Общо показвания

четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Пипалата на фалиралия кръг

Сценарият за реванш на фалиралия икономически кръг вече не е тайна за никого. Техните маши в лицето на опозицията и спонсорирани тинк танкове всекидневно показват рогата си до степен, че карат тези, които първоначално им се вързаха, да бягат с отвращение от тях. Не случайно протестите заглъхнаха. Провалът им накара манипулаторите да тръгнат по опасния път на дестабилизиране на държавата, като пряко застрашиха националната сигурност – чрез всяване на страх в малките населени места, раздухване на бежанската вълна и 

размахване на националистическата карта до степен

напомняща за еврейските погроми по време на нацизма и изстъпленията в републиките от бивша Югославия, случили се не твърде отдавна. Всичко това става с активното съдействие на опозицията и под уж нищо невиждащия поглед на президента Росен Плевнелиев. Той вместо незабавно да свика Консултативния съвет по национална сигурност по проблемите, предпочете да даде възможност на ГЕРБ да бави топката с протяжен дебат по вота на недоверие към правителството и  приемането на Изборния кодекс и важни за избирателите социални закони.
Отсега е ясно, че бумерангът ще се върне върху главите на тези, които започнаха тази игра. Проблемът в тази линия на реваншистката стратегия идва преди всичко от създаването на трудни за запушване пробойни в сигурността на страната с неизмерими последици. Важно е да се подчертае, че ако цената е човешки животи, както се случи в Бургас, то тези, които си мислят, че днешното заиграване е като в роман на Майн Рид, много се лъжат, че ще продължат да бъдат недосегаеми. Времето на тайните договорки зад гърба на избирателите, каквито правеха навремето Желю Желев,  Андрей Луканов или Иван Костов, мина. Малцина спечелиха, а

повечето българи сърбат и днес негативите, натворени от тях. 

И така са настръхнали от опитите отново да бъдат употребени, че номерата на кукловодите са обречени.
От една седмица опозицията вдига пушилка за афери, свързани с изграждане на оградата за спиране на бежанската вълна в проблемния участък на границата с Турция. От ГЕРБ сезираха прокуратурата, опитаха се да предизвикат създаването на анкетна комисия в парламента вчера.
Според тях съмнително цената на поръчката скочила от 5 млн.  на над 9 млн. лв., бил заобиколен Законът за обществените поръчки, а фирмата на градски партиен шеф на БСП щяла да бъде главен изпълнител.
Тъпанът, който бият бившите управляващи, звучи кухо. Защото те не искат да чуят и проумеят резултатите от извършените проверки по случая от страна на Министерството на отбраната, както и от Агенцията за обществени поръчки. Никой не оспорва и правото на прокуратурата да извърши своя проверка.
Но ако има престъпления, то те са извършени по време на управлението на ГЕРБ, когато са изразходвани средства по неправомерен начин, както стана известно. В резултат, вместо страната ни да бъде подготвена за бежанската вълна, тя се оказа с усвоени пари, но абсолютно неподготвена за нея.
Няма да се спираме в момента на страха, който изпитва върхушката на бившите управляващи от разрастващата се кокаинова афера, която мирише на


чадър, разпъван над наркоканали


Със сигурност обаче може да се приеме, че димната завеса, която пускат за оградата, цели и това – да се отклони вниманието от скандални престъпления, извършени от тях.
Всъщност подходът към щекотливи теми, свързани със сигурността на страната, трябва да бъде от обединяващи принципи, какъвто би трябвало да бъде конкретният случай - никой не трябва да поставя под съмнение изграждането на това гранично съоръжение. Мястото обаче, където тези теми се дискутират, е КСНС при президента. Росен Плевнелиев,


който се обяви за олимпиец


след срещата с руския президент Путин, не иска нито да види, нито да чуе какво му препоръчват както неговата вицепрезидентка, така и от ДПС. Дори срамните сцени пред джамията в град Пловдив, където от хилядолетия мирно съжителстват хора от различни етноси, изповядващи различни религии, не го стреснаха.
Циркът, който Плевнелиев разигра в Сочи гарниран с недостойни за президентската институция изцепки, няма как да отклони вниманието от необходимостта час по-скоро да бъде пресечено напрежението, което може да противопостави едни на други български граждани. А така също да застраши отношенията ни с наши съседи, свързани с жизненоважната за страната ни енергийна диверсификация.
Начинът, по който така целенасочено действат всички свързани по опозиционната верига, не ни обнадеждава. Факт е, че управляващите използват възможностите на парламента, за да пресекат тези заплахи. Но това не е достатъчно. Ако от опозицията не осъзнаят, че вредите, които нанасят на страната ни, са с непредвидими последици, и не се откажат от други подобни действия, то несъмнено ще трябва да се намеси и държавата чрез прокуратурата и специалните служби. Видя се защо миналия февруари падна предсрочно управлението на ГЕРБ.
Сегашният сценарий за дестабилизиране е обречен на неуспех. Причината няма как да бъде разбрана от самонареклите се „умни и красиви”. Те обаче все повече разбират, че срещу себе си имат повечето избиратели, които дълги години

лъгаха с компенсаторки и масова приватизация

за предстоящо благополучие, но в крайна сметка ограбиха. И няма нищо изненадващо, че „лошият материал” печели с лекота срещу тинк танковете.
Що се отнася до стената на границата, тя ще бъде изградена. Въпреки опитите строителството да бъде забавено от опозицията. Може да е странно как тези, които уж проявяват загриженост за бежанската вълна, изведнъж започват да търсят под вола теле, за да стимулират забавянето. Ние обаче не се учудваме от подобна двойственост. Всекидневно

лъсва истинското лице на представящите се за демократи

от аферите с чуждите помощи от зората на демокрацията до днешните платени тролове, пишещи в полза на Демократи за силна България и дискредитиращи техните противници. Сигурни сме, че лъганите от тях също са наясно. Затова и провалът на сценаристите е неизбежен. Въпрос на време е те да получат полагащото им се възмездие.

вторник, 25 февруари 2014 г.

"Макдоналдс" и мишката президент

Една част от българите обявиха посещението на президента Росен Плевнелиев за позорно предвид кървавата баня в Украйна. Други пък изтъкнаха, че е почел нашите олимпийци. Проблемът обаче не е в това, а в мишкуването на държавния ни глава и в опита да отбие номера по терлици. А за срещата с руския президент Владимир Путин - ако може да не се отбележи и най-вече никой да не забележи. Само че шило в торба не стои. И няма да е нашият президент, ако сянката на Скалистите планини не надникне и над това посещение. Ето какво изтърси той: “Много хора в България поискаха бойкот, но аз не съм тук по покана на президента Путин или на премиера Медведев. Тук съм по покана на Българския олимпийски комитет. Кого да бойкотирам – Стефка, Сани, Жени?”
Няма да коментираме, че Сани Жекова си е в София и че дори само поради този факт президентът можеше да не бие този път, а директно да покани олимпийците ни на почерпка на “Дондуков” 2. И така да бъдат спестени пари и дарени за социални нужди. Но държавният глава винаги е бил на страната на “умните и красивите”, но не и на бедните.
Ще кажем направо - извинението, че не бил по покана на руските държавници, е унизително. То показва и защо нашият президент не беше на откриването, както много други го направиха. И дума не може да става за сравнение с Обама и Меркел, които бойкотираха игрите. Въпреки че Русия вече не ни е Големият брат, традиционно нашите отношения си остават добри и никога не бива да бъдат пренебрегвани. Такива трябва да са и с нашите съседи, ето защо не приемаме и гафа с грубото отклоняване на среща от страна на Плевнелиев с турския външен министър Давитоглу, който с право се обиди.
Президентът ни се оказа в небрано лозе малко по-късно, след като стана известно, че бил приет от руския президент и двамата разговаряли. Новината дойде от руска страна, а българското президентство си замълча. И с това не свършиха гафовете на родения да ги върши днешен обитател на “Дондуков” 2. Черешката на тортата “Сочи” беше хвърлената обида върху компания - голям инвеститор в страната ни.
“Като държавен глава аз дълбоко вярвам, че ако ние наистина не се интегрираме към света на спорта, не се отворим към висшия, но и към масовия спорт, ако ние не отворим потенциала на една нация за здравословен живот, за качествен екологично съобразен туризъм, докъде ще стигнем? До “Макдоналдс” и до пържолите ли само?”, изтърси с подобаваща убедителност любителят на нашата и американската природа.
Затова ще си позволим да направим едно нелицеприятно предположение. Не бихме се учудили, ако се окаже, че визитата на държавния ни глава е била всъщност бизнес посещение, което да се материализира или в строителството на бизнес парк или на някой от обектите за световното първенство по футбол през 2018 година чрез някоя от офшорните му компании.

понеделник, 24 февруари 2014 г.

Шикалкавенията на Гоце


В зората на демокрацията агент Гоце е бил насочен от кукловодите към националистическата организация ОКЗНИ (Общонароден комитет за защита на националните интереси.) и дори е бил кандидат за депутат от Кърджали. А след неуспеха там е прехвърлен да изпълнява поръчките им в БСП. Няма да разкрием голяма тайна, като заявим, че не е бил нещо повече от тяхно момче за поръчки. Неслучайно водещ разузнавач, който е имал отношение към използването на Гоце, е ясен в презрителната си оценка за него: "Те знаеха, че Първанов се занимава с македонска проблематика, но нямам представа дали са го привличали. Шесто, както и ние, не се занимавахме с хора, които не са утвърдени в науката." Тоест още тогава са го преценили като тяхната кукла на конци, която могат с лекота да поставят на пиедестал, но със същата лекота и да свалят.

сряда, 19 февруари 2014 г.

Костов и медийна свобода ли!?

Върлите радетели на свободното слово сами паднаха в капана на своята фарисейщина. Не че не сме се убедили отдавна, че бившият премиер и доскорошен лидер на ДСБ Иван Костов едно говори, но съвсем друго върши. И че е предал десните идеали, защото е зависим от кукловодите. Но признанието на неговия наследник Радан Кънев, че през 2011 г. Костов е плащал по 10 000 лв. на месец на тролове, е поредното доказателство защо днес десните партийки са извън борда на парламента. 
Всъщност благовидно звучащото “управление на онлайн репутация” не е нищо друго освен хвалебствия за лидера, партията и най-вече плюене върху политическите опоненти. Какъв срам за демократично мислещите българи! Излиза, че тези, които днес мимикрират като реформатори, са готови на всичко, за да получат своя реванш. 
В Евангелието на Матей 23:13-39/13 е казано: “Но горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.” Но вместо да си вземат поука и да се скрият, когато бъдат разкрити мръсните деяния на самонареклите се демократи, те не само, че затварят вратите, но се стремят да потопят всички в смрадта на блатото, в което са затънали. Само че вече няма кой да им повярва, а още по-малко да се остави в ръцете им. Избирателите нямат нужда от тяхната “медийна свобода”.

вторник, 18 февруари 2014 г.

Иван Костов слугата на криминалния преход


Скрилият се като мишка бивш премиер и десен лидер Иван Костов изненадващо се появи в медийното пространство. Причината обаче не е в широко цитираното му изявление, че докато дясното се оглавява от Бойко Борисов, то няма шанс да избуи, а в желанието му с характерните за него словесни еквилибристики да омаловажи ролята си на колаборационалист, предал идеалите на десницата. Тази му роля бе разкрита в оценките за събитията през зимата на 1997 г.  от лидери на социалистите, участвали в тайните договорки. От тв изявата на Костов през уикенда се видя още, че е видимо раздразнен и от тоталното отричане на целия преход от протестиращите и определянето му за криминален.

Очевидно нелицеприятната му историческа роля на
внедрен червен агент в редиците на десницата


го кара да прави отчаяни опити да измие лицето си. Като всеки хванат на тясно, представящият се днес само за аналитик “на моментната политическа констелация”, се опитва с откровени димки да скрие вината за своето предателство с гръмки фрази, че цената била предотвратяването на леене на кръв през оная зима. Само ще припомним, че със същия номер излезе и Желю Желев в зората на демокрацията, когато бе подпален партийният дом, а тв камерата на Евгений Михайлов записа фразата “Танковете да дойдат”.
Новата теза, която Костов развива, е, че БСП крадяла история, като гордо отбелязвала ролята си да сдаде мирно властта през 1997 г., но игнорирала значението на тогавашните протестиращи, която Костов определи като революция. Бихме попитали как стигна до този фундаментален извод, след като години изтъкваше единствено своята роля като предводител на СДС в събитията, но няма да го направим. Но ще припомним как почти през целия ден, в който депутатите бяха заклещени в парламента, Костов обикаляше блед като платно в десния коридор и се опитваше да успокои

революционнo
настроените седесари да си траят


че може да стане по-лошо. После изчезна за няколко часа в късния следобед (според някои източници е договарял колаборацията), след което се върна окрилен с онази кожена тожурка и бурно взе да призовава съпартийците си на бунт. Ще кажем направо, че подобна мимикрия сме наблюдавали в него не един път. По същия начин по време на неговото управление, когато имаше демонстрации в столицата срещу визовия режим пред западните посолства, Костов твърдеше, че тази кампания е мероприятие на ченгета, въпреки че в нея дейно участие имаха и президентът Петър Стоянов, и външният министър Надежда Михайлова (сега Нейнски). А като паднаха визите – си приписа всички заслуги за себе си.

Една от най-опасните
исторически подмени


които се опитва да осъществи бившият премиер, е твърдението му, че на младите хора, които бяха на улиците близо година, не им бе позволено да видят, че могат да направят друга история. Ето какво каза той: “Защото целият този период от 24 години сега в момента, поради това че са откраднати неговите светли периоди, неговите светли моменти, изглежда като 50 процента сив. Защото тези хора, които излязоха сега на протестите, твърдяха, че 24 години нищо не се е случило в страната. Те не бяха видели, не се бяха дори сетили, че в България е имало успешна революция през 1997 г., че България е тръгнала по европейски път, променила е геополитическата орбита, въвела е стабилни пари, стабилни финанси, получила е макроикономическа стабилизация, излязла е от политическа криза, предотвратила е втори национален фалит. И това те не са го видели.”
Колко хубаво звучи, особено ако някак си може да мине за лично свършено от Костов. Само че то е дело на други, включително и поради външен натиск.
А истината за неговото управление е съвсем друга. То е типичен пример за резултата от онези тайни договорки, които днес го определят като

маша на червените кукловоди

и заслужено го изхвърлят на историческото бунище. Нямаше нито един осъден за банкрута на банките и стопяването на спестяванията на българите, напротив, червените барони чрез масовата приватизация закрепиха икономическата власт, а десните симпатизанти загубиха работата си и останаха за дълго на улицата. А какво да кажем за начина, по който бяха скрити агентите на бившата Държавна сигурност, сред които и тогавашният лидер на БСП Георги Първанов. Той едва ли щеше да стане президент, ако избирателите бяха научили второто му име Гоце. И днес Костов, без да му мигне окото, си позволява от тв екрана дружески да обяснява как Първанов си оставял отворен пътя към сараите, но всъщност иска да каже, че той самият е готов за оферти.
Но нека се върнем към неговото управление, защото през уикенда бившият премиер заяви, че всичко лошо в държавата започнало след идването на царя на власт. И това ако не е тепегьозлък. Истината е, че

 Костов беше просто изритан от излъганите избиратели

И той е, нека си послужим с неговия израз, проклятието на десницата.  Защото от 2 500 000, които гласуваха за президент и синьо мнозинство  в парламента през 2006 – 2007 г., днес десницата има само няколко десетки хиляди гласа и не случайно остана извън Народното събрание.
Така че Костов по-добре да не се опитва да лови риба в мътна вода, ами да си стои в Драгалевци и да си говори на теменужките. Ще му припомним и още нещо: точно разочарованите от него седесари внесоха поправка в Наказателния кодекс да няма давност за престъпленията, извършени включително и по време на неговото управление.

понеделник, 17 февруари 2014 г.

Авторитарният избор на ГЕРБ


Липсата на съществена промяна във върховете на ГЕРБ показва още желанието на лидера да запази статуквото и да не се правят резки движения точно преди евровота.
Номерът и вълкът сит, и агнето цяло обаче само потвърждава, че процесите на разпад в ГЕРБ са толкова неудържими, че Бойко Борисов не иска да си създава нови вътрешнопартийни центрове на напрежение. Пазенето на статуквото може временно да успокои страстите и интригите. Това, което не се вижда, но което тлее вътре в партията още след загубването на властта, е невъзможността да се ползва за лични облаги държавната софра. А силата на всяка инженерно създадена партия се крепи на описания от Алеко келепир и на авторитарния стил на управление. Двете са взаимно свързани. Затова нека изчакаме, за да видим дали стопроцентовото преизбиране на Борисов не е всъщност един мним избор, демонстриращ фалшиво единство.

сряда, 12 февруари 2014 г.

Опасните гафове на държавния глава

Не трябва да се чака дълго време, за да станем свидетели на поредната необмислена постъпка на държавния ни глава Росен Плевнелиев. Кой знае защо точно в деня, в който се дебатираше вотът на недоверие, той реши да покаже, че темата засяга и неговите правомощия. Няма да коментираме кухата фразеология като “има много какво да се подобри в сектор “Сигурност”, как “вотът на доверие е един демократичен инструмент” и че трябва “да се набележат мерки”. Мимоходом ще отбележим и нелепата проява на хумор, че се надявал “да има сблъсък, но не на автобусите, а на аргументите и идеите”. Подробно обаче ще се спрем на плачливото от всяка гледна точка изявление, че никой не бил дошъл от управляващите в Президентството да обсъди с него проектозаконите в сектора “Сигурност”. И че само бил чувал, че щели да му отнемат конституционни права, без дори да ги съгласуват с него. Защото те (управляващите) правели всичко под масата, макар през 2012 година да са се разбрали по тези въпроси на КСНС при него. По този повод Плевнелиев пита: “Ще ми е интересно с какви аргументи Сергей Станишев, Лютви Местан и Цветлин Йовчев ще се отметнат, ако се отметнат от собствените си думи през 2012 година, когато имахме КСНС по пакета закони в сектор “Сигурност” и постигнахме пълен консенсус.”



Паметта

на обитателя
на “Дондуков” 2става все по-къса,



а гьонсуратлъкът очевиден. Само преди седмици, когато обяви, че следващият КСНС ще е за усвояването на еврофондовете, вицето му заяви, че Съветът трябва да бъде по теми, свързани със сигурността. И че предложената от него тема е прерогатив на правителството и не е негова работа да се бърка там. Но той пропусна покрай ушите си това. Не е тайна защо Плевнелиев се опитва
да се пъхне сред


необятните

възможности
на европарите

Към това гледат и закъсалите му ментори от приятелския кръг. Няма да цитираме онази поговорка за гладната кокошка и просото, но тя прекрасно би описала ситуацията. А и по-късно, когато ГЕРБ поискаха вот за сигурността, на всички им светна, че президентът е знаел за намеренията им и вместо да предотврати вота и да се опита да потърси консенсус при себе си на водещите партии, услужливо е оставил да се вихрят скандални дебати. С други думи ­ за пореден път се потвърди заверата между опозицията и техния президент, допълнена с изникналата групичка АБВ около бившия държавен глава Георги Първанов, целяща да клати не само правителството, но и държавността.


Затова не можем да приемемкрокодилските сълзи за предстоящо
отнемане направомощия

от човек, който през цялото време се прави на умряла лисица, но в действителност следва определени бизнес интереси, които, както на всички стана ясно, са в ущърб и на българските граждани.
Не може да пропуснем и нервната реакция преди седмица от страна на Президентството по повод една публикация в турския вестник “Заман”, където, без да се цитират конкретни източници, се съобщава, че турският външен министър Ахмет Давутоглу отлага посещение в България. Най-същественото в тази статия е интригата, че визитата се отлага, тъй като българските домакини не успели да осигурят среща на Давутоглу с президента Росен Плевнелиев. А не успели, защото г-н Плевнелиев бил с претоварен график и отказал срещата. “Заман” коментира, че подобно поведение създава напрежение в отношенията между Турция и България.


Уловката в случая е, чe не е цитирано официално изявление

Но това не впечатлява нашия държавен глава, който решава да реагира чрез съобщение на пресцентъра, в което се обяснява, че посещението се отлагало “поради възникнала необходимост министър Ахмет Давутоглу да пътува за Сочи с премиера на Република Турция Реджеп Ердоган”. И се продължава с обясненията, че публикуваните интерпретации в български и турски медии за причините за отлагане на посещението и за евентуално отражение върху двустранните отношения са неточни. И че то нямало връзка със случаите на задържане на товарни автомобили на българо-турската граница.
Особено интересно е твърдението на президента, че “визитата е елемент от подготовката на съвместното заседание на правителствата на Република България и Република Турция”. Тука всъщност е заровено кучето. Известно е, че само преди месец след посещение на нашия министър на енергетиката в Турция двете страни се договориха да започне строителството на алтернативен газопровод. И че точният график ще се уточни през март. А на съвместното заседание на двете правителства ще бъдат окончателно парафирани съответните документи, за да може газопроводът да се построи в следващите две години. Тази новина едва ли е зарадвала опозицията. Точно по нейното управление се стигна до няколко провала в отношенията с комшиите по тази тема.
Самият Плевнелиев покрай своите кукловоди има съвсем други енергийни интереси, които 

влизат в противоречие с ускоряването на строителството на тръбата. 

Освен това държавният глава си мълчи по въпроса отказал ли е среща с министъра. А за да се отклони вниманието от жизнено важната енергийна тема, се насочват прожекторите към конфликта между двете страни заради броя на транзитните и еднократните разрешителни, както и че близо седмица превозвачи са блокирани от двете страни на българско-турската граница.
Всъщност само бързата реакция на нашия премиер Пламен Орешарски при посещението му в Сочи да се срещне със своя турски колега Реджеп Ердоган и постигнатите договорки попречиха да се изострят отношенията между двете страни заради желанието на опозицията да се дестабилизира властта по всякакъв начин. Сигналът от Сочи е важен не само за кризата с превозвачите, но преди всичко с официалното изявление на нашия премиер, че в подходящ момент по-късно тази година ще се насрочи в София съвместното заседание на кабинетите на България и Турция. „Така че, надявам се, на тази среща да бъдат дискутирани и други интересни и за двете страни въпроси”, допълни многозначително Орешарски, което показва, че независимо от непремерените действия на държавния ни глава отношенията между двете страни ще се развиват добре в икономическата област, което е добре дошло в момент, в който страната ни започва да се отърсва от бакиите, натворени от предишните управляващи.

понеделник, 10 февруари 2014 г.

По тънкия лед на сигурността


Поредният вот на недоверие на опозицията срещу управляващите едва ли щеше да предизвика вниманието, ако не беше свързан с националната сигурност. Той така или иначе още днес ще бъде претупан, а след това и отхвърлен от мнозинството. И дано да стане без обичайните за подобни вотове скандали и губене на парламентарно време. А и медийно дано бъде затъмнен от провеждащите се в момента зимни олимпийски игри. Ще кажем направо – вот по проблемите на сигурността на страната е неуместен и дори в неин ущърб. На опозицията, която по начало се колебаеше дали да бъде за това или за друго, изглежда е започнало да є светва, че това е тема, с която не бива да се спекулира, а още по-малко да се шуми. Затова още преди да се е състояла дискусията, ГЕРБ започнаха да говорят за друг вот на недоверие.
Но за съжаление не предприеха нищо да оттеглят този вот. А ситуацията не е благоприятна не само заради десетте хиляди бежанци на наша територия, а и заради напрежението в Босна, тревожните данни за нарастващ брой на доброволци от Балканите, биещи се на страната на джихадистите в Сирия, както и засилени опасения на партньорските служби по този повод. Ще припомним също, че още не са изминали и две години от ужасяващия атентат в Бургас.

Затова този вот е абсолютно безотговорен

а мотивите са съшити с бели конци. Темата за сигурността може да бъде предмет единствено на закритите срещи при държавния ни глава, където да се търси консенсус и да се излиза с единни позиции, които да правят страната ни по-силна. Секторът сигурност не е лъжица за хора, които, каквито и властови позиции да са заемали, са си останали на полицейско ниво, гарнирано с романтиката на романите за Майн Рид. Не случайно генерал Чавдар Червенков, бивш вътрешен министър и бивш ръководител на военното разузнаване, по повод внесения от ГЕРБ вот на недоверие заяви: „Въпросът за внесения вот на недоверие с аргументи за
дискредитираната реформа в сектор "Сигурност", несправянето с бежанския проблем, ескалиращата контрабанда, безпощадната битова престъпност, както и темата с подслушванията, е доста деликатен. Разбирането ми по въпросите на сигурността винаги е било – тези въпроси трябва да бъдат област на консенсус между управляващи и опозиция, независимо от окраската им, както и между трите власти –изпълнителна, законодателна, съдебна”.Това че

президентът не прие предложението на вицето си темата да се обсъжда на “Дондуков” 2
не ни изненада. 

Не само защото по-късно стана ясно, че той е искал да угоди на ГЕРБ, а и защото интересите на фалиралия олигархичен кръг са властта да бъде съборена дори с цената на възможни нови терористични атаки на наша територия. Такава възможност не само предизвиква безпокойство у нас, но и в Брюксел. Чиновниците там са допълнително улеснени от слугинажа на някои родни десни евродепутати. Ето какво каза преди дни в Еропарламента Светослав Малинов, депутат в него, избран от листата на Синята коалиция: ”Ситуацията в България можеше да бъде още по-лоша, можехме да сме свидетели на истинска хуманитарна катастрофа, ако не бяха неправителствените организации и стотици отделни граждани и частни лица, които компенсираха неподготвеността на българската държава. Провалът на българските институции е факт. Вината лежи споделена между предишното и сегашното правителство...И аз искам да отправя апел към комисар Сесилия Малстрьом (тя отговаря за вътрешните работи) и Европейската комисия да не отслабват натиска върху българското правителство.” Очевидният извод е, че 

нашият евродепутат, вместо да поиска от евроинституцията подобаваща помощ за справяне с кризата, предпочита да “угоди” на еврочиновниците, 

като им даде повод да отправят поредната порция обвинения към страната ни. Колкото до отправените обвинения от страна на опозицията в мотивите на вота те наистина са неоснователни и несериозни, както правилно отбеляза министърът на вътрешните работи и вицепремиер Цветлин Йовчев. Не случайно той лаконично отбеляза, че отдавна е ясно в какво състояние са заварили системата по повод кризата с бежанците и какво е трябвало да направят за един изключително кратък период от време, за да се справят. И това е отчетено от партньорите в НАТО и в Европейската комисия. Затова и тези, които са проспали подготовката за очаквания наплив от бежанци не може да искат вот на недоверие дори само защото бумерангът ще се върне върху тях самите. Няма да се спираме и на разнебитените от предишните управляващи функции на МВР, в резултат на което по селата хората са подложени на постоянни набези от крадци, но

в дискусията едва ли ще бъдат пропуснати тези факти

Няма да коментираме и онзи красноречив случай с френските парашутисти в с. Коиловци.
Управляващите със сигурност ще отбележат онези данни за подслушвани над 800 души, включително и журналисти, за които и досега няма смислен отговор от страна на участвалите в тази афера гербери. От опозицията може би си правят сметка, че с темата за бежанците ще могат да отцепят атакистки гласове, но са си направили криво сметките,защото те вече заявиха, че няма да го подкрепят. Един от изводите, който може да се направи, е, че

недотам обмислената идея е плод на вътрешни интриги в ГЕРБ

и опитите на хора от ръководството със затихващи функции да пуснат лидера си “по бобслея”, както предположи лидерът на ДПС Лютви Местан. Още на предстоящия висш форум на ГЕРБ ще стане ясно, че тази партия продължава да се разпада. И всеки грешен ход, какъвто е този вот, само ускорява този процес. За съжаление подобни действия на опозицията показват не само незрялостта є, но и наивността на избирателите, които дадоха възможност в продължение на четири години да управляват хора без опит, но добре обучени
да разрушават и рекетират чрез силови методи
Не е зле да се отбележи, че в изявленията на лидерите на ГЕРБ през последните дни се вижда открит стремеж към реванш и желание за саморазправа. Което, разбира се, няма как да бъде допуснато. Тези амбиции говорят единствено, че бившите управляващи са все по-далеч от действителността. И че само със закани, неподплатени от ресурс, няма как да бъдат реализирани.
Дори 

очевидната помощ и протегната ръка за сътрудничество от страна на отцепниците от АБВ не е достатъчно убедителна. 

Просто защото там са обзети от подобен реваншизъм. На всичкото отгоре подкрепата от бивш президент, който ще остане в историята с двете си имена, само ще покаже на избирателите, че са били управлявани от инженерингови продукти, създадени от стоящи в сянка олигархични кръгове, които днес са загубили битката и са фалирали. На които обаче не им пречи да се опитат да надхитрят отново гласоподавателите. Но те едва ли ще се излъжат този път. Управляващите също няма да допуснат това да се случи. А и ГЕРБ ще ги улесни с неизбежния си разпад.

четвъртък, 6 февруари 2014 г.

Новата тройна коалиция

Очевидна е готовността на уж десните реформатори да се договарят безпринципно с всички, след като изживяващата се като неформален техен лидер Меглена Кунева заяви, че нито лявото е ляво, нито дясното е дясно. Кой знае защо за същото пледира и самообявилият се за нов вожд на левицата Георги Първанов. Идеята им не е нова, вариант е на някогашните отечественофронтовски правителства, контролирани навремето изцяло от комунистите, а днешният проект - от един фалирал олигархичен кръг. Важно е да се отбележи, че в последните изяви на госпожата, направила първите си кариерни стъпки като снаха на член на най-висшето ръководство на БКП, тя не казва нито една критична бележка за ГЕРБ. Дори когато надълго и нашироко коментира последния евродоклад за корупцията, пропуска покрай ушите си специално отбелязания случай с Мишо Бирата. Можем тутакси да направим лаконичния извод, че вратата на самоопределилите се като реформатори за бъдеща коалиция с бившите управляващи и АБВ е широко отворена. Но заради избирателите е редно да поясним, че играта за общественото налагане на подобен политически мишмаш никак не е проста. Напротив, може да катастрофира, така както самата

Кунева загуби за година получените близо половин милион гласа.
Известно е защо се


наложи миналия февруари ГЕРБ да напусне


предсрочно властта и парламента. А имиджът на бившия президент се срина още когато стана известно второто му име Гоце. Така че с предварително бити карти няма как да спечелиш. По-интересно е да видим защо въпреки предизвестената загуба тези хора продължават да се изживяват като политици, на които бъдещото управление е в кърпа вързано. И тук отговорът не е труден. Първо, те трябва максимално да разклатят сегашното управление и, второ, изгаряйки в битката с него, да разчистят пътя за нова формация вдясно. Проблемът е, че такава няма как да се роди в момента. Протестърите се оказаха слаби във всяко отношение, а младите лидери вдясно, ако се съди по Радан Кънев, са изцяло обсебени от своите политически кумири, так че могат да бъдат единствено техни копия, будещи повече присмех с непохватните напъни да бъдат изразители на техните задкулисни ходове. По този повод няма да пропуснем да отбележим и че Кунева вече също се изживява като ментор на Кънев. Уж дружески потупвайки го, тя заяви, че бил назначен за говорител на блока не защото другите говорели разнопосочно, а защото говорели разноизразно. (Т.е. излиза, че Кънев ще говори очевидно едноизразно, шаблонно и по-добре да се слуша госпожата какво казва.) И за да не се съмнява някой в думите й, Кунева ясно декларира, че говорителят не е толкова важен.
Казаното


отлитало, а само написаното оставало


Каквото и да каже новоизпеченият говорител, то ще отлети, а ще остане онова, което Кунева пише зад кулисите заедно с останалите кукловоди.
Подобен извод никак не е смешен, макар че какво друго да си помислим за популярната като Мадам Йес в евросредите госпожа. Самата мисъл тя да се нареди сред кукловодите би следвало да предизвика бурен смях. Проблемът е, че резултатът от подобни сцени не е полезен за правещата си сметки без кръчмар десница. С компрометирани фигури като нея десните няма да вземат и един евродепутат на предстоящите избори през май. Ще се издънят по същия начин, както по време на парламентарните избори.
Много ни е интересно да попитаме и защо тандемът Кънев-Кунева, който някои сполучливо нарекоха „Радан Кунев”, продължава с изявите си, след като още при създаването на Гражданския съвет и двамата заявиха, че тези хора ще са по-напред и от тях. Изненадата в случая не е, че Кунева е излъгала, защото тя го прави с лекота, а че и Кънев се нарежда до нея.
Но нека се върнем към думите на Кунева: „Хайде да разчистим терена, хайде да има едно правителство, което се ползва с доверието на хората, за да може да направи реформите. Хайде ние да му диктуваме на това правителство, което и да е то. Петте неща, които искаме от него, петте. Хайде да му дадем един насочен мандат, не дълъг – година и половина-две да се жертват, да изгорят.”
Първото, което ни хрумва, е, че тя никога не говори от свое име, макар че всеки уважаващ се политик, дори и да му дърпат конците, би следвало да е този, който ще поеме отговорността за съответните действия. Следващото, което напълно обяснява намеренията й, е, че

тя е част от готвеното ново статукво с АБВ и ГЕРБ

Не случайно тя непрекъснато се опитва да пере имиджа си за онези блокове от АЕЦ „Козлодуй”, които бяха затворени по времето, когато тя водеше преговорите за присъединяване към Евросъюза. Няма да се спираме и на факта кой беше президент по това време и къде се редяха сметки за онзи “Голям шлем”, който днес отново излиза на дневен ред и към който вече са се присъединили от ГЕРБ.
Новата премяна на хора, които са работили за благото на родината и са готови и днес да го правят, не може да скрие обаче как някои готвят поредните “гьолове” за милиарди левове на гърба на българските данъкоплатци. Миражът на големите сделки замъглява погледите на тези издънили се вече играчи и ги кара всекидневно да ни заливат с брътвежите си за светло бъдеще. Но кухостта на тяхната фразеология, примамливият блясък на очакваните големи пари и липсата на каквато и да било връзка с избирателите ги правят не само лесна плячка в ръцете на сегашните управляващи, но преди всичко ги пускат по онази писта за бобслей, за която задочно си говореха лидерите на ГЕРБ и ДПС.

понеделник, 3 февруари 2014 г.

Фалшивата фасада на ГЕРБ

Видеообръщението на президента Росен Плевнелиев в деня за почит към жертвите на комунистическия режим и намерението на ГЕРБ да внесе промени в Наказателния кодекс да няма давност за престъпленията, извършени от него до падането му на 10 ноември 1989 г., биха били оценени подобаващо от десния избирател, ако бяха искрени. За съжаление, когато това се прави от един обременен със зависимости президент и от опозиция, компрометирала се по време на своето управление, то съмненията за популизъм, зад който наднича мрачното задкулисие, няма как да ни обнадеждят, че с криминалния преход е приключено.
Няма да коментираме нерадостния факт за обсебването на дясното политическо пространство от страна на ГЕРБ (като се почне със сините знамена и киченето с основните техни идеи за демокрация), няма да се спираме и на глупавото слагане на вече “Големия брат”(принадлежащ към семейството на Европейската народна партия) от страна на изхвърлените извън борда и разпилени десни партии, ще подминем и псевдоопозиционните циркове в последния парламент, но няма как да не обърнем внимание на факта, че миналият февруари свали по един безапелационен начин маската на поредния инженерингов политически продукт. Затова не минава ден, през който да не научим нещо за задкулисните маневри на ГЕРБ, които показват, че обещанията им нямат нищо общо с действителността. Например балонът за тяхната “титанична” битка срещу построяването на АЕЦ “Белене” се спука, след като станаха известни не само направените по време на тяхното управление плащания по проекта, но и демонстрираната очевидна дружба между


бившите управляващи и създателите на псевдолявата формация АБВ


Със съучастието, разбира се, на техния президент Росен Плевнелиев. Не случайно той  се кани тия дни грубо да нагази в територията на правителството чрез свикания от него съвет, който ще се занимава ни в клин, ни в ръкав с еврофондовете, вместо да се потърси консенсус по действителните проблеми на националната ни сигурност.
Затова тази нова тройна коалиция (ГЕРБ, президент и АБВ) не ни изненадва, но не може да не ни впечатли с отчаяния опит да се върне статуквото на задкулисието, който показва единствено, че кукловодите от фалиралия икономически кръг не си дават сметка какво искаха протестиращите през февруари и защо последвалите ги вълни (рожба на техните тинк танкове) се провалиха.
Очевиден е и


болезненият патос, с който Плевнелиев говори срещу ДС


Но той няма нищо общо с действителността, ако трябва да анализираме присъствието на хора с подобни зависимости в близкото му обкръжение, в назначението на дипломати, както и нежеланието му за промени и реорганизиране на някои от ръководените от него служби.
Освен това не е новина желанието му всички досиета от ДС да станат публични. Истината е, че архивът на ДС отдавна не е секретен. Той бе разсекретен от 36-ото народно събрание в неговия последен работен ден (13 октомври 1994 г.). В приетия документ е записано, че „сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на ДС, както и агентурната информация на тези органи, отнасяща се или свързана с периода до 13 октомври 1991 г., не са държавна и служебна тайна”.
Това решение на Народното събрание никога не е отменяно.
През 2002 г. един глас не стигна на Конституционния съд да обяви отмяната на Закона за досиетата за неконституционносъобразна именно на базата на това решение, което Законът за класифицираната информация не отмени. Нещо повече – то беше потвърдено и от решение на петчленен състав на Върховния административен съд през февруари 2003 г. В тази връзка е добре да отбележим, че

архивът на ДС не е класифицирана информация

Той нямаше как да бъде засекретен, защото според Закона за защита на класифицираната информация на класификация и съответно обозначение подлежи единствено информацията, свързана с дейността на поименно посочените съвременни служби за сигурност и служби за обществен ред на Република България. А Държавна сигурност не е сред тях.
Така че евтиният популизъм на Плевнелиев, демонстриран с видеообръщението му, не може дори да бъде прах в очите на слепите. Думите няма как да компенсират разочарованието на избирателите от съмнителните връзки на поставилия се в услуга на частни интереси обитател на “Дондуков” 2.
Не на последно място е добре да обърнем внимание, че не е редно точно ГЕРБ да внася промените в НК да няма давност за престъпленията на бившия режим, след като 

техни представители не са участвали нито веднъж във възпоменателните митинги за жертвите на репресиите след 9 септември 1944 г и по време на възродителния процес. 

Този факт е многозначителен. Подобна демагогия, гарнирана с последните синьо-червени флиртове с бившия президент Георги Първанов, който ще остане в историята най-вече с агентурното си име, говорят единствено за едно – че мрачният свят на задкулисието прави отчаяни опити да си върне изгубените позиции. При това, за да постигне целта си, го прави със средства, които целят разрушаването на всичко, свързано с демократичното развитие на страната. А това няма как да не се забележи. Избирателите знаят много добре, че от подобни катастрофирали политици не могат да очакват нищо добро. Затова тези, които търсят реванш, ще разберат много скоро, че са напразни илюзиите им за реванш.
Накрая не може да скрием учудването си от твърде наивния опит да бъдат ухажвани репресираните и крайнодесните избиратели. Точно те са хората, които са най-потърпевши от последния четвърт век на напразни техни илюзии, че ще живеят в по-добър свят. Бихме употребили и по-силни думи, ако трябва да характеризираме подобно отношение към тях. И то от хора, които с цената на компромиси са се облагодетелствали, включително и на техен гръб. Но няма да го направим. Не за друго, а защото самозабравянето на тези политици е достигнало размери, които не предполагат нищо добро за тях. И това, че те не искат да разберат, нито виждат собственото си падение, си остава единствено за тяхна сметка.

събота, 1 февруари 2014 г.

Пишман знаменосецът на заговорниците


Още когато отказа да свика консултативен съвет по националната сигурност, а свика такъв за усвояването на еврофондовете, ни светна, че президентът Росен Плевнелиев е съучастник в заговор за дестабилизиране на страната преди евровота през май. След него много бързо на сцената се появиха и останалите участници в комплота – бившият президент Георги Първанов, който мощно тръгна да цепи БСП, и експремиерът Бойко Борисов, който пое да развихри темата за сигурността в парламента, вместо духът на омразата да бъде върнат в бутилката с консенсусно решение на политическите лидери при Плевнелиев. За капак и за да бъде суматохата пълна, държавният ни глава поиска да се проведе национален референдум не по един, а по цели три въпроса – дали да се гласува задължително, да има ли мажоритарен избор и дали да се упражнява вотът дистанционно. Целта на готвената димна завеса е ясна – така да се отвлече вниманието, че този път афера от типа на костинбродската да мине и 

вотът да бъде спечелен от очертаващата се нова червено-синя коалиция с бирен привкус.

Няма да питаме този път държавния ни глава защо досега си траеше за обсъждания още от лятото на миналата година нов Избирателен кодекс. При това за първи път с активното участие на гражданите. Нито пък ще чакаме отговор от бившия премиер за онзи списък от подслушвани лица по време на тяхното управление. Няма да припомняме и на Георги Първанов (станал популярен и с тайното си име Гоце) онези мачове, в които си партнираше с лидера на уж спечелилата последните избори партия. Изобщо не сме очаквали друго. Просто всичко идва на мястото си. Кукловодите правят последен опит да реанимират политически трупове. Но няма как да стане. Защото 

и тримата (Първанов, Борисов и Плевнелиев) са вече провалили се инженерингови политически проекти. 

И понеже в крайна сметка и тези им роли са обречени на провал, ползата за манипулаторите на прехода е единствено във вредителството и блокирането на демократичното развитие на страната. Но и тези им напъни няма да успеят. Няма кой да обърне внимание на смешния им плач, особено в тези мразовити дни, когато усилията на тези, които наистина се грижат за хората, са насочени към бедстващите от студа райони. Няма да питаме защо на това не обърнат внимание интригантите на прехода. Убедени сме, че колкото и да говорят за нови приоритети, които да постигнат чрез всеобщо съгласие, след като не искат да видят и не желаят да помогнат сега, когато има нужда, те по същия начин ще бягат по тъчлинията и в бъдеще. Всъщност – както са го правили винаги. Точно затова няма кой да се върже на пушилката им от небивалици. Паметта на избирателите не е толкова къса, че да забравят за “Големия шлем”, да не помнят защо беше предсрочно свалена ГЕРБ от властта миналия февруари, както и защо днес Сметната палата проверява богатството на сегашния президент. Най-новата ни история е доказала нееднократно какво се случва с тези, които са изгубили народното доверие.