Общо показвания

петък, 28 юни 2013 г.

Ялов десен проект

Любима хватка на старите политически мастодонти е да използват народния гняв и чрез неговите криле да сядат на държавната трапеза. Дори и сега, въпреки че избирателите ги изхвърлиха извън борда на парламента, апетитът им не е намалял. Без да вдигат много шум, пет партии - Демократи за силна България, Движение „България на гражданите”, Зелените, Народна партия „Свобода и достойнство” и „Синьо единство” - дадоха заявка за обединение. Те обявиха четири стъпки за излизане на страната от политическата криза, поискаха и избори през септември. Стъпването на пръсти не е за друго, а за да може да се намърдат през задния вход на мястото, което трябва да бъде взето от лицата на протеста. Като прибавим към това и механичния сбор от партийци и симпатизанти, които се очаква да гласуват за тях, сигурното в този проект е, че ще се реанимира формата Синя коалиция, който ще вкара единствено техните лидери в парламента. Но такава е целта – уж оттеглилите се Иван Костов, подалата оставка Меглена Кунева и виждащата края на мандата си като евродепутат Надежда Нейнски да се домогнат отново до свещената сграда, без да им пука, че хилядите на улицата са и заради тях. Тази всеядност не свършва с  търкането на парламентарните банки, а с докопването на ново „златно ключе”, с което да отключат съвместно с уж омразната ГЕРБ затръшнатата от народното недоволство врата към властта.

Много плосък и отвращаващ сценарий

зад който надничат онези кукловоди, заради които преходът бе обявен като криминален. Дори да забравим за миг емблематично дразнещите фигури и да разгледаме биографиите на така наречените млади десни политици (до един бивши седесари от младежката организация на съюза), ще видим, че  всички са се облажили от властта, най-вече кметска. Кариеризмът е заразата, която ги е накарала да сменят партиите като носни кърпички. Изобщо няма да цитираме имена, нито пък ще обясняваме кой на коя от вече споменатите печално известни жени е личен паж. Та някои и до днес държат дамската й чанта и я следват като паленце само и само за да останат водачи на листа. Имената ще лъснат, когато дойде време за избори. Ако  разбира се, дотогава те не се самоизядат, защото това го умеят добре.
Но нека попитаме новия лидер на ДСБ защо не протегна ръка към естествените им партньори от последните избори от Българския демократичен форум, защо не покани партията ЕНП, с която заедно воюваха срещу построяването на АЕЦ „Белене”, защо не се обърна към СДС?Най-малкото от кумова срама да покаже, че томахавките на враждата могат да бъдат заровени. Защо я няма царската партия, а присъства друга формация, която 
беше и си остава продукт на ГЕРБ.

Това не са маловажни въпроси

По-същественото обаче е как ще убедят протестиращите, че точно лидерите на тези пет партии могат да ги представляват в следващия парламент. Има и лек флирт и той се изразява с искането на претендиращите за нова дясна коалиция от 28 юни 2013 г. премиерът Орешарски да декларира пред парламента, че ще подаде оставка не по-късно от 15 юли 2013 г. Номерът е хитър, но сметката е правена без кръчмаря. Той винаги се появява, когато заговорниците си мислят, че ще се измъкнат, без да платят. Протестиращите нито ще ги припознаят, нито ще ги оставят на мира. Достатъчно е да се види огромното разминаване между езика на негодуващите и обременената от политическо кълчене и сервилност към патроните фразеология на техните протежета.
А какво да кажем за декларацията на „Синьо единство” на Надежда Нейнски, че разговорите за обединение трябва да се излъчват на живо в интернет. Защото трябвало да се преговаря „прозрачно, без сепариране, без уговорки по двойки и без предварително подготвени политически конструкции”... Какво иска да каже на всички бившата лидерка на СДС и бивш външен министър от правителството на Иван Костов.

Дали не намеква за онзи един милион

който й е бил поискан от тогавашния лидер на ДСБ като миза за участие на последните парламентарни избори... Горчивата истина е не че след като тези партии не можаха да минат бариерата и останаха извън сегашния парламент и дясномислещите български граждани не са представени в него, а че това е знак за отхвърляне. Показаният червен картон е заради това, че техните лидери са излъгали надеждите на хората, най-вече през онези четири години от 1997 до 2001 г., когато те имаха цялата власт и можеше да направят така, че да ги няма днешните бунтове. Но тогава те предпочетоха да обогатят единствено своята върхушка. По подобен начин младите наследници на онези управляващи твърдят, че ще си върнат откраднатата от герберите дясна значка. Но това е само пушилка за избирателите.
В крайна сметка така, както безпринципно сега се съюзяват помежду си, така ще се съюзят и с ГЕРБ. Разбира се, ако разберат, че могат да докопат кокала. Изпадащата в изолация ГЕРБ вече дава заявка за такава колаборация. Но едва ли избирателите ще се вържат на тези евтини игрички. Маневрите им са ялови като в онзи виц, в който попитали Радио Ереван какво ще направят така наречените десни политици за България, ако тя се намираше в пустинята. Отговорът бил: „Ще почнат да внасят пясък!”
Шегата настрана, те могат да правят каквото си искат, но не и да ни правят на глупаци.

четвъртък, 27 юни 2013 г.

Цената на безплатните воаяжи

Когато преди три години тогавашният премиер Бойко Борисов възкликна жизнерадостно: „Не съм по-свят от папата, има самолети - летя където и когато реша”, критиците му само се задоволиха да отбележат, че почти веднага след като е встъпил в длъжност, е декларирал:  “Ще спрем самолетите на властта, ще пътуваме по-малко. Ще направим конкурс за превозвачи. По-пестеливо и ще останат пари за хората.”
Разликата между обещаното и откровената циничност на вече самозабравилия се политик някак си се спотаи, но само до момента, когато стана известно, че един второразряден и един аматьорски клуб са летели с правителствения самолет, за да играят приятелски мач на морето.

Това вече нямаше как да не разгневи обществеността

Шокиращи бяха и обясненията на властимащите, че всеки, който поиска и си плати, може да ползва самолетите. Дори от бегъл прочит на закона се вижда, че в него няма разписана процедура за частно ползване, нито на сайта на авиоотряда се вижда да има информация за цените и условията. Освен това не е известно правителственият авиоотряд да има лиценз за търговски полети.
Всъщност това, което впечатли е, че

на повърхността изплуваха скрити взаимоотношения във властта

които, освен че са нерегламентирани, струват 7 милиона лева на данъкоплатците. Статутът е неясен, няма отчетност на финансите, ползвателите остават неизвестни.
Преди да продължим, само ще поясним, че в други страни (Франция, Италия, Белгия, Румъния, Испания, Аржентина) има специализирани структури, които управляват притежаваните от властта самолети. Тези структури са свързани предимно с военновъздушните сили. В други държави властта няма собствени самолети, а наема или купува билети за редови полети за пътуванията си.
Освен това, за да не бъдем едностранчиви, ще обявим, че проблемите не са само от предишното правителство. Може с конкретни цифри да се съобщи кое ведомство и от кое правителство колко е задлъжняло на авиоотряда, защото не си е платило сметките.
Моралният проблем, а именно че ГЕРБ обяви в програмата си, че ще сложи край на порочните практики, но вместо това с постъпките си
бившите управляващи надминаха въображаемата допустимост и най-вече границата на обществената поносимост,

е този, който днес изхвърля извън борда тази партия

И това се вижда не само от исканията на протестиращите, но и от факта, че прокуратурата е започнала разследване и от първите резултати на създадената парламентарна комисия. Прокурори и депутати са започнали най-мащабното разследване, правено досега, на полетите на властта. Негов предмет са воаяжите на авиоотряда, както и на военните въздухоплавателни средства. Според данните, до които се е добрала комисията, поне 51 пъти военни хеликоптери и самолети не са използвани за целите на въоръжените сили. За съжаление някои детайли се разкриват опосредствено, защото нито Военновъздушните сили (ВВС), нито Националната служба за охрана (НСО) имат задължение да пазят списъка на пътниците. Съвсем ясно се вижда от документите,че

част от полетите са били с предизборни цели

 Установено е например, че самолетът “Спартан” и хеликоптерът “Кугър” през 2011 г. за изборите са летели само с такава цел. Кугърът е летял по маршрут Крумово - Долна Митрополия - Крумово, примерно и с този полет Бойко Борисов е искал “да удари едно рамо” на неговите хора в района. Други полети са законни, но въпросът е дали са морални. Има и полети за екзотични цели - например по дестинацията Крумово - Горна Оряховица - Паламара - Крумово, на цена над 12 000 лв., а поводът - откриване на пивоварна във Велико Търново.
Установено е също, че през последните дни самолетът “Спартан” е бил използван и от президента Росен Плевнелиев за представителни нужди, а той не е в списъка на лицата, които могат да използват тези самолети.
Една бърза равносметка само за военното ведомство показва, че с парите от данъците за изпълнените 69 полета, 211 полетни часа, ВВС са отделили 841 889 лева, от които са възстановени само 167 130 лв.
Добрата новина е, че от цялата каша за тези полети

един човек носи отговорност и това е министър-председателят

С промени в закона преди няколко години авиоотрядът мина на пряко подчинение на тогавашния премиер Бойко Борисов. Мотивът бе по-добра отчетност. Според закона Авиоотряд 28 е авиационен оператор, който има две функции – да изпълнява полети със специално предназначение (на президента, председателя на парламента, министър-председателя, вицепрезидента, чуждестранни делегации), както и полети за нуждите на министерства и ведомства. Само и единствено със заповед на премиера може да се лети и полетите се осъществяват по заявка на Държавния протокол. В заявката се подава информация за пътниците и товарите, летища или площадки за излитане и кацане, разписание на полета. Разходите се покриват от бюджета на институцията, която е направила заявката. Двата вида полети са -  специално предназначение (президент, председател на парламент и т.н.) и за нуждите на “министерства и ведомства”. Нито там, нито в устройствения правилник е посочена хипотеза отрядът да сключва договори за превоз

например на частни лица, каквито са футболните клубове

Освен този арогантен случай не по-малко будещо съмнения е нарушението на разпоредбата да има списък на пътуващите лица. Особено притеснително е, че първите хора не подлежат на проверка и както правилно отбеляза един бивш високопоставен служител на НСО, това е една „дупка” в държавата, през която на практика всеки може да внесе и изнесе всичко. Няма сведения до този момент дали проверяващите са разгледали записите от многобройните видеокамери, които се намират на правителствения ВИП. Те със сигурност, ако не са унищожени, биха дали отговор на много въпроси, които сега възникват.
Но нека оставим

разследващите да си свършат работата

Може обаче още отсега да се направят няколко извода. Единият се съдържа в поговорката „Пременил се Илия, пак в тия”. Бившият премиер не само че не можа да реши този щекотлив въпрос, но и превърна полетите в своя бащиния, затова и стана клиент на правосъдието. Вторият извод е, че по принцип политици в държава като нашата могат спокойно да минат без ползване на специални самолети. Защото просто могат да летят в бизнес класа.
Да си простираш краката според чергата, би било добър знак за нов политически повей.

вторник, 25 юни 2013 г.

Подтичването на залутания президент

Държавният глава Росен Плевнелиев, изглежда, не си е взел поука от безпрецедентния за президентската институция провал на последния консултативен съвет. Изненадващо той обяви вчера, че ще проведе консултации с политически партии във връзка с протестите в страната. Според него те ще отнемат няколко дни и той се надявал на отговорно отношение, а не като на онова по време на злополучния четвъртък миналата седмица. По думите на президента политическите партии, представени в парламента, имат своята огромна отговорност пред нацията в този момент, "те трябва да вземат решението, да поемат ясните ангажименти и аз като президент съм готов денонощно да работя за това, но се ангажирам и за това да разширим периметъра, защото иначе този протест ще бъде системен".
Няма да коментираме „системното“ флиртуване на държавния глава с протестиращите не за друго, а защото 

той самият е част от „системната грешка“, 

изкарала хората по улиците. Сигурни сме, че Плевнелиев не е забравил как беше посрещнат от тях само преди седмици и как се наложи служителите на неговата охрана бързо да го приберат в сградата на президентството. Също така знаем защо той вече не иска да си спомни как даде кредит на доверие на правителството на Пламен Орешарски, а само след броени дни  го отне с изявление, в което престъпи конституционното си правомощие да олицетворява единството на нацията. Изобщо не се учудваме и че допусна да се провали за първи път в най-новата ни история заседание на Консултативния съвет по национална сигурност по такъв безсрамен начин. Защото се очакваше това да се случи, най-малкото заради прибързаността и неподготвеността.
Когато обаче в бъдеще свиква заседание, свързано със сигурността на страната, е добре президентът ни да знае, че тя е свързана преди всичко с икономиката. И когато се говори за национална сигурност, преди всичко 

трябва да се разбира финансова и икономическа стабилност 

и след това да се говори кой какъв пост е заел и защо го е заел. В този смисъл, ако все пак такова заседание трябва да се състои, то трябва да бъде свързано единствено с мерките, които предприема премиерът  Пламен Орешарски за стабилизирането на страната и подпомагането на най-засегнатите от кризата. Ако държавният глава може да помогне със свои идеи, това би било добре за всички. За съжаление господин президентът  върви в грешна посока – вместо да надгражда, както обещаваше в предизборната си кампания, през последните дни той трескаво се опитва с евтини популистки трикове да реанимира сриващия се главоломно негов имидж. И, разбира се, да отклони вниманието от отговора, който трябва да даде на българското общество, 

какви са тези забележителни български експерти

които имат толкова солидни познания и опит да направят целия технически анализ по строежа на „Бизнес център София”, който се изпълнява от "Линднер-Ирис Имобилен", и са наети от европейска компания срещу огромния хонорар от 259 000 долара
Изобщо не се съмняваме, че зад цялата пушилка, която държавният глава вдига, се крие желание за поредния служебен кабинет. Интересно ще ни бъде дали когато дойде време за такъв, в него ще вземат участие тези скъпоплатени експерти. И понеже стана дума за служебен кабинет, няма как да пропуснем как държавният глава благослови нарушаващото не само законите на страната, но и на етиката самоназначение на служебния премиер за посланик в Рим. Така че когато държавният глава говори, че има бариери на моралност, които никое правителство не би трябвало да прекрачва, как да му повярваме, след като той самият ги е прекрачил. В този смисъл

политическият джогинг на президента

е безсмислен, защото това всъщност е едно подтичване след събитията и опит единствено за лично оцеляване.
Няма да връщаме лентичката назад, за да му припомним, че още като е приел номинацията си за държавен глава, е трябвало да бъде наясно, че ще бъде наблюдаван под лупа. И че последните разкрития за негови участия в офшорни афер, тутакси ще ни припомнят и негово присъствие в еврофоруми, на които са се вземали решения срещу тази порочна практика. Изобщо няма да го питаме как се е чувствал, едва ли по това време му е светвало за онази граница на почтеност, за която днес говори, едва ли е оценявал отговорността си заради прекия му избор и това, че трябва да спазва онези текстове от конституцията, отнасящи се до единството на нацията.
А спомняте ли си как реагира нашият президент след земетресенията!
Един известен психиатър толкова се стресна от думите му, че съвсем спонтанно възкликна:
„Отчаян съм от президента Росен Плевнелиев. 

Обяви, че земетресенията протичат без жертви, защото Господ Бог е „българин“

 Както е казал Марк Твен не за него, а за друг „добър човек, в лошия смисъл на думата“.
„Лошият смисъл“ е нещото, което е в дъното на сегашното бързане на държавния ни глава. Замитането на новите горещи следи може да стане единствено през контролирано от него служебно правителство. За него то е по-важно от необходимостта от създаването на нов Изборен кодекс, каквото е актуалното искане на протестиращите. Но това няма как да си признае държавният ни глава. Но то е толкова прозрачно, че чак е обидно за протестиращите да ги финтира с толкова евтин популизъм и да търси в тяхно лице подкрепа, каквато няма никога да получи дори само поради факта, че вече всички са наясно, че и той е един от

генномодифицираните продукти на прехода

чиято роля се изразява единствено в това да обслужи своите кукловоди. И това, че не се справя, не се дължи на прага на неговата компетентност, нито на българските планини в Колорадо или на объркването на Чехия с Полша при приема на Вацлав Клаус, нито на онова гигантско яйце, което подари на папата, а най вече на факта, че действителността надмина въображението на тези, които си мислеха, че могат да диктуват правилата на играта. Затова и „публичната кариера на този човек, който не си е на мястото, ще продължи да се свързва с такива случайни събития, които подкрепят генералното впечатление, че е залутан в сфера, която не му е присъща”. Надяваме се ­ не за дълго.

понеделник, 24 юни 2013 г.

Десен блок или механичен сбор

Крайно време беше политическите динозаври вдясно да изплуват. Въпрос на аритметика беше и за изпадналата в опозиция ГЕРБ да потърси сътрудничество с тези, за които не искаше да чуе по време на управлението си. Ясно е защо лидерът им Бойко Борисов обяви, че неговата партия си затваря очите, и декларира, че „ще отвори позиции” към подготвения нов десен проект - Радан Кънев, Меглена Кунева, Мартин Димитров. От синята централа също дадоха знак, че ще укрепват демократичните сили с останали извън борда на парламента десни формации.
Не бихме обърнали внимание на тези откровено абсурдни намерения, ако те не издаваха скрити и най-вече нечисти опити за реванш. Порочността на замисъла е прозрачна. Сборът ще е механичен и повтарящ модела на провалилата се Синя коалиция. А ракетата носител този път се надяват да бъдат протестиращите. Много странна смес би се получила, особено

ако бъде поета протегнатата от ГЕРБ ръка за общ фронт

Само в главите на напълно обсебени от политическите си илюзии политици може да им се привиди, че хората от протеста ще ги припознаят и ще приемат те да бъдат техните политически представители в бъдещия парламент. Защото те са на улицата и заради тях, заради неосъществения преход, заради това, че бяха излъгани от имащото пълно мнозинство синьо управление на Иван Костов (1997 – 2001 г.), което скри досиетата на агентите от ДС, включително и това на тогавашния лидер на социалистите и бъдещ президент, направи бандитска приватизация в полза на червените капиталисти и вместо да създаде силна средна класа от симпатизанти, обогати само малцина от дясната върхушка.
По време на сбирка на ДСБ вчера Костов оцени мощта на протестиращите и заяви, че след като са свалили Борисов, могат да го върнат отново на власт и пак да го свалят. Предвидливо обаче пропусна да прогнозира какво би се случило и как протестиращите биха оценили негов опит за реванш. Костов даде заявка, че би могъл да реши проблемите на хората, ако гласуват за бъдеща дясна обща формация, защото протестиращите „не могат да произведат политическо решение на нито един проблем на гражданите”. А той знаел как чрез реформаторски блок да „отвоюва властта от мафията и да я върне на гражданите”.
Ако има добра новина от вчерашния форум на ДСБ, то тя е, че бившият вече лидер на ДСБ добре съзнава, че гражданите са катализаторът на политическите решения, но не те ги вземат, а политиците.
И не случайно прави стъпка назад, като разчита на политици като Радан Кънев, които винаги са били в неговата сянка и той като гръмоотвод ги е предпазвал от политическо изхабяване. Младите в ДСБ (които всъщност не са никак млади) имат своя шанс, който не е за пропускане. И ако те не се окажат просто поредните гладиатори на Командира и

внесат новаторски дух в българската политика

бързо ще получат доверие от лъганите много пъти избиратели.
Съвсем естествено е всички десни извънпарламентарни партии да отхвърлят офертата за общ фронт срещу социалистите на миналата в опозиция партия ГЕРБ. Не защото те всички бяха мачкани и противопоставяни един на друг, докато герберите бяха на власт, а защото всички вдясно знаят, че тяхното завръщане в парламента минава през трупа на разпадащата се ГЕРБ. Затова десните не само че отхвърлят потегнатата за сътрудничество ръка, но дейно участват в 

унищожаването на милиционерщината, сложила маската на мнима десница

 по време на предишното управление.
Обясними ще са и консултациите между членове на извънпарламентарните десни партии. Очаква се в тях да участват млади лидери, които са започнали своя политически път от младежката организация на СДС. Проблемът е да не се повтори грешката с онази формация, носеща фамозното название, че е партия на гражданите, но всъщност се оказа, че не е. Защото в нея има куп кадърни бивши членове и на СДС, и на ДСБ. Но те не успяха да спечелят доверието на избирателите. И както си мислеха, че са на ръка разстояние от парламента, защото получиха над 500 000 гласа по време на последните президентски избори, така и останаха

извън борда на горещия политически живот

Много е интересно как тези хора сега ще могат да спечелят доверието на протестиращите. Някои от тях твърдят, че са всекидневно сред масите. И че се скандират техните послания. Но да не се окаже, че те всъщност са едни добре програмирани политически продукти, описани в мрежата от една участничка в протестите като

 „генномодифицирани хора, лишени от елементарни човешки качества, без комплекси, без страхове, без срам, без вяра, без колебания, без съмнения, без интереси, без алтруизъм, даже без мизантропия. Просто машини, програмирани да управляват до момента, в който програмата не даде грешка.”

Но това те едва ли го разбират. И през ум не им минава, че някой може да си мисли за тях, че не могат да представляват протестиращите. Затова нека не избързваме – тези, които бързат, са те. Много скоро ще се види какво обединение ще бъде направено вдясно, кои ще са неговите лица и - което е по-важно - ще се разбере до каква степен ще бъдат припознати от тези, които искат рестарт на системата, и дали точно на тези десни лидери ще им бъде гласувано доверие да са носители на промяната.

сряда, 19 юни 2013 г.

Гербонамърдване по терлици

Амнезия ли обзе бившата председателка на парламента Цецка Цачева, че ни лук мирисала, поиска спешни промени в изборното законодателство? Тя трябва да знае, че никой не е забравил как ГЕРБ наложи силово Изборния кодекс само преди половин година. Непривичната є повратливост, както и тази на други нейни колеги, е единствено в отговор на исканията на протестиращите, които ГЕРБ се опитват да яхнат. Бившите управляващи първо обявиха от парламентарната трибуна, че партията ще работи за свикване на Велико народно събрание и промени в конституцията. През уикенда обаче размислиха и тази седмица вече искат друго, гарнирано с вот на недоверие към още некомплектования напълно кабинет.
Изобщо не се учудваме, че мотивите им са „заради справедливите искания на гражданите” и заради „многохилядните искания на протестиращите” за предсрочен вот. Не за първи път чуваме подобна демагогия. Едва ли и хилядите, които излизат всяка вечер по улиците, ще бъдат трогнати. Но

няма как да подминем намерението на ГЕРБ

да се създаде отделен многомандатен район за българите извън страната. Ще припомним, че през 2010 г., когато се обсъждаха промените в изборното законодателство, неправителствената организация „Прозрачност без граници” предложи въвеждането на многомандатен район за българите в чужбина, но управляващите депутати не подкрепиха идеята.
Запитана защо, когато са разполагали с убедително мнозинство, не са направили тези промени, за които днес настояват, Цачева се оправда с „липсата на далновидност” и заяви, че част от промените са възпроизвели старата система и не са отговорили на очакванията на хората за промяна. Този начин на загърбване на грешките се нарича измъкване по терлици. Няма да ги питаме защо бяха свалени от власт предсрочно и защо и днес не ги искат като управляващи. Стряскащо е обаче да чуем точно от Цачева следното обвинение:
„Отсъстват политиките, които бяха широко рекламирани по време на предизборната кампания и с които излъгаха народа. Нищо от очакваните работни места не се случва. Плевенчани отново бяха излъгани за бърз рестарт на проекта „Белене”.”
Всъщност това е поредното замазване на сагата около АЕЦ „Белене”. От думите є излиза, че ГЕРБ нямат нищо против рестарт. Когато отговорността за подобен скъпоструващ проект се поема от друг, бившите управляващи нямат нищо против

да правят с чужда пита помен

А ако подобно начинание предизвика протести, те ще надигнат вой до бога, че са предупреждавали, но не е имало кой да ги чуе. Подобно политическо лицемерие няма да е новина. Достатъчно е да припомним колко пъти от ГЕРБ сменяха по време на управлението си позицията за ядрената енергетика. Едва ли обаче бившата председателка на парламента си дава сметка колко намаляват шансовете є да бъде водач на протестите, като повдига тази парлива тема.
Какво друго предлагат ГЕРБ за промени в техния кодекс? Това е нова методика за изчисляване на изборните резултати в закона (в момента тя се определя с решение на ЦИК), прецизиране на избирателните списъци. Други идеи са намаляване на депозита за участие в изборите и на необходимия брой подписи, равни условия за партиите и независимите кандидати, както и печатане на изборните книжа в печатницата на Българската народна банка. Всъщност 

всичко, което предлагат, е козметика и прах в очите на протестиращите.

Целта е ГЕРБ да си запази статуквото и да си осигури победа на изборите. Защото това, което искат бившите управляващи, няма нищо общо с исканията на протестиращите. А те може да са радикални, но в тях има достатъчно основания, като например да има отделна от партийната гражданска листа и да няма праг, като има възможност да се подреждат по избор предложените кандидати, така че гражданите да посочват кой да ги представлява в бъдещото Народно събрание.
Нека да припомним и други искания, които ГЕРБ отхвърлиха по време на зимните протести, но и днес си траят за тази „недалновидност”. Едно от предложенията беше да се снижи от 4% на 3% изборният праг за влизане в парламента. Имаше драстично облекчаване на процедурата за регистрация за участие във вота. Предлагаше се това да става с 500 вместо със сегашните 5000 подписа и срещу депозит от 1000 лв., а не както е сега – 10 000 лв. Но и това бе отхвърлено. Отзоваване на депутати чрез механизма на местен референдум или изборната система беше друго условие на протестиращите.
Ясно е, че

от обяснимата прибързаност на ГЕРБ няма полза

Затова и исканията им са толкова уязвими. И това ще стане ясно, когато всички представени в този парламент седнат заедно с представителите на протеста, гражданските организации и специалистите по изборно законодателство на предложената вече кръгла маса по този повод. Тогава ще се види, че бившите управляващи нямат никакво намерение да защитават исканията на гражданското общество, защото те ще гарантират оставането им за дълго в опозиция. Неслучайно Цачева не говори за кръгла маса, а за комисия, която да чуе исканията на гражданите за промени в изборното законодателство. Очевидно е, че бившата председателка на парламента все още не е разбрала, че не е на този пост, за да си позволява да говори като човек, който може да чуе, но да не се съобрази. И други от бившите управляващи май не разбират, че тази надменност и несъобразяване с чуждото мнение е една от основните причини за падането им от власт. Гражданите разбират също, че милите очи, които днес им се правят от бившите управляващи, зле прикриват реваншистки амбиции, които няма как да бъдат допуснати.

понеделник, 17 юни 2013 г.

Ключът към искрата



Няма трудни за разгадаване тайни в ставащия все по прозрачен, заради своята безскрупулност и безцеремонност български политически живот. Ето го ключът към случващото се:

"Каква демонстрация на власт би било да насърчаваш най-добрите, вече предопределени за върховете благодарение на личните си качества? Могъщ е само този, който успява да издигне нищожния и завистливия като предводител на мъдрите и добрите, преобръщайки единствено с каприза си естествения ход на събитията" - Абат Ато Мелани (Печатът, Рита Моналди, Франческо Сорти).

Затова не трябва да се учудваме, че младите социалисти искат да изхвърлят мишката от „Позитано“, а протестиращи младежи като нищо могат да линчуват самозабравилия се националистически водач.
Но какво от това –

две нови дъвки, които ще отклонят вниманието за няколко дни.

Всъщност те отдавна са пътници. Справиха се блестящо с отредените им роли. Никой няма да ги жали като ги хвърлят на бунището. Тези, които дърпат конците в годините на прехода ще останат. И под прикритието на конспиративни обяснения на случващото се за тайни срещи и заговор за разбиването на БСП и връщането на ГЕРБ във властта, ще продължат да си живеят щастливо и най-вече да се забавляват като подготвят поредния генномодифициран продукт, който да увлече разбунтувалите се маси.
Никой не се запитва защо в продължение на близо година (защото първите протести бяха миналата есен)

все още ги няма онези лидери, които да изметат

(както се заканват на митингите) тази самопроизвеждаща се и най-вече пазеща статуквото политическа класа, да свикат Велико народно събрание, което да изработи нова конституция и след това с общи усилия да се тръгне по пътя на демократичните държави. Засега изводите, които могат да се правят, не са лицеприятни за тези, които най-много вдигат пушилка в социалната мрежа, забелязани са от медиите, камерите ги търсят по време на митингите, те самите се снимат, пускат снимките пак в мрежата, появяват се и на някоя среща с управляващите, независимо кои са те и всичко свършва дотук. Просто се надяват някой да ги поведе и най-вече да даде парите за организирането на бъдещото движение. Е, ако това е пътят, нищо добро да не чакат останалите от многохилядните протести. От зората на демокрацията,

още когато бяха фалшифицирани онези избори

кукловодите знаят как да яхнат всяко добро дело и да го задушат, опаковайки го с посткомунистически див капитализъм така, че след време всички да се отвратят и почувстват излъгани. Разбиването на класическото дясно и ляво не е случайно. То всъщност не беше трудно да се случи, защото неговите водачи, с малки изключения, бяха подставени лица. И работиха в угода на тези, които ги поставяха на един или друг пост. Работиха и за себе си, разбира се. И нищо не направиха, за да има днес силна средна класа, да няма тайни зависимости, да има истинска демокрация. Затова всъщност днес

няколко изгубени поколения са заедно на улиците

Но отново ще кажем – какво от това. Малки радости, гарнирани с навяващи лоши спомени рефрени като „червени боклуци“ и „кой не скача е червен“. Между тях платени агитки, а в сенките доволните лица на реваншистите, които тайно се надяват да възтържествува отново физкултурния салон. И едните и другите се заблуждават. И нека не ни занимават с конспирациите си. Няма връщане назад за никой. Поради простата причина, че техните протежета, тези фосили на прехода, както правилно ги определи един психиатър, не заради лични качества са заемали един или друг пост. И днес те няма как да бъдат бенефициенти на народното недоволство. Чалга зарибяването в началото на деветдесетте години, свърши своята работа по време на предишното управление. Сега в главите на дирижираните агитки звучат последните безсмислени слова на силиконовите плейметки. Но нямат шанс.
Не може да не отбележим и един от видимите провали на кукловодите. Крахът на поредния им хомункулус Пръмова-Кунева

издаде сeнилност, която те умело прикриваха преди.

Това, което виждаме през последните дни, е съвсем логичната демонстрация на злоба и безскрупулно предизвикателство към търпението на хора, по-голямата част от които те не познават нито пък са могли да моделират както ставаше във времената на чавдарчетата и пионерите и по-късно в посткомунистическите времена.
Затова колкото по-бързо протестиращите намерят своите истински лица, толкова по-малко ще са моралните поражения, а войнстващите дегенарати ще бъдат поставени там където им е мястото. Няма време за губене, духът може да бъде върнат в бутилката по различни начини. В сянката на ДС бъдещето не е розово, защото те знаят как да преобръщат естествения ход на събитията.

Край на партийното субсидиране за лична употреба

Депутатите отрязаха възможността за спекулации с партийните субсидии за корупционни цели с промени в Закона за политическите партии, предложени в два проекта на БСП и „Атака” миналата седмица. Те решиха още (макар и на първо четене) извънпарламентарните партии да не получават вече държавни пари, нито да имат право на клубове, предоставени им от общините. Мотивите са, че определени политически партии участват на изборите не за постигане на политически цели и за осъществяването на общественополезни каузи, а за да получат просто пари. Известно е също, че помещенията и цели недвижими имоти не се използват, рушат се, а се водят на партии, отдавна престанали да са парламентарно представени. Други пък отдават под наем помещенията и осъществяват стопанска дейност под различни скрити и явни форми.
Засега единодушно всички присъстващи депутати са се обединили около

премахването на криминалната схема

да се купуват чрез държавни пари така наречените независими депутати. Другите две възможности предизвикват спор. Макар че със сигурност в обществеността има ясно отрицателна нагласа и ако се направи допитване, хората ще бъдат против държавното финансиране на партиите. Според социалистите обаче не е разумно да се оставят извънпарламентарните партии без субсидиране. Това, което е възможно да се направи, е да се вдигне процентът от 1 (какъвто е досега) на 2 или 3 на сто. Освен това или трябва да се пристъпи към по-строг контрол на парите, отпускани на всички, или да се промени методиката, като се предвиди партия, която не си е изхарчила парите целево и за определен срок, да запазва една част, но да връща остатъка в бюджета. Според депутати 
трябва да се сложи край на

порочната практика на ГЕРБ

които по техни признания  са вложили 27 млн. лв., спестени от държавната субсидия и са спечелили от лихви 500 хил. лв. Другото предложение е парите на глас от 12 лв. да се намалят наполовина. Мотивът е, че в богати  европейски страни финансирането е в пъти по-малко.
Проблемът е, че колкото по-голяма е държавната субсидия, толкова по-голям е размерът на сумата за купуване на гласове на избори. Затова трябва ясно и точно да се аргументира размерът на сумата, която се отделя от бюджета за субсидиране на партиите.
От друга страна премахването на субсидията за извънпарламентарни партии  може да ги направи зависими от неидентифицирани икономически субекти. Затова е необходимо двата проектозакона да се обединят и прецизират между първо и второ четене. В обсъждането би било добре да се включат и самите извънпарламентарни партии, както и гражданският сектор. Това е необходимо дори само защото близо 

25% от хората, които са гласували на изборите, 

са останали непредставени.
Очевидно е, че депутатите се движат по тънък лед. Истината е, че ако поправките имат само козметичен ефект, тоест леко се промени надолу финансирането и се вдигне процентът, над който трябва да става, общественият ефект може отново да е негативен. Защото парите, които за извънпарламентарните партии са 43 милиона лева, при едно категорично решение биха могли да отидат за силно нуждаещи се хора. А при популистко решение бумерангът може да се върне и вместо да изпишат вежди, може да се окаже, че депутатите са изболи очи.
Решението не е дали да има субсидиране, или да няма и колко точно да е то, а в

придружаващите го механизми на контрол

които трябва да бъдат така направени, че всеки данъкоплатец във всеки един момент да знае как се харчат парите, дадени за партийно строителство.
Другото, което може да се направи, е веднъж завинаги да се сложи край  на онзи порочен благотворизъм, с който бившите управляващи се кичеха, харчейки всъщност нашите пари. Трябва да бъде свалени популистките маски, прикриващи търсещите власт единствено за лично облагодетелстване.
Това е малка, но съществена особеност на партийното строителство – хората, които смятат, че са призвани да се нарекат политици, да имат открити цели, които да са в полза единствено на тези, които са ги избрали.

вторник, 11 юни 2013 г.

Спешните мерки на новия кабинет


Новите управляващи са наясно, че спешно трябва да удовлетворят справедливите искания на голяма част от протестиращите. Да помогнат на крайно нуждаещите се, на майките за отглеждането на децата им, на пенсионерите. Същевременно финансов спец като премиерът Пламен Орешарски знае, че в пробита каца не се наливат пари. Тоест трябва не да се запушва всеки възникнал актуален проблем, както правеха предишните управляващи, а да се накара замрялата икономика да заработи. Точно в тази посока са насочени усилията. С помощта на парламента, разбира се, който в спешен порядък трябва да приеме или промени редица закони. Според премиера ревизията на кабинета на ГЕРБ, включва вариант от догодина да бъде намален дивидентът, който държавните предприятия внасят в бюджета. Все още няма яснота колко ще е намалението:"Сега дивидентът е 80 на сто, а това граничи с механизъм за декапитализация на предприятията", заяви Орешарски в радио интервю. Процентът на отчисленията от печалбата се определя всяка година от правителството. ГЕРБ завиши този размер от 50 на 80% от печалбата. От опозицията тогава опонираха, че това е мярка, която "кърпи" държавния бюджет, но източва предприятията, като не им позволява да правят необходимите не само за развитие, но и за оцеляване в условията на криза инвестиции. Очевидно е, че

държавата трябва да спре „социалистическото” подпомагане

на закъсалите свои предприятия. Пари в държавните дружества трябва да се оставят само срещу реформи, изразяващи се най-вече в добро управление.
Паралелно с това народните избраници още през тази седмица ще трябва да разгледат законодателни промени, свързани със заетостта, отглеждането на децата и подпомагането на най-затруднените финансово. По отношение на заетостта мерките ще бъдат такива, че финансово да бъдат насърчени тези, които наемат млади хора. В Закона за гарантиране на вземанията пък ще реши се въпросът с неизплатените заплати, ако собственикът на фирмата фалира. Едни от най-очакваните промени са тези в закона за бюджета, където ще бъде увеличен от 1 юли размерът на майчинските от 240 лв. на 310 лв.
Подобаващи промени се очакват и в Закона за семейните помощи, като целта е да се увеличат както детските надбавки, така и кръгът на семействата, които ги получават. Помощите за първокласници се очаква да се увеличат от 150 лв. на 250 лв. Тази мярка ще засегне 45 000 деца.
Орешарски съвсем прагматично обяснява философията на готвените промени. По думите му по-добре е, когато обезщетенията са по-добри, а майките бързо се интегрират обратно в пазара на труда.Но

„едно по-дълго обезщетяване на майките е право, но не е задължение,

така че тези майки, които имат перспективна работа и искат да растат в кариерата си, и сега не се възползват”. Според премиера държавата трябва да подпомага семействата, които искат да имат деца, но по една или друга причина не успяват и имат нужда от процедура „ин витро”. Намесата на държавата ще става при стриктно отчитане доходите на родителите, за да има целеви характер подпомагането.
Вече има конкретика и в решаването на проблема с безработицата. Новият социален министър д-р Хасан Адемов бе изненадан неприятно от факта, че през есента изтичат голяма част от схемите за временна заетост, което ще остави близо 50 000 на улицата. Според него това се дължи на

„неразумни” действия от страна на бившите управляващи,

които не са имали трайни цели, а са действали предизборно Затова д-р Адемов обяви, че ще вземе нови мерки, които да покрият нуждите на пазара на труда. Освен преразпределението на близо 1 млн. лева по програми, министърът ще поиска бюджетът на Националния план за действие по заетостта, който е в размер на 73 мнл. лв., да бъде увеличен на 150-200 млн. лв. за следващата година. За да не си помисли някой, че става дума за нов кърпеж, социалният министър декларира, че подкрепата трябва да минава задължително през работодателите, които да поемат осигурителни вноски или като заплащат част от заплатата, за да може да се генерира трайна заетост. Всъщност това е първият социален министър, който като дългогодишен парламентарен спец в социалната сфера е наясно какво трябва да се направи. Тези, които получават социални помощи, трябва да работят в продължение на 14 дни по 4 часа на ден. Според д-р Адемов голяма част от безработните са неграмотни или с образование до 4-ти клас и затова той предлага парите

да се дават срещу ограмотяване, срещу квалификация

и почасова работа, за да може тези хора да придобият трудови навици. Същевременно ще се разшири кръгът от лицата, които имат право на целеви помощи за следващия отоплителен сезон. Според изчисленията тази мярка ще облагодетелства допълнително около 60 000 души. Управляващите си дават сметка, че всяка тяхна стъпка ще е от полза, но няма да е напълно достатъчна заради лошото наследство и кризисния период. Пътят е не да се замразява, а да се отпушват затлачените места в икономиката и да се създават възможности за инвестиции и работа. Премиерът Орешарски е напипал една от основните пречки пред инвеститорите –

сблъскването им с необосновано усложнената административна система

Освен това привличането на висококвалифицирани кадри е свързано с конкурентоспособността. Това може да стане по думите на премиера единствено чрез развитие на образованието, човешките ресурси, инфраструктурата, защото така ще има повече производство и в края на краищата ще се стигне до по-високи доходи. Орешарски е наясно, че по-тежките реформи в страната ще започнат от следващата година с новото бюджетиране. Затова на дневен ред е решаването на един от най парливите въпроси – здравеопазването: достъпът до лечебни заведения, "източването” на касата, необоснованото вдигане на цените на лекарствата и т.н. Самият факт, че новото правителство работи на бързи обороти в посока на решаване на взривоопасните зони, генериращи социално напрежение, означава, че и първите резултати ще станат видими още през следващия месец. От друга страна, тактиката за решаване и на по-дългосрочни цели показва, че намеренията на новия кабинет не са временни.
Предстои да видим какво от това ще осъществи. Обществото очаква какъв ще е ефекта от реформите. Възможността да се плащат сметки и борчове е единият критерий. Не трябва да се хранят и големи илюзии. Просто защото пари няма. Политическото разположение на силите също е нееднозначно. А това е мина, която никой не знае кога точно ще избухне.

събота, 8 юни 2013 г.

Крал Артур и социалистите

Още от времето, когато за една нощ се превърнаха от комунисти в социалисти беше ясно, че така ще я карат. И че мимикрията ще се предава по наследство. 
То и за това новият премиер преди да го припознаят се наложи да мине по този път. И днес, когато вече е поел кормилото, предпочита да се хване за сметките, което умее, отколкото да им се връзва на политическите игри кой крив, кой прав за дереджето на страната. Освен това той е наясно, че с подобни мними политици винаги трябва да си има едно на ум.
Много бързо обаче някои от червените министри ни показаха, че тяхната номенклатура за демагогство става, но не става за управление. И няма значение възрастта им. Младият външен министър Кристиян Вигенин, известен с близостта до лидера на БСП, показа, че напразно е бил в Брюксел евродепутат и не е наясно с основните принципи на Евросъюза. Първо заяви, че ще реабилитира посланиците агенти на бившата Държавна сигурност, които бяха отстранени от ръководеното от него днес министерство, а след това се отрече от думите си. За да не бъдем голословни, ето какво каза той: "Начинът по който тези хора бяха унижени, е едно от недостойните действия на предишния кабинет и на предишния външен министър. Ще направим така, че всеки, първо, да бъде оценяван според своите способности и качества и, второ, тези хора

да бъдат максимално полезни на министерството конкретно,
но като цяло и на страната си,

защото това е потенциал, който не бива да бъде разпиляван". И след това: "Не съм казвал, че ще реабилитирам, изпращам като посланици бивши служители на ДС. За съжаление позволих да бъда вкаран в този дебат. Твърдя, че е редно, вместо да ги държим на някое бюро в Министерството на външните работи, смятам да използвам техния капацитет и потенциал. Ако ги дискриминирам, аз нарушавам закона. Не искам ДС, която не съществува от четвърт век, да продължава да определя правилата. Никъде не съм казал, че ще предлагам хора за посланици. Смятам, че капацитетът на тези хора трябва да се използва", И според него

"тези хора трудно могат да бъдат лицето на България в чужбина".

Няма да питаме кога казва истината за посланиците бивши агенти и какви са личните му подбуди от една страна да ги защити, а от друга да ги прецака така както само своите могат да го направят.
Ако с повратливостта си, успя някак си да се измъкне по тази тема, то гафът с опита да оневини участието на една терористична организация в атентата в Бургас, ще му зачертае вратите към евро атлантическите ни съюзници. Миналата сряда (05.06.) той заяви пред БНР, че "няма окончателно решение относно обявяването на въоръженото крило на Хизбула за терористична организация. Доказателствата не са категорични, въпреки че има косвени следи. На този етап събирането на доказателства ще продължи",  

Вигенин едва ли не е наясно, че разследването не е само българско

Не случайно новият вътрешен министър Цветлин Йовчев категорично се противопостави на твърденията му. А самият Вигенин отново се преметна и препотвърди официалната позиция на страната ни.
Всъщност още когато ни занимаваше с негово изследване, с което установил, че сред

рицарите на крал Артур има един, който се казва Вигенин от Лечестър,

на кукловодите е трябвало да им светне, че един ден ще се стигне до историческото откритие, че тези рицари са минали и през разложкото село Долно Драгилище. И че Кристиян няма нищо общо с дядо Христо.
Шегите настрана, но подскоците на младия министър показват, че издигането му е рожба единствено на задушевните разговори с неговия патрон и сегашен лидер на партията докато са правели морски бани заедно.
Не по-малко глупава и с привкус на носталгия към времето на соца бе издънката на един друг министър, макар и останала в сянка. Новият военен министър, железна номенклатура от старите партийни кадри, Ангел Найденов заяви преди седмица, че може да върне военното обучение в училище:
"В средното образование могат да се предвидят часове, в които да се придобиват знания за реакция при кризисни ситуации, които ще помогнат и за овладяването на умения, каквито се възпитават в казармата". Това той каза по повод възможността да се върне наборната служба, която той отхвърли. Известно е, че смесена система на платена и наборна служба има в много страни. И това би могло да се обсъжда. Но намерението да се

милитализира училището по стар тоталитарен образец

говори единствено, че онези залпове на онзи крайцер все още звучат в главите на пребоядисалите се комунисти.
Всъщност от поведението на тези двама министри тутакси може да се направи извод, че приемствеността в Столетницата няма как да доведе до положителни резултати дори за тези, които са ги избрали. Отсега лъсва колко е къса управленската им скамейка. Възможно е  да се създава такова впечатление, защото от една страна се толерират лични протежета, независимо от тяхнатане компететност, от друга – се разчита на старите чугунени глави, които живеят още във времето на студената война. Само че съвсем естествено се сещаме за онзи виц, в който, когато попитали радио Ереван кое е общото между фантаста, историка и политика, то отговорило:
„Силата на въображението! Фантастът измисля бъдещето, историкът – миналото, а политикът – настоящето.
Но хората не ги интересува кой е роднина на крал Артур.


вторник, 4 юни 2013 г.

Другото лице на служебния кабинет

В края на миналата седмица с отчет в розови краски вече бившият служебен премиер Марин Райков се опита да се измъкне по терлици от бакиите, които натвори за краткото си съществуване неговият кабинет. Със самохвалното заключение, че „правителството не било нито "отбор В", нито "отбор С" , а било "отбор А" на България в този тежък момент от 78 дни, той вероятно ще остане в историята като единствения политик, който е оценил толкова високо този кабинет. Разбира се, с това си твърдение, Райков се опита да се измъкне от общественото мнение, че правителството му е патерица на бившите управляващи. Биенето в гърдите достига апогея си, когато в доклада си отчита сектора „Енергетика”. За съжаление зад хвалбите за разкрити неефективности в държавните предприятия, които щели да спомогнат да няма увеличение на цената на тока от 1 юли обаче се

прокрадва мрачната сянка от чадъра, спуснат над разследваните от прокуратурата

енергийни шефове, заради чието безхаберие се стигна до протестите. Ще припомним, че прокуратурата започна пет дела срещу Михаил Андонов, шеф на БЕХ и няколко длъжностни лица от НЕК за безстопанственост в периода 2001 г. - 2012 г., свързана с американските дружества "Марица 1" и "Марица 3", което е довело до огромни загуби на държавата. И въпреки, че народните представители попитаха в прав текст докога правителството ще търпи въпросните лица, както и техните шуробаджанашки назначения, техният принципал премиерът не си помръдна пръста, за да ги отстрани. А редно беше, защото няма време за губене. Данъкоплатците имат нужда от управници, които да оправдаят техните очаквания, а не да ги крадат. И след като и прокуратурата и народните представители открито се заеха

да разчистват енергийните авгиеви обори, редно бе служебното правителство

да не се ослушва, а да предприеме съответстващи на нивото на двете независими власти действия, за да реши проблемите в полза на хората.
Райков ще бъде запомнен и със забележителното си самопредлагане и самоназначение за посланик в Рим. В случая не са важни притежаваните от бившия премиер качества на дипломат, а порочния начин на осъществяването на това назначение. Поради евтината прозрачност на това действие няма да разнищваме неговата морална стойност, макар че точно такива действия са ключът към истинската същност на всеки, който претендира, че е бил добър управленец. Няма да се занимаваме и с футболната терминолагия, с която той се определя като центърнападател на националния ни политически отбор, не за друго, а защото

тази бистришка терминология е знак единствено на кого бе подвластен този кабинет.

Ще отбележим само, че от кумова срама бившият служебен премиер можеше да изчака встъпването в длъжност на новото правителство и то да го предложи на тази длъжност. По този повод ще цитираме и една декларация на Българското дипломатическо дружество, в която се заявява, че „не изглежда особено състоятелна процедурата, при която господин Марин Райков оглавява правителството, вземащо решение за негово посланичество по предложение на министерството, което той оглавява; По закон всеки български дипломат

може да се изпраща на нов мандат след минимум 2 години престой в София;

Изцяло противоречи на нормалната дипломатическа практика е да се мести току-що пристигнал в страната на акредитация и даже все още не връчил акредитивните си писма посланик само за да освободи мястото на нов. След като повече от година България бе без посланик в Рим, това ще бъде нов крайно негативен знак към Италия; Извън всякакви нормални междудържавни отношения е премиерът на една държава да прави посещение в друга държава (Премиерът Марин Райков води делегация в Рим), в която вече му е поискан агреман за посланик.”
За да

не бъде сам на прицел, заради това самоуреждане, Райков уреди със сладки дипломатически постове

и най-доверените си хора във външно министерство, което е не по-малко скандално. Не очакваме той да коментира тези си действия. Още по-малко това може да се случи и след заминаването му за Рим. Но ще цитираме отново мнението на дългогодишните дипломати, които смятат, че с подобни назначения се продължава практиката на непрозрачност, задкулисие и безпринципност, което е пречка в изграждането на професионална дипломатическа служба и подкопава доверието в нея. Съвсем естествено е очакването на обществото държавният глава да не се подведе от тази съмнителна прибързаност на назначенията, най-малкото защото по този начин се поставя под съмнение вярната оценка и за други възможни кандидати или казано направо – за потенциалът на нашата дипломация.
Няма да пропуснем в оценката си и скандала

с откритите в деня за размисъл незаконни 350 хил. бюлетини в Костинброд,

които е трябвало да отидат до урните. След гръмването на скандала от служебния кабинет увериха, че те са били извън договорения тираж от 8 343 000 (в който влизат и 10% резерв), доставен още на 8 май. В процеса на разпитите обаче се оказа че този „надтираж” се е получил след мистериозни телефонни разговори и смяна на показанията от разпитваните лица, което се изяснява в момента от разследващите.
И понеже няма как да подминем с лека ръка двойнствения аршин на най-слабото служебно правителство в прехода и особено

отчета на премиера му, изпълнен с твърде неприлично самохвалство

ще си позволим да цитираме небеизвестна притча от Евангилието:
“Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! Казвам ви, че тоя [митар] отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня [фарисея]; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат” (Лука 18:10-14).
Няма как да приемем фарисейството на бившия служебен премиер за добродетел. Надяваме се, че новите управляващи ще приемат съответните мерки и ще се освободят своевременно от всички за които има и най-малките съмнения, че са бъркали в кацата с меда.