Общо показвания

сряда, 22 май 2013 г.

Парламент на надеждата, или...


След близо три месеца принудително прекъсване, новият български парламент е конституиран и започна работа вчера. Четиридесет и второто народно събрание ще има нелеката задача да помогне със законови мерки на българските граждани да излязат от кризата. Но за да се случи това е необходимо да бъде върнато доверието към парламентаризма, пропиляно от бившите управляващи и сателитните им „независими” депутати по време на предишния мандат. За съжаление още през първия ден се оказа, че нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено. Дори празник като този на светците Константин и Елена, взели преди две хилядолетия мъдрото решение да спрат гоненията срещу християните и заради това канонизирани от православния свят, не стресна тези, които бяха решили да помрачат празничния ден. Напускането на пленарната зала и саботирането на кворума от страната на ГЕРБ са сигурен знак, че те няма да бъдат конструктивна опозиция. А намерението им да поискат мандат за съставяне на правителство подсказва, че

не са си взели  поука от уличните протести

Вярно е, че няма пречки да се възползват от конституционното си право да получат първата възможност да съставят кабинет. Но при сегашното разположение на силите в пленарната зала, крахът им е неизбежен. А това, че те ще го правят заради избирателите, звучи лицемерно, защото ако мислеха за тях, нямаше нужда да се крият три дни след изборите, преди да се явят пред тях и признаят, че отново няма да имат мнозинство за съставяне на свое правителство и което е по-лошо - този път, вместо да имат правителство на малцинството, ще се наложи да са в глуха опозиция. Но най-безотговорно е поведението пред онези притиснати до стената български граждани, които имат нужда от спешни законодателни мерки, за да им се помогне да упражнят

правото на труд, от което са лишени, заради бездействието на същите

които днес се готвят да са опозиция. В случая най-доброто, което биха могли да направят, е да се откажат от мандата и дадат шанса на останалите три партии да съставят бързо кабинет, който да предприеме онези вече обявени спешни мерки за най-нуждаещите се.
По този повод не може да не се учудваме и от бавенето на топката от страна на държавния глава. Цели два дни след започването на работа на новото народно събрание той ще организира консултации с парламентарните групи, след което по думите му нямало да бави връчването на мандата. Излишна или преднамерена мудност. Ясно е, че ГЕРБ се кани да сезира Конституционният съд да се произнесе за валидността на изборите. Истината е, че няма време за губене.
Има и още нещо. Очаква се правителството да е експертно, но политическата отговорност ще се носи от социалистите. Другите две партии (ДПС и Атака), които ще го подкрепят казаха, че ще помагат, но преди всичко ще бъдат коректив. Дистанцията, която отсега проявяват показва, че няма да е лесно управлението, но пък от друга страна – колкото по прозрачно се вземат решенията, толкова по-добре за всички. Не би било лошо

бившите управляващи да не бъдат пренебрегвани.

Дори само защото имат 97 народни представители, или повече от 1 милион избиратели. Освен това не може бъдещите управници да не вземат предвид, че почти половината от имащите право на глас не го упражниха. А една четвърт от явилите се пред урните не са представени в Народното събрание, защото дадоха предпочитанията си на малки партии.
Необходим е бърз напредък в сферата на доходите. Но той не може да стане просто ей така – с магическа пръчка. Не случайно от Атака на този етап биха отбой за минимална заплата 1000 лв и свиха претенциите си наполовина. Социалистите пък май са се отказали от строителството на АЕЦ „Белене”, защото вече твърдят, че ще правят нов икономически анали за централата и ако се потвърди, че тя вече не е изгодна, ще се откажат.
Една от първите мерки на новия парламент ще е да се

намали най-малко наполовина държавната субсидия за партиите.

Според едно от готвените проектопредложения за обсъждане е, вместо досегашните 12 лв. за бюлетина, партийните централи да получават само 6 лв. за глас. Парите, които сега пълнят техните каси, ще бъдат пренасочени за социални дейности, здравеопазване или вдигане на заплати. Без да се ангажира с конкретни цифри, зам.-шефът на БСП Янаки Стоилов (чието име се спряга за нов председател на парламента) съобщи преди дни, че социалистите имат такива намерения и ще поставят темата веднага след като НС започне работа. Очаква се ГЕРБ да подкрепи тази инициатива.  Ще отбележим само, че  всяка година към партийните каси от бюджета на държавата се превеждат около 50 млн. лв. Според закона за политическите партии субсидията се дава и на партиите, които не са в парламента, но са събрали над 1% от гласовете на изборите. В момента те са 6 на брой.
Друга промяна, която се готви е

 подпомагане на най-засегнатите общини,

чрез децентрализация и спешни икономически мерки. Според плана кметовете няма да се делят на малки и големи, като пътят на парите ще стига директно до най-малките места. Така и по-малките кметове ще разполагат с бюджет и възможност да развиват публично-частни инвестиции. Една от мерките ще включва забрани на кметовете недостигът на бюджетите им от данъци да се компенсира с глоби и санкции, но за сметка на това ще бъдат стимулирани чрез така наречената "икономическа логистика за общините".
Почти е сигурно, че

 депутатски заплати да продължат да бъдат замразени

От законите останали от миналия парламент, най-вероятно бързо ще бъдат обсъдени четирите, свързани с националната сигурност.
Една от опасностите пред новия парламент е да не се стигне до търсене на всяка цена на популистки мерки и заиграване с тях от парламентарната трибуна. Ухажването на улицата с цената на празнословие и замеряне с кал ще е най лошият старт новото народно събрание. Няма да припомняме само по време на миналия парламент колко време се загуби. Днес управляващи и бъдещата опозиция имат шанс да потърсят общи допирни точки. Без участието на „калинки” в тях. Спекулациите с данък богатство и данъчен рай за бедните също нямат място.
Надяваме се, че на едните и на другите им е ясно, че

взаимните обвинения не бива да бъдат техен приоритет.

Има си прокуратура, добре би било да я оставят да си свърши работата и тези, които се окажат виновни, да изтърпят последствията.

Отговорността към българските граждани трябва да е единственото, което да движи всичко, което предприемат народните избраници. Затова няма нужда от този проучвателен мандат за съставяне на правителство, няма нужда и от опити за предизвикване на нови избори. В началото на заседанието известният актьор Стефан Данаилов, който се оказа най-възрастният народен представител заяви: “Казват, че най-важната задача на цивилизацията е да научи човека да мисли. Вярвам, че именно

мъдростта на народа ни ще ни помогне да обединим мислите

си в името на възраждането на неговото заслужено самочувствие.
В тази сграда в трудни и добри времена българските народни избраници неведнъж са показвали, че съдбата на България е била водеща в техните решения. Трудното раждане на този парламент показва, че сме занемарили много от принципите на така жадуваната демокрация и вече не можем да отлагаме лечението”.
В случая обаче единението на нацията в условия на криза, чийто показател за бързите действия, е най-важно в този момент. Социалистите, които се канят да съставят правителство, също са в дълг, защото те загубиха изборите. Вече се чуват искания вътре в БСП за търсене на отговорност. Това ще е груба грешка, особено при несигурната подкрепа на две взаимоизключващи се партии. Нека всички да излязат от опиянението на изборната еуфория и да не се държат като във вица за Чапай, който като заспива нарежда на Петка:
- Такаа, ако поискам нощес да пия, събуди ме.
Петка:
- А как да разбера, че ти се пие?
- Ти само ме събуди.
Проблемът на бъдещите управляващи и на бъдещата опозиция не в събуждането, а в липсата на ресурс за шикалкавене. Така че се вижда краят на едно продължило с десетилетия пиянство. А бъдещето зависи от всички.

петък, 17 май 2013 г.

Излишна пушилка

Добре би било след днешните консултации при държавния глава да стане известна датата, на която ще се свика избраният 42-ри парламент. Обществените очаквания са такива, забавянето може да бъде предпоставка за нови скандали, излишни и незасягащи българските граждани, а само една малка група хора, чиито интереси са накърнени. По конституция новоизбраното Народно събрание се свиква от президента най-късно до един месец след изборите. От „Дондуков” 2 декларираха, че това ще стане до края на месеца. Практиката от предишни избори показва, че народните избраници са започвали работа до седмица след вота. Например през 2009 г. тогавашният държавен глава Георги Първанов е свикал учредителната дата на 41-вия парламент на деветия ден от провеждането изборите.

Работещият парламент е ключът


към съставянето на правителство, каквото на страната е необходимо, за да спрат политическите спекулации около свършилата вече кампания, и да се пристъпи към приемането на всички законови промени и мерки, за да може бързо да се излезе от кризата. Затова новоизбраните ни парламентаристи трябва да започнат работа преди светлия празник 24 май и подобаващо да почетат двамата апостоли. Символичното участите на народните избраници по време на тържествата на този празник би показало, че е налице политическа воля за общо справяне с трудностите.
От друга страна, неясното обещание на държавния глава, че ще има парламент до края на месеца,

подклажда съмнения за бавене на топката


и разгръщането на сценарий в ущърб на българските граждани. Парадоксалното искане за касиране на изборите от спечелилата ги партия може да означава точно това, защото от конституционна гледна точка точно те да искат касиране е нелогично. Известно е, че ЦИК, международните наблюдатели, държавният глава, четирите партии, (включително и спечелилата ги), не оспорват получените мандати, което би могло да бъде повод за евентуалното им касиране. Единствената възможност за оспорване е ако
има нарушение на Изборния кодекс, което е довело до неправилно избиране на конкретно лице. Не могат да се касират целите избори. Може да се иска единствено касиране на избора на един определен депутат, който е бил неправилно избран. Истината е, че на гражданите бе осигурено правото да изразят волята си и няма данни против това от секционните комисии.
Освен това трябва да се отбележи, че

не всеки може да сезира Конституционния съд


а това може да бъде направено само от: минимум една пета от всички народни представители, но това са действащи народни представители, президентът на републиката, Министерски съвет, Върховният касационен съд или Върховният административен съд, като в случая се има предвид целият състав на тези два върховни съда, а последният оправомощен субект е главният прокурор.
Няма да коментираме на този етап какво би се случило, ако се стигне до нови избори сега. Не че не е невъзможно. Но това ще е в полза единствено на тези, които искат да се запази криминалният преход и най-вече да заметат чрез протежетата си онези авгиеви обори, които новият главен прокурор и екипът му са започнали да разчистват.
Фактът, че от спечелилата изборите партия се дава знак, че ще поискат съставяне на правителство на малцинството, също не е маловажен. Той е в подкрепа на тезата, че има сценарий за бавене на топката. И че ще се разчита на други прийоми, които да нагнетят обстановката, за да се предизвикат нови протести и политическа нестабилност. При положение, че три от партиите са декларирали, че няма да правят коалиции и да подкрепят победилите на изборите, техният провал за съставяне на правителство е предизвестен.
Според основния закон президентът може да даде мандат за правителство на първата политическа сила веднага след учредяването на новото Народно събрание. Още при връчването му тече 7-дневен срок, в който кандидатът за министър-председател трябва да предложи състав на правителство. Ако такова бъде съставено, то трябва да бъде прието или отхвърлено.
Ако не бъде прието, както се очертава,

заради бойкота на останали три партии


следва нов 7-дневен мандат на следващата по значимост политическа сила. Според прогнозите този мандат се очаква да бъде гласуван. Грубо пресметнато, при очертаващата се нова политическа игра новото правителство може да започне работа едва в средата на следващия месец, което е загуба на време. Още през следващите дни ще стане ясно какво се крие зад подобно разтакаване. Добрата новина е, че в страната има и институции, които са на мястото си в тези трудни времена. Своевременното реагиране от страна на прокуратурата на опитите за изборни измами, както и срещу последвалите инсинуации от служби, които би трябва да пазят сигурността на държавата, показва, че времената на приятелските кръгове, дърпащи задкулисно конците на държавата, вече отминават. Безобразията с изборните бюлетини, извършени от лица, чиято основна цел е да запазят облагите си чрез предизвикване на хаос, едва ли ще останат ненаказани. Точно

от магистратите се очаква в мътните дни


до учредяването на новия парламент и след това до създаването на работещо правителство да пазят с действията си стабилността на държавата. Всички видяха, че има пробиви в отделни институции, което похвално амбицира прокуратурата да си свърши работата. Накрая не може да не отбележим, че поведението на магистратите е обратното на тези, които искат касиране на изборите. Не случайно главният прокурор Сотир Цацаров на въпрос дали би сезирал Конституционния съд във връзка с касиране на изборите, отговори, че прокуратурата няма да го направи:
“Случаят в Костинброд не трябва да се използва за тези цели. Имаме категорични доказателства, че тези бюлетини не са напускали печатницата, ние сме предотвратили напускането им.”
Прокуратурата показа, че работи по случая. Убедени сме, че тя ще бъде в помощ и на новоизбраните парламент и правителство и заедно ще направят всичко, за да продължи страната ни пътя си в европейското семейство.

сряда, 15 май 2013 г.

Пречистване вдясно

Оставките на десни политици след провала на партиите им на последните парламентарни избори са логични, но преди всичко мелодраматични. Фактът, че флагманът на демократичните промени у нас СДС остана извън борда на парламента, е достатъчен за оставката на цялото ръководство, която беше обявена вече. Техните бивши партньори от ДСБ също съобщиха, че ръководството им ще поеме своята вина.
Защо ли това обаче не трогва десния симпатизант? Ами защото отвсякъде се вижда, че този горък, но лицемерен плач намирисва на евтин кич. Затова пресиленият драматизъм от тази шумна изява дори развеселява с повърхностностния популизъм на оправданията.
Не може по друг начин да се приеме изказването на един от лидерите, който вещае катастрофични прогнози в стил

 „след като аз не успях, светът свършва и след мене идва потопът”. 

И дори приплаква, че се бил превърнал в гръмоотвод на злобата и ненавистта в българското общество и политика, че дори „станал последното оправдание за безпомощността на негодниците, некадърниците и просто на тези, които не искат да носят отговорност”.
Бившият лидер на СДС Мартин Димитров пък не бил гласувал, защото нямало за кого, но сега бил убеден, че в страната ни има потенциал за създаването на силна дясна партия, която „да обедини членове на бившето СДС, ДСБ и "Движение България на гражданите". И това можело да стане още тази година. Според него "старите лица трябва да застанат крачка назад", но да предоставят своя опит и капацитет.
Веднага ще кажем, че 

този номер вече е игран и се е провалил. 

Идеята е да се събере една група от протежета на старите влъхви и под техен контрол да се създаде един механичен сбор под прикритието на нова Синя коалиция.
Е, избирателите си казаха какво мислят за такива формирования.
Лошата новина за приятелите на Мартин е, че няма как да им се повярва, след като заради кариеристични подбуди са сменяли партиите като носни кърпички. И сега просто искат да пробият с поредното менте, представящо се за дясно.
Затова старите влъхви, както и техните генно модифицирани отрочета, просто трябва да замълчат и 

да престанат да се маскират като десни лидери. 

Всички видяха, че от близо 2,5 милиона избиратели някога днес на тях им вярват не повече от 200 хиляди. Резултатът не може да бъде и друг, когато целта се свеждаше до държане на онова „златно ключе”, умело прикриващо личните амбиции в спуснатата от кукловодите синьо-червена мъгла.
Но има светлина в тунела. И тя е в този предизвестен провал на десницата, който ще накара десните избиратели сами да потърсят решението, като преди това изхвърлят провалилите се. Сигурни сме, че новата десница ще се появи скоро и много бързо ще заеме полагащото й се ключово място в политическия живот на страната ни.

вторник, 14 май 2013 г.

За оставката на Иван Костов

Иван Костов, един от знаковите политици на прехода, подаде оставка вчера като партиен лидер. Оттеглянето му не е доброволно и в името на развитието на партията, а по принуда от обстоятелствата – „Демократи за силна България“ остана под чертата на парламента на проведения на 12 май вот за народни представители  и Костов за първи път от десетилетия няма да има достъп до пленарната зала.
Интересно е да се отбележи, че това е втората оставка на тъмносиния лидер. Първата я подаде след тежката загуба на изборите през 2001 г., когато правителството, на което беше министър-председател, бе свалено от власт. Близо две години след нея бившият премиер пази мълчание, което се обясняваше с това, че е обиден на избирателите заради отказаната подкрепа. По-късно в телевизионна изява той отрече това. Но на 13-ата Национална конференция на СДС декларира, че  няма да променя политическите си възгледи заради моментните настроения на избирателите и ги нарече „народ в кавички”.  
През 2004 г. напусна СДС, отцепи част от депутатите и симпатизантите и създаде партията ДСБ, на която бе неизменен лидер до вчера. През 2009 г., изправен пред провала на проекта си, той успя да се прилепи за СДС и чрез създадената Синя коалиция влезе в 41-вото народно събрание. Горе-долу по това време се роди вицът, че Костов ще се бори за тотално единство на синята идея, докато не остане само той. Това пролича особено, след като се разбра, че напразно е ходил във Военната болница да носи цветя и бонбони на бъдещия премиер и Синята коалиция се оказа, че не държи „златното ключе“ за участие в управлението на страната. Заиграване на Костов с опозицията и последвалото разпадане на коалицията между СДС и ДСБ още през миналата година подсказаха, че не се очертават добри перспективи пред десницата. Последният удар му бе нанесен от неговата бивша външна министърка Надежда Нейнски, която отказа да участва в коалиция с него на последните избори и предреши неговия провал.

ТАКА ЧЕ НЯМА НИЩО НЕОБИЧАЙНО В ТАЗИ ОСТАВКА

Не може да се отрече, че Костов показа през годините, особено по време на войната в бивша Югославия, че може да взема тежки решения в трудни времена. Същевременно той е упрекван, че точно по неговото управление запази агентите на бившата Държавна сигурност, укрепи икономическата власт на червените капиталисти, както и че продаде стратегически предприятия на смешни цени.
Като резултат от близо 2,5 милиона избиратели, които подкрепяха сините по време на президентските (1996) и парламентарните (1997) избори, днес, както се вижда, те се свеждат на малко повече от 200 000. На този продължил повече от десет години упадък Костов

ГЛЕДАШЕ ЕДИНСТВЕНО КАТО ЧУЖДА ВИНА

Едно от любимите му иронични разсъждения по този повод бе, че човешката памет е избирателна –  тези неща, които не изнасят на човека, се забравяли или се представят като случили се по друг начин.
Все още има много неразкрити тайни на прехода, който се определя от мнозина като криминален. Със сигурност не е случайно и добилото популярност определение „синьо-червена мъгла“ за задкулисното сътрудничество между десницата и бившите комунисти. Какво е мястото и ролята на подалия оставка лидер на ДСБ в този процес, все още не е изяснено.
Това, което е ясно засега, че макар и много закъсняла, оставката му може да има благоприятен ефект за възраждането на българската десница. Тепърва ще се види дали и отгледаните от него млади лидери, част от които вече го напуснаха, не са похабени и затова обречени. Сигурно е също така, че във времена, минаващи все още под сянката на бившата ДС, за Иван Костов никога няма да се говори еднозначно – едни ще са му фенове до гроб, а други - вечни врагове.

понеделник, 13 май 2013 г.

Единение след изборите

В края на миналата седмица бе поставена мачтата на новия One World Trade Center дванадесет години след атентатите на 11 септември. Забележително е, че сградата е не само най-високата  в САЩ със своите 541 метра или 1776 стъпки, но и че и те съответстват  на годината, в която страната получава своята независимост. Жителите на града я наричат Кулата на свободата, защото тя е построена на мястото на двете паднали сред терористичните атаки кули близнаци, под които загинаха близо 3000 души. Символичното вдигане на мачтата става само дни след друг терористичен акт в Бостън, който обедини американците отново. Само за седмица атентаторите бяха неутрализирани и изправени пред съда.
Добре  би било след изпълнената с нелицеприятни удари предизборна кампания у нас в първия ден след изборите победители и победени да вземат пример от тази велика страна и проумеят, че няма време за губене. В условията на икономическа криза само в единението на всички, независимо от политическите пристрастия, е шансът за подобряване на живота на българските граждани.
Любопитно е да се отбележи, че изборният ден бе в първата неделя след Възкресение Христово, когато се почита паметта на апостол Тома, един от 12-те ученици на Христос. Както е известно, той единствен не присъства на възкресението и когато по-късно те му казват “Видяхме Господа”, той им отвръща: “Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да повярвам.” Като чува това, Христос се обръща към него и му казва: “Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали”.
Има защо българите да се вслушат и в казаното в Светото писание. И да се поучат от нашата църква, която даде пример за това как може в името на единството да спре ежбите и тръгне по пътя, който я е запазил през хилядолетията. Точно нейни свещеници като отец Иван от Нови хан показаха какво трябва да се прави за миряните в трудни времена.
През последната година преди изборите  имаше доста предизвикателства, които

даваха възможност за обединение

За съжаление атентатът в Бургас, посегателството върху политици и деца, уличните протести предизвикаха още по-голямо разделение, вместо те да са повод на управляващи и опозиция да постъпят  според онзи надпис на фасадата на Народното събрание. Факт е, че и цялата предизборна кампания премина под знака на разкрития, които ако се потвърдят, участниците в тях трудно ще могат да се измъкнат от правосъдието. Затова наред с църквата единствената друга институция е прокуратурата, която показва  адекватност с бързите и последователни действия през тези дни. Дано и политиците се респектират от нейните действия и насочат усилията си единствено в правилната посока

да работят на полза роду

Всъщност от сега е ясно, че магистратите ще имат  много работа. Това не означава, че техните действия трябва да бъдат обект на политически коментари. Изобщо няма да се учудим, ако темата за фалшифициране на изборите и действията по този повод на прокуратурата станат прицел на политически спекулации през следващите дни. Но това ще е много грешен ход и поредното затъване в блатото на взаимните обвинения. Хвърлянето на пушилка бе любим прийом на криминалния преход. Продължаването му само ще удължи агонията. Добре би било всички да осъзнаят, че само с общи усилия може да се продължи напред. Ако някои смятат, че патовата ситуация или пък поредното подаване на топката чрез скриването на отговорностите едва ли ще е добър ход. Сигурни сме, че във водещите политически централи си дават сметка, че тишината на улицата е временна. А следващите сметки, които ще плащат всички, няма да са по ниски. Затова е нужно единство, изразяващо се в работещо правителство, което трябва да получи разностранна подкрепа, за да може да се създадат онези условия, които ще отпушат бизнеса. Никой няма сметка от пирова победа.

Има и още нещо, което със сигурност ще бъде преосмислено след тези избори. Един куп

малки партии се опитаха да яхнат гребена

на протестиращите и прикоткаха в редиците си техни лидери. Тяхната цел, най-общо формулирана, е да прескочат бариерата и влязат в парламента, в частност обаче по-малка цел е да минат единия процент и получават през следващите четири години немалка държавна субсидия. Пък ако влязат все пак в парламента,  ще се превърнат в лесна плячка на мастодонтите, както стана в последното Народно събрание. Независимо че номадството бе забранено, по подкрепата на т. нар. независими депутати си личеше каква е истинската цел на тяхното пребиваване в парламента. Няма да припомняме какво бе казано за една от тези партии – че са генномодифициран продукт. Добре би било да се престане с тази маскировка. Това най-вероятно ще е една от поуките за тези избори – че идват краят на партиите
ментета създадени с една единствена цел да бъде подменен вотът на избирателите и да се превръщат в патерица на едни или други управляващи.
Разбира се, тепърва ще се обсъжда случилото се, не само по време на кампанията но и като резултат от изборния ден. Може да се окаже, че тиганът е сложен, а

рибата още не е уловена

Разликата ще е в това, че този път рибарите ще се броят на пръсти. И отговорността ще е изцяло тяхна за това, което ще се случи в дните след изборите. Празните обещания за бъдещия голям улов едва ли ще трогнат гласувалите, нито пък ще успокоят тези от тях, които бяха по улиците и площадите.
Но ако все пак рибата е уловена, всички трябва да са още по внимателни, за да не се разиграе онази сцена от вица за рибаря, хванат от горския за незаконен улов: Рибарят се оправдава: „Не съм ги ловил! Това са мои рибки, домашни любимци. Всеки ден ги “разхождам”, тоест, пускам ги във водата, те плуват половин час, а като им свирна, скачат обратно в кофата. Ако искате да ви покажа.”
Горският, недоверчив, се съгласява. Рибарят изсипва рибите във водата. След няколко минути чакане, горският пита:
„Е какво, няма ли да ги повикате?”
„Кого да повикам?”
„Как кого -- рибите!”
„Какви риби?....”
Добрата новина е, че независимо от фокусите, които показват политиците един на друг и на всички нас, те няма как да избягат от отговорността, поета пред избирателите. Видя се, че предсрочният вот не е трудно постижим. Но никой няма полза от него. Той беше само една обеца, която трябва да накара всички да загърбят торбата с лъжите и да се впрегнат на работа, за да може с общи усилия да заемем достойно място в европейското семейство.

събота, 11 май 2013 г.

Оптимистично преди 12 май

Още в далечните 1760-1762 г., Паисий Хилендарски извежда 9 черти на българския национален характер: незлобливост, простота, великодушие, трудолюбие, състрадание, склонност към отдаване на милостиня, гостоприемство, съгласие и организираност в боя, храброст. През годините характеристиките се увеличават, но оставените от Хилендарския монах неизменно присъстват. Затова е добре тези, които се канят да управляват след 12 май, да ги имат предвид и бързо да обърнат гръб на димките, пуснати по време на предизборната кампания. Видя се, че избирателите вече не се впечатляват от това. Поради тази причина гласовете ще получат тези партии, които предлагат конкретни формули за подобряването на живота на обществото. Независимо от скандалите основните играчи запазват позициите си.  А чуващите се напоследък упреци, че нямало за кого да гласуват, защото всички били маскари, не само са пресилени, но и неуместни.
След повече от 20 години преход много е трудно българинът да бъде вкаран в матрица, която му е чужда. Особено ако е взета назаем от страни с развити демокрации. Това, разбира се, не означава, че трябваше да бъдат пропуснати покрай ушите родните скандали. Похвално е, че новото ръководство на

прокуратуратареагира незабавно и адекватно

И отсега личи, че ще си свърши работата. Разбира се, това засяга и гражданите, защото само така те ще могат да бъдат сигурни по отношение на всичко свързано както с тяхната сигурност, така и с техните икономически интереси, защото корупцията посяга най-вече на техния джоб. Тук е хубаво да се отчетат превантивните действия на магистратите за възпрепятстването на купуването на гласове. Не само че има започнати разследвания и досъдебни производства, но и един ромски тартор в Силистра е осъден на три години затвор за това. В кампанията са ангажирани и много граждански организации и чужди наблюдатели, така че да се гарантира

максималнопрозрачността на изборния процес

Ротацията на полицаите и дежурствата на прокурорите пък ще дадат възможност за пресичането на всеки опит в деня на самите избори. Самата публичност на взетите мерки вече е достатъчна гаранция, че шансът на дилърите на гласове е ограничен.
Всъщност основните народопсихологични характеристики, изброени още от Паисий, са бариерата пред опитите да бъде наложена на избирателите чуждата матрица. Съвсем наскоро наша сънародничка зарязала цивилизацията и върнала се към обикновения делник в едно затънтено село. Запитана защо го е направила, заяви: „Аз имам скромно сърце, но широка душа... това съм аз.” Тези думи не се отнасят само до избралата този начин на живот жена. Принудени от кризата да живеят в лишения, голяма част от тези, които след два дни ще отидат пред урните, изповядват подобна философия. Това не означава, че няма и една друга част от вечно недоволни, суетни, със зле прикрита алчност, кариеристично настроени манипулатори на прехода, които искат да имат свое представителство. Това може много лесно да ни върне във времената на бай Ганьо, каквито типажи никак не липсваха през последните години.

Но за късмет сега
гласоподавателите могат дапреценяткой ще им помогне и да гласуват за него.

В този смисъл към изброените от Паисий характеристики днес са очевидни и други – жилав дух и непреклонност към бедите. Пак по този повод на финала нека си припомним какво е казал Иван Хаджийски в неговата „Оптимистична теория на българския народ”:
„Едно само можем да кажем още тук. Поставените задачи не са лични, а обществени. Поради това всяко бягство от обществения живот е престъпление. Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттам стрели на песимизъм върху измъченото чело на нашия народ, чакащ своите водачи... Историята е градена не от хамлетовци, а от хора на волята и на историческото мъжество. Днес няма никакво съмнение генералщабното правило: когато трябва да се изтръгне победа, средствата нямат никакво значение. А историята отдавна вече е на бойна  нога.”

вторник, 7 май 2013 г.

За посланиците и миналото

Добре е, че премиерът иска всички документи на бившата ДС да станат явни и гражданите да могат да прочетат всеки какво е творил в онези времена. 
Тогава продължаващите му твърдения, че темата за бившите тайни служби е „чалгата на прехода“, сами ще се опровергаят. Изобщо не се съмняваме, че ще стане ясно дали има разлика между обикновените доносници и тези, които са работили за сигурността държавата. 
Ще го посъветваме обаче да не бърза да реабилитира онези посланици, които бяха върнати заради връзките с тоталитарната репресивна машина. И ще цитираме по този повод думите на пастор Йоахим Гаук, бивш шеф на службата за съхраняване и обнародване на архива на Щази, днес президент на Германия. В София през 2006 г. той каза следното: 
„...имаше възможност законът да предотврати отварянето на досиетата, да ги блокира с юридически прийоми. Имаше възможност да ни кажат, че този закон противоречи на европейското законодателство. Можеше Конституционният съд да го блокира, но така или иначе това не стана поради волята на германските политици. Този акт позволи на източногерманците да си възвърнат доверието към своите държавни институции.”

Под знака на Възкресението

Краят на тазгодишните Великден и Гергьовден не означава, че предизборната кампания трябва да продължи в нелицеприятния дух на балкански боричкания, така майсторски описан от редица наши писатели още преди век. Вярно е, че до изборите остават само няколко дни - те са решаващи при изравнени (според официалните данни) сили между основните политически играчи и все още големия брой гласоподаватели, които не са преценили за кого да гласуват.

Всъщност Великден не е свършил


Днес е третият ден на Възкресение Христово. Той е посветен на римския воин християнин Акакий, който не се подчинил на заповед на император Максимилиан (305 - 311 г.) да се откаже от вярата си и да стане езичник. Акакий не бил обикновен боец, а стотник, затова и неговият началник първоначално се опитал да го убеди, давайки му за пример съдбата на Христос, който по закон бил осъден и разпнат. Затова вместо Акакий да се уповава на този човек, по-добре да се поклони на боговете, по чиято воля тогавашните царе са тържествували.
„Ти се заблуждаваш - отговорил Акакий - и тежко грешиш, като казваш, че по милост на езическите богове царете царуват. Те царуват по волята на нашия преблаг Господ.” И обяснил, че като Син Божи заради спасението на всички Исус дошъл на земята, станал човек и доброволно претърпял кръстна смърт.
Хитрият римски военачалник го прекъснал и попитал защо неговият Бог, след като е толкова всемогъщ, не наказва смъртно царете, които му се противят. Акакий спокойно отвърнал, че по това именно трябва да се познае неговата сила и благост: „Оскърбяван от вас, езичниците, Той дълго търпи туй, за да могат вярващите в него да извършват своя подвиг.”
Доста актуално звучат тези думи в контекста на случващото се по време на тази предизборна кампания и на фона на търпящите последствията от кризата българи.
Но има и добри новини. Те са показателни за това, че част от торбите с лъжи, с които кандидатите за 42-рото народно събрание се впуснаха в битката за него, бяха скрити. Вече никой не говори за хилядите работни места, които ще бъдат открити, с тихи стъпки започна да се бие отбой от строителството на нова АЕЦ, спря се шумът около отмяната на 10-процентния данък. Вместо това се появиха „гъвкави” схеми, което е сигурен знак, че разумът все пак е надделял. Добре би било

да се премине и следващата бариера


на противопоставяне, като тези, които днес вадят компромати един срещу друг, не само ги скрият, но и седнат на една маса, за да положат общи усилия за излизане от кризата. След като икономическите прогнози за Европа не са добри, то най-глупаво би било да продължат ежбите, вместо да се търсят общи решения. Няма да скрием, че благородните инициативи на партиите в помощ на бедстващите миряни пред храмовете е добър знак. Факт е, че това съвпадна с кампанията, но, от друга страна, е хубаво политиците да се поучат от възраждащото се

упование на хората


към църковните празници. Подемът на изстрадалата през последните две десетилетия църква подсказва как може висшият клир да загърби едно нелицеприятно минало на връзки с бившата Държавна сигурност и да се върне към същността си. Неслучайно храмовете бяха претъпкани тези дни като никой друг път.
Има и още нещо, което е много важно да се подчертае. Ширещата се през последната година носталгия по соца не бива да е целта на днешните българи. Провалът на либералния модел не означава, че трябва да цъфтят лъжите, разпространявани предимно от бившата комунистическа номенклатура, че социалистическият строй трябва да се върне. Паметта на хората не е чак толкова къса, за да не си спомняме, че държавата фалира три пъти в ония 45 години и

„стабилността” се поддържаше с тежки репресии


срещу другояче мислещите – с концентрационни лагери и насилствена смяна на имената, последвана от изгонването на стотици хиляди наши сънародници. Освен това не бива да се забравя, че след 10 ноември 1989 г. цената на мирния преход беше трансформирането на властта на бившата номенклатура в икономическа, за което съдействаха не един и двама сини лидери. Сега на пистата пак са мнозина от тях. Но от избирателите зависи дали ще продължи това съмнително подаване на топката между обявили се уж за врагове политически лъжепротивници.
Най-доброто, което може да се направи, е великденските послания на църквата да не минават покрай ушите на миряните. Думите на патриарх Неофит са запомнящи се точно в този момент – вярата трябва да се пази и умножава чрез делата на милосърдие и правда:
„Тогава нашият живот и животът на обществото ще бъде друг, и Христос - Възкръсналият, Победилият дявола и смъртта - ще е с нас.
А ако Той е с нас, кой ще е против нас? (вж. Рим. 8:31).
Нека Възкръсналият Спасител вдъхне в нашите души твърда решимост да преуспяваме в доброто и укрепваме във вярата, надеждата и любовта! Да не допускаме злото, унинието и скръбта да ни завладяват! Нека с усмивка, топлина и жест на внимание да съгряваме сърцата на тези, които страдат и изпитват лишения, защото не е нужно много, за да се върне радостта в живота им!”
Колко „много” ще е това, за да има мир в душите ни, всеки сам преценява. И това е единственият критерий, по който по-късно всеки ще отговаря за делата си. Защото днес на страната ни са нужни решения, а не илюзии, компромати и лъжи.