ХАРАКИРИТО НА ШАРЛАТАНИТЕ ОТ ПСЕВДОПРОМЯНАТА

Хитрата сврака с двата крака, е казал народът. Първо ГЕРБ с прибързаното изявление на техния кандидат за премиер Мария Габриел отвориха кутията на Пандора с намерението “нейният” министър на правосъдието да предложи уволнението на главния прокурор. С което пресякоха почти готово експертно управление. А и лидерът им бе атакуван директно от Иван Гешев. С това ГЕРБ загубиха бонификацията си на първа политическа сила, както и подкрепата на евентуални парламентарни партньори.

Но, вместо да се възползват от грешката на Борисов, “шарлатаните” от Партията на псевдопромяната така се опияниха, че отказаха да се вслушат в съветите на техните коалиционни партньори за преформулиране на проектокабинета в експертен и сътвориха нечувания в новота ни история политически гаф с изтеклите записи. Точно като в народната мъдрост те затънаха в собствената си аматьорска алчност. Нещо повече - те извършиха публично харакири. 

И както мнозина прогнозираха - краят на поредния политически хомункулус е неизбежен. А замразяването на преговорите за съставяне на правителство между двете издънили се политически сили е логично. Въпросът е дали глътката въздух, която ще получат е достатъчна, за да има редовно правителство или ще трябва да идем на поредните избори.

Има признаци на отрезвяване. Целият ден в неделя и политици и анализатори вкупом заговориха за експертен кабинет. И то с такъв възторг, все едно, че откриват топлата вода. Дори провалилият десницата бивш премиер Иван Костов изскочи от “скелетите в гардероба” и призова да се “минимализират щетите” и се състави правителство от експерти. Похвали, че неговият възпитаник Светослав Малинов лансирал идеята още преди два месеца. Затваряйки си очите, че за експертно правителство и нова конституция от недолюбваната от него ДПС говорят от години. И че кабинет от експерти беше и този на професор Габровски. 

От ГЕРБ също пуснаха своя идея да се направи такъв кабинет с тяхна подкрепа, на Демократична България, на ДПС и ИТН. Сигурно неслучайно техният лидер когато се обявяваше “замразяването” няколко пъти повтори цифрата 37, (толкова са депутатите на ПП), нагло претендиращи за цялата власт. Факт е, че дясноориентираните депутати, без “шарлатаните” имат солидно мнозинство от 143 депутати. Но, за да се случи това, се иска голяма смелост, каквато в ДБ нямат. Засега. Защото не трябва да има съмнение и дори правилно предполага в онези записи Асен Василев, че на следващите парламентарни избори няма да са заедно с ДБ. Прогнозата ни е, че това ще се случи много по-рано. Но не е и необходимо да стане веднага. И то поради една единствена причина, че за конституционните промени, ще трябват и гласовете на ПП. 

Нека подчертаем - за конституционните промени са необходими гласовете на всички пронатовски партии. И това е основната грешка, която направиха и ГЕРБ и ПП - да изолират ДПС. И да се опитват без тяхна подкрепа да редят кабинет. Не че Бойко Борисов не е бил наясно, не случайно казва, че се наложило да праща Христо Иванов да “успокоява” лидера на движението. Гузен не гонен бяга. Но тоя номер някой друг да вади кестените от огъня е до време.

Изводът е, че правителство трябва да има. Експертно. И подкрепено от партиите, които не искат да има промяна в геополитическия път на страната. Тези, които подкрепят избора ни да сме в Европейския съюз и НАТО са доказано мнозинство. Те настояват да се сложи край на безвремието със служебни кабинети - да се избере редовен, който тутакси да се заеме с бюджета, с актуализирането на пенсиите, със спирането на инфлацията, приемането на законите, даващи ни възможност да получим ключовите за стабилизирането на страната ни милиарди от Брюксел и бързо  да ни отвори вратите ни към Шенген и въвеждането на еврото.

ПП-ДБ: СТАРТЪП ГРУПА, РАБОТЕЩА В УГОДА НА ОЛИГАРХИЯТА

Изгубено време е да се преговаря с ПП-ДБ! Обречени са на неуспех и разговорите за правителство, и за уж обявената за основен техен приоритет съдебна реформа. И злополучно преговарялите с тях от ГЕРБ-СДС трябваше да си имат едно наум, не за друго, а заради провала на Христо Иванов като правосъден министър в тяхно правителство и заниманията му да пише НПО-доноси срещу държавата в угода на разградския медийно олигархичен кръг.

Изобщо не се учудваме на едномесечното им шикалкавене след последните избори, а имитирането на “открити”, разговори си беше безгрижно тупане на топката. И едва ли могат да ни заблудят сега, когато, след като им се привидя втори мандат, заявяват, че са готови да направят промени в структурата на предложения от тях кабинет. Тях не ги впечатлява и публично оповестената сметка от лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, че няма как да получат подкрепа, след като ГЕРБ-СДС, ДПС и “Възраждане” имат 144 гласа. А намерението им да предложат правителство на малцинството е поредният техен блъф.

Това, което искат техните кукловоди, е всъщност да продължи безвремието. И защо да им пука за онези, на които ще спрат бюджетните плащания още след месец. Обедняването ще е не само за пенсионерите, но и за всички, на които инфлацията им бърка в джоба.

“Умните и красивите” не са се върнали в страната, за да се погрижат за тях. Въпреки мантрите им, че като спрат кранчетата за кражби, ще потече рогът на изобилието. Те са тук единствено за да печелят за себе си и за техните ментори.

Това най-добре се видя по време на краткото им управление. Първата им работа беше да вкарат посредници за газа, техният финансов министър проведе съмнителна среща с ръководството на бургаската рафинерия, умишлено източиха газовото хранилище, инфлацията главоломно взе да расте, не изтеглиха заем при лихва 1,30% , та се наложи други да го теглят за 4,85%, започнаха отдалечаването ни от Еврозоната и Шенген, купиха си депутати, оставиха техният МВР министър да върши безогледни простотии, лъгаха за сделките с оръжие за Украйна, замразиха ключови инфраструктурни проекти, разсипаха Българската банка за развитие, преструктурираха КПКОНПИ в опит да създадат паралелна прокуратура...

Истината е, че те искат цялата власт, защото са стартъп група, напълно индифeрентна към чуждите неволи и напълно безотговорна към страната и нейното бъдеще. И понеже радетелите за псевдопромяната не я получават, не могат да се примирят и един друг се самонавиват, че на следващите избори ще я постигнат. И продължават да си вярват, въпреки очевидния факт че губят хиляди избиратели, въпреки че се съюзиха с “Демократична България”.

Един от най-лошите за тях варианти би бил, ако все пак се създаде правителство, но без тяхно участие. Тогава разпадът им ще е неизбежен и бизнесгрупичката им първа ще напусне страната като остави наивниците, гласували за тях, да се оправят сами. А това сме го виждали многократно да се случва в най-новата ни история. Затова, системните партии трябва по най-бързия начин да се обединят и подкрепят експертно правителство, по възможност още с първия мандат. Междувременно трябва да направят така, че комисията за конституционни промени да заработи. И наред със съдебната реформа едно от първите и предложения е да се направи така, че парламентът да може да работи до избирането на следващия парламент.

Дискусия по този въпрос имаше при приемането на правилника за работа на народното събрание. При редовно Народно събрание, мандатът на народните представител приключва с избора на нови, а при разпускането му автоматично се приема, че и мандатът им приключва. Възниква логично въпросът за непрекъсваемостта на държавната власт. На практика сега само изпълнителната власт не се прекъсва. Но при положение, че сме парламентарна република, да се прекъсва дейността на народното събрание не е приемливо. Затова дискусията трябва да продължи в конституционната комисия и да намери бързо решение, така че да може да бъдат приети всички актуални законопроекти, които да осигурят стабилност на страната.

Трусът във висшите етажи на прокуратурата е още една причина да има правителство. Трябва да спре дестабилизирането на ключовите за страната власти. Има още време за съставянето на управление, което да се грижи за гражданите. И всички, които не само на думи, са готови да поемат тази отговорност, трябва да направят така, че с подкрепата си да осигурят стабилно управление.

ШАНС ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ БЕЗВРЕМИЕТО

Обявяването на еврокомисаря Мария Габриел за кандидат за премиер с първия мандат на ГЕРБ и оповестените от нея програмни намерения за съставяне на правителство са шанс за излизане от двегодишното безвремие. Сигнали за това имаше и след като първата и втората политическа сила седнаха на масата за преговорите. Но стигнаха до задънена улица, заради инатливостта на псевдорадетелите за промяна, които с действията си за пореден път доказаха, че са стартъп проект, интересуващ се от личната изгода. Нежеланието им да споделят отговорността на правителствено ниво и грубото незачитане от тяхна страна възможността за пронатовско мнозинство ги обрича на изолация и вътрешно самоизяждане. 

А мантрата, която използват като смокинов лист пред избирателите, че няма да подкрепят кабинет с мандата на ГЕРБ се обезсмисля в мига, в който техните избраници са прекрачили прага на Народното събрание, тъй като неговият девиз е “Съединението прави силата”. Популизмът и лъжите им, довели до отлив на близо сто хиляди техни избиратели, не ги освестиха така, че да отчитат реалностите. Затова по-всичко личи, че ще се озоват в опозиция, заедно с другата несистемна партия “Възраждане”. Имат, разбира се шанс все още, тъй като мандатът, връчен от президента ще почне да тече в понеделник. Ако в ПП-ДБ разумът все пак надделее, както дават знаци от коалиционната “Демократична България” и се стигне до практически общи усилия за участие и подкрепа на редовно правителство, това със сигурност ще удовлетвори обществените очаквания за излизане от кризата. 

Приоритетите, които номинираната Мария Габриел поставя – нормализирането на работата на институциите с редовно правителство, стабилизиране на публичните финанси, приемането на бюджета, справянето с инфлацията, с ръста на цените, правосъдна реформа, активна здравна политика и иновативно образование са заложени в програмите повечето парламентарно представени партии. Акцентът върху оставката на главния прокурор, няма да промени нито ще забави започването на цялостно реформиране на съдебната система. Достатъчно е да отбележим, че в парламента има мнозинство, което няма да допусне само съдебни размествания на принципа “стани, за да седна”.

Факт е, че появата на еврокомисар като номинация за премиер, засили, според проучванията, нагласите, че ще има кабинет още с първия мандат. А подкрепата, която той би имал от Брюксел не е без значение за постигането на тази цел. Истината е, че за разлика от проточилото се близо месец надлъгване с “програми” между първите две партии, което в крайна сметка не можа да преодолее егото на самообявилите се за единствени реформатори от партията на промяната, сега буквално за часове, се вижда, че има решение. И ако започналият диалог доведе до споделена отговорност в съставянето на правителство, то още преди края на месеца то ще може да бъде гласувано и в парламента.

За разлика от “говорещите глави” няма да чертаем черни прокоби за пореден провал и нови избори. Нито ще гадаем как едно програмно правителство ще се отрази на резултатите от местните избори. Още по-малко ще плашим с необходимостта от взимането на непопулярни решения от бъдещото правителство. Ако наистина диалогът помогне за съставянето му, то със сигурност той ще продължи и по време на управлението. А резултатите от решенията, които то ще вземе, ще са тези, които ще покажат колко продължително ще е то. Надяваме се, че всички, които ще дадат подкрепа, ще загърбят популизма и съсредоточат усилията си в защита на националния интерес и общоевропейските ценности на света, към който сме се присъединили.