Общо показвания

неделя, 29 декември 2019 г.

Водното безхаберие плащаме всички

Ето че и перничани, по подобие на френските протестиращи сложиха жълти жилетки. Имат си и инициативен комитет “Спаси Перник”. Исканията са оставки, съд и присъди на всички ръководни длъжностни лица, отговорни за хуманитарната криза и екологичната катастрофа. Настояват също за алтернативни източници на вода, подмяна на водопреносната система и безвъзмездна помощ.

За всичко, което перничани искат, са абсолютно прави. Защото случилото се е безобразие, недопустимо за страна член на Европейския съюз.

Макар и късно, управляващите вече правят каквото могат, за да изпълнят исканията – командировани са министри, инженери, разследващи, прокуратурата се е намесила. Впрегнат е огромен държавен ресурс. И със сигурност кризата ще бъде овладяна. Както и че водният цикъл ще бъде преосмислен за цялата страна. 

В конкретния случай, обаче е от значение не дали няколко нарочени за виновни ще бъдат хвърлени на тълпата, за да бъдат разкъсани, както се е правило през вековете и в недалечното тоталитарно минало, а да се защитят не само интересите на гражданите, но и правовият ред. Не трябва да има съмнения, че уж всички са на едно мнение, но но няма диалог, защото зад  “жълтите жилетки” надничат подсъдни олигарси. Затова колкото по-рано потърпевши и управляващи започнат общи действия, толкова по-бързо ще се реши проблемът. И едните и другите трябва да знаят, че цената за половин вековното безхаберие я плащаме всички.

вторник, 17 декември 2019 г.

Безопасността на движението не е треторазреден учебен предмет

Със случаите на убитите и ранени при катастрофи с деца през последните дни беше премината червената линия на обществената поносимост.

Очевидно въпросът за отговорността и вината не е достатъчен, за да се предотвратяват бъдещи такива. Няма как да настъпи успокоение от факта, че МВР нареди на патрулките да засилят проверките. Нито пък от това, че от Министерството на образованието са решили да проверят качеството на знанията по безопасност на движението на седмокласниците.

Всъщност в Закона за движението по пътищата е регламентирано задължителното обучение на учениците как да се държат не само като пешеходци, но и като участници в движението с велосипедите си. А на страницата на министерство може да се видят десетки нормативни документи, които регламентират това – от краткосрочни препоръки до дългогодишни стратегии. 

Логичният въпрос защо тогава няма ефект, обаче ни кара да мислим друго. А то е, че с мимолетни кампании и с прекрасно написани инструкции, останали само на хартия, не може да се очакват добри резултати. Те може да служат като добро оправдание на чиновниците, когато се случат такива нещастия. 

Но от това няма обществена полза. Вярно е, че и родителите имат грижа да учат децата си как да се предпазват. Но училището е мястото, където при толкова много разпоредби, би следвало децата да получат най-малкото базисни знания, които да ги предпазват. Вярно е също, че пътните джигите не се стряскат от нищо, не ги плашат нито високите глоби, нито човешките трагедии, за които носят вина, както чухме бездушно да се оправдава един от тях при последния инцидент. 

Това, което всъщност трябва да се направи, е да се засили контролът, не само по пътищата и не кампанийно, а и в училищата, където наученото също трябва да се проверява практически, а не да се гледа като към нещо, което трябва да се отчете като дейност.

петък, 13 декември 2019 г.

На болен гръб и сто тояги са малко

Изненадващо предложение на Националната здравно осигурителна каса да се ограничи броя на изписваните и плащани от нея лекарства за едно заболяване в новия рамков договор с Лекарския съюз е на път да взриви обществено недоволство. Недоволни ще са не само пациентите, но и общопрактикуващите лекари, защото това би спънало лечението на хронично болните. Ще отбележим, че парите, които са предвидени за тях в бюджета за 2020 г.не са малко – 677 млн.лв. А нуждаещите се от частично или пълно заплащане са близо 1,5 млн.души. Последната цифра също е обезпокоителна – тя означава, че 25 процента от българите са болни. И само тази цифра би следвало да предизвиква далеч по-сериозно отношение от бюрократичното и, нека го кажем направо – бездушно “пестене” на средства на гърба на болните.

Не е случайно, че веднага, след като стана известно това намерение, първо Лекарският съюз би отбой и декларира, че няма да допусне такъв текст, а след това и от Касата казаха, че предложението не е одобрено от Надзорния съвет на институцията.

Факт е, че само за няколко години в Касата се наляха нови близо милиорд лева, а нуждите и продължават да се увеличават. И тя, както образно се изрази един бивш министър на здравеопазването, се е превърнала каца без дъно. Никак не е случайно, че само през последните месеци бяха разкрити многобройни престъпни афери за нейното източване – чрез фалшиви рецепти за “мъртви души”, поставяне на стендове на здрави хора, препродаване на лекарства, неизгодни договори, фалшиви болнични и мними направления.

Но вместо с това да се заемат, чиновниците решиха да оправят бакиите с ощетяване на болните.Тоест – кражбите ще продължат, а хронично болните ще трябва да се бръкнат в собствените си джобове и да си платят, ако искат да останат живи.

Е, този номер няма как да мине. Някой си е направил криво сметката. А може би кукловодите на криминалния преход целят обществени брожения в търсене на политически реванш. Както и отклоняване на вниманието от техните подсъдни афери.

Очевидно е и друго - има нужда от строг контрол на изразразходваните пари от Касата. И тя трябва да работи в сътрудничество с други институции като МВР, прокуратура, НАП. Кражбата на пари за здраве, както и злоупотребата с живота на пациентите, е много тежко престъпление. В конкретния случай орязването на лекарствата за хронично болните също е престъпно деяние.

Всъщност, лоша новина е на фона на окаяната ни здравна система да се появяват подобни нелепи предложения. И е направо учудващо, че въпреки това хиляди са лекарите, които дават мило и драго, за да помогнат на своите пациенти. Но тяхното търпение също не е безкрайно. И това трябва да имат предвид всички, които гледат на здравеопазването като на зелник, който някой луд им дава, за да си крадат на воля.


вторник, 10 декември 2019 г.

Неволята и водната криза

Поредните тревожни новини от Перник за липсата на питейна вода с дни, съобщени от кмета на града, повдигат не по-малко тревожният въпрос за бездействие на институциите. Пред угроза за режим на водата е и областен център като Варна. С викане на Неволята, в очакване на дъжд, с уволнения, рокади в бюрокрацията и обяснения, че причините са в два сезона суша и течът на вода,  или с други думи казано – с водене на “пожарна политика”, няма как да се реши проблема.

Нека попитаме колко язовира са построени след онзи в Родопите, заради който все още се леят крокодилски сълзи колко други “добри дела” е можело да се се осъществят. Отговорът е – нито един. Сега изведнъж отговорните институции се размърдаха и вече се говори за нуждата от най-малко десет нови язовири. Междувременно спешно трябва да се правят проекти за подмяна на инфраструктурата. Така ще може да се постигне еврофинансиране. Изчисленията са за необходими около 3 милиарда лева.

За съжаление, това, което се натрапва, е липсата на координация между отговорните институции. И понеже водата е проблем на национална сигурност, е добре ведомственият съвет към премиера да се заеме с решаването на този въпрос. Защото става дума и за здравето на хората, което би следвало да е основна грижа на управляващите, които и да са те.

сряда, 4 декември 2019 г.

Европа не вярва на протестъри

Винаги когато прекрачи червената линия и го заплаши обвинението в национално предателство, Радан Кънев бие отбой и е готов да изостави всички, за да оцелее. Провалилият се десен лидер, но надхитрил своите, за да стане евродепутат, побърза да обяви, че едва ли не няма нищо общо с петицията за спирането на строителството на автомагистрала “Струма”, която бе отхвърлена на евродепутатите. Той само бил “длъжен да улеснява гражданите в достъпа им до европейските институции, в това число и петициите им да получат гласност”. Витиевато измъкване. Дори си намерил повод да не присъства на разглеждането.

Няма да питаме с какви очи ще погледне “протестърите”, чиито интереси уж защитавал, и не е наша работа. Но ще наблегнем на друго – мина времето, когато Брюксел се връзваше на доносите от България. Разбра се след падането на мониторинга за съдебната система, че и на европейските институции им е светнало, че зад подобни донесения надничат сенките на подсъдни олигарси. Не случайно европарламентът по най-бързия начин изпълни искането на главния прокурор да бъде свален имунитетът на разследвана за афери с КТБ наша евродепутатка. А сега, без много да се церемони, отхвърли въпросната петиция.

Няма да коментираме и как така на Кънев не му е минало през главата, че държавата ще загуби милиони, ако строителството бъде спряно. И че ще бъде забавено свободното и бързо придвижване  на граждани и стоки по този ключов за Европа коридор. Но и за това не бива да се учудваме: така, както неговият учител и провалил се премиер Иван Костов се бе поставил в услуга на манипулаторите на прехода, така и Кънев прави това, което му наредят неговите кукловоди.

Това трябва да имат предвид в бъдеще не само тези, които му са се доверявали, но и институциите, грижещи се за сигурността на страната, и независимата съдебнта власт, защото тяхна е задачата да пресичат всички опити да се работи в ущърб на националния интерес.

петък, 29 ноември 2019 г.

Изгодната антилекарска дъвка

Започват да стават подозрителни всекидневно раздухваните случаи на далавери и “лекарски” грешки, извършвани от медици. Очевидно някой се нуждае от обществен гняв и най-вече от противопоставянето между пациенти и лекари. Несъмнено съобщението за закопчана психиатърка, източила 500 000 лева от Здравната каса за лечение на мними болни, е щекотливо и дразнещо събитие. Такива бяха напоследък и ТЕЛКът на шефа на Пазарджишката болница, в която друг доктор си изкарваше добри пари, чрез поставяне на стендове на здрави хора. Шум се вдигна и около съмнителното разкарване между болници на родителите и болното им три годишно дете, преди да почине.

Ще кажем направо – случващото се все повече прилича на димна завеса, която цели да прикрие безспорният факт, че Здравната каса е каца без дъно, която докарва добри доходи на малка върхушка около нея. И с разбиването на която, вместо да се заемат, управляващите предпочитат да наливат милиони. Само за последните няколко години там бяха налети близо един милиард лева. А резултатът е все по чести скандали и срам за хилядите лекари, които добросъвестно спасяват всекидневно човешки животи.

Обидно е бивш министър на здравеопазването открито да твърди, че има недосегаеми около Касата, а държавата да си мълчи. Или да лови дребните риби. А те не не са слепи и действат на принципа не е луд този, който яде зелника, а който му го дава. Да, но това са нашите пари! И е крайно време управляващите, които и да са те, да решат този проблем, а не да си прехвърлят топката от правителство на правителство. Нито лекарите, нито пациентите заслужават подобно отношение.

неделя, 24 ноември 2019 г.

И потребителска такса за деца ли!?

Искането на Лекарския съюз за въвеждане на потребителска такса за преглед на дете идва в неподходящ момент на разгорели се страсти около смъртта на три годишното дете, лекувано в детската педиатрия. Тази такса, която ще се отнася и за пенсионерите, вече вдигна на крак пациентските организации.

Ще кажем направо – тук не става въпрос за едното левче, а за натрапващата мантра, че ръководството на Лекарския съюз, се интересува повече от пари, вместо да поиска държавата да си свърши работата по изграждането на високи стандарти на работа – електронно здравеопазване, условия на труд и контрол на качеството на здравни услуги.

А що се отнася до държавата, факт е, че всяка година парите за здравеопазване се увеличават, но очевидно нещо не е наред, щом се стига до такива искания. И е необходимо прекрояване на бюджета на Здравната каса, защото не са само 20-те милиона, необходими за детските педиатри, трябват пари за профилактика и за следболнична помощ. Няма да пропуснем и неоползотворените възможности за по-добри стимулиращи мерки за  майчинството, така че невръстните деца да са по-малко изложени на рискове за заболяване.

И не на последно място е добре ръководството на Лекарския съюз да има повече чуваемост към съсловието, вместо да отправя популистки искания. Необходимо е също така да подреди собствения си редици, защото е видно, че диалогът между лекари и пациенти не е добър. Същото се отнася и до пациентските организации. Така че, нека да разговарят, но без враждебност.

петък, 22 ноември 2019 г.

Спешна помощ за всички

Почти не минава ден, в който да не научаваме за гафове в спешната здравна помощ. Някои случаи завършват с фатален край, както бе с тригодишното момченце. В други, се стига до посегателства върху медици. И започват взаимни обвинения, които обикновено се размиват във времето. Без някой да е понесъл отговорност. А възмездието да е обеца на ухото за тези които са произнесли хипократовата клетва.

Добре, че има и добри новини. Не само за спасени човешки животи. Но и за конкретни действия, с които спешната ни помощ ще постигне европейски стандарти. Съобщеното от здравния ни министър,( след среща с германския му колега, шеф на здравна комисия в Бундестага), че ще кандидатстваме за еврофинансиране за закупуването на хеликоптери за спешна помощ, че се купуват 400 линейки и се модернизират медицински центрове, както и се работи по създаването на Национална здравна информационна система, не може да не ни радва.

Въпросът е докога ще се говори в бъдеще време, след като е известно още от началото на лятото, че страната ни остана май единствена в Евросъюза, без хеликоптер за спешна помощ. И че военните помагат, но предимно при трансплантациите на органи. Но в случаи на инциденти в планината, планинските спасители са оставени сами да се борят с животоспасяващото време. Същото се отнася и за информационната система. Видя се през последните дни до какво доведе липсата на такава бърза връзка между лечебните заведения.

Това, което трябва да се направи, е да се ускори този процес максимално. А ако има забавяне, да не се чака, а да се търси алтернативно финансиране. Всички имат интерес от бързо и ефикасно здравеопазване.

вторник, 19 ноември 2019 г.

Хипократ не е за очерняне

Очевидно е, че лекарите, отнесли се бездушно с починалото впоследствие тригодишно дете и неговите родители, не са достойни за Хипократовата клетва. Не е само до слаба квалификация, както се опитват да ги оправдаят. Не се съмняваме, че и прокуратурата ще се намеси, след като се запознае с резултатите от нареденото от здравния министър вътрешно разследване.

Но нека не прекаляваме. Не бива да се създава психоза срещу лекарското съсловие. Достатъчен обществен негативизъм има. Част от него са и изблиците на насилие срещу спешните медици. Но тези, които грешат не бива да бъдат прикривани от вътрешноведомствени комисии, съставени от техни колеги, които действат на принципа гарван гарвану око не вади.

Подобно отношение пречи да се видят хилядите спасени човешки животи. Няма как да не отбележим, че здравните грижи у нас са едни от най-достъпните в света. Има медици, които са сред най-добрите в света. Те работят в операционни, оборудвани с техника на световно ниво и вършат чудеса.

Справедливост трябва да има. Повече я заслужават не само бездушните. Затова по-кротко, моля! Защото тези, които са благодарни на лекарите, са хиляди. Но затова по-малко се говори и пише. А би трябвало.

сряда, 13 ноември 2019 г.

Без популизъм в новите общински съвети

“Едно си баба знае, едно си баба бае”, е казал народът. Още в първия ден на новия столичен съвет се видя, че представящите се за десница левичари от “Демократична България” няма да градят, а ще го карат на стария си принцип за рушене чрез конфронтация. Нищо че се заклеха "да се водят от интересите на гражданите и да работят за тяхното благосъстояние". Небезизвестният бивш съдия Методи Лалов обяви като един от основните приоритети брадясалата тема за махането на паметника на Съветската армия от Княжевската градина, а Волен Сидеров – забраната на гейпарада. Популизъм, който след тридесет години преход показва единствено, че нищо старо не е забравено и комунизмът изобщо не си отишъл от главите им. И днешното размахване на анархокомунистически мантри няма да донесе нищо добро, още повече, че зад гърбовете на тези, които ги представят, надничат подсъдни кукловоди. 

Истината е, че новият стар кмет Йорданка Фандъкова, вероятно ще трябва да намери начин за промяна в правилата на дневния ред на общинарите, с която да се забраняват популистки инициативи. Няма да е зле също и на “жълтопаветниците” да им се даде пространство в Южния парк за протестите им, а не да блокират свободното придвижване в милионния град. 

Няма как да приемем, че по време на кампанията всички се клеха, че ще правят промяна и сега след като влязоха в съвета, някои решиха да я карат постарому. Гражданите очакват друго - гласуваха общинарите да работят за опазването на тяхното здраве, за подобряването на условията им на живот и тяхното благосъстояние. От това дали ще надделее разумът зависи дали ще продължим напред. Затова сме сигурни, че е дошло времето, когато на популистите ще им се даде отпор.

събота, 9 ноември 2019 г.

За закрилата на две деца

Нека кажем направо: отнемането на деца или връщането им при единия родител с помощта на Хагската конвенция винаги предизвиква противоречиви реакции, в повечето случаи – негативни, сред българската общественост. В конкретния с Чавдар Георгиев и неговите две невръстни деца, намиращи се в момента в страната ни, има достатъчно обстоятелства, които могат да предизвикат брожения.

Проблемът идва от това, че майката (норвежка гражданка), веднъж е била в ареста в продължение на месеци, съдят я за тежки финансови измами. За да облекчи присъдата си, тя иска да използва децата. Но като влезе в затвора, те ще бъдат предадени в приемни семейства, няма да имат връзка помежду си, може дори да бъде сменена самоличността им, за да не бъдат безпокоени. Няма да коментираме, че децата (момче и момиче) говорят добре български, малко английски и не знаят норвежки. Освен това едното дете има заболяване, с което не би могло да се интегрира в Норвегия, директно техните правила го изпращат в категорията на излишните хора. А тук, с помощта на специална методика, детето участва редом с другите деца в учебния процес.

Така казусът е дали децата да бъдат отгледани от биологичен родител в България, или от приемно семейство в Норвегия. Веднъж вече съдът се е произнесъл в полза на това децата да останат при Чавдар. Предстои решение на втора инстанция, което окончателно ще реши местопребиваването. Това, което е съществено обаче, е да не се позволят спекулации, които да свържат случая с атакуваната от НПО-та “Стратегия за детето”. Такива опити вече има. А от това полза имат само тези, които търсят реванш за криминалния преход, прикривайки се зад площадната демокрация.


понеделник, 4 ноември 2019 г.

Предизборни мантри за боклука

Това, че всички се обявяват за победители на изборите е известно от години.
По-същественото е друго – изборите развенчахя мантри, които подсъдните олигарси се опитваха предизборно да внушат чрез своите партийни протежета. За да могат по втория начин да се домогнат отново до властта и продължат криминалия преход.

Не, няма да има диктатура, нито новият главен прокурор ще е нейното лице. Избирателите развенчаха спекулациите за обсебващата власт на управляващите, градските парламенти са “шарени”, в обществеността има достатъчно енергия и възможности публично да контролира кметовете, независимо коя партия представляват.

Съвсем естествено дневният ред става друг – в него няма място за клеймене и замеряне със скелети от миналото. А наблюдаване под лупа дали обещаното от новите кметове ще бъде изпълнено. На тях ще им все по-трудно да назначават “калинки” и да прокарват партийните поръчки, ако те не съответстват на изискванията на избирателите. Властта ще трябва да се съобразява с тях, а не да им нарежда.

Мантрата за това, че са “носители на промяната”, развявана от традиционната левица и десница също претърпя провал. Ухажването и идентифицирането с “протестърите” допълнително им отне хиляди гласове на лишените от възможността да се придвижват свободно граждани. Резултатът, особено в столицата, показа, че с механична подкрепа помежду им, победата  може да бъде само пирова. Вече започнаха обвиненията кой на кого дал гласове. Това е преливане от пусто в празно. Преди всичко те са тези, които трябва да се променят, ако искат да запазят идентичността си. В противен случай новите граждански сдружения, които са на път, със сигурност ще ги маргинализират и изхвърлят извън борда на реалната власт.

Така че поредните избори са добър урок за всички. Как той ще бъде приет и дали ще се поучат от грешките си, зависи единствено от политиците. Ако те продължат да градят кули с опорки и мантри, вместо да вървят в крак с времето, то избирателите едва ли ще им дадат нов шанс.

четвъртък, 31 октомври 2019 г.

“Градска десница” или... “левица”.

Крайно време е мимикриите вдясно да приключат. Самонареклата се “градска десница” да заеме лявото пространство, в което всъщност е закърмена. И престане да заблуждава избирателите. В зората на демокрацията бивши преподаватели по марксистка политикономия и възпитаници на идеологически факултети бяха позиционирани вдясно и съвестно изпълниха задачата си да създадат и укрепят богатството на днешните подсъдни олигарси. Сега техните отрочета и протежета правят същото в търсенето на реванш за благодетелите им. 

Но все не успяват, поради една видима причина – свикнали са някой все да им дава, а не да създават и да печелят от труда си. И, разбира се, да пишат доноси до Брюксел. Но това е на път да секне, както се очертава, след вдигането на мониторинга над правосъдната ни система. Номерът с протеста на Орлов мост също се провали, както ще се случи със социдеята им да се правят детски градини в приземните етажи на блоковете. Анархокомунизмът е добра среда за тях, но днес тя не е здравословна. Мнозинството не търпи някой да му нарушава правото на свободно придвижване. Още повече, когато зад подобен произвол надничат сенките на манипулаторите. 

Най-характерната им левичарска черта е, че след всеки провал, започват да търсят врага: без значение дали ще е с партиен билет, или някой външен. Двама тутакси бяха взети на мушка - един рап певец бе обявен за предател и един независим кандидат, който без усилия, но с привлекателни идеи постигна техния резултат и прибра избиратели, които те смятаха за свои. Всъщност, опитът им да го позиционират в лявото пространство издава единствено те къде се намират. И вместо да шикалкавят с “няма ляво, няма дясно”, крайно време е да свалят маските. В противен случай, както е казал народът – между два стола, на земята пада.

петък, 25 октомври 2019 г.

"Жълтопаветниците" в Южния парк

Крайно време е общинските власти да престанат да си затварят очите за незаконните протести. Видя се как, заради блокиралите Орлов мост жълтопаветници и финансирани от подсъдните олигарси лумпени, градът затъна в задръствания, а хиляди граждани гласно изразяваха недоволството си.

Ясно е също, че изборът на новия главен прокурор и предстоящите кметски избори, са поредния удобен повод, за дестабилизация и спиране на демократичните процеси. А и няма как по друг начин създателите и манипулаторите на криминалния преход да изразят недоволството си от падането на евромониторинга върху съдебната власт в страната.

Изобщо не се учудваме, че псевдодемократите от “Да България”, до един протежета на бившия преподавател по марксистка политикономия и провалил се премиер Иван Костов, “яхнаха” протеста. Няма кой да плаща вече за доносите им до европейските институции, могат да разчитат единствено на парите на престъпно забогателите. И те услужливо го правят, безцеремонно потъпквайки правото на свободно придвижване на хилядите столичани.

Затова е добре следващият кмет на столицата, а защо не и другите кметове, да локализират протестите в градските паркове. Всеки ден някой протестира и за да го забележат нарушава чужди права. Никой няма да отнеме правото на протест. Но, моля, без слободия. В София има избор - ако не им хареса Южния парк, могат да правят хепънингите си в Северния.

понеделник, 21 октомври 2019 г.

"Безплатен" влак към забвението

Любимият номер на псевдобореца за чиста природа Тома Белев,  когато избълва поредната наглост и придизвика обществения гняв, е да прехвърли вината от болната на здравата глава - не можело политици без морал да го клеймят. Евтин манипулативен трик! Но кой ще му повярва, особено след като не само политиците, но и обществеността видяха как “усвоява” средствата по екопроекти.

Ще кажем направо - всеки, който се опита да се подиграе с милионите жертви на Холокоста, трябва незабавно да получи възмездие. Най-малкото е да бъде изхвърлен от обществения живот. 

Именно защото, вместо незабавно покаяние, този новоизлюпен антисемит, се опитва да се измъкне с характерната си наглост. Не, и този номер няма да мине. Казана дума, хвърлен камък. Белев трябва добре да запомни - вече се е качил на “безплатния” влак на забвението!

(Преди дни Белев, който е и в листата на “Демократична България” за общински съветници, написа в профила си във Фейсбук: 
"Най-евтино са пътували евреите в конските вагони - напълно безплатно".)

петък, 18 октомври 2019 г.

Безкомпромисно към нацистките прояви

Похвално е, че институциите бързо реагираха на нацистките поздрави и расистките подвиквания на Националния стадион. И изпълнителите им ще бъдат наказани. Оставката на ръководството и треньора след срамния мач между България и Великобритания също е добър знак. Не бива да се омаловажават такива прояви с оправданието, че така било и в другите европейски страни, но “малка” България щяла да “опере пешкира”.

Неприемливо е и оправданието от депутати от парламентарната комисия по спорта, че те направили закон “като слънце” и ако той се изпълнявал както трябва, нямало да се стигне до тези сцени. Факт е, че законът е добър и санкциите от “глоба”, през “недопускане на стадиона за определен период”, до “полагане на безвъзмезден труд” са по евростандарти. Но точно законотворците, вместо да си “измиват ръцете”, би следвало, преди премиера, да потърсят сметка от всички, които са се ангажирали с развитието на спорта у нас.


Лошото е, че това не се случва само на футболните стадиони. Само от началото на годината имаше няколко драстични случая на нацистки и антисемитски прояви: нагло и пред камери бяха счупени прозорци на софийската синагога, плакати на Фюрера бяха разлепени срещу сградата на съда в Бургас, беше осквернена джамия в Карлово. Така че административните мерки по Закона за опазването на обществения ред при спортни прояви не са достатъчни. Не е трудно да се разбере кой и защо има интерес да се насажда етническа и расова омраза. Всички помнят и оценяват спасяването на българските евреи по време на Холокоста. Трябва ли да помнят и това което се случи на националния ни стадион!?  

сряда, 16 октомври 2019 г.

Балканите не са заден двор

Добре е, че управляващите свикаха Съвета по сигурността и обсъдиха ситуацията след инвазията на Турция в Сирия, както и възможността да загубим милиарди лева от евентуални санкции. Но от друга страна не звучат успокояващо твърденията от тези дни, че ако стане напечено, можело по мирен начин с водни струи да се спрат бежанците, ако нахлуят в страната ни. Или пък, че няма начин да ги спрат, ако се втурнат няколко милиона. 

Това, което трябва да се направи и донякъде вече се прави е на преден план да се даде път на дипломацията.  Инвазията на Турция е укорима, защото ако има нещо, което трябва да се уреди, единствено мирният път е правилния. Но от друга страна, Евросъюзът не изпълнява поетите спрямо нашата съседка финансови ангажименти за грижите към бежанците на нейна територия, а ние също ще сме губещи от налагането на евросанкции срещу нея предвид факта, че стокооборотът ни с южната ни съседка е 5 млрд. долара. 

Когато в двора на съседите ти има пожар, винаги трябва да се има едно наум, че огънят може да дойде и в твоя. А сигурността на Балканите е основен приоритет за страната ни. Прав е и президентът правителството ни да настоява на следващото заседание на Съвета на ЕС за приемането на общ план за действие в случай на внезапно увеличаване на мигрантския натиск. Преди дни, на друга среща се договорихме с Гърция и Кипър да поискаме от Брюксел да спази договореностите с Турция от 2016 г. 

Междувременно стана известно, че кюрдите и сирийските правителствени войски са се разбрали за контрола на два основни града, така че да не се налага турските сили да влизат в тях. 

Друга обаче, не по-малко лоша новина от тази за нова бежанска вълна е, че Франция ще блокира започването на преговори за присъединяването на Македония и Албания. Това е нещо, срещу, което трябва да се обединят усилията не само на нашите евродепутати, но и на политиците ни в страната. Така че, бежанците може и да си останат далеч, но Балканите не бива да останат заден двор на Европа.

сряда, 9 октомври 2019 г.

Престъпниците под контрол

Бивш легионер, с психопатични наклонности, убил невинния фелдшер в тополовското село Орешник, вероятно ще е първия престъпник, който ще получи доживотна пресъда без право на промяна, след като днес депутатите приеха окончателно промени в Наказателния кодекс. Според промените в случаи на умишлено причиняване на смърт, няма да има съкратено производство, водещо до редукция на присъдата. Убиецът ще бъде съден и по друга промяна в НК, която се отнася до посегателство над медици. Тези промени са наложени, преди всичко заради избухването на обществено недоволство, преляло чашата на търпението, включително и след скандалното решение да бъде освободен предсрочно Джок Полфрийман от съдии, които е трябвало да си направят отвод, заради обвързаности. 

С това, обаче едва ли общественото недоволство ще приключи. Причината е не само, че австралиецът може да се измъкне от страната, без дори да плати обезщетение, но и че последните убийства се извършват от престъпници, които вече са лежали в затвора или, както е с легионера са подсъдни за стрелба срещу полицаи и са известни с агресивното си поведение, но си живеят на свобода. Излиза, че чак, когато извършат убийство, върху тях се стоварва закона с цялата си тежест. Но защо преди това, те да не са под постоянно наблюдение – има служби за пробация, са социално адаптиране, МВР винаги е готово да откликне. Очевидно някой не си е свършил работата докрай, а има нужда и от допълнителни  административни решения. Например, ако такива рецидивисти живеят известен период от живота си с електронни гривни, това със сигурност ще има превантивен ефект. Малко е да се каже, че е глупаво е, заради подобни недомислия, да загиват невинни хора.  

Ако не съмва рано, ти подрани, е казал народът. Сигурни сме, че обществения натиск няма да подмине подобно смъртоносно безхаберие. Отговорността е персонална и някой трябва да си свърши работата.

неделя, 6 октомври 2019 г.

Без съмнтелни грантове за магистратите

Още преди да се стигне до скандалното освобождаване на Джак Полфрийман и разкритията за връзки на съдийския състав с НПО-та със съмнително финансиране, трябваше да се приеме тази забрана. Преди две години, обаче управляващите се огънаха и отстъпиха след дежурните атаки за нарушаване на конституционни права от финансираните с такива грантове НПО-та. Затова днес скандалът, както и общественото недоволство, бяха неизбежни. Сега управляващата коалиция прави повторен опит като  професионалните организации на магистратите да се финансират само и единствено от членски внос, имуществени вноски и дарения от техните членове, както и средства и фондове от програми на Европейския съюз, норвежкия съдебен механизъм.

Всъщност финансирането на НПО-та с “тъмни” пари, чийто произход не може да бъде проследен от държавата, отдавна е проблем. Но от друга страна държавата е тази, която може да проконтролира проектите и да оцени дали те не са в ущърб на интереса на гражданите и. Защото Конституцията гарантира правото на свободно сдружаване и равни права на всички граждани, но също така допуска  да има забрани, когато е заплашено единството на нацията, както се случи след скандалното освобождаване на Полфрийман и последвалите разкрития за зависимости на магистратите по делото.

Искаме също така да попитаме магистратите защо не спазват написания от тях етичен кодекс. В него е записано, че  “независим е този магистрат, който при изпълнение на служебните си задължения се ръководи единствено от вътрешното си убеждение и закона, като не се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от представители на която и да е друга власт – публична или частна, вътрешна или външна за съдебната система”. Което в прав текст означава, че магистратите трябва да са имунизирани за политическа дейност, както и за получаването на хонорари с неизяснен произход

неделя, 29 септември 2019 г.

Уикенд с добри новини

Хубаво е водещите новини у нас да са за добри дела, а не преглед на бюлетина на МВР за произшествия и престъпления. На това сме свидетели този уикенд. Първо се разбра, че Софийското кметство е откупило къщата музей на Яворов и тя ще остане място за духовно приобщаване на всички. С 18 000 лв на байловския светец дядо Добри, беше завършен покрива на най-голямата църква в Софийска област, осветена от Негово светейшество патриарх Неофит днес. Поредната инициатива “Капачки за бъдеще” събра над 40 тона пластмаса и за по-малко от две години вече са дарени 12 кувьоза за недоносени деца за малките общински болници.  По същото време над 700 души, с таксата си за участие, се включиха в маратона в подкрепа на жените с рак на гърдата. Събитието се провежда паралелно в 16 европейски столици. В друга инициатива, в Свищов влязоха участници в световен пробег на мира. За трите десетилетия са изминати 600000 хиляди километра в над 150 държави. В него са участвали и световни лидери като Нелсън Мандела, майка Тереза, Михаил Горбачов, Мохамед Али. Сутринта стана известно още, че в памет на свой приятел група младежи са събрали пари за стипендия на момче от малцинствата за образование в Германия.

Вдъхновяващо е да чуеш толкова много добри новини само за часове. Изводът е, че това трябва да е пример не само за политиците, но и за всички, които през последните дни ни облъчват с негативизъм и противопоставят едни българи на други. Нека да не си мислят, че зад делата им ние не виждаме да надничат сенките на подсъдни олигарси. 

И не на последно място тези добри новини идват навреме, за да подскажат, че предизборните кампании свършват, важното е обаче тези, които бъдат избрани, да бъдат запомнени с работата си за полза роду. Както тези дни го направиха хиляди достойни наши сънародници.

петък, 27 септември 2019 г.

Кой сваля превръзката на Темида

Вече цяла седмица продължават броженията в обществото, след решението за предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман. Всеки ден излизат нови обстоятелства, които показват, че то е опорочено. Например, че възбудилият духовете съдия Калин Калпакчиев, е скрил от Инспектората на Висшия съдебен съвет конфликт на интереси. В края на 2018 той е избран за шеф на НПО, но в декларацията си пред ИВСС не е отбелязал този факт. А това би могло да послужи за отвод. Ще отбележим и още нещо: в чл. 36 от НК, т. 3 е записано, че целта на наказанието е да се въздейства “възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото”.

Ще кажем направо: не само, че не въздейства, а напротив – обществото се разбунтува. И това не е срещу цялата съдебна система, нито покана към линч над потъналия вдън земя Калпакчиев. А пряк резултат от поредицата жестоки убийства и възможността техните причинители да се измъкват от доживотните присъди с помощта на съкратената процедура. Преди да вземе решението за освобождаването на Полфрийман, предвожданият от председателя на Съюза на съдиите съд е трябвало да се съобрази с това, че решението им ще наруши закона, защото няма да “въздейства възпитателно” върху обществеността.

Сега е моментът да отбележим, че през годините много магистрати предупреждаваха, че участието на техни колеги в НПО-та ги прави зависими от скритите цели, които преследват личностите и организациите, които ги финансират. В нередки случаи те заплашват и сигурността на страната ни, най-малкото защото настройват едни българи срещу други. Но предложенията на магистратите тази забрана да бъде записана в Закона за съдебната власт подозрително не срещнаха подкрепа.


Министърът на правосъдието вече обяви, че са изготвени промени в закона във връзка с процедурата по предсрочно освобождаване на лишени от свобода. Промените щели да бъдат вкарани в парламента още началото на следващата седмица. Нека да се действа спешно, но и разумно – да се разгледат повече обстоятелства, така че да се прекъснат възможностите за “законосъобразни”, но ... противообществени решения.  

вторник, 24 септември 2019 г.

Ще имаме ли отново въздушни линейки?

Все по често се случват инциденти в планините, пътни произшествия и здравословни проблеми, в които животоспасяващо е бързото придвижване до специализираните болници. Виждаме рискованите операции на планинските спасители, на лекари, полицаи, пожарникари и военни, които вършат чудеса, за да могат да окажат първа помощ на пострадалите. На този фон научихме, че през юни месец единственият хеликоптер медицинска линейка е продаден, защото тези, които го стопанисват, не могат да покрият разходите си. Едва ли причината е само в частния бизнес. Със сигурност условията, които им са били предоставени от държавните институции, са допринесли за това да нямаме вече въздушна линейка.

Последните два инцидента с председателя на Народното събрание и жената, получила тежки травми при падане в Пирин, нагнетиха допълнително  обществено недоволство. Военните летци отказаха на планинските спасители да им помогнат с хеликоптер, за да може жената да бъде бързо транспортирана - било опасно да се лети в планината през нощта. Деленето на привелигировани и останалите, е контрапродуктивно. Обидно е да се харчат милиони в здравната ни система, да претендираме за равнопоставеност с другите страни в Евросъюза, а да не бъдат решавани ключови въпроси в Спешната помощ. Защото липсата на въздушна линейка не е единственият проблем,  както се видя при оказването на първа помощ за насиленото дете от с. Сотиря.

Не се съмняваме, че отново ще има такъв хеликоптер. Въпросът е трябва ли да се чака някой отгоре да нареди. И тогава да се задействат институциите. Спасяването на пострадали е мерило за ценностната система на всяко общество. И политическите еквилибристики, както и оправданията в липса на средства, нямат място, защото в крайна сметка водят не само до лични страдания на потърпевши и близки, но и до крах на тези, които носят отговорност за здравето на гражданите си.  

сряда, 18 септември 2019 г.

“Алабализмите” на Иван Костов

Не е чудно, че провалилият се бивш премиер и един от манипулаторите на криминалния преход Иван Костов се опитва да омаловажи обвиненията в шпионаж в полза на Русия. И да хвърли вината, ако си послужим с народния израз - от болната на здравата глава, като набеди институции и политици, отдавна доказали своята евро-атлантическа ориентация. Този приом е известен на специалистите по национална сигурност и цели да прикрие зависимости. 

А за бившия преподавател по марксистка политикономия те са известни – още от времето, когато се е водел “специализант” в Москва. За неговото пребиваване там и днес малко се знае, губят се месеци. Трудно си спомня името на научния си ръководител и дори изобщо не желае да говори за този период. Известно е също как Костов отказа да поеме отговорността за спирането на руските самолети с военни доставки към разпадащатата Югославия и се наложи това да реши парламентът. Знае се кой продаде на безценица стратегически предприятия на фирми и лица, свързани с бившия Голям брат. 

Днес той продължава тази пагубна дейност с омаловажаването на доказали се през годините ключови фигури на руско агентурно политическо и икономическо влияние на Балканите, каквито са генералът от КГБ Леонид Решетников и милиардерът Константин Малофеев. 

Човекът, който с бандитската приватизация даде икономическата власт на днес подсъдни олигарси, е добре да не се прави на “умряла лисица” и изобщо да не се упражнява на темата КТБ. Доказано е, че не само е в дъното на създаването и, но е бил през цялото време на хранилка там. И само поради синилност ли Костов заяви, че КТБ днес е собственост на Външнотърговската банка на Русия, та се наложи водещата да му припомни, че банката е фалирала!?... 

Отдавна е известно, че поведението и действията на Костов винаги са свързани с лично или на семейството облагодетелстване. Затова, опитът му да се представи като дългогодишен борец срещу руското влияние у нас, е пушилка, която цели да отклони бумерангът, който след всяка негова такава изява, се връща не само за да го опровергае, а за да подскаже защо все още не сме пълноправни членове на европейското семейство.

петък, 13 септември 2019 г.

Нетърпимост към расистите


Късметът да видим наживо звездния английски футболен отбор е на път да се изпари, след поредната расистка проява. Не стига, че нашите футболисти разочароват с поредица от загуби, но сега може да ни лишат и от тази малка радост, защото мачът може да се играе без публика. И това е защото някак си бързо утихна възмущението от подобни прояви по време на мача с Косово и наказанието глоба и една празна трибуна бързо се забрави. Сега, обаче всички са нащрек, преди решението на ФИФА.
Н
Истината е, че каквото и да е то и дори пак да имаме късмет, трябва този път да има реакция и от наша страна. Защото започва да става симптоматично подобно поведение. Наказанието “извеждане от стадиона” няма как да действа възпиращо за бъдещи идентични прояви.

Всъщност, не трябва да се учудваме на ескалацията на расистките обиди. Те са пряк резултат от открито демонстрираната ксенофобия - изрисуването на свастики, лепенето на плакати с образа на Хитлер и чупенето на прозорци на синагоги и джамии. Резултат са и от обидните изборни “изяви” на един бивш вицепремиер на границата ни с Турция и от лова на бежанци, нагло демонстриран от самозвани групи доброволци. 

Това, което трябва да се направи е да не си затваряме очите пред такива позорящи страната ни прояви. Вярно е, че и в други европейски страни, а и в самата Великобритания, често вилнеят расисти. Но това не означава, че ние трябва да чакаме да отшуми от само себе си. Нетърпимостта трябва да бъде стимулирана със съответните правни действия. Очевидно сегашните мерки не са достатъчни.

вторник, 10 септември 2019 г.

Eврокомисар "специалист по всичко"

Шумотевицата по повод неофициалната информация, че страната ни ще получи еврокомисар отговарящ за ресора “Образование и култура” в бъдещата Еврокомисия е напълно излишна. Не защото това ще стане ясно буквално след часове (10 септември), а защото дебатът “важен и маловажен” е за доморасли политици и ескалирането му ще е поредната буря в чаша вода.

Дори и да приемем, че това ще е ресорът, едва ли някой ще опонира, че страната ни има нужда от големи инвестиции в областта на образованието и ако разгледаме програмата “Еразъм” за обмен на студенти,(която е основно перо там), това ще е стимул за реформирането на изоставащото ни от евростандартите обучение във висшите учебни заведения. И това е само една от възможностите, но има и други – например, чрез обмена на студенти и квалифицирани специалисти в различните области, това ще полезно за по бързото развитието на страната.

По-скоро обществеността и управляващите би следвало да насочат вниманието си към това да се избере достоен за ресора, който ще получи страната ни. Сега името на нашия кандидат за еврокомисар Мария Габриел е известно и се създава нездравословното впечатление, че се търси подходящ ресор за нея. Няма да коментираме, че сегашния и - “Цифрова икономика и цифрово общество”, е доста по-различен от евентуалния нов. Ако погледнем биографията и, ще видим, че тя е заемала отгворни позиции в Европарламента, някои от които са изисквали специфичен опит, което може и да е плюс за евентуалното и адаптиране. Но в конкретния случаи практиката за продължаваща кариера на бивши еврокомисари е друга.


Разбира се, при избора решението е на управляващите. Но последната дума ще е на Европарламента. В края на септември и началото на октомври ще е изслушването на кандидатите, а гласуването на новите еврокомисари ще е на 22 октомври. Имаме и горчив опит с провала на един кандидат. Така че нека да не се слага каруцата пред коня. След като стане известен ресорът, добре е да се обмисли, (включтелно и чрез консултации с другите партии, представени в Европарламента), кой да е нашия кандидат.

неделя, 8 септември 2019 г.

Безмилостно, но и превантивно срещу убийците

Похвално е, че водещите политически сили реагираха подобаващо след жестоките убийства през последните месеци и предложиха промени в Наказателния кодекс, които да не дават възможност на извършителите им да се измъкнат от затвора след двадесетина години.

Но предложенията засега не засягат рецидивистите с по няколко присъди, от чиито контингент обикновено излизат убийците. Обществеността все по-често обсъжда възможността за акумулиране на присъдите, както и лица с няколко присъди също да остават доживот зад решетките. Не се предлага и промяна в закона, която да дава възможности за развитие на надзора върху вече излежалите присъдите си, така че да се предотвратява с превантивни действия извършването на нови престъпления. 
След като са се заели да се справят с тези проблеми, депутатите би следвало да вземат не решения под натиск, а да пресекат всички възможности за извършване на тежки престъпления. 

Има и още нещо. Вижда се, че има различия в предложенията на ГЕРБ, БСП и ВМРО. Ще кажем направо - те дават възможност за политизиране на дебата и губене на парламентарно време. Истината е, че съдът е този, който взима крайното решение, затова не бива да се създава напрежение в процеса до това решение между отделните институции. Например, лишаването по принцип от съкратена процедура, дава възможност делата срещу убийците да се проточат с години. А от това имат интерес единствено престъпниците. 

Затова детайлите трябва да бъдат добре обмислени. И когато промените в НПК влязат пленарната зала, те да бъдат единодушно приети, а после и президентът да ги подкрепи, а не да се налага да слага вето

вторник, 3 септември 2019 г.

Време е да се пресекат ужасните убийства

В Светото Евангелие е записано: “А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето.” (Матей 17:14:23, 35:42)

Все по-често родната действителност ни среща с жестоки убийци и техните невинни жертви – русенската журналистка Виктория Маринова, малката Кристин от село Сотиря и тези дни двамата възрастни пенсионери от София. Във всеки един от случаите заловените с охота правят самопризнания и търсят съкратено производство, защото това ще ги отърве от доживотния затвор без право на замяна. Което пък ще им даде възможност да се измъкнат след двадесетина години. 

Няма да коментираме текста от закона, който дава тази възможност, доста известни магистрати заявиха, че не го разбират. Но не може обществото ни да бъде занимавано седмици с ужасяващите подробности около убийствата и какви уроди са извършителите. Както и неизменно да се поставя въпроса за възмездието. Очевидно нещо не е наред. 

Това, което обединява всички е присъдата да е доживот без право на замяна за убийци и изнасилвачи, а за погубено дете – никаква друга възможност освен доживотната присъда. И това трябва да е първата задача на депутатите в предстоящата есенна сесия на парламента. Освен това трябва да се помисли рецидивистите с повече от две престъпления също да получават доживотни присъди. Зверските убийства обикновено се извършват от закоравели престъпници с няколко присъди.

Няма да коментираме и моралната страна за това доколко подобни изроди трябва да са живи.  Сигурни сме, че след тези случаи, дори противниците на смъртното наказание у нас, са разколебани. Всички губим от подобни разтърсващи убийства. Но най-ощетени са близките на жертвите, тяхната мъка ще е доживот. Редно би било да има реципрочност и възмездието, както и страхът от него да е този, който ще спре други такива драстични случаи.

сряда, 28 август 2019 г.

Иван Костов не е ощипана госпожица

Няма дим без огън, е казал народът. Строителят на криминалния преход и провалил се за това бивш премиер Иван Костов призна превантивно пред БТВ за едни има-няма половин милион лева, които НАП установил, че не са негови и поради това незаконно инвестирани в купуването на земи в Добруджа.

Първо каза, че това е атака срещу него и ДСБ, която цели прокуратурата да го погне точно преди изборите. След това грандомански нареди на НАП да поправи грешката си, за да не загуби делата, които той ще води срещу нея и предупреди прокуратурата да не изпълнява политически поръчки, а да се реформира. 

Ще кажем направо - в главата на бившия преподавател по марксистка политикономия продължава да ехти залпът на “Аврора”. И все още живее във времето, когато като премиер използваше институциите за терор срещу неудобните и за лично облагодетелстване на себе си и олигархичния кръг, който днес също е подсъден. А това, че сега той заплашва институциите, включително и съдебната власт, показва единствено, че не си е взел поуки от провала си.

Спомняте ли си жена му Елена Костова как трябвало да върне хляба и кофичката кисело мляко в супера, защото блокирали картата и в КТБ, в която получавала пенсията си!?.. А после се оказа, че банката била придворна на семейството. В нея били не само техните пари, но и парите на личната му партия ДСБ. И че банката финансирала семейна офис сграда. Няма да коментираме как чрез незаконна цесия той успя да измъкне част от парите. 

Смешен беше този плач в ефира. Или както казват магистратите, подсъдимият може да говори всичко. Но той не може да бъде говорител на истината. Наясно сме също, че го прави с подстрекателска цел. Няма кой да му се върже обаче, след като разби сините мечти на милиони българи. И ги ограби- чрез бандитската приватизация. 

Нека се замислим и върху нещо друго. Някой да е чувал или виждал Иван Костов да е участвал в благотвортелна кауза, лично да е помогнал за осъществяването на добро дело или спасяването на нечий живот!? ... 

Но когато институциите разкрият негова далавера и си поискат обратно заграбеното, тогава ощипването е болезнено. И той припка при медиите, макар да презира журналистите. Не може да очакваме от човек, превърнал безнравствеността в начин на живот, да посипе главата си с пепел и да поиска прошка. И е крайно време да понесе последствията за тъмните дела, с които спъна прехода към демокрация на страната ни.

сряда, 21 август 2019 г.

Магистралите не са за смет

Има добра новина след пожара на складираните под моста на автомагистрала “Струма” опасни отпадъци. Тя е, че Пътната агенция разпореди да бъде проверено какво има в близост до цялата републиканска пътна мрежа. И без да се дават сливи за смет, както е в народната приказка, се вижда кой как си върши работата. Почти веднага бе установено, че под Аспаруховия мост има куп автомобилни гуми, на друго място свинарник, както и че на доста места има постройки, които сега ще са с неясно бъдеще.

Но нека други не се крият зад гърба на АПИ. Трябва да отбележим, че е меко казано странно в кметството в Дупница от години да знаят, че под моста се върши нещо нередно и да не предприемат нищо на практика, а само да пишат писма – т.е.да прехвърлят топката на отговорността. Това, което може да се направи, е незабавно държавните служби да изнесат всичко опасно, намиращо се близо до пътищата и след това да си търсят парите от виновниците. Процедурата с предписания е твърде бюрократична и създава възможности за нови нарушения.

Прокуратурата правилно е повдигнала няколко обвинения срещу управителя на сметището. Искането за отнемане на лиценза на фирмата му също е добро решение. На него със сигурност и през ум не му е минавало, че не е трудно сред чувалите да се сложат и такива със взрив. Разследващите вече заявиха, че ще търсят и други виновници. А такива има, след като е допуснато под магистралата да има сметище. И без да има взрив, щетите никак не са малки. Най-вероятно ще трябва да се изграждат допълнителни носещи колони, тъй като арматурата на някои от сегашните е пострадала.


Ясно е, че за пореден път ставаме свидетели на нечие безхаберие. За късмет и този път няма жертви. Но късметът не е нещо, на което трябва да се уповаваме. Хубаво е, че се строят магистрали, но рязането на лентички при откриването на нови участъци е само началото на усърден труд по тяхното поддържане. Така че случилото се трябва да е обеца на ухото за всички, които имат претенциите да са добри стопани на държавата.

неделя, 18 август 2019 г.

За лекарската чест

Втори ден няма реакция от ръководството на болницата на обвиненията от близки на зверски убитото дете, че лекарят от Бърза помощ не си мръднал пръста, за спасяването на живота му. Оставил го в ръцеге на баба му, а той седнал при шофьора. Криенето и бавенето на топката не е добър знак. Разследващите със сигурност ще установят какво точно се е случило от подаването на сигнала до пристигането на линейката в лечебното заведение. Експертизата ще установи доколко това е повлияло животът на детето да не бъде спасен. 

Хипократовата клетва е тази, която неизбежно поставя въпросът доколко тя е спазена. Още повече, че българските лекари от години са доказали, че са на световно ниво. И всеки ден има нови доказателства за това. Всяко посегателство срещу лекар винаги е предизвиквало вълна от обществен гняв. И бърза реакция на призваните да защитят закона.

Разбираема е болката на близките, но емоционалните им изказвания могат да доведат лоши последици. Каквото и да се е случило, не бива да има повод за спекулации. Случаят е толкова болезнен за обществото, че разследващите със сигурност няма да мерят с различен аршин. И едва ли ще минат опити да бъде потулена истината. 

Страх не само от кучета

 Извършено е поредното жестоко убийство след изнасилване – този път на седемгодишно дете. Убиецът веднъж е съден за кражби, разследван е за блудство и е лежал в затвора. Асоциален тип, заплашвал и ограбвал нееднократно деца в селото, дори е бил бит от съселяните му, заради това. Той самият не работи, родителите му също не се трудят.

Казано в прав текст –  има склонност зе престъпни посегателства към малолетни. Както се видя не само за да бъдат ограбени. Дали това е отчетено при пускането му от затвора и какви мерки са били взети, за да се предотврати ново престъпление тепърва ще узнаем. Факт е, че детето е мъртво, а близките ще живеят с този ужас до края на живота си. Изобщо няма да коментираме каква трябва да е съдбата на убиеца. Каквото и да се случи с него, той не може да плати цената на затрития детски живот.

Има и друг факт: той е, че никой  в селото не се впечатлява, а само от отбелязват това, че всички в  семейството мизерстват. 

Възниква и въпросът как да се процедира с подобни паталогични типове. Според действащото законодателство той си е излежал присъдата, може дори и предсрочно да са го пуснали. Оттук нататък нищо не е направено паталогичното му поведение да бъде под контрол, с него да се действа превантивно и той да изпитва страх да посегне отново, така, както се страхува от кучета. 

Излиза, че някой не си е свършил работата. А възможности има много – може да се закупят допълнителни количества гривни за проследяване, може с такива типове по-често да се срещат психолози и социални работници. Самото законодателство би могло да се промени и да бъде далеч по-строго при такива посегателства. 

Така че случаят не бива да отминава след подобаваща шумотевица и героизъм на службите, както се случи с журналистката от Русе. Държавата има достатъчно възможности, за да се справи. Но това трябва да се случи, без да се чака някой да нареди отгоре. Очевидно само лаят на кучетата, не е достатъчен, за да бъдат държани подобни престъпници в страх.
   

събота, 10 август 2019 г.

Без край ли е ужасът с белодробните трансплантации!?

Стряскаща е новината, че първата белодробна трансплантация у нас ще се направи през 2021 година. Тя дойде непосредствено след друга – Австрия спира трансплантациите за чужденци. Така еуфорията след успешното присаждане на бял дроб на българка, след години на провалени надежди на чакащите пациенти, (някои от които починаха), се превърна в поредната мъка за тях.

Но повод за недоволство не са само тези пациенти, но и неуредиците със стотиците, чакащи лечение в чужбина. Крайно време е да се сложи ред в тази дейност, която министерството на здравеопазването изцяло взе под контрол. В конкретния случай е добре чиновниците бързо да намерят друга болница, където да се извършат операциите по присаждането. Не е по силите на отделни клиники и техните директори да уреждат операциите, благодарение на личните си контакти. Това, което те трябва да свършат, с помощта на министерството, отново е да осигурят екипите, които ще бъдат обучавани в чужди клиники. Също така по -най-бързия начин трябва да бъде внесено съответното оборудване за нашия (или нашите) трансплантационен център. 

2021 г. е твърде далеч и ако не се предприемат съответните мерки, смъртта на тези пациенти ще е неизбежна. И тя не може да се оправдае с по-строгите мерки срещу търговията с органи, нито по начина, по който бе направено с предишните пациенти, които вече починаха. Силата на държавата се измерва точно в такива хуманни действия, когато тя показва, че цени човешкия живот и прави всичко възможно да го спаси.

вторник, 6 август 2019 г.

По-внимателно с планината

Последните инциденти с планинари край хижа “Македония” в Рила, Боянския водопад и скалите край Лакатник, двудневното търсене на двама в Пирин, както и трагедията с паднало дърво върху палатка край водоем по време на буря ни карат да припомним, че с природата шега не бива.

Всъщност не минава ден, в който да няма инциденти. Факт е, че нашите планински спасителни служби стават все по-добри и разполагат с отлична техника за бързо придвижване и оказване на първа помощ. Добра новина е, че все повече туристи си правят застраховка, с която се осчетоводяват усилията за спасяването им. Телефоните на службата и сайта им са винаги на разположение за консултации за обстановката. На много места има монтирани уебкамери, които могат да се видят. Но остава открит въпросът за екипировката и неадекватните реакции.

Основните травми са от подхлъзване по камъните на мокър терен. Ниската облачност при лошо време създава опасност за мъгли и изгубване. Затова екипировката задължително трябва да е добра – водоустойчиво яке и високи обувки с грайфер. Важно е също, особено за възрастните хора да не са сами, за да може при инцидент да им бъде оказана помощ на място от останалите. При влошаваща се обстановка – приближаваща буря със светкавици, е най-добре да не се правят опити непременно да се стигне до поставена цел, а по най-бързия начин да се прекрати излетът или да се потърсят безопасни укрития. Мобилните телефони трябва да са заредени, добре е да има допълнителна батерия, както и осветление. 

Последните статистически данни показват, че планинският туризъм у нас става все по привлекателен и масов. Това означава, че и рисковете се увеличават. А отговорността е преди всичко на тези, които са решили да посетят планината.

сряда, 31 юли 2019 г.

Тука има, тука нема

След стресиращите новини за заразени хиляди свине в няколко големи свинекомплекса, най-после добра новина – във фермата в с. Юделник, където се отглеждат 17 000, пробите са отрицателни засега.

Но това едва ли е повод за успокоение. Въпреки видимите усилия и многобройния човешки ресурс, който се хвърля в борбата с чумата, продължава да се действа на принципа “тука има, тука нема”. Решават се конкретни проблеми, вместо да се извършват мащабни превантивни действия. 
Например защо само един човек обикаля граничната ограда и защо полицията не помогне за откриване на прасета, да речем със своите дронове за търсене на имигранти. Няма никаква публичност за това как се води отстрелът на дивите свине в карантинните зони. А би трябвало да има всекидневен отчет. Досегашните действия са неадекватни, хаотични и закъснели. Преди дни дори от ДПС предложиха в парламента да се включат снайперисти от спецчастите и армията. Нищо не се говори за това как ще се спре преминването на заразата в Южна България, където също има големи свинекомплекси. 

Оправданието, че не може всичко да се свърши с магическа пръчка не е приемливо. Имаше цяла година, а и повече, след като се разбра за погрома с прасетата в съседна Румъния, да се вземат тези мерки. Илиза, че тепърва се обяснява на селските кметове какво трябва да правят. Изобщо няма да коментираме темата за нерегистрираните животни. 

Случващото се е наистина ужасно, цял един отрасъл може да си отиде за дълго време. Перспективите никак не са добри. Но това не означава да не се продължава битката, както и да се правят дългосрочни програми за опазването на това, което е останало.

петък, 26 юли 2019 г.

“Апетитните” обществени поръчки

Когато маймуните станат много на клона, той обикновено се счупва. Добра новина е, че държавата вече харчи рекордните 25 млн.лв.на ден за обществени поръчки, но никак не е радващо, че една четвърт се оказват незаконни, а половината от обжалваните процедури са основателни.

Изводите не са лицеприятни. Вярно е, че оспорването се е превърнало в доходоносен бизнес за някои фирми. Но от друга страна, фактът, че в повечето случаи парите са от еврофондове, е примамка за властимащите и толерираните от тях фирми. Особено опасно е, че установяването и разкриването на незаконните поръчки отнема толкова много време, че когато това стане, повечето от тях вече са реализирани

И понеже апетитът идва с яденето, битката става така ожесточена, че финалът няма да е добър за всички. И не само от морална гледна точка. Еврофондовете не са бездънни. Но лошите навици ще останат. И това ще пречи в бъдеще, когато примем еврото и влезем в шенгенската зона. Евтините балкански номера няма как повече да минават.


Затова е добре държавата да подобри процедурите и най-вече прозрачността при получаването и реализирането на обществените поръчки. Резултатите от некачествените изпълнения не само петнят името на страната ни, но в повечето случаи парите за поправянето на грешките излизат от нашите джобове. 

сряда, 24 юли 2019 г.

Рогата на дявола

Ако е гарга, рошава да е, е комичният извод от приключилия дебат за партийното финансиране. 

Драмата засега завърши с отхвърлянето на президентското вето. Но това не е добра новина нито за управляващите, нито за опозицията. Повече от месец народните представители водеха ожесточен дебат, предизвикан от разкрита грешка в изчисленията за размера на субсидията. Страстите така се разгоряха, че част от мнозинство реши да покаже кой командва парада в държавата и падна в капана, който само заложи. Оттук нататък беше ясно, че популизмът ще надделее над разума. И всичко това се разигра на фона на други много по-тежки за решаване проблеми – социалните помощи, недостигът на жизненоважни лекарства, чумата по свинете и произтичащите от това нарастващи цени. 

А това, че червената опозиция лековато потърси под вола теле за закони, които тя е приемала навремето като управляваща партия и допусна Антон Кутев да обслужва олигархични кръгове с вехти мантри, е израз на слабост, която може задълго да им отнеме шансовете да се върнат във властта. 

Всъщност, тези, които най-много трябва да се замислят са управляващите. Те допуснаха да се повлияят от едно шоу, вместо да решат грешката със субсидирането, да организират бързото връщане на парите и да се заемат със съществени дела. Сега въпросът със субсидирането остава открит. И какъвто и контрол те да обещават за “даренията”, няма как да гарантират на гражданите, че всичко ще бъде прозрачно и според закона. 

Затова, като оставим настрани комичната страна, ще препоръчаме на политическите спекуланти да гледат по-далеч от пъпа си. Да не се мислят за големи хитреци и да знаят, че на дявола някой му е сложил рога.

понеделник, 22 юли 2019 г.

Ехото от един пробив

Едва ли е случайно съвпадение, че дни след теча в НАП, водещите туроператорски фирми се обявиха срещу въвеждането от 1 октомври на Наредба 18. Тя трябва да свърже техните касови апарати с агенцията. 

Веднага ще отбележим - свързването трябваше отдавна да се случи. Най-малко поради две причини: Първата е, че държавата губи милиарди от сивия сектор в туристическия бизнес. Според експерти, той достига 70%. Втората е свързана с националната сигурност. Заради липсата на координация между бранша и институциите, има опасност да станем свидетели на нови терористични атаки, каквато беше с взривения автобус израелски туристи в Бургас. 

От друга страна още през пролетта браншът установи, че софтуерът, който им се предлага няма нищо общо с този, който те ползват. Техният съответства на евростандартите и се прилага в повечето страни от ЕС. Освен, че софтуерът на НАП ще ги затрудни, ще оскъпи туристическите услуги. Тогава от агенцията не се вслушаха в предупрежденията и не проявиха сговорчивост, служейки с мъглявото обяснение, че вече се били консултирали с експерти. 

През последните дни обаче става ясно, че туроператорите не само няма да приемат Наредба 18, но са започнали данъчна емиграция в други страни. Ще последват съкращаване на работни места, затваряне на офиси и други мрачни сценарии. И това се случва на фона на спад на туристите, скандални цени по курортите и издънката с данните от масивите на НАП. 

Всъщност няма нужда от наливане на допълнително масло в пламналия пожар. Държавата трябва да овладее ситуацията. Но не с извиване на ръце, а с разумно и приемливо за всички страни решение. Не може да се предприемат дайствия, които да подлагат на риск не само бизнеса, но и сигурността на гражданите

събота, 20 юли 2019 г.

Тест за национална отговорност

Одобрената от парламента сделка за закупуване на американските изтребители F16 е от ключово значение за евроатлантическата ориентация на страната. Същевременно тя бе и тест за това кои политически сили са национално отговорни и милеят за сигурността не само на страната ни, но и на Балканите.

Видя се за пореден път, че част от претендиращите за патриотични партии, всъщност са само на думи такива. И тъй като те са част от мнозинството, едва ли управляващите щяха да бъдат сигурни в успеха си, ако не беше категоричната подкрепа на ДПС. В тази подкрепа няма пристрастия към една или друга политическа сила. Тя е част от последователна политика на движението от зората на демокрацията. 

Ще припомним, че въпраки няколкото политически кризи, страната ни днес е една от най-стабилните на Балканите. Не допусна руските самолети да прелетят над страната ни и подкрепи НАТО във войната в бивша Югославия. И заслужи членството си в Алианса и Европейския съюз. 

А това че по време на дебатите в пленарната зала станахме свидетели на евтин популизъм е поучително не само за управляващите, но и за избирателите. В такива исторически моменти за страната ни се разбира кои негови представители са достойни за девиза на парламента “Съединението прави силата”.

събота, 13 юли 2019 г.

Пак каруцата пред коня

Повече от година след като пламна чумата в Странджа, сега едно след друго се появяват нови огнища в Северна България.

Ако вирусът влезе в големите свинекомплекси, ще настъпи катастрофа със загуби от 2 милиарда лева, предупредиха от БАБХ. Правителството отпусна близо 4 милиона лева за справяне с проблема, мобилизирани са областни управители, кметове, ветеринари, ловци, жандармерия. Стопаните масово колят прасета и пълнят фризерите, преди да им ги унищожат. Въпреки, че и сега има недоволни от случващото се, прави впечатление, че този път организацията и действията са по-добри от онези в Странджа, където се стигна до скандални сблъсъци и политически спекулации. 

Възниква обаче логичният въпрос защо винаги се действа като на пожар. Това, че загубите ще са огромни е известно от миналата година. Но пак настъпи суматоха, защото никой не знае къде и кой колко животни отглежда. Или казано в прав текст – те се отглеждат нелегално. И чиновниците, които сега тършуват из селските дворове, не са направили така, че домашните животни да бъдат регистрирани. 

Още при предишните случаи беше ясно, че това безхаберие трябва да се прекрати. Някой може да възрази – един милион коли са без винетки и въпреки това се движат предимно по селските пътища, та прасетата ли да броят. Така е, но всяко уж “непосилно” за чиновника усилие, в крайна сметка е от полза, защото улеснява справянето с всеки проблем. Същото се отнася и за стопаните. Под угрозата от санкции, те трябва да знаят, че по най-бързия начин е редно да регистрират всяко новопоявило животно в техния двор. 

Истината е, че не бива всеки път да се действа на принципа проба-грешка. Като има правила и те се спазват, всичко ще е наред. Сега такива очевидно няма. А когато няма, последствията ще са за всички.

вторник, 9 юли 2019 г.

Оцапаните жълтопаветни гащи

“Умните и красивите” красивите пак се объркаха в пушилката, която избълваха около избора на нов шеф на БНТ.
Вместо да се правят на ощипани госпожици с врели-некипели кой е Емил Кошлуков и кой уж стоял зад него, можеше да издигнат свой кандидат и да го подкрепят със същия плам. 

Но не го направиха. А не го направиха, не защото не биха могли. А защото лидерите им са клика и не биха допуснали някой да ги затъмни, макар и за кратко. Точно както техния ментор Иван Костов се капсулира навремето, така и те си останаха на същите постове, въпреки че бяха изхвърлени извън парламента. И всеки, извън техния кръг, ще е „враг”. Те са си самодостатъчни. 

Само че народът е казал: “Без мокри гащи, раци се не хващат”. “Жълтопаветниците” предпочитат да протестират, вместо да подкрепят нечия кауза. Всъщност, гащите им не са сухи, но са оцапани с друго. 

Истината е, че никой свестен и можещ потенциален кандидат не би приел подкрепата им. Нали, вместо нея, те по стара традиция, ще го върнат обратно в казана.Ще се скрият зад него, за да използват имиджа му. После, като не спечели, набързо ще го изоставят. 

Затова никой не се хваща вече на въдиците им – знае, че загубата му е сигурна, най-малкото заради техния паталогичен стремеж да оплюват всеки и всичко, което не обслужва подсъдните им кукловоди.

събота, 6 юли 2019 г.

Подсъдна вандалщина

Месеци след като бяха разлепени плакати с лика на Хитлер и свастики срещу сградата на съда в Бургас и бяха счупени прозорци на синагогата в София по време на служба, вандали посегнаха на Главното мюфтийство и Куршум джамия в Карлово
Обикновено тези прояви се третират като хулиганство и извършителите остават ненаказани. Доскоро. Защото бургаските “фенове” на Хитлер бяха предадени на Специализираната прокуратура и съд да бъдат разследвани за проповядване на фашистка идеология. Очевидно е дошло време не само за политически реакции и гражданска нетърпимост, но и за сурови мерки от страна на правосъдната ни система. 

Агресивната ксенофобия с посегателство върху институции от една страна и храмове и сгради, принадлежащи на вероизповедания, независимо какви са те, са недопустими и трябва да бъдат пресичани с цялата строгост на закона. Гледането през пръсти на националистическите прояви и толерирането на езика на омразата не води към нищо добро. 

Светкавичната солидарност в осъждането на ислямофобския акт на омраза и поругаване от страна на другите религиозни общности е знак, че обществената търпимост си има граници. И че институциите имат сили и възможности да се справят не само с преките извършители, но и с техните подстрекатели. Защото човечността и хуманните ценности на толератност към другите са основните прнципи на всяка претендираща за демократичност държава.

сряда, 3 юли 2019 г.

Политическо словоблудство

На лъжата краката са къси, е казал народът. Мине се, не мине време и току изплува някой от изхвърлените от избирателите политици, за да припомни защо не е в парламента. 

Изобщо не ни учуди тв изявата на провалилия правосъден министър Христо Иванов.Той се обяви срещу искането на премиера Бойко Борисов при срещата му с Франс Тимерманс в Брюксел да отпадне мониторинга върху правосъдната ни система. Няколко минути по-късно Иванов за пореден път доказа защо му викат Пинокио. И нагледно показа как се оплита в лъжи като поиска оставката на сегашния правосъден министър, защото не бил се преборил да отпадне мониторинга. 

Е, кой да му вярва, след толкова евтино популистко словоблудство. 

Няма да коментираме, че експравосъдният ни министър имаше достатъчно време да предложи промени в системата докато заемаше поста, но вместо това предпочете да пише доноси до еврочиновниците. Наясно сме защо го прави и сега – отпадне ли мониторингът, няма да има с какво да захлебва. Не се съмняваме, че заработва индулгенции и за подсъдните олигарси. 

Всъщност за такива като него колкото по-дълго страната ни е в блатото, толкова по-добре. Преди се поставяха в услуга на тоталитарния режим, днес – обслужват тези, които искат да си останем под чужд хомот. При наследниците на бившия преподавател по марксистка политикономия Иван Костов няма служене на народа, а единствено осигуряване на лично благоденствие. На тях разчитат онези, които искат да запазят статуквото на криминалния преход. И точно заради тази повратливост загубиха доверието на избирателите, и няма кой да им го даде отново.

понеделник, 1 юли 2019 г.

Граничните задръствания – отговорност на всички

Кой каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи, гласи народната мъдрост.
Излишно е да се хвърлят взаимни упреци. 

Километричните опашки по граничните пунктове с Гърция със сигурност са вгорчили почивните дни на много българи, решили да избягат от жегите на море при нашите съседи.  Две основни причини изтъкнаха граничните власти - увеличения пътникопоток с близо 25% и нередовни документи на родители, които пътуват с децата си в отсъствието на другия родител - носещи само оригинала, но забравили копия от декларациите за извеждане на децата зад граница. 

Излиза, че не малка част от пътуващите са тръгнали неподготвени. Или може би са си мислели, че няма да има такава педантичност. Само че са се излъгали – европравилата са за всички и родните тарикатлъци не минават. Разбира се, властите имат какво да направят, като например да разясняват в медиите  какви документи да се носят и какви са правилата в страните, които ще бъдат посещавани. Също така би могло да се осигурят допълнителни трасета като се командироват още гранични служители. 

С други думи казано – отговорността е на всички. Лятото е още в началото и може да стане още по тежко по границите. Колкото по-бързо се направят изводите и вземат съответните мерки, толкова по-добре.

четвъртък, 27 юни 2019 г.

Тест за бездушие

Очевидно за чиновническото бездушие няма граници, след като майката на 6 годишната Мария, (която почина преди дни от левкимия), е получила писмо, че дължи от дарителската сметка 14 хиляди лв. за лекарства.

Няма да припомняме скандализиралия обществото случай. Проблемите с животоподдържащите лекарства за онкоболни обаче се разрастват, защото и от Северозападна България пациенти и лекари заплашват с протести, заради липсата им с месеци. Затова няма как майката на Мария да не поставя въпроса с безумната бумащина за лечение на заболяване, което се поема от здравната каса. Откъде накъде ще се правят дарителски сметки, за да се улесни вносът на лекарствата за пациентите. Прави са и онкоболните, защото има проблем между касата и фирмите доставчици. 

Схемата, наложена преди няколко години болниците сами да договарят лекарствата куца. И трябва да се намери решение – или да се върнат държавните доставки, или да се улесни мениджмънтът на болниците. Тупането на топката и търсенето на вина не помага на никой. Нито пациентите, нито лекарите ще са спокойни сред подобно напрежение – едните на ръба на смъртта, другите – в постоянен стрес, че са с вързани ръце. 

Известна е приказката на Вуте, че ако е толкова спешна работата, ще я свърши някой друг. Време е да се сложи край на този любим на чиновниците подход. Цената за това бездушие е човешки животи. Няма как да останем безучастни.

понеделник, 24 юни 2019 г.

Инатът е лош съветник

Резките движения не са знак за добра политика. Този извод се налага след шумните популистки подскоци за субсидирането на партиите. Нека припомним, че до този нов развой се стигна след скандала с надвзетите пари, които бе решено партиите да връщат.

Вместо с това страстите да се охладят и депутатите да продължат законотворчеството, управляващите решиха да извиват ръце, като предложиха субсидиране само с лев на глас. Грешен ход, най-малко поради две причини: първо, че дадоха възможност за нови популистки упражнения и второ, че го направиха без дебат. И чак, когато от ДПС направиха контрапредложение за нулево субсидиране и американски модел на финансиране, разбраха, че са се оплели като пате в кълчища. И че е добре да търсят широк консенсус, какъвто подобава на политици с несигурно мнозинство в парламента. 

Факт е, че никой няма интерес да сервира на подсъдните олигарси, възможности за реваш, като превърнат партиите в тяхна лесна плячка. Затова е добре дебатът да стане прагматичен. Не с шикалкавене и “нищо-не-правене”, а с разумна преценка. Трябва ли да припомняме колко часове по тази тема са загубили избраниците на народа в предишни години. Няма да гадаем защо го правят отново. Ако не могат да се споразумеят, по-добре да се откажат да търсят ново решение, да спрат да ни занимават със себе си, и да се постараят по бързо да върнат надвзетите суми, разбира се.

А управляващите да ги използват за социални цели, за да има тази срамна история добър край.