Лесно е да се дрънка след дъжд качулка.
След това, което се случи в Челопечене, по-добре ще е военните първо да си свършат работата и чак тогава да бият барабаните. Това, че по случайност нямаше жертви, не трябва да ни успокоява.
Изобщо не ни интересува колко са боеприпасите, които ще бъдат унищожени, кой точно ще ги унищожава, каква ще е процедурата.
Никак не звучи успокоително казаното от министър Николай Цонев, че страната ни имала известен опит, като през 2000 година унищожила 900 000 тона противопехотни мини, а през 2003 година - ракетите СС-20. Но поради субективни и обективни причини този процес бил спрял.
Ясно е също, че поне още година живеещите в близост до складовете, в които има бомби, ще се страхуват за живота си.
Така че министърът, вместо да говори в бъдеще време, по-добре ще е да провери дали пострадалите са компенсирани по подобаващ начин. И ако трябва, да развърже отново кесията. Макар че едва ли ужасът може да бъде изцерен с пари.
Важно е също обществеността да знае кой е виновен.
Нима отново всичко ще бъде потулено!?
А може би на върхушката в армията й се услади да живее в разграден двор.
Каквото и да говори и върши оттук нататък министър Цонев, ако пак няма осъдени, няма как да му вярваме.
