Общо показвания

събота, 11 юли 2009 г.

Мераците на Командира


Какво съвпадение - през 1991 г. СДС получи 116 мандата и направи малцинствена коалиция, сега ГЕРБ също има 116 депутата и се кани да управлява самостоятелно.

Правителството на Филип Димитров просъществува от края на ноември 1991 г. до септември 1992 г. Дали съвпаденията ще продължат и същото ще се случи и с новото правителство, ще се види по-късно. Това, което свързва обаче двете правителства, е сянката на Гаргамел.

Много свидетели от онези години твърдят, че Филип Димитров паднал от власт, след като бил посъветван от тогавашния си финансов министър Иван Костов да поиска вот на доверие. Преди това този номер бил уговорен на тайна среща между Андрей Луканов и Костов. Със сигурност „нашето скрито оръжие, още от годините в СССР..." също е било излъгано от кукловодите, защото примамката е била той да седне на стола на Ф.Д., след ново раздаване на картите. Иначе едва ли би се навил на този ход. Затова днес, когато политически милиционер като Командира говори, че кабинетите на малцинството падат много бързо, това означава само едно -

заплахата не е случайна и дори е исторически обоснована

А от нея прозират както неистов стремеж към властта, гарниран с лицеви опори и букет цветя, така и предвкусвания бъдещ реванш за униженията, изразяващ се с нож в гърба за бъдещия премиер. Какво лицемерие всъщност има между натрапчивото повтаряне, че Синята коалиция ще даде подкрепата си и няма да поставя въпроса за участие в кабинета на всяка цена, и колко крехко и нестабилно можело да се окаже едно правителство на малцинството.

За слепите съвсем логично изглежда напомнянето на Командира как правителството на малцинството на Филип Димитров през 1991-1992 г. е издържало няколко месеца, а после е паднало. Като вода ненапита бившият преподавател по марксистка политикономия обяснява днес предимствата на коалиционното правителство с това, че когато кабинет на малцинството налага непопулярни мерки, този, който е отвън, винаги мисли, че има по-добър вариант на решение и ще се съпротивлява. При правителство на малцинството нямало да може да се намери подкрепа дори и в подкрепящото първоначално мнозинство и от други партии в парламента, и няма да реализира програмата си. Министър-председателят можело да маха и слага министри, но той трябва да ги аргументира пред Народното събрание, обяснява Костов. Основата, върху която стъпил Симеон Сакскобургготски в коалиционното правителство през 2001 г., бе добрата икономическа основа и беше лесно. Сега ситуацията била съвсем друга - ние сме в рецесия и положението е много по-трудно, иска се вземането на много непопулярни решения, подчертава Костов. Ако сега се направи правителство на малцинството, а след 7-8 месеца се види, че не се справя, тогава ще бъде трудно да се прави коалиционно правителство.

Наистина плонжовете на Гаргамел нямат край. Но тези, които помнят,


знаят кой преметна Филип Димитров

Разбира се, че трябва да се припомни колко добре прилагаше наученото възпитаникът на Кременчугското военно училище, когато обявяваше 14 декември за истинския празник на демокрацията, а 10-и - за празник на Луканов. А се оказа, че докато хората се радваха на първите лъчи на демокрацията, той, вместо да е на площада, се здрависвал с перестройката, пишейки статии в органа на ЦК на БКП „Работническо дело". И че не мразел Луканов, а заговорничел с него за свалянето на първото демократично правителство. И това не е всичко.

Хубаво е да се знае, че когато Костов е избран за лидер, той не е бил член на СДС и за да се избегне този конфуз, други са поели отговорността, за което той им се е отблагодарил мечешки почти незабавно.

Добре е да се припомни как синият лидер се скри в един кабинет в съдбовния ден 11 януари 1997 г. и дълго никой не можеше да го открие, въпреки ескалацията на събитията. Малцина си спомнят, че той беше против уличните шествия и протести и дълго трябваше да бъде увещаван, преди да излезе заедно с другите депутати от СДС на улицата. Не беше решителен и в най-критичния за България момент когато трябваше да подкрепи президента Петър Стоянов в намерението да върне проектокабинета на БСП или да бъде допуснато второ комунистическо правителство след това на Виденов.


Изобщо няма да се натрапваме, като обясняваме отново защо така се срина неговото правителство, какво направи, за да укрепи икономическата власт на червените, и как настани Москва трайно у нас. А как хитро подхлъзна Петър Стоянов, като си затрая за една папка.... И как го „информираше" с добре изфабрикувани фалшификати, за да го отстрани от президентския пост със самоубийственото им използване.Но нека се върнем отново в днешно време.

Забележително е как


Командира успя да превърне в Мавъртинчо

младия син лидер и чрез него да си осигури нов мандат, за да продължи подхвърлянето на топката със старите си приятели от Столетницата. Толкова много са вредителствата, които извърши машата Костов в СДС, че едва ли ще му бъдат простени. Но това няма да има никакво значение за драгалевския хитрец. Просто още един гладиатор, пожертван за оцеляването му.

Ех, мъка, мъка не само за сините, но и за Генерала.

Със сигурност Костов вече е забравил как с марксистка прецизност обясняваше доскоро, че ако ГЕРБ "иска да бъде част от управлението, тази политическа сила трябва да има много по-висока доза компетентност, защото с ограничената познавателност, която проявява на много места в управлението на местната администрация, те трудно ще посрещнат изискванията, които ще има към нея като управляваща партия. Очевидно, че ГЕРБ има тежки проблеми и с корупцията".

Каква удивителна прилика с образа на Бай Ганьо от Алеко! За едната власт във всеки момент той е готов да заближетам, където до вчера е плюл.


А неговите талибани са в много деликатно положение. Техният кумир и бащица до вчера тръбеше, че кметът бил мутра, бандит, ченге, мафиот и какво ли не още, а днес с ибрикчийска сръчност и усърдие обгрижва определени части от тялото на същата тази "мутра". Та „човекът от подземието" да се смили и подхвърли на Костов една-две трохи власт. А Костовите талибани неистово се мъчат да представят очевадното му двуличие като "политически компромис".

Но и това няма да има значение.


Защото накрая и той ще остане в блатото, увит в добре познатата ни тужурка, и ще чува дълго един ехиден глас, който идва от тъмнината:

„Тъмно е, другарю Костов, тъмно е, не се вижда нищо!....Пък и конят избяга! Как да ти помогна? Не мога."

А Андрешко, с харамийския псевдоним, ще се понесе към нови хоризонти.

Настина, голяма мъка. Не само за Гаргамел, разбира се, но и за Минотавъра от Банкя, с когото сега се надхитрят.

събота, 4 юли 2009 г.

Мълчанието на сините агнета

Двама тайни сътрудници на Държавна сигурност пътуват заедно във влака и си разказват политически вицове. По някое време единият вика:

- Чакай малко, да обърна касетата!

- Не се притеснявай – ухилил се другият - ще ти дам после да запишеш от моята.

Ако не са в един отбор, как иначе да си обясним, че близо седмица след като лъснаха агентите в листите на ГЕРБ, техните съпартийци от ЕНП в Синята коалиция подозрително мълчат.

Нека припомним само колко пъргав е Командира, когато има възможност да почетка самолюбието на кандидата за премиер – видя се, че може с лицеви опори да го направи, може и с букет с цветя. Няма ден, в който политикономистът да не се предлага на герберите. Мирисът на вкусните гозби от държавната софра така го е замаял, че иска още отсега да е сигурен за мястото си на масата. „От ГЕРБ да кажат с кого ще водят преговори и с кого не за бъдещото управление на страната”, нервно пита той.

Но си трае за петимата агенти там и е готов не само да ги преглътне, а и да подкрепи един от тях за министър на културата.

Какво прекрасно каре от съмишленици се оформя всъщност – Командира, Б.Б., историкът, любител на позата 69, и да не забравяме, техния патрон: човекът с харамийския псевдоним.

А какво да кажем за лидера на ГЕРБ във Варна, който води дълга и неслучайна битка с комисията по досиетата. Май четворката има интерес комисията да бъде дискредитирана и блокирана.

Командира не пита и за близо дузината общински съветници в столицата и провинцията от ГЕРБ, които бяха обявени от комисията по досиетата. Някои от които са на ръка разстояние от кмета.

Нито той, нито лидерите на Синята коалиция, все членове на Европейската народна партия, не обърнаха внимание на предупреждението на Евтим Костадинов, че ЕНП няма да приеме присъствието на депутати-агенти от ГЕРБ в парламента. А те ще бъдат най-малко четирима.

Това трябва да имат предвид, когато поливат сините теменужки граждански организации като “Справедливост”, Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, Коалиция за честно управление, Център на хората, преживели изтезания – АСЕТ, Движение „Граждани срещу ДС“, Републикански неоконсервативен институт и Център “Хана Аренд”, които между другото, единствени скочиха срещу агентите в десните листи.

Иначе за нас мълчанието на сините агнета е обяснимо.

Едва ли просто така, преди да стане политически милиционер и да промива мозъците на студентите, Костов се е записал да учи в забранения град Кременчуг в някогашната съветска република Украйна. Знае се в чия каса дълго преседя една папка и сега държателят и е водач на Синята коалиция в града на седемте тепета. Не е случайно и защо по времето на управлението на Костов имаше период, в който някои от сините депутати ходеха с изменени физиономи, после се успокоиха, а сега му се отплащат за услугата, която той им направи като им скри досиетата.

Нека припомним и когато създаваше ДСБ с какъв плам говореше за операция „Чисти ръце”, за „декриминализацията на преходния елит” и за „човека от подземието”.

Но кой знае защо никога не е казвал ясно и на глас, че това минава през осветляване на миналото и отваряне на подземията на тоталитарната власт.

Но нека спрем дотук. Командира знае правилата. Знаят ги и останалите трима в карето. Те са същите като в живковите тайни служби. Когато спре касетката, винаги ще се намери колега, който да услужи със своята. За да продължи синьо-червената мъгла.

сряда, 1 юли 2009 г.

Б. Б. и Гарабед Шпионина


Дори когато агентите на бившата ДС лъсват в редиците им, богоизбраните десни пак искат да ни преметнат с евтини номера.

Няма защо кметът да се прави на разузнавача Киркор, който забравил на кой точно звънец да звънне и съвсем се объркал, като видял на всички да пише само Гарабед. А когато все пак се престрашил, натиснал произволно избран бутон и казал паролата на домофона, от другата страна се чуло: „Ако търсиш Гарабед Шпионина, натисни третия звънец отляво."

Истината е, че това, което се случва, отдавна го знаем, знае го и кметът.

Нито пък ще ни трогнат чистите като сълзи редици на сините теменужки. Няма как да сме забравили как Командира услужливо не разкри досиетата, а някои нареди да ги държат в каса, да е сигурно, че в синьо-червената мъгла има приемственост.

А какво да кажем за „Ред, Законност и Държавна сигурност". То си беше ясно още когато си дружаха с повивания с дантелените пелени агент „Николай". Сега става ясно и защо Ваклото агне на българската демокрация толкова се натискаше да влезе в техните редици.

Но да се върнем към кмета и прочетем устава на ГЕРБ: „Чл. 49. Не може да бъде член на Изпълнителната комисия, Областен ръководител, Общински ръководител или член на който и да било ръководен и/или контролен орган лице, което е било щатен или нещатен сътрудник на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Българската народна армия."

Нека видим отново и какво пише в доклада на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия: Румен Иванов Иванов - щатен служител на ДС (член на Изпълнителната комисия на ПП ГЕРБ); 2. Павел Илиев Димитров - щатен служител на ДС (областен ръководител на ПП ГЕРБ - Варна); 3. Стефан Иванов Дедев - щатен служител на ДС (областен, организационен секретар на ПП ГЕРБ - Пловдив); 4. Любомир Димитров Христов - нещатен служител на ДС (резидент), от партийното ръководството на ПП ГЕРБ - Шумен; 5. Божидар Димитров Стоянов - нещатен служител на ДС (разузнавач), мажоритарен кандидат депутат от ПП ГЕРБ - Бургас.

А сега нека се запознаем с поучителните обяснения на кмета, на които и добрият войник Швейк би завидил. Първо каза, че: "ГЕРБ няма да допусне до кандидатдепутатските си листи агенти на бившата Държавна сигурност". После поиска от Комисията по досиетата да провери всичките й кандидати за депутати. Гръмко обяви, че 11 от тях имат принадлежност към репресивния апарат на бившата БКП и тутакси декларира, че 9 ще отпаднат от листите и само двама ще останат, тъй като са били щатни служители в следствието, а не доносници. После се оказа, че не са двама, а петима. Върхът на дивотията бе, когато той гарантира, че ченгетата в неговата партия "ще се държат примерно", "няма да интригантстват" и да служат на бившите си началници...

Затова накрая и ние ще му разкажем една притча:

Върви кметът, а насреща му билборд:

„Гласуваш за Б. Б., получаваш Емил Боев."

Брей, ядосал се не на шега кметът, БСП и ДПС си имат достатъчно ченгета, само Гаргамел ме е подредил. И побързал да се прибере да пита за всеки случай вълшебното огледало: „Огледалце, огледалце, кой ме подреди така?" Огледалцето отвърнало: „Отдръпни се, за да видя". . . Кметът изтръпнал, защото знаел добре кой се появява отзад във видеоклиповете. „О, не е този, за който си мислеше - усмихнало се огледалото. - Защо се правиш, че не знаеш - Гарабед е, с многото псевдоними - и хански, и харамийски.