Общо показвания

сряда, 29 октомври 2014 г.

Мишкуването на Радан


Големите приказки на реформаторите как ще се преборят с олигархията, как ще реформират съдебната система и ще променят конституцията са нищо повече от хвърлен прах в очите на слепите. Тези, които познават “възхода и падението” на Иван Костов, отдавна са си обяснили защо десните избиратели навремето бяха 2 500 000, а на последните избори е постигнат “небивал” успех от 290 000. Ще припомним също как лидерът на ДСБ Радан Кънев обещаваше да вкарат най-малко 40 депутати, но имат само 23-ма. Мислехме си също, че след последния гаф със скандалното назначение на синята “калинка” за шеф в Агенцията за българите в чужбина, ще бъдат по-внимателни, когато размахват “златното ключе” за бъдещото управление. Не само защото знаем как завърши първият изнудвачески опит да го използват през 2009 г. при съставянето на първото правителство на ГЕРБ.
Уви, оказа се, че нахалството им граничи с глупост. Не че не сме си направили извода от досегашното “иди си, ела си” поведение на Кънев. Така обикновено действат машите. А този, който му дърпа конците, го прави от Драгалевци. И се опитва отново да заблуди обществото, както направи с лъжата за пенсията на жена му, която умряла от срам, като установила, че картата й от КТБ била блокирана и не могла да плати сметката за хляб и мляко в магазина.
При откриването на новия парламент в понеделник, с гласуването си “въздържал се” при избора на председател на Народното събрание Кънев направи гаф, който ще влезе в историята на парламентаризма. За първи път председател на партия подмолно гласува въздържал и не обяснява от трибуната защо го е направил. Няма да определим това като липса на чест и достойнство. Той очевидно е опериран от това. Но след като дори от определилата се като опозиция БСП надълго и нашироко обясниха, че са подкрепили избора на новия председател на Народното събрание като израз на добра воля и желание да се работи за консенсусни решения за решаване на кризисните проблеми на страната, би било добре Кънев да обясни защо го е направил. Най-малкото защото уж и той се кълне, че са готови да управляват заедно с ГЕРБ. Впрочем след вчерашното неявяване на лидерската среща в парламента Кънев отново показа тепегьозлък.
Няма съмнение, че извършеното от него е голяма простотия и срам за една дясна партия. Проблемът е, че костовизмът така е развратил мозъците на тъмносинята върхушка, че пораженията, които те ще нанесат на демократичния процес у нас, са неизбежни. Оказа се, че реформаторите са се провалили морално още преди реално да поемат отговорностите на управлението. Няма как да очакваме от тях да бъдат добри управници. Още по-малко да бъдат истински реформатори. Те могат единствено да са консуматори на вота, който неблагоразумно им бе даден. Сигурни сме обаче, че действията им няма да останат безнаказани. Когато хората са докарани до ръба на оцеляването, те ще бъдат безпощадни най-вече към тези, които са ги излъгали. А и политиците от големите партии знаят как да се справят с подобни политически недоразумения.

понеделник, 27 октомври 2014 г.

Светлина в тунела

Изводът, който може да се направи от втория цикъл разговори между ГЕРБ и партии, които биха участвали или подкрепили бъдещото правителство, е търсенето на формула за стабилно управление. Не случайно от спечелилата изборите партия се твърди, че по-лошо от предсрочните избори е нестабилно управление. Затова в края на седмицата ГЕРБ поиска от “Патриотичния фронт” да участва в кабинета, макар че по време на преговорите се разбраха да получат само подкрепата им. А от срещата между Бойко Борисов и Михаил Миков в неделя можем да направим заключението, че бъдещите управници ще следват принципите за консенсусни решения, договорени при президента още в края на мандата на предишното управление. На този етап нито в ГЕРБ, нито в БСП очакват, че може да се стигне до широка коалиция между двете парти – съотношението на силите е драстично, а и общия брой от 123 депутати не дава гаранции за стабилност. Но доброто взаимодействие между ГЕРБ и водещи партии като ДПС дава възможности за общи решения по ключови за излизане от кризата въпроси. Фактът, че разговорите са конструктивни, след тях няма изцепки, а обща загриженост, вдъхва надежда за управление, което може да надхвърли очакванията ни.
Разбира се, не трябва да забравяме любовта към пируети на Борисов. Склонността му към обрати винаги трябва да се калкулира. В нередки случаи трябва да се разбира точно обратното на това, което той казва. Популизмът му обаче е притиснат от недостатъчния брой депутати, които има ГЕРБ и това го прави зависим.
Затова трябва да приемем, че в на пръв поглед изненадващото търсене на други участници в правителството, освен Реформаторския блок, прозира известна несигурност в тяхното присъствие в бъдещия кабинет. Това недоверие е показателно за досегашните шикалкавения на реформаторите, както и с прибързания опит да налагат “калинки” на ключови постове още при служебния кабинет, което не се нрави на герберите. Те едва ли приемат сенчестото присъствие на един от двигателите на десницата – уж пенсиониралия се политик Иван Костов.


Особено подозрително е неговото мълчание напоследък


което е в пълен синхрон с плонжа към ГЕРБ, който реформаторите направиха миналата седмица. По подобен начин лаборантът от Драгалевци носеше бонбони в болницата на Борисов, а после направи всичко за свалянето му от власт, подкрепяйки в парламента опозиционната и тогава БСП. Затова първоначално лансираната формула “правителство на малцинството” изглежда вече неприемлива за ГЕРБ.
От друга страна търсенето на повече пряко ангажирани с управлението означава, че съставянето на кабинет се отдалечава във времето и той може да се очаква най-рано в средата на следващия месец. Но в случая по-добре да се бърза бавно, отколкото да се окаже, че някои от реформаторите отново си въобразяват, че държат “златно ключе”. Стремежът за реванш на тъмносините и демонстрираната от тях безскрупулност дори спрямо своите при подреждането на листите, битките помежду им, изразени в куп подмолни номера, са нещо, което тревожи Борисов. Затова той не може да не търси сигурност чрез открити дебати с доказалите се през годините БСП и ДПС.


Факт е, че ГЕРБ смениха политическото си поведение


от тотално противопоставяне в миналия парламент на търсене на диалогичност. Разбира се, този нов начин на водене на политика би следвало да се потвърди още в началото на новия парламент, чиито заседания започват през тази седмица. Но отсега е сигурно, че друг път няма и всяко преминаване на границите на политическата търпимост би хвърлило страната в поредната безпътица. Особено внимателни спрямо обществените тегоби би следвало да бъдат действията на бъдещото правителство. Но нека да видим първо как ще завършат преговорите. Във всеки случай опциите на Борисов са достатъчни, за да може да постави част от реформаторите в лицето на ДСБ и СДС на мястото им.
Накрая нека се спрем на варианта “Програмен кабинет”, за който спомена вчера лидерът на ГЕРБ. Борисов поиска по този повод, а и заради налагащите се спешни законодателни действия на народните представители, среща между лидерите на парламентарно представените политически сили. Ще отбележим, че в конституцията няма такава процедура програмно правителство. Там ясно са разписани отговорностите – мандатът последователно се възлага на първата, при отказ на втората и след това на посочена от държавния глава още една от парламентарно представените политически сили. При провал

държавният глава насрочва нови парламентарни избори

От БСП вече казаха, че ще върнат мандата, ако є бъде връчен. Това означава, че ако ГЕРБ се откаже от съставянето на правителство, мандатът по съставянето може да бъде поет от ДПС, реформаторите, патриотите, „Атака” или АБВ. За да не се стигне до избори, някоя от тези сили трябва да поеме отговорността за съставяне на правителство, което точно поради тази причина съвсем условно може да се нарече програмно.
В най-новата ни история има такъв прецедент. Но той се случи след падането на правителството на Филип Димитров без да се стига до избори. Тогава с подкрепата на ДПС и БСП бе съставено експертно правителство, оглавявано от Любен Беров, което просъществува от декември 1992 до октомври 1994 г. (всъщност доизкара мандата на парламента). Така че има възможности за такъв тип правителство, но някой трябва да поеме отговорността и последствията. В тази връзка този вариант е възможен. Но е малко вероятен. Новите избори също не са приемлив вариант, и то не само от финансова гледна точка. По-вероятно е Борисов да оглави правителство на очертаващата се тройна коалиция, но при разписани правила, които да не допускат преждевременното му сваляне заради неразбории. Най-вероятно през следващата седмица ще се пишат тези договорености. Кой ще спечели в крайна сметка е трудно да се каже, но със сигурност правителство ще има.

понеделник, 20 октомври 2014 г.

Дронът "Реформаторски блок"

Търсенето на съгласие и подкрепа за предстоящите тежки решения на бъдещото правителство е засега най-добрата новина от първата седмица на преговори между победилата на изборите ГЕРБ и представители на останалите седем партии, класирали се в новия парламент. Впечатляваща беше и твърдостта на лидера им Бойко Борисов, който категорично заяви, че няма да допусне етническо напрежение, нито противопоставяне между отделните партии, каквото се е случвало през последните години. Той визираше неуспеха при разговорите с Реформаторския блок, които с мнимия призив да се приключи със статуквото поискаха да наложат познатия ни от близкото минало и безславно провалил се Командирски модел на диктат. Което те доказаха още преди да седнат на трапезата на властта с безцеремонното наложеното от тях назначение на приятелката на лидера на СДС Божидар Лукарски за шеф на Агенцията за българите в чужбина. Всъщност с този рецидив се оказа, че

претенциите на Реформаторския блок са
поредната димка

с която те заблуждават избирателите си. Първо прецакаха активистите си в провинцията със спуснатите отгоре предизборни листи, след това се опитаха да хитруват помежду си на върха с отказа да бъде избран Радан Кънев за общ шеф на коалицията и с номера на преференциите, а след изборите дотам се самозабравиха, че си въобразиха - както през 2009-а, че държат “златното ключе”.
Това че номерът няма да мине е ясно. Възниква обаче въпросът дали не искат да вкарат ГЕРБ в коловоза на статуквото, да останат опозиция или директно да се отиде на нови избори. От конспиративна гледна точка такъв ход изглежда добър и лесно осъществим. Но като се има предвид
доказаният
неистов стремеж към властта на реформаторите
начинът, по който Лукарски заяви, че битката с ГЕРБ била трик, както и последвалите слагачески изказвания на други лидери, че всичко било наред и щели да управляват заедно, независимо от провала на първия кръг разговори, става ясно, че са готови да се избият помежду си за подхвърления къшей.
С това задачата по създаването на бъдещо управление от първата политическа сила не става по-лесна. Но от друга страна


демонстрираната толерантност от страна на ГЕРБ

по отношение на водещите политически сили дава възможност за решения, които да не зависят от необходимото формално мнозинство и търсенето на механичен сбор на всяка цена. Тоест като спазват договорените още преди месеци принципи за постигане на национално съгласие по основни приоритети и пристъпване към плавен преход и нов стил на управление, победителите на изборите имат много възможности за създаване кабинет, който да реши кризисните проблеми и да започне изпълнението на неизбежните реформи в ключови сектори като здравеопазването, енергетиката, съдебната система и др.
В тази връзка настоящото поведение на реформаторите в преговорите е като на безпилотен самолет, който всеки момент е готов да ги торпилира. И всички са наясно,
че се управлява от Драгалевци
Такъв тип изнудване е видимо неприемлив. С контрапродуктивността си той ни напомня за отминали времена, които направиха прехода криминален. Истината е, че днешната маска на Реформаторите отдавна е свалена. Избирателите им дадоха малък шанс, който те засега не оправдават, защото продължават да робуват на собствените си амбиции. Ако можеха да осмислят резултата от изборите, първото, което трябваше да отчетат, е че


обещаваха
40 депутати, но имат
само половината


Необходимо беше да са по-внимателни и към призивите за етническа толерантност. За съжаление обсебеността от очакваната власт разкри истинското им лице на дребни кариеристи и безскрупулни демагози. Действията им са на хора, за които комерсиалността е водеща. И това може да им изиграе лоша шега на предстоящия тази седмица втори кръг на преговорите. От ГЕРБ вече показаха как безцеремонно могат да отсвирят безпринципно действащи партии. Фактът, че в разговорите отново ще участват водещи политически сили, показва, че дразнещото кръжене на реформаторския дрон може да завърши с катастрофа.
Изводът за поведението на реформаторите, който може да се направи, е че върхушката им нито мисли за партията си, нито за държавата.
Те знаят, че коалицията им не е сигурна, а и че местата им в ръководствата са временни, затова бързат да се пазарят, макар и на дребно, като с онова назначение в Агенцията за българите в чужбина. Изобщо не ги интересува колко негативен ще е отзвукът сред техните избиратели.
На практика със всяко действие напоследък те 


доказват, че са част от статуквото, срещу което уж се борят. 

Едва ли би могло да е и другояче като се има предвидкой е техният Лаборант
Затова най-вероятно ще станем свидетели на поредната разруха вдясно.
Това обаче няма да е проблем на бъдещото управление. Стига новите управници да отстояват определени и договорени предварително национални приоритети. Известно е, че нито есента, нито предстоящата зима ще са леки. Но от друга страна поведението на другите две водещи политически сили вдъхва увереност, че ще има достатъчно силно и авторитетно управление, което да изпълни нелеките задачи.
Има и още нещо – не бива да се забравя и твърдо отстояваната евроатлантическа ориентация от страна на преговарящите от ГЕРБ. Това означава, че страната ни ще получи и достатъчно силна външна подкрепа. Не е без значение, че на този етап
Евросъюзът е най-могъщият финансов донор за страната ни
Затова и очакванията са през седмицата преговорите да приключат успешно и да се пристъпи към следващия етап – разговори по състава на бъдещия кабинет. Направената през миналата седмица стъпка в постигането на съгласие, както и отхвърлянето на чужди за етномодела на страната ни националистически претенции са достатъчно убедителен мотив, че плавният преход към нов стил на управление вече е в ход.