Общо показвания

сряда, 30 ноември 2011 г.

Шум за значимост сред независимите депутати



Колкото повече стават независимите народни представители, толкова повече ще се шуми около тях. Интересът в последно време е заради разпада на „Атака”. Това дава възможност за достатъчна глъчка, която да отклонява фокусирането на обществото от важните теми, произтичащи от икономическата криза, и най-вече да се губи време в излишни дебати в парламента.
След последните напускания на парламентарната група на „Атака” миналата седмица броят на независимите стана 19. Неформално те вече са четвъртата по значение политическа сила в Народното събрание. Те обаче не са единни, защото по привеждането на субсидията им (което бе предмет на дискусия в пленарната зала), някои от тях може да се смятат за принадлежни към една или друга политическа сила. Най-много са тези, които дават полагащите им се държавни пари на ГЕРБ. Има и такива, които привеждат субсидията си на опозиционната БСП. Но има и една малка група, която не се е обозначила по отношение на полагащите им се пари. Тя като че ли е най-интересният обект за наблюдение и спекулации.
Два са съществените въпроси. Застрашено ли е мнозинството, подкрепящо правителството, и възможно ли е да се формира нова парламентарна група след разпада на РЗС още в края на миналата година и срива в „Атака”, застрашаващ целостта на тяхната група. Няма да навлизаме в известните вече крамоли, довели до сътресенията в РЗС и „Атака”. Това, което ни интересува, е доколко те могат да бъдат сигурен партньор на управляващите. Например РЗС започна да подкрепя недвусмислено герберите. Докато „Атака” особено през последните дни започва да се превръща в опозиция. Все още това са наченки и не може да се твърди дали това е тенденция или е нещо временно. Но във всеки случай сезирането на Конституционния съд от „Атака” съвместно с останалите опозиционни партии, с искането да бъдат обявени президентските избори за невалидни, е сериозно предизвикателство, което
едва ли управляващите няма да вземат под внимание.

Ако трябва да бъдем по-точни, сигурността на сегашното управление не идва само от показания забележителен резултат по време на последните избори и най-вече спечелването на президентския вот. (А резултатът е впечатляващ, защото за първи път през целия преход управляваща партия запазва предимството си по средата на мандата.) Управляващите са спокойни за парламентарното мнозинство още от пролетта, когато деветима независими народни представители излязоха с декларация в тяхна подкрепа. Те не само че обявиха това публично, но и отидоха в Брюксел, където обясниха на шефовете на Европейската народна партия, че техният съпартиец Бойко Борисов има солидна подкрепа, която е независима от упрекваната в национализъм и недобре приета в Европа „Атака”. През пролетта тази подкрепа остана незабелязана. Но днес тя е много важна, особено на фона на другите мераклии, които искат да заемат мястото на отдалечаващата се от управлението „Атака”.
Лидерът на РЗС Яне Янев отдавна иска да възстанови своята парламентарна група. В началото на годината правната комисия към парламента отряза негов проект за промени в парламентарния правилник, с които да се намали броят на депутатите, необходими за съставяне на парламентарна група. Според правилника минимумът за съществуването на група е 10 народни избраници. Освен това правилникът забранява и преминаването на депутати от една група в друга, което пречи за попълване на състава отвън. Според неговите изчисления, като се извади броят на


мажоритарно избраните депутати

на базата на пропорционално избраните минимумът за състава на една ПГ трябва да е от 8 души. Този проект тогава беше отхвърлен, но днес той може да бъде възстановен с някои добавки, защото междувременно РЗС беше напусната и от други депутати.
От две седмици отново се шуми за създаването на нови парламентарни групи. Едната била готвена от Яне Янев, а другата от бившия му съпартиец и негов организационен секретар Тодор Великов. Повод за това раздвижване сред народните представители беше изненадващото присъединяване на бивши атакисти към подписката на РЗС за контрол на проучванията и добива на шистов газ.
Под проекта на РЗС подпис са положили напусналите Сидеров депутати Валентин Николов, Кирил Гумнеров и Стоян Иванов. Янев не само че изчетка тримата, но и намекна, че групата на РЗС само временно е



прекратила съществуването си

и че за щастие нямало текст в правилника на НС, който да възпрепятства възстановяването на групата на РЗС. Друга интересна подробност е, че точно тези бивши атакисти, както и Цвета Георгиева (която не се е подписала под подписката за шистовия газ) не са казали още къде да отива субсидията им, след като категорично са отказали да бъде получавана вече от „Атака”.
Междувременно се чу за други двама атакисти – евродепутатите Димитър Стоянов и Слави Бинев, които търсели протекциите на Яне да преминат към групата на евроконсерваторите в Брюксел, чийто съучредител е РЗС.
Тодор Великов пък иска да обедини друга част от независимите депутати, които да станат учредители на движение „България на гражданите и регионите”. Според него движението трябвало още през пролетта да стане една от водещите политически формации у нас. Засега не е ясно точно каква ще бъде политическата платформа на тази организация, нито пък се знае дали те ще бъдат в подкрепа на управляващите, или ще са негова опозиция. Единственото, което се знае, е, че още до края на тази година ще се пристъпи към публичното оповестяване на намеренията на неговите учредители. Като се има предвид, че Великов е един от деветимата, които през пролетта



подкрепиха управляващите от ГЕРБ
може да се очаква новото формирование да е  дясно.

Но нека сега да видим какво пише в Правилника за дейността на народните избраници. В чл. 13.(2) е записано, че „минималният брой народни представители за образуване на парламентарна група е 10. Точка (3) гласи, че „когато броят на народните представители в една парламентарна група спадне под определения минимум, тя преустановява своето съществуване, а (5) - че „независимите народни представители не могат да образуват нови парламентарни групи. В чл. 16.(5) е записано, че „народен представител, напуснал или изключен от парламентарна група, става независим народен представител и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група”. По-горе пък изрично е казано, че народният избраник може да членува само в една група. Тези текстове засега



не дават възможност за образуване


на парламентарни групи в този парламент. Ще припомним само, че ГЕРБ влезе в парламента с намерението да ограничи партийното номадство в него и това беше едно от първите неща, които се случиха. Затова сме малко скептични, че това мнозинство ще допусне да се върне възможността за създаване на нови парламентарни групи. Със сигурност обаче има вратички, които биха били използвани. Например самата конституция дава възможност за свободно сдружаване. Освен това и сега нищо не пречи да съществуват неформални групи от независими народни представители в Народното събрание.
Така че шумът за създаването на нови групи в парламента можем да приемем и като желание за връщане на привилегиите, които се губят след разпада на групата. А те не са малки. Като се почне от получаването автоматично на зампредседателско място в парламента, през членство в комисии, до екстрите, свързани с командировки в чужбина. Привилегиите са и тези, които винаги са били скритото оръжие за получаване на подкрепа.
Но това е само публичната страна на политическото раздвижване след местните и президентските избори. Със сигурност ще станем свидетели не само на нови парламентарни конфигурации, но и на раздвижване в целия спектър – от лявото, през центъра, до отишлото в блатото дясно пространство. Как ще се развият те и с чия помощ, тепърва ще видим. По-важното е, че шумът около евентуалното създаване на нови групи не е толкова за това действително да се случи (видяхме, че това не се позволява от правилника), а за да се демонстрират възможности и значимост. Затова е цялото боричкане между независимите депутати. Дали обаче управляващите ще откликнат на тази шумотевица с нещо повече от благодарности, е доста съмнително. От друга страна, те знаят, че насреща си имат една опозиция, която макар че загуби безславно изборите, винаги ще създава пречки, и затова ще са им необходими съюзници, които да гарантират стабилността на тяхното мнозинство.

понеделник, 28 ноември 2011 г.

В търсене на новото "Златно ключе"



Провалът на Синята коалиция на последните избори беше обсъден миналата седмица поотделно от двете партии – СДС и ДСБ. Най-важният извод от сбирките (на които думата „провал” не беше спомената нито веднъж), който може да се направи, е, че всички разбраха защо тази коалиция не може да съществува. И че противоречията в нея са непреодолими. Дори само начинът, по който Мартин Димитров и Иван Костов запазиха постовете си, показва, че апаратните игри и авторитаризмът са достатъчен аргумент, за да бъде обречена тя на провал. Четвъртата позиция за коалицията, обявена от Костов, 


всъщност е една математическа шашма. 


А пък твърденията, че

700 000 били срещу управляващите и още 700 000 хиляди не са излезли да гласуват, са пълни манипулации, граничещи с налудничавост.
Това не означава, че Командира няма основание да се пъчи. И да натрива носа СДС. Първо, спечели предварителните избори в София, а на президентските избори се видя, че коалицията на Синия лъв без Костов е направо смешна с резултата за техния кандидат за президент, получил гласовете, които преди години даваше за сините само един средно голям столичен район.
На практика обаче нито той, нито човекът, който отчаяно се мъчи да избяга от прякора Мавъртинчо (който получи заради навеждането му към Костов), нямат основание за радост. Димитров  защото получи подкрепа само от една трета (като махнем гласувалото за него ръководство) от членовете на Националния съвет. А пък преизбирането на бившия преподавател по марксистка политикономия от времето на соца за лидер на ДСБ с 929 гласа „за“, 1 „против“ и 2-ма „въздържали се“ показва единствено, че тази партия е заразена с авторитаризма на Тато и няма как да се впише в разбиранията ни за демокрация. Този избор превръща обвиненията, които Командира отправи към управляващите, че връщали времето на дългогодишния комунистически диктатор, в гротеска, която би могла истински да ни забавлява, ако не бяха тревожните претенции, че са единствената модерна партия, която изповядва европейските цивилизационни ценности.
Но нека разгледаме по-подробно какви бяха вътрешните интриги в двете партии, за да видим имат ли те печеливши ходове.
Мъглата при сините от „Раковски” 134 (умело подклаждана от протежетата на Командира) стигна такива размери, че е поставено под въпрос самото съществуване на СДС. Полученото от Димитров доверие разцепи отново партията. Сините нямат идеология, нямат икономическа платформа. Те се люшкат между опозиционност и подкрепа за управляващите. Затова на сбирката им имаше повече разпри, отколкото позиции. Това поставя партията поне до пролетта, когато се очаква да има национална конференция с избор на ново ръководство, в трудното положение на „ни риба, ни рак”.
В ДСБ пък стана точно обратното. С бърз личен избор Костов вкара две популярни лица в ръководството (техния кандидат-президент на предварителните избори Светослав Малинов и кандидата им за столичен кмет Прошко Прошков), с което неутрализира бъдещи вътрешни войни, заради предстоящия избор на нови ръководства по места.a
Прошков и младите поддръжници в неговия отбор се готвят за ключова битка за ръководството на ДСБ  София, което е загубило тотално доверието на активистите. Но сега естественият му лидер няма как да бъде едновременно шеф в политбюрото и шеф на софийската организация. Евродепутатът Малинов пък, който проведе много добра кампания и се очерта като конкуриращ Командира лидер, също е гушнат в ръководството, но не е негов заместник. Новоизбраният заместник Радан Кънев е сред най-верните хора на Костов, въпреки че не е така любим като д-р Петър Москов. На Москов се отрежда ролята на мюрето, което трябва

да пробва нагласите за бъдещото коалиране на ДСБ

Защото след като сложи ръка на властовите партийни центрове, следващата цел на политическия милиционер е да намери достатъчно надеждна ракета носител, която да вкара него и неколцина предани съпартийци в следващия парламент. На срещата в събота се чуха изказвания срещу партньорството с евентуалната формация на загубилата президентския вот Меглена Кунева, но спечелила близо 500 000 гласа. Тези изказвания на незапомнящи се оратори нямат нищо общо с тактиката на подкрепа за царистката, възприета от Костов още в първата изборна нощ. Тогава той призна, че много от гласовете на ДСБ са отишли не за Румен Христов, а за нея. Последвалите действия също са показателни за желанието на ДСБ да се прилепи към Кунева. А размахването на пръст към СДС с надменната препоръка да не рушат Синята коалиция е абсолютно лицемерие – същото, с което
цяла година ги тласкаха в таен съюз с БСП
Как иначе освен с протегната ръка към бившата еврокомисарка да си обясним думите на Москов, че срещу управляващите са гласували 700 000 души – това е сборът от гласовете на ДСБ и на Кунева. И че по думите му „тези хора обаче са част от хората, които отказаха да влязат във фалшивата схема "БСП срещу ГЕРБ". От тази гледна точка ценностите, които изповядват те, имат допирна точка с нашите. Живеем в атомизирано общество, особено в градската му част. Хората могат да бъдат обединени около конкретни каузи за определен период от време. В опита да съберем смисъла отново може би е по-важно да видим какво отричат разумните хора на България и под този общ знаменател да започнем да формираме общност, която да води България по пътя към модерна Европа. Тези хора така или иначе са отрекли статуквото ГЕРБ  БСП.” Очевидни са

неприкрити призиви за коалиране

с Кунева и не трябва да има съмнение, че Командира е готов на всяка колаборация, която ще го изведе над четирипроцентовата бариера, под която се намира в момента. Това си личи и от политическите перспективи пред партията, които той очерта в събота. Според тях, ако изборите са били сега, ГЕРБ с 30% от гласовете и 106 депутати нe би имала самостоятелно мнозинство в парламента; БСП с 21% от вота и 74-ма депутати, заедно с ДПС – 9,3% и 33-ма депутати, също не са алтернатива; „Атака” не би влезнала в НС; Синята коалиция със своите 7,8% и 27 депутати би продължила да е парламентарна сила. Сметката, която прави публично Костов,

не е тази, която калкулира задкулисно

защото той е наясно, че бъдеще със СДС няма. А може и да не е нужно. Цялата предизборна кампания на Командира беше насочена към това той да укрепи слабите си позиции, които имаше по места, и чрез СДС да влезе в местните парламенти, което по-късно да му даде реална власт, която да умножи привържениците му. Същевременно съюзът със сините просто неутрализира СДС. А колаборацията с БСП направо ги маргинализира. Всички негативи се пишеха на гърба на сините, а всички позитиви оставаха за Костов.
Дори само заради тази слепота на обитателите на „Раковски” 134 те трябва незабавно да напуснат тази сграда. Или най-малкото да се дръпнат крачка встрани и да отстъпят местата си на други, които Командира няма да води за носа, както го направи през времето на съществуването на Синята коалиция.
Естествено, че за Командира ще е още по-добре, ако неговите протежета превземат СДС през пролетта на Националната конференция. Така от раз той ще си гарантира влизането в следващия парламент. А ако това не е достатъчно, ще може най-малкото да си вдигне цената при бъдещия пазарлък с Кунева. А и не само с Кунева, но и с управляващите от ГЕРБ. Не сме сигурни обаче дали някой ще му се върже този път, както не му се вързаха герберите и оставиха Синята коалиция извън софрата на управлението. Когато от яйцето се излюпва слонче, не е трудно да разбере какво се е случило. Номерът на кукувичата прежда, който Костов умело прилага както вдясно, така и вляво през целия криминален преход, няма как да мине. Пък и кукловодите, след като загубиха и президентската институция, ще имат незначителни възможности за влияние предимно чрез партизански акции и бягство в землянките. Но и там ще ги намери Горския и тогава ще дойде краят на техните кукли на конци, каквато винаги е бил Командира.

Политическото порно за наивници


Спомняте ли си какви кирливи ризи изплуваха след като Иван Костов напусна синята СДС и създаде ДСБ. Оказа се, че той чрез контрола си във фондация „Демокрация“ притежавал голяма част от движимото и недвижимо имущество на „Раковски“ 134. И без да му мигне окото тръгна да си прибира автомобили, компютри, включително резервните джанти и гуми, поиска си дори купените за резерв компютърните мишки. Тогава на всички им светна, че битката не е за „духа и тялото“, както твърдеше Командира, а за сребърниците. Можем да посочим и много други примери, като например как една мандатоносителка на НДСВ си купи с такива пари сграда на пъпа на София, уж за офис...
Така че днешната политическа порнография, която се разиграва заради семейните разпри в Атака не бива да ни изненадва. Ще кажем само, че там, където няма чест, няма и достойнство. Това, което можем да твърдим със сигурност е, че шоуто е в началото си и тепърва ще разберем в какво и за какво потъват нашите пари на данъкоплатци. По-същественото е, че потресаващите истории не са обикновена любовна мелодрама, гарнирана с пикантерии. Защото са пропити с охолство, дължащо се на нашите пари на данъкоплатци. И затова са поучителни за избирателите. Те задължително трябва да ги чуят, за да знаят какво да правят на следващите избори. Ако е вярно това, което разказа Ивайло Нинов, бивш шофьор на Волен Сидеров по една телевизия , е достойно да влезе в учебниците по корупция. По думите му фирмата на провалилия се техен кандидат кмет на София е извършила ремонта в централата на Атака на Врабча 1, както и на редакцията на в. Атака като е осчетоводила 330 000 лв, а реално ремонтът не струвал повече от 80 000 лв., Сменени са били само плочките и дограмата на централата. Разликата, естествено потънала в джобовете на тези, които организирали далаверата. По същия начин били закупени 40 000 химикалки срещу далеч по висока цена от реалната.
Няма да придиряме на пурите от 120 лв., нито пък за сметките по хотелите от по 5000 - 6000 лева на вечер, за които го обвиняват също. Но ще се поинтересуваме от това къде са отишли парите от многомилионната партийна субсидия, с която единствено се е разпореждал лидерът. Всички видяха и струващия 250 000 евро апартамент на новата му фаворитка на централната столична улица „Витоша“. Впечатляващи са и разкритията за плащани крупни суми (от 100 лв. нагоре) за участие в митингите на „Атака“.
Още по-интересно за нас е да знаем кои са кукловодите и кой внедри този национализъм в дясното, за да го петни с отявления са антисеметизъм и призивите за нов възродителен процес. Всъщност не е трудно да видим зад него дългата ръка на Октопода, с който уж „Атака“ се бореше, кълнейки се във вярност към управляващите. А днес с лека ръка се отвръща от тях и се мъчи да осребри оцеляването си от кашата, в която сами се набутаха. Само че мястото на тези, които предават е много точно определено в глава 27 на „Светото евангелие от Матея“:
„3. Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:
4. Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.
5. И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.
6. А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.“

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Серго и сопите

Вместо да си подаде оставката след петте поредни загуби на БСП или да се скрие вдън земята от срам, лидерът на партията Сергей Станишев изненадващо реши да се прояви като бабаит. След заседанието на Изпълнителното бюро във вторник неговият пресцентър съобщи, че той бил категоричен, че правителството на ГЕРБ разбирало само от натиск и че то можело да бъде спряно само със сопа. Затова той призовавал членовете и симпатизантите на левицата навсякъде, където има обосновани социални протести, да ги подкрепят и да се включват в тях. „Правителството лъже ежедневно, отказва да води диалог и обявява война на всички”, заявил Станишев, коментирайки причините за недоволството сред хората. Според него след изборите са проличали реалните намерения на ГЕРБ. За пример лидерът на БСП напомнил за случващото се с БАН и БДЖ, за излъганите земеделски производители и за намерението да се вдигне пенсионната възраст от догодина. Освен чрез насилие червеният лидер смята, че трябва да се обсъди възможността Конституционният съд да се намеси и спре намеренията на управляващите за увеличаване на пенсионната възраст. Според него своеволните постоянни промени на правилата нарушавали доверието на хората в пенсионната система и ги демотивира да си плащат осигуровките. Същевременно социалистите имали куп мерки, с които да решат както проблемите, водещи до обществени конфликти, така и да се блокира растящата криза и дори да се започне плавно излизане от нея...
Всичко, казано от Станишев, звучи примамливо за готвещите се да стачкуват засегнати от последните действия на правителството. Но нито желанието да се изгонят със сопи управляващите от „Дондуков” 1, нито желанието да се помогне на хората са истински. Те са част от започналата още в изборната нощ предконгресна кампания в БСП за смяна на ръководството и неговия лидер. Така че ако има набити,
то те ще са пак заблудени наивници
които в годините на прехода се люшкаха в подкрепата си от партия на партия, но винаги оставаха гладни и с пръст в уста. Защото никак не можем да си представим самия Станишев със сопа в ръка. Не само че не можем, но подобни изявления от пиарска гледна точка вредят на имиджа му, защото карат опонентите му (които добре познават не само политическото му поведение, но и психопрофила му), да се заливат от смях, а блогърите да го вземат на подбив в писанията си. Това, разбира се, не е всичко, защото подобни думи може да радват слуха на онези, които измислиха лагерите и в които провинилите се противници на комунистическия режим бяха пребивани до смърт, но едва ли днешните асоциации с онова минало на Столетницата ще имат този ефект сред някои от водещите функционери от висшето ръководство там. Те са наясно, че надуването на мускули от Станишев е част от подготовката за вътрешнопартийната битка с основния му конкурент за поста – все още действащия президент и бивш партиен лидер Георги Първанов. Това, че той публично заявява, че няма амбиции за партийния връх и
предпочита да стои на последния ред
нищо не означава. Той има доста възможности, за да води битката непряко и дори да сложи свое протеже като лидер на партията. На червените манипулатори отдавна са им омръзнали излишните изцепки на Станишев и със сигурност ще подкрепят всички, които искат да го сменят.
Лидерът на БСП също разбира какво му се готви и едва ли ще остане със скръстени ръце. Не трябва да се забравя, че след Тодор Живков той е най-дълго задържалият се партиен лидер в Столетницата. В момента във висшето ръководство преобладават негови хора, в провинцията също има достатъчна подкрепа. Предполага се дори, че червеният експремиер ще премине в атака, преди заговорниците да започнат настъплението си срещу него. Неговото обкръжение е убедено, че връщането на Първанов ще е вредно за партията не само заради агентурното му минало, но и заради дирижирането през годините на редица грешни ходове, които днес не дават възможност на партията да бъде сериозен опонент на управляващите от ГЕРБ. Те имат и поучителния опит от неуспешното политическо завръщане на синия президент Петър Стоянов. Възможно е дори самите те да вкарат Първанов в капана, който много бързо накара Стоянов да напусне публичната политика и днес да се опитва да влияе само задкулисно на дясното пространство.
Не вярваме обаче той толкова лесно да се хване на тази уловка
Вече се говори, че решението му да стои в сянка е непоколебимо. Но за сметка на това хора, които той смята за удобни, като двамата бивши кметове на Смолян и Благоевград – Дора Янкова и Костадин Паскалев, спокойно могат да седнат на мястото на Станишев. И двамата имат достатъчен опит както в партийното строителство, така и в администрацията, за да могат да претендират за високи постове в едно бъдещо управление на БСП, макар то засега да изглежда почти невъзможно, особено след краха на червените на последните избори.
Този крах ни кара да се върнем специално към това агресивно (сопаджийско) поведение на Станишев. Няма нужда да го питаме защо изопачава фактите на изборния провал и с лека ръка си приписва чуждите гласове за свои.
Но ще му обърнем внимание, че оставката на червеното ръководство в Бургас по същото време, когато той се правеше на мутра, показва, че в тази партия има хора, които знаят как да постъпят, когато са загубили. Напълно е възможно подобни оставки да завалят и в други големи областни градове. Ако това се случи, бързият червен конгрес е неизбежен. А съдбата на Станишев -  предрешена. Защото бургаските оставки са като искрата, която може не само да помогне за оцеляването на червената партия, но и да й подейства пречистващо. Не трябва да има съмнение, че колкото и да е обигран, апаратът на БСП няма да може да се противопостави на една червена „арабска пролет”.
Лоши новини за Станишев идват и от Народното събрание, където той смята, че би имал предимство пред Първанов, защото той поне до следващите избори няма да има достъп до парламентарната трибуна. Само че появата на тези, които доведоха да спирането на еврофондовете към страната с погрешната политика на брифинги, в които атакуват бюджета за следващата година, изглежда доста несериозна. Самият факт, че тези, които загубиха доверието на хората и направо бяха изритани от властта, сега имат лица да атакуват управляващите, ги поставя в неловка ситуация. Как да им вярват избирателите, след като веднъж вече са им гласували тотално недоверие. От това няма начин да не се възползва и отборът, който иска
ново партийно ръководство на БСП
Станишев може би си мисли, че парламентарната му активност му носи точки. Но на практика става точно обратното. И то се вижда с просто око. Само лидерът на червените и неговото обкръжение бленуват, че могат да си върнат доверието на избирателите. Освен това след толкова много загуби и в самата БСП няма да чакат и ще се опитат да променят наложеното статукво. В партия със стогодишни традиции си има механизми за оцеляване, които да не допуснат разпада, който наблюдаваме вдясно. И тези механизми винаги са проработвали в такива трудни моменти. Как точно ще стане, не се наемаме да гадаем отсега. Но всички си спомнят как дори един толкова опитен и дългогодишен диктатор като Тодор Живков зейна на трибуната, дълбоко учуден, че го свалят от поста му.

понеделник, 21 ноември 2011 г.

Шарани на припек вдясно



Тази седмица ръководствата на двете партии от загубилата катастрофално президентския и местен вот Синя коалиция ще се отчетат. Но не пред избирателите, а пред създадената от тях върхушка. Както е известно, гарван гарвану око не вади. И бурята, която надигат отделни функционери, ще се окаже в чаша вода.

Първи ще направят равносметка сините. Този вторник (22.11.). Мартин Димитров ще иска вот на доверие от Националния съвет на СДС. Веднага след поражението той каза, че носи оставката си в джоба. Още тогава ни светна, че Димитров няма намерение да я подаде.
В края на седмицата (петък, 26.11.) лидерът на ДСБ Иван Костов ще направи точно обратното, ще изгони всичките си заместници и ще назначи нови, както го направи преди няколко години. Всъщност той няма да ги шутира, те сами ще си подадат оставките (както вече обяви, че ще го направи депутатът Иван Иванов), защото в една авторитарна партия се постъпва по този начин. Костов, разбира се, ще остане на поста си. Той вече се обяви за победител на тези избори и лично класира ДСБ на четвърто място.
Странно, но не необяснимо, е как при тези огромни противоречия в начина на водене на вътрешна политика е могла да съществува Синята коалиция досега. Причината не е само в послушанието на председателя на СДС, заради което още в самото начало го наричаха Мавъртинчо, а най-вече в страха двете партии, ако играят поотделно, да не изпаднат извън политическия борд. Ето че в крайна сметка това се случи, независимо от тяхното желание. Има и още нещо: когато се създаваше Синята коалиция, на изгладнелите (след два мандата вън от софрата седесари) им се привиждаше коалиция с очаквания победител на последните парламентарни избори. Неслучайно Димитров се изтърва за „Златното ключе”. Само че, замаян от свалянето на червените от властта, и най-вече поради липсата на исторически опит, той не разбра най-същественото. А то е, че всеки, който се хване с Командира, е обречен на провал. Затова и управляващите не пожелаха сродната Синя коалиция за партньор. Нищо че по време на цялата кампания Костов надничаше от едни билбордове на червените зад гърба на човека, за когото казваше, че идва от подземието, а по-късно дори


плонжира пред него, като му занесе цветя и шоколадови бонбони 


в болницата. Има многобройни примери от криминалния преход, които показват защо не трябва да се другарува с Костов и как са постъпвали в такива ситуации други лидери, за които той е искал да се закачи. Но вместо да почерпи от опита им, Мартин вероятно е предпочел да играе шах на компютъра си, както го обвини в безхаберие един от неговите депутати. Ние ще дадем само един пример за това как още преди да загуби изборите през 2001 г. Костов първо искаше да отстрани царя, като му предложи президентския пост, а след като не успя в това, опита да се пазари за коалиция. Но далеч по-добрият играч Симеон Сакскобургготски не само че не се хвана, ами така изпързаля тогавашния премиер, че когато на 6 май 2001 царят обяви, че създава свое движение, Костов (намиращ се по това време в една скандинавска страна) толкова бил шокиран от дворцовия номер, че възкликнал: „Направи точно обратното на това, което се бяхме договорили...”
Можем да дадем и други примери, но ще го направим след малко, когато разсъждаваме върху две от публично известните тези, които ще бъдат застъпени на събранието на ДСБ този петък. При всички положения обаче с просто око се вижда, че председателят на СДС е проявил още от самото начало наивност. И вместо да поправи грешката си веднага след като разбра, че не държат „златното ключе”, да разкара петимата депутати на Костов и да направи самостоятелна парламентарна група (каквато възможност имаше), той не само че не го стори, но и така се обвърза с Командира, че от началото на тази година неизменно работят съвместно с БСП за свалянето на правителството. А това сътрудничество със Столетницата е абсолютно забранено от партийния устав на сините. Всъщност изброените грешки, довели до предизвестената загуба на изборите, са напълно достатъчни



за да не се стига до цирка



който ще бъде разигран на Националния съвет на сините във вторник. И Мартин, вместо витиевато да говори за оставки и да иска (уж)  вот на доверие, досега трябваше да си я е подал, а Националният съвет да си насрочи извънредна Национална конференция, която да избере не само ново ръководство, но и да реши преди всичко каква политика да води, за да върне доверието. Не на последно място висшето партийно ръководство трябва да обсъди и призивите за саморазпускане на партията и създаване на ново формирование. Понеже призивите идват от протежета на Командира, не е трудно да се предположи, че така той по-лесно ще си върне СДС и ще може да го приватизира. Но за лош късмет и в неговата партия положението не е розово, групата на загубилия изборите кандидат за столичен кмет Прошко Прошков не е за подценяване – те искат обединение на младите в двете партии и са готови за това. Но без Костов...
Но нека се върнем към тезите, които ще бъдат дискутирани на предстоящото заседание на ръководството на ДСБ. Не за друго, а защото силно ни развеселиха. Първо ще кажем какво е казал още преди един век д-р Константин Стоилов, бил два пъти министър-председател на България: „Който веднъж се е хранил  от политиката, му се отваря зверски апетит, отваря голяма уста и иска още и още...”   
Лидерът на ДСБ, който е бил няколко пъти депутат от родния град на доктора - Пловдив, е един от ярките примери за политическо оцеляване и подобаващата за това наглост. Затова и никак не се учудихме, когато той наскоро заяви, че синьото е подменено и че „цялата страна е залята в сини плакати, но това не е онова синьо на





онези хора, които на 18 ноември излязоха на митинг



срещу тоталитаризма. Това не е синьото на онези, които принудиха Петър Младенов и Жан Виденов да подадат оставка. Това е друго синьо, откраднато синьо.”
Как да не се развеселим от подобно твърдение. Защото другарят Костов точно по това време е сред реформаторите в БКП и неговата статия в сп. „Отечество” от 11 юли 1989 г., озаглавена „Анатомия на илюзиите”, става основа за доклада на Андрей Луканов на разширеното заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 13 юли с.г.  
И като в приказка преподавателят по политикономия на социализма доц. Иван Костов се превръща в главен идеолог на бъдещата социалистическа партия и щатен експерт на КНСБ на Политическата кръгла маса. По-късно е предложен за депутат във Великото народно събрание от БСП. Но през май 1990 г. умира кандидатът на СДС в Пловдив и някой издига на негово място Иван Костов. Така реформаторът горбачовист от БКП става реформатор в новосформираното движение СДС. Видя се докъде ни доведе неговата реформаторска политика.
Другата теза, която той лично лансира, е, че ДСБ е получило малко над 200 000 гласа на тези избори и че ДСБ (не Синята коалиция) е вече четвърта политическа сила в страната. Дори да приемем тази откровена математическа шашма, можем тутакси да попитаме къде са отишли  останалите над 2 милиона сини избиратели.
Защото ще отбележим, че през 1997 г. десницата (когато той беше председател на СДС) е спечелила според данните от ЦИК 2 223 714 гласа. Този факт обаче няма да го срещнем в отчета на лидера на ДСБ този петък. Разбира се, на Командира много му се ще да излезе





от  калъфа на малката сектантска партия



и затова ще се опита да надува мускули. Но няма как да ни преметне. Защото избягването на неудобните въпроси не означава, че те не съществуват. И че винаги ще бъдат премълчавани дори в ДСБ. Единствената причина, заради която Прошко Прошков не получи подобаваща подкрепа на тези избори, е, че зад гърба му надничаше сянката на Командира, при това на живо, а не както на онези плакати ментета от предишните парламентарни избори. Затова единственият шанс на десницата минава през изхвърлянето на Командира на политическото бунище. А не през витиеватите му изказвания, че някога може да се оттегли. Или пък чрез присламчването към новата ракета носител, за каквато се  мисли загубилата президентските избори бивша еврокомисарка Меглена Кунева. Отсега можем да твърдим, че този път номерът с кукувичата прежда няма да мине.
Това, което е сигурно като резултат от поредната буря в чаша вода, която се готвят да ни сервират и Мартин, и Костов, е, че единствената роля, която им се отрежда на двамата, е да служат за примамка - така както се случва в онзи виц за един шаран, който се припичал на слънце в плитчината. Жабата, като забелязала това, го попитала защо го прави. А той отговорил: „Чакам да дойде един рибар.” „Защо, да не ти е омръзнал животът?”, учудила се жабата.  „Не, комбина сме с крокодила, аз съм примамка”, отговорил шаранът.
Кукловодите знаят кога да скочат, за да запазят статуквото си. Ако има кой да им се върже, разбира се.

събота, 19 ноември 2011 г.

Сини ангелчета преплитат стъпки


вторник, 15 ноември 2011 г.

Жeна печелившият трети в битката на „Позитано” 20?



Без да губят нито минута време, още в последната изборна нощ лагерите в БСП започнаха нова кампания – предконгресна, която да реши въпроса за партийното лидерство. Докато Сергей Станишев влизаше от едно телевизионно студио в друго, за да се хвали, че левицата се съвзема, защото зад нея били вече близо милион и половина избиратели (което само той си мисли, че е така), а по-късно да твърди, че те били моралният победител, тези, които го бяха сложили на поста преди години, вече дадоха знак, че трябва да бъде сменен. Не можеше да се очаква и друго след 11 години лидерство и пета поредна загуба. Няма да навлизаме в подробности на схватката, с дъх на бодливи червени рози, която се разигра между все още действащия президент Георги Първанов и лидера на БСП, когато единият твърдо заяви, че се връща в партията и ще стои скромно на последния ред, а другият лицемерно го покани на първия. Сякаш ако беше искрен, не можеше да го покани на трибуната до себе си... Но ще кажем направо, че нито единият, нито другият ще излязат прави. Сигурното е, че кукловодите, които винаги са им дърпали конците, вече ги използват, но само бъдещето ще покаже какви роли са им отредени. Те обаче нямат интерес



единият просто да седне на мястото на другия
поради дребния, но не маловажен факт, че и двамата отдавна са лесна плячка за управляващата партия ГЕРБ. И рокадата само ще засили позициите на спечелилата доста убедително изборите партия на Бойко Борисов. В същото време в Столетницата имат добри възможности – не онези, които посочва бившият конституционен съдия Георги Близнашки, нито пък незаслужено пренебрегваният вечен кандидат за лидерския пост Янаки Стоилов. Името, което вече е пуснато да се обсъжда сред партийните редици, е това на загубилата достойно изборите бивша кметица на Смолян Дора Янкова. Тя е човек, който няма как на този етап да се превърне в дъвка, както се случи кандидат-президента Ивайло Калфин, загубил безславно президентските избори. От друга страна е много съмнително, че точно тя



ще бъде скритият кандидат на Първанов




който по-късно ще го посочи за бъдещ министър-председател. За никого не са тайна тесните връзки между двамата, но шансът на тези, които разбират, че идва краят на криминалния преход, не е в старите влъхви, а в нови ходове. Експериментът например с много популярния актьор Стефан Данаилов като вице на Калфин показа, че това не е достатъчно и че може дори да отблъсне избирателите, както се случи, заради несъвместимостта между двамата. Има и още нещо. И то е, че младите в БСП набират скорост, те също ще имат думата. Дори още на предстоящия конгрес ще се види, че те ще заемат в партията подобаващи позиции.
Нека да видим сега на какво разчита Станишев. Той има зад себе си не само изпитана фразеология, дрънкаща на кухо с изрази като „морален победител”, но и контролиран от него Национален съвет. Проблемът при сегашния лидер на БСП е, че все повече заприличва на загубилия през 2001 г. изборите Иван Костов, когато заяви че застава на едно място и ще чака народът да го достигне. Костов, разбира се, се измъкна с формацията ДСБ, а после прилъга сините за създаването на Синя коалиция, но в партия с традиции като Столетницата
няма кой да се върже на подобни игри



Пък и да не забравяме, че разликата в класите между двамата не е много голяма.



Всъщност идеята за създаването на партия менте на БСП, както го направи Командира с ДСБ, е доста актуална. Спомняме си шумното създаване на АБВ и нейните псевдовъзродителни намерения, които напомниха за онези мрачни години, когато от страната ни бяха изгонени хиляди наши сънародници. Не случайно проектът бе замразен от големите играчи. Но за сметка на това вторият кон, с който действаха „чугунените” глави в БСП в лицето на спечелилата близо половин милион избиратели Меглена Кунева, показва, че както в началото на деветдесетте години





бившата комунистическа партия се превърна в социалистическа



така и сега, ако разпадът сред червените продължи, тя може естествено да се прелее в бъдещото движение на бившата еврокомисарка. Не случайно се говори за връзка между нея и обитателя на „Дондуков” 2
Преди обаче да се премине към този резервен вариант, старите манипулатори в БСП ще направят всичко възможно да я изправят на крака. Със сигурност Дора Янкова е възможният трети печеливш в битката между сегашния и бившия партиен лидер.
Накрая ще отбележим, че тази битка за лидерство в БСП може да се превърне във фарс. Отсега се вижда как една група социолози се опитва да изкара БСП победител в изборите с констатацията, че в сравнение с 2007 г. партията е увеличила броя на общинските си съветници. Кратка справка от данните на ЦИК показва че ГЕРБ са спечелили 1609 места в местните парламенти срещу 1160 за БСП (в над 20 общини партията се е явила в коалиция, така че реалният брой на нейните съветници вероятно е още по-малък).
За сравнение  предишните местни избори „Позитано” отчете 1279 свои съветници. Справка – сайтът на БСП. Като прибавим към това и хвалбите за президентския вот и незаслужените обвинения към тези, които им дадоха близо 350 000 гласа, ситуацията в БСП започва да става трагикомична. Ако и двата лагера започнат да се замерват с подобни смехотворни твърдения, нищо добро не трябва да се очаква там. И много скоро ще се чуят гласове да се саморазпуснат, както вече го иска Синия лъв.

неделя, 13 ноември 2011 г.

Замитане на червения провал


Като излиза с номера ще оспорваме изборите за президент пред Конституционния съд лидерът на БСП Сергей Станишев иска да се измъкне от партийния линч точно като в онзи виц, в който трима луди се опитвали да избягат от психиатрията. Докато се промъквал покрай охраната, първият измяукал и продължил нататък. Вторият също измяукал. Когато минавал покрай пазача, третият извикал: „И аз съм котка!” Само за партийния  им протокол  ще отбележим че бившият премиер вече губи избори за пети пореден път. Не се учудваме и от трескаво свиканото в събота разширено заседание на Националния съвет на БСП, на което председателят на НС на партията пак се опита да надхитри всички и с добре познатия номер „сега не е време за оставки, трябва да се подготвим за спечелването на парламентарните избори“. Изобщо няма да се спрем и на предизвестената подкрепа, получена от присъстващата в НДК, в по-голямата си част, създадена от него клика тази събота. Няма да коментираме как си представя това той след като за първи път в най-новата ни история управляваща партия не показва спад на подкрепата в средата на мандата.  Но ще се опитаме да обясним колко е безсмислено заниманието „касиране на вота за президент” и какъв евтин популизъм е, целящ единствено запазване на собствената кожа. Не че не ни беше ясно още с издигането на кандидатурата на Ивайло Калфин, че

тя е поредната партийна дъвка в БСП

която трябва да подготви основата за предстоящата война, след обявеното вече завръщане на обитателя на  „Дондуков” 2 на „Позитано” 20. Защото позиционирането на силите в Столетницата е толкова очевидно, че личи бързането на едните и другите да влязат в директен сблъсък. Нека да припомним и още нещо, че заради битката за партийния връх в БСП беше отхвърлен един от тайните им сценарии за президентска кандидатура в лицето на Меглена Кунева, за която в БСП никога не са крили, че е любимка на техните „чугунени глави. Не сме забравили как преди конгреса на 23 юли червени емисари обикаляли една по една видните фигури на партията с подготвен ход - на форума Стефан Данаилов да стане, да дръпне едно пламенно слово и да предложи бившата еврокомисарка като единствения спасителен вариант, с който БСП може да отиде на балотаж, а сам да й стане вицепрезидент. Точно тази легенда мотивирала Ламбо преди това дебело да подчертае, че не желае да е кандидат за държавен глава.
Колкото и мрачно да изглежда като сценарий, този вариант бе отхвърлен единствено, за да се стигне до тази загуба, която да развърже ръцете на лагерите в БСП

да размахат сатърите и започне лов на вещици

За да не останем в рамките на тяхното мислене, ще кажем, че обсъждането на „Проектът Кунева” в БСП показва единствено, че кукловодите са преки участници в създаването и играта на няколко писти, които да им гарантират запазването на статуквото на криминалния преход. Само че този път желанието да подредят политическия пъзел вътре в БСП ги накара да играят с жертвени коне каквито всъщност на практика се оказаха и Калфин и Кунева.
Но нека се върнем към подписката за касирането на избора за президент. Още след първия тур на изборите от БСП мощно взеха да тръбят, че има изборни нарушения и ще пратят избора в Конституционния съд. Три седмици по късно продължават същата песен, но само на думи. Защото истинска подписка все още няма. Нито една политическа сила от заявилите, че ще подкрепят подобно искане официално не се е ангажирала полагайки подписа поне на един свой депутат. Нещо повече, всяка една от деклариралите сили казва, че би могло да се стигне до подкрепа на това искане, но при определени условия. Освен това

в самата БСП има брожение кои да са техни съюзници

Този въпрос периодически е поставян на техните форуми. Сега примерът от самостоятелната игра на ГЕРБ със сигурност ще вдъхнови противниците на коалиционната политика, водена от БСП през последните години. Това разбира се е щекотлива тема и няма да е основния коз на претендиращия за водачество в партията ловец с две имена.
А от СДС директно заявиха, че няма да стоят техни подписи редом с тези на червените депутати. Но към това ще се върнем по-късно. Сега ще обясним защо това искане е обречено на провал. В общия хор на дрънкане, някак незабележими останаха няколко изказвания на висши магистрати, били вече конституционни съдии. Димитър Гочев, който в момента е съдия в Страсбург пръв попари червените като обясни, че Конституционният съд

няма практика за установяване на подобни нарушения

Разбира се хипотезата, че изборите за президент могат да бъдат касирани съществува, но по думите на Гочев,  самата процедурата е свързана с доста сериозни изследвания и това е процес, който би продължил дълго. Според него КС едва ли ще приеме дори самата жалба на БСП за основателна.  Материята е изключително тънка, защото не всяко нарушение на изборния кодекс може да се признае за престъпление. Може да има различни конституционни аспекти - при нарушаване на избирателните права, само съдът може да прецени дали хората с нарушени права представляват мнозинство, което може да промени избора. Например, ако се твърди, че пликовете са прозрачни, трябва да се установи какъв е процентът на прозрачните пликове... Трудно е да си представим, че дори да се стигне до такива детайли, те ще бъдат в полза на оспорилите. Александър Джеров, също бивш конституционен съдия, е още по категоричен в твърдението си, че

каквато и пушилка да се вдига от опозиционните партии

се вижда съвсем ясно, че няма нарушения на Конституцията и Изборния кодекс.  Бившият председател на Народното събрание Огнян Герджиков пък смята, че разликата в изборния резултат между двамата участвали в балотажа кандидати, е достатъчен аргумент да не се  стигне до тази процедура, тъй като съдът може да реагира само при съмнително изместване на вота в приблизително еднакъв резултат.
Нека сега да се спрем и на ситуацията в самия съд. В него една трета от членовете му са от квотата на държавния глава. Освен това част от парламентарната квота са излъчени още по времето, когато БСП доминираше в парламента. От техните реакции ще проличи и отношението на отиващия си президент. Начинът обаче по който той се изказва по темата покава, че


няма намерение да вади горещия картоф

Напротив ще го използва, за да накисне още повече Станишев. Така че вече ни става ясно защо и този ход на партийния лидер изглежда обречен.
Нека сега да видим какво се случва вдясно. От СДС заявиха, че ще останат встрани встрани от разговорите за касирането на изборите и няма да се включат с подписи в искането. Така ще постъпят и от ДСБ, за които основен аргумент е, че не са участвали в президентските избори. Очевидна е промяната в нагласите на двете партии по отношение на управляващите срещу които те иначе безцеремонно играеха с бившите комунисти, при това без тези колебания, които имат сега. Това се дължи първо на очевидния разпад на Синята коалиция. Второ, Мартин Димитров ще има тежък вътрешнопартиен дебат след седмица по темата. Едно от основните обвинения срещу него ще бъде, че е загубил хиляди гласове заради колаборацията със Столетницата. Димитров, разбира се, няма начин засега да бъде свален от поста, затова и бърза с вота на доверие получен от контролираното от него ръководство. В партията на Иван Костов ситуацията е различна. Те е възможно да не са участвали във вота (макар че се чуха признания, че са ухажвали с гласове бившата еврокомисарка), но нямат никакво основание да се измъкват по терлици от тема, от която могат да извлекат дивиденти. Очевидно е, че снишаването на Командира е породено от друга игра. А тя е

възможност за пазарлък както с управляващите

така и с БСП, с които публично лидерът на ДСБ воюва, но тайно винаги е бил в един отбор с тях. Освен това, макар и да не личи, в ДСБ има брожения, породени не само от изборния резултат, но и от все по-разтящото недоволство срещу култа към личността и желанието за промяна в посоката която начерта техният кандидат за столичен кмет Прошко Прошков.
Накрая не бива да се пренебрегват и действията на спечелилата изборите ГЕРБ. От там вече заявиха, че не се притесняват от евентуално искане за касиране на президентските избори. Нямаме други притеснения, освен че искаме да отговорим на очакванията на народа, а виждаме, че те са по-големи, т.е. и отговорността е по-голяма, обясни Димитър Главчев, зам.-председател на парламентарната група на управляващите. Той заяви също, че червените до този момент не са казали ясно какви са нарушенията в изборите, че да искат тяхното касиране. От тези изявления си личи, че ГЕРБ е в силна позиция, че разполага с много явни и неявни ходове, които могат да променят насоката  на този нов опозиционен опит за противопоставяне. От ГЕРБ отсега разбират и главното затруднение на Столетницата – необходимостта от коалиция, за да съберат необходимия брой от 48 подписи. Те виждат и разколебаността на десницата по тази тема. Дори само тези бегло изброени предимства ги поставят в много изгодна позиция, от която могат не само да неутрализират това искане, но и да рашат косвено политическата съдба на всеки един от изброените лидери на опозицията. 

петък, 11 ноември 2011 г.

Не плащаме за популизъм

Вече не минава седмица, в която някой от червените или някой от дясно, да не поиска министър или направо премиерът да дойде в пленарната зала и да дава обяснения. Саботирането на дейността на парламента от червено-синята мъгла с безсмислени дебати стана толкова прозрачно, че никой не гледа на новите им намерения сериозно, а управляващото мнозинство ги отхвърля на секундата. Това обаче не смущава никак инициаторите. За тях е важно, че могат да използват парламентарната трибуна за поредната доза интриги.
Не е ли е твърде популистко и направо бездушно да се изцепиш оттам, както го направи лидерът на ДСБ Иван Костов с думите:”Медийното шоу може да напълни очите, но не и корема на железничарите”!?... Нима той самият нямаше възможността да ги нахрани по време на неговото управление, но с нищо не попречи фалитът на железниците да не се случи. Затова не само железничарите, но работниците и служителите от много други сектори, отдавна му нямат доверие. Видя се по време на последните избори колко е жалко представянето на Синята коалиция. Но вместо да си вземе поуки от собствения си крах, Командира пак се опитва да прехвърли проблемите от болната на здравата глава. Всъщност действията на подобни популисти много приличат на онзи разговор между две прасета, в което едно пита другото:”Какво ядеш, бе?”„Портокал.”„Честно да ти кажа, въобще не ми прилича на портокал.”
„Ами какво да ти кажа - ям го за трети път!”
Ние няма да сме толкова груби, но ще кажем откровено, не само на бившия премиер, но и на всички, които не искат парламентът да работи, че не им плащаме за това.

понеделник, 7 ноември 2011 г.

Десен плонж към г-жа "Yes"

След катастрофалния провал вдясно си търсят нов донор, който да ги пренесе над четирипроцентовата бариера. Положението им се утежни и заради краха на проекта „Синя коалиция“. Мартин Димитров и Иван Костов вече не крият неприязънта си един към друг и са на крачка от размяната на характерните за подобни любовни раздели цветисти обвинения. Разликата между двамата е, че Командира смята Мартин за лесна плячка и няма намерение да си губи времето в излишни емоции. Показа го веднага след като СДС кръшна с групата на бивши седесари, носеща романтичното име ОДС, и Иван Костов на бърза ръка и не без подобаваща показност официализира връзката си с партията на Яне Янев РЗС. Това

търсене на нова ракета носител не е от вчера

използван похват от десните лидери.
А тези дни се видя, че Костов е готов да пристане и на бившата еврокомисарка. Командира съобщи, че заради неприемането на синия кандидат за президент Румен Христов повечето активисти на ДСБ са гласували за кандидатурата на Кунева. Плонжът на бившия преподавател по марксистка политикономия към царистката, която получи близо половин милион гласа, продължи със следната препоръка към Росен Плевнелиев, която ще цитираме точно, за да не оставим и съмнение за истинските намерения: „Искаме да се обърнем с един призив към г-н Плевнелиев, че ако желае да получи подкрепата на синия вот, той трябва да заеме позиции плътно, до позициите, които защитаваше г-жа Кунева. По отношение на националната сигурност на страната и пробива в енергийната сигурност на страната, който би се получил от реализацията на големия шлем на настоящия президент Георги Първанов. Освен това, ако иска да получи тази подкрепа, да се намеси с целия си авторитет на човек, който представлява ГЕРБ в момента, да се спрат тези безобразия, които в момента текат в преброяването на резултатите, поне да направи декларация, поне да се разграничи от това, което се случва в момента, тъй като не са избирателите ни войници. Той ако направи тези неща, може да разчита на консолидиране на дясната подкрепа за себе си. Ако не го направи ще се яви такъв какъвто е. Това е.”
Няма да припомняме навремето как

Костов ухажваше една друга царистка Лидия Шулева,

нито ще се спираме и на други негови връзки с царската партия. Съобщаваме това, за да се знае, че той никога няма да престане да хвърля въдичките.
Но преди да продължим, нека да проследим и една друга драма вдясно. Още в първата изборна нощ лидерът на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов предложи на десните ново сътрудничество. На пръв поглед една такава покана е нелогична, най-малко заради впечатляващата разлика в представянето на партиите членки на Европейската народна партия. Но всъщност няма по-подходящ момент от възстановяването на диалога между ГЕРБ, СДС и ДСБ. Времето е много удобно за притискане на бившата комунистическа партия и нейните креатури, както и за предприемането на непопулярни мерки. За съжаление трябва да отбележим, че подобно сътрудничество е невъзможно не само заради историческия факт, че който се е хванал с Командира не е прокопсал и че неговите данайски дарове (ще припомним за онези цветя и кутия с бонбони, с които пръв се озова във военната болница, за да ги подари на човека, за когото преди това тръбеше, че бил от подземието) никога не трябва да се приемат, а защото в политиката правилата са други, а пък понякога ставаме свидетели на това как жестовете невинаги се оценяват. Особено от хора, които нямат какво да губят в морално отношение и са си плюли на физиономиите. И Иван Костов и Мартин Димитров никога няма да си признаят, но основният извод за техния изборен крах всъщност не е това, че те започнаха да воюват със сродна партия от ЕНП, а че

СДС и ДСБ влязоха в съюз с БСП абсолютно против принципите,

залегнали в техните основни политически документи. И това избирателите нямаше как да им го простят и не им го простиха. Затова сега и двамата трябва да сърбат попарата на неуспеха. Но ако Костов има възможности за мимикрии, то Мартин няма големи шансове – със сигурност тръгва по пътя на Сергей Станишев след всяка загуба да казва, че остава на поста си, защото сега не е време за промени и партията трябва да се консолидира.
Докато на Командира, както се вижда, му е широко около врата, може дори да се „пенсионира”, както сам обещава. Той дори вече тика напред двама – Петър Москов за негов заместник и Найден Зеленогорски за лидер на СДС. Точно заради силната кандидатура на Зеленогорски твърдим, че лидерът на ДСБ няма особени притеснения по отношение на СДС. Той смята, че сините са му в кърпа вързани и рано или късно пак ще опрат до него. Не само защото Костов има значително по-голяма от тях електорална подкрепа в трите ключови града София, Пловдив и Варна, а защото пред тях няма голям избор – той се е постарал така да ги опакова, че да затворят сами пътищата си за измъкване.

Това, разбира се, не означава, че Синият лъв си е подвил опашката

Напротив сега е моментът СДС окончателно да се раздели с партии и лидери, които са имали неблагоразумието не само да скъсат с тях, но и да се опитат да ги унищожат. Само че не сме убедени, че това ще се случи по начина, по който го подготвя синият лидер. Мартин Димитров поиска вот на партийно доверие на 22 ноември. Най-вероятно ще го получи от Националния съвет, който той контролира. Но това пак ще е в нарушение на демократичните принципи, защото, след като избирателите не са ти гласували доверие, получаването му от една малка група лица го превръща във фарс.
Така че не се очакват кой знае какви промени. И това пак ще налива вода в мелницата на другата маргинална дясна партия. Не случайно техни протежета призовават двете партии да се саморазпуснат и да се появи нещо ново вдясно. От една страна, това изглежда най-правилното решение, но от друга - не е, защото се подготвят подставени лица да го поведат. В същото време в ДСБ например е започнала война на кръга около лидера срещу оформящия се много силен екип около неуспелия кандидат за кмет Прошко Прошков. Истината е, че Прошков е един от възможните обединители на дясното. Затова е и неудобен. Той се харесва и подкрепя от сините. Има и други кандидатури, но това трябва те самите да си решат. Имат възможности да го направят и без намесата на старите влъхви. Въпрос на време е това действително да се случи...
Но нека се върнем накрая отново към новия десен сценарий. Някак встрани остана и дразнещото на пръв поглед изявление на ДСБ, че те вече са четвъртата политическа сила след тези избори. Подобни изявления са характерни за техния нов политически приятел, който мнозина наричат Барон Мюнхаузен. Но те са много характерни за политическата ръкавица, която нежно се хвърля към госпожа Йес. Тук ще припомним как след изборите през 2001 година бившият вече премиер направи впечатляващия извод, че „гражданското общество се е превърнало в народ” и че ще стои на едно място, защото е избягал напред и ще чака да бъде достигнат. Вижда се ясно как днес горчивият опит е довел до нова тактика. Не се стои на едно място, а се бърза с уреждането на парламентарното кресло на следващите избори. При това не по начина, както се действаше спрямо ГЕРБ на предишните избори, когато твърде самоуверено бе заявено, че те държат „златното ключе” за властта. А директно с плонж. Затова няма как да повярваме в обещаното оттегляне на лидера на ДСБ. И ще следим с голям интерес

ще се развие опаковането на Кунева

Още отсега можем да се ангажираме с прогнозата, че това няма да се случи. Това, което ни интересува в този нов десен плонж, е, че той показва не само липсата на морал, но и ни представя истинската същност на Октопода, който през целия криминален преход е лансирал свои протежета, за да може безпрепятствено да дърпа конците в страната. Убедени сме, че провалът на мнозина десни политици през тези години е бил дирижиран с цел да останат само онези, които от самото начало са били програмирани от кукловодите на Държавна сигурност. Кодирана формула на подобен тип хора е безочливост и разчитане на късата памет. Достатъчна, за да им осигури дълъг политически живот. Само че времената вече са други, а и влиянието на бившата ДС значително намаля. Предстои новият президент Росен Плевнелиев да се справи с един от последните им властови центрове, намиращ се на „Дондуков” 2.

Затова и манипулаторите на прехода търсят нови възможности.

Една от тях бе кандидатурата на Кунева. Не случайно крахът на БСП и нейният възход на тези избори бяха като скачени съдове. Не е тайна, че чугунените глави сред бившите комунисти предпочетоха нея пред ренегата Ивайло Калфин. Със сигурност бившата еврокомисарка ще направи свое политическо движение. Костов знае това и вече се е насочил натам. Към това движение нищо чудно да се присъединят и принудително напусналите президентската институция бивши агенти и техните протежета. Не че червено-синята мъгла не е факт. Това, което е ново, е явното партньорство. То говори единствено за стеснения кръг на техните възможности. И за това, че тяхното време си отива. Защото тайната власт престава да бъде такава, когато бъде извадена на светло.

сряда, 2 ноември 2011 г.

Изборна примка за Станишев

Старите влъхви в БСП дадоха заявка, че готвят смяната на лидера си Сергей Станишев. Докато той обясняваше в последната изборна нощ, че е доволен от резултата и че трябва да се довърши започнатото дело, се видя, че дългогодишните партийни манипулатори не понасят вече плитката му демагогия и нямат намерение да се правят дори че го слушат. На всички направи впечатление как Румен Петков демонстративно напусна НДК не заради недоволство от сигналите за шашми, а заради нескриваната вече неприязън към бившия премиер.
Още тогава започнаха да се спрягат имената на все още действащия президент Георги Първанов, на Георги Кадиев, на Янаки Стоилов и на евродепутатката Илияна Йотова за нови лидери на „Позитано” 20. Сега няма да се спираме на това, коя е най-подходящата кандидатура. В Столетницата си има добре обработен механизъм за избора на нов лидер, който включва цял арсенал от политически интриги, преди той да поеме партийното кормило.Освен това все още не е много ясно как ще се отрази загубата на президентската институция на вътрешнопартийните боричкания. Новият президент Росен Плевнелиев и премиера Бойко Борисов са, които имат така наречения „handicap” (предимство), от което едва ли ще пропуснат да се възползват, за да повлияят индиректно на избора на нов лидер на БСП. (Нека само си припомним как преди години Иван Костов тръбеше, че Георги Първанов е изборът на десницата за лидер на Столетницата) Неслучайно вчера, без да се впуска в подробности, Борисов даде да се разбере, че

Първанов е този, който дърпа конците в БСП

макар това да не личеше така, както след тези избори. Наистина обиколките на обитателя на „Дондуков” 2 по време на представянето на негова книга съвпаднаха с малкото изборни победи на червените – Враца, Видин, Хасково, Перник, Търговище, Шумен, Разград. Тези градове, както и някои други (които сега няма да изброяваме), са добри предмостия, в които Първанов може да развие по нов начин, чрез апарата на местната власт, своя проект АБВ, при това без да го натрапва. Не само защото АБВ беше един фалстарт, но и защото далеч по-добре е Първанов да не излиза на светло до момента, в който ще се влезе в пряк сблъсък за свалянето на Станишев от лидерския пост. Всички помним онези кадри, на които се вижда как комунистическият лидер Тодор Живков зяпва, когато разбира, че е свален от поста.

В Столетницата ги умеят тези заговори

и няма да пропуснат да приложат подобна партизанска хватка, ако Станишев доброволно не напусне поста, както се очертава вече.
Румен Петков е другият лидер, който, освен че ненавижда Станишев заради поведението му на отглеждан в парника на комунистическата върхушка (каквито са родителите му), но и заради безцеремонното му поведение, когато го уволни като министър на вътрешните работи от неговото правителство. Не е тайна, че Петков е тясно свързан с Първанов и двамата заедно са много силен тандем, който може да превърне партията отново в железен юмрук, за каквото мечтаят чугунените глави в Столетницата. Между другото, те са точно тези, които подхлъзнаха Станишев с кандидатурата на Ивайло Калфин за президент. Беше ясно, че Калфин заради ренегатството си няма да намери подкрепа сред старите кадри на червената партия. (Те и неслучайно дадоха гласовете си на бившата снаха на някогашния партиен функционер Иван Пръмов Меглена Кунева). Освен това слагането на Стефан Данаилов за вице също бе двоен терлик за Сергей. Но той не се усети как го подхлъзват и се виждаше победител. Всъщност тайно манипулаторите в БСП направиха така, че Станишев на практика да претърпи голяма загуба на тези избори, за да може по-късно той да бъде свален. При това не веднага, а в подходящия момент,

когато си мисли, че е спасил кожата

Има и други аргументи за отстраняването на Станишев. И те са чисто личностни. Ще дадем само един пример от изборната нощ, когато обикаляше телевизионните студиа и нервно обясняваше как страхът е завладял хората, а БСП била стожер на демокрацията. Подобни твърдения винаги имат обратен ефект. Защото на хората им е ясно кой е в дъното на криминалния преход и кой роди Октопода. Освен това той нямаше доблестта да признае победата на управляващите и да поздрави победителя президент. Стряскащо е подобно поведение. То няма да бъде простено не само от избирателите, но и от неговите съпартийци, които са свикнали на далеч по рафинирани игри. Защото големите и силни лидери винаги приемат поражението, за да имат силата и мобилизацията да се подготвят за следващата голяма битка.
Изобщо не трябва да се подценява и

отношението в мрежата към лидера на БСП

Само няколко часа след изборната загуба оставката на Станишев бе поискана във „Фейсбук”. Групата, която набира скорост, носи многозначителното заглавие “Пета поредна загуба. ОСТАВКА". В нея можем да прочетем следните нелицеприятни за него мнения.
„Оставка на тези, които затриха Партията на истинските социалисти”, е записано от създателите на групата. „Загуби, загуби и никаква реакция. А може би това е целта на ръководството на БСП”, възмущават се други. Има и такива, които се възмущават по следния начин: ”Каква оставка очаквате от тези наглеци, дето мислят само как отново да си пълнят гушите? Те ако мислеха за партията, отдавна нямаше да ги има, но те са толкова нагли и мислят само за гушките си”, пише друг симпатизант на червената идея. Трети директно се възмущава от изказванията на Станишев в изборната нощ: „Да заявиш, че сме постигнали много, а в същото време ГЕРБ да е завладял България на 100%, е наглост”, пише създателят на групата, който е анонимен. Той определя това като забрава и „велика морална нечистоплътност”. „Не искаме такъв лидер. Носим срама му, докато той спи спокойно с мисълта за вечност.” Едно от заключенията е особено саркастично: "Преди 10 ноември ние размахвахме червени знамена, сега размахваме розови прашки"…
И това се случва само няколко дни след изборите. Но можем вече да си представим колко бързо ще се разрасне този натиск. Разбира се, едва ли Станишев ще стои със скръстени ръце и ще чака да бъде отстранен от поста му. Още отсега той обещава да приложи някои проверени във времето трикове като например подготовката за поредния вот на недоверие, който, естествено, ще мобилизира най-малко парламентарната група. Още днес очакваме да бъдат прочетени декларации от пленарната зала, с които БСП да обяви изборните резултати за фалшифицирани. Със сигурност от „Позитано” 20 ще предприемат и съответните действия за искане за касиране на изборите и в някои градове. Това обаче едва ли ще повлияе на готвената вътрешнопартийна битка.

вторник, 1 ноември 2011 г.

Крахът на червено-синята мъгла

Поредната изборна победа на ГЕРБ прати левицата и десницата на границата на политическото небитие. Твърденията на лидери от „Позитано” 20, че в страната ни били останали две политически сили – ГЕРБ и БСП, целят единствено да прикрият главоломния разпад на партията на бившите комунисти и да оправдаят участието им в предстоящата вътрешнопартийна битка за запазването на техните властови позиции.
Нападките, отправени от Сергей Станишев към новия президент Росен Плевнелиев в изборната нощ, показват, че с този лидер БСП няма как да оцелее. Отказът на Станишев да поздрави победителя с думите, че не е срамно да загубиш изборите, но е срамно да спечелиш по начина, по който ГЕРБ спечели, издават не само лошо възпитание, но и онази дребнавост, която неговият съпартиец и бивш конституционен съдия Георги Близнашки много точно е характеризирал. Няма да пропуснем да припомним, че професорът описва Станишев като човек, който

съизмерва всичко със собственото си равнище.

А то, по думите на Близнашки, е изключително посредствено: „И в това е драмата. Станишев няма солидно образование, култура, да не говорим за житейски опит. Е, когато този човек започне да раздава оценки, той няма какви други да даде освен такива, които отговарят на собствените му представи за живота. И когато ти лично нямаш никакви постижения в каквато и да било област на живота и науката, а изведнъж са ти възложени отговорни функции, какво може да се очаква?...”
Президентът Плевнелиев очевидно е добре запознат с нивото на Станишев, защото не пропуска да допълни тази дребнавост, като припомни вчера как социалистът разхождал бурканите с пепел из телевизионните студиа, с което показал като че ли „не познава държавността в нейните ясни аспекти”. Защото, ако има сигнал за незаконно строителство или некоректно строителство, тези буркани не се дават на медиите, а на компетентните органи. Съвсем очевидно е и че ако социалистите разполагат с доказателства за нечестност, за некоректност и подмяна на вота, налага се да бъдат представени първо на българските граждани, защото те трябва наистина да се уважават, а след това на съответните разследващи органи.
Именно заради неуважението към избирателите червените получиха този жесток удар от тях. Избирателите съвсем ясно дадоха отпор на партизанщината, демонстрирана винаги от БСП. Те

наказаха червените и заради характерната за криминалния преход наглост,

че може с отиграване на ситуации и с малко манипулации да се спечелят изборите.
Е, как след такива сериозни аргументи за неуспеха на БСП да приемем твърденията на Станишев, че партията се е съвзела от тежкия удар на парламентарните избори и че след тях политическата карта в страната се е променила така, че на сцената са останали две партии ГЕРБ и БСП. И че БСП били единствените на практика припознати от голяма част от българите като алтернатива на управляващите. Ще оставим това без коментар. Но ще отбележим като последен аргумент срещу дрънкането на Станишев, че за първи път управляваща партия запазва и увеличава преднината си по време на избори в средата на мандата си.
На старата десница този път ще обърнем по-малко внимание не защото тя на практика не съществува, а защото нахалството на нейните лидери може само да ни развесели. Истината за тях се вижда от изборния резултат. От ДСБ абсолютно лицемерно обявиха подкрепата си за кандидат-президента на ГЕРБ, но

в местния вот на много места играха заедно с червените

срещу управляващите. Така беше в Пловдив, Видин, Благоевград, Ловеч и в още няколко областни града. Не се учудваме, след като се знае, че от Нова година насам червено-синята мъгла е главната опозиционна сила у нас. Ще обърнем специално внимание отново на продължаващия разпад вдясно заради вече недвусмислените посочвания на взаимна вина от СДС и ДСБ. При всички положения ще следим с интерес как крадецът вика дръжте крадеца, с твърдението, че била извършена подмяна на Синята коалиция. И как от ДСБ очаквали на „Раковски” 134 да си посипят главите с пепел, да осъзнаят провала и да признаят водещата роля на партията на Командира като четвърта политическа сила, след ГЕРБ, БСП и ДПС, като се имат предвид избраните в цялата страна 103 техни общински съветници.
Факт е, че за разлика от Станишев и Мартин Димитров, и Иван Костов казаха недвусмислено, че са готови за оставки. Единият го каза още миналата седмица. Другият заяви вчера, че "може би идва и това време, когато Костов няма да е в политиката по обективни причини".
Това, разбира се, не означава, че ще станем свидетели на много срамни сцени, включващи тайни и явни договорки с червените, гарнирани с публично лицемерие и лицеви опори към управляващото мнозинство. Плонжовете им няма да са такива като на лидера на РЗС Яне Янев, но те едва ли ще откажат да седнат на една маса с Бойко Борисов, ако ги покани на разговори, както обеща да го направи още по време на изборната нощ в първия тур.
Това обаче, което е ясно като тенденция, е, че Мартин Димитров така се е запънал след шокиращия резултат, че много прилича на Командира, който навремето обяви, че ще спре на едно място и

ще чака другите да го настигнат.

Само че ако Костов бързо схвана, че това не е добро решение, и хукна да прави своя партия, то подобно поведение само ще превърне в посмешище Димитров и ще накара растящия брой недоволни в партията му по-бързо да го отстранят.
Коментирайки така бегло тези неразбории, би било несправедливо да не отбележим, че вдясно се появява естествен лидер в лицето на загубилия изборите плевенски кмет Найден Зеленогорски. Той има качествата на лидер и със сигурност може да участва в нови обединителни тенденции вдясно.
Всъщност след всичко обобщението, което можем да направим, е, че маргинализиращите се БСП, СДС и ДСБ няма начин да не продължат с общите опозиционни действия и това няма да е неочаквано, каквото и да се случи с техните лидери след този така ярък провал.