Общо показвания

четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Атомен гамбит

Народните избраници дори в края на този парламент не измениха на нрава си и загубиха цял ден, за да приключат с първия в най-новата ни история референдум за ядрената енергетика. Поради факта, че на допитването повече от 20 процента от явилите се на последните парламентарни избори бяха гласували „за”, въпросът бе върнат за крайно решение в пленарната зала. И този резултат беше предизвестен. Беше ясно, че мнозинството ще отхвърли възможността да се изгражда нова ядрена централа на площадката в Белене.
Със сигурност дебатите, включително и финалните, ще бъдат запомнени не само 

с безсмислено похарчените от данъкоплатците милиони 


както за провеждането на референдума, така и за заплати на народните избраници. Те ще бъдат запомнени и с многобройните сцени на взаимни обиди, тропане по банките и заплахи с раирани костюми. Бяха създадени и две парламентарни комисии – едната конкретно се занимаваше с аферите с АЕЦ „Белене”, а другата ­ със свързаната със строителството на централата корупция по висшите етажи на властта. Бяха изнесени покъртителни данни за далавери на бивши управляващи, достигащи до 500 милиона лева за лично облагодетелстване от



потънали повече от 2 млрд. лева


Споменато бе, че сегашният главен прокурор е поръчал ново досъдебно производство, което да нищи злоупотребите с пари на гражданите на страната ни. Последните дебати се проведоха в обстановка на масови протести срещу непосилните цени на тока и парното. За съжаление дискусията не се водеше в полза демонстрантите, а изцяло доминираха популистките тези и закани, че след изборите този проект ще бъде възобновен или още преди да се стигне до това, ще бъде сезиран Конституционният съд да обяви решението за блокирането за нелегитимно. А уличните протести бяха използвани единствено като заплаха към тези, които чрез строителството на АЕЦ „Белене” искат да бръкнат отново в джоба на хората. Твърде малко внимание бе обърнато на сеизмичната заплаха за района, сякаш ужасяващата авария в японската АЕЦ, станала само преди година, изобщо не ни засяга.


Темата се разводни и заради непрекъснато променящата се позициякак трябва да се компенсира


затварянето на тази енергийна страница. Според едни депутати, включително и от управляващите, далеч по-добре би било да се строи нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй”, която щяла да бъде значително по-евтина от непосилните 22 милиарда за АЕЦ „Белене”. Според други приоритет би трябвало да е удължаването на живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй”, която ще дава ниска цена на електроенергията, защото инвестициите в строителството на тази АЕЦ отдавна са се изплатили.

Улисани в поредния популистки цирк, депутатите някакси пропуснаха покрай ушите си един от плачевните изводи от проведения референдум, изказан в пленарната зала. А той е, че след 40 години очакване, 

червено-синята мъгла компрометира идеята за референдума. 

Защото факт е, че остана скрита по-голямата част от волята на суверена. И еквилибристиките с цифрите се използват единствено и с еднакъв успех само  от противниците и от подръжниците. 
Затова и основният извод който няма как да бъде пропуснат е, че следващите народни представители трябва да се погрижат да направят таскива промени в Закона за допитването до народа, които не само да дадат възможност за ясно дефинирани въпроси, да улеснят гражданите в гласуването, но и така да ги мотивират, че те да не си останат вкъщи, както направиха повечето от тях.
Последните протести показаха и още нещо - че е нужно периодично провеждане на референдуми по щекотливи за хората теми, защото представителната демокрация очевидно има нужда от коректива на пряката демокрация. 

вторник, 26 февруари 2013 г.

Дилемата работещ парламент


Изненадващо но обяснимо сегашният парламент може да продължи работата си, въпреки желанието на протестиращите за бързи политически промени. Всъщност продължаването на дейността на това народно събрание е сред ясните искания на демонстрантите - парламентът да не се разпуска, да се формира програмен кабинет, а не служебен. За същото настояват и повечето лидери на парламентарно представените партии. Тази възможност се появи още миналия четвъртък (24.02.) в кулоарите на парламентаДокато политици от трите водещи партии заявяваха, че ще откажат мандат за съставяне на правителство, ако държавният глава им предложи, то лидер на разпаднала се парламентарна група съобщи, че може да я възстанови. По-късно се появиха и други мераклии, готови да предложат правителство. Това породи догадки, че е възможно да се избегне съставянето на служебен кабинет и народното представителство да заработи в условията на временно правителство с мандата на парламентарно представена сила.
След връщането на мандата вчера от управляващите, трябва да се изчака днешният консулативен съвет на „Дондуков” 2 на тема "Рискове и заплахи за сигурността и стабилността в страната, произтичащи от политическата и социална криза", за да се види как парламентарно представени лидери смятат да отговорят на исканиятата на протестиращите.

Единствения път за бързото им решение минава през пленарната зала

на парламента.
На първо място трябва да се направят промени в Закона за енергетиката, за да може членовете на ДКВР да се се избират на Народното събрание. След което те трябва да бъдат избрани незабавно. Протестиращите от своя страна искат да имат граждански контрол върху регулатора. Вероятно ще трябва да се промени и Закона за обществените поръчки. В момента той позволява на ЕРП-тата да възлагат без конкурс работа на свързани с тях фирми, а това също е под прицела на народното недоволство.
Друго искане на протестиращите е да има мораториум върху застрояването на дюните по черноморието. И това минава през  промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, които да спрат действието на приети устройствени планове, ако предвиждат застрояване на дюни.
Едно от новите искания на протеста е

да се направят промени в приетия вече избирателен кодекс

които да регламентират мажоритарното участие, с което ще се даде възможност  на представители на граждански организации да имат депутати в следващото народно събрание.
Има още доста на пръв поглед неналежащи проектозакони, които обаче имат пряко значение за гражданите. Например би могло да се приеме предложената поправка в Наказателния кодекс, с която ГЕРБ поиска укриването на осигуровки над 3000 лв. да се наказва със затвор. В Закона за потребителите има поправки за сключването на договори от разстояние, които най-вероятно ще останат за друг парламент. Дискусията за евентуалната отмяна на забраната  за тютюнопушене също увисва. Немаловажният закон за пациентите също се отлага за неопределено време. Трябва обаче да се  приеме решение на парламента по отношение на функционирането на НЗОК, защото заради намаленото с близо 20 % финансиране на повечето болници, това вече води до социално напрежение на работещите в тях. Може също така да се помисли и за Закона за училищното образование.
Засега това, което е ясно е, че

парламент ще има поне до четвъртък

но най-вероятно ще може да бъде продължен още поне с десетина дни, за да се приемат наложителните промени в законите.
Очаква се също народните представители да завършат темата АЕЦ „Белене“.  Както e известно резулатът от допитването налага решението за приключването или възстановяването на строителството на атомната централа  да се вземе в пленарната зала.  До момента са внесени проекторешения на десницата и левицата. Десните предлагат Народното събрание да сложи край на проекта, като възложи на правителството да обяви международен търг за поръчаното и доставеното оборудване и да започне открит международен търг за строителство на нова ядрена мощност от поколение 3+ на площадка в АЕЦ "Козлодуй". Социалистите предлагат парламентът да отмени решението си от март 2012 г., с което подкрепя отказа на правителството от строеж на АЕЦ "Белене" и да се възложи сега незабавно на действащото правителство


да търси нов стратегически инвеститор за втора ядрена централа.

Социалистите обаче са на мнение, че този въпрос не бива да се решава бързо. Тримесечния срок, който законът за референдумите дава за гласуване в пленарната зала е удобен за социалистите, защото може да се реши от следващо народно събрание с друга конфигурация. Точно затова десните бързат и дори подозират, че вече има задкулисни договорки въпросът да не бъде приключен следващата седмица. Всъщност обаче тази въпросителна също ще отпадне в близките дни и ще стане ясно има ли политически спекулации около АЕЦ „Белене“ или тази страница ще бъде затворена.
Истината е, че продължаването на работата на парламента е изгодно за всички. Депутатите останаха изненадани и неподготвени от оставката на правителството. Напълно е възможно за някои от тях това да е последният парламент. Големите партии също могат да пострадат при евентуална ескалация на протестите. Затова

тупането на топката е удобно не само за протестиращите,

които искат законови промени, но и за партиите с депутатско представителство. Те имат нужда от пренастройване на предизборна вълна, свързано с подредба на листи и най-вече с изчистване на вътрешнопартийните конфликти. Със сигурност поведението на сегашните политици няма да бъде същото както досега. Те имат право на избор, но трябва да бъдат прецизни в действията си, за да не се налива допълнително масло в бликналото народно недоволство, за което имат немалка вина.

четвъртък, 21 февруари 2013 г.

Цуг-цванг за червено-синята мъгла

В мига, в който чуха, че правителството подава оставка, БСП и съществуващата само в парламента Синя коалиция смениха позициите си и започнаха да говорят точно обратното на това, което твърдяха ден преди това – да бъде създадено безцветно правителство на националното спасение. Пръв още от парламентарната трибуна лидерът на ДСБ Иван Костов обвини управляващите, че подарявали властта на тройната коалиция. И че правилното решение, което трябвало да вземат, било да се състави програмно правителство за извеждане на страната от кризата, като поведат битка с монополите. Според лидера на ДСБ с оставката на кабинета вече нямало база да се проведе тази битка и да се защитят интересите на потребителите. Нито парламентът, нито контролните органи могат да вземат легитимни решения, което ще кара хората да продължат да страдат, домакинствата ще са в още по-тежко състояние и фалитите на българските фирми няма да спрат. Бившият лидер на СДС и съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров поиска да бъде попълнен съставът на Конституционния съд, тъй като в това състояние можело да се създаде прецедент за легитимност, ако предстоящите избори бъдат оспорени. Няколко часа по-късно лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че няма да се възползват от мандата им да съставят служебен кабинет и заяви, че отговорността за него ще е изцяло на президента. С тези ходове 

левицата и десницата показаха че не са готови да поемат горещия картоф 

на управлението и да се изправят лице в лице с участниците в протестите, които вече декларираха, че няма да се откажат, докато виновниците за състоянието на страната – бивши и настоящи, не напуснат политическия живот. Всъщност хитруването на сини и червени не издава безпомощност. Те нямат нищо против тутакси да се възползват от едно бъдещо управление и най-вече да сложат ръка на планираните милиарди от Брюксел, които няма как да бъдат спрени. Проблемът е, че те искат да го направят така, че камъните на протестиращите да не полетят към тях. И едните, и другите са наясно, че кризата ще продължи и негативите ще са вече срещу тях. Възможно е дори техните управления да се окажат много по-кратки.
Има обаче известни разлики в състоянието на старите партии. Най-тежко е положението на десницата. Изключените от СДС сини депутати имаха своя шанс единствено в парламента. Но както се очертава да няма консултации и даване на мандати, парламентът приключва своята работа до дни. 

Не случайно Костов бе видимо изнервен 

от решението на премиера да подаде оставка. Затова и искаше правителство на националното спасение, което би дало възможност ДСБ да се нареди на трапезата. Сега това може да стане само чрез избори. Проучванията показват, че старата десница е в плачевно състояние. След предстоящите избори може да се окаже, че старите сини влъхви ще останат извън следващия парламент.
Социалистите също гледат към властта, макар че публично бягат от нея. Там още преди месеци се заговори за кабинет в сянка, раздаваха се министерски постове. Сега обаче ситуацията е такава, че публично се налага да си посипват главата с пепел. „БСП има своите отговорности и вини към българските граждани за немалки разочарования. Днес трябва да прекъснем най-лошите практики в българския преход и затова говорим за радикална промяна. Хората трябва да почувстват, че държавата работи за тях – със социална политика и отговорност”, призна лидерът Сергей Станишев вчера.

Ако десните са аутсайдери и трябва чудо да стане,

за да се озоват в парламента, то БСП със сигурност ще влезе, но тревожното за тях е, че едва ли ще имат сегашните 40 депутати. Пъченето на мускули и пушилката от мерки, които предлагат за спасението на страната, няма как да трогнат избирателите. Проведеният наскоро референдум за ядрената енергетика показа, че Столетницата има малък ресурс. Освен това тя няма шанс да оглави народното недоволство.
Разковничето на бъдещото управление е в това до каква степен кукловодите на криминалния преход ще могат да внедрят свои хора в политическото движение, което ще роди улицата. Не случайно на дневен ред отново се пуска вече отиграната от тях в зората на демокрацията Кръгла маса, на която да седнат различни представители на уличните протести и легитимните партии, за да се споразумеят за програмно правителство и всеки поеме своята част отговорност. Има призиви и за Велико народно събрание, което да промени сега действащата конституция, за ревизия на прехода и 50% гражданско участие във всички регулаторни органи.
Истината е, че провалилите се политици този път ще са изправени пред труден избор – да се оттеглят или да продължат да бъдат начело на формациите си, като с това

се превръщат в лесна мишена на народното недоволство

В момента политиците се ослушват, защото се страхуват от диктата на улицата. Те обаче не искат и със сигурност няма да се откажат от лидерските си постове. Това означава, че партиите им може да продължат да се сриват и в крайна сметка да изгубят легитимност. Механизмът на оцеляване в Столетницата е много силен. Там и сега ври и кипи. Напълно е възможно веднага след изборите нови хора да поемат партийното ръководство. За десницата може би този процес след изборите няма да има значение. Всичко зависи от това до каква степен ще се появят нови формации в политическия живот.
В момента протестите, може да прозвучи странно, ни навеждат към основния лозунг, с който В.И.Ленин създаде новата държава преди близо век – „Комунизмът е съветска власт плюс електрификация на цялата страна и кино”. Факт е че социалистите го избиват на национализация,

хората искат евтин ток

Въпросът е кои ще са филмите, които ще ни представят. Единият със сигурност ще се казва „Политици под прикритие”. Останалите ще очакваме с нетърпение.
Ще отбележим също така, че времената са други и носталгията по миналото никога не е била добър съветник.
И понеже хората наистина не могат да си плащат сметките, а споменахме съветската власт, ще завършим със следния поучителен за протестиращите днес виц:
„Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз ­ гладен, гладен...
Срам-не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката.
Чичко Ленин, може ли едно кюфте, много съм гладен?
Да се махаш оттук!
А очите му излъчваха ли, излъчваха доброта...”

сряда, 20 февруари 2013 г.

Поредният хомункулус на криминалния преход



Какво нахалство - Меглена Кунева, лидерка на поредното политическо ГМО, се опитва по терлици да яхне народното недоволство. С евтиния трик, че не случайно партията и се казвала „България на гражданите“. Но едва ли някой ще и повярва. Нито ще я  питаме защо не я виждаме сред протестиращите. Тя сама се убеди в народната любов, когато преди дни трябваше да бъде изведена от задния вход след среща с гражданите на Благоевград.
Специално  по повод на сегашните протести можем да припомним и за дейността и като чиновник в синьото правителство, а  след това и като главен преговарящ на България по присъединяването на страната в ЕС  как спомогна да бъдат закрити блокове на ядрената ни централа в Козлодуй. По-късно като еврокомисар от 2007 г. до 2010 , в чийто ресор бе защитата на потребителите, нищо не направи за тях, размахваше им пръст от Брюксел и послушно изпълняваше всичко, което и наредят, с което съвсем заслужено получи новото си име Мадам Yes.
Можем да се върнем и във времето Тато, когато Кунева по онова време, с отварящата врати комунистическа фамилия Пръмова, е работила в създадения и контролиран от ДС Комитет за защита на човешките права, известен с това че трябваше да измива лицето на страната ни пред света заради зловещия възродителен процес.
Затова, когато тя днес безочливо твърди, че обществото ни било разделено на хора от улицата и хитреци, които винаги оцелявали, че  почвата на партиите била изтощена, страната живеела в безвремие и безсилие и ако не влезат гражданите на терена на политическото никой нямал шанс, ще кажем само, че така се държат хора, които отдавна са си плюли на физиономиите и в морално отношение няма какво да губят.
Всъщност на Кунева може да и се иска тя да е новият водач, но истината е, че  е поредният хомункулус на криминалния преход, родил и Октопода. Кукловодите просто искат да запазят позициите, които губят,  с цената на всичко. Както през годините успяха да опорочат политическите партии така днес искат да омаскарят и гражданските движения.
Затова не е добра новина за нея и нейните модератори всяко разкриване на неудобните връзки с миналото, защото застрашават политическите им проекти. Но това, което най-много ги плаши е, че номерата им вече не минават. Маските падат и опитите да се присламчат към народния гняв са обречени на провал.   Паметта на избирателите не е толкова къса. Освен това те се научиха да разкриват зад политическата риторика истината, зад митовете – фактите, а зад обещанията на машите политици – техните истински намерения. Днес хората  не само че не могат да бъдат излъгани, но и не се колебаят да кажат право в очите на такива като Мадам Yes: “На лъжата краката са къси!“

понеделник, 18 февруари 2013 г.

Eвтин червен популизъм

С много шум за радикална промяна в страната БСП се опита да прикрие по време на 48-ия  партиен конгрес в събота (16.02.) провала на своята опозиционна политика. Както е известно, тя достигна апогея си с безсмисления референдум за ядрената енергетика в края на миналия месец, когато се видя, че социалистите може да имат в следващия парламент по-малко от сегашните 40 народни избраници. Още на предхождащия конгреса миналата седмица пленум участници в него обясниха с няколко прости сметки на сегашното ръководство, че се очертава седма поредна изборна загуба, ако партията не направи радикални промени първо в собствените си редици. По време на съботния конгрес вътрешно-партийната опозиция не взе думата. Но с многозначителни усмивки прие обявената от лидера Сергей Станишев стратегия за вземане на властта. Старите влъхви знаят, че без да подредят собствената си къща, не могат да имат претенции, че ще оправят държавата.
Освен това обявеното намерение

държавата да има ръководна роля в икономиката


е всъщност желание да бъде върната социалистическата планова икономика и отменен досегашният път на насърчаване на частния бизнес.
Истината е, че трудно ще могат да отменят каквото и да било дори и да са на власт, защото и досега държавата преразпределя чрез бюджета 40 процента от БВП. Няма как социалистите да облекчат бюрократичния път, през който трябва да минат инвеститорите, защото те сами са го създали по време на своите управления.
Що се отнася до държавните предприятия, в които според статистиката работят 30 процента от заетите, няма данни те да са цъфнали и вързали, ако се съди по последните събития във военните заводи в Сопот, както и по плачевното състояние на столичната топлофикация.
Намерението да бъдат национализирани частните електроразпределителни дружества също не е добро решение, защото и преди, и сега загубите по трасетата са между 20 и 30%. Добре е да се отбележи, че сегашните цени на тока са именно

заради държавната намеса по време на предишни управления


в които социалистите са имали водеща роля. Хубаво е да се припомни, че близо два милиарда от НЕК бяха източени за АЕЦ „Белене“ и днес те се калкулират във фактурите за тока на българските граждани.
А какво да кажем за намерението им да отменят плоския данък, за да „възстановят справедливостта“ през последните двадесетина години, когато действаше прогресивният данък. Трябва ли да обясняваме защо точно тези години се определят като криминален преход.
Щели да създадат нови 250 000 места и ще увеличат минималната работна заплата на 450 лв.
Това вече сме го чували. Обещанията, че само да получат социалистите властта и хората ще заживеят в рога на изобилието, може да бъдат приети единствено от най-верните им привърженици. Сметките показват, че работните места и минималната заплата зависят не от популизма, а от куп икономически фактори като например реформи и инфлация, които нямат нищо общо с голословните обещания. Те

много приличат на лозунга „Сполука за България”


с който БСП стана управляваща партия, а после се превърна в партията на Батко и Братко, след което бяха блокирани почти всички еврофондове. Сега същите хора са се устремили отново към властта.
Шумът, който вдигат обаче, няма как да скрие нито вътрешното им разцепление (което със сигурност ще се засили след приетата поправка на устава, според която кандидатдепутатските листи ще бъдат подредени отгоре), както и аферите за милиони левове, които се разкриват от разсекретените сересета, поставени от тях самите, за да се контролират взаимно. Доскоро техният шанс беше в невъзможността да бъде пробита ръководената от техни хора магистратура. Но сега ситуацията е друга. Затова съвсем

обяснима е нервността на някои бивши червени министри


Потулените разследвания срещу тях изплуват с всички нелицеприятни факти. И избирателите са първите, които разбират как са били опразвани техните джобове и защо по време на сегашното правителство ще трябва да изплащат заемите, сключвани по време на червеното управление.
Хубаво е да се замислим точно в деня на честване на годишнината от обесването на Апостола защо червената върхушка избягва да споменава името му. И защо бивши лидери на БСП смятат, че партията им е тръгнала по път, който няма нищо общо със социалистическите идеи. Затова днес няма кой да повярва  в обещанията на сегашните лидери за радикална промяна. Гладните няма как да гледат с добро око на ситите.
Червените лидери са щедри на популистки призиви, но само в добре охраняваната зала и сред най-доверените съпартийци.
Иначе не смеят да се появят на протестите, защото знаят, че народният гняв няма да подмине и тях.

понеделник, 11 февруари 2013 г.

Измъкване по терлици



Компромати, придружени с обвинения срещу големите играчи в БСП, започнаха да никнат като гъби седмица преди партийния конгрес. А новината, че „лицата” на партията няма да намерят място в листите за следващия парламент, разтърси кулоарите му миналата седмица. Повечето от тях публично се шегуваха, че това е пиар акция, но изменените им физиономии говореха друго.
Всъщност съвсем наскоро най-точно определи корените на случващото сред социалистите бившият им председател и злополучен премиер Жан Виденов: „Разделението е между огромното автентично ляво мнозинство в БСП и едно нищожно социалдемократическо (разбирай дясно) малцинство, което при всички обстоятелства и с всички средства се стреми да окупира партийното ръководство. Левите хора нямат място вече в БСП.”
За съжаление и този път

битката не е за възстановяването на левите идеи

и връщането на разочарованите в партийните редици, а просто в смяната на стария елит с напиращото към властта ново поколение приближени на сегашния лидер Сергей Станишев. Разбира се, като човек, който е сърбал попарата на влъхви като Георги Първанов, Румен Овчаров, Румен Петков и др. (а и най-вече като лидер на Партията на европейските социалисти), той добре знае, че социалдемокрацията във водещите държави на континента няма нищо общо с тази у нас, и за да има промяна, политическите символи на червения капитализъм трябва да бъдат отстранени. Само че това едва ли ще се случи.

Предконгресната буря е в чаша вода

Публично врагът ще са всички – управляващи, десница, националисти и др. инженерингови формации, а задкулисно ще се направи всичко възможно и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Сегашният лидер знае как да пази статуквото до финалната права, а накрая да придърпа килимчето към себе си. Въпросът е, че номенклатурчиците също са наясно, че ще загубят всичко, ако не са на първа линия. И на тях, и на устремилите се нагоре им мирише вече на власт. Затова ставаме свидетели на необичайни за стогодишна партия публични разпри. Както се случи миналата година, когато бившият президент и сегашният лидер се бяха хванали гуша за гуша за председателския пост на „Позитано” 20.
Изобщо не е случайно, че на сайта на парламента се появиха факти, че Р. Овч. притискал бившия шеф на Националната следствена служба по времето, когато той бе министър на енергетиката, да не се проверяват данни и факти около шефа на фирма “Фронтиер” Красимир Георгиев. В декласифицираната докладна до главния прокурор Борис Велчев следовател номер едно казва: “Той пожела да говорим насаме, като веднага се нахвърли върху мен неочаквано грубо и с упреци защо моите следователи продължават да пишат справки срещу неговия приятел Кр. Георгиев.” Той не отговорил и Овчаров се заканил още същата вечер да се оплаче на президента (Георги Първанов – бел. ред.).
Подобни отношения

нямат нищо общо с левите идеи

и най-вече с тружениците, стоящи зад тях. Само преди дни вътрешният ексминистър Румен Петков бе обвинен, че е в дъното на компроматна война с управляващите. Факт е, че Петков дори само заради онази среща с Братя Галеви днес може лесно да бъде обвинен, че е участвал във всяка афера, свързана с червеното управление. Но, от друга страна, шумотевицата около името му не може да не се върже с предконгресните интриги. Би било чудо обаче
Петков да не е водач на листата в Плевен
както се говори през последните дни. Като премиер Станишев успя да свали двамата Руменовци от постовете им. Но няма как да отнеме партийното им влияние. Това означава да отреже клона, на който сам седи, защото той самият е достатъчно обременен с многобройните изборни загуби през последните години.
Показателно е, че на вчерашния пленум Станишев и бившият президент

отново са влезли в остър спор заради референдума

за ядрената енергетика. Нито един от двамата не е отстъпил от позициите си. Единият го смята за успешен, а другият – за неуспешен. Това, че бившият президент си позволява да критикува от някаква си висота, без да се вписва в общия неуспех, означава единствено, че той се смята за по-добрия лидер: Станишев най-добре да си гледа ПЕС и евентуалните още по-високи позиции в Европарламента и да остави партията на опитните стари играчи.
Със сигурност на Първанов съвсем му е призляло от обявеното на пленума вчера намерение след изборите България да стане лява държава и че ще бъде извършена национализация на политиката. Ако кръгът „Станишев” има предвид под този умопомрачителен термин в страната със закон да останат само две партии – лява и дясна (да ги определим условно, разбира се), – много се лъже: на практика това означава, че с такова намерение БСП пак ще остане извън властта. И това

няма да е заради засегнатите от тази „национализация” партии,

а заради един факт, на който малцина обръщат внимание. А той е заради неизбежното обществено недоволство, което ще последва оповестяването на кредитните милионери и облагодетелствалите се от масовата приватизация, както и на скритите политици от чадъра на отпадналия вече параграф 12 от Закона за досиетата. Последните дни показаха, че сегашните служби са имали две основни цели – да са трамплин за лично забогатяване на много водещи политици и, второ, за събиране и изготвяне на компромати срещу неудобните. Сега бумерангът се завръща. И това, което ще изплува, няма да са скелети, а ще лъсне истинският Октопод на криминалния преход. Затова

нито е вълнуващо, нито е изненадващо

случващото се в левицата. Очакването БСП не само да не повтори резултата от последните избори, а да има много по-малко депутати, нито впечатлява, нито трогва участниците в сбирката. Те се интересуват единствено от личните си интереси. Ако те бъдат удовлетворени, всички ще си затраят и ще се явят единни на изборите. Изобщо няма да се притеснят, че са тръгнали с бързи стъпки по пътя на Синята коалиция - да бъдат на ръба на парламентарното оцеляване.
В момента на социалистическата върхушка й се привиждат разни хубави неща, но действителността е по-различна, често пъти стряскаща.

Също като в онзи виц

за рибаря, който лови риба през зимата, стои с кучето си пред направената дупка и чака да клъвне нещо. По някое време от водата излиза камила с цигара и го моли за огънче. Адски потресен, с треперещи ръце той й поднася огънче и камилата се скрива отново във водата. Учуден, търсейки някакво съдействие, той неволно погледнал към кучето си, което до момента кротко си лежало в снега.
- Какво ме гледаш - казало кучето, - и на мен нещо не ми се връзва, ама какво да правя.
Точно така ще изглеждат лидерите на БСП след предстоящите избори. Затова, ако Станишев все пак има намерение да бъде оценен един ден като лидера, който е успял да върне БСП в лоното на социалистическите идеи, той не трябва да си мисли, че ще може да го направи без решителни действия и най-вече без лични жертви.

Изборен кодекс като слънце


В края на този парламент се случи чудо. Изненадващо управляващи и опозиция се разбраха за промените в Изборния кодекс по време на продължило до осем часа вечерта в четвъртък заседание на правната комисия. Новите предложения на ГЕРБ бяха в удивително съгласие с исканията на червените, че дори Мая Манолова, която както винаги бе готова за поредната битка, в края на заседанието бе видимо доволна. В документа няма да се записва какво е опозиция, на всички нива в избирателните комисии ще се спази квотния принцип на парламентарно представените партии, ще има ксерокси, за да може всички да получат екземпляр от протокола с резултата, подписан от председателя на комисията и подпечатан с печата на комисията. Такъв документ ще получат и наблюдателите и представителите на медиите. Специално внимание е обърнато на наблюдателите. Освен че ще получават протокола, те ще могат да присъстват на заседанията на избирателните комисии, ще могат да наблюдават по интернет в реално време заседанията на Централната избирателна комисия (ЦИК), ще имат достъп до техните методически указания и до сканираните протоколи на Районните избирателни комисии (РИК) и Общинските избирателни комисии (ОИК). Впрочем излъчванията в мрежата ще могат да бъдат следени от всеки, който желае да се убеди лично в прозрачността на изборите.
Съвсем логично е да се запитаме дали бързината, с която депутатите постигнаха консенсус не означава, че кодексът вече не е онази политическа дъвка, която разбуни духовете преди Нова година като предизвика няколкодневни скандали в пленарната зала и раздразни избирателите, които на живо видяха, че плащат на хора, за които партийният интерес е по-важен от този на гласувалите за тях. Постигнатото съгласие е в унисон с надписа на свещенната сграда: „Обединението прави силата“. И наистина е едно от малкото демонстрации на единство, постигнати в този парламент. Би било добре тази успешна стъпка да бъде повторена и в пленарната зала още през следващата седмица, когато кодексът ще се обсъжда и гласува.
Силно се съмняваме обаче това да се случи. Има бомби със закъснител, които винаги се задействат от кукловодите на криминалния преход. Тяхната сила е в разединението. А и управляващите не са се примирили, нямат намерение да признаят че са притиснати в ъгъла и едва ли не ще загубят изборите.
Очаква се опозицията от кумова срама да вдигне малко пушилка за „мъртвите души“ и това къде да се съхраняват чувалите с бюлетините.
Всъщност, няма как да се разбере например кои от българските граждани, фигуриращи в списъците и живеещи в чужбина, вече не са между живите. Те със сигурност са десетки хиляди. Шансът те да бъдат извадени от избирателните списъци е в ръцете на техните близки, които би трябвало да информират нашите дипломатически мисии, а те от своя страна да уведомят за това съответните институции, които да извадят мъртвите души.
Какво значение има дали в общините или в областните управи ще се съхваняват чувалите с бюлетините. Нали целият процес до този момент ще бъде наблюдаван на живо от наблюдатели и медии. Освен това ще разполагат с автентични протоколи, ще могат да сравняват резултати в нета и така ще могат да направят своите оценки за честността на изборите.
Възможно е някои извънпарламентарни опозиционни партии отново да вдигнат шум за приемане на активната регистрация, т.е. да се регистрираме че ще гласуваме. Но каква е гаранцията, че регистриралият се ще упражни вота си. А това може да доведе до по-голямо объркване, което да засили и без друго ниското доверие към политическата класа.
Факт е, че опозицията е видимо доволна от толерантността на управляващите. Но не можем да не отбележим, че тя в момента се държи като приятелите на клоуна в онзи виц за номера му с папагал рецитиращ стихове. Приятелите изобщо не му повярвали и заложили по 50 лв, че дума няма да обели. Папагалът не си отворил дори човката. Разплатил се огорчения клоун, изпратил гостите си и когато вратата се затворила след последния, папагалът казал: "Не увесвай нос, приятелю, следващият път ще се обзаложат по на 500лв, а аз ще им изрецитирам всички сонети на Шекспир“. Така че опозицията да не избързва с празненството. Изборният кодекс не решава мача. Видя се на референдума за ядрената централа „Белене“, че правилата не накланят в победната посока. Избирателите са тези, които ще решат кой да ги управлява. А политическата пушилка ще е за сметка на тези, които си мислят, че могат да запазят статуквото наложено от Октопода.

понеделник, 4 февруари 2013 г.

Сметки вдясно, които не излизат


04.02.2013 В редиците на старата десница е подозрително тихо, макар че до изборите остават по-малко от шест месеца. Има, разбира се, и опити депутатите от разпадналата се Синя коалиция да вдигат шум, като използват парламентарната трибуна, но го правят неубедително, останалите колеги гледат на тях като на пътници, а и самите те са наясно, че се сбогуват с депутатското благополучие. Позицията, която са избрали на открита война с управляващите, не ги прави по-силни, напротив, нарежда ги в един отбор с бившите комунисти.
Това, което задкулисно подготвят и ДСБ, и СДС в сянката на надвисналата политическата смърт, са решителни ходове за оцеляване. И едните, и другите се надяват, че и този път ще минат между капките.
На пръв поглед

това, което се вижда от действията им, не е обнадеждаващо.

Защото това, което направиха (както и преди, когато създаваха Синята коалиция), бе старият СДС и отцепилите се от него ДСБ да потърсят коалиционни партньори. Сините ще си партнират със земеделците и радикалдемократите. А тъмносините – със съюз „Единство” и социалдемократите. За съжаление и този път сборуването на общия брой възможни гласове е механично. Това не е много радващо за сините, които търсят промяна и винаги са изтъквали като важна причина за разтурването на коалицията, че тя не е плод на вдъхновяващи идеи, а на аритметични сметки.
Оттук би следвало, че така както го направиха навремето при създаването на разпадналата се коалиция, и сега водещите политици в тези партии ще разпределят избираемите места в листите и щом се докопат до парламентарните кресла, тутакси ще забравят тези, които са ги избрали. За щастие не е толкова къса паметта, да си припомним

как ги омайваха със „златното ключе”, а после ги оставиха извън трапезата

на победителите. Всъщност след последните парламентарни избори за пореден път десните избиратели бяха излъгани по същия начин както с приватизацията по време на тяхното управление – уж всички щяха да стават собственици, но единици от върхушката станаха богати.
Веднага ще кажем, че първите ходове са заблуждаващи. Този път играта е съвсем друга. Обявяването на коалиционните партньори цели
СДС да не даде възможност на ДСБ и „Единство” да се явят с марката „Синя коалиция” която те все още държат в парламента чрез депутатите. Така сценарият на бившите сини лидери да се преродят чрез нея няма как да се случи. Тази подмолна игра, все още не изплувала сред повечето десни избиратели, подсказва, че СДС и ДСБ ще се вкопчат помежду си в последна схватка за повече гласове.
Истината е, че

симпатизантите на старата десница са много затруднени.

От една страна, са старите влъхви, а от другата - нови лидери, които направиха куп грешни ходове, особено с двете предложения за конституционен съдия в края на миналата година. Липсата на опит на сините засега се компенсира единствено от мощното им желание да се върнат към онзи начин на общуване от зората на демокрацията, когато
лидерът се вслушваше в различните мнения
и те се обсъждаха, за да се стигне до правилното решение. Последвалият период на авторитаризъм и неизбежните чистки и разцепления стопиха феновете на десницата от 2,5 милиона в края на миналия век на няколко десетки хиляди днес. Само този факт би трябвало да накара провалилите се лидери да се оттеглят.
Но те едва ли ще го направят. Макар че има съвсем пресен пример, който показва, че това би имало успех. Десният инициативен комитет, който агитираше да се гласува с „не” на референдума за ядрената централа в Белене, спечели доверието на гласоподавателите само защото той не бе оглавен от Костов. Успехът обаче бе затъмнен от съмненията, че въпросът за строителството на ядрената централа с гласовете на десни симпатизанти бе върнат за обсъждане в парламента. Смята се, че участието на ДСБ в допитването бе типичен пример на подаване на топката с червените, както винаги са го правили по време на целия преход, не случайно определян като криминален. А последвалото след това публично разочарование на техния лидер от поведението на избирателите ни напомни за онова време след провала на дясното управление през 2001 година,

когато той реши, че избирателите нямат неговия капацитет на мислене

и за това великодушно ще им даде възможност да го достигнат. Подобно бездушно отношение, естествено че нямаше как да бъде прието.
Затова, ако искат да върнат някогашната слава на СДС сегашните лидери трябва безкомпромисно да показват на избирателите, че ДСБ е партията на проваления шанс да се затвърдят демократичните ценности чрез затварянето на страницата „Държавна сигурност” и през създаването на правила, които да доведат до създаването на влиятелна върху политическия живот средна класа. Ако това се бе случило, нямаше да има нужда друг да рине авгиевите обори. Освен това сините от „Раковски” 134 от наблюдатели на народните вълнения трябва да се превърнат в дейни участници в тях. В момента лидерите на СДС подтичват след събитията – еколозите досега не са посетили синята централа, но вече заседават заедно с управляващите, БСП организира и забрави референдума, а десните тепърва ще събират подписи за следващ, свързан със забраната за тютюнопушене. Няма да питаме къде бяха миналото лято, когато се приемаше законът, нито пък ще обсъждаме

доколко ще е полезен за тях референдум за пушенето

ако се проведе заедно с парламентарните избори. Това, което е ясно, е, че се прави експеримент, а време за такъв няма, ако се допусне грешка, тя няма как да бъде поправена.
Нека видим и с какво смятат да се занимават от ДСБ. Техните депутати ще вкарат в парламента проект за решение, с което да се потвърди подкрепата
за спиране на строителството на „Белене” и така проектът да бъде окончателно прекратен. Освен това ще настояват за съществени промени в закона за референдумите, тъй като показал “съществена липса на демократично мислене у българските институции”. Няма да поясняваме отново защо същите намерения имат и социалистите и каква е връзката между едните и другите. Казано накратко свидетели сме на поредния Отечествен фронт между ДСБ и социалистите.
Опитът на тъмносините да се измъкнат с изявлението, че

уж червените се били съюзили с „Атака“,

не може да заблуди избирателите кой иска да играе ролята на мним опонент. Цената на това задкулисно подаване на топката я знаят само кукловодите на прехода. Тези, които са ощетени, са избирателите. За щастие наивниците сред тях са много малко. А и идва ново поколение, което не робува на лидерите на статуквото. От старите десни партии единствено сините имат шанс. Но ако все пак искат да си върнат старата слава, то единствената възможност е не да се крият в кабинетите на „Раковски” 134 и да разчитат на грешките на бившите сини лидери, а да излязат на светло с ясна визия за бъдещето на страната и най-вече с обнадеждаваща загриженост за напатилите се през годините десни избиратели.
За да бъдат десните лидери наясно колко им е писнало на техните симпатизанти, ще цитираме дословно какво е написал в социалната мрежа един от тях: „Проблемът не е някъде другаде – той е в нас, всичките малки компромиси, които правим – създават едно голямо блато, което не харесва на никого и само от нас зависи как и кога ще си го направим уютен за живеене дом.”

събота, 2 февруари 2013 г.

Предконгресни разкрития за червени далавери

Вехта афера за неправомерни дейности на бившия енергиен министър от червеното правителство Румен Овчаров и на тогавашната зам.-министърка на икономиката Корнелия Нинова разбуни духовете вчера. Новото в случая е, че за първи път публично бяха показани разсекретени документи, от които се видя, че умишлено са били потъпквани следствени действия и е упражняван натиск върху работата на прокуратурата, за да бъдат потулени разкритията за системни преводи на суми в „особено големи размери, придобити по престъпен начин”.
Факт е, че след дългомесечно разследване магистратите не повдигнаха никакви обвинения срещу замесените в аферата. Но скандалът коства постовете на Румен Овчаров и Корнелия Нинова. Висшият съдебен съвет уволни следователката по делото Татяна Шарланджиева, а Ангел Александров се оттегли като шеф на следствието.
Следователите бяха стигнали до извода, че Р.Овч. е опънал политически “чадър” над Красимир Георгиев по делото за злоупотребите в софийското топлофикационно дружество. Само според един разсекретен документ става ясно, че излишни посредници прибирали големи печалби от разпределението на електроенергията у нас. Така например умишлен договор с швейцарска фирма за 316,7 млн. лева ощетил българската хазна с над 90 млн. В доклад на НСлС пише, че при проведения разпит на Красимир Георгиев-Фронтиера е доказано, че фирма, регистрирана на Бахамските острови, е превела крупни суми на „Промарк“ ЕООД в Австрия въз основа на сключен договор за заем между две фирми. Договорът е предоставен от съпругата на Георгиев. Според справка, написана от следователите, „материалите за извършените финансови операции със средства от престъпен произход трябва да бъдат прехвърлени в друго дело“. В този момент обаче се намесва Нинова, която се оказва, че провела 111 разговора със следователката Шарланджиева, за да є въздейства. При разпит на Нинова бил представен от съпруга є документ, според който страдала от хипертонична болест на сърцето, каквато няма. В писмо до главния прокурор по онова време Борис Велчев тогавашният шеф на следствието пише, че е бил подложен на грубо отношение и въпроси от страна на Овчаров за това защо „твоите служители все още разследват моя приятел Красимир Георгиев”.
Със сигурност тази афера ще има ново продължение. Но възниква съвсем логичният въпрос защо чак сега изтича информация от независимите власти. Обясненията са няколко. Едното е, че доскоро контролът върху съдебната власт се упражняваше от кукловодите на криминалния преход, които слагаха свои подставени лица на ключови постове, за да могат безпрепятствено да си въртят далаверите. Другото е, че социалистите ще имат конгрес само след две седмици. Предстои да бъде потърсена отговорност за провала на референдума за ядрената енергетика. Ще се редят и кандидатдепутатските листи. Видя се през последните дни, че и двете вътрешнопартийни лобита – това на бившия президент Георги Първанов и това на сегашния лидер и председател на партията на европейските социалисти Сергей Станишев, се активизираха. Никак няма да му е лесно на Станишев да се бори със старите влъхви, зад които се подава сянката на бившата Държавна сигурност. Той обаче също е виновен, защото вместо да бъде дъвка заради провала на неговото управление, можеше от кумова срама да отстъпи поста си още през лятото на миналата година на свое протеже и да му дърпа конците. Сега и едните, и другите ще трябва да си платят. Някои с бъдеща загуба на изборите, а други ще се наложи да облекат раирани костюми.