топката на друга. Депутатите отложиха промените в НПК, за да направят такива в Закона за личните документи. Но не ги направиха. Обществената поръчка за гривните отиде в задънена улица, след като се оказа, че има само един кандидат да я изпълни. МВР обвиняват съда, че пуска подсъдимите в домашен и на служителите на реда им се налага да ги контролират, а нямат ресурс. Съдът се оправдава, че стриктно изпълнява закона.

Излиза, че няма виновни, само че от това не страдат само роднини и приятели на жертвите, но и цялата общественост, защото безхаберието бърка в нейния джоб и засилва недоверието и несигурността.

Има и още нещо. Тези, които най-шумно искат да се реформира съдебната система, не правят никакво усилие да помогнат за решаването на този болезнен проблем. Който всъщност показва защо няма правосъдие. И защо гръмките думи няма да имат стойност, докато глашатаите на промяната не забелязват дребните камъчета, които спъват Темида.

събота, 11 март 2017 г.

Поучителен урок

Отзоваването на католическия свещеник Паоло Кортезе не е добър знак за страната ни. Той получи заплахи, след като приюти семейство бежанци от Сирия, със статут да живеят в страната ни. Кметът на Белене и един от общинските чиновници обявиха, че семейството е нежелано и организираха протест. От своя страна Кортезе реши да спре помощите на църквата за селото и призова хората да проявят хуманност и спазват закона. За действията си получи подкрепа и от епископа на католическата църква у нас Христо Пройков. Въпреки това първо сирийците напуснаха селото, а сега и Кортезе обяви, че се прибира в родната Италия.

Няма място нито за тържество нито за радост на тези, които предизвикаха този конфликт. След гоненията на католически свещеници и атентата срещу папата по време на комунистическия режим, този случай сигурно ще навее лоши спомени. 

Не е нужно и да припомняме чия сянка е стояла зад тези мрачни страници на историята ни и защо през вековете в България е поддържала добри отношения с Ватикана. Особено с наближаването на празника на светите апостоли Кирил и Методий. 

Очевидно е, че има нужда от бърза реакция на нашите институции. Когато става въпрос за спазване на човешки права и верска толератност, няма място за компромиси.

сряда, 1 март 2017 г.

Агитпропчикът Панкин


Всяка жаба да си знае гьола, е казал народът. Народният театър не е 
Холивуд, нито режисьорът Борис Панкин е Мерил Стрийп. Не само защото 110 годишната сцена не е допускала подобни политически изяви, нито пък носителката на няколко Оскара се е стремяла към политическа кариера. Кандидат-депутатът Панкин обаче, като достоен наследник на Вазовите “чичовци”, си позволи тази волност - да посочи бъдещия премиер.

Зрителите, както и ние, може да махнем с ръка и да отминем. Но може и да попитаме само политически ампломб ли е превъзнасянето на лидерката на “Движение 21” Татяна Дончева, или звънът на сребърниците и стоящите в сянка ментори-олигарси не са стимулирали този напън.

Всъщност доста нескопосно поведение на агитпропчик от мрачните комунистически времена. Но то не е смешно, защото показва, че лицата на криминалния преход имат много маски. А техните маши са готови на всичко, за да им осигурят облагите и чадъра на бъдещата власт.

Прави чест острата реакция на Народния театър. Вижда се, че и Панкин вече не е толкова смел. Засега само се опитва да омаловажи случая. Но може да си посипе главата с пепел, като разбере по-късно на какви пачи яйца са го насадили. Срамът обаче ще остане.

АГИТПРОП Терминът произлиза от Съветска Русия като съкратено наименование за Отдела за агитация и пропаганда (Отдел агитации и пропаганды), който е бил част от централните и регионалните комисии на Комунистическата партия на Съветския съюз. По-късно е преименуван в Идеологически отдел на ЦК на КПСС. Агитпропчиците е трябвало да убеждават хората да споделят ценностите на комунистическия строй.