Общо показвания

понеделник, 30 юли 2012 г.

Вехти амбиции в синьо


Вече не може да бъде скривано, че под прикритието на някакво ново движение се подготвя поредното разцепление в вдясно. Един файтон хора са останали и затова е любопитно да се види чии са тези амбиции. Веднага ще разкрием, че евродепутатът и бивш лидер на СДС Надежда Неински е инициаторът на тази засега непублична кампания по набирането на членове на формацията. Водещи ще са хора от нейния екип, напусналото СДС младежко ръководство и депутати, които подкрепиха неуспелия кандидат за лидер Ваньо Шарков. Според посветени в заверата учредителната сбирка ще се проведе веднага след края на отпуските през есента.
Целта е да се намери патерица за ДСБ (останала самотна в Синята коалиция), за да се запази статуквото на старите сини влъхви и в следващия парламент. Предполага се, че на по-късен етап към движението ще се включат и Шарков и бившият лидер на СДС Мартин Димитров. Двамата са върли противници на самостоятелното явяване на СДС на изборите. Надежда не крие намеренията си, макар че публично още не ги е оповестила: „Cмятам, че всички политици, независимо дали са в партията на г-н Костов, или тези от нас, които подкрепяхме друга политика, различна от тази, която се наложи с новото ръководство на СДС, трябва да потърсят начин да отговорят на очакванията на хората за единство. И да създадат обща политическа формация, която наистина

да направи сериозна заявка на следващите парламентарни избори,

да върне вярата на хората, че в България има демократична сила, която да защитава интересите им. Ключът към успеха на България е традиционната десница да бъде единна и да се яви единна на следващите избори.”
(Не може да пропуснем, че шашмите през 2002 г. около избирането на Неински (тогава Михайлова) вместо Екатерина Михайлова за лидер на СДС доведоха до разцепление и създаването на ДСБ). Парадоксално е, но сега недоволната Надежда, макар че не е пряко засегната, се опитва да отиграе сходна схема. Напълно е възможно тя да не е лицето на новото формирование. А на преден план да излязат хората от разтуреното младежко СДС. Това дори е необходимо като контрапункт, за да бъде измит срамът от напусналия ДСБ млад елит. Точно заради труса в ДСБ ситуацията е

благоприятна за закриването на тази партия

и естественото й преливане в новото дясно движение. Още повече че готвеният изборен закон ще увеличи процентната бариера за коалиции и може да направи невъзможно влизането в следващия парламент на Синята коалиция.
Истината е, че след напускането на СДС на ДСБ им трябват още 30-40 хиляди избиратели, за да прескочат бариерата и имат парламентарна група с минимален състав от 10 души. Само че това очевидно не ги задоволява - с новото движение амбициите им са за група най-малко от 20 души, която да има решаващ глас за следващото, най-вероятно коалиционно правителство. Няма да скрием, че този проект е част от по-голям сценарий за възстановяването на статуквото на червено-синята мъгла и връщането на БСП отново във властта.
Основната цел е сините да бъдат шутирани от политическия живот. Въпросът е дали това не са само лични амбиции, които нямат особено покритие. Или че са израз на безпомощност и най-вече на остатъчни реакции заради загубата на техния кандидат Шарков. Защото това, което се вижда, е, че

без да вдига много шум,
новото ръководство на СДС

показва, че контролира процесите вдясно. След като сините взеха решение да напуснат Синята коалиция и поеха курс към самостоятелно явяване на изборите, те нямат досега грешен ход. Тези, които са за възраждането на Синия лъв, успяха не само да наложат своя кандидат за лидер - карловския кмет Емил Кабаиванов, но и предотвратиха възможността чрез юридически хватки бившият лидер Мартин Димитров да оспорва избора. „Раковски” 134 взе регистрацията, сега е въпрос на време тя да бъде прехвърлена от временното ръководство на новия лидер. Предстоят и няколко рутинни операции като попълването на овакантеното място на заместник-председател от преминалия към „България на гражданите” бивш плевенски кмет Найден Зеленогорски, а така също назначаването на главен секретар. По действията след това ще проличи как сините ще запазят и разширят традиционното

доверие от близо 250 000 избиратели
с което разполагат през последните години.

Този процес неизбежно преминава и през сблъсък с тези, които сега им  кроят шапката. Любопитно е да се отбележи, че засега от партийната централа не искат да коментират намеренията на Надежда и нейния кръг. Причината за това е, че без да подценяват личностните качества на тези бивши сини лидери, новите обитатели на „Раковски” 134 не са убедени, че заговорниците имат достатъчен ресурс, за да могат да отцепят сини гласове.
Предполага се, че и ръководството на ДСБ, което има нужда (както отбелязахме) от подкрепа, едва ли ще разчита само на тях. Възможно е дори оттам да потърсят съвсем други съюзници, от които да имат реална полза, а

Надежда да бъде използвана само да вдига шум в системата

и да омаломощава сините редици. За това свидетелства и представената в Националната художествена галерия (25.07) от лидери на ДСБ платформа за „Модерната десница на българите”. Идеите и присъстващите на събитието нямат нищо общо с кръга на Нейнски. Дори напротив, групата от Националната галерия със сигурност ще се възпротиви на домогванията на неуспелите да спечелят битката за СДС лидери да бъдат лансирани отново в челните позиции на партията им.
Истината е, че

победените не са желан партньор

Освен това малкият шанс, който имат тези, които са останали в разпадналата се Синя коалиция, е в новите лица. Те могат единствено да бъдат трамплин на „традиционните” сини лидери, на които винаги са разчитали кукловодите на криминалния преход.
Що се отнася до шума в системата, Надежда е много добра за тази цел. Оценките и

че сините от „А” група са минали в „Б” група

с избора на Кабаиванов за лидер, както и че форматът „СДС+” се е провалил, обаче са неумело вместване на „нещо” и „нищо” (всички знаят, че форматът „СДС+” бе саботиран от ДСБ) и няма как да й донесат успех. Още по-малко пък ще й помогне формулата за подмяната на СДС с контролирана десница, която се опитва да лансира. И причината е не само в нея, но и в логичния отказ да бъде подкрепена от тези, които веднъж тя успя да отстрани, ставайки лидер на СДС.

петък, 27 юли 2012 г.

Как Комисията по досиетата удря кукловодите на криминалния преход


Нови 495 лица с принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА отчита в доклад пред Народното събрание Комисията по досиетата. Той обхваща периода от 20 декември 2011 г. – 20 юли 2012. Документът е интересен не заради бройката и поредната доза популярни лица, лъснали съгласно закона, а защото той е подписан от новия състав, избран малко преди това. Разбира се, че в него не се отбелязва приемствеността, изразяваща се в това, че председателят Евтим Костадинов и членове запазиха постовете си с подкрепата на управляващите, което е прецедент, но в добрия смисъл. И за съжаление досега не е отбелязан от опозицията.

Това също е обяснимо, като се има предвид, че Костадинов по време на предишния мандат прояви твърдост и не се поколеба да спази закона, независимо че бяха засегнати лица на високи постове в дипломатическата йерархия, включително и бившия държавен глава. Никакво съмнение няма, че именно заради стриктното спазване на закона, и новият състав на комисията ще продължи да бъде атакуван, а дейността саботирана от кукловодите на криминалния преход, които нямат интерес мрачните тайни и зависимости да бъдат разкрити.
Веднага ще отбележим по този повод, че комисията


твърдо се противопоставя на подобни попълзновения 


и остро реагира. Това личи и от представения доклад, в който недвусмислено се отбелязва, че „избирателно и бавно се предават документи от оперативния, служебния и партийния фонд на служба „Военна информация” към МО.” 
Според члена на комисията Екатерина Бончева подобно бавене не може да не поражда съмнения и хипотези за причините.
Депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов, който е един от хората, които участват дейно в промените на закона, заяви че те нямат информация защо военните бавят топката, но обясни причините за законодателното забавяне.
По думите му ангажираността през последния месец на депутатите с промените в закона за съдебната власт е довело до отлагането на други проектозакони. Но той е оптимист и смята, че още през септември ръцете на комисията по отношение на кредитните милионери ще бъдат развързани и ще научим техните имена.
Нещо повече Ципов смята, че тогава ще бъде прието и готвеното от него допълнение, с което към списъка на проверяваните ще бъдат включени и лица,

участвали в масовата и


работническо-мениджърската

приватизация и впоследствие станали управители и членове на ръководствата на въпросните дружества. Тези процеси бяха силно разгърнати в правителствата на Жан Виденов и на Иван Костов. В момента в ГЕРБ се обсъжда и трето предложение, което стана актуално заради блокирането на работата на „Горубсо Мадан“ и ОЦК - Кърджали. Според това предложение за принадлежност към бившите служби трябва да бъдат проверявани и собствениците на предприятия, които бавят или не плащат възнагражденията на своите служители.
В отчета си комисията отбелязва, че до този момент са приети документи на хартиен носител 






общо 64 551 архивни дела; 576 000 броя картончета и 3478 броя ролки
филмови материали




Любопитно е да се отбележи, че комисията започва да се ориентира към по мащабни функции. В отчета си отбелязва, че веднага след избора на състава за втори мандат са направени промени в правилника за дейността, съобразени със законите за администрацията и държавните служители, както и с необходимостта за регулиране на дейността по изпълнението на задачите по организиране използването на създадения Централизиран архив.Администрацията на комисията вече включва три дирекции:дирекция „Архив”, дирекция „Изследване на архивите и публична дейност” и дирекция „Финансово-стопански и правно-административни дейности”. Това означава че по-лесно може 


да се пристъпи и към създаването на Музей на репресиите на ДС, 


каквито вече има в повече бивши соц страни. Няма никакви пречки да бъдат създадени и регионални музеи, каквито намерения вече се обявиха в провинцията. Но със сигурност това не може да стане без участието на комисията. Причината за това е, че съгласно закона всички документи, свързани с ДС трябва да бъдат предадени в комисията. Такива документи, каквито със сигурност има (известно е, че архивът на бившето 6-то управление на ДС е изчезнал) не могат да се повявяват самоцелно. От комисията все още официално не са заявили, но не крият, че създаването на паралелни архиви ще крие опасни зависимости. А основната цел на комисията е те да бъдат премахнати. За да се знае в обществото кой кой е.

четвъртък, 26 юли 2012 г.

Най-скучният вот на недоверие

Добре че беше лидерът на една разпаднала се парламентарна група да каже няколко лакърдии, че да има с какво да се запомнят дебатите по поредния вот на недоверие към управляващите. Защото освен с тях и с факта, че Синята коалиция се измъкна по терлици  от продължилото близо две години необичайно за европейски народни партии сътрудничество с опозицията, този вот ще остане в историята като най-тихия. Защото обичайната политическа врява просто не напусна пределите на пленарната зала. И съвсем обяснимо бе, че през по-голяма част от дебатите депутатите предпочитаха да са дори извън свещената сграда.

Разбира се, че преди да се стигне до искането на вота, би следвало избраниците на народа отново да хвърлят едно око на това какво пише на нея, за да проумеят, че единствено „съединението прави силата”. Не само защото вотът съвпадна с един драматичен момент в най-новата ни история – прекия сблъсък с ужаса на терора. А защото винаги когато политическата демагогия вземе връх, разединението е най-добрата храна за октопода на криминалния преход. Но кой да чете.
Това, разбира се, не е всичко. На социалистите тепърва ще им светне, че
прибързаните решения

никога не са били добри за тях. Те дори нямат нищо общо и с някогашните партизански акции, а по-скоро приличат на стрелба с конфети. И в действителност са лош бумеранг, защото евродокладът, заради който те поискаха вот, се отнася и за тяхното управление. Истинският шанс на червените за атака не бе сега, а в първите дни на септември, когато се очаква на заседанието на министрите на вътрешните работи и правосъдието на държавите от ЕС да се дискутира дали България ще влезе в шенгенската зона. Няма да коментираме сега факта, че социалистите тепърва ще има да обсъждат защо тяхната партия бе единствената от всички в Евросъюза, които подкрепиха действията на управляващите в Румъния. В БСП знаят как да се справят с тези грешки. И това, че дни преди техния любим празник на Бузлуджа поглеждат към новия голям брат и се канят да предложат мемориала за стопанисване от НАСА, показва само, че и странният хумор гъмжи от доста трески за дялане. Въпрос на време е
да се види кой как ще се възползва от тези ходове
и дали те не са онази пушилка, която лидерът им съзнателно вдига, за да може по-късно да се справи по-лесно с вътрешните си опоненти. По този повод ще отбележим само, че те засега не се поддават. Но това нещо не означава, защото едва ли ще си траят дълго време.
Що се отнася до неучастието на Синята коалиция във вота, то си заслужава да се отбележи не защото е неуместно твърдението им, че провалите на няколко управления носели лош имидж на страната, след като е известно как точно завърши тяхното управление през 2001 г. По-интересно е тяхното предложение за балансирана външна политика към страните, които пряко се обвиняват за трагедията в Бургас. Не случайно в  Евросъюза се придържат към такава политика и не се поддават на натиск.
За управляващите пък това сигурно е бил най-удобният вот срещу тях.
Не заради предизвестения резултат, а заради лекотата, с която можеха да връщат всяка атака срещу тях
в двора на техните противници
Истината е, че те се държаха със своите опоненти точно като в онзи виц за рибаря, който ловял риба, а на главата му – тухла. Минала една жена, гледа го – с тухла на главата, и любопитството я заглождило.
„Каква е тая тухла на главата ти?”, попитала тя. „Ще ти кажа само ако...” , отговорил мъжът и й намигнал.„Абе, я си гледай работата!”, възмутила се жената и си тръгнала.
Обаче нали е любопитна – върнала се. „Кажи бе, каква е тая тухла!” „Нали ти казах какво искам”, настоял рибарят. „Добре”, съгласила се любопитната жена. Като свършило всичко, той казал: „Слушай сега – от сутринта съм тука, на кукичката с червея – нищо, ама на тухлата – ти си третата!”
Затова и изводът от вота е, че опозицията не трябва да се поддава на евтини примамки, ако наистина иска да си върне доверието на избирателите.

сряда, 18 юли 2012 г.

Възраждането на Синия лъв


С избирането на д-р Емил Кабаиванов за лидер на СДС, сините направиха поредната демократична стъпка към онзи силен съюз, за който гласуваха милиони през 90-те години на миналия век.
За да не бъдем голословни ще отбележим само, че заради противоборството вътре в Синята коалиция, (довело и до този избор на лидер на СДС), на президентските избори миналата есен кандидатът на сините Румен Христов получи 53 000 гласа, или 1.85%. .
А само в Пловдив през 1990 г  за изборите за Велико Народно събрание от 9 възможни мажоритарни кандидата сините взеха 9, а СДС получи получи 211 387 гласа. (Докато на последните местни избори СДС, ДСБ, БЕС (Бизнес-експертен съвет?!), БЗНС, БДФ получиха 5 965 гласа (4.2%). За два мандата (от 2003 г.) намалиха общинските си съветници от 19 на 2 (СДС няма съветник).)
На този фон победата на карловския кмет Кабаиванов с 3941 глас над опонента му депутата Ваньо Шарков с 3652 гласа не изглежда внушителна, но със сигурност  показва, че

сред сините демократичният избор е станал норма

Похвално е поведението на двамата участници в битката: Кабаиванов заяви, че няма да има реваншизъм и чистка, а Шарков декларира, че няма да оспорва избора.
Тук отново ще припомним, че почти веднага след избирането му за лидер на СДС Мартин Димитров се саморазправи с опенентите си, като изключи от партията бившия лидер Пламен Юруков, главния секретар Пламен Радонов, зам.-шефката Дора Христова и още неколцина областни председатели. Веднага ще отбележим, че това не означава, че и сега няма да се стигне до ексцесии.

Мартин Димитров юридически все още държи подписа в партията

Той вече бламира възможността да се регистрира временното ръководство. Нищо чудно да се опита да оспорва и избора на Кабаиванов. Още повече, че Мартин е разговарял с редица областни председатели и се е интересувал има ли възможност да бъде бламиран избора по места в резултат на извършени процесуални нарушения. Тези му намерения обаче са обречени на неуспех. Попари ги не кой да е а самият Шарков. Ден след избора, в разпространено до медиите оценка Шарков съобщава за редица нередности, според негова преценка, но не ги персонализира с избрания лидер. Напротив дава му шанс, като заявява, че на  Емил Кабаиванов предстои трудната задача "да докаже правотата на тезата, че сам СДС е по-силен от обединението на десницата".
Това не означава, че не съществува реална опасност от разцепление. Евродепутатът и бивш външен министър Надежда Неински не крие недоволството си от провала на Синята коалиция. И дава сигнали, че може да организира свое движение. Ще припомним, че тя веднъж направи такава структура (Дясна алтернатива) вътре в партията. Неин мотор бе Плевенският кмет тогава Найден Зеленогорски, (който наскоро не се поколеба да се ориентира към друга формация, след като му стана ясно, че перспективата му в сините редици не е голяма). Интересно ще е да видим

какъв печеливш кон се готви да яхне Надежда

Тя е много добър играч и грешните и ходове напоследък са обезпокояващи. Особено съмнително е сближаването и с ДСБ, които, както е известно бяха създадени по времето, когато тя бе председател на СДС. И понеже тя днес твърди, че изборът на Кабаиванов за председател на практика извежда "СДС от националния отбор, от националната политика и оттук нататък пътят на СДС е да защитава корпоративния интерес и да бъде патерица на други политически формации”, ще и припомним как с помощта на апаратния вот, организиран от приятелския кръг в партията, (сполучливо характеризиран като „Агнешки главички”) само за една нощ (10-ти срещу 11 март 2002 г.) бяха ”преобърнати” нагласите на делегатите на Националната конференция и вместо Екатерина Михайлова, бе избрана Надежда. И това всъщност беше причината за поредното разцепление и създаването на ДСБ...
Но нека се спрем по подробно на поведението на тези, които имаха смелостта и доблестта да поискат доверието на сините активисти за лидерския пост на партията. Четиримата, които бяха в отбора на тези, които се стремят да възродят СДС, проявиха впечатляващо за състоянието на партията единство. Първо Румен Христов обяви че се отказва от надпреварата и почти в прав текст призова феновете си да гласуват за карловския кмет. След това и Иван Сотиров и Лъчезар Тошев се държаха подобаващо достойно. Не случайно техните гласове бяха решаващи за победата на Кабаиванов. С това и Софийската организация показа защо е водеща в страната и защо не трябва да бъде пренебрегвана. Тя на практика

държи онова „златно ключе”, за което си мечтаеше Мартин,

преди да бъде превърнат в Мавъртинчо. Сега СДС-София отново е на ход. На нейните плещи лежи вътрешнопартийният баланс.
Основоната цел на новия лидер пък ще е да докаже правотата на тезата си, че през
2005 и 2009 година участието на сините в коалиции даде възможност да се влезе в парламента, но не разшири доверието в партията, заради което и Националният съвет на СДС отхвърли споразумението за нова Синя коалиция. Той трябва да направи и следващата стъпка – на дело да върне доверието на седесарите. В момента сините реално разполагат с близо 250 000 избиратели (пак припомняме, че само в Пловдив през 90-те години са гласували толкова за Синия лъв). Кабаиванов първо трябва да запази тези избиратели, а до изборите да направи така, че те да бъдат удвоени. Само така сините

могат реално да участват в следващото управление

най-вече като партньор на сродната Народна партия. Нещо, което Синята коалиция трябваше да направи. Но вместо това предпочете да си партнира с БСП срещу ГЕРБ последната година и половина в този парламент. И колкото и да  прикриват тази близост радетелите за Синя коалиция, точно заради червено синята парламентарна мъгла бяха наказани на последните президентски и местни избори миналата есен.
Много любопитно ще е поведението на Шарков. Той няма интерес да продължи да бъде маша на една малка група, самообявили се за елит на десницата, с единствена цел да си осигурят места в следващия парламент. Освен това той много добре знае, че бе допуснат на изборите след като Контролния съвет си затвори очите за това че организацията, в която членува не бе плащала половин година членски внос и с това на практика се бе самоизключила. Но това е най-малката беда – истинска глупост би било

Шарков да пожертва доверието на своите фенове

за да помага на извънпартийни каузи. Абсолютно сигурно е, че авторитетът на Шарков ще бъде полезен за СДС. Затова в името на единството са нужни компромиси. Шарков е показал, че няма амбиции извън сините редици. Очаква се още в близките дни да се види, че в новото ръководство ще има място и за загубилия битката за лидерския пост Шарков.
Всъщност това, което прави най-силно впечатление през последните близо два месеца, откакто СДС пое по новия път, е стремежът да се ръководи колективно партията, чрез широки форуми. Нещо, което беше забравено заради наложеният от кукловодите авторитарен стил на управление на „едни хора, които отдавна са си плюли на физиономиите и в морално отношение няма какво да губят”. Същите тези хора бъркаха качествата на кандидатите с въпросния култ.
Надяваме се, че всичко това вече ще е минало. И мястото на политическите мумии няма да е в мавзолеите. Идва времето на младите  и необременени политици. От това как тези, които са на партийния връх, ще съумеят да им помогнат да заемат челните места на десницата, зависи и бъдещето и.

понеделник, 16 юли 2012 г.

БСП пак затъна в блатото


БСП пак не избра правилната посока. Социалистите са напът да се издънят както с подписката за свикването на референдум за АЕЦ „Белене”, така и с останалите си инициативи - протестите пред Ректората на Софийския университет срещу повишаването на цените на тока и на гарата срещу продажбата на „Товарни превози” под надслов „Окупирай Централна гара”. Особено нелепо ще се окаже традиционното честване на Бузлуджа, защото то ще е в сянката на рушащия се мемориал, който червените обещаха да възстановят, но вече мислят как да се отърват от него.
Подписката за референдума трябва да бъде представена до края на този месец. Според най-оптимистичните сведения, дадени от „Позитано” 20, вече били събрани близо 400 хиляди парафа и тя в крайна сметка ще бъде представена. Но това нищо не означава, защото според предварителната инструкция на червената централа тя трябваше да приключи още на 10 юли, за да може социалистите сами да направят проверка на събраните данни и да махнат неотговарящите на изискванията. Но заради забавянето това вече е невъзможно, социалистите трябва да съберат минимум 700 000 подписа, за да разчитат, че 500 000 от тях ще са изрядни.
Допълнително подписката се дискредитира от гафове. Например преди няколко дни се появи информация, че в Кюстендил в сградата на кметството в ромската махала хората са привиквани да се подпишат с обещанието, че по този начин

ще получават по-евтин ток и хляб с по-ниска цена.

Подписката е събирана от представители на мургавите коалиционни партньори на БСП. Междувременно и в двата организирани по интернет протеста – пред Ректората и на Централна гара, се оказа, че зад плакатите и движението по пешеходната пътека неизменно присъства пункт за събиране на подписи. Излишно се оказа и присъствието на полиция на мероприятията, защото на Централна гара се появиха едва 16 души.
Затова и лидерът им Сергей Станишев предпочете да се изнесе в чужбина и да види дали ще може да си уреди преизбирането на поста шеф на евросоциалистите (ПЕС), отколкото под палещите лъчи на слънцето у нас лично да събира подписи, както направи седмица по-рано. Пътешествието му, разбира се, също не е толкова полезно, заради подкрепата, която даде на действията на управляващите в Румъния по отстраняването на техния президент. Известно е, че действията на румънското правителство предизвикаха вълна от недоволство в почти целия Евросъюз.
За капак социологическо проучване показа, че Столетницата не вдига рейтинга си, стои на едно място и само доказва лошата прогноза, че партия, в която над 70 процента от партийните членове са над 70 години, е обречена на изчезване. На този фон изказвания, че социалистите увеличават подкрепата си и могат да спечелят следващите избори, звучат като самохвалство без покритие.
Няма как да бъдат приети и атаките на социалистите по отношение на последните събития в правораздавателната система. Защото мониторингът там беше наложен преди пет години и докладът, който ще излезе, ще включва и тяхното управление.
На фона на тази нерадостна картина изобщо не се учудихме, че в БСП отново

извадиха уж заровените томахавки

Първо Станишев се закани да прокара през тънка цедка червените изборджии, като настоя всички, които са се провалили на последните избори, да бъдат отстранени от щабовете. Лидерът на социалистите поискал повторна детайлна справка за всяка секция в страната заедно с имената на отговорниците по квартали, села и градове. Всеки активист ще бъде разгледан под лупа и този, който се е провалил, няма да получава повече задачи. Според плана на „Позитано” 20 близо 20 000 социалисти ще преминат обучение от 1 септември, когато стартират политическите курсове на Столетницата. На училище ще ходят и новаците в кандидатдепутатските листи. Те ще преминат политически лекции, а специално внимание ще им бъде обърнато на програмата на БСП за развитие на България до 2020 г., ядрената енергетика и безработицата.
Готвената от Станишев чистка очевидно е подразнила доста хора, защото според тях тя трябвало да започне с него, като

главен виновник за последните 6 загуби

на социалистите. Затова и изобщо не се учудихме на бързата и повратлива реакция на минаващия в момента уж за близък на лидера Румен Овчаров: „Сергей Станишев трябваше да бъде сменен от поста председател на БСП, но не тази пролет, а през 2009 година", заяви той по телевизията. По думите му, „ако това беше станало тогава, нещата щяха да са много по-различи в партията, но и в държавата”.
По-внимателното вглеждане в тези думи ни представя автора им така, както го е обрисувал в една грама, публикувана в WikiLeaks, бивш американски посланик. Според нея Р.Овч. е „един от най-добрите играчи, свързан е с корупционни схеми, но не представлява пряка заплаха за техните интереси”.
И в този случай нападките на Р.Овч. не са насочени директно към Станишев, а към бившия президент, с който след загубата на изборите Р.Овч. е заговорничел за свалянето на соцлидера. Но тогавашният държавен глава поради свои си съображения не дал това да се случи. Затова на финала на това изказване нападките на Р. Овч. са насочени изцяло към бившия президент, „който на конгреса на партията тази пролет е

предложил единствено да се "сбори"

с премиера Бойко Борисов”. Според Р.Овч. обаче конгресът на БСП е забавил подписката за референдум за проекта АЕЦ „Белене”. Не е нужно много да се задълбочаваме, за да ни светне, че според изгодата си червените бонзи винаги са готови да се отметнат от всичко само и само да запазят позициите си. И няма никакво значение дали това ще е в ущърб на БСП или пък на избирателите, които са се подлъгали да гласуват за тях.
Интересно е да се отбележи, че по стар комунистически обичай вътрешнопартийните атаки се провеждат в отсъствието на лидера. Той е на форум на младежите евросоциалисти в Хърватия. Станишев, разбира се, може да отговори на нападките, но както винаги предпочита да си трае и ако може те да отшумят. Само че краят на месеца наближава и ще не ще, той ще трябва да почне да отговаря за поредния провал на ръководената от него партия. На старите влъхви също няма да им се размине. Напълно е възможно някои от тях изобщо да не попаднат в избирателните списъци на социалистите. Преди това обаче Станишев трябва да си осигури преизбирането на шефския пост в ПЕС, което с всеки изминал ден става все по несигурно.

неделя, 15 юли 2012 г.

Часът на истината за СДС


Сините ще решат днес дали да продължат да са в коалиция с бившата комунистическа партия, така както го правеха през последната година и половина в парламента или ще тръгнат по пътя на десницата, заради която преди близо 22 години бе създаден СДС.
През последните дни маските паднаха и вече никой не се съмнява, че Емил Кабаиванов иска да възроди синята идея, а Ваньо Шарков се кани да върне статуквото на червено-синята мъгла. Зад Шарков стоят тези, които в продължение на целия криминален преход задкулисно, а напоследък съвсем открито обслужваха Октопода. Но успяваха майсторски да се прикриват и лъжат избирателите. И макар те да ги наказаха през 2001 година, лидерите им не се оттеглиха. А напротив – първо се опитаха да откраднат Синия лъв, след това, като видяха, че се провалят, майсторски се присламчиха и превърнаха лидера на СДС по това време от Мартин в Мавъртинчо.
Видя се  също така по време на първия кръг на изборите, че сините играят честно с няколко кандидати, защото такива са правилата на демократичния избор, докато скритите зависимости  изплуваха в един кандидат, както са ги учили кукловодите от култа на личността насам. Не се учудваме, че тези, които загубиха, подкрепят Кабаиванов, защото просто са в един отбор, както и не се учудваме, че съюзилите се с бившите комунисти, си служат с манипулации като тази, че изборът днес е между ДСБ и ГЕРБ.
Предпочитаме обаче да вярваме на Кабаиванов като казва, че трябва да се заложи на ясни принципи, а не на неясни коалиции.
Затова в заключение ще кажем, че тези които създадоха ментето на СДС, е крайно време да бъдат пратени там където им е мястото – на историческото бунище. И СДС да върне трите си букви, а не както беше останал без първата, когато недосегаемите стари влъхви се правеха на мними демократи.

събота, 14 юли 2012 г.

Ловецът с двете имена пак се появи


Вече си мислехме, че бившият президент Георги Първанов може да се измъкне по терлици от дивотиите които надроби по време на двата си мандата. Но се оказа, че управляващите не са го забравили. Вицепримиерът Симеон Дянков реши да провери как Ловецът с двете имена се е отнасял с лопатарите в резиденция „Кричим”. Защото през последните години само той е посещавал това райско кътче. Винаги може да ни мине през ум, че Дянков не случайно любопитства какво точно е вършел Първанов там, като се има предвид, че двамата не се долюбват още от времето, когато президентът с харамийския псевдоним си позволи в типичен ДС стил да публикува конфиденциален разговор помежду им. 
Но намеренията на вицето заслужават внимание, защото ловните подвизи на Първанов и тяхната съмнителна законност винаги трябва да бъдат разследвани. 
Добре би било и магистратите да се поинтересуват не само от проверката, която управляващите смятат да извършат, но и от предишните скандални ловувания. Защото те имат не само криминален привкус, но някои от тях са цинични от морална гледна точка. Само ще припомним, че един такъв лов се състоя по време на трагедията с онзи влак край Кардам, в който изгоряха девет души и други девет бяха тежко ранени.

сряда, 11 юли 2012 г.

Сезонът на изборното инженерство


Малко изненадващо е, но не минава вече ден, без да ни бъдат представени предложения за промени в изборния кодекс. Необичайно е, защото промените се приемат буквално дни преди изборите, а до тях има близо година. Те обикновено се правят от управляващите и целта е да бъдат улеснени в спечелването на изборите и в запазване на статуквото.
Няма да се връщаме много назад в годините, за да си припомним, че само за предишните парламентарни избори имаше предложение за 9-процентова бариера за коалиции, а за партии – над 6 процента. То не бе прието, но бе узаконен мажоритарният вот под натиска на бившия президент Георги Първанов, за да може да си вкара своя квота в парламента. Но имаше обратен ефект – от него се облагодетелстваха сегашните управляващи – те го спечелиха почти във всички области.
Интересно е да се отбележи, че предложенията за промени се правят не от ГЕРБ, а от  други партии.  БСП например опипва почвата с искане за машинно гласуване. Това няма да е компютър, а устройство с екран, което ще е в съответната избирателна секция, и чрез него ще се избира номер на предпочитаната политическа сила. Вотът ще се отчита директно в Районната комисия, а избирателят ще пуска в урната листче, което ще излиза от машината, подобно на касова бележка.
Така

манипулациите и контролираният вот в секционните избирателни комисии,

 където се допускат гафове при преброяването, ще бъдат минимализирани, смятат червените. С такива машини се гласува в държави като САЩ, Германия, Русия, Австрия, Холандия.
Синята коалиция и РЗС също направиха свои заявки за промени, една от които е желанието им  да бъдат представени и в следващото Народно събрание. То допълнително се мотивира от предхождащ слух за промени в избирателната система, които на практика ще върнат двупартийната система. Идеята  се промъкна преди десетина дни и според нея може да се въведе бонус за победителя във вота, ако той води пред втория с 5 и нагоре процента. (Подобен модел се прилага в съседна Гърция.) При това положение спечелилият изборите ще получи като подарък броя мандати до самостоятелното мнозинство от 121 депутати за сметка на непреминалите бариерата от 4% участници в изборите. Това е начин победителите на изборите през 2013 г. да си подсигурят стабилно мнозинство.
Ако се приемат за достоверни обществените нагласи, ефектът от такава поправка ще облагодетелства сегашното управляващо мнозинство. Тъй като повечето проучвания показват 8-10% преднина за ГЕРБ, очевидно това ще им помогне да получат устойчиво мнозинство в следващия парламент. Т.е.

няма нужда от политическо инженерство

в създаването и вкарването в парламента на „присъдружни партии“, които да ги подкрепят било като цяло, било след разбиването им – под формата на независими депутати.
Очевидно е, че с подобна хватка ще бъдат спестени много усилия и най-вече материален ресурс. Освен това със сигурност ще се стигне до естествен отказ на избирателите да гласуват за малки формации, тъй като ще им светне, че гласът им просто ще бъде напразен и ако все пак го направят, то „бонусът“ им  може да отиде за партия, която те не искат да видят на власт.
Точно тази заплаха явно е накарала РЗС и Синята коалиция да контрират тази възможност със свои предложения. Но докато сините не бързат да сложат всички карти на масата в изчакване на заявките за промени от големите играчи, като акцентират предимно в технически промени като въвеждане на електронното гласуване, правене на прозрачна дейността на Централната избирателна комисия, въвеждането на

възможност за обжалване на актове

на изборната администрация, то подходът на РЗС е прагматичен и напълно съответстващ на желанието им отново да бъдат представени в следващото Народно събрание било в резултат на самостоятелно явяване на изборите, или под формата на изборна коалиция. Първо, с промяна, според която в разпределение на мандатите на национално ниво на избори да участват партии, получили най-малко 4% от действителните гласове в страната и извън нея, се запазва досегашният изборен праг. След това с друга промяна се запазва същата

бариера и за двупартийните коалиции

Това им желание недвусмислено ни подсказва и евентуалните намерения на по-малките партии, чиито изразител става РЗС.
Следващите промени обаче са тесла за многопартийните коалиции, които несъмнено вече се подготвят (за една такава между АТАКА, ВМРО и Новото време вече се говори). Според предложенията на РЗС бариерата за трипартийните коалиции става 5% , а за всяка допълнително -  с 1% отгоре. Предлага се и

повишаване на изискуемия депозит в БНБ

 - от 10 000 лв. на 20 000 лв. Това изискване се очаква да ограничи възможността фантомни партии да се явяват на избори и да разсейват гласове.
Удар се нанася и върху правещите социологични проучвания. Във всяко публикувано изследване в отделно поле ще пише за съответната социологическа агенция кой е поръчал изследването и кой го е платил. Освен това след изборите данъчните ще правят ревизия на  собствениците на агенции, за да се провери законосъобразността на парите за предизборните проучвания.
Тепърва ще стане ясно дали това не е само пушилка, която скоро ще се вдигне и тези намерения ще бъдат забравени, както се е случвало много пъти през годините.
Истината е, че тези предварителни ходове много приличат на  онзи виц, в който един човек върви по улицата, носи чувалче и сегиз-тогиз го разтръсква. Един друг го пита какво носи в това чувалче .А оня отвръща:
"Мишки!"
Другият го пита защо в такъв случай го тръска. И човекът му обяснява:
“За да ги замая! Защото като се окопитят - събират си акъла и ми прегризват чувала!...”
Така че при толкова много мишки не трябва да се учудваме на инициативността. Още по-малко пък на това, че някой периодически ще разтърсва чувала.

вторник, 10 юли 2012 г.

Сини надежди или нови неизвестни


СДС спечели поредния тест по новия път, който пое преди близо два месеца. Близо две трети от гласовете на първия тур бяха за тримата кандидати, които са за самостоятелно явяване на изборите и най-вече са против Синята коалиция. До класирането на д-р Емил Кабаиванов за втория тур пък се стигна след като четвъртия кандидат от техния общ отбор Румен Христов се отказа и призова привържениците си да гласуват за него в драматично изявление в петък привечер (06.07.). Христов, който със сигурност щеше да вземе втората позиция (както личи от разбивката на получените гласове за Кабаиванов по места), взел трудното решение след като от СДС-София категорично му заявили че няма да бъде подкрепен. Т.е. вижда се, че

в името на общата победа могат да се направят компромиси

Сега остава да бъде направена последната стъпка в избора на лидер на СДС от тези, които са си поставили за цел възраждането на синята партия – гласовете дадени за Иван Сотиров в София да бъдат дадени на Кабаиванов. Те са близо 900 гласа и са напълно достатъчни карловският кмет да е новият син председател. Това сочи логиката и не би трябвало да има съществени изненади. Само че

не така стоят нещата в действителност

Победителят в първия тур депутатът Ваньо Шарков направи веднага след като разбра резултата безпрецедентно изявление, очевидно предварително подготвено, в което благодари на всички на седесари, които са му дали „убедителна преднина в битката за лидер на СДС” и са му гласували доверието си, за да изведял „партията от задънената улица”. „Вие сте моята сила! Във вашия глас е смисълът на СДС, на традиционната десница и на България. Респектиран съм от вашия инстинкт за справедливост, от непримиримостта ви към натиска, схемите и контролираното преливане на гласове”, почти в прав текст посочва за кого работи Шарков. Всъщност, коварният призив към седесарите е:

„Или с ДСБ, или с ГЕРБ”

Няма да се спираме сега кой е измислил тази тактика. Но комунистическата фразеология е толкова прозрачна, че не е трудно да се досетим кой наднича в сянката. Изобщо не се учудваме, че отсъства от това изявление бившата комунистическа партия, с която Синята коалиция си партнираше в продължение на година и половина в парламента. Няма да навлизаме и в други подробности като например под чия диктовка и с какви обещания са получени някои от гласовете на Шарков. Защото това е обидно за самите седесари. Пък и резултатите от гласуването показват, че сините не са загубили инстинктите си за самосъхранение.
Демонстрираното самочувствие от Шарков обаче сочи нещо обезпокоително. И то е, че някой го надъхва, убеждавайки го, че

мачът е решен на друго място и той ще  спечели

Има основания за подобни съмнения. Разбира се, че те ще останат, докато се види крайният резултат. Но колкото по-рано се изяснят, толкова по-добре ще е за всички.
Ключът за успеха на единия или другия кандидат е в ръцете на СДС-София и в поведението на отпадналия Сотиров. Първо той трябва да каже ясно, че продължава да е в отбора на търсещите ренесанса на синята партия. И публично да призове всички, които са гласували за него да подкрепят Кабаиванов. Не го ли направи или заяви, че трябва да гласуват по съвест, ще останат слуховете за задкулисни договорки и обещания за водаческо място в бъдещата листа от евентуално победилия Шарков. Лидерите на СДС-София и сегашното временно ръководство на „Раковски” 134 час по-скоро

трябва да седнат на масата и да си кажат всичко право в очите,

вместо да се цакат взаимно. Защото накрая и едните и другите ще бъдат изиграни. Насреща си имат хора, които са доказали връзките си с Октопода и винаги са били част от криминалния преход. Сега е моментът тези, които искат на това да се сложи край да се обединят и да го направят. В противен случай рискуват да изпаднат в положението на онези двама осъдени на смърт, които докато ги водят към бесилото си говорят: „Сега е моментът да се опитаме да избягаме”, казва единият, а другият му се сопва: „По-добре да си траем, щото може да стане и по-лошо!”
Надяваме се да не се стигне до тази жалка гледка, да се разберат и в крайна сметка продължат пътя на промяната.
Но дори това да се случи и Кабаиванов да е новият председател на СДС,

мъките на Синия лъв няма да свършат

Не трябва да се забравя, че подписът все още се държи от подалия оставка Мартин Димитров и изборът може да бъде оспорван с дело в съда, което може да се точи дълго време. И в крайна сметка листите да се редят от радетелите за Синя коалиция. Вчера в личната си страница във Фейсбук Мартин написа средното:
"Познавам добре и двамата и съм работил добре с тях. Като председател на СДС безброй пъти ми се е налагало да реагирам мигновено, да дам пресконференция, да влезна в дебат и т.н. За мен е невъзможно това да се свърши от Карлово или от някъде другъде в България. Затова и никога досега сериозна политическа партия не е избирала за председател, кмет, който е на 150 км. от София. Ако Кабаиванов по някаккъв начин спечели, това би означавало, че той се води председател на хартия, но всъщност председател ще е някой друг. Това е и целта на Борис Марков, някой да се води председател, а той да дърпа конците. Чудя се на акъла на Кабаиванов, как се е съгласил да участва в такъв сценарии.
Освен това бъдещият председател на СДС ще трябва да влезе в дебат с Борисов и Станишев. Изисква се много парламентарен опит, за да се справиш. Шарков го има и ще стои авторитетно".
Мартин, когото

по време на Синята коалиция сполучливо наричаха Мавъртинчо,

прави доста евтини внушения като се има предвид, колко олекна самият той с поведението си пред седесарите.
По-същественото от подобни безцеремонни публични изявления и на Шарков и на Димитров е, че те няма да се спрат пред нищо за да постигнат целта си. Затова никак не е сигурно дали няма да бъде направен нов опит за разцепление на партията. И Шарков заедно с групата депутати и политици, стоящи зад него, просто да призоват подръжниците си, вместо за кандидатите на СДС, да гласуват за коалицията, която бе обявено наскоро, че ще бъде запазена.
Накрая ще отбележим и още нещо, което е в ущърб на сегашното временно ръководство. Когато те натрапчиво казват, че искат да върнат старата слава на СДС, това вече не работи в тяхна полза Изтече много вода, времето и хората се промениха, светът не е същия. Само с изтъркани заплахи, че нашият най-голям враг е БСП или пък тройната коалиция, че и царят, няма как да стане промяната. Отрицанието вече не е врата към успеха. Избирателите се интересуват вече с какво конкретно ще им бъдат полезни тези, които избират. И популистката фразеология все по-трудно ще минава. 

понеделник, 9 юли 2012 г.

Мъка за една подписка



Лидерът на БСП Сергей Станишев се похвали в събота (07.07.) че били събрани над 310 000 подписа за провеждане на референдум за АЕЦ „Белене". Той бе забелязан на пункт за събиране на подписи от активисти на  ВМРО за прекратяване на концесията за Софийска вода. Станишев солидарно сложи параф и под тази подписка. Ще припомним, че БСП и ВМРО си сътрудничат за свикването на референдуми по тези въпроси.
Хвалбата на лидера на БСП идва само седмици след като на партийния им конгрес се разбра, че са събрани едва 70 хиляди подписа, като 30% от тях били невалидни поради сгрешени лични данни.
Подозрителното разбързване и набъбване на броя на подписите си има обяснение. Ако до 28 юли не бъдат събрани най-малко 500 000 валидни подписа, както го изисква законът, референдум за ядрената ни енергетика няма да има.

По повод на съмнителната бързина ще припомним

как катастрофално завършваха няколко подписки за свикването на национални референдуми, съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Техните инициатори бяха разследвани от ДАНС, прокуратурата и от парламента. На показ излязоха скандални шашми, извършени от инициаторите им – лъснаха подписи на мъртъвци, затворници, на нищо неподозиращи граждани. Видеозаписи показаха как противозаконно се ползват лични данни, с които някои компании разполагат, и как акуратно партийни активисти ги преписват в подписката. Имаше и закани от партийни лидери, че ако не им бъде приета подписката, те ще се тръшнат пред кабинета на шефката на парламента и няма да помръднат оттам, докато тя не им угоди. След това всичко утихваше. Скандалите се забравяха, седящите от различни страни на барикадата уж непримирими врагове в крайна сметка се прегръщаха. А подписките потъваха в забрава. Само като си представим колко сили и енергия са отишли за събирането им, няма как да не препоръчаме на тези, които са гласували за инициаторите на подписките, да се замислят

дали трябва да дадат отново гласа си за тях

на изборите догодина.
Има и още нещо, което обрича подобни допитвания на провал. И това е разликата между словесното надуване на подобни балони, т.е. печеленето на политически дивиденти и несъмнено трудоемката дейност по събирането на всяка една от тях. И това, че Станишев се появява няколко пъти на такива пунктове, не означава, че той по цял ден виси под палещите лъчи на слънцето в името на светлото социалистическо бъдеще на страната. Други опират пешкира. Те ще го отнесат и когато се разбере, че и тази подписка е приключила без успех. А лидерът на БСП дори няма да си спомня, че някога е правено такова нещо. И ако все пак си спомни, той ще прехвърли вината или на управляващите, че са им попречили да я съберат, или ще обвини вътрешнопартийната опозиция в лицето на бившия президент Георги Първанов, че нарочно не са си мръднали пръста, за да саботират соцпартията.
Всъщност истината е, че БСП е напълно наясно с мъката по събирането на тези парафи. И тя е, че 70% процента от партийните членове са над 70 години и почти нищожен процент на възраст до 30 години. Затова и инициирането на подобни всенародни допитвания не са нищо друго освен тестове дали

могат и с какво да бъдат прилъгани избирателите

да гласуват за тях. В Столетницата са наясно, че залязват като партия така, както се случи със СДС. Но не искат да вярват, че са тръгнали по пътя на сините. Проблемът е, че както едните, така и другите не знаят какво да направят, за да си помогнат сами. Все разчитат някой друг да им извади горещия картоф. И те да се върнат там, където бяха в продължение на близо десет години – на масата, където се раздава на „батко” и „братко” всичко от държавната софра.
Е, може и да им се помогне, макар че не ни е работа. По едно щастливо стечение на обстоятелствата жителите на окръг Лос Анджелис успешно събраха по едно и също време с нашите социалисти подписи за референдум. Той обаче е за нещо далеч по-атрактивно –

дали порноактьорите да използват презервативи

по време на снимки. В меката на киноиндустрията сериозно са се загрижили за здравето на тези труженици. Самият проблем на допитването е предизвикал огромен ентусиазъм и за нула време са били събрани 360 000 подписа. Прави впечатление и друго, че вместо да се дават излишни пари допитването ще съвпадне с изборите за президент, Камара на представителите, 1/3 от Сената и губернатори с изтичащ мандат.

Това, което искаме да препоръчаме на нашите социалисти, е тяхното

стряскащо допитване на фона на случилата се само преди година трагедия във Фукушима да бъде съчетано с нещо далеч по-привлекателно като например свикването на референдум дали народните представители да не започнат да живеят като в комунизма, т.е. да не плащат за нищо: нито наем за жилищата, нито ток, нито парно; да могат да паркират безплатно; да се возят без пари във всички видове транспорт; да се хранят и почиват безплатно където си искат по света за сметка на данъкоплатците; да не бъдат преследвани дори когато ги хванат, че крадат с безспорни доказателства; но трудът им, разбира се, да се заплаща, дори когато е безсмислен... Сигурни сме, че един такъв референдум ще бъде подкрепен за нула време от най-малко два милиона българи. Със сигурност поне половин милион от тях в суматоха ще се объркат и ще подкрепят червената подписка.
Но да оставим шегата настрана. Като във всяка стара партия и в БСП има хора с опит. Само че кой знае защо вместо те да са в предните редици, в ръководството на червените срещаме лица, заради които преходът бе наречен криминален, а пък те самите бяха нарочени за част от Октопода. И за да бъде замазано тяхното съществуване, се измислят популистки ходове, които няма как да минат.

петък, 6 юли 2012 г.

СДС циркаджилъци до последно


Два дни преди вътрешните избори за нов председател СДС бе разтресен от нов скандал. Временният лидер  Борис Марков и главният секретар на партията Константин Арабаджиев при опит да впишат в съда промените се срещнали с лице, представящо се за адвокат на бившия зам.-председател на партията Найден Зеленогорски, който им заявил, че екскметът на Плевен представлявал сините по силата на пълномощно, издадено му от Мартин Димитров.
В парламента Димитров отрече да е давал пълномощно и обясни, че ставало дума за процедура по отписването на Зеленогорски от ръководството, за да може да поеме по избрания от него нов път. Зеленогорски също отрече да саботира дейността на бившата си партия.
В кулоарите Димитров дори иронично попита защо временното ръководство иска да се регистрира, след като съвсем скоро се очаква да бъде избрано постоянно ръководство. Този отговор обаче не развесели Марков.
Напротив, засили подозренията му, че лагерът, който загуби битката за запазването на Синята коалиция, се готви да ги разиграва, ако техният кандидат и радетел за общо явяване с ДСБ на изборите догодина Ваньо Шарков ги загуби и съответно намери причина да ги оспорва.

Няма съмнение, че това е и основната причина Марков и Арабаджиев да искат юридическия контрол.

Играта на котка и мишка между двата отбора започна още с на пръв поглед неразумния ход лидерът Димитров да подаде оставка. Тя бе приета като знак на протест, че е пропаднала идеята за Синя коалиция след решението преди повече от месец на сините
да се явят самостоятелно на следващите избори
По-късно оставката на друга ключова фигура – зам.-шефа Найден Зеленогорски, само добави нови щрихи към подозренията за апаратна игра, чиято крайна цел няма нищо общо с идеите, заради които бе създаден съюзът.
В началото на тази седмица бе и първият пряк сблъсък между двете групи, когато се разбра, че Димитров не иска да даде пълномощно на Марков да борави с партийните пари.
Според Димитров целта на искания документ от временния председател била той да го използва, за да тегли пари от сметката на сините безотчетно и най-вероятно за да финансира кампанията на своите протежета, кандидати за партиен шеф.
Подалият оставка лидер поясни, че нямало пречки пари да се теглят с решение на НИС, тъй като финансовият секретар Филип Кирев имал пълномощно, което можел да използва след такова решение.
Разликата била в това, че когато имало решение на ръководството, с него се гарантирала прозрачността на усвояването на средствата, докато ако временният шеф имал тази възможност, то той щял да употребява парите непрозрачно.

Няма да припомняме как през годините разделите в СДС са водели до срамни сцени

И как от ДСБ си бяха поискали джантите и гумите на служебните автомобили, които се водеха на фондация „Демокрация”, останала под контрол на новоучредената партия.
Само преди няколко години Мартин също имаше проблеми, които още тогава можеха да решат щекотливия въпрос, свързан  с краха на дружбата с ДСБ, ако юридическият лидер Пламен Юруков не бе отстъпил.
Всъщност от гледна точка на файтона хора, които представят лицата на десницата в момента, подобни интриги нямат особено значение. Но

марката СДС е тази, която привлича политическите удавници

Освен това е известно, че сините разполагат с близо 250 000 избиратели, голяма част от които след раздялата с ДСБ изразяват готовност да подкрепят синята партия. Това ги прави надежден десен партньор в следващия парламент.
Но няма начин да не се отчита не само от радетелите на Синята коалиция, но и от тези, които доста самонадеяно яхнаха други политически проекти.
Първите имат интерес да гушнат отново сините, но ако това не стане, заедно с другите ще направят всичко възможно да оставят СДС извън следващия парламент. Особено активни ще са такива като Зеленогорски.
Те са в правото си да бързат, защото както правилно им бе казано, имат точно определен кредит на доверие, който трябва да оправдаят.
Затова всичко положително, случващо се в СДС, ще е в техен ущърб.

БСП също предпочитат Синята коалиция пред Синия лъв

Партньорството им бе проверено в близо година и половина съвместни действия срещу управляващите в пленарната зала на парламента.
Излиза, че СДС е партията, която може да разбърка сценариите за налагането на поредните мимикрии на Октопода след изборите догодина. Затова колкото по-дълго продължат трусовете на „Раковски”, толкова по-лесно ще се стигне до връщането на статуквото на криминалния преход.
Допълнителна тежест за сините е, че заради следването на демократични принципи отборът, който трябва да върне доверието на сините избиратели с решението за самостоятелно явяване на изборите, не можа да излезе с единна кандидатура. Временното ръководство не се вслуша в призива на старите седесари за обединяването им около обща кандидатура.
Но те очакват да бъдат чути другите им предложения. Те са разумни и са свързани главно с мерки за връщането на всички бивши членове и симпатизанти под различни организационни форми. Така наречените „сенатори” се надяват да бъде създадена  програма за реформиране на партията с помощта на специалисти, обединени във възстановения статут на експертните комисии. А за разширяване на влиянието на СДС той трябва да бъде представен и със силна гражданска квота в следващия парламент.
Друг проблем е, че на този етап никой не се ангажира с прогнозата дали фактът, че има четири кандидатури от един отбор, няма да предизвика брожения след като стане ясно в неделя

кои трима губят шансовете си да продължат битката. И в резултат на това възникнат нови трусове.

Дори това да не се случи и сините да се обединят, никой не знае докога Мартин ще бави топката и с юридически хватки ще държи подписа на синята партия. Тези, които като удавници са се хванали за Синята коалиция, нямат друг избор, освен да пречат. Само че колкото по-дълго продължи залагането и избухването на скрити мини, това може да има и обратен ефект. И дори тези, на които доскорошните „символи” на синята идея им бяха симпатични, да разберат, че те не заради каузата са подскачали, а заради личните си интереси, които просто умело са прикривали.

сряда, 4 юли 2012 г.

Страх зад кулисите на "Позитано" 20



Приятелският кръг на Сергей Станишев е силно разтревожен, след като преди десетина дни от Брюксел плъзна слух, че той може да не бъде избран за лидер на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Както е известно, оттам дойде новината, че бившата съпруга на настоящия президент на Франция, Сеголен Роаял ще е бъдещият шеф на европейските социалисти.
Причината за жегата в партийната централа на БСП е и че „изгарянето” на лидера им щяло да се отрази най-малко на десетина от неговите близки, които вече се виждали на различни апаратни позиции Брюксел и на издръжка на евросоциалистите.
Затова последва моментална реакция. Станишев, който се бе отпуснал, след като нокаутира главния си съперник за поста лидер на БСП, бившият президент Георги Първанов, сега

подскочи като ужилен и се втурна да трупа вътрешнополитически актив

като атакува управляващите в няколко посоки.
Същевременно на тихия фронт на задкулисните интриги, неговите хора се заеха да тушират надвисналата опасност върху лидера им да не бъде избран за шеф на влиятелната евросоциалистическа партия. От направената бърза проверка от тях се разбра, че срокът за подаване на документите е от началото на юли до 10 септември и до този момент все още няма представена кандидатура. Дори конкретно бе запитан Браян Синод от пресцентъра на социалистите в Брюксел дали няма все пак документи от г-жа Роаял, на което той отговори отрицателно.
Същевременно Станишев свика миналата сряда (27.06.) среща на премиерите от ПЕС. На нея се отзоваха премиерите на Белгия – Елио Ди Рупо, Хърватия – Зоран Миланович, Дания – Хеле Торнинг Шмит, Румъния – Виктор Понта, и вицепремиерите на Финландия – Юта Урпилайнен, и на Люксембург – Жан Аселборн. Но

изненадващо не присъства френският премиер социалист Жан-Марк Еро

Нито негов упълномощен представител. Сбирката бе посветена на предстоящия Европейски съвет, който трябва да реши важни икономически тенденции в Европа. Като основен двигател за смяната на курса на този форум, дирижиран досега от Германия се смята, че ще бъде Франция и нейната победила левица. Затова знаковото отсъствие може да се приеме като несъгласие с това сбирката да бъде ръководена от Станишев, а не от техен представител. Което пък се приема като неофициална

френска заявка за лидерския пост в ПЕС

и се потвърждава, че тяхната левица вече работи за избирането на Роаял за лидер на ПЕС. Още повече че французите искат да я компенсират заради отстраняването є от възможността да стане депутат и от там да заеме поста председател на Националното събрание.
Сеголен Роаял заедно с Мартин Обри ­ първи секретар на Френската социалистическа партия, са най-популярните жени на левицата, които са предпочитани от французите, сочи социологическото изследване на Социологическия институт CSA на 26 и 27 юни. Любопитно е да се отбележи, че въпреки скандалите около Роаял всеки пети французин я одобрява. Най-изненадващото е, че младите подкрепят Роаял. 40% от тях са гласували за нея и 35% ­ за Мартин Обри.

Що се отнася до демонстрираното от французите
пренебрежително отношение към лидера на БСП

то може и да е заради изявленията, направени от негови съпартийци, че за френските социалисти бил отреден постът секретар на ПЕС, който бе заеман досега от Филип Кордери. Но той го оваканти, след като стана депутат.
Друга причина за раздразнението на французите може и да е демонстрираната близост с Мартин Шулц, който недвусмислено подкрепи кандидатурата на Станишев и за лидер на българските социалисти.
Във вътрешнопартиен план паниката на „Позитано” се струпа и върху Георги Първанов, който дежурно ще бъде обвиняван вече, че стои зад всички беди, които се стоварват върху Станишев. Разбира се, това, че Ловецът с двете имена се е потопил дълбоко, не вещае нищо добро за соцлидера, но в този случай обвиненията са безпочвени. Първанов си има достатъчно говорители, които биха могли да реагират на тези обвинения, но фактът, че не го направиха, само показва, че не в тази посока ще бъдат насочени реваншистките амбиции на бившия президент.
Особено интересно е поведението на Станишев по отношение на бившите коалиционни партньори. Фактът, че той не подписа искането им до Конституционния съд законът за конфискацията на незаконно придобито имущество да бъде спрян, не може да бъде отминат мимоходом. Той е знак за нещо, което остава скрито и недоизказано.
Не може да бъде

подмината и напълно погрешната атака

на Станишев към управляващите, свързана с цените на тока и подписката за референдум за АЕЦ „Белене”. И в двата случая, както се видя, бумерангът се върна в неговото управление.
В единия стана ясно, че заради договори, подписвани от неговото правителство, се е стигнало до сегашното драстично увеличение на цената на тока. И опитите с демагогски хватки да се обвиняват управляващите, че не може да се оправдават непрекъснато с предишни правителства, поради изложените ясни факти, няма как да минат.
Във втория случай с подписката за АЕЦ „Белене” вината за забавянето и евентуалния и провал е изцяло на Станишев. Тя показва първо, колко

дезорганизирана е вече соцпартията и второ,
колко незаинтересовани са нейните апаратчици

когато не се засягат пряко техните интереси. Освен това очертаващият се провал е показателен и за слабата електорална подкрепа, която имат социалистите. Не на последно място Станишев изобщо не трябваше да се бута в така наречения „голям шлем”, в който за основен играч се смята, че е бившият президент Георги Първанов.
Особено рискова е преждевременно започналата атака на Станишев за спечелването на парламентарните избори догодина. На фона на случващото се в самата БСП тя е нереалистична и единствено може да трогне червените бабички. Вместо да си вземе урок от факта, че тази атака подозрително се подкрепя от близкия до Първанов Румен Петков, (който заявява, че единствено първото място е приемливо за БСП), и да сниши гарда,

Станишев се хваща на въдицата и наляво и надясно тръби как ще е победител.

Това само ще утежни неговото положение след загубата догодина.
Напълно е възможно обаче и по-рано да започне вътрешна офанзива срещу него. И тя да е свързана с неизбирането му за шеф на ПЕС. Очакванията на родните социалисти от доста време насам са, че този пост едва ли не се полага и ще бъде зает от Станишев. И днес, когато това става все по-съмнително, че Станишев ще стане лидер и на евросоциалистите, съвсем обяснимо е, че това ще се отрази и на стогодишната партия. А това със сигурност ще изостри и апетитите за реванш в нея. Всъщност до избора на нов шеф на ПЕС остава съвсем малко време. Той ще се състои веднага след летните отпуски, в края на септември. А до парламентарните избори ще остане достатъчно време, за да възникнат нови трусове в червените редици.

понеделник, 2 юли 2012 г.

Политически номади и фалшификати


Цяла седмица  маргинализиращите се левица и десница се занимават или със себе си, или си отправят взаимни заплахи от миражното връщане на всяка една от тях на власт. Истината е, че обичайното подаване на топката в червено-синята мъгла не се случва. И причината не е в управляващите, а в неуместното придаване на значимост, както и  в демонстрираните Живкови маниери, пазещи статуквото  на политическата върхушка в БСП и в двете партии от разпадналата се Синя коалиция.
Учудваща беше шумотевицата около напускането на СДС от провалилия се на последните избори кмет на Плевен Найден Зеленогорски. От месеци се знае, че той гледа в друга посока, но кой знае защо когато това стана факт, всички започнаха да се тюхкат и възмущават. Особено подозрителни бяха грубите изказвания на бившия лидер на СДС Мартин Димитров и на кандидата за поста му Ваньо Шарков. Единият определи всички, които зарязват сините и избират други партии, като кебапчийски котараци, а другият отправи под формата на въпроси нападки към учредителите на новото формирование „България на гражданите”.
Веднага ще кажем, че квалификациите от една страна прикриват гузната съвест на техните автори. Та нали те си бяха със Зеленогорски в един отбор.

И не се знае дали наистина се разделят или това е
поредния театър за наивници

Второ, със сигурност изявленията им не помагат на сините, защото издават слабост. И трето, нападките им само показват колко е тесен политическият им кръгозор.
На съботната сбирка на ДСБ смешно прозвуча твърдението, че нямало да допуснат новопоявили се формации да се рекламират като по-доброто ДСБ. И че всеки опит за коалиране щял да произведе фалшификат, какъвто бил случаят, когато НДСВ се рекламирало навремето като по-доброто СДС. Сякаш десебарите, като се отцепиха от сините, не твърдяха, че те били истинските десни политици, а в СДС останали само кариеристите и корумпираните. Твърдяха го, разбира се, до момента, в  който усетиха, че залязват. След това
майсторски превърнаха Мартин в Мавъртинчо,
за да може елитът им да оцелее и по възможност да се настани на трапезата на победителите.
И чак когато се видя, че „златното ключе”, което уж държаха, се оказа безполезно, почнаха да разбират, че не всички закусват карфички и са готови да им се вържат.

Сега същият приятелски кръг е отново в паника, не само защото
техният млад елит ги заряза

като приложи върху им научената от тях безскрупулност, но и защото се оказа, че донори за запазването на Синята коалиция няма.
Изобщо не се учудваме, че този, който управлява партията по живковски, отправя такива упреци към управляващите.
Само че може ли някой да повярва на политически милиционер, промивал главите на студентите в ония години. Точно като в така наречения „развит социализъм” звучат тези като „нужна ни е платформа, в основата на която стои човекът, доближаване до избирателя”. И че „целта на ДСБ е да развие икономика, която да доведе до доходи...”
Изобщо не ни трогна прогнозата им, че общественото доверие в момента било така разпределено,

че имало реална заплаха БСП да се върне на власт

От една страна това е забиване на топката в полето на уж традиционния враг в лицето на бившите комунисти.
В очакване, разбира се, тя да им бъде върната подобаващо заради взаимната им игра, развила се през последната година и половина в парламента. И от друга страна - поредната порция лицеви опори в посока към управляващите, които показват кой в действителност е кебапчийски котарак.
Що се отнася до „Позитано” 20, обкръжението на лидера им Сергей Станишев май сериозно се разтревожи, че няма да замине покрай него за няколко години в Брюксел на разноски на евросоциалистите след като се чу, че Сегулен Роаял, бившата съпруга на сегашния президент на Франция, може да стане лидер на ПЕС. В червената централа до такава степен настана суматоха, че влязоха в схема на опровержения, а после самият им лидер се втурна да организира сбирки на европейски соцлидери, за да демонстрира активност. Само че енергичността  червените трябваше да насочат другаде – в събирането на гръмко обявената подписка за насрочването на референдум за АЕЦ „Белене”. Оказа се, че така са закъсали, че няма никакъв шанс да я съберат в нужния срок. И вместо да си затраят и да преформулират усилията си в друга посока – например в

ремонтирането на култовия за тях мемориал на Бузлуджа

който от близо година е тяхна собственост, те решиха да демонстрират излишни мускули.
От „Позитано” 20 обявиха че инициативният комитет за подписката ще се събере на площадката, определена за втора атомна централа, на 1 юли 2012 г. минути след 12 часа.
Излиза че от една страна те не могат да съберат подписите, но от друга искат да влязат в медиите с демонстрации. Добре че управляващите не разрешиха сбирката, иначе щяхме да гледаме поредния резил на Столетницата.
През седмицата поникнаха и няколко нови политически формирования – едното на един бивш военен министър, който доскоро беше обвиняем, а другото – на дясната ръка доскоро на царската еврокомисарка. Като прибавим към тях и няколко патриотични формирования, които искат да засенчат „АТАКА”, ще останем с впечатлението, че цари предизборно въодушевление.

На всички генномодифицирани политически продукти, както и на номадството в парламента, може да се сложи край,

ако управляващите приемат промени в изборната система, като въведат бонус за победителя във вота, ако той води пред втория с 5 и нагоре процента. Подобен модел работи в Гърция. При това положение спечелилият изборите ще получи като подарък броя мандати до самостоятелното мнозинство от 121 депутати за сметка на непреминалите бариерата от 4% участници в изборите. Така победителят на изборите през 2013 г. ще  си подсигури стабилно мнозинство. И няма да има смисъл нито от помощта на малки формирования, нито от „независими” депутати. Така веднъж завинаги ще секнат мераците да се създават политически фалшификати. А с това и излишното боричкане на маргиналните БСП, ДСБ. Засега тази шокираща промяна се отрича, но изглежда разумна на фона на нароилите се кебапчийски котараци, готови на всичко, за да додрапат до следващия парламент.