Общо показвания

четвъртък, 29 ноември 2018 г.

Внимателно с електронния популизъм

Има една шега, че зад всеки прецакан компютър, стои един човек, който абсолютно нищо не е пипал.

От маргиналната “Да(й)България” настояват за въвеждане на електронно гласуване. За пример посочват, че така щели да изберат техните кандидати за евровота. Щели да го правят и през телефоните си чрез приложение. Търсенето на евтина популярност от изхвърлени зад борда “жълтопаветници” си е техен проблем, но да се дърпа дявола за опашката с настояването за електронно гласуване, е проблем на всички. 

Няма да коментираме защо в нито една от водещите европейски страни то не само че не е въведено, но и е категорично отхвърлено като възможност. Няма да приемем и популистки намерения за сезиране на Конституционния съд. Не само защото той още преди време се е произнесъл, че това гласуване не осигурява сигурна правна защита на вота. Но и защото още тогава висшите матистрати правилно са изказали съображението, че е необходимо време, за да се гарантира технически тази сигурност.

Вместо да се търси реванш с популизъм, е добре усилията, (включително и на законотворци и управляващи) да се насочат към освобождаване на гражданите от чиновническата бумащина с помощта на електронното правителство и електронното управление. Глупаво е във време на информационен бум да се виси пред гишета и да се разнасят документи от едно в друго ведомство, когато това би могло да стане с помощта на елекроника.

Разбира се, няма да имаме нищо против да наблюдаваме как наследниците на Иван Костов ще демонстрират електронен вот при номинирането на своите кандидати. И как сами ще се прецакат и ще спукат балона, който са надули. Както обикновено става при тях.

вторник, 27 ноември 2018 г.

Зависимост или сигурност

Софийската кръгла маса за енергийната сигурност в Югоизточния район на Балканите съвпадна с поредното напрежение между Русия и Украйна, този път в Керченския пролив.

След като преди близо десет години руснаците спряха за известно време газа за Европа през Украйна и страната ни беше на прага на криза като се наложи да внесе прескъпо газ от Гърция, днес ситуацията на практика не е по-различна. Въпреки, че за разлика от тогава газохранилището ни в Чирен е разширено и пълно. Това в никакъв случай не е успокояващо, ако кризата се задълбочи. 

Точно затова е напълно логично страната ни да търси други възможности. Няма да коментираме защо през тези години те не бяха постигнати. След замразяването на „Южен поток“ (не че водещи в страни в ЕС не продължиха доставките си на газ от Русия), перспективите за газ от Средния изток, Израел и Египет стават все по-близки, но зависимостта, нашата и на други страни от региона от руския газ, остава. 

Добрата новина е, че управляващите са разбрали, че шансът е в това да отстояват националния интерес и да подготвят инфраструктура, която да поеме вдъхващите оптимизъм няколко газови проекти.В момента богатите европейски страни плащат по-малко за газ, отколкото бедния юг. За нас като потребители ще е важно да получаваме газ на поносими цени. Те могат да бъдат постигнати само с реална диверсификация, а не с приказки как тя ще бъде постигната в бъдеще. Надяваме се, че този път политиците са си научили урока. И няма да се поддат на лъжливи геополитически игри в ущърб на интересите ни.

понеделник, 19 ноември 2018 г.

Съгласие или нестабилност

Когато искат, народните избраници могат и да работят за полза роду.
Макар и малко, добрите новини са тези, които внасят просветление във време на нестабилност и агресивен популизъм. Постигнатото съгласие в парламента да се отстъпи от заложените ограничения в поправките на Закона за вероизповеданията, допълнително ще улесни приемането им в пленарната зала. В момента подкрепата е от всички в парламента. Очаква се и официалната дума на висшия клир, с който има вече предварителни договорки.

Основните промени са три: предизвикалото брожения и демонстрации отрязване от държавно финансиране на вероизповедания, които се изповядват от по-малко от 1% от населението отпадна. Ще се запази и анонимността на даренията. Третата отстъпка е към чужди вероизповедания, които няма как да се забранят, заради едно решение на Конституционния съд. Очевидно законотворците са преценили, че с дискриминационни мерки, не се пази националната сигурност и има достатъчно други действия, с които да не се допусне пробив в нея.

По-същественото е друго: видя се, че единствено чрез търсенето на общо съгласие, може да се постигне разбирателство. Точно затова добре е управляващите да си вземат поука. Имат възможност да избират между месеците на скандали, заради пренебрежителното отношение към нуждите на хората с увреждания и бързо постигнатия консенсус по промените в Закона за вероизповеданията.

Не на последно място, политическата класа трябва да разбере, че не може да има стабилност, когато се противопоставят едни на други българските граждани. И популистите, които подклаждат това, е добре да знаят, че в крайна сметка ще бъдат изхвърлени от политическия живот.

вторник, 13 ноември 2018 г.

Бъдеще или омагьосан кръг

Има и положителни новини. Образователното ни министерство демонстрира система, с помощта на която деца и възрастни, които не могат да говорят и да използват ръцете си, общуват помежду си и с другите хора. Това ще е една от стъпките за дигитализация на училищата през следващите две години. Тази високохуманна инициатива не е първата, която показва ново отношение към българското образование. Преди това се започна с връщането в училищата на хиляди деца, които поради една или друга причина не се образоваха. От министерството намериха начин да премахнат тежките раници, обещават навсякъде безжична връзка и таблети.

С тези стъпки има шанс да се разчупи омагьосания кръг на посткомунистическата образователна система, която всички критикуват, но никой не смее да промени. Фокусът се изместваше от протяжни спорове за съдържание на учебници и заплати на учители. Парите, които държавата отпускаше стигаха дотук. През това време светът се промени драстично. И е прекрасно, че промяната, макар и дошла под натиск на майките, които поискаха равностойно обучение на децата си, започна да се случва.


Оказа се, че има и пари от еврофондовете. Въпросът е как те ще бъдат усвоени. Това не означава, че държавата ще действа на принципа: ето ви едни пари, оправяйте се. Напротив този управник, независимо от партийния цвят, който инвестира в иновативното обучение, ще заслужи подкрепа. Няма как да бъдем в модерния свят, без не само да ползваме възможностите му, но и да създаваме свои възможности за развитие.  

сряда, 7 ноември 2018 г.

И Европа не ще костовисти

Бутиковата партийка ДСБ на Иван Костов е на път да бъде изхвърлена и от Европейската партия, заради системно неплащане на членски внос. Като начало няма да бъдат допуснати техни представители на конгреса утре в Хелзинки. Напълно логичен край за натирените от политическия живот в страната псевдополитици. 

Какъв срам всъщност. Драгалевският лаборант, който осъществи “разбойническата” приватизация, с която облагодетелства цяла каста,  не може да осигури пари за партийния членски внос в европейското народно семейство. 

Докато бяха на власт, все можеше чрез рекет някой да плати. Но сега е друго – бандата от грабители е подсъдна. И ще трябва да си плати не само за дяволука, но и заради почеряненото на стотици семейства от смъртоносните условия за работа в прилапаните от новоизлюпените олигарси заводи.

Истината е, че и в Брюксел им светна, че е време да се разделят с тези, които не носят ползи за развитието на Стария континет, а ги връщат в мрачното минало на посткомунистическия грабеж. И че правилата са за всички. Който не ги спазва, си остава в миналото. Бъдещето няма нужда от тях.

неделя, 4 ноември 2018 г.

Донорство, но с църковна благословия

Едно посещение на здравния министър Кирил Ананиев при Негово Светейшество патриарх Неофит бе затъмнено от станалите ежедневие политически скандали и разкрития за корупция.

То обаче е жизнено важно за много хора, нуждаещи се от трансплантация на органи. След него стана известно, че Българската православна църква вероятно ще подкрепи донорството. Очаква се Синодът още през седмицата да се произнесе. Всъщност срещата е първата стъпка от поредица, които трябва да бъдат направени, за да може лекарите транспланталози да вършат спокойно своята работа.

“Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал, и лекуването е от Вишния” (Сир. 38: 1-2). Проблемът обаче е другаде – в някои непрецизирани текстове в здравните закони, които позволяват едностранно взимане на решение. А това създава възможност за посегателства на животи и коруптна търговия с органи. Висшият клир е предупредил за това още преди близо две години. Тогава от Църквата казаха, че „желанието на човека да разшири границите на земния си живот е благословено от Православната църква, виждаща в това възможност за покаяние, добри дела и духовно развитие”.

Но се подчерта, че „извън съзнателното съгласие няма акт на даряване”. Изводът от случващото се е, че църквата трябва пряко да бъде включена чрез свои служители във всички нива, овластени да организират донорството. Причината е, че е важен не само, човешкия живот, който трябва да бъде спасен, но трябва да се обърне подобаващо внимание и на този, който дарява. Това на практика означава, че нашето законодателство трябва да бъде синхронизирано с църковните канони, според които отношението към тялото е такова, каквото и към душата, без други помисли. За да може дарението да се превърне в човеколюбие.