Общо показвания

понеделник, 30 ноември 2015 г.

Камери срещу насилниците



Поредното нападение срещу санитарка в Спешното отделение на МБАЛ-Благоевград е на път да се развие по познатия ни начин. Обществен шум, жалба на потърпевшата, издирвателни действия и арест на извършителя, следва съдебно дело с неизвестно времетраене и наказание. Междувременно врявата стихва до следващия инцидент. Някак си започнахме да привикваме. Но това никак не е успокояващо. Не само защото има все още неразкрити престъпления като това в Борисовата градина. Но и защото заради Парижката касапница, българите все по-често звънят на тел. 112 за подозрителни лица и забравени на публични места чанти.

Досега след всеки такъв случай се поставяше въпросът за засилване на съдебните санкции, в резултат на това деянията срещу медици и учители бяха инкриминирани. Факт е, че нападенията срещу тях само за година надхвърлят няколко стотин. Но както се вижда, мерките не са достатъчни. Не е възможно да се разчита само на правоохранителните органи. И да се действа след като престъплението вече е извършено. “Спасението на давещите се е дело на самите давещи се”, възкликва героят на Илф и Петров. В случая хуморът е черен, но е логично тези, които са потенциални потърпевши, сами да се опитат да организират защитата си.

Един от начините е инвестирането във видеоконтрол. По улиците и на обществени места в центровете на няколко големи града такъв вече има или се изгражда. В това число и в големите болници. Мимоходом ще споменем, че в Лондон камерите надхвърлят 500 000. Биг Брадър действа превантивно, с негова помощ може да се реагира светкавично от намиращи се на място охранители или полицията. Бързото неутрализиране на насилника е това, която има най-добър обществен ефект. От една страна гражданите ще се почувстват по сигурни, а от друга страна тези, които търсят саморазправа, (както обикновено става с нападенията срещу медици), ще имат едно наум, че последствията за тях ще са неизбежни и тежки.

понеделник, 23 ноември 2015 г.

Бурният вятър по бг летищата



Нелицеприятни въпроси предизвика гаф с принудително отклонени самолети от кацане на летище София заради бурния вятър в събота срещу неделя през нощта.
Но не заради действията на столичните диспечери и екипажите, а заради неразбории на Пловдивското летище, където бяха приземени самолетите. Над 300 пътници останаха блокирани с часове, поради липса на аварийни екипи през нощта, които да ги изведат в залите на летището. По-късно, поради същата причина се оказа, че няма кой и с какво да зареди самолетите, за да се върнат в София. В крайна сметка, призори пътниците бяха превозени с автобуси до столицата.

Няма как обаче да се приемат оправданията за случилото се, че е резултат от извършените съкращения, защото летището се намирало пред фалит. И че то не работело през нощта. Във време, когато страната ни засилва мерките за сигурност, заради парижката касапница, подобни грешки не винаги ще имат щастливия край като на този с пътниците от тези полети. Излиза, че дори когато няма реална заплаха, ангажираните с транспортирането, не могат своевременно да се справят с възникнала непредвидена ситуация. И излагат пътниците на заложническия стрес да стоят с часове затворени.

Всъщност случилото се е показателно и за друго. И това е очевидната неподготвеност при иначе общодостъпната световна практика как да се действа в случай на опасност. Ясно е също, че икономии при осигуряването на сигурността на полетите не бива да се правят. Наистина е късмет, че всичко свърши благополучно и има възможност за поуки.

сряда, 18 ноември 2015 г.

Защо Радан Кънев тръгна отново с победителите

Може много точно от психологическа гледна точка да се определи, кое кара лидерът на ДСБ Радан Кънев да признава грешките си, а не като своя патрон Иван Костов да се инати, да “стои на едно място”, за да бъде настигнат от “неразбралите го” и да обвинява всичко и всички за личните си политически провали. Но нека приемем елементарното - че го прави целесъобразност. И дори да предположим, че е проумял поредните пачи яйца, на които го е насадил бившият преподавател по марксистка политикономия. Факт е, че във Варна лидерът на ДСБ публично се отрече пред коалиционния партньор от провалилия се техен кандидат за кмет Чавдар Трифонов, дори призна, че предварително е разбрал, че няма шанс, заради осъдителни прояви в миналото. По същия начин преди седмица обяви и че бившият вече кмет на Хасково Георги Иванов бил грешна кандадатура.

Проблемът е, че Кънев и в двата случая, както и в други градове още от самото начало е знаел кой и как финансира кампаниите на ДСБ на тези места и защо като спонсори изплуват имената на преследвани и осъждани от правосъдието лица. В допълнение след разгрома се видя, че Трифонов напусна подкрепилата го ДСБ и стана независим съветник. В Хасково Иванов се отказа да участва в работата на местния общински съвет. А в уж най-успешният и “син” град Плевен лидерът на ДСБ дори не стана общински съветник. Ясно е, че всички те в действителност са имали намерения, свързани с криминалния преход и участието им в изборите е било да се домогнат до властови ресурс, с който да поддържат статуквото. И след като не са успели, са побързали да напуснат, загърбвайки партийните ангажименти.

Сега на лидерът на ДСБ му е някакси лесно да се отметне за пореден път и да тръгне след победителите в отделните градове. Още повече, че предложението за разбирателство идва от мнозинството. И това със сигурност ще има значение за очакваното по-доброто управление на ключови за страната ни областни центрове. Може да се приеме дори, че поведението на Кънев е знак за измъкване от мъртвата хватка на Драгалевския пенсионер. Дали обаче ще се случи или е само поредната политическа мимикрия, предстои да видим.

По-същественото е, че в тези градове още преди Кънев да си посипе главата с пепел, съмишлениците му бързо разбраха, че съдружието с мафията ги обрича на трайна изолация, затова и без неговото съгласие и участие, сами започнаха да отстраняват костовите подставени лица.

Тихи стъпки в борбата с тероризма


Сред като финансовият министър се наложи да добави 180 млн. лв., за да може сметката на МВР да се върже, дойде време тези, които се грижат за сигурността на гражданите, да докажат, че ведомството не е бездънна каца, в която потъват парите на данъкоплатците. Парижката касапница показа, че целта на терористите са не политици и институции, ангажирани в борбата с тях, а обикновените граждани. Факт е, че страната ни и конкретно вътрешното ни ведомство, отдавна провежда успешни акции по неутрализирането на лица, обявени за издирване от партньорски държави, заловени са десетки трафиканти и хиляди нелегално пребиваващи мигранти. Започнахме да строим стена във време, когато водещите европейски страни смятаха това за удар срещу демокрацията. Но днес, уплашени от залялата ги вълна емигранти и от ужаса на терора, затварят границите си и не се колебаят да издигат телени огради.

Сегашните акции на МВР и службите за сигурност, са добър повод да продължи опитът за реформирането им, въпреки, че предизвика тяхното недоволство. Задачата не е сложна – тези които участват в рисковите операции, трябва да получат съответните бонуси. Добре е също така да не се шуми много – колко трафиканти и бежанци са били заловени, как било наредено на хигиенистките често да изпразват кошчетата за боклук. Не е нужно да се обявяват превантивните мерки и така да се дърпа дявола за опашката. Гражданите сами ще оценят какво се прави за тяхната сигурност, като видят, че на обществените места има не само засилено присъствие, но те се обезопасяват с камери и скенери, така както се прави във всяка страна, заплашена от тероризъм. Не трябва да имаме илюзии, че можем да минем между капките. Мишена сме. И това се видя още 18 юли 2012 г. , когато на бургаското летище бе взривен автобус с израелски туристи.

сряда, 4 ноември 2015 г.

“Късите крака” на Радан Кънев


Лидерът на ДСБ Радан Кънев е на път да надмине по безочливост своя наставник Иван Костов. А бившият преподавател по марксистка политикономия едва ли ще може да каже нещо за свое оправдание след като синдиците на фалиралата КТБ публикуваха списъците с цесии и преференциални лихви на неговата фамилия. Оказа се, че няма нищо случайно в твърденията на разследващите, че банката се е превърнала в касичка за облагодетелстване на привилигировани лица и техните партии.

Каква по-голяма наглост е Кънев да твърди, че в банката ДСБ има малко над 48 хиляди лева, а сега се оказа, че партията държала на влог 1 064 964,76 лева, при това с преференциална лихва...

Нека припомним какво още каза Кънев, когато стана ясно, че в банката има партийни пари:

„Ние трябва да стартираме на чисто и в такава ситуация цялата информация трябва да е на масата. Знам, че дължа отговорите за това. ДСБ е партия, която още от създаването си, с цел избягване на корупционни практики, най-вече при даренията, има много строго уставно разделение на финансовата и политическата власт. След като станах председател на партията, започнах инвентаризация на наличностите и тогава установих наличието на много отдавнашен депозит на партията в КТБ, като след това ръководството взе решение парите да бъдат изразходени, а депозитът - закрит, защото ние непрекъснато критикувахме практики, свързани с тази банка".

Подчертаваме, че той е обещал цялата информация да бъде разкрита, но не го е направил през изминалата година. Някак си се е надявал скандалът да бъде забравен. Но сега, когато се появи новата огромна сума, вместо да обясни за парите, отново опитва да се измъкне, като заявява, че по време на датата, цитирана от синдиците, той още не е председател на партията. А какъв е бил – неин първи заместник, значи е трябвало да знае как се движат партийните пари. И дори да не е знаел, през тази година от първото разкритие, е трябвало детайлно да проучи щекотливата тема и да разясни защо такава голяма сума е трябвало да се държи в определяна от ДСБ като мафиотска банка.

Обикновено, когато стане напечено, Костовият възпитаник винаги се е отмятал от думите си с характерното за него безгрижие. Затова не се учудваме на поредния опит да се измъкне. След като подкрепяният от ДСБ хасковски феодал загуби катастрофално местните избори в неделя по същия начин с лекота заяви, че било станало грешка, не били преценили обществените настроения...
А какво да кажем по този повод за сенчестите фамилни зависимости на неговия патрон с КТБ. Костов също е имал преференциален депозит в банката, в който е държал 155,8 хил.лева. Бащата - Йордан Костов също е със специална лихва, а в сметката му е имало 212,8 хил. Лева. Едната дъщеря на Костов – Яна, е държала 115,3 хил.лв.пак на преференции. А другата му дъщеря Мина е намалила вложението си с 30 000 чрез цесия от депозит 213,2 хил.лв.

Само ще изясним, че преференциалната лихва е до три пъти по-висока от тази, която получават неговите фенове и останалите български граждани. За тях ще остане единствено удовлетворението от народната поговорка “На лъжата краката са къси”.

На нас обаче не ни е до смях:
Уж “Демократи за силна България, а всъщност борци за лично облагодетелстване.
Уж “реформатори”, но в действителност пазители на статуквото на криминалния преход.



понеделник, 2 ноември 2015 г.

Краят на хасковския феодал


Изборният шут, с който бе изгонен Георги Иванов от кметския стол е логичен завършек на четирите му мандата. Те бяха съпътствани с многобройни скандали за далавери, разследвания на спецпрокуратурата, ДАНС и ОЛАФ. Той беше толкова самоуверен за своята недосегаемост, че си позволи, чрез свое протеже депутат да преснеме от секретна секция в парламента и собственоръчно с подигравателни коментари да разпространи  разследване за аферите му, подписано от Петко Сертов, по онова време председател на тайната служба. А в края на последната си кампания Иванов не се посвени отново да разиграе етническата карта, независимо от възможните взривоопасни последици. Без да му мигне окото допусна да бъде намесено внучето на опонента му в гнусна анонимка, разпространявана в града. 

За щастие всичко това вече приключи. В Хасково най-после ще си отдъхнат. Иванов, известен с луксозното си имение и колекцията от супер скъпи ретроавтомобили, както и с ловкото съдействие за многобройни сделки, обогатяващи негови близки, със сигурност вече ще му е трудно да се измъкне. И вероятно Темида няма да го подмине. 

Загубата му е показателна и за неизбежния крах на Иван Костовите възпитаници. Те подобно на своя наставник загърбиха синята идея и се съюзиха с криминалния преход. Не трябва да има съмнение, че го направиха не от морални съображения, а от същите, които отблъснаха близо 2 милиона избиратели от някогашната десница.
Фактът, че както във Варна, София и Хасково десебарите предпочетоха да играят с разследвани и да разчинат на криминална подкрепа, показва че нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено. 

Изводът е, че случилото се в тази кметска кампания е заслужен шамар за самообявилите се за реформатори. Те загърбиха демокрацията и тепърва ще берат ядове. Що се отнася до Иванов, феодалното му управление трябва да бъде забравено по-бързо, а народните избраници да помислят дали два кметски мандата не са напълно достатъчни, за да се пресече веднъж завинаги възможността дългогодишното управление да бъде опорочено и да ни отдалечи от европейския път на развитие.