Общо показвания

петък, 29 ноември 2019 г.

Изгодната антилекарска дъвка

Започват да стават подозрителни всекидневно раздухваните случаи на далавери и “лекарски” грешки, извършвани от медици. Очевидно някой се нуждае от обществен гняв и най-вече от противопоставянето между пациенти и лекари. Несъмнено съобщението за закопчана психиатърка, източила 500 000 лева от Здравната каса за лечение на мними болни, е щекотливо и дразнещо събитие. Такива бяха напоследък и ТЕЛКът на шефа на Пазарджишката болница, в която друг доктор си изкарваше добри пари, чрез поставяне на стендове на здрави хора. Шум се вдигна и около съмнителното разкарване между болници на родителите и болното им три годишно дете, преди да почине.

Ще кажем направо – случващото се все повече прилича на димна завеса, която цели да прикрие безспорният факт, че Здравната каса е каца без дъно, която докарва добри доходи на малка върхушка около нея. И с разбиването на която, вместо да се заемат, управляващите предпочитат да наливат милиони. Само за последните няколко години там бяха налети близо един милиард лева. А резултатът е все по чести скандали и срам за хилядите лекари, които добросъвестно спасяват всекидневно човешки животи.

Обидно е бивш министър на здравеопазването открито да твърди, че има недосегаеми около Касата, а държавата да си мълчи. Или да лови дребните риби. А те не не са слепи и действат на принципа не е луд този, който яде зелника, а който му го дава. Да, но това са нашите пари! И е крайно време управляващите, които и да са те, да решат този проблем, а не да си прехвърлят топката от правителство на правителство. Нито лекарите, нито пациентите заслужават подобно отношение.

неделя, 24 ноември 2019 г.

И потребителска такса за деца ли!?

Искането на Лекарския съюз за въвеждане на потребителска такса за преглед на дете идва в неподходящ момент на разгорели се страсти около смъртта на три годишното дете, лекувано в детската педиатрия. Тази такса, която ще се отнася и за пенсионерите, вече вдигна на крак пациентските организации.

Ще кажем направо – тук не става въпрос за едното левче, а за натрапващата мантра, че ръководството на Лекарския съюз, се интересува повече от пари, вместо да поиска държавата да си свърши работата по изграждането на високи стандарти на работа – електронно здравеопазване, условия на труд и контрол на качеството на здравни услуги.

А що се отнася до държавата, факт е, че всяка година парите за здравеопазване се увеличават, но очевидно нещо не е наред, щом се стига до такива искания. И е необходимо прекрояване на бюджета на Здравната каса, защото не са само 20-те милиона, необходими за детските педиатри, трябват пари за профилактика и за следболнична помощ. Няма да пропуснем и неоползотворените възможности за по-добри стимулиращи мерки за  майчинството, така че невръстните деца да са по-малко изложени на рискове за заболяване.

И не на последно място е добре ръководството на Лекарския съюз да има повече чуваемост към съсловието, вместо да отправя популистки искания. Необходимо е също така да подреди собствения си редици, защото е видно, че диалогът между лекари и пациенти не е добър. Същото се отнася и до пациентските организации. Така че, нека да разговарят, но без враждебност.

петък, 22 ноември 2019 г.

Спешна помощ за всички

Почти не минава ден, в който да не научаваме за гафове в спешната здравна помощ. Някои случаи завършват с фатален край, както бе с тригодишното момченце. В други, се стига до посегателства върху медици. И започват взаимни обвинения, които обикновено се размиват във времето. Без някой да е понесъл отговорност. А възмездието да е обеца на ухото за тези които са произнесли хипократовата клетва.

Добре, че има и добри новини. Не само за спасени човешки животи. Но и за конкретни действия, с които спешната ни помощ ще постигне европейски стандарти. Съобщеното от здравния ни министър,( след среща с германския му колега, шеф на здравна комисия в Бундестага), че ще кандидатстваме за еврофинансиране за закупуването на хеликоптери за спешна помощ, че се купуват 400 линейки и се модернизират медицински центрове, както и се работи по създаването на Национална здравна информационна система, не може да не ни радва.

Въпросът е докога ще се говори в бъдеще време, след като е известно още от началото на лятото, че страната ни остана май единствена в Евросъюза, без хеликоптер за спешна помощ. И че военните помагат, но предимно при трансплантациите на органи. Но в случаи на инциденти в планината, планинските спасители са оставени сами да се борят с животоспасяващото време. Същото се отнася и за информационната система. Видя се през последните дни до какво доведе липсата на такава бърза връзка между лечебните заведения.

Това, което трябва да се направи, е да се ускори този процес максимално. А ако има забавяне, да не се чака, а да се търси алтернативно финансиране. Всички имат интерес от бързо и ефикасно здравеопазване.

вторник, 19 ноември 2019 г.

Хипократ не е за очерняне

Очевидно е, че лекарите, отнесли се бездушно с починалото впоследствие тригодишно дете и неговите родители, не са достойни за Хипократовата клетва. Не е само до слаба квалификация, както се опитват да ги оправдаят. Не се съмняваме, че и прокуратурата ще се намеси, след като се запознае с резултатите от нареденото от здравния министър вътрешно разследване.

Но нека не прекаляваме. Не бива да се създава психоза срещу лекарското съсловие. Достатъчен обществен негативизъм има. Част от него са и изблиците на насилие срещу спешните медици. Но тези, които грешат не бива да бъдат прикривани от вътрешноведомствени комисии, съставени от техни колеги, които действат на принципа гарван гарвану око не вади.

Подобно отношение пречи да се видят хилядите спасени човешки животи. Няма как да не отбележим, че здравните грижи у нас са едни от най-достъпните в света. Има медици, които са сред най-добрите в света. Те работят в операционни, оборудвани с техника на световно ниво и вършат чудеса.

Справедливост трябва да има. Повече я заслужават не само бездушните. Затова по-кротко, моля! Защото тези, които са благодарни на лекарите, са хиляди. Но затова по-малко се говори и пише. А би трябвало.

сряда, 13 ноември 2019 г.

Без популизъм в новите общински съвети

“Едно си баба знае, едно си баба бае”, е казал народът. Още в първия ден на новия столичен съвет се видя, че представящите се за десница левичари от “Демократична България” няма да градят, а ще го карат на стария си принцип за рушене чрез конфронтация. Нищо че се заклеха "да се водят от интересите на гражданите и да работят за тяхното благосъстояние". Небезизвестният бивш съдия Методи Лалов обяви като един от основните приоритети брадясалата тема за махането на паметника на Съветската армия от Княжевската градина, а Волен Сидеров – забраната на гейпарада. Популизъм, който след тридесет години преход показва единствено, че нищо старо не е забравено и комунизмът изобщо не си отишъл от главите им. И днешното размахване на анархокомунистически мантри няма да донесе нищо добро, още повече, че зад гърбовете на тези, които ги представят, надничат подсъдни кукловоди. 

Истината е, че новият стар кмет Йорданка Фандъкова, вероятно ще трябва да намери начин за промяна в правилата на дневния ред на общинарите, с която да се забраняват популистки инициативи. Няма да е зле също и на “жълтопаветниците” да им се даде пространство в Южния парк за протестите им, а не да блокират свободното придвижване в милионния град. 

Няма как да приемем, че по време на кампанията всички се клеха, че ще правят промяна и сега след като влязоха в съвета, някои решиха да я карат постарому. Гражданите очакват друго - гласуваха общинарите да работят за опазването на тяхното здраве, за подобряването на условията им на живот и тяхното благосъстояние. От това дали ще надделее разумът зависи дали ще продължим напред. Затова сме сигурни, че е дошло времето, когато на популистите ще им се даде отпор.

събота, 9 ноември 2019 г.

За закрилата на две деца

Нека кажем направо: отнемането на деца или връщането им при единия родител с помощта на Хагската конвенция винаги предизвиква противоречиви реакции, в повечето случаи – негативни, сред българската общественост. В конкретния с Чавдар Георгиев и неговите две невръстни деца, намиращи се в момента в страната ни, има достатъчно обстоятелства, които могат да предизвикат брожения.

Проблемът идва от това, че майката (норвежка гражданка), веднъж е била в ареста в продължение на месеци, съдят я за тежки финансови измами. За да облекчи присъдата си, тя иска да използва децата. Но като влезе в затвора, те ще бъдат предадени в приемни семейства, няма да имат връзка помежду си, може дори да бъде сменена самоличността им, за да не бъдат безпокоени. Няма да коментираме, че децата (момче и момиче) говорят добре български, малко английски и не знаят норвежки. Освен това едното дете има заболяване, с което не би могло да се интегрира в Норвегия, директно техните правила го изпращат в категорията на излишните хора. А тук, с помощта на специална методика, детето участва редом с другите деца в учебния процес.

Така казусът е дали децата да бъдат отгледани от биологичен родител в България, или от приемно семейство в Норвегия. Веднъж вече съдът се е произнесъл в полза на това децата да останат при Чавдар. Предстои решение на втора инстанция, което окончателно ще реши местопребиваването. Това, което е съществено обаче, е да не се позволят спекулации, които да свържат случая с атакуваната от НПО-та “Стратегия за детето”. Такива опити вече има. А от това полза имат само тези, които търсят реванш за криминалния преход, прикривайки се зад площадната демокрация.


понеделник, 4 ноември 2019 г.

Предизборни мантри за боклука

Това, че всички се обявяват за победители на изборите е известно от години.
По-същественото е друго – изборите развенчахя мантри, които подсъдните олигарси се опитваха предизборно да внушат чрез своите партийни протежета. За да могат по втория начин да се домогнат отново до властта и продължат криминалия преход.

Не, няма да има диктатура, нито новият главен прокурор ще е нейното лице. Избирателите развенчаха спекулациите за обсебващата власт на управляващите, градските парламенти са “шарени”, в обществеността има достатъчно енергия и възможности публично да контролира кметовете, независимо коя партия представляват.

Съвсем естествено дневният ред става друг – в него няма място за клеймене и замеряне със скелети от миналото. А наблюдаване под лупа дали обещаното от новите кметове ще бъде изпълнено. На тях ще им все по-трудно да назначават “калинки” и да прокарват партийните поръчки, ако те не съответстват на изискванията на избирателите. Властта ще трябва да се съобразява с тях, а не да им нарежда.

Мантрата за това, че са “носители на промяната”, развявана от традиционната левица и десница също претърпя провал. Ухажването и идентифицирането с “протестърите” допълнително им отне хиляди гласове на лишените от възможността да се придвижват свободно граждани. Резултатът, особено в столицата, показа, че с механична подкрепа помежду им, победата  може да бъде само пирова. Вече започнаха обвиненията кой на кого дал гласове. Това е преливане от пусто в празно. Преди всичко те са тези, които трябва да се променят, ако искат да запазят идентичността си. В противен случай новите граждански сдружения, които са на път, със сигурност ще ги маргинализират и изхвърлят извън борда на реалната власт.

Така че поредните избори са добър урок за всички. Как той ще бъде приет и дали ще се поучат от грешките си, зависи единствено от политиците. Ако те продължат да градят кули с опорки и мантри, вместо да вървят в крак с времето, то избирателите едва ли ще им дадат нов шанс.