Общо показвания

сряда, 30 май 2012 г.

Краят на синьо-червения популизъм

След като разтури Синята коалиция, СДС би шута и на тайния съюз с БСП, шествал близо година и половина в българския парламент благодарение на Иван Костов и Мартин Димитров. В декларация, оповестена вчера след редовното заседание на синьото политбюро, се посочва БСП като основен опонент на СДС. Сините специално подчертават, че Столетницата е партията, чиято „идеология, история и политически действия са несъвместими с християнските ценности, личната свобода и право на избор и инициатива. БСП е партията, която исторически е доказала, че допусната до властта, създава кризи, нарушава права и създава олигархични елити. До червената линия, която разделя БСП с демокрацията, ние винаги сме поставяли и още една, синя. Тази синя линия няма да престъпваме с нито едно политическо действие или инициатива.”
„Нищо ново под слънцето!” - бихме възкликнали.
Но няма да го направим, защото сините активисти и симпатизанти имаха нужда това да се каже отново. Разпръскването на червено-синята мъгла идва и в много подходящ момент – когато Командира откликва радушно на призивите на червените за отмяна на плоския данък, както и води популистка война с монополите, които, знаем, утвърди по време на своето управление.
Разграничението на сините от БСП може да се приеме и като знак за сътрудничество със сродната народна партия. От „Раковски“ 134 твърдят, че ще подкрепят всяка инициатива на управляващите, гарантираща развитието на демокрацията, развитието на икономиката, защитаваща християнските ценности. И до изтичането на настоящия парламентарен мандат ще продължат да са необходимият коректив на всички техни действия или бездействия „с ясни аргументи, принципи и ценности, изказани на висок глас, и със самочувствието на партията, направила демократичните промени и посочила пътя на България към Европа.“
Особен интерес от посланието на сините представлява обръщението към всички демократи в България, свързали през годините мечтите и надеждите си със СДС. Сините са убедени, че никога повече няма да допуснат да са лидерска партия и вместо еднолични решения ще предлагат експертни становища, вместо „тайни срещи на елити“ – открити дискусии, вместо „скрити договорки“ – публични позиции и вместо „популистки обещания“ – ясни и категорични ангажименти и отговорности.
Това означава, че СДС приключва с номенклатурния син елит, умело контролиран и поощряван от кукловодите по време на целия криминален преход. Този документ обяснява защо старите влъхви така изплакаха, като разбраха, че със Синята коалиция и с неформалния й лидер и бивш преподавател по марксистка политикономия е свършено завинаги. Тази малка група хора бе свикнала да ползва всички благини, умело подхвърлени им от червените барони. За тях нямаше никакво значение, че с действията си са отблъснали толкова много хора. През последните години те се изживяваха като онази сервитьорка от разказа на писателя дисидент Георги Марков, която е убедена, че след като Тодор Живков е ял от тази чорба, тя е върхът и няма равна на себе си. Само че в действителност тя има вече „тежък, неприятен вкус на престояло ядене и в нея има толкова мазнина, колкото вероятно има в цял полкови казан”.
Истината е, че тези сини номенклатурчици се превърнаха в мумии на култа, почитани от достатъчен брой балъци, за да ги държат над четирипроцентовата бариера.
Но ето че дойде денят те да бъдат извадени от мавзолея. Не защото в кризата излиза твърде скъпо да се поддържа онази постоянна температура от 17 градуса, както и да се извършват нужните процедури по контрола на тяхното балсамиране. А защото, както правилно отбелязват писателят:
"Какво струва всичко това, след като ти поднасят такава чорба".
Всъщност няма нищо по-хубаво от завръщането към ценностите, заради които бе създаден СДС и които привлякоха близо 2 милиона и 500 хиляди избиратели. Днес те вече не искат да ги лъжат и да дават гласа си напразно.

понеделник, 28 май 2012 г.

Затихващият трус вдясно

Точно като след земетресение крахът на Синята коалиция все още напомня за себе си, но все по-слабо и затова без очаквания ефект за нито една от двете заинтересувани страни. Тези, които се тръшкаха за нея и вещаеха черно бъдеще за СДС, почти изчерпаха дежурния арсенал от конспиративни обвинения две седмици след предизвестената раздяла.
Нападките всъщност като бумеранг издадоха скритите и най-вече неосъществени желания на бивши сини величия да се домогнат отново до властта (или най-малкото до следващия парламент) на нечий чужд гръб. Само ще припомним как в нощта на изборите през 2009 г. подалият оставка Мартин Димитров се изцепи, че коалицията им с ДСБ държи „златното ключе” за бъдещото управление с ГЕРБ. А Иван Костов прави лицеви опори и носи цветя и бонбони в болницата на човека, за когото твърдеше дотогава, че е от подземието. Едва ли обаче някой от тях двамата е готов днес

да си посипе главата с пепел



за това, че не успяха да се настанят на трапезата на властта и че не оправдаха очакванията на хиляди изгладнели техни активисти да получат своя пай от държавната баница. Затова техните избиратели, лъгани още по времето на синьото управление (1997-2001 г.), никак не се колебаха и обърнаха гръб на Синята коалиция на местните и президентски избори миналата есен. Още повече, че на живо видяха как в парламента техните избраници в продължение на близо година играят в един отбор със социалистите срещу сродната им народна партия.
Настъпилата тишина вдясно на пръв поглед може да издава и безпомощност, след като набеденият за враг Костов вече го няма. Не е нормално сините все още да са без заместник на подалия оставка Мартин Димитров. Изненадващо е също тяхното нежелание да влизат в полемика със защитниците на провалената Синя коалиция. Създава се впечатлението на хаос и липсата на сценарий за

голямото завръщане на СДС



на политическата сцена. Не само защото знакови фигури се обявиха против раздялата, но и защото оставката на Мартин очевидно не е била предвидена. Това от една страна дава възможност на Костов за завземане на техни позиции чрез вбиване на клин между водещите крила в СДС, но от друга липсата на конкретна фигура на синия връх обезсмисля ударите, защото те издават единствено страх от неясното бъдеще на издънения отвътре политически проект ДСБ. Отсега е ясно, че Командира няма да разчита на своята партия и ще се опита да запази формата на Синята коалиция и чрез други партньори да прескочи четирипроцентовата бариера. Не е новина и олевяването в политическите позиции на бившия преподавател по марксистка политикономия. Мнимата битка с монополите и особено изненадващата нова задявка с червените за премахването на плоския данък показват, че в желанието си да остане на терена Костов няма да се спре пред нищо. Дивият и безскрупулен популизъм, както и безпринципните пазарлъци, ще са негово основно оръжие. Само че когато той казва:
„Искам да призная, че съм правил много компромиси със СДС, включително на последните избори. Компромиси, за които не ми повярваха от собственото ми семейство”, това напомня за казаното от него през 2004 г., когато напусна „Раковски” 134:
„Каузата напусна СДС. То е като моментът, в който духът напуска тялото. Истината е, че духът си отива от тялото, а не тялото изпуска духа. Когато каузата напусне една организация, не можем да тъжим за тази организация. Единственото, което има смисъл в политиката, е политическият дух. Именно ДСБ се превърна в новото тяло на този дух.”
Затова сега е много интересно как Костов ще се обърне към избирателите и дали

в желанието си да ги преметне отново ще забрави,



че ги е наричал „народ в кавички”. Истината е, че той си е направил много добре сметката и в нея те не присъстват. Но е направил така, че да получи гласовете им, дадени за някоя от партиите, с които той ще влезе в коалиция. Тези, на които той ще разчита, са неговите верни подръжници, които са около 70 000, плюс гласовете на тези, които сините депутати ренегати ще му докарат.
Но да оставим сметките за по-късно. В случая същественото е, че сините успяха да се измъкнат от опеката на човек, който по думите на бившия главен редактор на в. „Демокрация” Йордан Василев „не може да събира, а да пропъжда”. Затова и тяхното мълчание в момента най-вероятно не е защото заради груповщина не могат да се разберат кой да поведе партията до избора на нов председател (както твърдят противниците на раздялата с костовизма), а защото сините искат да се опрат на онези ценности на представителната демокрация, които накараха близо 2,5 милиона избиратели да гласуват за СДС през 1997 г.

Гласуващите не искат вече да са безгласни фенове



участващи в нагласени предварително комбинации с точно калкулирани гласове. Това не вдъхновява, а отблъсква. Избирателите искат да знаят, че гласът им ще отиде за кауза, която ще защити най-вече техните икономически интереси. Те нямат никакво намерение да подкрепят партизанщините на един финансиран от техния залък партиен апарат. Истината за възродителите на СДС е във въвличането на гражданите в устройството на държавата. Това е подходът, който сините трябва да възприемат, за да си върнат доверието на избирателите. Затова бъдещият председател на СДС не може да е от старите муцуни, които се видя, че не са готови да отстъпят и да дадат право на други да движат политическите процеси. На „Раковски” 134 са наясно, че новият им председател ще има срещу себе си достатъчно обигран противник в лицето на лидера на ДСБ, на който не само че адекватно той трябва да му се противопоставя, но и


да води диалог с него, ако това ще е от полза на десницата



Още в самото начало на своето самостоятелно явяване на следващите избори СДС има потенциален бонус от близо 300 000 избиратели, които заради Костов през последните години се отдръпнаха. Сега те с нетърпение наблюдават какво се случва на „Раковски” и са готови да участват във възраждането на синята партия. Този брой избиратели е малко повече от тези, които на миналите парламентарни избори гласуваха за Синята коалиция – общо 285 662 гласа. Това означава, че тогава парламентарният праг е бил 165 000 гласа. Предполага се, че сега ще е малко по-нисък и за преминаването на бариерата и съставяне на парламентарна група от най-малко 10 народни избраници ще са необходими между 140 000 и 150 000 гласа.
Със сигурност в това отношение

СДС вече има превес над ДСБ



Но това е само при най-благоприятния сценарий за сините. Защото в момента по-мотивирани са избирателите на Костов. Те са наясно зад кого стоят, а и самият бивш премиер, както се вижда, започва каскада от популистки ходове в икономическата област, които със сигурност няма да бъдат осъществени (ако приемем хипотезата той да влезе в следващото управление), но затова пък ласкаят обнадеждаващо слуха на избирателите. В този смисъл само демонстрацията на желязно единство сред сините групировки може да спре процеса на консолидация около Командира и разбира се да върне много разпилени гласове, което след изборите пък ще помогне за по-лесното осъществяване на напълно възможното дясно коалиционно управление.
Най-песимистичният вариант ще е двете десни партии да останат извън парламента. Той обаче в никакъв случай не бива да се допуска, защото на практика ще отвори пътя към ново лявоцентристко управление.
За да не се случи това, сините ще трябва да положат огромни усилия, за да създадат ново лице на партията си, като в същото време не трябва да очакват да бъдат пожалени от бившия им партньор в лицето на ДСБ. Шансът на костовистите е да се опитат да откраднат достатъчен брой сини избиратели, за да може, ако не успеят да влязат в парламента, поне да успеят да изпратят и двете партии на бунището на историята.

понеделник, 21 май 2012 г.

Конгресният фарс на БСП

Театърът, който двамата основни играчи изиграха по време на 48-ия конгрес на БСП през уикенда, показа, че нито единият, нито другият имат намерение да спрат битката помежду си. Публичното помирение с думи и прегръдки между Сергей Станишев и Георги Първанов само отлага развръзката до предстоящите парламентарни избори догодина. Войната между тях обаче ще продължи на тихия фронт. С оттеглянето си Първанов само доказа защо има две имена, оттук нататък той няма публично да атакува партийния си лидер, но ще прави всичко възможно да го провали в достатъчна степен, че да бъде отстранен от „Позитано” 20. Станишев пък много добре знае това и едва ли ще остави бившия президент да се върне един ден на бял кон. Лидерът на европейските социалисти има и морално предимство след конгреса. И то е заради обяснимия тепегьозлък, проявен от Първанов – с месеци да руши единството на партията (включително и чрез думите, че Станишев запушвал партията, казани на самия конгрес), и след това да няма моралната сила да се яви срещу него въпреки очертаващата се загуба. И вместо това да заяви, че в името на единството се отказвал от битката... Същото се отнася и за останалите 28 кандидати за лидерския пост, с изключение на Георги Кадиев, който единствен има доблестта да оправдае доверието на тези, които са го номинирали.
За човека с харамийския псевдоним подобно поведение е обяснимо – предателството, интригите и ДС мероприятията (като сливенската история с онези пари), са част от криминалния преход, който очевидно за наследниците на бившата комунистическа партия още не е свършил.
Изобщо няма да се спираме на Соломоновата притча  за двете майки (една от които откраднала бебето на другата, след като видяла, че нейното е умряло, и затова потърсили справедливост от царя, който пък размахвайки меча, за да съсече уж бебето, тутакси разбрал коя от двете милее за него), разказана от Първанов при оттеглянето му и предизвикала възторга на делегатите. Първо, защото тя е цитирана неуместно от Ловеца с двете имена и, второ, заради маниакалността и невъзможността на един бивш кадър на ДС да намери полагаемото му се място след десет години безметежно съществуване на „Дондуков” 2. Подобни сравнения издават и 


опасния провинциализъм на така наречените по времето на соца народни хора, 


които все се стремят да приличат на някого от големите – единия ден на Тони Блеър, другия - на цар Соломон, но всъщност в главите им никога няма да отшумят залповете на „Аврора“, с които са закърмени. Такива като Първанов не могат да излязат лице в лице срещу опонента си (ще припомним как още през 2001-ва отказа да се яви срещу Петър Стоянов в директен сблъсък и по думите на един партиен лидер случайно стана президент), освен ако не са в силната позиция. Тяхната официална биография е съшита с бели конци и е всъщност низ от лъжи. Например самохвалството на Първанов, че никога не бил губел, изобщо не е вярно – той загуби парламентарните избори през 2001 година не по-малко катастрофално от СДС, но кой знае защо по този въпрос в партията му мълчат...
Дори на миналогодишните президентски избори загубата не е на Станишев, а на протежето на Първанов Ивайло Калфин, бивш негов съветник и настоящ евродепутат...
Споменаваме тези факти, за да бъде по-лесно разбрано случващото се оттук нататък в БСП. Защото действията на бившия президент ще станат партизански
Той ще нанася ударите си срещу Станишев и ще се крие в землянката си в гората, където ще се прави на ни лук ял, ни лук мирисал. Всъщност на конгреса Първанов спечели важно предмостие, като се намърда трайно в ръководството на партията. Самият факт, че той се класира на трета позиция сред членовете на Националния партиен съвет, показва, че той ще може да влияе било лично, било чрез своите протежета в ръководството на партията. Добрата новина е, че


Станишев едва ли ще го остави да руши партията


подмолно. В на пръв поглед меките му изказвания има много повече заплаха срещу вътрешните му противници. Когато той казва, че е победител с достатъчно убедително и заради това консолидиращо мнозинство, че ”разделителната линия в партията трябва да се лекува” и че е готов да работи с всеки, който покаже „реална воля” да се бори срещу управляващите, това означава единствено, че Станишев няма да допусне повече произвол. И че Първанов оттук нататък ще бъде принуден да сърба попарата за това, че е дръзнал да оспори лидерския му пост. На страната на лидера на социалистите са и старите хардлайнери, които недвусмислено показаха, че


няма да търпят партийните ренегати.


В шегата на Станишев, че „не се чувства тапа за шампанско, а партията не е бутилка”, всъщност има достатъчно заплаха срещу оттеглилия се безславно Първанов.
В момента в БСП на практика се запазва статуквото на Станишев. Известно е, че запазвайки го, той загуби пет последователни избори. Очевидно е, че трябва да направи онези крачки, които да накарат не само симпатизантите му, но и тези, които са дали вота на други партии, отново да повярват на БСП. Много трудна, почти


невъзможна за изпълнение задача


като се има предвид, че трябва да работи с хора, които обичат да мишкуват и оттеглят кандидатурите си, „за да не изгорят”. Влизането на „Позитано” 20 през задния вход, а не чрез вота на избирателите, показва, че Станишев ще трябва да работи с безскрупулни апаратчици и с потопили се дълбоко вътрешни опоненти. Въпросът възможно ли е с такива хора да се постигне победа е риторичен.
Това, което е ясно засега, е, че едно от малкото искрени неща, казани на този конгрес, принадлежи на Първанов. Напълно сме съгласни с думите му, че това е неговият нов „4 февруари.” (На тази дата през 1997 г. Първанов и Николай Добрев върнаха мандата за съставяне на правителство на президента Петър Стоянов след дни на масови улични протести срещу управлението на Жан Виденов.) Разбираема е както болката, така и посланието, отправено към спечелилия Станишев...
Но понеже приехме притчата, разказана от Първанов, за неуместна, ще си позволим да  разкажем подходящата за този конгрес притча:
Един любопитен монах запитал учителя си:
„Кой е пътят?”
„Той е пред очите ви” - отговорил учителят.
„А защо не го виждам?”
„Защото мислиш за себе си.”
„А вие? Виждате ли го?”
„Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки „аз не виждам” и „ти виждаш”, погледът ти няма да се промени”, отвърнал учителят.
„Значи пътят може да се види, когато няма нито „аз”, нито „ти”?”
„Е, когато няма нито „аз”, нито „ти'' кой е този, който ще иска да го види?”
Това трябва да имат предвид не само социалистите, но и другите политически партии, преди да започнат следващата вътрешнопартийна война.

петък, 18 май 2012 г.

СДС: А сега накъде!?

Само два дни след еуфоричното скъсване с тоталитарния хомот на Командира отрезвяването в сините редици започна. С просто око се вижда, че в СДС няма ясен сценарий за това какво трябва да се направи след напускането на Синята коалиция. Липсата на временен председател на партията на мястото на подалия оставка Мартин Димитров показва, че тя ги е изненадала и основните играчи не са мислели за това предварително. Но това е бял кахър в сравнение със започналата още на Националния съвет мощна атака, водена от известни фигури в СДС, срещу тези, които развалиха достлука с Иван Костов. Сред тях са партийният лидер Мартин Димитров, евродепутатката и бивш лидер на партията Надежда Нейски - екс Михайлова, и бившият шеф на разузнаването и депутат Димо Гяуров. Със сигурност към тази група се числят и голяма част от депутатите на СДС, тъй като само двама (Лъчезар Тошев и д-р Михаил Михайлов), гласуваха за разтурването на коалицията. Последният факт е особено тревожен, защото означава, че СДС само формално има парламентарна група, но тя се контролира не от „Раковски” 134, а от двамата съпредседатели - Командира и Мартин, които очевидно нямат намерение да се отказват от формулата, вкарала ги в парламента. Точно това е и най-голямата заплаха за сините – да се явят на изборите срещу Синята коалиция, която няма проблем да бъде запазена, не само заради Мартин, но и заради социалдемократите и земеделците, които нямат голям избор и едва ли биха напуснали този формат, още повече, че той не е юридически застрашен.
Нека да видим сега какво е временното разположение на силите. От едната страна на барикадата е разцепеното на две СДС, на което му предстои да избере лидер, който засега може да има само едно предимство срещу Костов. И то е младостта. Само че не е сигурно, че изборът ще е на млад човек. Спрягат се редица имена – на младият Вълчо Чолаков от Бургас, който е и заместник-председател на партията. Но редом с него в обръщение са и имената на партийни ветерани като Лъчезар Тошев и Владимир Кисьов. По традиция изборът на нов партиен лидер 


винаги предизвиква брожения в синята партия, 


без значение дали той ще е с предварителни избори, или избран на конференция. Няма още и насрочена дата за конференцията. Тя едва ли ще е по-рано от есента, а това допълнително би изнервило седесарите. Разбира се, че те имат мощно предимство от това, че в партията почват да се връщат онези, които я бяха напуснали заради Костов и дори не гласуваха в синьо. Според предварителни изчисления те могат да достигнат дори 300 000, което си е открояващо се парламентарно присъствие от най-малко 25 депутати. Само че това са хипотези, а какво ще се случи в действителност, е нещо съвсем друго.
И докато командата на СДС изглежда разнебитена и все още незнаеща какво да прави, то срещу тях има сериозен противник в лицето на отритнатия Костов. Този път той няма никакво намерение да стои отстрани и да чака седесарите да осъзнаят каква грешка са извършили и сами да извървят пътя за искането на прошка. Както го направи за близо две години, след като загуби изборите през 2001 г. Днес Костов е в отлична кондиция, 


с напълно оформена патологична визия за собствената си незаменимост 


и проявява дори чувство за хумор, като казва по повод на персонализирането на проблема Синя коалиция в негово лице, че „не моята лична персона е важна, а политиките, които се защитават”...
И как да не е спокоен Иван Костов, след като той всъщност отдавна е загърбил ДСБ и случващото се там не го засяга вече. Не случайно беше подготвил споразумение, с което да превърне Синята коалиция в партия. Сега той може да осъществи това и без СДС. На всичкото отгоре ще ползва мощен ресурс в лицето на подкрепящите го Мартин, Надежда, Димо и депутатите. Всички те плюс бившият кмет Найден Зеленогорски притежават ресурс от симпатизанти, които могат да докарат така необходимите на Костов гласове,  за да се озове отново в парламента, каквато е и целта му.
Не трябва да се забравя, че от гушването със сините Костов излезе победител, защото сега освен свои съветници в трите големи града  (София, Пловдив и Варна) той вече има свои хора и в по-малки селища, т.е. разширил е базата си. Допреди година се смяташе, че


ДСБ има подкрепата на не повече от 60 000 души


които са базирани предимно в столицата и са твърди фенове на Командира. Днес обаче може да се твърди, че техният брой вече е към 100 000 гласа, което показва, че не му достигат само около 10 000 – 20 000 гласа, за да има своя парламентарна група. Той тези гласове всъщност вече ги има. Те ще дойдат от онези сини, които бяха и си остават зад проекта „Синя коалиция”. Освен това съществува и възможността в тази коалиция да бъде включена и РЗС на Яне Янев, с когото Костов бе партньор по време на кметските избори в София миналата есен. Тук изобщо няма да коментираме кой какви негативи ще събере от едно такова сътрудничество, защото в случая бившият преподавател по марксистка политикономия е доказал, че може да се прегръща и тайно да се договаря


с хората, които публично хули


И докато сините се чудят кого да изберат за лидер, каква политика ще водят и после как да подредят листите, Костов вече може да е наредил пъзела и да се прави на умряла лисица до изборите. И след тях да се окаже, че той е в парламента, а синият лъв е останал вън от него.
Разбира се, не всичко е погубено за сините. Напротив, шансът е на тяхна страна, те могат да преобърнат мача. Но това трябва да стане бързо, а хора като Мартин, които вместо да приемат поражението, започнаха мощна атака, за да разбият СДС, трябва незабавно да бъдат изключени за назидание на останалите. За това намекнаха и от синята централа, където най-вероятно още през следващата седмица ще свикат извънредно заседание на ръководството.
В несигурна позиция са и останалите, които подкрепят коалицията с Костов. Те самите, особено депутатите от парламентарната група, си знаят, че на Командира му трябват само докато са фигури вътре в СДС и му носят от регионите реални гласове. И в момента, в който те приключат задачата си, той ще ги натири.


Най-важното, което трябва на сините в момента, е достатъчно
харизматична и неопетнена личност за лидер, който да ги поведе в посоката


на голямото завръщане на близо двата милиона избиратели. Старите влъхви трябва да отстъпят на нови лица и изобщо да не се появяват в публичното пространство. Фактът, че за два дни от Костовия отбор се чува такъв мощен плач заради краха на Синята коалиция, показва, че там цари много страх.
Освен това оставането на Костов като водеща фигура в ДСБ и в тази коалиция си е бонус за възраждането на сините. Но те никога не трябва да забравят, че за своето оцеляване той ще е готов да се съюзи и с дявола. Друг е въпросът дали този път ще получи тази възможност.
Надлъгването в момента между натирения Костов и седесарите е като между онези двама рибари, които се хвалят за подвизите си по следния начин:
„Аз веднъж хванах толкова голяма риба, че не намерих кантар, който да може да я претегли!”
Другият тутакси отговаря: „Аз пък хванах такава риба, че само снимката й тежеше две кила!”
Истината е, че само с размахване на снимки сините няма как да спечелят битката. Те трябва първо да уловят рибата, при това трябва да е достатъчно голяма, че онези, които ще бъдат нахранени, да им повярват и да гласуват за тях. Ако разчитат само на снимки, както беше досега, ще си останат само с тях като скъп спомен за славното минало.

сряда, 16 май 2012 г.

Ах, този син балон!


Сигурно за мнозина възклицанието в заглавието е най-точното определение за водевилната същност на прегръдките и разделите вдясно. Но за тези, които изстрадаха прехода, това не е така. Те не забравят и не прощават. Затова е съвсем обясним и логичен краят на Синята коалиция, показно решен вчера от Националния съвет на СДС в Пловдив. (Мимоходом ще отбележим, че градът, който бе известна синя крепост и неколкократно издига за депутат Иван Костов, днес в местния парламент след последните избори има само един съветник.)
Щеше да бъде пълна дивотия сините да се качат на изоставения от десебарския елит кораб на Командира. А бяха на косъм да го сторят. И този, който заряза навремето СДС, пак на техен гръб отново да се озове в парламента.
Всъщност още когато се водеха в края на 2008 г. онези скандално тъмни преговори за създаването на Синята коалиция,  ръководството на СДС трябваше да изключи от редиците си всички, които ратуваха за нея. Защото в устава на партията съвсем ясно е записано, че не може тези, които са напуснали и работили срещу СДС, да бъдат техни партньори. Ако това се бе случило преди парламентарните избори през 2009 г., СДС пак щеше да си е в парламента, докато партията на Иван Костов още тогава щеше да се разпадне заради невъзможността да прекрачи бариерата.
Грехът на синьото ръководство стана още по-голям, след като близо година и половина, благодарение на лидера на ДСБ,

те играха в един отбор с червените

срещу управляващата сродна „Народна партия“. И това се видя на изборите за президент и кметове, където провалът на Синята коалиция бе безпрецедентен.
По този повод нека само да си припомним как след последните парламентарни избори Мартин Димитров се хвалеше, че държат  „златното ключе“ на управлението в страната, но се стигна до там да се съюзят с бившите комунисти. Не случайно синият лидер получи прозвището Мавъртинчо заради абсолютната му зависимост от бившия преподавател по марксистка политикономия. Тепърва ще се изяснява защо Димитров така вярно служеше на Костов и каква е била цената за това. Защото иначе не можем да си обясним как се прави достлук с човек, който успя само за петнадесетина години много успешно

да отблъсне  близо 2 500 000 избиратели от десницата

Нееднократно през годините сегашният лидер на ДСБ е показвал с действията си, че няма нищо общо с дясното. То винаги е било параван за подреждането на личния му пъзел за сметка на тези, които най-много са му вярвали. Тука изобщо няма да се спираме на големите бели, които Костов донесе като премиер, като помогна на кукловодите на криминалния преход да затвърдят икономическата си власт, вместо да даде шанс на своите да се утвърдят като силна средна класа. Няма да се спираме и на възможностите, които имаше да запази влиянието на сините и след падането от власт през 2001 година. Това, че Мартин по една или друга причина не го е отчел за себе си и е подвел сините, си остава за негова сметка. И едва ли с жеста, който направи вчера на Националния съвет в Пловдив да подаде оставка, ще може да изкупи вината си.
За късмет на СДС този път шансът бе на тяхна страна. Първо младият елит на ДСБ заряза Командира. След това,

в желанието си да подреди мача предварително,
бившият син премиер направи характерната грешка да извади проектоспоразумението на светло, мислейки си, че то е достатъчно общо и сините ще го приемат. Но от него и на слепите им светна, че всъщност и Костов зарязва ДСБ и се готви да яхне Синята коалиция
превръщайки я в партия. Не случайно в документа се предлагат общи национални съвети и вето на двамата лидери за решенията. Ясно е при това положение кой от двамата щеше да командва.
Освен всичко друго този път радетелите за автентично СДС бяха подготвили солидни социологични проучвания, от които ставаше ясно, че двамата лидери загробват коалицията и тя има малък шанс да влезе в парламента.
За капак точно ден преди вземането на решението в града на тепетата стана ясно, че Костов е играл самостоятелно на изборите в Кюстендил, а не с победилата дясна коалиция на кмета Петър Паунов. Така всички имаха възможност да видят колко е лицемерен лидерът на ДСБ. От една страна, демонстрира огромно желание да я има коалицията, а от друга, държи единствено да бъдат защитени неговите лични интереси.
Няма да споменаваме и онзи комичен случай в парламента, когато вътрешният министър Цветан Цветанов разкри как Костов е ходил в кабинета му да се договаря тайно с него и дори обяснил защо е готов на скрити пазарлъци с управляващите, но публично нямало как да не говори срещу тях. Тази безпринципност още преди време бе обяснена от един от създателите на ДСБ и бивш техен депутат д-р Николай Михайлов като характерна за едни хора, които отдавна са си плюли на физиономиите и

в морално отношение няма какво да губят

Не на последно място решаващо за вчерашното решение на сините да скъсат тоталитарната обвързаност с бившия син премиер бе и немаловажният факт, че и на по-малките местни структури им светна, че бъхтят, за да може само една малка група избраници, начело с двамата лидери, винаги да се урежда в Народното събрание, след което те ги забравят до следващите избори.
Разбира се, спукването на балона „Синя коалиция“ би бил и една пирова победа, ако СДС не направи следващата стъпка – да възроди автентичната десница и да влее млада кръв в нея. Смяната на лидера с други вече изхабени фигури няма как да донесе желания успех. А време има достатъчно – както и да бъде загробено завинаги СДС, така и да се върне в политическото пространство като достатъчно авторитетна партия. Сегашното състояние никак не е добро и това се вижда от представеното по време на Националния съвет проучване. Дори избиратели, които са гласували поне веднъж в “синьо“ след падането на правителството на ОДС от власт през 2001 г.,
виждат в сините същите слабости

които виждат и червените избиратели. Тоест тези избиратели, които потенциално сините биха могли по-лесно да си върнат, са толкова негативно настроени, колкото техните опоненти. А най-лошата новина за СДС е, че техните избиратели ги оценяват по неспособност да управляват, колкото оценяват и Столетницата. Това разбива на пух и прах хвалбите на Костов и Мартин, че притежават най-добрия управленски потенциал на страната и само те биха я извели от батака. Особено показателно е отношението към бившия син премиер. Близо 15% от бившите сини избиратели (което прави близо 300 000 души), са категорични, че

той персонално е причината те да не гласуват за Синята коалиция

По най-груби изчисление това се равнява на най-малко 25-30 депутати, които десните губят заради Костов. Другата ужасна констатация е, че с изключение на БСП всички други партии изсмукват потенциалните техни избиратели. Така че радостта на противниците на Костов би била твърде неуместна, като се има предвид, че на този етап СДС не минава четирипроцентовата бариера. Но от друга страна, има близо година до следващите парламентарни избори – достатъчно време, за да бъде реформиран СДС и бъде представена на обществото достатъчно привлекателна платформа за управление, която да върне доверието към тях.


вторник, 15 май 2012 г.

Предизборното шикалкавене на Гоце


Миналата седмица кандидатът за лидер на БСП Георги Първанов се оплака, че срещу него се води черна пиар кампания, чиято стойност надскачала един милион лева. “Това може да се нарече всичко друго, но не и приятелски огън”, коментира тогава бившият държавен глава. Стряскащото изявление бе подминато от БСП, но не и от управляващите, които проявиха безпокойство и препоръчаха на социалистите да обърнат внимание на това обвинение. От подобно подхвърляне би следвало да се самосезира и прокуратурата. Но тя не го направи. Това показва, че там са наясно и няма да се вържат на евтини популистки трикове. Истината е, че когато бивш президент направо подобно изявление, то би трябвало незабавно да предизвика съответното разследване, но очевидно Първанов вече е олекнал до такава степен, че думите му не се приемат на сериозно. И как да се приемат, след като той

откровено излъга по ТВ7 в неделя, че разбрал за съществуването на папка „Гоце”

едва след като комисията на Евтим Костадинов публично оповести неговото агентурно минало през 2007 г.
„В момента, в който аз разбрах за тази информация, аз самият сложих папката в интернет. Така че всеки може да се запознае с нейното съдържание. Това, че аз предприемам подобно действие и даже апелирам всички подобни папки да се качат, доколкото технически това е възможно, поне на дипломатите, които бяха така незаслужено обругани, да се качат в интернет, да видят хората за какво става дума. Да видят, че хората са работили за България и че от тези 40 случая има не повече от 1-2, които са укорими морално. Всички други са били честни патриоти, добри офицери”,  декларира ни лук ял, ни лук мирисал от телевизионния екран Първанов.
Веднага ще кажем, че неистините са две:
Първанов е бил запознат с агентурната папка още през 1997 г., когато досието му е било разглеждано от комисията „Бонев” (по името на бившия вътрешен министър от правителството на ОДС Богомил Бонев). Това бе потвърдено и от председателя на следващата комисия по досиетата Методи Андреев, който е приел фонографските протоколи и документите от заседанията на комисията „Бонев”. Комисията „Андреев” също е разглеждала досието „Гоце”, но по думите на нейния председател заради вътрешен бойкот то не е било оповестено. Освен Първанов

за досието му са знаели и видни функционери от БСП и СДС

както и шефът на разузнаването по това време Димо Гяуров. Дори има прецедент с него, защото от записите на комисията „Бонев” става известно, че има документ за получен хонорар от Първанов, който изчезнал при придвижването на документите към комисията „Андреев”. Но самият Първанов не оспорва наличието му и сам си признава за него.
Втората неистина е, че бившият президент признава за съществуването на досие една година преди то публично да бъде оповестено. През юли 2006 г на среща с бивши и настоящи дипломати той съобщава, че в Националната разузнавателна служба има папка с името “Гоце”: “Тя съдържа информация за мен и нищо друго - нито ред, нито знак от мен”, обяви тогава той и уточни, че задачата му била безобидна и патриотична - да помогне на български емигрант да подготви книга със спомени от края на XIX век (за Македония от Методи Димов - бел. ред.). “Дори да знаех, че подготовката и издаването на тази книга е с участието на българското разузнаване, аз пак бих го направил”, заяви Първанов.
Много е интересно

защо човекът с харамийския псевдоним пропусна тези факти

Това в никакъв случай не го представя в добра светлина дори пред хардлайнерите, които нямат нищо против бившите агенти и дори се гордеят с тяхното агентурно минало. Във всеки случай подобни лъжи издават несигурност в кандидата за лидер на БСП, която може да се определи единствено като гузна съвест.
С това обаче популизмът на Първанов не приключва. В същата му телевизионна изява той си позволява да очертае бъдещата лява политика, която би водил, ако бъде избран за лидер на социалистите. След като с лека ръка критикува действията на управляващите да решат проблемите на някои спрени поради дългове предприятия, той доста самонадеяно казва:
„Аз ще ви дам тогава едно решение в дългосрочен план. Едно лявоцентристко управление ще трябва да хване всичките тези 500 предприятия – бройката е на Тотю Младенов, министъра на социалната политика, – които имат подобни проблеми: неизплатени дългове към държавата, към работниците и служителите. Тези предприятия – на скенера, тотален следприватизационен контрол за изпълнението на задълженията...”
Всъщност доста нагло изявление, защото не сме забравили как

обещаваше да бъде социален президент

но нищо не направи. Да не би проблемите на тези 500 предприятия, които той сочи днес с пръст, да са се появили вчера!?...
Но защо Първанов да се погрижи за бедните и отрудените, след като е имал да върши много по-важни задкулисни дела, за които сам си признава -  да сваля и качва министри в червеното правителство. За първи път всъщност научаваме, че той е в дъното на отстраняването на неговите известни съпартийци Румен Овчаров и Румен Петков от министерските постове:
„Ако трябва да бъда откровен, сигурно аз съм бил първият – може би дори преди премиера, който според мен забави тези разговори – който проведе едни откровени разговори и с единия Румен, и с другия. Не защото съм смятал, че на този етап те са имали вината, но защото вече обществените настроения бяха достигнали до такъв предел, че тяхното оставане в правителството щеше да натежи много на коалицията. Вероятно след това и самият премиер е провел своите разговори.”
Това признание, доста мегаломански звучащо, в момента издава единствено

страх от предстоящото поражение

Не че той не е губел, макар че днес си приписва само победи и се представя за единствен спасител на БСП. Само ще припомним, че като лидер на БСП през 2001 г той претърпя тежка загуба на парламентарните избори, която се опита да прикрие с победата на президентските избори. Само че, както е известно, той стана президент благодарение на гласовете, дадени му от една партия, чиито привърженици в началото на деветдесетте години обругаваше и не искаше да им бъдат връщани имената.
Но нека не бъдем толкова критични. В изявите му напоследък има и добри страни. Например със сигурност ще му повярваме, че е човек, който мисли най-малко с един ход напред. Предложението, което той отправи към Станишев да се разберат задкулисно преди избора на конгреса в края на седмицата, показва, че той не само предугажда загубата, но иска независимо от нея да му бъдат дадени позиции, уж под формата на сътрудничество, които по-късно след очакваната загуба на парламентарните избори да му дадат възможност да събори Станишев.
Е, това предложение не е ново, но за първи път бе публично оповестено. Едва ли обаче Станишев ще се хване на тази уловка. По време на целия президентски мандат той неведнъж е сърбал попарата на неговата мечешка прегръдка.
Затова в заключение ще разкажем една притча. Отива един човек при един мъдрец и му казва: „Слушал съм за тебе, че виждаш много неща, кажи, моля ти се, какво си мисля в този момент?”
Мъдрецът го погледнал и му отговорил: „Това което си мислиш, е „Знам как се лъже, нека видя този какво ще ме излъже...” Затова само ще ти кажа какви са качествата на този, който говори истината, и на онзи, който лъже: който лъже, бърза, а който говори истината, оставя времето да говори за него. Хората на истината работят на светло, а хората, които предпочитат да я крият поради различни подбуди, работят на тъмно.”
Бързането на бившия президент е показателно. Но ще оставим на неговите съпартийци да решат по кой път да тръгнат – този на криминалния преход, скрит зад евтин популизъм, или да поемат по трудния път на промяната, която да ги превърне в европейска лява партия, нямаща нищо общо със Столетницата, която незнайно защо все още честват на Бузлуджа въпреки терористичното й минало.

неделя, 13 май 2012 г.

Сълзи и рибни консерви от Р.Овч.


Сърцеразделителното приключване на 12-годишното партийно лидерство на Румен Овчаров в София едва ли ще трогне истински някого, въпреки проронени сълзи и бурните овации, с които той бе изпратен по време на съботния форум на организацията. Нека веднага да видим какво е неговото наследство. Към 1 януари 2009 социалистите в столицата са били 20 166. Към 1 януари 2012 те са 15 325, т.е. спад от 24% само за 3 години. Състоянието е още по-зле във възрастово отношение. 49% от социалистите са на възраст над 70 години; 20% - от 61 до 70 години; 14% - 51 до 60; 8,5% - 36 до 50, и 9% - до 35 години.

Казано иначе, 70% са над 60 години,

10 % са младежи и едва около 20% са в най-трудоспособната възраст от 35 до 60 години. Това променя тезата за липсата на младежи като най-голям проблем на БСП. Всъщност нейният най-голям проблем в София е липсата на реализирано средно поколение, постигнало достатъчно в професионална и лична кариера и готово да отдели време за обществена дейност, без непременно това да означава кариера или облаги. Хора с кауза и идеали, които не правят сделки, не се огъват лесно, не се предават след всяка загуба.
С такава възрастова структура перспективата е в период от 10 години БСП-София да намалее наполовина. Най-големият провал на ръководството на БСП и в национален, и в софийски мащаб е липсата на подмладяване на БСП. А то е резултат на много фактори, основният сред които е загуба на морален авторитет, липса на реформи, закостеняване, капсулиране в малък кръг кадри.
Но нека да спрем дотук с нелицеприятните факти, които чуха и участниците във форума. Съмняваме се, че ще има особено значение дори да се случи най-доброто за софийската организация – да не се сбъдне нито един от подготвените сценарии за лидерския пост и да спечели човек, който би бил достойно нейно лице, а не част от подготвените маши. Причината не е само в изброените по-горе факти, а най вече в невъзможността да бъде променено статуквото, чиито плодове сърбат всички, които виждат как бившите червени президент и министър-председател са се хванали гуша за гуша. Тази битка е доста срамна от морална гледна точка.

Но не е изненадваща за традициите на бившата комунистическа партия,

като се има предвид какви са ги вършили през годините още от времето, когато избиха стотици невинни по Великден през 1925 в църквата „Света Неделя”. 
Всъщност нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено. Как да им повярват избирателите, когато отново се опитват да ги преметнат, за да се върнат догодина във властта. И това не е всичко, няма как да БСП да загърби старите влъхви, символ на криминалния преход. И преоблечена в одеждите на евросоциализма да продължи напред. Това, което се канят да направят, но едва ли ще успеят, е същото, когато за една нощ в началото на 90-те години на миналия век от комунисти станаха социалисти и хукнаха да се снимат как се кръстят в първите редици на църковните празници.

Овчаров може да реди крокодилски сълзи колкото си иска,

но не само той, а и всички социалисти в столицата ще са наясно, че той пак ще дърпа конците им. И дори след година може отново да стане техен партиен шеф, като отпадне правилото за несъвместимост, което сега го принуди да сдаде поста.
Излиза, че партийните форуми на БСП са напълно излишни и са само прах в очите. И че битките им са буря в чаша вода. Както са тръгнали, скоро може и никой да не ги забелязва, както вече сините са без значение за десницата. И заедно да се събират на седенки да си бъбрят врели-некипели за славните партийни битки. Също като в този виц за рибаря, който казва на съпартийците си по време на вечеря:
„С рибата, която ядете в момента, трябваше да се боря в продължение на цели четири часа!”
„Разбираме - отговорили тутакси гостите. - И нашите отварачки за консерви са счупени…”

четвъртък, 10 май 2012 г.

Падението на един бивш президент


Търпението на червените почна да се изчерпва. Изненадващо то не е насочено толкова към управляващите, колкото към своите. Още през лятото на миналата година твърдолинейни бивши комунисти се обявиха срещу кандидатурата на Ивайло Калфин за президент. Гневът им бе за това, че Калфин е изоставил партията (при това в труден за нея момент) и само заради този факт абсолютно недопустимо бил предложен за техен кандидат за държавен глава. Те остро поставиха въпроса на най-висшето ръководство и поискаха БСП да има свой автентичен кандидат за държавен глава. За тяхно разочарование тогава тази вътрешнопартийна буря бе потушена не за друго, а заради сметките, които си правеха двамата днешни основни кандидати за лидерския пост ­ Сергей Станишев и Георги Първанов. Председателят на партията си затвори очите, защото бе очевидно че Калфин, като бивш съветник на Първанов, е негова кандидатура и негативите от провала му трябваше да бъдат поети от тогавашния държавен глава. Той пък смяташе до последно, че Калфин има шанс и сядайки на мястото му на „Дондуков” 2, ще попречи на това, което днес виждаме да се появява от авгиевите обори на 10-годишното президентстване.
Очевидно обаче

нито Станишев, нито Първанов са си направили добре сметката.

Прави се оказаха не двамата, а чугунените партийни глави, които винаги са ценели здравата ръка пред апаратните сметки. Тази зима, вместо Станишев да се поучи от тях и удари своевременно по масата, продължи с мекия брус ­ дори когато Първанов започна безцеремонно да прави своята кампания за лидерския пост още през февруари. И тогава твърдолинейните бесепари дадоха нишан на Станишев, че ще го подкрепят, ако реши да постави Първанов на мястото му. Академик Владимир Топенчаров на един от националните съвети директно обвини Първанов във фракционерство и поиска ръководството да му забрани да обикаля из страната. Но Станишев не прие и това предложение. Така

в очите на хардлайнерите БСП започна да олеква

А Първанов с типичната за агент на бившите тайни служби двойственост започна да демонстрира тоталитарно поведение и твърда ръка, което през последната година очевидно липсваше на БСП. Само че той няма как да се хареса на тях най-малкото поради това, че бившите комунисти винаги са предпочитали единството пред промяната. Освен това голяма част от тях смятат Първанов за предател, не защото навремето се намърда между капките на председателския пост, а защото тайно се спазари с десницата по време на януарските бунтове през зимата на 1997 г. Като бонус към тяхната ненавист се прибавя и разкритието, че Първанов бил и Гоце. В комунистическата партия винаги са

гледали на бившата ДС като на обслужващ персонал

На всичкото отгоре човекът с двете имена, когото те направиха на два пъти държавен глава с техните гласове, да вземе да каже, че на „Позитано” има едва ли не някаква банда от богати апаратчици, които с лекота вадят милиони от джобовете си и ги пръскат в медийното пространство, за да бъде обруган техният бивш президент. И че партията му се е превърнала в културно-политическо гето и това било тенденция, насаждана от самото начало на прехода...
Ясно е, че с помощта на хардлайнерите Станишев може с един замах да отвее Първанов и дори за назидание да го изключи от партията. Въпросът е защо не го прави и най-вече защо държи в напрежение тези, които искат Живковата твърда ръка. Отговорът на въпроса не е труден. Станишев е съвсем друг политик и никога не бърза да вземе позиция и умело крие до последния миг козовете си, с които ще прецака противниците си. Паралелно с това с леко аморфния си стил допълнително ги изнервя и ги кара да действат прибързано.
Разбира се, че пуска и въдички, като тази за това кой води във временните номинации

или пък иска вот на недоверие за енергийната политика на управляващите, който, както е известно, като бумеранг ще се върне обратно не към бившето червено управление, а към стратега на „големия шлем”. Станишев много добре е надушил и реваншизма на Първанов, който така го заслепява, че губи чувството си за реалност. А нито в БСП, нито в обществото са забравили какви ги е вършил той от зората на криминалния преход до наши дни. Особено опасни за бившия държавен глава са разкритията на афери по време на десетгодишното му президентстване. А това не е нещо, което с лека ръка може да бъде забравено, както днес се забравя какъв националист и антинатовец е бил Първанов. Аферите винаги оставят чувство за пикантност и мирис на пари, което на фона на кризата предизвиква всеобщо недоволство сред обществото. Например малко са хората, които си спомнят навремето как

гръмна една афера ­ „Петрол срещу храни”

свързана с бившия иракски диктатор Саддам Хюсеин. В тази тъмна история изплува и БСП, чийто лидер по онова време бе Георги Първанов. Тогава поради конюнктурни съображения и най-вече заради зависимостите на човека с харамийския псевдоним, всичко бе потулено. Но е възможно разследването да се поднови, защото има многобройни уличаващи факти, които просто трябва да бъдат осветени, а Първанов да бъде вкаран в обяснителен режим. Този факт, както и задкулисното толериране на олигарси, някои от които бяха застреляни като негови съветници, е достатъчен, за да разбие на пух и прах желанието на Първанов да се представя като новия стар силен водач на отрудените леви маси. Разбира се, той може да се прави на какъвто си иска, но няма как да съблече вълчите кожи. Затова и всекидневното му падение е право пропорционално на изявите му.

Ако се бе скрил скромно на последния ред

както обещаваше и бе изчакал до следващите избори, сигурно щеше да има някакъв шанс за реванш и за подкрепа. Но сега това, което го очаква, е разочарование след разочарование, защото няма нищо по-лошо от това да загубиш доверието на тези, които са ти го дали...
Като спечели битката, Станишев едва ли ще изхвърли Първанов от партията. Но със сигурност ще го прати на последния ред. Мрачното задкулисие, чийто представител се оказа Първанов, вече не е нужно на никого. Младите лъвчета и от ляво и от дясно искат своето, нямат обвързаности, но имат прекрасни контакти и на Запад и на Изток, умеят да печелят с директността си, а и знаят как да защитават интересите на избирателите, ако бъдат избрани.
Лошата новина е, че няма да има червен Армагедон. Не за друго, а защото помията, която изсипва и очевидно ще продължи да изсипва Първанов поне до конгреса, достатъчно принизи битката, за да я превърне в обикновено обругателство. В тази каша ловецът с двете имена може да се чувства добре, но това не е времето, когато можеше с лекота да се острелват архари, нито пък последното десетилетие на миналия век, когато още не се знаеше кой кой е и всеки можеше с лекота да се пребоядиса, както и да премине от партия в партия. С всеки изминал ден

Първанов ще пада все по-ниско и ще се оплита в собствените си плитки компромати.

Другата недобра новина за БСП е, че губенето на идентичност със сигурност ще продължи въпреки желанието на червените хардлайнери. Тяхната твърдост ще е като в онзи виц за Сталин, който се ядосал по време на една прожекция за това че лошият герой е с мустаци като неговите и тутакси наредил да се разстреля заедно с него и режисьорът, целият снимачен екип, роднините на актьора, народният комитет за култура… В този момент се чул глас:
„А не може ли на главния герой да му обръснем мустаците?” „Хм… и това е вариант…”, проявил милост диктаторът.
Изводът е, че въпреки призивите за твърдост, в БСП ще продължат да си бръснат един на друг мустаците, но оцеляването им ще е нещо като пир по време на чума.

сряда, 9 май 2012 г.

Да посегнеш на свои

Никога не е късно да станеш за резил. Бившият президент Георги Първанов е напът да загуби най-стабилното политическо убежище – партията, на чиито членове, дължи най-малкото подкрепата, за да стане държавен глава. Без свян той обяви вчера, че БСП се превърнала в културно-политическо гето и това било тенденция, насаждана от самото начало на прехода. Първанов ли ще ни говори за началото на прехода!? Ако той се прави, че е забравил какви ги е вършил от зората на демокрацията, ние не сме. Мнозина си спомнят как се бореше срещу връщането на имената на прокудените ни от режима на Тато сънародници, а по-късно загърби национализма и им правеше метани, за да получи техните гласове за президент. Всички знаем как предвождаше антинатовските митинги и писа писмо в подкрепа на диктатора Милошевич, а след това обърна палачинката и си приписа членството на страната ни в НАТО. Но всичко дойде на мястото си, като стана известно, че е с две имена, едното пред избирателите, а другото за кукловодите му от криминалния преход. Така че не трябва да ни учудва това, което той върши спрямо БСП. Само че този път май ще си намери майстора. В Столетницата знаят как да се справят с тези, които посягат на единството й.

вторник, 8 май 2012 г.

Пълно мнозинство срещу ДС


Ако през 2006 г. трябваше да минат месеци в явни и тайни пазарлъци, за да се стигне до приемането на сегашния закон за досиетата, то днес се вижда, че по темата има пълен консенсус между парламентарно представените сили. Тази сряда комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще изслуша кандидатите за членове на Комисията по досиетата, съобщи по ТВ7 вчера нейният заместник-председател и депутат от ГЕРБ Красимир Ципов. Няколко дни по-късно ще бъде гласуван и новият й състав в пленарната зала. Така ще бъде възобновена дейността й, която по закон бе спряна на 5 април тази година. До забавянето на гласуването се стигна заради необходимостта спешно да се приеме Законът за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност.
Ципов потвърди подкрепата на управляващите за досегашния председател на комисията Евтим Костадинов, както и за други двама нейни членове, които ще бъдат техни номинации. По думите му очакванията са повече от половината от сегашните деветима членове да запазят местата си, което означава, че бързо ще се пристъпи към оповестяването на кредитните милионери, които са в актуалния списък, гласуван в закона. Преди това обаче парламентът трябва да приеме на второ четене промени в закона, които да дадат възможност за публичното им оповестяване. Това са еднолични търговци и членове на ръководства на дружества, които са длъжници по обслужване на кредити в големи размери.
Всъщност „кредитните милионери” са хората, които в един определен период в началото на прехода се възползваха от инфлацията и нестабилността на банковата система и практически успяха

да присвоят огромни пари

А смисълът на проверката е обществото да разбера доколко в това има дял бившата Държавна сигурност.
Любопитно е да се отбележи пълното единодушие на всички политически сили за огласяването на тези държавни длъжници. А новината е в едно допълнение към закона, подготвяно от ГЕРБ, което за първи път официално бе съобщено от Ципов. То е към списъка на проверяваните да бъдат включени и лица, участвали в масовата и работническо-мениджърската приватизация и впоследствие станали управители и членове на ръководствата на въпросните дружества. Тези процеси бяха силно разгърнати в правителствата на Жан Виденов и Иван Костов. Има и трето предложение, което стана актуално заради блокирането на работата на „Горубсо Мадан“ и ОЦК - Кърджали. Според това предложение за принадлежност към бившите служби трябва да бъдат проверявани и собствениците на предприятия, които
бавят или не плащат

възнагражденията на своите служители.

Янаки Стоилов от БСП смята, че добре би било лицата, които по списъка на БНБ попадат в категорията „кредитни милионери”, да бъдат служебно проверени, ако притежават имущество в размерите, предвидени в Закона за незаконното имущество. "Нека да видим дали кредитните милионери имат нещо общо и с хиперинфлацията в началото на 90-те и рязкото обезценяване на българската валута", поясни Стоилов. Този факт показва, че социалистите искат да се дистанцират от миналото си на върл противник на изваждането на досиетата.
Вярно е, че те няма да подкрепят Костадинов, но този ход е преди всичко тактически. Очевидно е, че сегашното ръководство на червените смята, че подкрепата за бивши агенти на репресивните тайни служби им носи негативи. Изобщо не трябва да се съмняваме и че това е свързано и с вътрешнопартийната битка срещу бившия президент Георги Първанов, оповестен като агент Гоце. Само ще припомним още, че нито щеше да го има този закон, нито пък тази комисия щеше да заработи, ако социалистите през 2006 г. знаеха какво точно ще се случи. Тогава те просто бяха притиснати до стената от коалиционния си партньор ДПС и дори когато приеха нормативния акт, тайно се надяваха техните хора в комисията да я блокират. Но се случи точно обратното – тази комисия стана пример за това как представители на различни политически сили могат да изпълняват стриктно закона, без да се влияят от пристрастия.
Друга новина, свързана с комисията, е вкарването в нейния състав на

репресирани от комунистическия режим

Това стана възможно след една промяна в закона, с което се гарантира равноправното им участие. Това не означава, че те ще имат привилегии пред останалите кандидати. Единствено народните представители са тези, които ще решат кой от сегашните кандидати ще работи в комисията. По-същественото е, че нейната приемственост е гарантирана, както и равноправното участие на всички парламентарно представени групи.
Този изненадващ на пръв поглед консенсус никак не е случаен, той показва, че подкрепата за дейността на тази комисия е не само заради преосмислянето на тоталитарното минало, но и че е, защото помага за постигането на по-добър международен имидж на всяка партия, която търси нови политически измерения.

понеделник, 7 май 2012 г.

Червени митове и бухалки


Тази събота (05.05.) навръх рождения си ден лидерът на БСП Сергей Станишев получи пластика на древногръцката богиня на лова Артемида от свои съпартийци в Пловдив. За някои може да е изненадващо, че точно той, а не опонентът му Георги Първанов, (който, освен с двете си имена, ще остане в историята и със съмнителните си ловни подвизи), но подробното припомняне на мита показва, че дарът никак не е случаен. И този, който трябва да се страхува, е ловецът, дръзнал да смути блаженството на богинята, пъхайки си носа там, където няма право. При това последвалото наказание е страховито – той е превърнат в елен, който бива разкъсан от  кучета. Няма да навлизаме и в други подробности – мечите кожи, с които се е дегизирала богинята, отровните й стрели, както и куп други възможности, с които да се прикрива, да омайва и в крайна сметка да наказва онези, които са си въобразили, че са от кръга на богопомазаните. През десетте си години президентстване Първанов забрави, че е случайно избран (както правилно отбеляза един партиен лидер) и си

въобрази, че може да бъде приет в кръга на галениците на кукловодите.

Любопитно е да се отбележи, че Станишев получи подаръка си в присъствието на един от кандидатите за местен лидер на партията д-р Илия Баташки, който пръв много сполучливо характеризира партийните форуми като размахване на бухалки. Също така не без значение е фактът, че на този форум не присъстваше Първанов, което се прие като знак, че е възможно скоро той да се откаже от битката, предвид смазващата преднина от номинации на лидера Станишев.
За щастие в града на тепетата не се стигна до бухалки, не заради липсата на президента с харамийския псевдоним, а най-вероятно заради предизвестения избор. Но и тук, разбира се, имаше опити за шашми - с щедри обещания един от кандидатите се опитваше до последно да събере гласове за кандидатурата си. Но това поне си остана предимно за вътрешна консумация и не помрачи форума както стана на много други места.
А те никак не са малко. Само през последната седмица се стигна до драстични и направо

нечувани прояви на насилие в червените редици.

Сблъсъци имало в русенското Две могили, където местното читалище бе потрошено след схватка между социалистите. Имало счупени витрини, табла, очила, някои от участниците получили физически травми и се освидетелствали. В Сливен пък „спортисти” охранявали червения форум, който ще се запомни с това, че кандидатът за лидер Николай Сираков напусна БСП.  Преди това бе отхвърлен и изборът му за делегат на конгреса. По време на форума, на който той все пак присъствал като гост, той дръпнал прочувствена реч, в която изразил разочарованието си, че няма как сред такива чугунени глави да се прави промяна в партията и размахал диск, в който по думите му имало уличаващи в корупция данни за негов виден съпартиец.
В Стара Загора пък повелият на първия тур Бойчо Биволарски бе изхвърлен от състезанието с типична емоционално-апаратна хватка, приложена от стар комунист под предлог, че едва ли не

симулирал инфаркт на предишното събрание, за да може то да бъде отложено.

След бламирането му настъпи суматоха и опити за саморазправа, които със сигурност ще имат последствия и ще вгорчат живота на „победителите”, убедени са в централата на „Позитано” 20.
Всъщност това, което се случва в БСП, е показателно. Помията, която изплува, е добре подхранвана през годините от неравномерното разпределение на баницата
и нарастващите противоречия между богати и бедни социалисти. Днес точката на кипене е достигната и няма връщане назад. Парадоксът е, че този, който пледира за левите идеи, е същият, който като лидер още през 1997-2001 г. вкара БСП в десния коловоз, копирайки неприложимите за Столетницата позиции на Герхард Шрьодер и Тони Блеър. Днес бившият президент пледира за прозрачност, но самият той докато беше на „Дондуков” 2, се занимаваше само със задкулисни интриги, представяше се за социален президент, но се превърна президента на олигархията. Първанов може и да парадира с подписа си за референдум за АЕЦ „Белене” и да организира митинг, (напомнящ за мрачните антинатовски, а преди това националистически митинги в защита на депортацията на хиляди наши сънародници), но докато беше държавен глава

не си мръдна пръста да защити 3-и и 4-и блок

на атомната ни централа, които бяха закрити. В БСП едва ли са забравили, че точно по времето, когато Първанов бе неин председател, през 2001 г. я доведе само до 48 депутати и допусна други да командват парада. Най-голямата му вина, разбира се, е, че той превърна пазарлъка в основен начин на общуване в партията. Днес Първанов се прави на ни лук ял, ни лук мирисал и с подмолни договорки се опитва да си върне контрола върху БСП. Само че очевидно не си е направил добре сметката, защото през цялото време

сам пада в капаните, които е поставил

И на Станишев заради тези грешки на бившия президент няма да му е трудно да си запази лидерството. Друг е въпросът как бившият премиер ще може да преодолее партийния разрив, съмнително е, че той самият ще е достатъчно убедителен лидер и че няма как да се освободи от бремето на своите грешки.
За да не бъдем голословни, нека да видим какво е състоянието на софийската организация на БСП, която все още не е провела своя форум. Известно е, че тази структура е най-голямата в страната и в нея членуват 10,5 % от социалистите. На последните избори 14,5% от гласовете за червения кандидат за президент са дадени в София, а за общински съветници – 17,1% от всички гласове в страната. Но състоянието на организацията е плачевно. Само за последните три години членовете на организацията са намалели с една четвърт. Във възрастово отношение фактите са драматични:

половината социалисти в София са на възраст над 70 години

а 20% между 61 и 70 години. И само 9 % са до 35 години.
Впечатляващо е и това, че при социалистите липсва средно поколение, което да е достатъчно реализирано, че да приеме обществената работа не като средство за реализация и облаги. Тези данни, погледнати в перспектива, показват, че само в София БСП ще спадне наполовина като членска маса в следващите десет години. Така че победата на Станишев ще е пирова, ако не се смени моделът. Доколко той ще е способен да го стори, предстои да видим. Във всеки случаи би било абсолютна грешка в БСП да продължат да дерибействат старите влъхви начело с Първанов.
Това че бившият президент ще се откаже от битката преди унизителния финал не е чудно. То отговаря на начина, по който е действал бившият агент на тайните служби през всичките години на прехода – двойнствено. Със сигурност ще се опита да прехвърли вината на други, а той временно ще се скрие и ще чака по-добри времена.
Но както се вижда от изнесените данни за социалистите, все по-малко хора ще се интересуват от това какво става в социалистическата партия. Как тази ситуация може да бъде променена и дали това е възможно си е проблем на „Позитано” 20. Това, което е сигурно, е, че реваншистко-демагогските възгласи за връщане във властта са единствено за утеха на тези, които сами отдавна не вярват в думите, които изричат.

четвъртък, 3 май 2012 г.

69


Дори червените чугунени глави няма как да не ги развесели  временният резултат от безпрецедентното състезание за лидер на БСП между сегашния председател на партията и бившия президент. От 262 досега проведени  отчетно-изборни конференции Сергей Станишев бил получил 160 номинации, а Георги Първанов само 69. Преднината на Станишев може да е смазваща, но еротичната поза, изписана в резултата на Първанов, показва, че не случайно той е с две имена. Затова не е ясно кое от двете лица на ексдържавния глава влиза в състезанието за лидерския пост. Със сигурност обаче ще е забавно за всички, които отдавна чакат БСП да последва СДС в пътя към нищото. Пък и когато става дума за еротика, защо да си затваряме очите. Крайно време е и единият, и другият да разберат, че в Столетницата си има традиции и вятърът на промяната не идва през счупени прозорци, нито пък чака на другия тротоар, за да получи заслужената първомайска свирка.

Аферите на тандема Първанов-Марин


Поредните новини от тъмната дейност на десетгодишното президентстване на Георги Първанов дойдоха вчера. Оказа се, че освен убийци, изнасилвачи и крадци е помилван и известен наркотрафикант на чужда държава. Също така близо 800 000 (от общо 5,5 милиона лева похарчени от разузнавателната служба, без за това да има документи) били реализирани от заместник на бившия шеф на службата Кирчо Киров. Сини и червени депутати потвърдиха новоизнесените информации. Те съобщиха още, че в папките на комисията имало достатъчно данни за корупционни схеми с даването на българско гражданство на известни чужди баскетболисти, които след това автоматично получавали възможността да играят в големи европейски отбори. Сумите, които били давани като подкуп, достигали 150 000 евро. Само американските играчи, минали по тази схема за последните шест години на президентстването на Първанов, били 62-ма души. От тях само един е играл за България, което допълнително показвало, че става дума за корупционна схема, а не за престиж на нашите национали. До момента е разкрита схемата и лицата, които я движат при придвижването на спортиста – от намирането му през идването в България и препродаването в друга европейска страна. Все още обаче не е изяснена схемата на

движението на парите към "Дондуков" 2

кои са замесените лица и кой какво е получил. Новият стопанин на президентската институция Росен Плевнелиев вече обяви, че е предоставил данните от ревизията на прокуратурата, за да се заеме с търсенето на виновните лица. Бившият шеф на службата засега отказва коментар, чака да види какви са нарушенията. Разследването е спънато до известна степен и заради решението на Конституционния съд да спре дейността на създадената по този повод парламентарна комисия. Самото съдебно решение обаче е такова, че дава възможност нова комисия да се заеме със случая, като разнищи точно корупционните механизми. От тях със сигурност пак ще изскочат имената на Първанов и Марин, без на пръв поглед конкретно да бъдат разследвани. Тяхната моментна недосегаемост също се очаква да бъде променена законово. Вече има законопроект, който да не дава възможност на бивши президенти да ползват екстри (офиси, коли, охрана, секретарки), ако се занимават с партийна дейност. Предстои наесен и приемането на закони за контролираните досега еднолично от държавния глава (и поради тази причина доста тъмни) две служби -  НРС и НСО. Фактът, че преди няколко дни при президента Плевнелиев бе постигнат консенсус между политическите партии разузнаването най-после да премине под контрола на правителството, вече е

стъпка към прозрачността

на финансирането и контрола на тази служба. Тепърва ще се изясняват твърденията на служители на НСО за финансирането на ловните подвизи на човека, който ще остане в историята като първия български президент с две имена – едно пред избирателите и друго – пред тези, които са му дърпали конците. И които по думите на висшия партиен член на БСП и бивш вътрешен министър Михаил Миков и днес тайно го управляват, като го тласкат към лидерския пост в БСП.
На пръв поглед дори може да излезе, че цялата пушилка е заради преразпределените политически пластове и страхът на група политици и техните кукловоди, че изпадат извън борда на софрата. Истината обаче е съвсем друга. И тя е, че само прозрачното управление може не само

да изведе страната от кризата

но и да я тласне напред. Това може да се случи само с правила под формата на закони, които ще осветяват и контролират дейността на длъжности и институции, които досега бяха табу. Точно защото бяха недосегаеми, тези хора бъркаха дълбоко в кацата с меда и отровиха живота на мнозина, които се опитваха да им се противопоставят през годините. Днес някои от тях продължават да си мислят, че всичко е временно и палачинката ще се обърне отново в тяхна полза. Тоест и едните, и другите пак ще си затворят очите. Но когато и Първанов, и Марин с изненада констатират, че тази игра наистина е свършила за тях, нито единият, нито другият няма да имат значение. Маските им ще са паднали. Няма да бъдат забравени, разбира се, но ще бъдат запомнени и давани като лош пример за пропуснати години да работят за ползу роду, а не за личните си интереси. Няма да се учудим, ако се стигне и дотам двамата да бъдат изправени пред Темида и получат заслужени наказания за аферите, в които са участвали.








вторник, 1 май 2012 г.

Предконгресни пушилки


На отчетно-изборна конференция в Смолян в събота (28.4.)  лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че започват  национална подписка за свикване на референдум за изграждане на ядрената централа АЕЦ „Белене”. Той изрази гордост от факта, че ще може да постави подписа си именно в Смолян.  Освен това поясни, че гражданите имат шанс да изкажат своето мнение за първи път от 22 години насам. Направи и прогноза, че до три месеца могат да се съберат над 500 000 подписа, за да принудят управляващите от ГЕРБ да се вслушат в мнението на хората.
Веднага ще отбележим, че това е кьорфишек, предназначен единствено за вътрешнопартийна консумация. Конгресът, който трябва да избере нов лидер на БСП, е след по-малко от три седмици. И напрежението нараства с всеки изминал миг, а битката между него и бившия президент Георги Първанов става все по-ожесточена.
Според социологичните проучвания, както и от резултатите от номинациите бившият премиер би трябвало да спечели битката. Той има и два бонуса – не е свързан с бившата ДС, (както Първанов, който се оказа с две имена) и е председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Но както се казва, страх лозе пази. Нито един от двамата няма да е спокоен, преди да е видял крайния резултат. Затова и двамата се цакат освен с апаратни хватки, и с популистки номера. Такъв беше провалилият се вот на недоверие към управляващите, сега темата трябва да бъде продължена с подписка за референдум. Тя е не по-малко проблематична за осъществяване, но резултатът ще се види най-рано след три месеца, когато БСП ще има вече лидер, а и Станишев може окончателно да бъде избран за председател на партията на евросоциалистите.
Всъщност

димката около ядрената централа се поддържа от лидера на БСП

само от кумова срама. Видя се, че той е имал възможност да ускори процедурите около строителството и по време на своето премиерстване, но не го е направил. Бившият президент дори го обвини за това му бездействие. За Станишев обаче „ядрената дъвка” е много удобна, защото основната вина за всичко се носи от Първанов, който истински се изложи с провала на преждевременно обявения от него „голям шлем”. Тук няма да се спираме на това, което би изскочило от новото ровичкане на прокурори в гьола на „Белене”. Факт е, че е  имало достатъчно време проектът да бъде преструктуриран, но по причини, които тепърва се очаква да станат известни, той е бил забавен. И днес топката е най-вече в двора на човека с харамийския псевдоним. Той обаче вместо да си трае, се опита доста неуместно да спечели точки за своята кампания за лидер на соцпартията.

Почти бяхме забравили за ония мрачни години,

когато предвождаше в Кърджали националистически митинги на ОКЗНИ. Тогава митингуващите разнасяха ковчези и инсценираха погребения на българската демокрация. Дори през 1990 г. беше и техен кандидат за народен представител., но бе избран чак през 1994 г., когато листата на ОКЗНИ и БСП е обща. По този повод си припомнихме и  писмото, което написа в подкрепа на Слободан Милошевич и как дейно участваше в антинатовските митинги в края на деветдесетте години на миналия век.
Сега същите хватки Първанов приложи преди седмица в Плевен, където оглави протест в защита на АЕЦ „Белене“. Там той отправи поредното предизвикателство към Станишев, като обяви пред протестиращите, че е сложил подписа си под започналата подписка с искане за референдум за АЕЦ „Белене“. И гръмко каза, че само за няколко седмици ще се съберат 1 милион подписа.
Така че съвсем обяснима е реакцията на Станишев. Ще оставим настрана евентуалния спор, който би възникнал за първенството на подписа и коя от двете подписки – започналата в Плевен или тази в Смолян, са автентични. Но няма как да пропуснем казаното онзиден от социалиста и депутат Михаил Миков по TV7, че Първанов е можело да избере друг път на участие в партийния живот и че е трябвало да оцени подкрепата, която е получавал от социалистите по време на двата президентски мандата. Особено интересен бе

Намекът на Миков, че най-вероятно Първанов не е взел сам решението

да се кандидатира за лидер. Това всъщност е публично признание за все още съществуващата задкулисна власт, опитваща се да си върне статуквото на криминалния преход. Потвърждава го и начинът, по който действа първият български президент, разкрит като агент на бившите тайни служби. Само че това едва ли ще му даде успех в състезанието за лидерския пост. Лошата новина за Станишев е, че той трябва засега да се води по свирката на Първанов - да организира и участва в безсмислени мероприятия като въпросната подписка. Защото отсега е ясно, че 68% от българите не искат ядрени централи. Изолирането на БСП в парламента също не вещае нищо добро за тях. Но, от друга страна, крайно време беше бившата комунистическа партия да заеме полагащото й се място на малка партия, бореща се за оцеляването, както стана със СДС.
По този повод само мимолетно ще отбележим, че конгрес предстои и на сините. Там също има неяснота както за това дали Мартин Димитров ще запази поста си, а така и дали ще я има Синята коалиция. Лидерът на ДСБ Иван Костов вече заяви, че до 15 май ще има споразумение. Мартин не само си мълчи по този въпрос, но и не казва какво смята да прави, ако сините на 18 май решат повече да не играят с разпадащата се ДСБ. Това, с което

лидерът на СДС иска да спечели бонификация

е едно закъсняло намерение да се предложи на ГЕРБ лустрационен закон срещу бившите агенти на ДС. Според него сътрудниците на репресивния апарат на комунистическия режим няма да могат за срок от 5 години да заемат ръководни постове в държавната и общинската администрация. Проектотекстовете ще важат още за Висшия съдебен съвет, военното министерство, МВР, съвременните служби за разузнаване, Българската народна банка, институцията на Омбудсмана, ръководните органи на Националната електрическа компания, Българския енергиен холдинг. Ограничения ще има и за заемането на постове и в ръководствата на всички предприятия с преобладаваща държавна собственост. За целта

сините започват и консултации

с останалите политически сили в парламента за промяна на конституцията в тази посока. Абсолютно популистки ход, който единствено цели да заздрави сред хард седесарите олевялото поведение на синия лидер. През последната година той заедно с Командира игра с червените в един отбор срещу управляващите. Ако намеренията на сините да прокарат такъв закон бяха истински, те можеха да проведат консултациите, преди да афишират проекта си. И чак след като получат подкрепата най-малкото на управляващата партия, трябваше да пристъпят към реализирането на лустрационния закон. Сега обаче има опасност тази синя пушилка да отвее лидера Димитров. Той най-вероятно се е договорил с Костов за Синята коалиция и сега разиграва познатия цирк от предишните избори, когато постави сините пред свършен факт. Командира не крие, че Мартин му е в кърпа вързан. Но това е само привидно. И двамата знаят, че може да си отидат от политиката – Мартин да бъде свален от поста, а Костов да бъде изоставен от всички и на практика да остане лидер сам на себе си.