Общо показвания

четвъртък, 23 ноември 2006 г.

Приказка за двете сини бабки

Ако сега не се оттеглят, десните лидери ще трябва да се маскират, за да излизат на улиците

Както е тръгнало, заради дивотиите, които вършат вдясно, сините "лидери" няма да смеят да си покажат носа навън.
И ще трябва да се маскират, за да не ги застигне народната любов.
От години насам все се цепят и отлюспват.
Вместо да потънат в земята от срам и се скрият завинаги, си правят партийки - джуджета. За да си останат лидери. И да продължат да ни занимават със себе си.
Изобщо не им пука, че загубиха близо три милиона избиратели.
Този път няма как да им се размине.
С шутове ще бъдат изгонени.
И ще падне голям смях, когато излязат от мишите си дупки след години, за да разберат все още ли ги мрази народът.
Ето какво ще се случи.Излиза Иван Костов от къщата си в Драгалевци и тръгва да слиза към центъра. Дегизиран като жена - с перука, тъмни очила и грим. Още на първата будка за вестници вижда баба, която почва да го гледа втренчено."Леле, май още ме помнят", стряска се Костов и се опитва да мине бързо покрай нея, преди да го е разпознала. В този момент чува гласа "Костов, кажи си!"Командира хуква, едва не се пребива заради токчетата, на които се е качил."Олеле - вика си той, - щом това бабе ме разкри, всеки ще ме разпознае." И бързо се шмугнал вкъщи.
Ама нали си е перде, след като се освестил, си рекъл: май трябва да се маскирам по-добре.На следващия ден още повече се забулил - само дето фередже не сложил."Ако пак бъда разкрит, ще остана завинаги при теменужката", решил той и излязъл отново на улицата.
Но минавайки покрай бабето, то пак извикало:"Костов, кажи си!"Той пак се направил на глух, рекъл си - тая може и да не е в ред, и се опитал да продължи. Но бабата безмилостно извикала: "Костов, не се прави на луд, ами си кажи!"
Премалял от страх, Командира се обърнал и хукнал отново към къщи.
Но още преди да стигне, размислил, върнал се и я попитал:"Бабо, кажи ми, моля те, как ме позна с тези очила и тази забрадка?"
"Е как няма да те позная бе, нали аз съм Петър Стоянов", ухилила се бабата.

23 ноември 2006
"168 часа"

четвъртък, 16 ноември 2006 г.

Европарламентът не ще ченгетата от ДС



Агентите във властта ще си траят за брюкселския вазелин

Както винаги става, през последните 16 години управляващите се скриват дълбоко, щом чуят за Държавна сигурност.
Нито чуват, нито виждат, но надушват брюкселския вазелин.
Така се случи и през седмицата, когато се появи точка 11 "а" в мониторинговия доклад на Европейската комисия. В нея се "призовава всички политически партии и граждански организации да вземат мерки, за да възпрепятстват номинирането на кандидати, извършили незаконни дейности или имащи връзки с бившите тайни служби (Държавна сигурност), или са били замесени в случаи на корупция, или нарушения на човешките права".
От Брюксел уточниха, че става дума за бъдещите евродепутати.Както е казал народът - казвам ти, дъще, сещай се, снахо.
Първо не ги искат в дома си (европарламента), след това ни подхващат: "Не може в Европа да е така, пък у вас - точно обратното.
Вече сте членове на Евросъюза и ще трябва да си подредите къщата така, както е у нас."Ясно е, че ще боли. И че висши държавници, магистрати и депутати ще трябва да се разделят с постовете си.
Но защо трябва друг да ни дава вазелина.
Сега управляващите се ослушват, защото все още има какво да се доограби у нас. Но скоро то ще свърши.
И понеже са алчни, ще опрат до европейските пари.
А там само това и чакат.
Списъкът с неизпълнените препоръки е голям като кит.
Някои ще видят звезди посред бял ден.
Ще стане като в онзи виц: Еврочиновникът вика маскиралия се като висш държавник човек на ДС и като рафиниран бюрократ го пита:"Както си ни дошъл на гости в Брюксел, ако се събудиш през нощта от як махмурлук - боли те главата, а целият ти задник е намазан с вазелин, ще кажеш ли на някого?
Нашенецът, който е свикнал в родината си да се държи като войвода, направо си глътнал граматиката:- Ама, моля ви се, да не съм луд. Ще мълча като комунист на разпит - смотолевил той.- Ами тогава, хайде да те водя в хотела! - нарежда чиновникът.
И всичко ще пасне на мястото си.
Ще станем европейци.

16 ноември 2006
"168 часа"

събота, 4 ноември 2006 г.

Десните станаха фикуси на Първанов

Те отново са по-важни от гласа на народа

Няма по-лошо отполитическатаглухота.
Десните лидери, вместо да посипятглавите си с пепел и да заявят публично,че вече не стават за водачи и да се оттеглят, се държат, сякаш са победители.
Причината за непонятната им радост е, че с апаратни
хватки са си гарантирали собственото си политическо оцеляване.
Изобщо не ги интересува, че милиони не гласуваха, защото отдавна не могат да ги понасят.
"Какво да се прави, като десните вБългария сме 10%" - нагло се оправдаваКомандира.
На следващите избори, като останат 3%, сигурно пак ще каже същото.
Добрата новина е, че ако това се случи, ще трябва да си ходи при теменужката в Драгалевци.
Лошата е, че дотогава ще извършиоще дивотии.
Те вече започнаха.
Щом усетиха, че някой заплашва статуквото им, десните лидери скочиха като един. И извадиха брадвите.
Първа на другарски съд бе изправенаМария Капон заради гафа є с шефа наЕНП, който призова да се гласува зачервения Георги Първанов.
След товаКомандира подгони зам.-шефа на ПГ наДСБ Димитър Абаджиев, защото не искал да полива повече цветето на Костов.
Накрая ги последва и Петър Стоянов, който във вторник отказа да връща в партията си изгонените от Костов, защото можело напролет да му спретнат
преврат.
Какво впечатляващо единодействие!
Ако бяха така сплотени, когато избира-
ха кандидат за президент, сега вече щя-
ха да го имат.
Явно е, че с общия кандидат те са искали единствено да се прецакат един друг, така че само един да оцелее и да сложи ръка на десния електорат.
Истината е, че избирателите нито им вярват, нито ги искат. И как ще им вярват, след като нито Иван си каза, нито Петър затвори фабриката за илюзии.
Но дойде денят "Х". И вече няма значение какво ще каже Командира.
А фабриката за илюзии фалира.
Десните лидери се превърнаха във фикуси на Първанов.
Каквато всъщност им е била отредената роля.
Колко жалко!

4 ноември 2006
"168 часа"