Общо показвания

четвъртък, 27 юни 2019 г.

Тест за бездушие

Очевидно за чиновническото бездушие няма граници, след като майката на 6 годишната Мария, (която почина преди дни от левкимия), е получила писмо, че дължи от дарителската сметка 14 хиляди лв. за лекарства.

Няма да припомняме скандализиралия обществото случай. Проблемите с животоподдържащите лекарства за онкоболни обаче се разрастват, защото и от Северозападна България пациенти и лекари заплашват с протести, заради липсата им с месеци. Затова няма как майката на Мария да не поставя въпроса с безумната бумащина за лечение на заболяване, което се поема от здравната каса. Откъде накъде ще се правят дарителски сметки, за да се улесни вносът на лекарствата за пациентите. Прави са и онкоболните, защото има проблем между касата и фирмите доставчици. 

Схемата, наложена преди няколко години болниците сами да договарят лекарствата куца. И трябва да се намери решение – или да се върнат държавните доставки, или да се улесни мениджмънтът на болниците. Тупането на топката и търсенето на вина не помага на никой. Нито пациентите, нито лекарите ще са спокойни сред подобно напрежение – едните на ръба на смъртта, другите – в постоянен стрес, че са с вързани ръце. 

Известна е приказката на Вуте, че ако е толкова спешна работата, ще я свърши някой друг. Време е да се сложи край на този любим на чиновниците подход. Цената за това бездушие е човешки животи. Няма как да останем безучастни.

понеделник, 24 юни 2019 г.

Инатът е лош съветник

Резките движения не са знак за добра политика. Този извод се налага след шумните популистки подскоци за субсидирането на партиите. Нека припомним, че до този нов развой се стигна след скандала с надвзетите пари, които бе решено партиите да връщат.

Вместо с това страстите да се охладят и депутатите да продължат законотворчеството, управляващите решиха да извиват ръце, като предложиха субсидиране само с лев на глас. Грешен ход, най-малко поради две причини: първо, че дадоха възможност за нови популистки упражнения и второ, че го направиха без дебат. И чак, когато от ДПС направиха контрапредложение за нулево субсидиране и американски модел на финансиране, разбраха, че са се оплели като пате в кълчища. И че е добре да търсят широк консенсус, какъвто подобава на политици с несигурно мнозинство в парламента. 

Факт е, че никой няма интерес да сервира на подсъдните олигарси, възможности за реваш, като превърнат партиите в тяхна лесна плячка. Затова е добре дебатът да стане прагматичен. Не с шикалкавене и “нищо-не-правене”, а с разумна преценка. Трябва ли да припомняме колко часове по тази тема са загубили избраниците на народа в предишни години. Няма да гадаем защо го правят отново. Ако не могат да се споразумеят, по-добре да се откажат да търсят ново решение, да спрат да ни занимават със себе си, и да се постараят по бързо да върнат надвзетите суми, разбира се.

А управляващите да ги използват за социални цели, за да има тази срамна история добър край.

понеделник, 17 юни 2019 г.

Часове по религии!? Защо не!?

Предложението на президента Румен Радев за въвеждане на часове по религии по време на отбелязването на 150 годишнината на религиозен храм всъщност е изпълнение на негово предизборно обещание. Ще отбележим, че темата за религиозното образование не е нова, системно е поставяна от БПЦ по един или друг повод, но винаги е изтласквана в периферията на обществения живот през всичките години на прехода.

Един от елементарните аргументи, които се изтъкват е, че сме светска държава. Но светският характер няма нищо общо с въвеждането на предмет, изучаващ не само православието, но и други религии. Това може да стане с предмета “Богословие”, който да включва история и философия на основните религии като се въведе в учебната програма под някаква форма – било като допълнителен предмет. А защо не и като основен. 

Най-малко дебатът е необходимо да започне и заради фрапиращия случай на 16 годишния младеж, повлиял се от джихадисти и заплашил с действията си националната сигурност. В тази връзка обучението по религиозна етика и религиозна история би дало познание за вярата, а не вяра. Мирното съжителство на различните религиозни общности в страната ни изисква съществуването на такова обучение. Въпрос на политическа воля е това да се случи. 

Отдавна висшия клир на БПЦ настоява за това. Сигурно е, че ще бъде подкрепено от останалите общности. Дебатът, разбира се е необходим, но и бавенето вече не е добро решение, предвид не само терористичните заплахи, които както е известно не подминаха и нашата страна, а и заради необходимостта от следването на религиозните ценности, които все по често липсват в поведението ни и единствено се изявяват в празнични за религиозните общности дни.

сряда, 12 юни 2019 г.

Свастиките не са дребно хулиганство

Решението Специализираната прокуратура да се заеме с разследването на вандалската проява, при която бяха поставени десетина плаката на Адолф Хитлер и изрисувани свастики точно срещу Апелативния съд в Бургас показва, че е дошло време на подобни деяния да не се гледа само като на хулиганска прояви.

Напоследък такива имаше и пред софийската синагога, когато по време на богослужение антисемити счупиха прозорци, а преди това изрисуваха свастики. Именно Специализираната прокуратура и съд са тези, която трябва при такива деяния да реагират с цялата строгост на закона. В конкретния случай ще бъде преценено дали тези действия не съставляват проповядване на фашистка идеология, т.е. дали са налице данни за извършено престъпление по чл.108, ал.1 от НК., което е в обсега на тази специализирана съдебна власт.

Лековатото гледане на антисемитски и псевдонационалистически изстъпления  е в рязък контраст с проявите на етническа и верска търпимост на нашите сънародници. Историята помни спасението на българските евреи от депортация, но също така не е забравено, че бившият комунистически режим изгони половин милион български турци. Ще припомним още, че въпреки това у нас не се стигна до трагичните събития в други балкански страни. 

неделя, 9 юни 2019 г.

Да не пресоляваме с джихадистчето


Стряскащото съобщение, че е предотвратен терористичен акт в Пловдив, предизвика вълна от слухове в града. И припомни на българите за зловещите последици от атентата срещу автобус на израелски туристи в Бургас преди години. Според слуховете, заловеният джихадист смятал да се самовзриви пред джамията в центъра на Културната столица на България или да окървави последния учебен ден на елитната гимназия, в която учел. Оказа се, че е 16 годишен младеж, изпаднал под влияние на разследвани от службите сайтове на радикална групировка. От нея получавал инструкции как да сглоби бомбата. Бързо се изясни, че родителите му са разкрили заниманията му и са сигнализирали в полицията. От ДАНС са се намесили и с помощта на психолог са го “профилактирали”. Момчето осъзнало грешката си. Затова, след първоначалното задържане, съдът постановил да си остане вкъщи.

Нека с шумотевицата се спре дотук. И оставим службите да си свършат работата. И с помощта на нашите партньори в чужбина бързо да локализират и неутрализират тази групировка. Правилно не се съобщава името на ученика. Нека да не се бърза с клеймото “терорист”. Много добре, че бащата е реагирал, защото ако не беше го направил, можеше да има последствия, тъй като момчето е добро семейство и извън кръга на наблюдаваните лица. Адекватната реакция на ДАНС също е похвална.

Добрият финал, обаче не означава, че всичко е наред. Вероятно шумното обявяване на случая от прокуратурата е целяло да стресне обществеността. Това, че  у нас не цари всекидневния страх от атентати, каквито непрекъснато има в Европа, не означава, че страната ни е извън обсега на радикалните ислямисти. Напротив има много доказателства в подкрепа на твърдението, че сме тяхна мишена. И че подрастващите са тези, които са на прицел. Сигналът на прокуратурата е преди всичко към родителите, които трябва да проявяват отговорност и да се интересуват с кого общуват децата им в Мрежата.