Общо показвания

петък, 30 януари 2009 г.

Пържола и нещо за пийване

Спомняте ли си романа на Джеръм К. Джеръм "Трима души в една лодка". В него пътешествениците изпадаха в куп комични ситуации не само заради самите себе си, но и заради фокстериера Монтморенси.
Сега ще се види тримата големи Сергей, Симеон и Доган дали все още могат да плуват в една лодка, след като кучето, в лицето на президента, се опитва да сее раздори сред тях. Човекът, станал по-известен с харамийския си псевдоним, още миналата година разтресе БСП, като поиска да подкрепят мажоритарния вот, а в началото на тази година вкара парламента и правителството в излишен спор с Брюксел за пускането на АЕЦ "Козлодуй" 3 и 4. След това директно се вклини между тримата, като подкрепи царя за избори две в едно.
Това със сигурност не е втрещило нито един от тях. Напротив, светнало им е, че президентът си има своя игра. И тя е той да е езикът на камбаната в следващото Народно събрание чрез послушна само на него парламентарна група, плюс предложени от него мажоритарно избрани депутати. 
Сега е моментът на техния отговор. По стар комунистически обичай заговорите винаги се правят в отсъствието на набелязания.  Първанов е в слънчевия Далечен изток, радва се на хубави плажове и приказни залези във Виетнам.
Сергей има да си връща и за друго. Нека припомним само как президентът каза, че от времето на бай Тошо една гайка не е завъртяна по тръбите за газ, а премиерът му отвърна, че това е красива фраза, ама невярна. Вчера Станишев отново се заяде с бившия си патрон, иронично подхвърляйки, че в  искането за съчетаване на изборите за европарламент и национален такъв прозира опасението да не би слаб резултат на европейските избори да се отрази на националната кампания.
Всъщност може да не се стигне до драма, а да се случи като с единия от героите на Джеръм. След като изчел целия медицински справочник, открил, че боледува от всички описани в него болести, с изключение на хронично възпаление на капачката на коляното, и се почувствал смъртно застрашен. Отишъл на доктор, онзи му написал рецепта, а аптекарят, като я прочел, се разсмял и пратил героя в ресторанта за една хубава пържола и нещо за пийване.
Вместо да се карат, това може да направят тримата. Нали трябва да се случват и хубави неща, може едни нови 800 дни да  приготвят за народа. И най-вече да забравят за кучето.

четвъртък, 29 януари 2009 г.

Да влезе горският

Ясно е като бял ден, че партията-майка, създала десницата, трябва отново да се намеси. Само здравата ръка на Столетницата може да предотврати техния край. 
Защото там пак полудяха. Уж щяха да се обединяват, но отново тръгнаха да се цепят и отлюспват. И то преди изборите. Прилича май на самоубийство. 
Как иначе да си обясним проекта за коалиционно споразумение на Командира, по-известен вече като "кеш енд кери". Нека припомним само, че в него политическият милиционер предлага на бъдещите си коалиционни партньори, които не могат да си платят, да отстъпят депутатски мандати на по-заможните. И за какви "чисти ръце" говори, след като, за да оцелее, е готов да се съюзи с тези, които доскоро наричаше "емблеми на корупцията". След подобни дивотии съвсем естествено е да започне бягство от потъващия кораб. 
А какво да кажем за сините. Всички видяха, че на скорошните избори за лидер са една шепа хора. Сега започна да се вижда и друго - че с много демокрация и слободия, нищо не става. Дори напротив, става по-лошо. Ето го резултата - вместо да плеснат с ръце и да се прегърнат, първото, което решиха да направят, е да започнат нов лов на вещици. 
Нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено. 
Витаят и едни други подозрения. И те са, че някой иска да се облажи от смъртта на десницата. 
Е, това на нищо не прилича. Ако лидерите им са решили да изкарат лесни пари от закриването на партиите, като отстъпят на трети лица правото да купят партийните им централи, номерът им няма да мине. И това са предвидили техните създатели, няма да има аванта. Просто ще останат без тях.
Май чавка им е изпила акъла, след като и това обсъждат. Толкова са изпаднали, че се радват само когато на Вуте му е зле. Наистина ще гледат парламента през крив макарон. 
Но може ли да се живее без синьо-червената мъгла!? Не може, разбира се. Това най-добре го знаят на "Позитано" 20. Затова час по-скоро вдясно трябва да влезе горският и да ги изгони всичките. А после да намерят наследниците на Командира, бате Петьо и хубавото Наде. 
Иначе пожарът вдясно лесно ще мине и в двора на левицата. 




неделя, 25 януари 2009 г.

Лъвът измърка

Ето че управляващите се сетиха най-после да скочат срещу руската мечка.
В края на миналата седмица не кой да е, а Румен Овчаров ни изненада: "Имаме много неща, с които можем да разговаряме с руснаците, както и сме ги ползвали тези неща. Аз примерно, сега, сигурно ще прозвучи изключително сензационно, но аз не мисля примерно, че ако щете и проектът "Белене" е един въпрос, който е решен веднъж и завинаги...в полза на руснаците, още повече като гледам темповете, с които се развива проектът". После, за да няма неясноти обясни как позицията на правителството "трябваше да бъде, че подобни действия са изключително недопустими. Има си съответните дипломатически начини, пишат се нонпейпъри, пращат се ноти - така, както Русия прави, когато е недоволна примерно, че България продава оръжие на Грузия".
Истината е, че твърде дълго си мълчаха. Нека припомним само как първият дипломат на Москва в Брюксел твърдеше, че сме техният троянски кон в НАТО и как можело с вето да спираме резолюциите на алианса. Вместо да отговорят подобаващо, от външното ни министерство отидоха на крака в руското посолство да замажат гафа. Поне с една водка да ги бяха почерпили. Но и това не се случи. 
Същите сега се опитаха да отклонят вниманието от болната глава и ни в клин, ни в ръкав поискаха от Европа да ни разреши отварянето на спрените вече реактори в Козлодуй. 
И какво получиха за благодарност от благодетелите си - поредната руска тесла. Този път май чашата преля.
Трябваше да бъдем форсмажорно отрязани за компенсации, както и за транзита на тюркменски газ без такси, за да им светне на нашите политици, че могат да отговорят реципрочно и да заплашат с отстраняване руския строител на АЕЦ "Белене". Загуба от 4 милиарда лева не са малко пари дори и за могъща страна като Русия.    
Колко жалко, че вечната дружба между двете страни стана жертва на газовата криза! 
Но безцеремонното отношение на руските лидери няма как да не накарат както сегашното, така и всички останали правителства, независимо от цвета им, по най-бързия начин да освободят страната от руската зависимост.

петък, 23 януари 2009 г.

Ликуй, народе!

Толкова хубави неща се случиха тази седмица, че чак не е за вярване. 
Кризата с газа приключи. Няма да гърмят повече извадените от мазетата стари бутилки, въздухът отново стана чист, край на мазута в него, предприятията заработиха, такситата минаха на евтиния метан.
Протестите също приключиха. При това без жертви, напук на някои, които си правеха други сметки. Е, имаше малко кютек, но и с това се свърши. 
Бъдещите майки пък получиха това, което искаха, правителството пусна фонда "Ин витро". За срам на депутатите, които се подиграха с тях и още крият виновника. Природата също ни пожали, студът си отиде, времето се стопли, стана почти пролетно. Как да не се зарадваме.
Случиха се и други не лоши неща. Двама бандити се преселиха на небето, а един заподозрян отиде на топло при брата си. Дори на Вальо Топлото отново му замириса на решетки, не само на хубави сирена и скъпи парфюми, както обявиха свидетелите
Само избраниците на народа като че ли не разбраха, че има и добри новини. И продължиха да ни занимават със себе си. Кой се интересува колко гайки са завинтени. И дали изборите ще са на една или на две дати. Само си губиха времето и с АЕЦ-а. Отсега е ясно, че Брюксел пак ще ни пореже. Какво друго да очакваме оттам, след като дори Синода ни не пожалиха. Иначе как гали слуха малката ни страна да скочи срещу еврочиновниците. Колко ли още милиони ще трябва да загубим, за да ни светне, че правилата са други. Но имала глава да пати.
Всъщност, ако бяха депутатите ни свестни, трябваше друго да решат - да поискат загубите от 200 милиона лева да ни бъдат възстановени. Смеят ли да скочат срещу руския мечок... 
Но нека се върнем на добрите новини. Нима кризата попречи на всенародните празненства, посветени на свети Васил, Йордан, Иван, а тази седмица и на Атанас. Колко ракия и вино се изпи. По този повод нека припомним нещо. Всяка година по това време недалновидни чиновници посягаха на домашната ракия. И предизвикваха народния гняв. Да сте чули някой да поставя този въпрос. Няма и да чуете. Ясно защо. Идат избори. Електоратът трябва да се ухажва. Затова, както е казал народният поет, "Ликуй, народе!"

сряда, 21 януари 2009 г.

Миков и шайката в МВР

Ясно е, че с пушене и оставяне на скъсани обувки реформата в МВР няма как да се осъществи.
Или авгиевите обори трябва веднъж завинаги да се прочистят, както се е заканил министър Михаил Миков, че ще го стори до края на мандата си. Или просто той ще е поредният политик, заемал този пост, но оставил системата непокътната. 
Спомняте ли си онзи полицай, който обясняваше как се разписал за кепе от 6 лева. То се скъсало на втория ден и той се принудил да си купи друго от пазара. Какво било учудването му, като само за 2 лева се сдобил с яко кепе със специално покритие, което и досега носел. Няма съмнение, че в МВР има банда от далавераджии, която краде от парите на данъкоплатците. И това не остава незабелязано от редовите полицаи. Ето с какво трябва да се захване министърът. 
Разбира се, че това не е всичко. Публична тайна е, а Миков знае най-добре, че в МВР има и друга шайка, която помага на бандитите и пречи  на колегите им да ги заловят. Да не говорим за рекетьорите с униформи, с които всекидневно се сблъскваме по пътищата. Не е възможно да има истинско МВР, докато сенчестият бизнес си поръчва назначенията.
Нека не забравяме и опозицията, която твърде подозрително се опитва да отклони министъра от основната му задача и го занимава с излишни упражнения, вместо да го подкрепи в действията му. Ако целта й е да запази статуквото в МВР, нека си кажат направо. Не е нужно да се връщаме много години назад, за да припомним кой осигуряваше чадър над Косьо Самоковеца, че и на Доктора...
Със сигурност на министъра не му е лесно и да е в червеното политбюро с хора, които са осъществявали срещи с оперативно-интересни лица. Ако си мислят от Столетницата, че това не се вижда с просто око, много се лъжат. По-важното е Миков да не си трае. Защото може любимата партия да му е мила, но истината има спокойно сърце. 

сряда, 14 януари 2009 г.

Мач или протест

Ясно беше, че това ще се случи. Че ще има счупени глави. И че ще пострадат невинни хора. Покрай сухото гори и суровото.
Не знае ли столичният кмет, че ултрасите отиват не за да протестират, а за да се сбият. Много ни е интересно какво ще каже градоначалникът на собствениците на магазини и коли, които ще загубят хиляди, за да възстановят щетите от погрома. Лесно е да се измъкнеш, когато стане напечено с десарската хватка, че имало бомби. Ами като почнат наистина да гърмят бомби, какво ли ще каже!?
Жалко за студентите, еколозите, млекопроизводителите, учителите и майките, които има за какво да протестират. И с които избраниците на народа се подиграха. Дори по време на мелето пред свещената сграда те невъзмутимо играеха игрички на лаптопите си или водеха безсмислени спорове в пленарната зала.  Добре защитени от хиляди полицаи, на които никак не им е безразлично как да изхранват семействата си. 
Избраници на народа ли!? Каква арогантност и какво безхаберие към тези, които са гласували за тях. Ясно е, че час по-скоро трябва да си ходят. Не е възможно повече да бъдат търпени техните безобразия. 
Никой вече не вярва на синьо-червената мъгла, която близо 20 години мисли единствено за собственото си благополучие и как да краде законно. Дали пък точно тя и този път не се обедини и организира ултрасите, за да запази собственото си статукво...     

вторник, 13 януари 2009 г.

Залпът на "Аврора"

Има нещо много патриотично и твърде подозрително в намеренията на депутатите да подкрепят усилията на правителството за отваряне на затворените трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй". Заради газовата криза нашият Давид иска да скочи срещу Голиат. Защо не, след като страната ни има да си връща заради отнетите и спрени милиони евро от Брюксел.
Как гали слуха подобна войнственост. Дори Командира и Царя забравиха какви ги надробиха и бързат да се включат в хора предизборно. С каква лекота всички си затварят очите пред очевидния факт, че не само нямаме недостиг на ток, не само че изнасяме, но дори имаме топъл резерв от стотици мегавати. 
Да не би да са решили, че еврочиновниците закусват карфички и са забравили да смятат.  Трябва ли да се учудваме, че само час след нашия консенсус Европейската комисия предупреди България, че присъединителният й договор не дава никакви права за едностранно отваряне на реактори в АЕЦ "Козлодуй". 
Не ни ли стигат шамарите, които отнесохме!?
Ако целта е повторното връщане на страната в орбитата на руския мечок, нека си кажат направо. И да продължат залповете на "Аврора". Пък ще видим докъде ще я докараме.

понеделник, 12 януари 2009 г.

Парламентарни игрички

Избраниците на народа пак искат да ни излъжат.  Вместо да се заемат със спрените от Евросъюза милиони, с мафията и с мизерията, в която живеят повечето българи, те предпочетоха да вдигнат поредната пушилка. Затова и превърнаха първия си работен ден от последната сесия на този парламент в безсмислена говорилня. Ясно беше, че с дебата за спряната газ и евентуалното пускане на Трети блок на АЕЦ, от кумова срама, ще се опитат да оправдаят единствено бездействието си. 
Нищо ново под слънцето. Вижда се, че пак ще се занимават само със себе си. И че ще се надхитрят взаимно - най-вече за изборното законодателство. В управляващата коалиция има непреодолими засега разногласия най-малко по три пункта - мажоритарния вот, евентуалното сливане на избора за евродепутати и тези за парламент, спори се и за 4-процентовата бариера. Целта е със законодателни хватки основните играчи да си осигурят добри позиции за следващата подялба на баницата. Но дори и да си стиснат ръцете няма да е като между съюзници, защото след изборите ще има изпаднали извън борда.
Колкото до парламентарната опозиция, ще си остане безгласна буква. Но тя си го заслужи. Затова не бива да се учудваме, че на предстоящите протести и тях не ги искат. 
Всъщност избраниците на народа за пореден път показаха, че мястото не им е там. Какво ще решат избирателите, е друга тема.


неделя, 11 януари 2009 г.

Дерзайте, политици!

В един филм, който е сред номинираните за големите американски награди тази година, бившият президент Ричард Никсън изненадва интервюиращия го Дейвид Фрост със следното откровение:
"Най-лошото е, че разочаровах мечтите на хиляди млади хора, които биха искали да участват в управлението, но сега си мислят: "То е корумпирано." Ще нося бремето цял живот, политическият ми живот приключи."
Интересно кога някой бивш или настоящ управленец у нас ще направи подобно признание пред избирателите. 
Засега няма такъв. Свидетели сме на точно обратното. Политици, които предадоха демонстрантите от мразовитата 1997 г. и са виновни за много от бедите, които ни сполетяват, сега се канят да яхнат готвените протести на студенти, природозащитници, млекопроизводители, зърнопроизводители и учителския синдикат. С единствена цел - отново да седнат на държавната софра. Затова Командира, о.з. генерала и другите пребоядисали се на демократи бивши комунисти по-добре да се скрият. 
Няма как да избегнат гнева на разочарованите и управляващите. Техният шанс е в малкото време, което им остава, да поправят част от дивотиите, които натвориха. Ако не могат - нека имат смелостта да си признаят, че не са се справили. Защото младите хора нямат време за губене. И със сигурност ще ги изпратят да си носят бремето. 
Признат грях - половин грях. Дерзайте, политици!

петък, 9 януари 2009 г.

Балоните и кактусът

Хасковският кмет вчера се оплака, че бил подложен на психологическа атака и че обвиненията за корупция срещу него са поредната политическа поръчка. Като ощипани госпожици реагираха на подобни обвинения и неговите колеги от Дупница, Велико Търново, Левски, Белоградчик. 
Нищо ново под слънцето. Всеки път, когато някой градоначалник, който доскоро се е смятал за недосегаем, бъде качен на ДАНСинга, той, вместо да потъне в земята от срам и се скрие в миша дупка, вдига вой до Бога. Посипва всички с катран, а той целият е в бяло. 
Ако това се случваше в бяла държава, отдавна тези кметове да са в раирани костюми. А на техните наследници на постовете и през ум нямаше да им минава да бъркат в кацата с меда. Страната ни трябваше да бъде заплашена от предпазна клауза по главата "Вътрешен ред и правосъдие", за да им светне на управляващите, че така повече не може да продължава. И че тези кметове всъщност не са никакви кметове, а чорбаджии, които вече се превръщат в заплаха за самата държава.  
Спомняте ли си онзи тъп виц, в който два балона си летели в пустинята и единият казал на другият: "Внимавай, кактусссссс!" А онзи: "Късно казвашшшшшш!" 
Ако кактусът е Брюксел, ясно е освен кметовете кой ще е другият балон, който ще се спука. 

сряда, 7 януари 2009 г.

На депутатите им светна

БСП предложи свикване на извънредно заседание на парламента в понеделник заради газовата криза. Каква похвална инициативност! Трябваше Москва да ни спре кранчето, за да се сетят родните депутати, че близо месец ваканция е прекалено дълга. И сега от кумова срама ще се съберат. Отсега е ясно какво ще се случи. Пак ще се хванат гуша за гуша, кой крив, кой прав и ще потрошат хиляди левове на данъкоплатците в безсмислени спорове. 
Но може целта да е друга - да се отклони вниманието от готвените протести на млекопроизводители, на зърнопроизводители, на зелени, на учителския синдикат. Да не забравяме, че депутатите трябва да отчетат за каква благотворителност са дарили парите от коледните премии, както обещаха.
Има и друго, което никак не им се ще да обсъждат - предстоящия мониторингов доклад по "Правосъдие и вътрешни работи". А какво да кажем за отнетите ни 220 милиона и очакваното спиране на още много повече. Нека припомним, че висят и десетки закони, свързани със социалното и здравното законодателство. Все още няма решение и за фонда, който показа in vivo колко им е акълът, когато става дума за зачатието на хиляди жени, искащи да станат майки. 
Ако избраниците на народа бяха взели друго решение, например да удължат почивката до 2 февруари, щяхме да ги разберем. Но сега този шум, който вдигат, е твърде съмнителен. И не на ползу роду.


Народ или мърша

Ето че се случи това, за което опозицията отдавна предупреждаваше - че с газа руската мечка ще ни насади на пачи яйца.
Още преди години беше ясно, че двете бивши съветски републики са далеч от белите държави и битката ще е на живот и смърт. И рано или късно ще се хванат гуша за гуша. Затова учудващо бе мълчанието на управляващите, когато още преди Нова година Русия и Украйна извадиха лайнометите. Но и това си има обяснение.
Лошата новина е, че нашите посткомунисти, независимо от цвета им, побързаха да покажат, че прибързано са ни приели в Евросъюза и също започнаха да се замерят с фекалии. Всъщност да се види кой колко струва. 
Истината е, че ако кризата продължи, ще пострадат хиляди невинни българи, а не политиците. Затова, вместо да слушаме взаимните обвинения, всички, които могат да помогнат, час по-скоро трябва да се обединят. Тези, които си мислят, че са хванали господ за кита, нека прочетат отново какво пише на сградата на Народното събрание. Само обединението може да ни направи по-силни. 
Другото го е казал Петко Р. Славейков още в далечната 1875: "Помежду си лихи, буйни, топорни, пред други сме тихи, мирни, покорни... Все нас тъпчат кой отдето завърне, щот сме туткун, щото не сме кадърни... Всякой вика "Яман ни е нам хала!" - а всякому мерамът е развала... Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша."

вторник, 6 януари 2009 г.

Глас в пустиня

Отдавна е ясно, че държавата ни е калпава. И че всекидневно ни бъркат в джоба за едно или друго.
Затова не е новина, че са ни ощетили с поредните 1000 лева за парното. Бихме се учудили, ако опозицията и синдикатите не оспорват поскъпването. Това им е работата. Ясно е и как ще реагират от БСП. Още днес от червеното политбюро ще кажат, че не сме загубили 2 милиарда от лош договор, а точно обратното, че сме спечелили. И че са играли с курса на долара, за да защитят държавния интерес. Така че опозицията да не се опитва с евтин популизъм да качи рехавите си проценти. Може накрая от Столетницата да кажат нещо и за червения трамвай.  
Ако всичко беше наред в държавата, още преди опозицията да изока, лично премиерът трябваше да нареди проверка дали Държавната комисия по енергийно регулиране не работи против интереса на гражданите. Ясно е, че ако на държавните чиновници им се плаща, за да пълнят гушите на други такива, то просто няма нужда от такава комисия. Прокуратурата също трябваше вече да се самосезира, а парламентът да свика извънредно заседание по въпроса.    
Лошата новина е, че гарван гарвану око не вади. След като Вальо Топлото все още е на свобода, какво им остава на ощетените, освен да си платят или да си траят до изборите. И се молят да не ги погнат бирниците. Пък след вота ще видим дали тези, които сега ги защитават, ще им върнат парите, или ще забравят какво са говорили. 

неделя, 4 януари 2009 г.

Кметски неволи

Свършва ли царството на местните гаулайтери!? 
Кметовете на Дупница и Велико Търново вече танцуват на ДАНСинга. На дневен ред са още няколко, предвождани от хасковския Георги Иванов. Ако това се случи, след години жителите им ще се чудят как е било възможно в страна - членка на НАТО, да има градове-държави. Но сега никак не им е до смях. На управляващите - още по-малко. На тях най-после им светна, че ако не вземат мерки, местните коалиции ще подменят традиционните партии. А и предпазната клауза по глава "Правосъдие" диша във врата им.
Но не всичко е розово. Нека припомним само, че тези кметове не са тръгнали от нищото. Хамелеоните могат да завидят на бързината, с която те сменят политическите си пристрастия. И винаги имат патрони по върховете на държавата. Затова се смятат за недосегаеми. Толкова са сигурни, че започнаха да се подиграват с парламента, ДАНС и прокуратурата. 
Затова нека не избързваме. Защото може да се случи като в онзи виц, в който трима тичат да хванат влака, но само двама успяват. Този, който остава, се залива от смях. Когато го питат защо се смее, той отговаря - трябваше да пътувам аз, а те дойдоха да ме изпратят. Да не се случи така, че кметовете да продължат да дерибействат, а управляващите да отпътуват с бързия влак. 

петък, 2 януари 2009 г.

Празнични новини

Управляващите започнаха да ни сурвакат още от първия ден на новата година. Поскъпва парното, бензинът, дизелът, цигарите. Невинното обяснение е, че се прави заради акциза. Празничният махмурлук не е толкова силен, че да не ни светне как ще се отрази на хранителните продукти и услугите. Ако парите от увеличението, например на цигарите, отиват за здравеопазване, иди-дойди. Но как да им вярваме, след като само заради фонда за лечение ин витро се хванаха гуша за гуша в парламента. Явно става дума за поредните афери, които предстои да разнищим. 
Вярно е, че близо 47 % от българите очакват новата година да е по-лоша. И са прави. Предполагаше ли някой в началото на миналата година, че ще има световна финансова криза. И през ум не ни минаваше, че ще ни резнат толкова милиони нашите уж благодетели от Брюксел. 
Но нека не избързваме с лошите прогнози. Има светлина в тунела. Бяхме ли чували за батко и братко, нищо не знаехме за Запалката.  Но научихме.  Точно затова не са малко и тези 35 %, които очакват, че годината ще е по-добра от 2008-а. 
Да не забравяме и, че идат избори. Могат ли да бъдат сигурни тези, които сега вдигат цените, че ще са на власт след тях. 
Затова нека не се косим.  Нека си припомним какво пише в книгата, посветена на делата на добрия Швейк:  "А някъде откъм мъгливите хоризонти на историята към Европа бавно се носеше истината, че утрешният ден ще провали плановете на днешния."