ЩЕ СЕ СЪБУДЯТ ЛИ ПАРТИЙНИТЕ ЗОМБИТА?

Едно си баба знае, едно си бае, е казал народът! “Не ни интересуват имената, а това, че зад кабинета прозира моделът и идеологията на ГЕРБ”, побързаха да заявят от една партия, която заради участието си в безславно провалилия се кабинет на псевдопромяната, прекрачи безцеремонно идеологическите си пристрастия. 

Излиза, че “баенето” може да няма нищо общо с действията. И ако е наистина така, можем да прогнозираме, че ще бъде сложен край на поредицата от избори, водещи към нищото. От друга страна е ясно, че безвремието създаде “постоянна партийна седянка” в Народното събрание, което се хареса много на някои от присъстващите в него. Видя се още, че радетелите за промяна работеха не за ползу роду, а за себе си. Като във “всичките си действия”, както се кълняха, че ще работят за народа, ръководен за тях бе принципът “стани, за да седна”. И в това няма нищо чудно, защото зад тях надничаше олигархичния кръг на “прокопитата”, известни от години с наместването във властта на свои политически проксита. 

През седмицата, откакто бе номиниран, кандидатът за премиер проф. Николай Габровски обра овациите за професионализма си от всички водещи партийни лидери. Но това се оказа недостатъчно, за да обявят, че ще подкрепят кабинета му. 

След като обяви проектосъстава на кабинета си, тези, които го оцениха, сега със същите мантри на противопоставяне се опитват да ни вкарат в спиралата на поредните избори. Без това да е желанието на широката общественост. 

Дали обаче партийните зомбита ще надмогнат егото си и ще се съобразят с тревогите - включително и на техните избиратели, ще се види още при самото гласуване. Надяваме се все пак разумът да надделее. Засега се размахват схеми – как трябвало да не влязат няколко депутати, за да падне кворумът и да бъде избран кабинетът. Уловката е, че независимо, че това е възможно, кабинетът ще е сламен. Отсега се напомня за някогашния кабинет “Беров”.

Нищо че времената днес са съвсем, ама съвсем други. И че е минало времето на “намирането” на министри по пътищата на страната, при случайни срещи на бензиностанции и на такива като бившия министър на културата в кабинета “Петков”, който не знаеше кой е актьорът Стефан Данаилов. 

Минало е времето и на уж завършилите престижни университети, но нямащи един ден трудов стаж. Както и на разчитащите на приятелски кръгове, които пътуват с тях в брандиран автобус - някой от возещите се в него слиза във всяко населено място и ги посреща тържествено, все едно е местен жител...

И никак не е смешно, че те надминаха по шарлатанство децата на лейтенант Шмид от хумористичния роман на Илф и

Петров, окуражени от факта, че номерът с канадското гражданство на бъдещият им премиер мина. След като проектокабинетът бе обявен, може да кажем, че няма нищо “сламено” и в неговия състав. Напротив, сред тях повечето не са свързани с партии, а ако са били, техните професионални качества са определящите в обществените оценки. Заемали са значими постове и в страни на Евросъюза и са работели за общото благо на континента ни. 

Казано по-ясно, за тях ще е много лесно да общуват с колегите си в Брюксел. Не бихме се учудили обаче това да е и достатъчна причина за поредица от хули срещу тях, защото бившите управляващи, както и парламентарните им протежета, имат нетърпимост към тези, които реално ги превъзхождат. И ще направят всичко възможно, за да провалят кабинета, дори той да бъде гласуван. 

Точно заради това е добре партиите, които по една или друга причина проявиха единомислие не само при свалянето на измамниците, но и в немалко гласувания в пленарната зала, сега да подкрепят този проектокабинет. С което да спрат интригите и тънките сметки за възможен кабинет с третия мандат. Номерът “пак ще предложим същите” е обиден не за партийците, а за номинираните. Хубаво е да си дадат сметка, че търпението ни не е безгранично. И може да се случи това, което се е случвало и в историята. Конституционният ред е поставен на изпитание. И предложеният кабинет може да се смята за опит той да бъде спасен. Това трябва да осъзнаят избраниците на народа и да не се държат като зомбита. Достатъчно филми сме гледали и знаем как завършват те. Ние искаме друго – да има правителство, което да се заеме и реши грижите ни, както и парламент, който да подкрепя техните усилия.

ДЕРОГАЦИЯТА - КРАЯТ НА ДЪЛГОГОДИШНОТО ШИКАЛКАВЕНЕ

Проектозакон на ДПС за контрол на дерогацията за петрол и нефтопродукти според регламента на Европейския съвет, както и нов режим за облагане, включително и за внасяне на задължителна временна солидарна вноска за генерираните свръх печалби от “Лукойл” слага край на шикалкавенето, започнало още по времето на закономерно изхвърленото с вот на недоверие от властта правителство на “Продължаваме промяната”.

Законопроектът изненада и прекъсна възможността на кръга на “прокопитата” да пуснат в ход дежурната си матра "Паркът Росенец" като прехвърлят топката от болната на здравата глава. И доказа за пореден път, че още от зората на демокрацията Движението следва последователно път на съюз с НАТО и ЕС.

Ударът бе толкова силен, че и “Демократична България, и служебното правителство побързаха да реагират. От партията внесоха промени в “Закона за административното регулиране на икономическите дейности с нефт и нефтопродукти”, с които да може да се поеме “оперативен контрол” върху рафинерията, а правителството взе отлагателно решение за няколко месеца за действия според евросанкциите.

И двете – прибързани, погрешни и можещи да доведат до катастрофални последици.

Но нека караме подред:

Дебатът в сряда в енергийната парламентарна комисия показа, че опитите на правителството да чертае мрачни перспективи за бизнеса, под благовидната “защита на националния интерес”, нито са добре обмислени, а още по-малко защитени, защото не се чу тогава как проблемът може да се реши. А че е можело стана ясно от изложените факти. Още през пролетта по неизвестни причини правителството на ПП не е реагирало, когато забраната на вноса на нефт от Русия се обсъждаше от ЕС. Чак след отправеното предупреждение (пак от

Движението) са направили плах, но “след дъжд качулка”, както е казал народът, опит да реагират. Европейската комисия вече е дала възможност на Унгария и други страни, чийто петрол идва по тръбопровода “Дружба” да изнасят преработени от Русия нефтопродукти. Защо управляващите от ПП не са поискали ЕС да ни приравни с унгарците е въпрос, чийто най-мек отговор ще е от незнание. Макар че оставят съмнения, още повече, че едно от първите посещения, които вицепремиер от управляващите по това време, бе да посети рафинерията в Бургас...

Няма да коментираме и разбързването и похвалването от служебното правителство как договорило „Лукойл“ да изнесе цялата си икономическа активност в България и как щяло да плаща налозите си тук. Ще припомним само, че от времето, когато “изненадващо” тогавашният премиер Иван Костов продаде бургаската рафинерия на “Лукойл”, тя се превърна не само в ябълка на раздора между политиците, но и в обект на тайни договорки със задкулисието, стряскащи настоящите ни партньори от НАТО и ЕС.

“Руската връзка” мина през провалилите се “Южен поток”, “Големият шлем” и тръбопровода “Бургас – Александруполис”. А днес на дневен ред е изпълнението на еврозабраната, влизаща в сила от 5 декември. Към нея обаче не трябва да се подходи с “биене в гърдите”, както лековато го направи служебния кабинет, а с постигането на това, което е възможно. И точно към това ни насочва проектът на Движението. Не към предизвикването на нови съмнения и дори санкции от страна на Брюксел, а в демонстриране на солидарност по отношение на контрола на износа и защита на националния интерес с облагането на свръхпечалбите на “Лукойл”. Разбира се има и други възможности, които със сигурност ще се обсъдят, докато проектът стигне пленарната зала.

За съжаление реакциите и на “ДБ” и на правителството само забъркват по-голяма каша.

Ведомствената на “прокопитата” левичарска партийка направи поредния нескопосан опит да се направят “по-католици от папата”, като предложат механично и “превратно” копирани действия, предприети от италианското правителство към рафинерията на “Лукойл” в Сицилия. Още по време на дебата в парламентарната комисия, а и след това, техни представители се похвалиха, че ползват опита на Италия и на Германия към “Роснефт”. В предложените промени на закона от “ДБ” се въвежда възможността от “оперативен контрол” от наша страна, когато е заплашена националната сигурност. Като такава заплаха медийно се посочва евентуалното затваряне от собственика на рафенерията.

Изобщо няма да коментираме, че италианците имат дълбоки традиции в защитата на частната собственост, които дори фашисткият режим на Мусолини не посмя да засегне. Ще отбележим само по-същественото – че в тази рафинерия може да се преработва всякакъв нефт, докато в България тези мощности в Бургас бяха закрити и сега тепърва и най-вече неизвестно кога, ще бъдат монтирани, за да не се преработва само Уралския петрол както е досега. А защо през годините българските правителства са проспали тази възможност си е отделна тема...

Точно по този повод обаче може да зададем логичния въпрос към вносителите – ами ако собствениците спрат доставките на руски нефт, то поелите оперативния контрол няма какво друго да направят, освен да спрат работата.... Защото, нека повторим, на този етап, освен уралски петрол, рафинерията няма техническа възможност друг да преработва.

Затова нека “заинтересованите” от “ДБ” да следят по-внимателно как се подготвя попечителството от Италианското правителство над рафинерията в Сицилия и най-вече как биха могли да се осъществят финансовите операции. Заради вноса на неруски петрол в Сицилия, Лукойл не е засегнат от санкциите в Европа, но банките продължават да

не са склонни да се занимават със свързано с Русия предприятие, тъй като се страхуват да бъдат обект на потенциални бъдещи глоби в Съединените щати, където компанията е обект на секторни санкции от 2014 г....

Ще съобщим още на “демократите” вносители, че италианското правителство също така иска да избегне рисковете от съдебни спорове с "Лукойл". През октомври "Роснефт" подаде жалба до върховния съд в Германия срещу правителството заради поемане на контрола върху нейното звено там.

На този фон последвалото решение на нашето правителство от 2 декември изглежда прагматично, но е отново в разрез със санкциите на ЕС, влизащи в сила от 5 декември. Според това решение горива, произведени от руски нефт, ще могат да се изнасят от България до 5 март 2023 г. На практика това означава, че "Лукойл" ще може да търгува навън с бензин и дизел, произведени в рафинерията в Бургас още 4 месеца, а след това ще може да изнася само определени продукти, които не се ползват в ЕС.

И в двата случая - и “ДБ, и управляващите поставят каруцата пред коня, както е казал народът. Нито са обсъдили в комисията, възможни ли са тези действия, нито са потърсили одобрение от “ЕС”, а имало ли е договорки с “Лукойл”, няма да коментираме. Решения, разбира се, има, но те преминават през съобразяването с нашите европейски партньори. А не през поредното шикалкавене и опити за задкулисно договаряне и облагодетелстване. Точно това дългогодишно задкулисие, свързано с бургаската рафинерия приключва проектът на Движението за контрол на дерогацията.

Изводът, който може да се направи е, че това е поредното доказателство как отговорните партии в страната ни трябва да защитават членството ни в НАТО и ЕС. Добре е да припомним, че в тази последователност движението е имало ключова роля. Не само като стремеж, а и демонстрирана решителност в критични за страната ни събития, каквато беше забраната по време на Косовската криза на полети на руски самолети и разрешаването на миротворческите сили да преминат през страната ни. Същото категорично отношение бе демонстрирано при приемането на страната ни за член на НАТО и в ЕС. Така че вместо да търсят “под вола теле” случайно пребиваващите в политиката е добре да прочетат най-новата ни история. И ако не могат да помогнат за решаването на новите проблеми, поне нека да не пречат.