Общо показвания

понеделник, 29 ноември 2010 г.

Къртиците и Октопода

Стряскащо прозвучават някои откровения на разследвани и разследващи напоследък. Само преди дни съдът направи публично достояние записи от скрита камера и подслушани телефонни разговори между няколко лица, уреждали подкуп за затлачване на делото срещу бившия военен министър Николай Цонев. Любопитното в тези разговори е лекотата, с която те говорят за далаверите на другите – от завистливата убеденост за вземанията на техни колеги до откраднатите милиони от АЕЦ „Белене”.
Що се отнася до техните договорки, Бай Ганьо изглежда пеленаче. Ужасяващо е, че това вършат представители от трите власти. По този начин някои, които са призвани да крепят държавността, всъщност я рушат. И се опитват да ни внушат, че

престъпният начин на мислене и действие е естественият начин на живот.

Тоест искат да ни убедят да приемаме ненормалното за нормално.
Удивителна е и лекотата, с която Алексей Петров заяви в събота (27.11.), че никога не е „бил агент под прикритие, а офицер на оперативно внедряване” и това му давало възможност да получава доходи от консултантски договори. Макар че е бил служител на Националната служба за сигурност (НСС) и по закон като такъв не е имал право да получава други доходи освен заплатата си в службата. Както е известно, през април на заседание на комисията за контрол на ДАНС стана ясно, че Петров е отчитал годишен доход от 3-4 млн. лв. в периода, докато е бил служител на НСС. По този повод блогър разказва следния виц:
„Един го назначили за продавач в "Плод и зеленчук" (не е Филчев). На първия ден му казали: "Това ти е работното място, това е стоката, това е кантарът, това е чекмеджето за парите, а заплатата ти ще бъде 100 лв."

А човекът възкликнал: О, ама и заплата ли давате?!"

Но нека продължим напред. Бившият шеф на НСБОП, а сега шеф на митниците Ваньо Танов направи поредното шокиращо разкритие, като заяви, че и Костов, и Станишев са захранвали партийните каси с куфарчета, пълнени от контрабандните канали на митниците. "Всички партии са били финансирани по този начин", заяви той. Танов обясни, че през годините хора са назначавани в митниците именно с такава цел. "Цайса е бил пратеникът, който е трябвало да организира тази дейност, би трябвало от БСП, защото с ходатайството на Петко Сертов е изпратен - да си имат представител в агенцията", поясни Танов.
Всъщност нищо ново под слънцето. Ще припомним една знакова среща от 16 септември 2006 г. в ресторант „Олимп”, където като спонсори на синя изборна кампания се появяват ключови фигури от ъндърграунда като Големия Маргин, Мето Илиенски, Лекса и др. Тогавашният лидер на СДС Иван Костов не намира нищо необичайно в това присъствие. Казва дори, че щяло да бъде опасно, ако в „Олимп“ бяха гостували Маджо и Пашата. Командира дори откровено споделя, че и двете му коли са застраховани в СИК, и казва забележителните думи

“Животът е по-силен от скрупулите”.

Връщаме се към миналото не само за да потвърдим, че тайните връзки между мафията и някои политици не са от вчера, но и за да си обясним защо днес със същия гьонсуратлък политическият милиционер Костов ни казва, че няма вина за назначаването на Никола Филчев за главен прокурор, защото по време на неговото управление Филчев е избран с гласовете на прокурорите от Висшия съдебен съвет (ВСС). А колкото до дребната подробност, че ексглавният прокурор беше заместник-министър на правосъдието в неговото правителство, в това също Командира нямал пръст - не го е назначил той, а тогавашният министър Васил Гоцев. „При мен всеки министър сам подбираше екипа си, давах им пълна свобода и не им се бърках”, обясни в петък (26.11.) от телевизионния екран Костов. Не е нужно да губим ценно време, за да припомним отново как с помощта на Висшия съдебен съвет и най-вече с добре познатите политически манипулации в него бе избран разпъваният днес и еднакво недолюбван от червено-синята мъгла Филчев. Не защото вместо да бъде послушкото на Костов той се превърна в негов враг, а единствено заради бравурната лекота, с която някои политици

искат да подменят неудобните истини за криминалния преход

Няма как да забравим и човека с двете имена, обитаващ „Дондуков“ 2. Ще припомним само как под негов натиск по времето на тройната коалиция бяха приети поправки в изборния закон, целящи да скрият източниците за финансиране на партиитеорганизирани предимно от Октопода. За да не бъдат осветявани президентски спонсори, някои от които междувременно бяха обвинени в източване на еврофондове, беше отработена схема за дарения през множество физически лица от една фирма. Шефовете й раздават премии на участниците в схемата, те даряват абсолютно законно една част от получените пари на партията, а другата запазват за себе си. Пипалата на Октопода са скрити, на предната линия са щастливите дребни риби, които благославят невидимите спонсори заради получените премии. Е, при такава подготовка съвсем очаквано бе да се появи проектът АБВ За радост обаче върховете на властта до такава степен са главозамаяли играчите, че те са

загубили възможността да допускат дори, че могат да грешат.

Лошите новини за подобни на АБВ начинания идват не само от черните овце в схемите, но и от самите кукловоди, които искат да ги подменят с нови лица. Взаимното дебнене допълнително кара да се тресат очакващите лесни победи. Нищо чудно да се окаже прав бившият шеф на НСБОП, когато допуска, че Трактора може и да е записал разговора с Румен Петков на срещата с Братя Галеви и да го държи в зависимост с този факт. Ваньо Танов не изключва вероятността и самите Галеви също да имат запис. Според него това обяснява, че по време на изслушването му в парламента при предишното управление Петков не е разкрил подробности от срещата."Ако той е защитил националната сигурност, щеше да каже тези факти. Но той не говори нищо конкретно за тази среща, защото се страхува да не каже нещо в един момент и те да извадят нещо съвсем различно, което ще го компрометира”, разсъждава Танов. По думите му "абсолютно е възможно един човек да държи някакви файлове от които всички да се притесняват".
Всъщност евентуалните притеснения на един бивш министър нямат значение, по-съществено е какви ще са оттук нататък намеренията на тези, които периодически гласуват за тях.
И доколко те са готови да не бъдат съучастници и пазители на двадесетгодишното статукво.
И от поданици да станат граждани.
Защото публикуваната вече стенограма от разговорите на участниците в аферата за престъпното оневиняване на бившия военен министър, както и очакваните разкрития на други подобни афери ни показват една мрачна действителност на недопустими зависимости, всички до една сочещи към политическия връх на Октопода.

понеделник, 22 ноември 2010 г.

Защо изплуваха сенки от миналото

Когато публикува на 11 юли 1989 г. в сп. „Отечество” програмната статия „Анатомия на илюзиите” к.и.н. доцент Иван Костов едва ли си е мислел, че днес ще му се наложи да се оправдава за това, че е бил преподавател по марксистка политикономия и е промивал мозъците на студентите по времето на Тато. Ще припомним още, че тази статия става основа на доклада на Андрей Луканов, изнесен от него на разширеното заседание на Политбюро на ЦК на БКП на 13 юли същата година. Може да допълним, че не случайно политическият милиционер на репресивния режим става експерт на КНСБ на Политическата кръгла маса в зората на демокрацията. А по-късно е министър в две разноцветни правителства. За малко да бъде и в правителството на Любен Беров като подарък за ролята, която изигра в свалянето на първото демократично правителство на Филип Димитров, успял е да получи подкрепата на БСП, но в последния момент е предпочетен Стоян Александров.
Нека видим сега как Командира представи този петък – 21 години по-късно, пред БНТ тези нелицеприятни факти: „Аз съм преподавал политикономия. Изключително уважавана наука. Това е приложна икономика за управление на страната. Това са конкретни политики. Учебниците по политикономия учат как се правят реформи. Става въпрос за това как се управлява страната, тоест как се променят икономиките, за да се постигат определени политически цели.
В това няма нищо лошо. Аз не съм гузен в този смисъл.”
Естествено е да определим това изявление като политически тепегьозлък, но ще предпочетем диагнозата, която слага психиатърът д-р Николай Михайлов, бивш съучредител на партията на Иван Костов „Демократи за силна България”: „Това е тактика на едни хора, които нямат какво да губят в морално отношение и са си плюли на физиономиите”.
Как иначе да си обясним плонжовете, които Костов правеше доскоро пред човека, за когото първоначално твърдеше, че идва от подземието. А през седмицата сините заедно със Столетницата гласуваха срещу бюджета на управляващите. И какво да кажем за лекотата, с която днес говори срещу бившия комунистически режим, чийто идеолог е бил.
Всъщност активността на Командира през последните дни не е случайна. Тя идва по едно и също време с появата на редица сенки от миналото и осветяването на мрачни, миришещи на кръв деяния на криминалния преход.
Медийното шоу на бившия главен прокурор Никола Филчев, гарнирано с пикантни срещи в ресторанта на басейна „Спартак” и почти романтични спомени за „борбата с мафията”, няма как да не ни раздвои за бъдещото му местоживеене между белезниците и Четвърти километър. Няколкото убийства, с които свързват името му, бълбукат като мехури в блатото на прехода.
Разказът на бившия шеф на ГДБОП Ваньо Танов и последвалото цветисто обяснение на потърпевшия бивш МВР министър Румен Петков в края на миналата седмица не може да не ни стреснат. Защото се появява поредната глава на Октопода. Според Танов разговорът е имал за цел да договори движението на наркотици по основните канали за дрога, минаващи през страната ни. „Тази договорка касае Златко Баретата и Галеви. Едните трябва да изнасят синтетика, а другите да връщат хероина в България. Това трябва да става на бартер, за да няма движение на парични потоци и да не могат да бъдат разкрити”, обясни още бившият шеф на антимафиотите. „Не случайно Румен Петков е описван като демон - тутакси потвърди новината и вътрешният министър Цветан Цветанов. - Не е никаква изненада за мен, че именно той е посредничил между отделни криминални групировки.” И допълни, че прословутата среща не е била за предаване на важна оперативна информация, а за преразпределяне на територии. Няма да коментираме, че СРС-тата от тази операция са унищожени, защото може да се окаже, че
уж вече ги няма, но някъде все пак се пазят
и ще се появят в подходящия момент.
Самият факт, че се говори така публично, показва, че идва краят на табутата за 20-годишното благоденствие на червено-синята мъгла. И че не става дума само за сюжети, целящи да отклонят вниманието от нелицеприятните икономически прогнози, идващи отвъд океана, нито пък са предизвикани от реваншизма на бившия голям брат. Те са резултат единствено от шестващата байганьовска недосегаемост, на която са се радвали играчите на статуквото. Затова не трябва да се учудваме на техните булимични подскоци и най-вече на клозетното бърборене, в което искат да ни потопят. Целта е пак да ни преметнат с поредния спасител, който трябва да се появи. За съжаление на някои от тях
така им се услади шведската маса на властта
че със зъби и нокти ще се стремят да я запазят, като се опитат да се маскират с неподозирани карнавални костюми.
По този повод не бива да пропускаме и човека, който се разкрачи между „Дондуков” 2 и НДК, за да подсигури чрез АБВ третия си мандат. От публикуваната от неговата пресслужба паметна бележка за разговора му с руския му колега, проведен на 18 януари 2008 г., става ясно, че държавният глава, без да има каквито и да е правомощия, пита тогавашния министър Петър Димитров дали не може да започне строителството на АЕЦ „Белене” още през есента на същата година. Министърът тутакси му връща топката, като за да зарадва руската страна още повече, казва, че строителството може да почне още през август. Излиза, че има хора, които са готови да усвоят едни пари, без да се съобразяват със стандартите за строителството на такъв тип обекти. Всъщност президентът е апелирал за нарушаване на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, а министърът без никакво колебание се е съгласил. Съгласно този закон строителството на нова АЕЦ може да започне само след издаване на разрешение за строителство от председателя на Агенцията по ядрено регулиране. За целта преди всичко техническият проект на централата трябва да е преминал през регулаторен преглед и да е одобрен от тази агенция. Само ще
припомним, че проектът беше върнат за доработка
и все още (ноември 2010 год.) е в процес на преглед. Други трябва да се занимават с въпроса защо при това положение през есента на 2008 год., без да има все още детайлен технически проект, е поръчано основното оборудване на реактора, като е сключен финансово необезпечен договор на огромна стойност.
Нека веднага се запитаме, след като до такива изводи се достига само от тази малка част от информацията, която ни предоставиха, какво би се случило, ако бъде осветено защо бяха застреляни съветници на държавния глава.
Няма нищо странно, че започнахме с Командира и завършваме с човека с две имена. Политическият пинг-понг между двамата не е спирал. Бившият експерт на комунистическите профсъюзи и националистът от Общонародния комитет за защита на националните интереси никога не са били в различни отбори. На тях много им се иска да си мислим, че сме общество на провалени хора. За да може пак да ни преметнат. Само че не разбират крачката, която вече е направена за приключването на тяхната игра. А тя никак не е малка, защото стената, зад която се криеха мрачните тайни на прехода, вече е разрушена.

понеделник, 15 ноември 2010 г.

Рентген за лъжите на синьо-червената мъгла

Има едно позабравено стихотворение на Иван Вазов. То е писано малко след откритието на Вилхелм Рьонтген и започналите горе-долу по същото време разработки на детектора на лъжата:
„Със лучите, Рентген що откри,
чудо ново пред света представи:
тъмните тела прозрачни прави -
тайна в мрака веч не можеш скри.
Затова, щом чуя дума блага
ил съзра усмихнати очи,
иде ми да кажа аз веднага:
дайте Рентгеновите лучи!…”
Фалшът и лицемерието, които дядо Вазов иронизира преди близо 100 години, тутакси могат да се пренесат и за последните изпълнения на синьо-червената мъгла. Никак не е случайно, че през седмицата станахме свидетели на една червена и една синя алтернативи на сегашното управление. Но нека започнем с последната, не за друго, а защото е най-комична. Не е ли смешно да се разбере в края на съботната пушилка, която вдигна Иван Костов, че неговата алтернатива няма да подкрепя вотове на недоверие към управляващите, тъй като ДСБ „не били лешояди“. И че всъщност, най-голямата заплаха, която Командира отправи бе, че ще пише писмо до ЕНП заради носталгията на мнозинството към режима на Тато.
Много ни е интересно как например Тодор Живковия политически милиционер ще обясни в писмото си дали пък носталгично няма да бъде върната като предмет за обучение марксистката политикономия. Която навремето той преподаваше и

промиваше мозъците на студентите.

Не трябва да се съмняваме, че го е правил най-малко със същата убедителност, с която днес отново иска да ни преметне. Както го направи с Мартин Димитров, като му измъкна партията под носа и си гарантира поне за мандат политическото оцеляване.
Много е нахално точно Командира да определя политическата система като театър на абсурда. Защото, ако не беше си траял за досието „Гоце”, ако не беше назначен по неговото управление в НСС, човекът, който дърпа конците на партията, която някои наричат „Ред, законност и Държавна сигурност”, нямаше да ставаме свидетели на много от днешните циркове. Така че Костов да не си мисли, че само неговите фокуси остават незабелязани и че на други викат Барон Мюнхаузен. Та нали не беше далеч времето, когато с букет цветя първи се озова при човека, за когото първоначално казваше, че е от подземието.

Няма да забравим и лицевите опори,

които направи, за да не остане в миманса.
Що се отнася до сегашната неприязън на Иван Йорданович към руските проекти у нас, и тя не е трудна за разгадаване. Не е нужно да припомняме колко големи обекти станаха тяхна собственост по време на неговото управление. Ще кажем само, че изобщо не ни интересува неговата гузна съвест за кременчугския период, нито пък сегашното демагогстване. Защото знаем какво би се случило, ако го сложим на детектора на лъжата.
Но нека все пак отдадем дължимото и на червените, защото и там плачат да бъдат завързани за машината на истината. Ето например с каква гатанка изрази своето отношение към президентското движение АБВ лидерът на БСП на пленума в събота: "Що е то - ни рак, ни риба, нито ляво, нито дясно, нито център", зададе партийна гатанка Станишев. И отговори, че това е безполовата алтернатива. Няма да коментираме колко безпомощно-хаплива е тази шегичка Не заради страхът, който лъха от нея, а заради разговорите, които преди това той е имал с човека с харамийския псевдоним. Затова ще кажем само, че много ще ни е любопитно да прочетем и тази стенограма. Истината е, че зад помпозността, с която бе

създадена възродителната алтернатива

мирише на гнусни интриги и партизански сметки. Без, разбира се, да подозират за горския, който накрая ще ги изгони от землянката на техните заговори. Ако за някои от присъстващите кметове е ясно, че като удавници за сламка се хващат за алтернативата, защото добре знаят, че заради далаверите, които са въртяли, са с единия крак в затвора, то за други участието им в този вътрешнопартиен комплот е направо необяснимо. Нито Стефан Данаилов, нито Костадин Паскалев, нито Ивайло Калфин могат да бъдат лицата на този проект. Вярно е, че от „На всеки километър”, през „Мол 2” може да се стигне и до „Дондуков” 2. Но не е дори нужно да се наблюдава унилия вид на актьора в кулоарите на парламента, за да стане ясно, че с теглото си той може да се пребори, но политическата помия няма как да избегне. Как ли звучи в ушите на патрона на проекта АБВ казаното от Данаилов
„Не желая да участвам в това оплюване. Аз съм напълно наясно, че

моят път в политиката е приключил.

Нямам никакво намерение оттук нататък да се занимавам с политика. Аз наистина търся възрожденците у нас. Трудно ги откривам. И нямам намерение да губя останалата част от живота с политика. Като се върна назад, виждам, че в тези 20 години ние пропиляхме толкова много нерви, енергия, здраве. И в един момент разбирам, че е било залудо.”
Не по-малко откровен е и Паскалев, който в прав текст каза, че участието му във форума на президента е първото и последното и че никога и при никакви обстоятелства няма да напусне БСП.
Със сигурност различният начин на правене на политика, който иска Калфин, не е този на обвързаностите с бившата ДС и на взаимодействията с подземния свят.
Истината е, че тяхната плачеща за детектор на лъжата двойнственост е трогваща в сравнение с възродителните намерения на човека с двете имена. Със същата лекота, с която подкрепяше режима на Милошевич и се набърка с ембарговите доставки за Саддам Хюсеин, днес той, нарушавайки конституцията, иска да определя политическото бъдеще на страната ни. Ясно е че е готов на всичко – от мощно движение, имащо самостоятелно управление, през балансьора, без който не може да се състави нито едно правителство, до малката партийка, като тази на Командира, - за да се задържи сред играчите. Само че може да си остане

само с помпането на мускули

Едно е дълги години да се крие принадлежността към бившата Държавна сигурност, съвсем друго е да може да се излъжат хора, на които им е светнало, че политиката няма нищо общо с овациите под театралните прожектори, нито пък с хармонията от достойното житейско пребиваване, далеч от политическата помия. Освен това нека не забравяме дружеските връзки на неформалния лидер на АБВ с червените министри. За един от тях бе внесено обвинението в съда тия дни. При това за присвоени милиони. И не е срещу кого да е, а срещу бившата социална министърка Емилия Масларова. Трябва ли да припомняме кой искаше да е социален президент, но нищо не направи за тези на които искаше да служи. Интересно как би реагирал детектора на някои въпроси, свързани със социалните връзки между двамата.
Накрая по повод на казаните през миналата седмица многобройни лъжи, нека припомним и още нещо свързано с ренгена. Едва ли е случайно, че първата снимка, която професор Вилхелм Рьонтген снима, е на ръка. Някой може да направи алюзии с лявата ръка и десния джоб. И няма да е далеч от истината. Защото на някои може би им се иска грабежът да продължи. Точно затова е нужно осветяването на скелетите от гардероба, както и на лъжите на номенклатурчиците от криминалния преход.

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Двете лица на проекта "Първанов"

Спомняте ли си как в нощта на преизбирането си за втори мандат Георги Първанов благодари на инициативния комитет, подкрепил кандидатурата му. Само че забрави да отбележи помощта на БСП и на другите партии, които му дадоха рамо. Един от ветераните на партията, позволил си да го критикува за тази му неблагодарност, бил привикан в президентството и дружески му били поискани обяснения на чаша кафе. Държавният глава не пропуснал да го попита дали няма нещо против него. Няма да се спираме подробно на отговора, който му е бил даден. Ще съобщим само, че той не се отличава много от казаното днес от друг партиен ветеран – конституционалистът и червен депутат Любен Корнезов, по повод на новата инициатива, носеща фамозното име „Алтернатива на българското възраждане”:
„Мястото на Георги Първанов, след като приключи мандатът му, е в БСП, при нас. Може да се върне като редови член, това не значи, че трябва да оглавява партията. Но мястото му е сред нас. Но ако в неговата глава се въртят мисли този проект да прерасне в политическа партия, това не е полезно за нашето общество. Движение или тази партийка, която той смята да създаде, е обречена. Не съм оракул, но с цялото си уважение към президента ще кажа, че прави грешка, която може да се окаже фатална за неговото политическо бъдеще", откровено заяви Корнезов.
Вероятно държавният глава си мисли, че

номерът с инициативния комитет,

който бе флагманът за неговото преизбиране, ще бъде повторен и че тези хора отново ще го подкрепят.
Факт е, че имената на някои от тях са вече сред учредителите на АБВ. Но силно се съмняваме, че бившата световна шампионка Йорданка Благоева, както и треньорите Тити Папазов и Христо Бонев ще се вържат повторно в тази измамна игра и ще позволят да бъдат употребени.
Няма да коментираме другите партийни играчи, на които вместо да им се отблагодари навремето, че му помогнаха и за двата мандата, той ги загърби в трудни моменти, а напоследък дори се опитва чрез квотите си в някои институции да ги отстрани от политиката. Ще кажем само, че те са наясно с намеренията му и знаят как да се отнасят и с двете му лица.
Но нека видим какво се очаква днес да се случи в зала 3 на НДК. Това, което е сигурно, е че форумът с мотото „България ­ на другия ден” няма да бъде нещо повече от претопляне на вече познатите ни тези на президента за блатото, в което са ни довели управляващите и как той ще възроди България... Какво нахалство всъщност. Сякаш нямаше тази възможност, особено през последното десетилетие.
Ясно е, че ни се готви поредната партия менте, която трябва да върне някои кукловоди в играта и чиито интереси са сериозно застрашени от сегашните управляващи. Но за да го направи, Първанов трябва да използва харамийския си псевдоним. И да обвини бившите си съпартийци, че нищо не са направили през тяхното управление и на всичкото отгоре като едни мухльовци са позволили да им вземат властта под носа.
Разбира се, веднага можем да го попитаме кога говори истината ­ когато участваше като диригент на създаването на бившата управляваща коалиция или днес, когато

с помощта на бившата ДС

се опитва да хвърли партията си на кучетата и да влезе през парадния вход като поредния спасител на нацията.
Вероятно държавният глава си мисли, че този чист и непорочен костюм могат да му осигурят почтените Ивайло Калфин и Костадин Паскалев. Само че дори и с тях не си е направил сметката. Защото и двамата знаят, че ще бъдат използвани за трамплин и след това просто ще бъдат изхвърлени.
Не случайно вчера благоевградският кмет директно заяви, че ще участва във форума, защото смята, че неговата партия не е достатъчно активна по отношение на политиката, която водят управляващите. Само че в никакъв случай и при никакви обстоятелства нямал намерение да напуска БСП.Освен това едва ли двамата не си дават сметка, че Първанов иска да ги потопи в синьо-червената мъгла на изпаднали извън борда политици, които са готови на всичко, за да се върнат в играта. Няма да коментираме и как бившият външен министър и кметът на Благоевград биха се почувствали в компанията на тайните помагачи на проекта, които са същите, спасили в началото на тази година държавния глава от импийчмънта.Всъщност това, на което разчита Първанов в момента, е недоволството в БСП от опозиционната им роля. Не случайно близките до него Бойко Радоев и Венелин Узунов като комити обикалят страната и агитират бивши областни управители и други

изпаднали от трапезата червени мандарини

да се включат в кампанията. Такива недоволни има и сред депутатите, но някои от тях са толкова безлични, че дори и да отидат там, няма да се разбере. Както не се разбира дали са в пленарната зала или не. Както всяко начинание и АБВ си има програма минимум и програма максимум. Предизвестената смърт на желанието на Първанов да помете управляващите, както това направи царят с Командира, ни разкрива всъщност истинската цел на задкулисните играчи –

Първанов да влезе в следващия парламент

с малка, но вдигаща пушилка партия, т.е. – да повтори номера на Иван Костов, който гушвайки СДС, се върна в играта. Президентът ще е доволен и на този вариант. Но това трябва да стане за сметка на БСП. Там обаче не са такива балъци като Мартин Димитров, за да му дадат гласовете си.
Накрая нека припомним как държавният глава обещаваше след мандата си да не постъпва като някои бивши президенти, а да се върне към научната си дейност, да пише книги и да създаде една младежка политическа академия, която да оглави и да учи младите на политика.
Очевидно е, че е излъгал, както много пъти го е правил.
Това трябва да е обеца на всички, които днес или в бъдеще ще влязат в проекта АБВ. Защото няма как да се вярва на човек, който има две лица – едното за електората, а другото за господарите, които му дърпат конците.

понеделник, 8 ноември 2010 г.

17 мига от пролетта на АБВ


В интересен сандвич попадна държавният ни глава тези дни. От едната страна е все по-недоволната от действията му БСП, а от другата - нелицеприятните разкрития за тайни връзки с подземния свят, които той вече се наложи да опровергава. Бихме прибавили към това и многозначителното ръмжене на руския мечок, но ще оставим коментарите за по-нататък, когато на създателите на проекта АБВ им светне, че Щирлиц вече е пенсиониран и играчите са други.
„Някой чел ли е социологическото изследване на „Алфа рисърч”. Там въпросът е: „Ще подкрепите ли кандидат за президент, посочен от днешния президент Георги Първанов. 17 процента казват „да”, 40% - „не”. Това го каза не кой да е, а лидерът на БСП Сергей Станишев в събота при посещението си в град Раднево.
Повод за тези думи са появилите се съобщения, че новата формация на президента се ползва със 17% одобрение от българите. Червеният лидер каза още, че се съмнява фигури като Стефан Данаилов и Ивайло Калфин да загърбят БСП заради новото формирование. Като прибавим към това и всекидневните опровержения на набедени за участници в АБВ, последното от които бе на смятания за много близък до Първанов икономист Димитър Иванов, прогнозите за успеха на този проект не са много радостни.
А какво да кажем за появилите се обвинения към човека с харамийския псевдоним

за съучастие в неизяснената смърт

на Илия Божинов, един от свидетелите срещу Октопода. Пламен Николов, близък приятел на Божинов, заяви, че смъртта му била много удобна за президента и че всъщност ставало дума за политическо убийство. Според Николов причина за това са свидетелските показания на Божинов за това как и при какви условия тогавашният лидер на БСП е „подарил” общинска таксиметрова компания на Алексей Петров. Забележителна е заплахата, отправена от Първанов към Божинов по този повод: „Нали се бяхме разбрали да не се раздухва повече тази история, аз изпълних своите ангажименти, ти направи своята политическа формация. Оттук нататък нищо добро не те чака”.
Е, нарушилият омертата Божинов вече не е между живите. От „Дондуков” 2, където дълго време се правеха на умрели лисици, започнаха да валят опровержения.
Най-интересната част от тях не е фактологичната, а политическата – че атаката срещу ловеца на архари „издава страха на определени политически среди от оформящата се гражданска алтернатива".
Това също може да се приеме като някакъв тип мафиотска заплаха. Но всъщност може да се окаже просто надуване на мускули, като се има предвид твърде партизанският характер на подготвяното учредяване на „алтернативата”. И най-вече трескавите опровержения на набедените за участници в нея.
Що се отнася до компроматната война, тя наистина се води на широк фронт – от Барон Мюнхаузен и неговата оредяваща групичка до скритите играчи, които полагат не малко усилия да подклаждат огъня. Това, което може да се предполага, е, че кукловодите, които доведоха Първанов на власт и

бяха щастливи да ползват благините

от всички сделки, произтекли от това, искат да се подсигурят след изтичането на мандата му с още по-добро продължение. Те няма как да са доволни от случващото се в момента. Няма по-голям ужас за тях от разтърсващите разкрития за криминалния преход през последните 20 г. Излизането на светло на дълбоко пазените тайни, за които се говореше доскоро под сурдинка, кара задкулисните играчи да губят съня си. Затова всеки, който може да им помогне, най-вече чрез зависимостите от тях, ще бъде пуснат в битката. Те вече няма какво да губят и за да запазят статуквото, ще пожертват и най-добрите си козове които държаха в дълбока конспирация. Естествено че това няма да е само битка за поредното преразпределение на баницата от червените кланове. В нея ще участва и създаденото от тях СДС, за което образно някои казват, че е останало без първата буква. Как иначе да си обясним

наливането на масло в огъня,

което направи един бивш шеф на тайна служба от времето на управлението на Командира, с някои подробности около смъртта на Божинов. Вечерта преди да умре той бил с приятели на ресторант. Единствено неговата порция била забавена. Гарнитурата била от гъби. А на следващия ден, след като вече умрял, лекарите установили, че черният му дроб е на желе – какъвто обикновено е резултатът от отравянето с гъби. Според ексшефа на тайната служба подобен тип убийство не бил труден за осъществяване. Така на практика последвалите дезинформации за смъртта само засилвали подозренията. Съвсем естествено е подобно предположение да звучи достоверно и зловещо. То си е предупреждение към всички, които дръзнат да се опълчат срещу Октопода. По-лошото обаче е друго - че се прави опит да се спусне червено-синята мъгла в услуга на статуквото. Защото разследващите един ден може да установят, че наистина е извършено убийство. Но на този етап бившият шеф на служба пуска компромат в услуга на подземния свят. Защото вечерта, преди да умре, Божинов е бил с гости в караваната си, а не на ресторант. Подхвърляната в грешна посока пушилка всъщност е за отклоняване на вниманието... Друг е въпросът какво се е случило в караваната. И кои са били тримата външни гости, които не са от обичайния приятелски кръг на Божинов... И това е само началото. Със сигурност

ще изскочат още скелети от гардероба на прехода.

Как тогава да не свържем 17-те процента фенове на човека с двете имена с онези носталгични „17 мига от пролетта”. Лошата новина за него е като се появи мечката, да не стане като във вица за ловеца, който иска да я надхитри (както навремето правеше един наш държавник). Но тя го изненадала. И вместо да се покачи на близкото дърво, както направили останалите ловци, той започнал да обикалял около него. Когато мечката започнала да го настига, отгоре му викнали да побърза, за да не бъде изяден. „Няма страшно, водя я с три обиколки“, отвърнал невъзмутимо този отдолу... Та този отдолу да не се окаже неформалният лидер на АБВ. Който през всичките тези години се е опитвал вярно да служи на бившия голям брат, но вече е загубил доверието му.

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Андрешко и Октопода

Новият проект АБВ (Алтернатива на Българското Възраждане) замириса на гнило още преди да е обявен официално. Няма как да не се сетим за едно друго „възраждане” – през осемдесетте години на миналия век, станало причина стотици хиляди наши сънародници да емигрират. А афиширалият се за инициатор на новото формирование Георги Първанов е доказал, че е приемал с охота подобни идеи. Всъщност АБВ е доста взривоопасна смес от патриотари кариеристи, гарнирана с няколко заблудили се интелигенти.

Но номерът на Андрешко, който иска да изостави Октопода

и да се върне целият в бяло, вече сме го виждали. Човекът с двете имена може би си мисли, че с десетгодишното нищо неправене на „Дондуков” 2 е приспал сетивата на избирателите и те са забравили колко пъти през годините на прехода се е извъртал на 180 градуса, като е изоставял каузи и хора. Разчитането на късата памет не е достатъчно. Защото както излъганите от него, така и бъдещите участници в новия Отечествен фронт виждат как той уж е с тях, но всъщност няма да е, ако те не успеят. И ще ги зареже ­ ни лук ял, ни лук мирисал  в момента на провала им.
Може ли също така онази малка група, която знае как се съчетава политика с правенето на пари (в някои доклади този процес се описва като срастване на мафията с държавата), да забрави с лека ръка дружеските си взаимоотношения с Първанов, „услугите”, които му е правила, и да се скрие вдън земя. И не само това – „по-първите“ от тях публично да търпят обиди. Защото да се твърди от такова високо място, че дебатът на ъндърграунда не го засяга, е доста нагло. Как да си обясним тогава щедростта, с която е подарил една таксиметрова компания. А сега се отрича от близостта си със същия този свят. Като илюстрация за тази невярност и изменчивост ще припомним как организираше през 90-те години на миналия век

митинги срещу НАТО и в подкрепа на Милошевич.

А днес чака с нетърпение всяка покана от Брюксел, за да може лицемерно да демонстрира любовта си към алианса. Не сме забравили и зората на демокрацията, когато обичащият да ловува редки и забранени видове ловко се е опитал да затрие необходимото му за научна кариера сътрудничество с бившата Държавна сигурност. И след като не е успял, е предпочел да „лази” пред кукловодите, както отбеляза за него един бивш дисидент тези дни. Нима избирателите искат кукловодите да им натресат да ги управлява поредната марионетка. Едното му лице да хвърля прах в очите на заблудилите се, а другото  да пълзи на килимчето и да обслужва задкулисните играчи.
Ясно е, че това, към което се стреми Първанов, е да гарантира политическото си бъдеще след напускането на „Дондуков” 2.
Както направи и Иван Костов – с 5-има депутати, но с шумно присъствие в парламента и медиите. Не случайно Командира тутакси се лепна за пиара, предхождащ създаването на АБВ. Той много добре знае, че статуквото е нарушено от сегашното управление, а неговата задача винаги е била да го крепи с познатите от времето на соца хватки за оптимизация на предначертаната от бившата ДС система. Затова сега лидерът на ДСБ ще се включи в играта с Първанов. Уж опонирайки му, но всъщност двамата пак ще работят за старата и обща кауза на червените капиталисти.
По този повод ще припомним как през не толкова далечната 1998 г. преди един конгрес на БСП Командира (по това време премиер на страната), каза следното за избора на партиен шеф:

Моят кандидат е Георги Първанов

ще работим в тази насока. От Жан Виденов и Красимир Премянов европейски лидери не става, все още имам надежда, че нашият кандидат ще спечели, уточнява Костов. Вътрешна анкета сред десетчленния НИС на СДС показала, че мнозинството подкрепя Първанов, само Муравей Радев и Евгений Бакърджиев имали други предпочитания.?
Така че топката между двамата винаги е била умело подавана и те са били „врагове” дотолкова, доколкото трябва да се запазва и укрепва посткомунистическият модел по техните схеми.
Нека например попитаме Командира вода в чия мелница налива, като казва „С ГЕРБ лошо, но без ГЕРБ още по-лошо”. Всъщност дали не подсказва на старите си приятели от Столетницата как да играят играта.
Истината е, че Първанов и Костов искат да спрат влака на промяната
Но не са толкова силни, че да дръпнат спирачката. И също като във вица им трябва политически гръб, който да им свърши работата. По същия начин човекът с двете имена плахо влиза в купето. Прави се, че не може да си вдигне багажа, докато на един от седящите, як мъжага, му писва и се притичва на помощ. Няма да споменаваме как мъжът, качвайки багажа, му е казал, че само с акъл не се прави нищо. По-късно, когато дошъл звездният миг на двуликия ловец, и той започва да дърпа ръчката на внезапната спирачка, уж неуспешно, пак идва на помощ човекът маша и само с два пръста дърпа ръчката. В настаналата суматоха Андрешко от Сирищник слиза от влака, а го отнася бабанката.
Добрата новина в очаквания сблъсък за продължаването на криминалния преход е че фарсовите повторения на номерата, свалили в началото на 90-те първото демократично правителство, няма как да се случат. Защото на хората им писна да ги лъжат все едни и същи стари муцуни.