Общо показвания

сряда, 28 август 2019 г.

Иван Костов не е ощипана госпожица

Няма дим без огън, е казал народът. Строителят на криминалния преход и провалил се за това бивш премиер Иван Костов призна превантивно пред БТВ за едни има-няма половин милион лева, които НАП установил, че не са негови и поради това незаконно инвестирани в купуването на земи в Добруджа.

Първо каза, че това е атака срещу него и ДСБ, която цели прокуратурата да го погне точно преди изборите. След това грандомански нареди на НАП да поправи грешката си, за да не загуби делата, които той ще води срещу нея и предупреди прокуратурата да не изпълнява политически поръчки, а да се реформира. 

Ще кажем направо - в главата на бившия преподавател по марксистка политикономия продължава да ехти залпът на “Аврора”. И все още живее във времето, когато като премиер използваше институциите за терор срещу неудобните и за лично облагодетелстване на себе си и олигархичния кръг, който днес също е подсъден. А това, че сега той заплашва институциите, включително и съдебната власт, показва единствено, че не си е взел поуки от провала си.

Спомняте ли си жена му Елена Костова как трябвало да върне хляба и кофичката кисело мляко в супера, защото блокирали картата и в КТБ, в която получавала пенсията си!?.. А после се оказа, че банката била придворна на семейството. В нея били не само техните пари, но и парите на личната му партия ДСБ. И че банката финансирала семейна офис сграда. Няма да коментираме как чрез незаконна цесия той успя да измъкне част от парите. 

Смешен беше този плач в ефира. Или както казват магистратите, подсъдимият може да говори всичко. Но той не може да бъде говорител на истината. Наясно сме също, че го прави с подстрекателска цел. Няма кой да му се върже обаче, след като разби сините мечти на милиони българи. И ги ограби- чрез бандитската приватизация. 

Нека се замислим и върху нещо друго. Някой да е чувал или виждал Иван Костов да е участвал в благотвортелна кауза, лично да е помогнал за осъществяването на добро дело или спасяването на нечий живот!? ... 

Но когато институциите разкрият негова далавера и си поискат обратно заграбеното, тогава ощипването е болезнено. И той припка при медиите, макар да презира журналистите. Не може да очакваме от човек, превърнал безнравствеността в начин на живот, да посипе главата си с пепел и да поиска прошка. И е крайно време да понесе последствията за тъмните дела, с които спъна прехода към демокрация на страната ни.

сряда, 21 август 2019 г.

Магистралите не са за смет

Има добра новина след пожара на складираните под моста на автомагистрала “Струма” опасни отпадъци. Тя е, че Пътната агенция разпореди да бъде проверено какво има в близост до цялата републиканска пътна мрежа. И без да се дават сливи за смет, както е в народната приказка, се вижда кой как си върши работата. Почти веднага бе установено, че под Аспаруховия мост има куп автомобилни гуми, на друго място свинарник, както и че на доста места има постройки, които сега ще са с неясно бъдеще.

Но нека други не се крият зад гърба на АПИ. Трябва да отбележим, че е меко казано странно в кметството в Дупница от години да знаят, че под моста се върши нещо нередно и да не предприемат нищо на практика, а само да пишат писма – т.е.да прехвърлят топката на отговорността. Това, което може да се направи, е незабавно държавните служби да изнесат всичко опасно, намиращо се близо до пътищата и след това да си търсят парите от виновниците. Процедурата с предписания е твърде бюрократична и създава възможности за нови нарушения.

Прокуратурата правилно е повдигнала няколко обвинения срещу управителя на сметището. Искането за отнемане на лиценза на фирмата му също е добро решение. На него със сигурност и през ум не му е минавало, че не е трудно сред чувалите да се сложат и такива със взрив. Разследващите вече заявиха, че ще търсят и други виновници. А такива има, след като е допуснато под магистралата да има сметище. И без да има взрив, щетите никак не са малки. Най-вероятно ще трябва да се изграждат допълнителни носещи колони, тъй като арматурата на някои от сегашните е пострадала.


Ясно е, че за пореден път ставаме свидетели на нечие безхаберие. За късмет и този път няма жертви. Но късметът не е нещо, на което трябва да се уповаваме. Хубаво е, че се строят магистрали, но рязането на лентички при откриването на нови участъци е само началото на усърден труд по тяхното поддържане. Така че случилото се трябва да е обеца на ухото за всички, които имат претенциите да са добри стопани на държавата.

неделя, 18 август 2019 г.

За лекарската чест

Втори ден няма реакция от ръководството на болницата на обвиненията от близки на зверски убитото дете, че лекарят от Бърза помощ не си мръднал пръста, за спасяването на живота му. Оставил го в ръцеге на баба му, а той седнал при шофьора. Криенето и бавенето на топката не е добър знак. Разследващите със сигурност ще установят какво точно се е случило от подаването на сигнала до пристигането на линейката в лечебното заведение. Експертизата ще установи доколко това е повлияло животът на детето да не бъде спасен. 

Хипократовата клетва е тази, която неизбежно поставя въпросът доколко тя е спазена. Още повече, че българските лекари от години са доказали, че са на световно ниво. И всеки ден има нови доказателства за това. Всяко посегателство срещу лекар винаги е предизвиквало вълна от обществен гняв. И бърза реакция на призваните да защитят закона.

Разбираема е болката на близките, но емоционалните им изказвания могат да доведат лоши последици. Каквото и да се е случило, не бива да има повод за спекулации. Случаят е толкова болезнен за обществото, че разследващите със сигурност няма да мерят с различен аршин. И едва ли ще минат опити да бъде потулена истината. 

Страх не само от кучета

 Извършено е поредното жестоко убийство след изнасилване – този път на седемгодишно дете. Убиецът веднъж е съден за кражби, разследван е за блудство и е лежал в затвора. Асоциален тип, заплашвал и ограбвал нееднократно деца в селото, дори е бил бит от съселяните му, заради това. Той самият не работи, родителите му също не се трудят.

Казано в прав текст –  има склонност зе престъпни посегателства към малолетни. Както се видя не само за да бъдат ограбени. Дали това е отчетено при пускането му от затвора и какви мерки са били взети, за да се предотврати ново престъпление тепърва ще узнаем. Факт е, че детето е мъртво, а близките ще живеят с този ужас до края на живота си. Изобщо няма да коментираме каква трябва да е съдбата на убиеца. Каквото и да се случи с него, той не може да плати цената на затрития детски живот.

Има и друг факт: той е, че никой  в селото не се впечатлява, а само от отбелязват това, че всички в  семейството мизерстват. 

Възниква и въпросът как да се процедира с подобни паталогични типове. Според действащото законодателство той си е излежал присъдата, може дори и предсрочно да са го пуснали. Оттук нататък нищо не е направено паталогичното му поведение да бъде под контрол, с него да се действа превантивно и той да изпитва страх да посегне отново, така, както се страхува от кучета. 

Излиза, че някой не си е свършил работата. А възможности има много – може да се закупят допълнителни количества гривни за проследяване, може с такива типове по-често да се срещат психолози и социални работници. Самото законодателство би могло да се промени и да бъде далеч по-строго при такива посегателства. 

Така че случаят не бива да отминава след подобаваща шумотевица и героизъм на службите, както се случи с журналистката от Русе. Държавата има достатъчно възможности, за да се справи. Но това трябва да се случи, без да се чака някой да нареди отгоре. Очевидно само лаят на кучетата, не е достатъчен, за да бъдат държани подобни престъпници в страх.
   

събота, 10 август 2019 г.

Без край ли е ужасът с белодробните трансплантации!?

Стряскаща е новината, че първата белодробна трансплантация у нас ще се направи през 2021 година. Тя дойде непосредствено след друга – Австрия спира трансплантациите за чужденци. Така еуфорията след успешното присаждане на бял дроб на българка, след години на провалени надежди на чакащите пациенти, (някои от които починаха), се превърна в поредната мъка за тях.

Но повод за недоволство не са само тези пациенти, но и неуредиците със стотиците, чакащи лечение в чужбина. Крайно време е да се сложи ред в тази дейност, която министерството на здравеопазването изцяло взе под контрол. В конкретния случай е добре чиновниците бързо да намерят друга болница, където да се извършат операциите по присаждането. Не е по силите на отделни клиники и техните директори да уреждат операциите, благодарение на личните си контакти. Това, което те трябва да свършат, с помощта на министерството, отново е да осигурят екипите, които ще бъдат обучавани в чужди клиники. Също така по -най-бързия начин трябва да бъде внесено съответното оборудване за нашия (или нашите) трансплантационен център. 

2021 г. е твърде далеч и ако не се предприемат съответните мерки, смъртта на тези пациенти ще е неизбежна. И тя не може да се оправдае с по-строгите мерки срещу търговията с органи, нито по начина, по който бе направено с предишните пациенти, които вече починаха. Силата на държавата се измерва точно в такива хуманни действия, когато тя показва, че цени човешкия живот и прави всичко възможно да го спаси.

вторник, 6 август 2019 г.

По-внимателно с планината

Последните инциденти с планинари край хижа “Македония” в Рила, Боянския водопад и скалите край Лакатник, двудневното търсене на двама в Пирин, както и трагедията с паднало дърво върху палатка край водоем по време на буря ни карат да припомним, че с природата шега не бива.

Всъщност не минава ден, в който да няма инциденти. Факт е, че нашите планински спасителни служби стават все по-добри и разполагат с отлична техника за бързо придвижване и оказване на първа помощ. Добра новина е, че все повече туристи си правят застраховка, с която се осчетоводяват усилията за спасяването им. Телефоните на службата и сайта им са винаги на разположение за консултации за обстановката. На много места има монтирани уебкамери, които могат да се видят. Но остава открит въпросът за екипировката и неадекватните реакции.

Основните травми са от подхлъзване по камъните на мокър терен. Ниската облачност при лошо време създава опасност за мъгли и изгубване. Затова екипировката задължително трябва да е добра – водоустойчиво яке и високи обувки с грайфер. Важно е също, особено за възрастните хора да не са сами, за да може при инцидент да им бъде оказана помощ на място от останалите. При влошаваща се обстановка – приближаваща буря със светкавици, е най-добре да не се правят опити непременно да се стигне до поставена цел, а по най-бързия начин да се прекрати излетът или да се потърсят безопасни укрития. Мобилните телефони трябва да са заредени, добре е да има допълнителна батерия, както и осветление. 

Последните статистически данни показват, че планинският туризъм у нас става все по привлекателен и масов. Това означава, че и рисковете се увеличават. А отговорността е преди всичко на тези, които са решили да посетят планината.