Общо показвания

понеделник, 31 март 2014 г.

Дневният ред на диверсификацията

Кризата в Украйна не завари този път българското правителство неподготвено. И макар че все още реално няма тръба, по която да потекат алтернативни количества газ, ако Русия врътне кранчето на украинците, то чест прави на управляващите, че месеци преди да започнат броженията в Киев, направиха пробив и договориха с комшиите с меморандум реален план график за строителството на интерконекторната връзка с Турция. Този тръбопровод стана актуален след драматичното временно спиране на газа от "Газпром" през 2009 г. и бе предмет на безплодни усилия на предишните управляващи, довели до комични ситуации като тази през 2012 г., когато цялото правителство отиде на съвместно заседание с турското с готов договор за тръбата, а турският премиер с усмивка заяви, че не само той, но и министрите му не знаят нищо за това. За разлика от правителството на ГЕРБ новото мнозинство е в процес на усилена подготовка на съвместно заседание с турския кабинет в нашата страна тази есен, където ще бъдат прецизирани подробностите по строителството, а експертите вече работят по проектодокументацията. Връзката може да се изгради за две години. Ако тя се пусне, има подписан от това правителство договор с Азербайджан за доставки на 1 млрд. куб метра от „Шах Дениз 2", които тутакси могат да бъдат изпълнени.

Миналата седмица на кръгла маса за развитието на газовия пазар енергийният министър Драгомир Стойнев съобщи какви са последните данни по диверсификацията. Той откровено заяви, че след пропадането на проекта "Набуко" ние нямаме друг проект освен "Южен поток", който да ни гарантира доставки на газ директно и в такъв размер, че страната ни да е спокойна за стабилността на потреблението

В момента зависимостта от руски газ у нас е 95%. 

Заради евентуалните санкции и възможностите за ответни такива е необходимо изграждането на междусистемните връзки в спешен порядък. Любопитно е да се отбележи парадоксът, че имаме споразумение да подпомагаме Украйна с газ, ако закъса, докато в същото време нито една от водещите европейски страни не е декларирала, че има достатъчно газ и може да започне незабавни доставки.
Освен турската връзка реално се работи по връзката с Румъния, но поради срутване по трасето и необходимостта от изграждане на компресорни станции има забавяне. Със Сърбия връзката се бави заради смяната на правителствата. С Гърция забавянето е по вина на всички акционери в проектната компания. По темата през седмицата се изказа и премиерът Пламен Орешарски в интервю за азербайджанско-британското списание "Каспиан енерджи". Там той посочва важността на изграждането на тръбопровода ТАП от Каспийско море през Турция и Гърция за Европа.Тук е уместно да се посочи, че за нас е актуално извоюването LNG терминал (за втечнен газ ) на Егейско море, който да снабдява Балканите. Такъв е възможно да се изгради и на нашето Черноморие, но Турция забранява подобен вид кораби да минават през Босфора. На кръглата маса министър Стойнев припомни, че за такъв газ е говорено при посещението в Катар. И изграждането да стане на Егейско море с възможност този терминал да стане регионален и да доставя не само за България и Гърция, но и за другите страни на Балканите по междусистемната ни връзка. Терминалът е необходим и защото Трансадриатическият газопровод ТАП (ТАР) през Гърция, Албания и Италия няма да е с достатъчен капацитет.

Връзката с Гърция е важна

и заради усилената работа по газопровода Израел-Кипър-Гърция  – дълъг 1400 км през Средиземно море, средна дълбочина 800, максимална – 2000 метра. Ресурсната му база със запаси е от 2,5-3,5 трилиона куб. м, а възможните доставки до 10 милиарда куб. м годишно.
Въпросът за диверсификацията със сигурност ще се обсъжда при днешните срещи на дясната ръка на президента Барак Обама по европейските въпроси - Виктория Нюланд, с премиера Орешарски и с външния министър Кристиан Вигенин. САЩ имат големи възможности в тази сфера след усиления добив там на шистов газ. Към него са се ориентирали и редица европейски страни.
Това, което става ясно по темата от последната седмица, е достатъчно окуражително за страната ни. За разлика от други години, когато за

диверсификацията повече се говореше, но нищо не се правеше

сега заради драмата с анексирането на Крим се вижда, че този процес няма да бъде оставен само на гърба на правителството ни. И новите ни съюзници ще трябва да проявят повече заинтересованост, за да се измъкнем от едноличната енергийна зависимост. За помощта им е добре да настояват и от самото правителство. То, както се вижда, е първото от десетилетия насам, което полага не малко усилия,  за да разшири енергийните ни възможности. А бързото решаване на този въпрос ще е добре за всички, тъй като освен независимост, ще осигури хиляди работни места и значителни приходи за бюджета на страната ни.

Само факти

- Събитията от януари 2009 показаха, че за европейските потребители е изключително важно да намалят влиянието на транзитните страни. За целта ще бъдат изградени няколко перспективни проекта, сред които "Южният газов коридор", включващ няколко алтернативни варианта за доставките на газ за Южна и Централна Европа от находищата, намиращи се в Каспийския басейн.
-  Най-значимият от тях и по тази причина с най-големи перспективи е "Южен поток" с дължина 2446 км. Това е руско-италианско-френско-германски проект за газопровод, който ще мине по дъното на Черно море от района на Анапа до българското пристанище Варна. Оттам две негови отсечки ще минат през Балканския полуостров за Италия и Австрия. За момента техният точен маршрут не е утвърден. Строителството на газопровода започна на 7 декември 2012 и по план трябва да приключи през 2015.
-  Проектната мощност на "Южен поток" - 63 милиарда куб.м газ годишно. Цената е около 16 милиарда евро. Предвижда се изграждането на четири тръбопровода, всеки с мощност от 15,58 милиарда куб.м, или общо 63 милиарда куб.м. Дължината на морската отсечка е 900 км, тя ще минава на дълбочина 2250 метра.
-  Конкурент на "Южен поток" е неосъщественият до ден днешен проект за магистрален газопровод "Набуко". Тръбата, дълга 3300 км, трябваше да доставя газ от Азербайджан и по-късно и от Туркменистан за ЕС – преди всичко за Австрия.
-  За достъпа до газовия пазар на Южна Европа се конкурират Северна Африка и възможно Израел, от една страна, и Русия плюс страните от Централна Азия и Иран, от друга. Запасите на страните претендентки са достатъчни за осъществяването на доставки в течение на много години, по тази причина е логично сравнението да се направи по критериите дължина на газопроводите и сложност на маршрутите.

неделя, 30 март 2014 г.

Кукувицата кукна фалшиво

Последователността, с която натрапената за водач на евролистата на Реформаторския блок Меглена Кунева руши десницата, вече не учудва никого. Видя се от самата листа защо подредилите се на първите места партийни лидери от останалите формации на думи са за гражданско представителство на “умните и красивите”, но в действителност в главите им и днес гърми член първи от комунистическата конституция за ръководната роля на партията. Не може и да е друго, след като техните патрони и те самите са кръвно свързани с бившия режим на Тато. И с действията си през годините на криминалния преход дадоха всичко от себе си, за да 

отблъснат близо два и половина милиона избиратели, наивно повярвали, че ще живеят в демократичен свят.


Очевидно е също така, че наглостта на кукловодите няма граници. За да постигне реванш, фалиралият икономически кръг чрез своите тинк танкове не се колебае да обезвери и малкото останали десни идеалисти - първо, чрез механичния сбор на доказали политическата си всеядност безскрупулни колаборационалисти, а след окончателното подреждане на кандидатите за Европарламента показа, че червено-синята номенклатура е единственият възможен избор за тях: тоест в действителност да няма за кого да гласуват. Този филм вече сме го гледали. Видяхме резултата от него, когато десницата с гръм и трясък се провали на миналите парламентарни избори. И остана извън парламента. Но това е без значение за тези, които прибраха тлъсти комисиони от загробения в един гьол един милиард пари на данъкоплатците, а днес отново чуват звъна на сребърниците и са готови на всичко, за да си върнат изгубените позиции.


Проблемът им е, че тяхната кукувица пее все по фалшиво и налудничаво. 

Привиждащите й се конспирации в парламента, както и умопомрачителните заключения, които прави по този повод, издават единствено клиничното й желание да си върне привилегията да бъде някой. Впечатляваща е наглостта й да твърди как Брюксел трябва да разбере, че те са “сериозни европейци и българи, които владеят новите инструменти на българския патриотизъм”. Тази, която стана известна там като Мадам Yes, щяла да настоява за много силно мажоритарно присъствие, заради всички в европейската листа. 

Кава загриженост от човек, който единствено го интересува как го оценяват кукловодите.

Госпожата, която тогава обслужи със закриването на два блока на АЕЦ “Козлодуй” не само бъдещите си началници в белгийската столица, но и кръгът, който заради личното си облагодетелстване, пожертва бъдещето на милиони българи чрез онзи “Голям шлем”, днес си позволява да говори за патриотизъм. Не случайно, макар и с горчивината на излъган десен симпатизант, известен психиатър характеризира точно подобно поведение: “Това е тактика на хора, които нямат какво да губят в морално отношение и са си плюли на физиономиите”. А ние ще кажем, че това е поредното яйце на червената кукувица в гнездото на десницата. Какъв срам всъщност! И какво падение вдясно!

сряда, 26 март 2014 г.

Данайската щедрост на ГЕРБ


След една загубена в раздори парламентарна седмица, скъпо платена от данъкоплатците, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се държи изненадващо сговорчиво: готов е на щедри отстъпки по казуса за мястото в ЦИК (брутално и противно на математическата логика дадено от президента Росен Плевнелиев на бившите управляващи) - включващо дори оттегляне на всичките свои представители от там, хитро вметвайки, че от тях нищо не зависи и умело пропускайки, че заедно с другите ще има блокираща квота; предложи и осигури избирането за член на ЦИК ръководител на Реформаторския блок, при това свой персонален противник в лицето на социолога Цветозар Томов; обяви избраната за водач на реформаторската евролиста Меглена Кунева, едва ли не за тяхната кандадатура за бъдещ еврокомисар, забравяйки, че си имат такъв в лицето на Кристалина Георгиева и би могло да я предложат отново; щедро похвали Ивайло Калфин като кандидат за евродепутат на АБВ, с апломб, с който навремето играеше футболни мачове с президента и настоящ лидер на формацията Георги Първанов. 

Борисов не веднъж е протягал приятелски ръце към различни лидери и партии. Но никога с такова усърдие. 

Преди, почти винаги след всяко негово действие за евентуално сътрудничество вдясно или вляво, следваше презрително отмятане, гарнирано с поток  от хвалби, че ГЕРБ е най-мощната политическа сила у нас, че не се нуждае от подкрепа, сама може да управлява (както и го правеше докато беше на власт) и с цветисти нападки към определени лидери (например Иван Костов), виновни за неслучилия се преход. Сега, обаче лидерът на ГЕРБ не се отмята или за да бъдем по-точни, не бърза да го направи. Няма реакция и от страна на "похвалените". Редно е да се запитаме какво означава това и най-вече доколко са искрени намеренията на човек, който за един ден може да се отметне и потвърди своя теза около десетина пъти. Първото, което ни идва наум е, че думите му се приемат несериозно, като някакъв характерен за любителя на романите на Карл Май, брътвеж. Фактът, че ръката му остава да виси във въздуха, би трябвало да ни подскаже, че никой не му вярва. Но от друга страна има достатъчно основание да се предположи, че 

диригентите на прехода, най-вече от онзи фалирал кръг държат дирижираната от тях отечественофронтовска коалиция да се освети и ясно да демонстрира общите си намерения

Възможно е обаче казаното от Борисов да е плод на негова прибързаност и "издаване на четата" преди да бъдат прилъгани достатъчен брой избиратели да гласуват за формациите от бъдещата приятелска коалиция. От конспиративна гледна точка, това може и да не е редно, но от гледна точка на разпадащата се ГЕРБ подобен ход дори е закъснял. И даровете, които днес бившият премиер носи, целят единствено да спрат отлива на негови избиратели и да запази водещата си позиция вдясно. Защото ако другите формации станат прекалено силни, то с ГЕРБ е свършено. 
Нека да видим каква е реалността в момента. И двете ухажвани формации - Реформаторския блок и АБВ, губят мощност. Реформаторите публично надуват мускули и твърдят, че ще вкарат най-малко трима евродепутати на предстоящите избори през май. АБВ смята, че покрай Калфин може да класират още един депутат. Но това твърдят единствено ръководствата им. "Червената кукувица" Кунева, (според определението на Костов)  срина реформаторите, а подредбата на челните места на останалите лидери води до допълнително разочарование, особено сред техните фенове. АБВ пък беше силна докато беше част от БСП. след изключването на нейните лидери, сривът е неизбежен, червените са дисцеплинирани и не прощават на предателите. Така че възможността

Реформаторския блок и АБВ да нямат евродепутати е реална 

Със сигурност това е и основната причина за дружеските прояви на Борисов към тях. Всъщност той дава ясен знак на техните избиратели, че шансът да не загубят гласа си, е да гласуват за неговите кандидати. Това не означава, че ГЕРБ ще влезе в други още по-тесни договорки с тези формации. Те ще му трябват единствено, ако постигнат резултат на предстоящите избори. За бившите управляващи обаче е важно дори реформаторите и АБВ да постигнат нещо, то да не е толкова значимо, че да заплашва нерадостните им позиции на западаща политическа сила. Целта е ГЕРБ да има бъдещи сателити, а не равноправни съюзници. И така да запази статуквото, което имаше в предишния парламент. 
Веднага ще кажем, че това са напразни илюзии. 
Основание за това е продължаващото неадекватно поведение на ГЕРБ както в парламента, така и извън него - те още живеят с мисълта, че са първа политическа сила, която е спечелила изборите, но с измама и е отнето правото да управлява. Освен това изобщо не си дават сметка, че точно тяхното управление бе свалено преждевременно. И само поради тези две причини, нямат шанс да се върнат отново във властта. 
Не може да подминем и факта, че ГЕРБ имат насреща си противник, който вече доказа, че може да управлява в условията на натиск. И че умее да се възползва не само от предимствата на властта, но най-вече от наивните грешки които превръщат демонстрираната от ГЕРБ байганювщината във фарс, който им гарантира за дълго да бъдат държани далеч от властта.

понеделник, 24 март 2014 г.

Кафе за диалог



Срещата между лидерите на ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов и Лютви Местан в Кърджали през уикенда се случи навреме след бурната седмица на скандали в парламента за едно място в Централната избирателна комисия (ЦИК). Президентът Росен Плевнелиев допълнително наля масло в огъня като предреши въпроса, давайки бройката на ГЕРБ в противовес на математическата логика и въпреки предварително оповестеното му желание пленарната зала да реши проблема. Добре е да се отбележи, че двамата лидери изпиха кафето си в град, често използван за етнически спекулации заради мрачните времена на възродителния процес. Затова тя се приема и като отговор срещу опитите да се насажда етническа нетърпимост и популистки асоциации със анексирането на Крим от Русия. Още днес по време на срещата на лидерите на политическите партии при президента Росен Плевнелиев ще се разбере има ли резултат от нея. Борисов намекна, че конфликтът за мястото в ЦИК може да се реши. По всичко личи, че на лидерът на сриващата се ГЕРБ му е светнало, че основния губещ от това безсмислено и платено от данъкоплатците противопоставяне главният губещ е той, защото дава възможност на националистическите формации да откраднат от неговите гласове. Затова, както в много други ситуации се е случвало, друг ще опере пешкира. В случая това ще е държавният глава, който услужливо и раболепно даде дължимото на ГЕРБ. Сега очевидно ще направи точно обратното, пак по заповед на патрона си. Няма да е необичайно, нито ще е изненадващо. Плевнелиев отдавна е доказал, че 

зависимостите от фалиралия икономически кръг са тези, които са се превърнали в негови ръководни принципи. 

Държавният глава, вероятно от глупост, пристъпи една граница, която е много опасна - той извърши дискриминация на етническа основа и това със сигурност ще има последствия. Борисов няма да успее да замаже проблема. Неговото протеже най-вероятно ще плати висока цена за тази опасна за мира на Балканите постъпка като се раздели преждевременно с поста си. А  отмяната на указа вероятно ще бъде първата стъпка в тази посока. Последствия ще има и за  всички, които по един или начин разпалват етническа омраза, както се случи с джамията в Пловдив. Като предизвикателство към манипулаторите на прехода може да се приеме казаното от Борисов, че трябва да демонстрират "пред жителите на Кърджали и пред цяла България, че политиката е важна, но 

стабилността и толерантността трябва да стоят над всичко"

Има многозначтелност и в признанието му, че българските мюсюлмани трябва да са мост с ДПС. Това със сигурност хвърля в смут Реформаторския блок, където има отцепници от движението, претендиращи за тези гласове. Но нека не избързваме. И макар че досега няма сведения Борисов да се отметнал от казаното, истината изисква да кажем, че го е правил неведнъж. 
Трябва да подчертаем, че спорното място в ЦИК е важно защото то е, чийто глас може да блокира едно или друго решение. Но от друга страна със сигурност всички губят от изгубеното парламентарно време. Обществеността за пореден път разбира, че в пленарната зала не се защитават техните интереси, а тяснопартийни, като вместо да се приемат закони в полза на избирателите, се водят спорове, които от математическа гледна точка, 

и децата, четящи Карл Май, биха решили без да се замислят

В тази връзка опозицията влезе в игра, която не е в нейна полза, а управляващите и се вързаха с блокирането на полагащото се на ГЕРБ заместник-председателско място в ЦИК. Така спряха парламентарния часовник, което не е в и в тяхна полза. Затова колкото по-бързо се реши този въпрос, толкова по-големи са възможностите за последвали рационални и най-вече общи решения между опозиция и управляващи в интерес на гражданите, особено важни от гледна точка на националната сигурност във време на сегашната политическа нестабилност поради кризата в Украйна.
Добре би било ГЕРБ да продължи тези добри стъпки на опозиционно поведение. Няма да е зле техният лидер да престане с доста комичното твърдение, че са първа политическа сила. То автоматически се обезсмисля след като не са сред управляващото мнозинство. Диалогът, а не обвиненията са тези, които биха могли да върнат нормалния политически живот у нас и съответно доверието на избирателите. А 

отмяната на указа и взимането на правилно решение

от страна на президента ще е знак, че той също е готов за диалог с парламента. Срещата при него е добър повод той даде отговор за непремерените си и до голяма степен предизвикателни изказвания за руското анексиране на Крим. Отправените от него неколкократни предупреждения, че руският ботуш може да стъпи у нас, са грубо подменяне на фактическата обстановка. Той със сигурност е наясно, че в страна членка на НАТО това не може да стане и в договора изрично е казано, че нападението срещу една от страните, е нападение срещу всички. Затова думите му могат да се приемат единствено като създаване на нездрава обстановка и пореден опит за опорочаване на предстоящите избори за европарламент. Държавният глава трябва да използва срещата с лидерите, за да опровергае тези твърдения, както и да се дистанцира от откровения опит да дискриминира представителството на движението в ЦИК. 

Пленелиев всъщност няма избор - ако не си посипе главата с пепел и не даде заден ход,

рискува да изпадне в изолация и от тези, които го покровителстваха и на които им служеше вярно. Той няма интерес от това и отлично го знае. Колкото по-бързо разбере, че страната ни има нужда от етническата толерантност, спокойност и стабилност на населението в този регион и започне  да изпълнява конституционните си правомощия да бъде обединител, толкова по-лесно ще бъдат пресечени опасно разрастващите се националистически спекулации.
Накрая, не може да бъде отминат въпросът доколко са искрени намеренията на опозицията и дали това не е въпрос на временно изпускане на парата, заради губещата позиция в момента. Противопоставянето между сегашни и бивши управляващи отдавна е минало границите на търпимостта. Нивото на техните отношения е такова, че съботното кафе прилича на поредната опозиционна изцепка, която няма стойност и цели временно отклоняване на вниманието с напразни надежди. Но от  друга страна, видя се, че политическите мимикрии лъсват бързо и се обръщат срещу техните създатели. Така че разумът, в който диалогът е основен елемент, е този, който би трябвало да ръководи политиците и единствено от тях зависи обществената оценка на действията им.

четвъртък, 20 март 2014 г.

Президентът да не се ослушва


Добре би било президентът Росен Плевнелиев да използва полученото вдъхновение от аудиенцията при британската кралица за прагматични, отнасящи се до интересите на страната цели. Много е лесно да се правят оценки от висотата на президентската институция по едно или друго събитие, когато на всички е ясно, че те нямат реална стойност. Затова, вместо да се прави на голям демократ, какъвто в действителност не е, държавният ни глава да изпълни поне веднъж правомощията си и да се прояви като обединител. 
Видя се, че парламентарно представените партии са като орел, рак и щука по отношение на кризата в Украйна и последвалото присъединяване на Крим към Русия. Но в Украйна живеят 250 хиляди етнически българи, чиито интереси страната ни е длъжна да защити преди да подкрепи единна еврооценка по случващото се. Няма защо някои политици да си крият главите като щрауси - енергийно сме зависими от Русия и с това също трябва да се съобразим. Но като страна с малка армия сме особено 

заинтересувани такива безобразия като анексирането на Крим 

да не се случват и да са недопустими. Разумът и националният интерес трябва да са водещи в нашата позиция. Няма нужда от парламентарно шикалкавене и създаване на работни групи, които да умуват, (незнайно колко дълго), по обща декларация, това може да стане бързо и ефективно на „Дондуков“ 2. С участието на министър-председателя, разбира се. Защото той ще е този, който ще отиде в Брюксел, където ще се обсъжда евентуалните санкции срещу Русия. Има и предложения да не се бърза с позицията. Идеята е максимално да се изчака, за да се видят позициите на всички страни от Евросъюза. Известно е, че посещението на външния ни министър в Украйна получи противоречиви оценки. Макар че точно с него бе направена стъпка в защита на българското малцинство там и бяха получени гаранции за това. Понякога тупането на топката може да е полезно. 

Но в никакъв случай не е полезно ослушването и на политиците. 

Например бихме запитали защо си мълчи бившият президент Георги Първанов, който напоследък често се изказваше не само по теми, свързани с вече бившата му партия. Най-малкото защото избирателите трябва да знаят чии интереси се готвят да защитят неговите кандидати за евродепутати. Не очакваме и Плевнелиев да прояви досетливост и инициативност. Той обича да подклажда напрежение и да оставя други да вадят горещия картоф. Ясно е, че опозицията също ще се стреми да нагнетява напрежение. В момента обаче 

в политическия живот у нас няма нужда от интриги, още по-малко от визити в чужбина, които ще ни носят само „благодарност и солидарност“.

Няма нужда и от губене на парламентарно време в дрязги. Виждали сме многократно колко излишно време се губи, а се харчат пари на данъкоплатците. Но от друга страна парламентът е този, който може да поиска общата позиция да се изработи при държавния глава, а той от своя страна няма право да откаже. Демонстрирането на единство в трудна за избор ситуация ще е стъпка и към нормализирането на политическия живот у нас и превръщането на диалога в единствения възможен път за решаването на всички наболели проблеми. 

понеделник, 17 март 2014 г.

Срутване вдясно






сряда, 12 март 2014 г.

Бюкселска дантела


Последните лупинги на лидерката на Движение „България на гражданите” Меглена Кунева и фаворизирането є като водач на Реформаторския блок за евроизборите предвещават поредния крах. Според признанията на представителя на ДСБ Радан Кънев тя и евродепутатът Светослав Малинов ще са сигурните им кандидати. Назначаването им като такива, а не избирането им по демократичен начин с вътрешни избори, отсега предизвиква брожения. Отделно има суматоха и за това кой да е водачът. Но след като самата дясна формация е създадена с компромиси, не бива да се учудваме, че конформизмът ще е доминиращ – лидерите ще са тези, които ще сключват сделки помежду си, а от привържениците им ще се иска безропотно да приемат каквото им се свежда. Затова не бива да се учудваме на съобщенията, че цели структури или се разпадат, или преминават към други формации, както се случи във Варна през последните дни.
Особено дразнещ е демонстрираният


лявоцентристки завой от Кунева


който, за да е по-убедителен, не минава и без дежурното ухажване на бившия Голям брат Русия, който по време на своето президентстване Георги Първанов наричаше Голям шлем. Не може по-друг начин, освен като пряка покана за сътрудничество, да си обясним общата коалиция на реформаторите с АБВ в пернишкото село Богданов дол, където има избори за кмет поради назначението на досегашния кмет ­ социалистът Кирил Кирилов, за заместник областен управител. Следващата крачка вероятно ще бъде Кунева и експрезидентът Георги Първанов заедно да участват в митинг за подкрепа на общия кандидат. Истината е, че вместо тайно да си сътрудничат, по-добре е да го направят явно, както се вижда, че го прави Първанов с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Ще отбележим, че


тайните договорки по кьошетата един ден стават явни


ако се съди по онзи “бирен” разговор. Така че ясното позициониране е правилния подход. А това, че тримата не го правят, само доказва, че намеренията им са отново да използват добре познатия ни червено-син популизъм, за да излъжат както червени, така и десни избиратели. Ако те действително имат такива намерения, отсега може да твърдим, че ще се провалят. И че не са си взели поука от провалите си: Борисов спечели изборите, но не управлява. Петстотинте хиляди избиратели от президентските избори на Кунева се изпариха като дим и тя остана извън този парламент. А Първанов от една година насам се проваля във всяко свое начинание. Фактът, че бе изгонен безцеремонно от БСП, е сигурен знак към червените да не се заиграват с бившия президент. Проблемът и на тримата е в


политическото късогледство


Затова те ще продължат да се спускат към небитието на измисления от тях свят.
Що се отнася до руската връзка тя много ни напомни за брюкселските номера на Кунева и защо я наричаха там Мадам Yes. Само преди дни тя размаха пръст на външния ни министър, че бил посетил Киев, но не направил същото с Москва, защото в конфликта имало две страни. Както за Първанов, така и за Кунева двойнствеността е добре програмирана от кукловодите, така че дори когато дамата сервилничеше на брюкселските чиновници и закриваше с лекота нашите ядрените централи, винаги е трябвало да мислим, че всъщност тя отваря нови възможности за Москва у нас. Със сигурност днес може да твърдим, че Кунева се е научила добре да бродира брюкселската дантела, защото нейните кукловоди са готови отново да я пратят там.
А за да се подсигурят, 

те са подготвили и нейно копие в лицето на сегашния депутат в белгийската столица Светослав Малинов. 

Ще припомним как съвсем наскоро, вместо да поиска помощ от Европейската комисия, за да може страната ни по-лесно да се справи с кризата с бежанците, той предпочете да я натопи, като поиска от комисар Сесилия Малстрьом (тя отговаря за вътрешните работи) и Европейската комисия “да не отслабват натиска върху българското правителство”. На този фон думите на Радан Кънев, че в европейския парламент трябва да се изпратят хора, които няма да се натискат да се снимат с тях, звучат водевилно и наивно. Защото и

снимките, които лидерът на ГЕРБ  си направи в Дъблин

 и топенето на страната ни са еднакво опасни за националната сигурност. А това че никой от тях не го разбира си остава за тяхна сметка. И на тези, които ще гласуват за тях, разбира се.
Най-лошото за реформаторите обаче предстои. Те не разбират, че всъщност Кунева, настройвайки десните срещу себе си, прави всичко възможно да изправи на крака сриващата се партия ГЕРБ. Междувременно дава рамо и на АБВ, защото левите симпатизанти на Кунева няма нужда да се маскират в нейните редици, вече могат открито да прехвърлят гласовете си в АБВ. Хардлайнерите от ДСБ може да си мислят, че изпращайки госпожата в Брюксел, ще могат да овладеят целия блок. Но това са напразни илюзии, защото Кунева ще се провали, гласовете на реформаторите ще отидат другаде, а

след изборите блокът просто ще се разпадне

Още със затъването на Синята коалиция трябваше да им светне, че механичният сбор от партии не е печелившият ход. А сега, когато се появяват нови формации, реформаторите съвсем ще затънат. След очаквания крах на изборите СДС и ДСБ ще тръгнат по свой път, а партията на Кунева ще бъде заличена, както се случва обикновено с ненужните ментета. Колкото до самата Кунева, то най-вероятно тя ще се прилепи към АБВ. Но и за нея, и за Първанов вече ще е валидна приказката за слепеца, който повел слепеца и затова заедно паднали в ямата. Когато това се случи, никой няма да страда, политическото им фиаско дори може и да не бъде забелязано.

понеделник, 10 март 2014 г.

Играта на котка и мишка


Двойствената игра на експрезидента Георги Първанов спрямо БСП приключи завинаги с изключването му от партията. Заедно с него бяха шутирани бивши министри и кметове, членове на висшето ръководство. Чистка ще има и по места за всички членове на АБВ, за което вече са спуснати указания от “Позитано” 20. Националният съвет на БСП мотивира решението като „самоизключване” със „системно нарушаване на уставните норми” от страна Пър-ванов, ”изразяващо се в активна дейност в подкрепа на друга листа, нарушаване на единството и единодействието на партията и неизпълнение на колективно взетите решения”. Ако се съди по вялата му реакция, ударът беше бърз и неочакван за Първанов. Всъщност той беше лишен от възможността да промотира АБВ като истинската БСП. Така разпространяваните от него клишета - за дирижираната отвън партия, за поредицата от изборни загуби, за неизпълнените предизборни обещания и за капсулирането й, напълно увиснаха във въздуха. Първанов вече няма на кого да ги казва освен на малцината свои симпатизанти. Членовете на БСП ще го низвергнат, те по традиция следват партийната линия, за тях решенията на ръководството са като догми. Приключи и любимият номер на Първанов от времето на неговото президентстване – да е двоен играч -


да се прави на надпартиен, а задкулисно да дърпа конците


на партията и коалициите, управляващи с БСП. Експрезидентът, който беше разкрит като агент Гоце на бившите тайни служби, явно си е въобразил, че чадърът на него ще е вечен, защото дори не си взе поука от срамното вътрешнопартийно поражение миналата година, когато се кандидатира за партийния пост на Сергей Станишев. Но само дни преди предизвестената загуба се опита да я минимализира, като се отказа подличко от битката, предавайки тези, които му вярваха и глупаво го подкрепиха. И този път може да си е мислил, че титлите му на бивш лидер и президент са достатъчни, за да не му посегнат, междувременно да вземе своето на евроизборите и след това да свали с преврат председателя на БСП. Няма да коментираме клиничността на подхода, в който желаното се приема за действителност, само ще констатираме, както той се изрази през уикенда, че неосъзнаването на факта за неговото назначаване първо за лидер на БСП, а след това и за президент от кукловодите не го оправдава. Напротив, самозабравянето му е една от причините да го изоставят. И тъй като има много техни марионетки, които също си вярват, но тях не ги закачат, добре е да отбележим основната причина, заради която те решиха да го отстранят – и тя е, че той си позволи да цепи наследницата на бившата комунистическа партия. А 

задкулисието още от зората на демокрацията винаги се е борило да запази единството на БСП 

с помощта на най-различни хватки – от временното сдаване на властта на подставената десница до нейното разбиване с изгърмяването и противопоставянето един на друг на зависимите от тях по линия на ДС лидери. Съвсем естествено възниква въпросът болезненото решение за реванш ли е вдъхновяващата причина за авантюрата на историка-агент. Или зад него стои група със същите интереси, но в икономиката – и то не за благото на избирателите, а да продължат да изсипват в “гьола” на АЕЦ “Белене” техните пари, като една немалка част от тях прибират за себе си.
За радост на данъкоплатците, но и за тяхно съжаление  


ходът им е твърде разочароващ


от гледна точка на пресметнатия риск. Те не разполагат с властови ресурс. И играта “на нож” е предизвикателство, на което те не могат да издържат. А бързият ответен удар показва, че няма желание за компромиси и фалиралата групировка също е загубила доверието и ще бъде пресечен всеки опит да се домогне до трапезата на властта. Когато се разглежда сегашното фиаско на Първанов, не е зле да се отбележи знаковото подхвърляне на топката с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.
Агентът на бившите тайни служби отдавна е в дружески отношения с бившия премиер. Това, че не са излезли все още флашки с техни разговори, е знак единствено за продължаващата червено-синя мъгла. Към двамата трябва да прибавим и Меглена Кунева, която като модифициран продукт на прехода е наясно, че центристкото й поведение ще направи Реформаторския блок част от бъдещата отечественофронтовска коалиция. Има и друга връзка. В събота Първанов отрече да има подкрепата на Москва твърде нервно и най-вече подозрително категорично.

За разлика от него известната в Брюксел като Мадам Йес

Кунева директно полегна на бившия Голям брат, коментирайки посещението на външния ни министър в Киев:
„Аз лично смятам, че когато се прави такава стъпка сега, за да има баланс, за да се изпълни протоколът, е добре да се направи, дори да е на по-ниско ниво, среща с руската страна.” Проблемът не е в това какво е тяхното отношение към Русия, още по-малко дали на някой от тримата ще бъде лепнат етикетът “пета колона” на Москва (защото изобщо не сме сигурни дали там ги припознават като свои), а в готовността им за компромиси с националната сигурност. Няма да припомняме скорошната дъблинска канонада срещу България, но ще я прибавим към сметката, която за съжаление други ще плащат. В заключение не можем да не посочим, че все още не дотам публичните намерения за бъдеща коалиция, която някои отсега определят като “бирена”, имат и добра страна. Избирателите отсега са настръхнали. Те знаят защо се озоваха на улицата миналия февруари, знаят защо изхвърлиха извън борда на парламента десните и не допуснаха Кунева (известна и като Пръмова по времето на тоталитарния строй), не искат и да чуят за Гоце. Сегашната пушилка, която се вдига около предстоящите евроизбори, които ни се представят за съдбовни, също не е по вкуса им. Мълчаливото мнозинство от негласуващи знаят, че до следващите парламентарни избори има достатъчно време, за да получат доказателства за кого да гласуват. Със сигурност обаче това няма да са партиите ментета на криминалния преход.

събота, 8 март 2014 г.

Простотии и снимки за спомен


Ако не бяха няколко бомбастични фрази на експремиера Бойко Борисов, произнесени на конгреса на Европейската народна партия в Дъблин, бихме си помислили, че той е бил там като фен на популярната в момента доскорошна затворничка и бивша премиерка Юлия Тимошенко и на еврокомисаря по правосъдие, основни права и гражданство Вивиан Рединг.
Снимките с двете дами са показателни и за жалост ни напомнят за герои, описани от Алеко. Но и това може да се преглътне, като го отдадем на остатъчния романтизъм, получен от романите на Майн Рид.
Това, разбира се, се е случвало и преди. И дори, ако Борисов не се бе изявил, щяхме вече да си мислим, че неговият президент Росен Плевнелиев по този показател вече се е откъснал от опеката му.
Но да се върнем към дъблинската реч. Ще кажем направо, изречените простотии прозвучаха като отрезвяващ психотест. Думите “ситуацията в България е много подобна на тази в Украйна” и благодарността към ранобудните студенти за борбата им срещу “бившите комунисти” за кратко ни озадачиха. (Всъщност първото, което си помислихме още като го видяхме, сниман с Тимошенко, бе дали не му е дала кураж за бъдещи негови перипетии в раиран костюм.) Но не бе трудно да направим правилния извод, че сравнението с киевските размирици директно води към белите стаи, където всеки може да представя желаното за действително. Що се отнася до “бившите комунисти”, най-после ни светна защо уж ГЕРБ били единствените, които два пъти последователно печелили избори, но първия път бяха изритани предсрочно от властта, а втория път я гледат през крив макарон – самият Борисов също е бивш член на БКП. И призивът му срещу комунистите приемаме като желание да не бъде допуснат никога повече до властта.
Няма да навлизаме в конспиративни теории до каква степен ГЕРБ не е продукт на криминалния преход и дали с червените не си подхвърлят топката през цялото време. Фактът, че и днес има флирт между експремиера и бившия президент Георги Първанов, както навремето подобен случай показва, че е налице дългосрочна дружба с отечественофронтовски привкус. Не се учудваме и на будистките намеци, както не се стресирахме преди години от новината за второто (но не по-малко префърцунено за един никому неизвестен млад историк) име на легендарния войвода Гоце.
По този повод е добре да отбележим, че родните циркаджилъци, демонстрирани в Дъблин, никого не радват – нито управляващите, за които ругаенето срещу страната на чужди подиуми отдавна се приема като заплаха за националната сигурност, нито герберите, които открито роптаят и не искат да са част от емблематичните и за тях простотии.
Поука обаче от наложилата се псевдодесница най-много трябва да си вземат партиите от някогашния Съюз на демократичните сили. Техният провал, и като управляващи, и като опозиция улесни манипулаторите в сервирането на поредния опиум за народа. Който също се провали.
Добрата новина е, че мрачните тайни на този четвърт век посткомунизъм, които се разкриват всекидневно, са достатъчни, за да убедят избирателите да разпознават ментетата бързо. И още преди да се доберат до властта, да ги изхвърлят извън политическия борд.

четвъртък, 6 март 2014 г.

Сенките на реваншизма

Размириците в Украйна и руската намеса станаха и добър повод да се оценят ефективните действия на наши политици и дипломати. За съжаление, тези, които свършиха работата, са от управляващото мнозинство, а другите, които вдигаха излишна врява, (а сега се правят на ни лук яли, ни лук мирисали), са от опозицията. С други думи – отново нямаше единство по важни за нацията въпроси. Описваната нееднократно в народопсихологията ни формула, че след като на мене не ми е добре, и на другите трябва да им е зле, се е превърнала в символ верую на политиците от партиите, рожби на


кукловодите от фалиралия олигархичен кръг


Проблемът е, че бабаитското поведение, гарнирано с духа на Карл Май, дърпа страната ни към блатото на изхвърлените в периферията на Европа държави. За радост, чуждите политици, с изключение на някои амбициозни брюкселски чиновници, рядко се подвеждат.
За да не бъдем голословни, нека припомним какъв шум се вдигна преди дни заради решението на Върховната рада на Украйна да отмени Закона за езиковата политика. Той даваше статут на регионален език не само на руския, но и на българския език в районите с малцинствено население от над 10 процента. (В някои райони на Бесарабия като Измаил и Болград живеят компактни български общности и българският език бе приет за регионален.) За разлика от


опозицията, която се опита да придаде националистически привкус


на действията на украинските депутати, то реакцията на управляващите у нас бе светкавична и адекватна. Първо бе привикан посланикът на Украйна, а след това, без да губи много време, външният министър Кристиан Вигенин замина за Киев, за да реши проблема. И резултатът е налице. Президентът Александър Турчинов заяви, че няма да подпише този закон. Той лично е информирал нашия министър за намерението си при срещата с него. Като знак за добра воля Вигенин направи един жест, който бе приет много добре. Покани на почивка през лятото в България децата на загиналите по време на сблъсъците на Майдана – и на починали полицаи, и на протестиращи, станали жертва на насилие. Разходите за тази ваканция ще бъдат поети от българската държава.
Освен този проблем размириците в Украйна разкриха и още една заплаха. Тя не е нова и вината за това, че все още

няма пряка газова връзка със съседни на страната ни държави,


 така че да бъде компенсирано спирането на руския газ, се дължи изцяло на бившите управляващи, които забатачиха преговорите за построяването й

Най-вече със съседна Турция. А когато преди два месеца стана ясно, че въпросът ще бъде решен след срещи на нашия регионален министър в съседната страна, ГЕРБ и техният президент Росен Плевнелиев се опитаха да направят всичко възможно, за да провалят тази възможност. Плевнелиев първоначално обиди външния министър Ахмет Давутоглу, като отказа среща с него, а след това въпреки предупрежденията за ексцесии местната управа в Пловдив разреши митинг и стана съучастник по този начин в срамния погром на джамията в центъра на града. Давутоглу, който не отмени посещението си и пристигна в страната, показа, че е е верен на политиката си на нулеви проблеми със съседите и дори заяви, че “българите винаги са били приятели, ще бъдат и в бъдеще”. Основната цел обаче на посещението му да бъде подготвено съвместно заседание на двете правителства у нас, остана някак незабелязана. Разбира се, не се очакваше този факт да бъде оценен от опозицията. На това съвместно заседание (за разлика от онова, в което участваше ГЕРБ през 2012 г. и бе пълен провал най-вече за газовия проект), ще се подпишат важни и за двете страни енергийни спогодби. Ахмет Давутоглу потвърди, че през март ще бъде подписано споразумението за интерконекторната газова връзка между двете балкански съседки. Той открои важните проекти за пренос на енергийни ресурси от Каспийския регион и Средна Азия към Европа като принос към енергийната диверсификация и повишаването на сигурността и на България.
Добре е да се отбележи в тази връзка, че премиерът Пламен Орешарски


съвсем навреме събра Съвета по сигурността към Министерския съвет


и обсъди евентуалното врътване на газовото кранче от Москва. Няма да коментираме, че това трябваше отдавна да направи Плевнелиев. И че бездействието му всъщност е част от сценария за дестабилизиране на страната. Само че демонстрираните от него балкански нрави, не ни изненадват, избирателите също са наясно с реваншистките амбиции на фалиралите олигарси. Затова


недоволството от бездействието на президента


и от режисираните националистическите провокации вече се обръща срещу инициаторите им. И това ще се види на изборите за евродепутати през май. Саботирането на енергийни проекти от страна на опозицията чрез демагогски прояви също няма как да не остане незабелязано. Кризата в Украйна и очертаващият се провал на Евразийския проект на Москва допълнително изнервя лъже-приятелите на НАТО и Евросъюза у нас. Истината е, че очертаващата се нова коалиция между ГЕРБ и АБВ в лицето на Георги Първанов, радетеля на провалилия се Голям шлем, доказва тези зависимости. Гьолът в Белене се оказа един параван за истинските им намерения. Доказаха го с бездействието към диверсифицирането на енергийните доставки. А сегашните им подмолни ходове само изкарват на показ сценаристите на криминалния преход. И разкриват нови подробности на избирателите как са били лъгани, като са гласували не за Георги Първанов, а за Гоце и ДС. И това е най-добрата новина за напатилите се. Те повече не могат да бъдат излъгани с празни приказки.

вторник, 4 март 2014 г.

Лъжливите мантри

Иронично определеното като “пукнало черешово топче” вето върху Изборния кодекс от президента Росен Плевнелиев ще бъде отхвърлено на насроченото извънредно заседание на парламента днес. Партизанският начин на оповестяването на мотивите – вечерта преди националния празник, и изсмуканите от пръстите аргументи не са от доброжелателност и загриженост към накърнени права на избирателите, а част от сценарий за дестабилизиране на страната и опит за реванш на натикани в ъгъла
фалирали кукловоди. “Недоволството” на държавния глава е от отмяната на правната уредба за електронното гласуване. Според него с въвеждането на машинно гласуване се обръщаме към стари технологии, вместо да гледаме в перспектива напред към бъдещето. Той не е съгласен с преференцията, която била неефективна,


не харесва правилата за назначаване на хората в ЦИК



и смята, че е налице затруднение пред процедурите за свикване на референдум. Държавният глава връща и текст заради техническа грешка в методиката за разпределение на мандатите на парламентарни избори. Управляващите тутакси определиха мотивите за “беззъби и слаби” и точно посочиха целта -  Плевнелиев да пречи за провеждане на евроизборите по новите изборни правила и да се постави в услуга на партията, която го направи президент. Всъщност в действията му няма нищо неочаквано и непредвидимо. Поради еднообразието им те се изтъркват по същия начин, както се случи с протестите. Затова по-интересен е


облакът от натрапчиви заклинания


които се спускат сред обществеността. И тук целта е същата – да се внуши, че се подготвя поредната измама. Тъй като манипулаторите не искат да ги свързват с предишните управляващи, макар че връзките с тях лъсват всекидневно, те пускат в ход мантри, които искат да представят социалното стабилизиране на ощетените прослойки като демагогия, и поредното им ограбване, което скоро ще бъде разкрито. Ето как се изгражда манипулацията по отношение на новия Изборен кодекс. Най-популярната мантра е “отпадането на активната регистрация”. Забележете – пропуска се в израза между кавичките “възможността” за такава регистрация. Все едно че винаги е имало и сега, видите ли, сегашните управници са я отменили. И веднага следва


изтърканото внушение за единия милион мъртви души



които ще доведат до служебна победа за мнозинството. А ЦИК (Централната избирателна комисия) ще отчете фалшива избирателна активност. Никой от апологетите на тази теза не казва откъде идват тези мъртви души и че активната регистрация не е панацеята. В желанието си да всяват страх за готвеното мошеничество, те дори не си правят труда да обяснят, че избирателните списъци могат да бъдат изчистени само след сериозна реформа в системата на гражданската регистрация, така че да стане ясно най-вече кои граждани живеят в чужбина. Те до голяма степен определят въпросния милион. Но по време на гражданските обсъждания желанието да инициират и определят срокове за извършването на такава реформа (защото тя не може да стане в рамките на краткото време до евроизборите) не личеше да има сред самоопределилите се за “умни и красиви”. За тях това беше усилие,


противопоказно на намеренията им да дестабилизират държавата


А натрапената им от тинк-танковете мантра за онзи “милион” те си мислеха, че е достатъчно убедителна, за да изригнат отново протестите. Какво самозалъгване и непознаване на родната народопсихология!... Но да продължим със следващото внушение – то е, че на практика са отпаднали каквито и да са възможности избирателите да влияят върху подреждането на партийните листи. И най-вече се атакува формалното предоставяне на възможност за преференциален вот и обезсмислянето на тази възможност чрез служебното присъждане на преференцията на водача на листата, когато тя не е отбелязана в бюлетината. Истината е, че независимо от правилно отбелязаното “партийно пазене на гърба” за първи път има преференции за парламентарни и местни избори, а 5% са за евроизборите. И


постепенно гласуването с преференции ще стане обичайно



Но и този факт се подминава от бързащите за реванш. Покрай ушите им преминават и никак не маловажните нови моменти от кодекса, свързани с честността на вота, като номерата на бюлетините, печатани по реда на наредбата за издаване на ценни книжа в печатници на БНБ и под контрола на финансовото министерство и ЦИК. Освен това наблюдателите ще присъстват във всички фази на изборния процес, самата изборна администрация ще работи при пълна прозрачност, решенията й ще могат да се обжалват, а опозицията ще има свои представители в ръководствата на всички изборни комисии. По отношение на искането за електронно гласуване - то не се оспорва по принцип от никого. Проблемът е, че тези, които хвърлят вината за невъвеждането му на управляващите, с лека ръка пренебрегват решение на Конституционния съд. Добре е да се отбележи, че до този момент опозицията не си е направила труда да го оспорва, като направи ново допитване. Това само доказва, че за нея е

по-важно да се обработва общественото мнение с популистки хватки

По този повод добре би било държавният ни глава най-после да дойде в парламента и да обясни подробно как може да се запази тайната на вота при този електронен вот. Със сигурност народните избраници биха го изслушали с интерес, независимо от предопределената антиконституционност.
Ако технократът Плевнелиев е достатъчно убедителен в аргументите си, това би могло да бъде началото на дебат по темата, който в крайна сметка може да убеди конституционните съдии да сменят мнението си за следващите избори. И това би било правилният подход.
Може също така да се чуят аргументите на държавния глава как според него мажоритарният вот няма да възпроизведе двуполюсна партийна система и да повтори злополучния експеримент, с който неговият предшественик Георги Първанов прецака своите съпартийци на изборите през 2009 г. Няма да обясняваме, че той 

още тогава си е направил добре сметката как днес получава индулгенциите за тези си действия, като създава поредното менте, 

готвещо се да бъде патерица на бъдещо отечественофронтовско правителство с участието на бившите управляващи. А това е един от възможните сценарии, които искат да осъществят компрометиралите се кръгове. Проблемът е, че се осъществява от хора, които знаят как да получат чуждото финансиране, но не могат да приложат схемата в нашите условия. Причината не е само в специфичността на региона, а във взаимно изключващото се съчетание на посткомунистически методи и тези на тинк-танковете, при това прилагани от хора, които са създадени от идеологическите лаборатории на бившия комунистически режим.