ВСИЧКИ СРЕЩУ ШАРЛАТАНИТЕ

Няма вече дилема - без Мария Габриел и сядаме на масата за преговори, нито - без Асен Василев и всичко ще е наред, нито - да отстраним двамата - и продължаваме напред. 

А още по-малко - има и втори мандат…

Мандалото хлопна, както е казал народът!

В петък е последният шанс - да бъде изпълнен указа на президента и Габриел да бъде гласувана за премиер. А в следващите дни тя да преговаря за нов състав на кабинета - без участието на ППДБ! 

Тяхното време приключи! Нагледахме се на простотиите им. 

Откакто се появиха на политическата сцена, с всичко, което натвориха и продължават да правят, те рушат конституционния ред и се опитват да наложат собствените фантасмагории, зад които обаче съвсем реално надничат олигархични кръгове, стремящи се да овладеят ключови позиции под благовидното прикритие “борба с мафията”. 

Но в действителност нищо повече от балканското - “стани за да седнем ние”! 

Когато ги свалиха първия път от власт им бе даден знак, че не са те тези, които ще определят политическия дневен ред! Но те не си взеха поука, продължиха да ни натрапват тяхната “незаменимост”. Резултатът бе двугодишно безвремие на служебни правителства и очевидна опасност за демократичния път на страната. 

Когато все пак осъзнаха, че нямат ресурс да се наложат,те се съгласиха на така наречената “не коалиция” или “сглобка”, както сами я нарекоха. Но пак с тайната цел да измамят всички, както се разбра от един запис на тяхна партийна сбирка. 

Е, и този път сбъркаха. И сега дойде Видовден.

Всички са срещу тях! Техните дни са преброени!

Въпросът не е за геополитическата ориентация на страната ни, а за дневния ред  на българите, за тяхното добруване и подобряване на благосъстоянието им чрез получаването на евросредствата, 

замразени и проспани от тяхното правителство. Затова час по-скоро трябва да се направи правителство на националното единство, още с първия мандат. Правителство от експерти, за да получи подкрепа и от опозиционните партии. 

Отиването на избори е лесно решение. Отсега е ясно, че “шарлатаните” ще се провалят на тях, ще се види още на евровота. Но защо да се стига до тях, след като обществото не желае избори, а от решаване на проблемите им- най вече в социалната сфера и в тази на здравеопазването.

Истината е, че на случайно появилия се политически хомункулус “Продължаваме промяната” трябва да се отнеме веднъж завинаги възможността за каквото и да било домогване към власт. 

И не само това - трябва по най-бързия начин разследващите и съдебните власти да се заемат с техните далавери, да им се пресече възможността да избягат със заграбеното и да получат подобаващи наказания. Такива, че да бъде пресечена появата на подобни “Остап бендеровци. Наслушахме се и нагледахме на лъжите им, време е да получат и заслужените наказания. 

Държавата ни има нужда да се освободи от хаоса, който те натресоха и тръгне по обществено полезен път, да има ред, спокойствие и сигурност за всички. 

ТРЕТИ МАРТ НЕ НИ ОБЕДИНЯВА

Вместо да е повод за радост и национална гордост, “Трети март” се превръща в повод за срамни сцени и яростно до глупост противопоставяне на едни българи срещу други. А инвазията на Русия в Украйна засили ожесточението между “миролюбците” и солидарното с натовската подкрепа за нападнатата страна управляващо мнозинство.  До степен да бъде бурно аплодиран президента и освиркван председателят на Народното събрание пред паметника на героите.

И това не се случва за първи път. Всяка година е така. 

Нека припомним само как руският патриарх се опита да подмени историческата истина и нахока публично българския президент, че споменал и други народи, освен руския, помогнали за освобождението на страната ни. Пак заради войната в Украйна, у нас бяха отменени редица традиционни празнични прояви. Започна демонтирането на паметника на съветската армия  в столицата. Има  призиви за изпращане в музеите и на други подобни паметници в страната. Някои от тях редовно се изписват с антируски графити.

Има и исторически аргументи: 

Санстефанският договор е “предварителен” - неокончателен. Той не освобождава, както манипулативно ни втълпяваха, а предвижда външна военна окупация на Българското княжество и откъсване от българските земи на вече признати за български територии. А това го прави неподходящ за „национален“ празник. 

Датата 3 март е избрана по настояване на граф Игнатиев и е седмици след договорените условия за края на войната - да съвпадне с деня на възкачване на Престола на Цар Александър II на престола през 1855 г.  

"Според Указ № 1144, публикуван в „Държавен вестник” от януари 1884 г. се оказва, че „братската помощ” по нашето освобождение е струвала на българския народ 10 500 000 книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на тези „книжни рубли” е точно 32.5 тона злато. Във въпросния брой на ДВ четем: 

„Ний Александър I с Божията милост и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме: 

Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата конвенция за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер/аторски/ Войски, съгласно определението на Берлинский договор”.

Излиза, че ние, българите сме платили за ОКУПАЦИЯТА  си, а не за ОСВОБОЖДЕНИЕТО си.

Друг аргумент е, че точно на тази дата, но през 1918 година Съветска Русия загубва един милион квадратни километра територия и 60 милиона души население с подписването на Брест-Литовския мирен договор, който слага край на руското участие в Първата световна война. Договорът е подписан от Съветска Русия от една страна и от друга от четворния съюз на победителите - Германия, Австроунгария, Османската империя и България. С този договор Русия се задължава и да подпише мир с Украинската народна република и да освободи територията й от руските войски и от руската Червена гвардия. 

Това е една от причините празнуването на Трети март да е забранено от комунистическия режим чак до 1978 г., когато биват възстановени честванията, но не като официален празник и дори не е почивен ден. Веднага ще отбележим, че “възстановяването” е с прозрачна политическа цел - Възродителния процес и депортацията и близо половин милион български мюсюлмани извън пределите на страната, повечето в съседна Турция.

Национален празник става през 1990 г. За национален празник е обявен от правителството на Петър Младенов, един от извършителите на преврата срещу комунистическия вожд Тодор Живков и е одобрен от последния комунистически парламент преди първите свободни избори.  

Оттогава до днес политиците на връх Шипка и на другите паметни места призовават да спре разделението и да бъдем единни най-малко заради идеалите на загиналите опълченци. Но това не се случва. Разделението остава. И обезсмисля празнуването. 

Честването се превърна в унизителна за героите, но удобна политическа дъвка. Тя превръща патриотизма в патриотарство и непрекъснато бълва партийки хомункулуси, с които задкулисните играчи, се домогват до властта. 

Народът ни няма нужда от разделителни линии, подхранващи националистически и идеологически страсти.

За да престанат тези срамни сцени е най-добре да се избере  за национален празник събитие, което да отразява изконни български ценности и да е на паметна, заради историческия принос на народа ни, дата. Тази дата, трябва да събира и обединява, да внушава българска национална гордост и величие.

В нашата история има такива дати, подходящи за нов национален празник. Една от тях – 22 септември – денят на обявяването на България за независимо царство, е много по-достойна. Само си представете как звучи изразът  “руска армия освободителка” точно в този момент, когато виждаме в репортажи последните мигове на засегнати от шрапнелите украински деца, а и на загинали семейства етнически българи, жители на Ставрополския край.

 Затова нека незабавно започне дебат, ако трябва да се направи референдум, но най-после да спре това противопоставяне. Надписът “Съединението прави силата” не е само фасаден на сградата на Народното събрание, а е символ на страданията и мечтите на първопроходците за свобода и независимост.