Общо показвания

вторник, 30 август 2016 г.

За повече ред в бежанските центрове


Масовото сбиване в бежанския център в Харманли, трудно потушено след намесата на над 50 полицаи и с участие на жандармерията, е лош сигнал за организацията що се отнася до недопускане на подобни прояви. Още повече, че това е второто меле през последните десет дни. Развеселяващи са и обясненията, че сбиването станало заради един от лагерниците, който пеел фалшиво и под влияние на алкохол. Също така, вместо хвалби за заловените по границата бежанци, е добре да се помисли за реда в лагера. Особено след критиките за условията на живот там. Бежанските лагери са не по-малко важни от изграждането на оградата и залавянето на трафиканти. 

Неудобно е някакси, няколко години след създаването на центъра и влагането на хиляди евро помощ от Брюксел в него, да се озовем отново в ролята на молещи. Не че не е необходима, след случилото се. Но от кумова срама преди това сами трябва да вземем мерки. Не е необходимо те да са драстични, но след като българските граждани спазват принципи за поведение на обществени места и в домовете си, би следвало това да се отнася и за мигрантите.
 
Не на последно място, заради случката не е необходимо да се подхранват националистически страсти. Гражданите на Харманли имат право да протестират. Затова държавата трябва да покаже, че е на мястото си. 

Вече е ясно, че пътят на бежанците към богатите европейски страни ще става все по-трудно и вече пристигналите няма да могат да постигнат целта си и ще остават тук, или ще се връщат обратно в страната от която са пресекли границата ни. Необходимо е поддържането на добри отношения със съседите ни и общи усилия за справяне с кризата. Почистването  обаче на собствения двор си остава наш проблем.

събота, 27 август 2016 г.

За кожата на един алпинист

Милозливостта на съдиите пуснали под гаранция пътни престъпници започва да става натрапчива. Особено, когато има критики към съдебната система за корупционни практики. И в случая с убитото семейство мотористи от турски шофьор, и с алпиниста Боян Петров, пометен от “небрежна” румънска шофьорка, неспазила ограничителните знаци, личи опасна доверчивост. В единия случай гаранция било, че иначе живеещият в Германия убиец, “внезапно” се сдобил с квартира в София, а в другия - мургавата румънка имала две деца, за които трябвало да се грижи, сякаш мъжът й не може да се справи. Видяхме как реагираха рокерите, след като гастарбайтерът потъна в дън земя и още не е открит от Интерпол. Съдът си измива ръцете с МВР, полицията пък нямала ресурс да сложи пазач пред квартирата - проследяващите гривни били кът, а поръчката им се бави заради предлаганата висока цена.
Интересно е кой ще поеме отговорност, ако румънката последва многобройните примери на избягване на правосъдие...
Ясно е, че прехвърлянето на топката между институциите само засилва недоверието към тях. А противопоставянето по между им е добър знак единствено за престъпниците и обслужващите ги. За някой може да е странно, че обществеността се вълнува от подобни “дреболии” и не оценяват всекидневните високи отговорности, пред които са изправени държавниците ни. Но точно тези битови инциденти са показателни до каква степен държавата е гарант за сигурността на гражданите. А те имат право на това, не само защото са данъкоплатци, а и защото от отношението към тях зависи дали големите европейски страни ще се държат уважително, или ще ни смятат за втора категория граждани 

понеделник, 22 август 2016 г.

Пожар в храма на културата


Изпепеляването на няколко тютюневи складове в Пловдив, паметници на културата, е предизвикателство не само към милеещите за нея, но и към държавността.
Знае се, че има сблъсък между обществен и частен интерес за тези сгради. Известно е вече, че палежът е умишлен. Прокуратурата, както и при първия случай, така и сега, ще трябва да си свърши работата. Необходимо е обаче останалите институции да действат бързо. Виновните трябва да получат подобаващо наказание, включително и по новите антитерористичите текстове в Наказателния кодекс. Със сигурност животът на живеещите наблизо е бил в опасност и само адекватната намеса на огнеборците ги е спасила.

Ще отбележим още, че за тези складове имаше план да се превърнат в още един културен център на града, който се готви да бъде през 2018 г. културна столица на Европа. Но не само заради това реакцията е емоционална, а и защото складовете се свързват с имената на родолюбецът и благодетел на града Димитър Кудоглу и писателя Димитър Димов.


Има много начини, по които може да се намерят пари за възстановяването им. Било от заловена контрабанда, било с помощта на еврофондове. Пловдивчани също би следвало да се отзоват. Проблемът обаче е, че това ще е огромен разход. Затова държавата трябва да използва цялата си мощ, за да пресече веднъж завинаги подобен род посегателства.

събота, 20 август 2016 г.

Костов и скелетите в гардероба

На чужд гръб сто тояги са малко, е казал народът. Иван Костов, бивш премиер и настоящ пенсионер, твърдящ, че се занимава с лабораторни анализи, се появи, за да забърка поредната каша, както само той умее - да хвърля обвинения, да тъпче беззащитните и витиевато да хвали тези, от които очаква нещо да получи: най-малкото да не ровичкат в мрачното му минало.

Изобщо не се учудваме, че виновни за всичко се оказаха избирателите. Той ги излъга по време на своето управление, но и те не му простиха. Днес той в прав текст обвини всички, че не искат да плащат за метро и магистрали. И че лъжат, че са бедни. Няма да припомняме, че той не си мръдна пръста нито за строителството на метрото, нито за магистралите. Но направи хората по-бедни, като ги излъга с масовата приватизация. Лесно е да размахва пръст на управляващите и съпартийците си за поведението ни към нашите големи съседи, но нищо не каза как би решил проблема с прииждащите бежанци. По този повод ще му припомним как по време на косовската криза беше готов да услужи с коридор за руските самолети, но парламентарният разум го принуди да не го допусне. Няма да приемем и мнението му за банковата стабилност, за валутния борд и еврото. Известно е в коя фалирала банка държеше парите си и тези на партията с преференциална лихва. Точно неговите избиратели нагледно разбраха защо крадците викат дръжте крадеца. 

Затова по-добре е политическият милиционер от времето на соца и провалил се премиер да си стои при скелетите в гардероба и да не се опитва да плете нови интриги.

понеделник, 15 август 2016 г.

Незрящи показаха, че върховете са за всички


През последните два дни двама незрящи Калинка Бонева и Виктор Асенов, заедно с кучетата си водачи, изкачиха връх Вихрен и преминаха по опасния ръб на Кончето. Те са първите, които го правят и естествено постъпката им предизвика вълна от възхищение в мрежата. В началота на есента Боян Петров, покорил вече осем осемхилядника в Хималаите, ще води ентусиасти на вр. Мальовица (Рила) и до Райското пръскало (Стара планина).

Няма нищо случайно нито в постигнатото от незрящите, нито в намерението на болния от диабет Петров. Това,  което тримата вършат, не  е само за овации. То е знак, че планините ни не са нито за поголовна сеч, нито за опазване от мними "еколози". Всички заинтересовани трябва да направят така, че всеки, който иска да се наслади на природата ни, да има тази възможност. Като спазва всички правила за опазването и, разбира се. 

Не може в трите ни национални парка да потъват всяка година милиони евро, а да има повече забранителни табели, от колкото указателни. И инфраструктурата в тях да е на примитивно ниво. Крайно време е, вместо да си пречат едни на други на принципа "на мене може да ми е зле, ама и на съседа също няма да му е добре", да загърбят безсмислените битки и да направят така, че това, което постигнаха двамата незрящи, да не се превръща в събитие, а да е ежедневие. Похвално е, че Петров ще привлече за каузата на природата стотици нови планинари, но за да има продължение, то не може да се случи без превръщането на планината в достъпно място

понеделник, 8 август 2016 г.

Мнима еврозагриженост


Свидетели сме на поредното доказателство за двойния аршин на Брюксел. Буквално за дни Европейската гранична агенция (Фронтекс) засили присъствието си на сръбско-българската граница. В същото време интересът на агенцията към другите две невралгични граници е слаб - на Гърция бяха обещани 4000 души, а са изпратени само 300, по границата ни с Турция са командировани неколцина души на граничните пунктове, където проверяват само документи.

Подобно "загриженост" показва или пренебрежително отношение към страни, които са граници на Евросъюза или (което е по-лошо) е знак за стесняването на границите. По този повод е добре не само нашите евродепутати да защитават интересите на страната, но и национално отговорните институции като парламент, правителство и президентство да изработят позиция по отношение на бежанците. И да бъде представена в Брюксел. След което да поискаме дължимото.

Няма да припомняме колко десетки милиони бяха хвърлени в няколко дневна операция за ограничаване на бежанския поток в Средизимно море, докато годишната помощ за нашата страна е в пъти по-малка предвид на икономическото ни състояние. Излиза, че както досега, ще трябва сами да се оправяме и ще разчитаме на добронамереността на съседите ни. Не е редно и малко обидно е обаче по границата с Турция да обикалят съвместни българо-сръбски патрули. Еврочиновниците трябва не да се грижат за своите интереси или да имитират дейност, а действително да помогнат на страната ни.

петък, 5 август 2016 г.

Защо все "изчезват" престъпници


Съобщението, че турският гражданин Фарук Бекташ, който прегази и уби семейство мотористи край Драгоман на 24 юли, е изчезнал, е нелицеприятно за съдебната система. То е показателно за това, че каквито и промени да се направят, допускането на случаи като този, не може да върне доверието в нея. От една страна съдът е проявил хуманност като е пуснал един възрастен човек под домашен арест, но от друга страна е можело да се възползва от направените през април месец промени в закона за изтърпяване на наказанията и да му бъде поставена електронна гривна за проследяване. Сега първи ще се разбунтуват рокерите, които поначало изразиха недоволство от това, че лицето е оставено на свобода. С право може да реагира и прокуратурата в лицето на главния прокурор Сотир Цацаров, който предложи тези допълнения в закона в началото на миналата година. Ще припомним, че те са резултат и от общественото недоволство заради изчезването на братя Галеви, осъдения по делото "Соло" Илиян Тодоров и др. "Гафът" е и знак към онази част от магистратите, които непрекъснато негодуват, че бавният процес на реформи спъвал борбата с корупцията, но гледат през пръсти на собствения си двор, който първо трябва да прочистят.

Срещу пожарите без популизъм

Жегата не е отминала и зам.министъра на земеделието Георги Костов. Едва ли по друг начин може да се обясни изхвърлянето му, че “паленето на огън трябва да се разглежда като терористична дейност”. Няма да коментираме опасността от подобни квалификации на човешката безотговорност. Но първо ще му обърнем внимание, че би следвало да поздрави пожарникарите и военните, които до този момент си вършат работата безупречно и няма човешки жертви. И второ, да бъде така добър да накара служителите си да дадат и своя принос – нека земеделските инспектори и горските да обикалят кризисните участъци и да глобяват нарушителите, позволили си да палят стърнища или да въртят меса на скари. Работа на полицията е също да патрулира из критичните места. Няма да пропуснем и еколозите, които винаги са насреща, когато биха могли да оправдаят някой екопроект, но никога не са на места, където ще помагат само за полза роду.

Неволи заради безхаберие

Не е изненадващо, че само за денонощие са проведени четири спасителни операции в планините – хиляди са потърсили спасение от горещниците там. Очаквано и спасителите действат бързо, повечето от тях са бивши и настоящи алпинисти. Обикновено като причини за нещастните случаи се изтъква неподготвеността на туристите. Надценяват си възможностите или пренебрегват многобройните опасности, сред които загубването е най-малката, при сегашното хубаво време. Проблемът обаче е другаде – в липсата на информационни табла на изходните пунктове, които да съобщават какво трябва да знае всеки, за да избегне инциденти.

Вярно е, че у нас няма опасност от височинна болест, но за сметка на това хипертониците са изправени пред сериозен риск, изненади крият каменисти пътеки, скрити от тревите, възможно е да имаш непредвидена среща със змия, изпълзяла на припек. Но за това, туристите не се предупреждават. Същото се отнася до възможността да се загубят, заради липсата на маркировка. За сметка на това навсякъде има забранителни табла, финансирани по екопрограми, в които най-обстойно се обяснява какво те чака, ако нарушиш изброените правила. Сякаш грижата за човека не е първостепенна.

Не че тези забрани не са важни. Например има една, която е актуална, но се престъпва масово, особено през уикенда – безразборното палене на огньове. Но и тук вината е в тези, които се грижат за планините - нито местата за пикник стигат, нито могат да се видят горските, които трябва да пресекат със солени глоби това опасно безхаберие, гарнирано с чалга на воля.