Общо показвания

четвъртък, 30 август 2012 г.

Словесни пърформанси на "Позитано" 20

Изцепката на Антон Кутев, висш функционер на БСП, не е само вътрешнопартиен проблем, както се опитват да го изкарат някои. Още по-опасен е стремежът да бъде замазан случаят като някаква уж шегичка с така наречения „развит социализъм” или пък да бъдат обвинени други партии в подобни изхвърляния. Защото да се заяви: „Отдавна твърдя, че социализмът има нещо общо със СПИН. Предимно се предава по наследство и по полов път. В нашата партия е нормално наследниците да стават социалисти просто заради бащите си”, е опит да се реабилитира бившата комунистическа партия, чийто режим бе обявен за престъпен и с която новоизлюпените социалисти официално обявиха, че скъсват завинаги още през 90-те години на миналия век. Още повече, че това нагло изявление бе направено точно по времето, когато Европа почете паметта на жертвите на нацисткия и комунистическите тоталитарни режими (23.08). Нека само си представим как биха реагирали в Германия, ако някой се опита да защити холокоста. Учудващо е, че правозащитниците, които са гръмогласни за някои частни случаи, все още си траят, както не реагират и компетентните органи. А ръководството на БСП се опитва да прехвърли вината


от болната на здравата глава

Но защо ли се учудваме, след като нямаше реакция от страна на същата тази върхушка по повод на друго скандално изхвърляне на Кутев, написано в личната му страница във „Фейсбук” по повод земетресението в от 5,8 по Рихтер в Перник:
“Земетресението събори няколко комина и един селски мост. Стотина къщи се напукаха. Защо това се превръща в единствената национална тема? Помагаме на хората с напуканите къщи (нали за това е държавата) и продължаваме напред! Защо е този шум? Човек ще си каже, че си нямаме сериозни проблеми в тази държава, та се занимаваме с измислени. Вредата за живота на хората от замразените доходи е доста по-голяма, отколкото земетресението успя да нанесе!” Нека сега пак да се опитаме да си представим този отговорник по медийната политика като министър на информацията на червено правителство как би се държал, след като в коментара му в социалната мрежа


нямаше капчица състрадание към хорската трагедия


Точно това е нещо, което не може и не бива да бъде подминавано с лека ръка.
Но нека преди това видим кой е всъщност Кутев. Учил-недоучил, той е типичен пример на нагаждач, разбрал, че сладкият живот не се постига с труд, още по-малко със шиене на ризи и чаршафи, както сам обяснява, за да стигне до следния фундаментален извод, за който Остап Бендер би го поздравил: „Видях как много хора изкарват с лекота парите си, без да ги изработват. Преди 4 г. (1999-2000 г.) в политиката се изкарваха достатъчно пари, за да си богат, властен и силен”. След подобна откровеност

плонжирането и чупките пред този

който може да му осигури благоденствие, се превръщат в ежедневие през последните десетина години за Кутев. Е, какво друго да очакваме от него, освен да бъде гласовитата маша на група хора, за които поредицата от изборни провали нямат никакво значение. Така беше и по времето на социализма, когато всички виждаха, че корабът потъва, но за диктатора и приближените му светлото комунистическо бъдеще беше на ръка разстояние. И всеки, който публично се осмеляваше да се усъмни в това, го посичаше червеният Гьобелс, а дългата ръка на ДС свършваше останалото. Тука можем да припомним забележителната му статия „Властта като божествен перформанс”, в която той споделя дълбокоумни разсъждения: „Според мен човек, който не се чувства годен да промени историята на страната си, няма какво да търси в политиката.” „Хубавото на политиката е, че чрез нея човек може да реализира мащабни проекти. С политическата мощ можеш да променяш видимо света на другите. Тази мощ е истинският наркотик на властта.”
Всъщност червените се правят на умрели лисици
и искат от нас да се държим към Кутев като към блондинката от следния виц:
“Полицай спира огромен „Мерцедес”, вътре красива блондинка:
„Добър ден, документите за проверка!”
Блондинката:
„Не знам за какво говорите.”
Полицаят:
„Ами за шофьорска книжка и талона на колата!
Блондинката отново отговаря, че не знае, за какво става въпрос и настоява, че няма документи.
Полицаят:
„Госпожице, защо не проверите в дамската си чанта или в жабката на колата!”
Блондинката проверява и наистина намира необходимите документи. В този момент по радиостанцията на полицая се обажда негов колега и след като разбира, че е спрял същата блондинка с мерцедеса, го съветва да си събуе гащите пред нея и да види какво ще стане.
Полицаят си свалил панталоните и застанал пред красивата блондинка.Възмутена блондинката отвърнала:“Еееее, пак ли алкохолна проба!”
Едва ли обаче ще им повярваме. Арогантното повторение, включително и на изборните загуби, може и да е забавно за някои, но на нас не ни е до смях. Словесните пърформанси на Кутев са показателни за това защо толкова дълго е шествал криминалният преход. И защо в Европа вземат драстични мерки срещу дръзналите да върнат нацизма или тоталитаризма.

понеделник, 27 август 2012 г.

Възродители и давност


В деня, в който Европа почете паметта на жертвите на нацисткия и комунистическите тоталитарни режими (23.08), стана известно, че срокът за разследване по делото за възродителния процес е удължен с три месеца. Този символичен факт показва, че за геноцида, извършен срещу близо половин милион наши сънародници, принудително депортирани от режима на Тодор Живков от страната, няма да има давност. И тези, които го организираха и проведоха, ще получат своите наказания, а жертвите им ще бъдат овъзмездени.
Всъщност до продължаването на разследващите действия нямаше начин да не се стигне дори само като се има предвид едно решение на Европейския съвет от ноември 2008 година за борба, чрез средствата на криминалното законодателство, против определени форми и начини на изразяване на расизъм и ксенофобия, например „публичното оневиняване, отричане или грубо тривиализиране на престъпления, свързани с геноцид”. Преди това специално с оглед за подготовката на това решение през май 2006 година в страната ни пристигна техният представител Хана Северинсен. Тя констатира, че

разследването е блокирано, няма осъдени, а институциите бездействат

Но нека припомним фактите около разследването. То започва през 1990 година с отделянето на материалите за престъпленията по време на възродителния процес от прословутото дело № 1. През следващата година  Военната прокуратура повдигна обвинения срещу Тодор Живков, ген. Димитър Стоянов, Петър Младенов, Георги Атанасов и Пенчо Кубадински по чл.162, ал.1 от НК за проповядване и подбуждане на расова и верска вражда.
През 1993 година прокуратурата се отказа от това обвинение и отправя ново по чл. 387, ал.2. Досега делото повече от 10 пъти е спирано и възобновявано, връщано за доразследване, прехвърляно по компетентност между отделни нива в системата на прокуратурата. От него са отделени и образувани други 5 дела.
През февруари 1995-а то вече е на път да бъде напълно затлачено. Военната колегия на Върховния съд връща делото за ново разследване, но с изричното указание да бъдат разпитани всички лица, които имат отношение към репресиите през периода 1984-1989 година. Това абсурдно изискване на практика задължава съдебните власти

да призоват  и разпитат хиляди свидетели

пръснати по целия свят.
Заради кончината на Живков и Димитър Стоянов делото срещу двамата е прекратено през 1998 година. А по-късно е спряно и срещу бившия премиер Георги Атанасов. Но по време на синьото правителство, през януари 2001 година то е възобновено за кратко време и с помощта на турските власти са установени и разпитани 312 свидетели. След което през зимата на 2007 г. е прието становище на Главна прокуратура, изразено от зам. главния прокурор Валери Първанов, при изслушването му в парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията по настояване на ДПС, че делото, което сега е под № II-048, ще бъде възобновено, след като се съберат необходимите доказателствени материали и по преценка на прокурора, който го наблюдава. Тълкуването на това решение е, че

не е възможно да има давност за това престъпление

Според юристи делото няма как да бъде прекратено и защото не става дума за едно престъпление, извършено в конкретно време и място, а за гигантски престъпен процес, засегнал хиляди хора на различни места в страната от края на 1984 до началото на 1990 година.
По повод на тази вече паметна дата 23 август ще отбележим, че почитта към жертвите на нацизма и тоталитаризма е утвърдена и у нас. На 18 септември 2008 г. 40-ото народно събрание прие решение в подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта истината за престъпленията на комунистическите режими да стане достояние на обществото. Решението не е подкрепено единствено от народните представители на БСП. По-късно по предложение на десницата 41-вото народно събрание прие решение, с което обяви този ден за ден на почит към жертвите. А през тази година пък народните представители приеха декларация, конкретно осъждаща възродителите. Документът обявява прогонването на 400 000 български граждани от турски произход през 1989 година за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим, и призовава българското правосъдие и главния прокурор да възобновят делото срещу виновниците. „Опитът процесът да се покрие с давност прехвърля вината от конкретните извършители върху целия български народ”, пише в нея. Точно затова

нямаше нищо необичайно в решението на магистратите

разследването да продължи. Без да се задълбочаваме, ще цитираме евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ), който много точно характеризира в какво се състоят престъпленията. По думите му няма разлика „между националсоциалистическата и комунистическата диктатура, която доведе до милиони човешки жертви, безследно изчезнали, арестувани и тероризирани както по време на войната, така и по време на комунистическия режим.
За съжаление тази тежка съдба не подмина българския народ, който 45 години бе подложен на тоталния контрол и произвола на комунистическата партия, точно копираща инструментите на своите съветски господари, концентрационни лагери, затвор за политическите опоненти, унищожаване на духовния и интелектуалния елит на нацията и неизброими престъпления срещу човешките и политическите права на българите.” Не трябва да има съмнение, че възродителният процес не е толкова мащабно престъпление като холокоста, но е достатъчно значимо, за да не бъде забравяно и бъде поука за нашите управници, настоящи и бъдещи. Затова опитите тази срамна страница в българската история да бъде потулена са обречени.
През 2007 година Европейският съвет изиска от Комисията да изследва „дали е необходим един допълнителен инструмент за адресиране на публичното оневиняване, отричане или грубо тривиализиране на престъпленията на геноцида, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления, насочени срещу групи от хора, определяни чрез критерии, различаващи се от онези на расата, цвета, религията, потеклото или националния и етнически произход, като [например] социален статус или политически убеждения". Това на практика означава, че освен заслужени наказания, които ще получат замесените лидери на комунистическия режим, ще бъдат своевременно пресичани и всички реваншистки прояви в тази посока, каквато например бе провалилата се акция в нашия парламент да бъде отменена декларацията, осъждаща възродителния процес.

петък, 24 август 2012 г.

За незабележимите победи


Има един виц, много характерен за криминалния преход. Съдия пита: ”Господине, защо блъснахте колата на дамата пред вас?”„Господин съдия, тя ме заблуди. Даде ляв мигач и, представете си, зави наляво!”... По всичко личи обаче, че е дошъл краят на шикалкавенето на Октопода. Само за един ден няколко хиляди български граждани въздъхнаха с облекчение. Писналият на всички с далаверите и пиянството си кмет на пловдивската община Куклен най-после бе отстранен от съда. Той и заместникът му ще отговарят за присвоени милиони. Като прибавим към тях и нецелесъобазно профуканите пари, тутакси ще ни светне защо в това малко градче все още няма канализация. А освен кметските храненици, повечето жители са безработни.

Горе-долу по същото време в друга пловдивска община багер и фадрома влязоха в един от палатите на Цар Киро, известен като Стъклената къща. С решение на Административния съд той бе обявен за незаконен - няма проект, нито пък скица за застрояване. Освен този имот са съборени оградата на старата къща на „царя”, която е малко по-надолу по улицата, както и на хасиендата в местността "Изгорялата воденица" край селото.
По-късно пък стана ясно, че в така нареченото „Весело село” от незаконни вили край яз. „Ивайловград” е започнало разрушаването на последните 19 незаконни имота, които ще допълнят списъка от вече разрушените 117 обекта.
Любопитно е да се отговори защо чак сега нарушилите закона са преследвани. Отговорът не е труден, но е показателен за тясната зависимост, сполучливо характеризирана през годините като червено-синя мъгла.
Всъщност избирателите бяха тези, които дълги години бяха лъгани и отляво, и отдясно. Но сега имат шанса да бъдат най-после възнаградени. Трупаната през годините горчилка от неизпълнените надежди е толкова голяма, че дори когато чудото се случва, те все още са нащрек. И с право.
Разбира се, че това не е краят на бедите. Докато всички замесени не получат справедливи наказания, едва ли местните жители ще бъдат спокойни. Но самият факт, че някой не само чу техния глас, но и с подобаваща властова мощ показа, че недосегаеми няма да има, е достатъчно обнадеждаващ.
Далеч по-неспокойни вече ще бъдат кукловодите. Тези, които осигуряваха безпрепятствен чадър през годините на Цар Киро, на кукленския кмет, на свиленградските тарикати. Тяхната власт и благоденствие са силно разклатени. Те няма да леят крокодилски сълзи. Но едва ли ще стоят със скръстени ръце. И ще направят всичко възможно да си върнат статуквото. Нека само си припомним септемврийските миналогодишни бунтове в Катуница заради терора на ромската фамилия. Скритите мини на подобни конфликти тепърва ще избухват. С тази малка, но съществена разлика, че подбудителите и участниците в тях ще знаят какво ги очаква. Също така тези, които са търпели безчинствата на местните мандарини, едва ли повече ще си траят. Затова винаги, когато идва часът на възмездието, примерът от него трябва да бъде последван от всички засегнати. Защото само така ще бъдат окуражени и облечените във власт да отрежат пипалата на Октопода. И едва ли повече някой ще се връзва на номера с левия мигач, а още по-малко на левия завой.

сряда, 22 август 2012 г.

Летни сини надежди

Сините, които преди няколко месеца направиха трудния избор да напуснат Синята коалиция и заради това спешно се наложи да изберат нов председател на партията, съвсем обяснимо първи откриха политическия сезон. На неформална сбирка в курорта „Свети Влас” на морето миналата събота (19.8.) почти цялото ръководство на партията без бившия лидер Мартин Димитров е обсъдило единна позиция за предстоящия Национален съвет на 11 септември. Повод за срещата е и провалилият се опит преди около месец в Габрово да бъде разцепена партията и под ново име „Синя платформа” да бъде възстановена Синята коалиция. Тогава 38 местни сини лидери и депутати, подкрепили неуспелия кандидат за лидер Ваньо Шарков, ръководени от евродепутата Надежда Михайлова,  сега Нейски, бистриха в местния хотел „Балкан” как да върнат старото статукво. Заради разногласия те обаче не успяха да организират новото движение. Основни играчи като депутата Шарков заявили, че нямат намерение да напускат партията и че имат шанс да спечелят битката вътре в СДС. Според тях силите били изравнени и нямало смисъл да се създава ново напрежение, след като до възстановяването на коалицията с ДСБ можело да се стигне и с гласовете на съвета.


Отговорът на синьото ръководство в „Св. Влас” е
също миролюбив


Новият лидер д-р Емил Кабаиванов няма да преследва заговорниците, въпреки че в устава има изрични клаузи, които дават възможност те да бъдат отстранени. В името на единството обаче няма да има лов на вещици. На „Раковски” 134 обмислят и да амнистират изключени заради нежеланието да работят за Синята коалиция партийни активисти. На 11 септември Кабаиванов ще представи новите политически цели на сините. Те няма да се отличават много от обявените в една от последните декларации, в която

недвусмислено се скъсва

с продължилия близо година и половина съюз с БСП в парламента срещу сродната Народна партия. Кабаиванов ще иска всички действия да групата сини депутати да бъдат съгласувани с него. (Макар че не е депутат, като лидер на партията той става и съпредседател на парламентарната Синя коалиция до края на това Народно събрание.) Заради новите приоритети, някои от които вероятно няма да бъдат споделяни от ДСБ, новият син лидер ще изисква неговите депутати да имат свои позиции. Една от целите е


да се развива сътрудничество с ГЕРБ


за да може максимално да се попречи на БСП да се върне отново във властта. По една или друга причина предишният председател Мартин Димитров пречеше на този процес, въпреки някои договорки, които имаше с управляващите. Това, което със сигурност може да се каже, е, че сините вече няма да са опозиция  на управляващите. Другото, което е ясно, че повече няма да има изхвърляния като онова на Мартин за „златното ключе”, както и тайни договорки в червено-синята мъгла. СДС ще се върне към основните принципи на дясна партия с конкретни отговори на актуални въпроси като справяне с обедняването на хората, създаването на конкурентоспособна икономика, добро здравеопазване, образование и подобряване на пенсионната реформа. Всички позиции на сините ще бъдат предложени и за обсъждане с управляващите. Според сините досега от мнозинството са бойкотирали техните инициативи заради двойните стандарти, прилагани от ръководството на Синята коалиция.
На „Раковски” 134 имат да решават и редица кадрови въпроси. Почти е сигурно, че сегашният шеф на изборния щаб Борис Марков и главният секретар Константин Арабаджиев ще запазят постовете си. Оттам нататък обаче структурите ще са тези, които ще решат кои ще са техните местни лидери. Предстоят да се проведат отложените заради местните и президентски избори избори за нови ръководства.
В СДС имаше и предложение да се проведе национална конференция, която


да отмени с промени в устава вътрешните избори


и да консолидира партията около ръководството. Предполага се, че с този ход ще се намали максимално напрежението по подреждането на кандидатдепутатските листи. Надделяла е обаче тенденцията до парламентарните избори да се прилага сегашният устав, който дава възможност изборните нива да се решават от всички партийни членове.
Добрите намерения от срещата във „Св.Влас” са налице. Но дали те ще бъдат осъществени практически, зависи само от сините. Пред тях има много подводни камъни. Радетелите на криминалния преход със сигурност


ще продължат да разбиват десницата


когато тя не играе по техните правила. Единството на сините е твърде крехко. Идеята за ново дясно движение „Синя платформа” не е приключила, въпреки габровското фиаско на учредителите й. Няма никаква официална реакция и на ДСБ за тази идея. За разлика от СДС, които имат потенциални избиратели, на тях ще им трябват поне още тридесет хиляди гласа, за да може да преминат четирипроцентовата бариера. Това те не могат да направят самостоятелно, а само в коалиция. И тъй като правилата за коалициите ще бъдат променени в изборното законодателство, то това може да стане или под шапката на ДСБ, или под формата на ново движение. Но едва ли ръководството на останалата в Синята коалиция  ДСБ ще предприеме рискови партийни преформулирания. Което пък ще превърне в аутсайдери евентуалните отцепници от СДС. Затова и двете групи, които се бориха за лидерството на „Раковски” 134,  предпочитат да спрат броженията и да решат споровете с правилата на демокрацията. В противен случай полза ще има само Октоподът, защото ако разпадът вдясно продължи, сините ще останат извън борда на следващия парламент.

понеделник, 6 август 2012 г.

Допитване с много неизвестни

Провеждането на първия референдум по обществено значимия въпрос за строителството на ядрената централа в Белене у нас все още е химера. Тя обаче поддържа  всекидневно бойния дух на социалистите по същия изнервящ начин, по който те се почувстваха, когато разбраха на конгреса си преди няколко месеца, че може и да не съберат подписите. Сега подписи има, но до референдум може и да не се стигне. Това нахъсва социалистите и ги превръща в лесна  политическа  плячка за управляващите.
На пръв поглед се създава впечатлението, че БСП държи инициативата. Социалистите са на път да постигнат целта си и настояват допитването до народа да се проведе до края на годината. Събрани са над 773 000 подписа, внесени са в Народното събрание по надлежния ред. Според  „Позитано” 20 няма възможност подписката им да бъде блокирана заради мними и неверни данни - техни тестове са показали, че на  200 000 гласа излизат не повече от 70 нередовни.


Това, което предстои, е подписката да бъде изпратена
за проверка в ГРАО


от председателя на Народното събрание. Ако бъдат установени нарушения, следва предписание до един месец те да бъдат поправени. След това до три месеца Народното събрание трябва да излезе с решение за провеждане или отхвърляне на допитването.
Излиза, че спазването на процедурата, дори без дежурните тактически номера, ще прати референдума в следващата година. Според управляващите датата може да се съчетае с парламентарните избори, което ще спести близо 40 милиона от държавния бюджет, които иначе биха били  прахосани, ако   референдумът се насрочи по друго време. Социалистите се готвят да оспорват тази възможност.  
Възможно е обаче референдумът да бъде блокиран още в пленарната зала. Управляващите твърдят, че


строителството ще струва 22 милиарда лева


които ще бъдат дадени от бюджета и ще увиснат на гърба на българските данъкоплатци. Според червените това няма да са пари от бюджета. В закона има изрична клауза, която забранява да се провежда референдум, когато става дума за финансови средства, харчени от държавния бюджет. Сблъсъкът на двете тези между мнозинството и опозицията може да стигне и до Конституционния съд. А това допълнително би забавило провеждането на допитването.
Няма съмнение, че финансовият въпрос в условията на криза е щекотлив. И той ще е силно оръжие в ръцете на управляващите. Отсега си личи, че социалистите са в отбранителна позиция. Когато зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов казва, че са нелепи аргументите на мнозинството, че всеки български гражданин трябва да плати стойността на суперскъп мерцедес, за да може да се плати ядрената централа, и че това са изопачени сметки, които не можело да се мерят с получавания в бъдеще евтин ток,нито пък да се поставя в изпитание технологичното бъдеще на страната, това означава, че


социалистите все още не намират точните думи


с които да убедят българите да гласуват за нещо, което е неприемливо от народопсихологична гледна точка – да изтръскаш докрай изтънелия си джоб, за да платиш за нещо, което би могло да донесе облаги не сега, а в далечно бъдеще. Със сигурност в БСП са наясно, че ще им е трудно да извадят достатъчно убедителни аргументи.
Освен това събирането на милион подписи в никакъв случай не означава, че ще може да бъдат накарани над 60 процента от имащите право на глас да отидат до урните. Съгласно чл. 23. (1) от Закона „предложението, предмет на рефендума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с “да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.”
В БСП едва ли не си дават сметка за тези сериозни пречки. Но фактът, че не ги коментират, означава, че намеренията не са толкова свързани с ядрената енергетика, а преди всичко с популистки цели. Те в крайна сметка би трябвало не само да консолидират БСП, но и да й донесат допълнително гласове. И така след изборите левицата да върне значимостта си на партия, която да диктува отново политическия живот. Самата мисъл за това със сигурност е достатъчно вдъхновяваща за червения партиен елит. Но в никакъв случай не е дотолкова реалистична, че да имат самочувствието на бъдещи победители. Ако това беше така, то те нямаше да опровергават аргументите на ГЕРБ,  а просто нямаше да им обръщат внимание. Напротив, тази им несигурност ги кара да хвърлят голословни обвинения, че мнозинството всячески ще саботира референдума и ще пристъпи закона.
Всъщност управляващите са наясно с печелившата си позиция. За тях е далеч по-изгодно този референдум да се проведе, за да може след предизвестения резултат по-лесно да се справят със социалистите на изборите. За ГЕРБ е достатъчно да обясняват на избирателите как този референдум ще им излезе през носа. И как те трябва да се бръкнат с 40 милиона за провеждането му. Може дори да предложат и промени в Закона за референдумите, с които да задължат този, който иска референдум, и да си плати. Това, разбира се, не е възможно от гледна точка на човешки права, но е достатъчно популистко, за да освести социалистите и те да слязат на земята. Само че мнозинството няма нужда от излишни движения, достатъчно е само да наблюдава как се плъзга по нанадолнището социалистическата шейна и от време на време да ги сочи с пръст за назидание.
Има и още нещо, което засега остава скрито. И то е, че спукването на червения балон може да има тежки вътрешни последици за БСП. Видя се на последните местни избори в Белоградчик, че


вътрешнопартийните брожения


вредят на Столетницата. Социалистите получиха 2-ма общински съветници, точно колкото и отцепилите се от тях „другари”, пребоядисали се като „социалдемократи”. Няма да коментираме и немаловажния факт, че БСП в този град остана на трето място след уж незначителната като влияние РЗС. Затова е малко странно, че вместо да насочат усилията си към преодоляването на този разпад, който може да се мултиплицира и на други места, БСП се канят да си вкарат автогол с данданията около референдума. Той обаче може да коства главата на лидера им. Видя се, че скандалите в партията лесно могат да прераснат в разцепление, както се случи преди конгреса.
Не случайно по темата за референдума се намеси и бившият президент. Подкрепата, която бившият държавен глава оказва на лидера си, едва ли ще е без цена. Каква ще е тя, ще стане ясно, когато се види спечелила ли е, или е загубила неговата партия.
Що се отнася до референдума, едва ли тази произтичаща от конституцията форма на пряко упражняване на властта от гражданите е нещо, което би трябвало да радва политическия елит, свикнал да се чувства единствен изразител на народната воля. Сега ще се види дали няма да им хареса на избирателите да използват популистките намерения на политиците, за да им нанесат поредния шамар.

сряда, 1 август 2012 г.

Апаратните победи - бумерангът, който винаги се завръща



По-малко от година преди изборите отляво и отдясно отчитат само победи. Сякаш времето, през което са били опозиция, е минало, а избирателите са забравили как са управлявали, когато са били на власт. Най-ярки засега са хвалбите им за победи на вътрешнопартийния фронт, където отдавна статуквото е нарушено и самите победители дори го разбират. Но едва ли ще го признаят дори когато ги свалят от постовете и изглеждат като Тато, когато го детронираха неговите уж довереници.
Истината е, че те до такава степен са свикнали с апаратните победи, че дори не се усещат колко са

Деградирали морално

Когато например лидер на дясна партия казва ядосано на тези, които не са му подчинени, но винаги ги е смятал за такива:
„Защо ми разправяхте, че Румен Христов е никой, а той взе, че ви победи.” Това според вещите политически играчи може да означава, че една група хора са изгубили доверието му и не ги очаква нищо добро. Но според по-непредубедените не е нищо друго освен политически тепегьозлък, изключващ възможността за честен избор и подозиращ апаратна победа, защото след като с години си прилагал хватки, за да оцелееш, през главата ти не минава нищо по-различно от това, че

бумерангът, който навремето си хвърлил
сега не само се връща, но и може да изхвърли кукловодите ти от Октопода извън политическия борд.

Лошата новина е, че малко са тези, които истински искат да се управлява страната според десни и леви принципи.
В БСП от самото начало на прехода забравиха стогодишните мантри като „братство” и „равенство” и създадоха червени бонзи, които сегашният им лидер се опита да отстрани по време на своето управление, но ги остави в партията, за да го разиграват днес с равномерни дози подмазване и неочаквани удари под кръста.
Например като Р.Овч., който даде, както се казва, „всичко от себе си”, за да запази лидерството му, а днес казва: „Сергей Станишев трябваше да бъде сменен от поста председател на БСП, но не тази пролет, а през 2009 година." И допълва, че „ако това беше станало тогава, нещата щяха да са много по-различни в партията, но и в държавата”.
Но нека да видим как е описан Овчаров в една грама на тогавашен американски посланик, публикувана в WikiLeaks. Според нея Р.Овч. е „един от най-добрите играчи,

свързан е с корупционни схеми,

но не представлява пряка заплаха за техните интереси”. Точно тази свързаност с кукловодите на прехода и неоспоримите му качества на добър апаратчик са тези, които подлагат динена кора на БСП и я тласкат към блатото. Няма да коментираме отново и „заслугите” на бившия президент към пречупването на същността на лявата идея и превръщането й в заложник на лични амбиции. Но твърдим, че левицата е последвала Синия лъв по надолнището и избраният от нея път няма да донесе нищо добро за редовите социалисти освен бремето на посетите нови интриги и нерадостното бъдеще заради предизвестената загуба на следващите избори.

Има, разбира се, и добри новини. И те идват отдясно. Там вече отхвърлиха
заченатата в грях Синя коалиция

И са на път да се освободят от старите влъхви не като ги изгонят, а като ги оставят да паднат в капана на апаратните игри, с които пазеха всички ключови места за себе си по време на целия криминален преход. Всъщност сега, когато те всячески се опитват да попречат на сините да влязат в следващия парламент, те единствено доказват, че избирателите правилно са се отдръпнали от тях. Но когато разочаровалите се виждат как тяхната номенклатура си отива, те вече има защо да гласуват за възраждането на синята идея.
Тутакси възниква въпросът възможно ли е и вляво да се случи това. Отговорът е, че е възможно, но само ако не се държат като в онзи виц, в който трима луди се опитвали да избягат от лудницата. Докато се промъквал покрай охраната, първият измяукал и продължил нататък. Вторият също измяукал. Когато минавал покрай пазача, третият извикал: „И аз съм котка!”
Наистина, ако червените не виждат, че номерата им са толкова нелепи, че няма кой да им се върже, то поне да разберат, че вече не могат да разчитат и на твърдите си фенове, 70% от които са на възраст над 70 години.