Общо показвания

събота, 26 май 2018 г.

Не само до "каквото повикало..."

Впечатляващо бърза бе реакцията на МВР и Прокуратурата по случая със заснетия искащ и получаващ подкуп пътен полицаи в центъра на София. И така трябва да е. 
Защото иначе какво излиза - че тези, които обвиняваме, че се крият по храстите, за да следят за нарушенията ни, не го правят, за да се дисциплинират водачите, а за да си прибавят нещо върху заплатата. Излиза и че напразно искат увеличаване на заплатите, след като могат да си набавят допълнителни пари по втория начин.
Казано е, че на никой не му е чуждо нищо човешко. Затова и дори да извършим нарушение или да не сме минали на преглед, знаем, че ще се измъкнем като бутнем рушвет. Цената на подобни сделки обаче не е само моралният облик и приказките за разградения двор на институциите. Отговорът не е и във видеото с мобилния телефон, което може да забавлява, защото е “каквото повикало, такова се обадило”. Цената се измерва преди всичко в затрити човешки животи. А подобни постъпки подхранват безотговорността, която може да бъде спряна единствено, ако срещу нея се действа бързо и с цялата тежест на закона.

Темида и превързаните очи

Защо са превързани очите на Темида? Редно е да си зададем този въпрос, след като тригодишната съдебна сага с блъснатото на зебра от джипа на тогавашния кмет на Трън шестгодишно детенце приключва на първа инстанция с оправдателна присъда.
Според защитата „детенцето се е движело с осем километра в час, а джипът с четири“. А кметът безцеремонно заяви, че детето се блъснало само в спрялата му кола. Резултатът- момчето е инвалид.
През всичките години от инцидента, този човек дори не го е потърсил. Не се е срещал и с родителите. Но той и близките му нагло са притискали свидетели, намирали са лъжесвидетели, заплашвали са всеки, който е дръзвал да се изправи срещу тях и е търсел справедливост. В същото време партийният му лидер е снел доверието от него, а главният прокурор лично започнал да наблюдава делото.
След оправдателната присъда обаче как гражданите да вярват в институциите!? Нали те са съвестта на държавата. И какъв пример дава съдът с подобно решение!? А майката заяви „няма мир без справедливост“.
Все още не са известни мотивите, с които е оправдан на първа инстанция обвиняемият бивш кмет. Каквито и да са те, ще са предизвикателство към ангажираните в случая институции. Защото самото престъпление и последвалото след това обвито с власт безчинство на кмета до неговата оставка са достатъчно основание да се потърсят други причини за подобни решения. Всъщност, ако трябва да се реформира съдебната система, то трябва да се започне с тези, които са се клели да и служат, но си затварят очите в полза на властимащите местни дерибеи.

четвъртък, 17 май 2018 г.

За едни майка, за други мащеха


Уж страната ни не е Америка, където всеки е въоръжен и се гърми по всяко време, но ето, че и тук се стреля и се употребява хладно оръжие съвсем целенасочено.

Някакъв си, обхванат от любовна мъка, че бил зарязан, хладнокръвно гръмва в главата бившата си приятелка с газов пистолет, после и себе си. И въпреки че е обвинен в предумишлено убийство, съдът не го пратил в ареста, дори не разгледал мярката за неотклонение. Друг хахо, самонарекъл се “Монах Велико”, обхванат от нескрита етническа омраза, наръгал смъртоносно циганин, заканвал се да взриви и джамията. Адвокатът му казал, че не било предумишлено убийство, а можело да се пледира, че деянието било акт на раздразнение и защо не – неизбежна отбрана. Трети се ядосал по пътя, заради изпреварване, размахвал пистолет и замерял с бутилки от бира другата кола. Колоездач блъска малко дете в парка, оглежда набързо каква е обстановката и избягва. после се предава, но близките му твърдят, че бил обиждан от майката на детенцето. При четвърти случай момче, наръгано в трамвая от криминално проявен, се било държало предизвикателно.

Общото между тези престъпления не е в лекотата, с която се посяга на човешки живот, а в подхранваното в престъпниците чувство за безнаказаност. Не само от близки и адвокати, но и от институции. Няма как иначе да си обясним вежливостта, с която канят насилниците да дават обяснения в МВР и необяснимата снизходителност на съда. Също като във вица, в който защитникът обяснява на съда, че ловецът не е обикновен човек, така и т.н “монах” имал друго виждане за живота на мургавия. И не велосипедистът, а детето може да излезе, че е смъртна заплаха. Или казано в съдебен жаргон: неправилното отношение на подсъдимия към закона не е пречка законът да има правилно отношение и да му наложи условна присъда или защо не - да го освободи от отговорност.

Шегите настрана. Не е нито смешно, нито тъжно. А е страшно, не само за близките на пострадалите. Излиза, че по време, когато председателстваме Евросъюза, се вижда, че има още доста път да извървим, преди да се научим, че законът не може да е за едни майка, а за други мащеха.

понеделник, 14 май 2018 г.

Някой трябва да спре здравната безчовечност

Провалите в здравната система стават драстични – умират хора, защото нямат пари да си доплатят. Висши чиновници в Здравната каса (НЗОК) се облажили с милион от нея, чрез изписване на фалшиви рецепти. Болници се закриват, а медицинските сестри окупираха жълтите павета с искания за по-добро заплащане.
Недоверието към медицинските услуги е такова, че болни предпочитат шарлатани, майки напускат страната ни, за да получат децата им лечение, а други родители скочиха срещу задължителните ваксинации. Създава се опасното впечатление за хаос, който не може да бъде овладян. И всеки трябва да се спасява поединично.
Как да повярваме на министъра и екипа му, че давали всичко от себе си, за да реформират системата. Очевидно забатаченото от десетилетия здравеопазване няма как да бъде оправено с магическа пръчка. И най-разумно е да се решават проблемите в онези области, където смъртта на пациентите започва да прилича на убийство. При това, както в случая с двете жени, които умряха заради невъзможност да получат аортни клапи, причината не е в лекарите, нито в непосилните пари, които трябва да бъдат заплатени, а в чиновническото затлачване на документите в Здравната каса. Има нещо сбъркано в новия начин на калкулиране на медицинските изделия от 1-ви април тази година. Недомислията, извършени под прикритието на свободнто договаряне, са толкова много, че ще ни е трудно да ги изброим. Ще кажем само, че не може едни документи да останат без отговор в продължение на четири месеца, нито, че може да се направи така, че да могат да бъдат внасяни по-модерни и по-евтини медицински изделия. И защо да не бъде въведена регулация във вноса на такива изделия, както стана с лекарствата.

Не на последно място искаме да обърнем внимание, че е обидно за всички така брутално да ни крадат шефове на Здравната каса и адвокатите им да твърдят, че парите им били подхвърлени. Пловдивската афера само показва, че прокуратурата и останалите служби са напипали верния път и трябва да продължат по него.
Следователно изводът е, че с малки стъпки, но безкомпромисно, може да се осигури по-добро здравеопазване и да се спасят много човешки животи. Нали това всъщност е целта на здравната система.

петък, 4 май 2018 г.

Хайде стига с този популизъм


Беше ясно от самото начало, че дебатът за намаляване на депутатските привилегии е обречен. Популизмът му – очевиден. Подобна безсмислена битка се проведе преди това и за свалянето на зам.-председател на Народното събрание. Е, как обществеността да гледа с добро око на работата на народните избраници. Не евтини срещи и гръмки декларации очакват от тях майките на деца с увреждания, не го искат и децата, останали с един родител. Все болезнени въпроси, които трябва да се решат законово, а не да се превръщат в дъвки за спекулации.
Що за проектозакон беше този за възрастните хора и кому беше нужна тази фалшива загриженост, след като по същото време възрастна жена умря, понеже нямала пари да си доплати за сърдечната клапа. И защо лекарите ще трябва да шикалкавят, че така или иначе нямало да издържи операцията. Заради грешките на тези, които пишат законите. Как е възможно от няколко години да има европари за стотици линейки за бързата помощ(и тези пари да са вече пред загубване), а да ни показват по телевизията автомобили ветерани от времето на Студената война. Но да не продължаваме, списъкът с неуредиците е дълъг. И няма място за популизъм, а за решаването на конкретни социални недомислия в законите.
Кривици винаги могат да се намерят. Нека обаче двете големи партии да не се фиксират върху тях – кой какво казал, какво направил, защо го направил и откъде точно той ще го направи, щото нямало моралното право да го направи... Може тези депутати да са забравили, но те не са изпратени там, за да ни занимават със себе си, а за да ни служат и преди всичко по най-бързия начин да помогнат на нуждаещите се. Обидно е страдалците да им се молят. А те да ги вкарват в капаните на своите политически интриги. Търпението почва да се изчерпва. И ако не се хванат за “полза роду”, както е казал народът, много скоро ще получат и съвсем заслужено звучен шамар.