НАДЛЪГВАНЕ КРАЙ ТРАПЕЗАТА НА ВЛАСТТА

За по-малко от десет дни ГЕРБ-СДС извървя пътя от заявлението на настоящия председател на парламента, че може да се откажат от първия мандат за съставяне на правителство до “ако се разберем за програмата, дори Кирил Петков може да е премиер”, както декларира в четвъртък техния лидер Бойко Борисов. От другата страна - детинско пъчене и упорство, гарнирано с хипотетична и непотвърдена подкрепа от други парламентарни сили. И доста унизителни за тях срещи очи в очи с бивш премиер и министри, които обвиняваха в гигантски далавери. И което е парадоксално – разговарят с тях за обща управленска политика. 

На поредната политическа налудничавост ли сме свидетели или на добре отигран фарс как да се прикрие общо разделение на милиардите от Брюксел.

За да е пълен циркът популярните “говорещи глави” от сутрин до вечер в медиите и Мрежата хвърлят щедро боб дали ще има, или няма да има правителство. Зад пушилката обаче, други се готвят да орежат пенсии, да вдигнат данъци, тоест масрафът на политическото безхаберие пак да платим ние. Излиза, че два пъти ще бъдем излъгани: един път като избиратели, а след това – като бръкнат в джоба ни. При това никой не крие, че ще трябва да се вземат непопулярни мерки, но не казват, че върхушката няма да загуби нищо, напротив видимото съглашателство ще доведе до обогатяване. Каквото получиха редица фирми от незаслужено получени помощи през последните две години. 

“Сапунисват се едни други, а и нас покрай тях”, както е казал народа.

Не, от партията на псевдопромяната нямат намерение да се обединят, така че да изпълнят девиза на Народното събрание “Съединението прави силата”. А за да угодят на задкулисието, стоящо за тях и най-вече на себе си, както го направиха през краткото време докато бяха управляващи, когато вкараха посредници за газа, умишлено източиха газовото хранилище, инфлацията главоломно взе да расте, не изтеглиха заем при лихва 1,30% , та се наложи други да го теглят за 4,85%, започнаха отдалечаването ни от Еврозоната и Шенген, купиха си депутати, оставиха техният МВР министър да върши безогледни простотии, лъгаха за сделките с оръжие за Украйна, замразиха ключови инфраструктурни проекти, разсипаха Българската банка за развитие, преструктурираха КПКОНПИ с опит да създадат паралелна прокуратура...

И днес ни лук яли, ни лук мирисали се облизват като котараци в очакване да докопат отново трапезата на властта. Че и ПП-ДБ пускат “мухи” как тандемът “Петков-Василев”, който се провали веднъж и ни доведе кризиата, щял този пък да ни изведе от нея. Но едва ли ще стане, най-вече заради това, че ще паднат в капана, който те залагат за други. За всички е ясно, че те нямат приятели в този парламент. И каквото и да се случи, главоломно ще бъдат изхвърлени в политическото небитие. Видя се дори на последните избори, че техни избиратели ги изоставиха и дадоха гласа си на други. Всъщност, едва ли ще се стигне до правителство, в което те да си разиграват коня, по-вероятно е кабинетът да е без тяхно участие. Причината за това ще е, че обществеността вижда, че те няма да защитят интересите и. А се готвят да повторят злополучния техен управленски римейк. А това едва ли ще се търпи от останалите парламентарно представени сили. Те са наясно, че времето на служебното безвремие е изтекло и само редовен кабинет, подкрепен от дълговременен парламент може да изрине авгиевите обори на натрапените шарлатании.

РЕКЕТЬОРСКИТЕ ШАРЛАТАНИИ НА “ПП-ДБ”

Лидерите “ПП-ДБ”, втората класирала се коалиция на изборите, до такава степен са си повярвали, че ще направят правителство, макар и на малцинството, а първата ГЕРБ-СДС безапелационно ще ги подкрепя, че във всичките си изяви твърдят това, сякаш това вече се е случило. Така те оправдават пред своите избиратели разговорите и постигнатите договорки за обща законодателна програма с тези, които щяха да изчегъртат и дори вкараха лидера им за едно денонощие в ареста. От друга страна ГЕРБ също им помагат, като новият председател на парламента анонсира възможността да се откажат от мандата си, за да може по-бързо да има правителство, стига да се осъществи лидерска среща между двете коалиции. Отстъпчивостта на ГЕРБ най-вероятно е и заради това, че с разговорите и парламентарните договорки, които постигнаха с партията на псевдопромяната, те излязоха от политическата изолация и едва ли ще пропуснат да демонстрират скоро това.

Преговорната ситуация обаче рязко се усложни, след като правителството внесе за одобрение в парламента проектобюджета. Цифрите така стреснаха политици и анализатори, че освен разочарованието, че Еврозоната и Шенген се превръщат в химери, очакванията са за непопулярни мерки, които допълнително ще поставят под съмнение политическия климат. 

А това, че бившият финансов министър Асен Василев се усъмни в манипулирани цифри, не бе неочаквано. Бързо направените от него сметки удивително напомняха на фокусничеството по време на неговото управление, което ни доведе до натрупана инфлация от 27.3%, дупка в бюджета от 12 милиарда само за 2023 г.и прогноза, че дългът на държавата ни ще стигне 70 милиарда през 2025 г.

Както и да коментират политиците внесения в парламента бюджет, актуалният извод, който може да се направи, е че президентът си е дал сметка за възможното продължение на управлението на служебното правителство и предстоящи нови избори. Видя се и от предварителните разговори, които проведе с парламентарно представените партии, че е насочил усилията си да убеди пленарната зала да приеме онези закони, които да помогнат на назначения от него кабинет да оцелява във все по-усложняващата се икономическа обстановка.

Логично се появява угрозата от ролята, която ще имат несистемните играчи, ако се стигне до нови избори. “ПП-ДБ” и “Възраждане” взаимно ще продължат да си преливат гласове и “крадат”, образно казано, от гласовете на другите партии. И винаги поне едната от тях ще е готова да се включи в управлението. С тази разлика, че заради освобождаването от руската енергийна зависимост, стимулирана от инвазията в Украйна, както и заради милиардите, които очакваме от Брюксел, по-изгодно ще е правителство между партиите, свързани с Евросъюза и НАТО. Затова е и сегашната шумотевица около ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, изразяващо се във взаимно надцакване. 

Проблемът е, че ако несистемните играчи се докопат до властта, популизмът им ще ни донесе нови неподозирани по размер щети, които може да бъдат непоправими. Затова възможният ремикс на управление на “ПП-ДБ”, контролиран от парламентарното мнозинство на системните партии до момент, в който те предприемат застрашаващи стабилността действия и се наложи да бъдат отстранени, не е продуктивен. И дори в немалка степен е безотговорен. Ако наистина има стремеж да бъде изведена страната от кризата, то трябва, още след връчването на първия мандат към разговорите за съставяне на правителство да бъдат приобщени и другите парламентарно представени партии. Дали това ще се случи, предстои да видим. 

Това, което със сигурност е ясно, че “ПП-ДБ” продължават надменно да се самоизолират и едва ли могат да се надяват на подкрепа от партиите, с които те дори не си правят труда от кумова срама да разговарят. И съвсем очаквано усилията на победителите е да се насочат към другите партии, за да се създаде антикризисно правителство, в което всички участващи да поемат своя дял на отговорност. А “ПП-ДБ” да бъде изхвърлена от сегашните позиции на рекетьор и оставена да бъде маргинализирана от изоставящите я нейни избиратели.

КАПАНЪТ ЩРАКНА ЗА ПСЕВДОПРОМЯНАТА

Ако има новина след очаквания избор на председател на народното събрание и отпушването на работата му, то тя е, че всички останали парламентарни партии са срещу “Продължаваме промяната”, както отбеляза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов след среща с “Възраждане”. Преди това на провокативния въпрос относно твърдението на обединението, че няма да подкрепи мандат на ГЕРБ или правителство с участието на ГЕРБ, Борисов отговори:

"Ама разбира се, че твърдят. И ние твърдим същото." 

Лидерът на ГЕРБ получи и знак от ДПС с гласуването им “въздържал” се при избора на председател на парламента и със изказването на техния председател Мустафа Карадайъ, че се извършва подмяна с последвалото пояснение, че няма да допуснат реформа „Стани да седна”, за да се поднесе съдебната система на един олигарх и медиен монополист”.

Означава ли това, че има нови червени линии и че в новия парламент вече има опозиция на новото мнозинство!?

На пръв поглед може и да изглежда така, но фактът, че лидерът на ГЕРБ продължава разговорите с другите партии, докато ПП-ДБ все повече се озовават в “небрано лозе” и затъват в своята все по-комична самодостатъчност, подсказва, че опитите за реванш на преследвани от закона олигархични кръгове да се озоват във властта, са обречени. А представляващата ги коалиция, или ще трябва да започне да действа според законите на страната ни и ще скъса връзките си дърпащите конците им манипулатори, или ще продължи главоломното им спускане към политическото маргинализиране.

Много важно е да отбележим, че политическите шарлатани уж обещаваха публичност на преговорите си, че нищо нямало да бъде “скрито-покрито” и едва ли не медиите щели предават на живо техните разговори. Нищо подобно не се случва досега. И резултатът се вижда – опит за поредната подмяна. Затова и последвалата реакция в парламента показа, че с евтини димни завеси няма как да намерят подкрепа, включително и за обща законодателна дейност. Не може да има обединение на всички пронатовски партии, ако това ще е свързано с вкарване във евентуалното управление на проксита, не само на “прокопитата”, но и на бегълците, криещи се от родното правосъдие.

Разбира се, това не означава, че точно през Светлите дни след Великден, вратите за възможно управление в интерес на обществото, се затварят. Не, напротив. Но това може да стане не с помощта на аритметично получено мнозинство, а с намирането на конституционно, каквото от ГЕРБ, обещават да търсят. И най-вече в загърбване на олигархичните интереси, включване в дискусиите за съставяне на правителство на всички национално отговорни партии. А от партията на псевдопромяната, най-после да се приземят и да  се съобразят с реалността. Иначе, “кучетата си лаят, керванът ще продължи” - правителство може да има и без тях.

Така че, не бива да се правят прибързано мрачни прогнози за нови избори. Няма да има угодия нито за твърдите привърженици на ГЕРБ-СДС, нито за тези на ПП-ДБ. Те винаги ще са недоволни и ще смятат лидерите си за колаборационалисти. Фактът обаче, че двете противопоставящи се една на друга сили започнаха да си говорят и дори представиха обща законодателна програма не е малък успех. Той може да бъде евтино пропилян, но може и да бъде развит, ако има достатъчно разум. И в тези обсъждания бъдат включени и останалите партии. 

Но както е казал народът “не бива да се слага олиото в тигана, преди да е уловена рибата”. Парламентът сега започва реално да работи. Има достатъчно време да се обсъди и допъбни предложената законодателна програма. Има време и за съставянето на национално отговорно правителство. 

СМИРЕНИЕ И ПРАВИТЕЛСТВО ЗА ПОЛЗУ РОДУ

Свикването на Народното събрание на 12 април е знак, че няма време за губене и партиите не само трябва да приемат бюджета и необходимите закони за излизане от кризата, но и да договорят и изберат редовно правителство. В никакъв случай не трябва да се приема като начало на поредния провал и бързане към нови парламентарни избори, каквито предположения вече се тиражират. И още по-малко това да се свързва със Страстната седмица, в която Христос е предаден, разпънат и възкръснал в края и. Ако все пак се търсят символи, то смирението и грижата за паството трябва да ръководят политиците. 

И вместо да чертаят червени линии и да преливат от пусто в празно, да се приземят и приемат реалността. А тя е, че въпреки изборния резултат, който не даде предимство за самостоятелно управление на двете водещи партии, те трябва не да враждуват, а да обединят усилията си за съставяне на правителство, работещо за ползу роду. 

Една седмица мина, а все още чуваме общи приказки, сред които най-шумни са защо не бивало да се дава подкрепа. Изтъркалата се вече дъвка, че партиите трябва да мислят за местните избори наесен бе заменена с плашилото “Възраждане”, което щяло да стане първа политическа сила, ако партията на псевдопромяната подкрепи общо правителство с ГЕРБ. Всъщност това е поредната фантасмагория, която показва, че “ПП” са тръгнали към самоизолация - най-прекият път към маргинализирането, както сочи историческия опит със затриването на СДС след падането на правителството на Иван Костов през 2001 г. Изобщо не трябва да се обръща внимание и на друго тяхно твърдение, че те можели да съставят правителство, ако мандатът отиде при тях. Видя се в предишния парламент как се провали това тяхно намерение. С изключение на “ПП”, които отказват разговори, всички останали партии имат най-малко  три четири общи приоритети, които биха били базата за разговори и подкрепа на работещо правителство. Не бива да се изключва и подкрепа от “Демократична България”, които колкото по-бързо се отделят от механично създадената и провалила се коалиция с “ПП”, толкова по-добре ще е да запазят политическата си физиономия. “Възраждане” също не са за пренебрегване, най-малкото заради твърденията им, че милеят за хората. 

Целта на незабавното започване на преговори трябва да е не поредното тупане на топката, а още първия мандат, правителство да бъде съставено. Водещи, но не натрапчиви в преговорите трябва да са ГЕРБ, а позицията им, че единствено е нужен кабинет на националното спасение, трябва да убеди за подкрепа и останалите партии. Разговорите трябва да се водят и за приоритетните закони и бюджета, като за изпълнението им трябва да се търсят консенсусни лица, какъвто беше екипът от неосъществения кабинет “Габровски”. 

Най-същественото при тези разговори, е че трябва да се спре робуването на мантри като “добри” и “лоши”, “хартиена коалиция”, коалиция на “войната” и на “мира”. 

Истината е, че партиите са готови вече за редовен кабинет. Не само заради продължилото дълго безвремие, а и заради очакваната от обществото тяхна отговорност. Последните избори ясно показаха, че  на спасители-шарлатани не може да се вярва, показаха още, че протестният вот нараства, на негласувалите - също и че политическото безхаберие става нетърпимо. Тоест, времето на между партийните боричкания и себелюбивата нетърпимост е приключило. И е дошло време за нелицеприятна, публично видима и полезна за хората работа, която да върне доверието в страната и от европейското семейство, към което принадлежим.

“ПСЕВДOПРОМЯНАТА” ПО НАНАДОЛНИЩЕТО НА ИВАН КОСТОВ

Първото, което направиха двамата лидери на "ПП" след като научиха изборния резултат бе да начертаят нова червена линия с решението, че няма да подкрепят правителство, предложено от ГЕРБ. Но били отворени за разговори по конкретни политики с всички политически сили в 49-ия парламент. А  последвалия отговор на лидера на ГЕРБ, че “за политики ще говорим само с партиите, които решат да участват в редовно правителство”, не са добро начало за разговори за съставяне на кабинет подкрепен от двете пронатовски и проевропейски формации. 

От страна на радетелите за псевдо-промяната няма знак на сговорчивост, независимо от загубата, напротив - това е поредното фантасмагорично изявление в очевидно чуждата им реалност. То показва, че те нито искат да я осъзнаят, нито ще я приемат. И сигурно ще извадят от девет кладенеца вода, за да оправдаят ставащото все по-нелепо тяхно поведение. Ще припомним, че точно като тях реагира Иван Костов, когато загуби съкрушително изборите от Симеон Сакскобургготски и неговата НДСВ. Тогава той в прав текст заяви, че е избягал напред във времето и ще застане на едно място, за да може сънародниците му да достигнат неговата висота и осъзнаят каква грешка са направили, като не са го подкрепили отново. С това започна тоталната разруха в СДС и появата на поредица от сини копия, едно от които ДСБ има днес печалните 0,7% обществена подкрепа. Днес по пътя Костов на маргинализиране тръгва ПП.

Има обаче една малка подробност. И тя бе че "Демократична България” запазиха първоначално мълчание. И не подкрепиха партньорите си.  Двете партии не само, че не спечелиха, но и загубиха от общата бройка парламентарни представители, които имаха в предишния парламент.  

Случи се и още нещо, което не може да не отбележим. ДБ с преференции успя да “открадне” шест депутатски места от ПП. Това е още един лош сигнал за провалилите се като управляващи – техните шарлатании са достигнали прага на обществената нетърпимост не само на национално, но и на коалиционно ниво. И отсега е ясно, че разпадът им е неизбежен, както и да се опитат да го прикриват с обща фразеология. 

А това много бързо може да проличи, ако от ДБ поискат промяна в новия правилник за дейността на Народното събрание, която да им даде възможност двете партии да имат самостоятелни парламентарни групи. Което пък неизбежно ще капсулира пак ПП като рушаща устоите на парламентаризма опозиция, каквато бе в предишния парламент.

Преговорите за съставяне на спасителен кабинет със сигурност ще дадат отговор дали партиите са готови да пожертват партийни сметки за местните избори. Малкият тест от сегашния вот показа, че ПП-ДБ имат превес в София, Пловдив и Русе. Заради него може да не бъде разрушавана коалицията, но отговорността пред исканията на хората да има редовен кабинет, може да надделее. Играта “добро” и “лошо” ченге няма да е по вкуса нито на ПП нито на ДБ. Затова има неизвестни, които предстои да видим как ще се развият.

Междувременно от първите изявления на държавния глава става ясно, че този път, той няма да чака влезлите в парламента партии да се “налудуват”, образно казано. А ще ги притисне бързо да решават, така, че ако все пак се стигне до нови избори, те да са още през юли месец.  Това не е притеснително и не бива да се търси някакъв подтекст. Почти всички влезли в парламента партии имат най-малко четири,  пет приоритета, които мога да ги обединят, за да работят в полза на избирателите си за излизане от кризата. И това може да е стимул да се състави по-бързо правителство с обща програма. Има единомислие и за реформиране на съдебната система. Въпросът, по който няма яснота е как и кога ще се решат и дали ще се търси конституционно мнозинство. От ДБ искат парламентът да гласува съдебните промени веднага и преди още да се седне на масата за преговори. От ГЕРБ смятат създаването на действащ кабинет за приоритет.

Не на последно място трябва да отбележим една впечатляваща прилика в първите следизборни изяви на партиите на “псевдопромяната” и на “възродителите”. И тя е, че и двете партии искат самостоятелно управление. Разликата е, че докато “шарлатаните” са с низходящ тренд, то другата партия е прибавила нови 100 000 избиратели. И очаква, ако се стигне до трети мандат за съставяне на правителство, президентът да го даде на тях. Засега другите партии се вторачват в твърдоглавостта на ПП, вместо да обединят усилията си по отношение на “Възраждане”.  А справянето с партии, които рушат демократични ценности минава единствено през съставянето на действащо правителство.